Лекции изнесени за работещите на строежа на Гьотеанума в Дорнах

Представете си, че сте сложили пръчка и искате да я вдигнете с главата си! Това няма да ви се удаде. Вие трябва да я вдигнете с ръце, с китките на ръцете, хващайки я отстрани. Със същия успех (както да вдигнете пръчката с глава – бел. на прев.) можете да виждате посредством нерва. Може да се вижда посредством това, което тук произвежда хващането.

Господа, всичко, което се намира тук (показва го на рисунката) завършва със своего рода мускул. Този мускул поддържа очната леща. Това е съвсем прозрачно тяло. Защо то е прозрачно? Благодарение на прозрачността му човек може да получи достъп до светлината. Зад това тяло се намира плътна течност (стъкловидното тяло). Пред него се намира още по-плътна течност и в тази плътна течност тук отпред плува ирисът или дъгообразната обвивка, която се прикрепва тук, близо до вената. Тя действително плува вътре в течността и оставя открит отвор за светлината. Този отвор ни се струва черен, ако погледнем в него, тъй като при това ние гледаме през цялото око към неговата черна задна стена.

Тази дъгообразна обвивка или ирисът отпред е достатъчно прозрачен, а от задната страна той е черен. Тази черна задна стена при някои хора е много тънка. И доколкото, – в случай, когато тя е тънка, – ние през прозрачното гледаме в черното, някои хора имат сини очи (тук се подразбира законът за образуване на цвета според Гьоте: ако гледаме към черно през осветена, прозрачна и разсейваща светлината среда, виждаме синьо; например, гледайки през атмосферата в черното мирово пространство виждаме синьо небе – бел. на прев.). При тези, при които тази обвивка е дебела, при които ние гледаме към дебелата задна стена на дъгообразната обвивка – при тях очите са черни или тъмни. За кафявите очи ще поговорим после.

Сега, господа, трябва да се осведомим, поради какво обвивката обуславяща синия, кафяв или черен цвят (на очите) при някои хора е по-дебела или по-тънка. Казах ви: тук в окото влиза това, което се нарича «аз», тази най-благородна, свръхсетивна част на човека. Тук влиза «азът». «Азът» при различните хора е различен, или е силен или слаб. Да допуснем, че у човека «азът» е много силен, че човек притежава много силен «аз». Виждате ли, такъв човек е в състояние съвсем да разтвори желязото, което има в кръвта си и което той чрез съдовата обвивка доставя в окото. И така, имащият много силен «аз» напълно разтваря желязото и вследствие от това, в обвивката разположена на най-отдалечения край на организма, постъпва малко желязо, защото то изцяло се разтваря. Тук постъпва малко желязо и вследствие от това тази обвивка става тънка. А поради тънкостта и човек получава сини очи. Представете си, че «азът» в човека е слаб; тогава той не така силно разтваря желязото и вследствие от това повече неразтворено желязо постъпва в тази обвивка. От това неразтворено желязо обвивката става по-дебела и човек получава тъмни, черни очи. И така, от «аза» зависи, човек черни или сини очи има.

Господа, освен това, в кръвта има и друго вещество: това е сярата. И даже ако «азът» може да преработи желязото, той, въпреки това, понякога не е в състояние да преработи сярата. Ако «азът» допуска в тази обвивка непреработена сяра, в дъгообразната обвивка се появяват жълто-кафяви оттенъци; при това възникват кафявите очи. Ако в очите постъпва особено много сяра, тогава се появява червена дъгообразна обвивка. От сярата проблясваща тук отзад, даже зеницата не изглежда черна. Видна е вече не черна зеница; излъчващата, искрящата сяра прави даже зеницата тъмно-червена. Така стои работата при албиносите, при тези хора, които и кожата си също не могат да обезпечат с пигментация, с цвят. Така че може да се каже: има хора, които могат сякаш да впръскват сярата в очите си. «Азът» може да я впръска, обуславяйки с това особената окраска на ириса.

Обаче това, което постъпва в дадения случай в очите като сяра и желязо, постъпва и в цялото тяло, тъй като идва от кръвта. Тук в окото се намират само малки кръвоносни съдове. Ако, следователно, някой впръска сяра в окото, той впръсква тази сяра навсякъде в своята кожа. Вследствие от това, че той навсякъде впръсква сяра в цялата своя кожа, на местата където сярата е проникнала, естествената окраска на кожата се изменя; защото естествената окраска на кожата се появява в резултат на преработката на желязото. Ако човек недостатъчно преработва своето желязо, но пък впръсква сяра, при него възникват пъстри петна на кожата, при това едновременно тези петна могат да се появят и на дъгообразната обвивка на очите.

И така, вие виждате; именно в този случай, ако разглеждаме свръхсетивния човек «поставен» във всеки човек, може да се разбере този човек чак до веществото, чак до материята. Антропософията съвсем не е слабоумна, за да не разбира материята. Именно материализмът не разбира материята, не разбира веществото. Прочетете някъде за албиносите; какво ще прочетете? Този от вас, който ми зададе въпроса, вероятно е прочел някъде: «Причината за албинизма е неизвестна!». Материализмът често се обръща към тази сакраментална фраза, «Причината не е известна!», доколкото той не се притеснява с проблеми, където трябва да се търси причината. Разбира се, лесно е да се каже: тази зеница е червена. Но трябва още да се знае, какво работи при това вътрешно, трябва да се знае цялата история с впръскването, тъй като червеният цвят (на зеницата) и бледния цвят на тялото произлизат от сярата.

По всичко вие можете да видите, че образуващото се тук на повърхността, - било то кожа или око – е свързано с това, посредством което човек в най-голяма степен е свързан с външния свят. За човек, който се излежава в кревата, който не може да използва волята си за своето тяло, не може да се каже, че той здраво работи над своя «аз». Ако човек е подвижен, за него може да се каже, че «азът» му е силно изразен. По различен начин ни довеждат до съприкосновение с външния свят сетивните органи: обоняние, зрение и други подобни. Окото е най-финия сетивен орган от тези, посредством които ние имаме съприкосновение с външния свят. Може да се каже така: доколкото тук «азът» особено силно действа в тънките съдове, – в ириса съдовете са изключително тънки, – по тях може да се види, как целият «аз» работи по направление навътре, и, следователно, да се види, здрав ли е човек или болен.

Ето първоначалните истини и знания, които трябва да се знаят по въпроса. Но описаните от мен за вас факти, се отнасят в същото време към най-важните, защото следва да сме много подробно осведомени, какво означават незначителните анормалности на ириса, ако искаме на тази основа да съдим за здравето или болестта на човека. Бих искал да ви приведа само един пример. Виждате ли, за такъв пример може да служи появата върху дъгообразната обвивка на точки, разположени тук и там, поява на тъмни точки. Разбира се, тези тъмни точки свидетелства, че с човек е станало нещо, което го е нямало, когато тези тъмни точки на ириса ги е нямало. Но да допуснем, че човек, при когото тези тъмни точки са се появили, би бил много глупав. В този случай той има някакво заболяване, за което свидетелстват тези тъмни точки. Обаче, с човек, у когото са се появили тези тъмни точки би могло да се случи и това, че той в младостта си да се е пренапрягал при ученето, физическите му сили при ученето са се подлагали на непосилно натоварване. Вследствие от прекомерното натоварване на някои органи в неговата младост, което е предизвикало отслабване на определена дейност в очите, там са могли да изпъкнат малки отлагания на желязо, съвсем миниатюрни железни отлагания, появили се поради пренапрежение в детството. И така, те са могли да се появят като следствие от болест в по-късен период от живота, но са могли да се появят и поради пренапрежение в детството. Болшинството хора мислят: ако виждам черни точки на дъгообразната обвивка, то в организма трябва да става нещо. Но работата е в това, че трябва да се знае не само за сегашния живот на пациента; именно в случай, когато се иска да се установи причината за болестта, трябва някак да се премине заедно с човека през целия му живот, трябва да му се даде възможност да си припомни, какво е правил в детството си тук или там. И така, това, което наблюдаваме на ириса, може да се тълкува различно. Да направиш заключение за едно на основата на друго, се отнася към най-сложните области на знанието.

Ето защо предизвикват възмущение всевъзможните книжки написани в настояще време: нещата, описвани там, като правило много кратко се наричат: ирисодиагностика. Там на петдесет страници се дава ръководство как трябва да се изследват ирисите. Така тук се дават: отделите на дъгообразната обвивка и зеницата, нарисувани схематично, после се дават болестите; тук са болестите на далака, тук на белите дробове, тук сифилисът и така нататък. И ето на такъв запознат с дадената схема за ирисодиагностика остава само да погледне през силна лупа ириса, а след това да се обърне към своята книжка: забелязвайки нещо в сектора на белодробните заболявания, той констатира: белодробно заболяване! И така постъпват днес многобройните ирисолози след едночасово занятие. Всичко останало те възлагат на книжката, която имат; така те поставят диагноза. Но това е възмутително, господа. На най-трудното изкуство искат да се обучат по най-лесния начин. Обаче по такъв начин не се постига нищо ценно, напротив, с това се нанася ущърб на самото същество на медицината. Необходимо е да се различава отнася ли се някой сериозно към медицината, или просто иска да спечели пари.

Разбира се, хората в настояще време са недоволни от науката и са прави, защото науката – както се видя в разказания от мен пример с очния нерв – игнорира това, какво всъщност е човекът, а на човешките нечистотии, на човешките секрети придава най-голямо значение; така стои работата, например, с очните отпадъци, които представляват очния нерв. Това хората, разбира се, не знаят, но те го чувстват и затова науката предизвиква в тях възмущение. Това възмущение може да се разбере. Но шмекериите на ирисолозите с нищо не са по-добри от това, което прави науката, а в по-голямата си част и много по-лоши. Науката е в неведение – доколкото тя днес поради материализма си не може да бъде друга – смята екскрементите, отпадъците, за най-благородната съставна част на човека. Разбира се, секретите, екскрементите също са необходими, тъй като ако те оставаха в организма, той много скоро би загинал; екскрементите са нужни. Но науката смята екскрементите за най-значителни в човека! Наистина, при това тя върви по пътя на доброто, а не иска само пари. Науката е поразена от слепота. В познанията и има своего рода огромно сляпо петно; но въпреки това, трябва да и признаем добрата воля. Но когато става дума за книжки по ирисодиагностика, за никаква добра воля не се налага да говорим; тук всичко е само стремеж да се спечелят пари. Ето защо в дадения въпрос трябва да разсъждавате така: макар и в основата на някакви стремежи да може да стои истината в най-добрия смисъл на думата, именно такива истини, господа, стават в този свят обект на злоупотреба. Виждате ли, това наистина е удивително, че в такъв малък ирис се отразява изцяло като в огледало и здравият, и болният човек. Но, от друга страна, именно защото, както здравият, така и болният човек се оказва отразен тук, да се интерпретира състоянието на дъгообразната обвивка е изключително трудно. Трябва да се каже следното: би било истинско безобразие да се занимаваш с ирисодиагностика, без да познаваш човека като цяло, без да знаеш нищо за цялостния човек.

Но какво значи да познаеш човека като цяло? Виждате ли, ние изучихме, че човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и «аз». Ако човек се занимава с ирисодиагностика, не му е достатъчно да знае само за физическия човек, а той трябва да знае туй-онуй за духовния човек. Защото обичайната анатомия, основана на изучаването на трупове, може все пак при известни обстоятелства да предостави достатъчни сведения, тя може да предостави нещо относително ценно, добро, нали така? Макар и тази анатомия и да не знае, че очният нерв представлява екскремент на очите, тя все пак намира този очен нерв. Докато ирисодиагностиците – в по-голямата си част – нямат никаква представа за това, какво е това очен нерв и какво става там; те имат своята книжка от петдесет страници и имат схематично подразделяне на ириса и основавайки се на това те диагностицират, без да изследват човека. Сега се оказва необходима още една книжка от петдесет страници. Там има раздел: «Белодробни заболявания» и лекарствените средства, прилагани тук. Но белодробното заболяване може да се появи по много причини. С това, че се е удало да се установи фактът на поразяване на дробовете, далеч не е достигнато всичко. Източник за поразяване на дробовете може да бъде храносмилателната система. Трябва да се знае, кой е източникът за поражение. Белодробни заболявания имат много хора. Те възникват по най-различни причини. В това отношение следва да се съблюдава най-голяма предпазливост, защото именно най-прекрасните неща са съпътствани от всякакви безобразия. Доста съм ви разказвал на тези занятия за това, че човек зависи не само от Земята, но и от цялото звездно небе. Но именно в тази област се изисква най-многостранна осведоменост и проницателност. Така може да бъде предотвратена глупостта. Общо взето, шарлатанството и безобразието проникват днес в света от различни астролози. Има сходство между ирисодиагностиката и астрологията. В основата на астрологията стои нещо много благородно и величествено, обаче при тези, които се занимават днес с астрология, нищо благородно в основата няма. При тях в основата са основно спекулациите с портфейлите на техните съграждани.

И така, ви можете да разберете тези закономерности, господа; от една страна има симптоми, външно изменящи цялата повърхност на човешкото тяло. При човека се появяват бели петна, докато обикновено там има по-тъмна кожа; променя се цветът на очите, той става албинос. При това на повърхността на тялото излиза дейност, отклонена по-този начин от вътрешните органи. Обаче, ако човек не се превърне в албинос, не се лиши от пигментация, подобен род проявления се откриват във външния вид на очите му, в дъгообразната обвивка: фината структура, фината разчлененост на последната указва за вътрешното състояние. Албиносът е като цяло болен човек не защото е албинос; той е поразен само от тези зачатъци на болестта, които той има още от ранните си години и към които той е приучил, приспособил е своето телесно устройство.

Виждате ли, би било неправилно да се нарече албинизмът левкопатия. С това вече се посочва, че кръвта на такъв човек има различни свойства, доколкото, например, левкоцитите представляват кръвни телца. Причината не я знаят. Но ако кръвта на повърхността изглежда бледна, това не говори за общо малокръвие, за хлороза; в дадения случай става дума за повърхностно побледняване на кожата. Има разлика между хлорозата, когато кръвта още вътре става бледна и левкопатията или албинизма, при който кръвта повече се изтласква към повърхността на тялото. И така, работата е там, че при болните от малокръвие, от хлороза, не е наред дейността осъществявана вътре. «Азът» в по-голяма степен действа на повърхността, докато астралното тяло действа в по-голяма степен вътре. Ето защо всички органи, посредством които човек вижда и чува, са избутани, основно към повърхността. Човек се нуждае от тях заради «аза». Черният дроб ви е нужен вътре. Ако бихте чувствали всичко така силно, както това прави вашият черен дроб, то щеше да ви се наложи постоянно да наблюдавате само това, което става вътре във вас и да си казвате: аха, ето в стомаха ми попадна малко зелева супа и стените на стомаха започват да я всмукват. Това прилича на излъчване, това е много интересно. Сега зелето минава през пилора и постъпва в тънките черва; сега то преминава през власинките, които се намират по стените на червата. Вие бихте почнали да наблюдавате всичко това и то би било много интересно: но нямаше да ви остане време за наблюдение на външния свят! Макар и да се наблюдава всичко това да е много интересно и полезно и понякога да изглежда доста по-красиво от външния свят, човек е напълно отстранен от това наблюдение. В по-голямата си част всичко това протича вътре, без да минава през съзнанието, а това, което става на повърхността, влиза в съзнанието. Ако някой недостатъчно преработва желязото във вътрешните си органи, вътре в себе си, тоест там, където най-голяма активност проявява астралният човек, той става малокръвен, при него се появява хлороза. Ако той отвън неправилно преработва това желязо, не го разтваря, както съм ви го описвал, тогава става албинос – което става много рядко – при него се появява левкопатия.

И така, както виждате, това, за което ме попитахте, е свързано със следното: албинизмът възниква от неправилната преработка на сярата или желязото, осъществявана посредством «аза». Хлорозата възниква от неправилната преработка на желязото, осъществявана посредством вашето астрално тяло; хлорозата в по-голяма степен удря състава на кръвта. Ако човек правилно разбира, какво става вътре в него, може да обърне поглед и върху това, какви свръхсетивни негови части са задействани при тези процеси. Който разбира физическия човек както трябва, той разбира и свръхфизическия, свръхсетивния човек. Но материализмът съвсем не разбира свръхсетивния човек и поради това не разбира даже физическия човек.

Ще ви съобщя, ще се върнем ли назад следващата сряда. Може при някой да се появи въпрос до предстоящото занятие и благодарение на такъв въпрос да можем да продължим подобни обсъждания.

ПЕТА ЛЕКЦИЯ.

Дорнах, 9 февруари 1924 година.

Знаете, че Земята излиза навън само в частите с твърда суша: по-голямата част на Земята представлява водно кълбо движещо се в космоса, водна топка, море. А за реките може най-общо да се каже, че те някъде по Земята имат извор, както се казва, изтичат, а после текат към морето. Да вземем, например, Дунав. Ви знаете, че Дунав води своето начало в Шварцвалд. Или да вземем Рейн. Вие знаете, че неговите извори са в Южните Алпи. Дунав тече през разни долини към Черно море. Рейн също тече по разни долини към Северно море. Разглеждайки реките и моретата, обикновено се взема предвид само течението до устията в морето. Реките ни радват. Но ние не помисляме какво огромно значение за целия живот на Земята имат реките заедно с моретата.