Лекции изнесени за работещите на строежа на Гьотеанума в Дорнах

При човека обикновено повече се говори за това, което в него е течно. Казвал съм ви, че човек в по-голямата си част също представлява течна маса. Знаете, че своеобразна течност е кръвта, течаща в кръвоносните съдове. Известно е също и това, какво огромно значение за живота има тази течаща кръв. Кръвта строи живота, поддържа живота. Като физически хора ние изцяло и напълно зависим от факта, че кръвта по правилен начин и по съвсем определени пътища протича през нашето тяло. Ако кръвта се отклони от пътя и потече неправилно, ние въобще не бихме могли да живеем. Редът, по който водите са разпределени по реките и моретата има за Земята точно такова огромно значение, макар и на това обикновено да не се обръща внимание. Не се обръща внимание на това, че водата, всъщност, създава кръвообращението на Земята. Защо не се обръща внимание на това?

Виждате ли, при кръвта се набива в очи следното: тя е червена и съдържа всевъзможни вещества. Ето защо се казва: кръвта – това е нещо особено. А за водата се казва: какво толкова, вода! Тя по-малко се забелязва; веществата, съдържащи се във водата – освен кислорода и водорода – не притежават толкова висока концентрация, както, например, желязото в кръвта. Ето защо на водата не се обръща внимание. Но въпреки това, истината е, че кръговратът на водата в природата има огромно значение за целия живот на Земята. И както човешкият организъм не би могъл да живее без кръвообращение, без кръговрата на кръвта, така и Земята не би могла да живее без кръговрата на водата.

Този кръговрат се отличава с това, че води началото си от нещо съвсем различно от това, където завършва – при попадането в морето. Виждате ли, ако изследвате реките, ще откриете: в тези реки няма соли, водата в тях е прясна. В реките водата е прясна. В морето водата е солена. Основа на всичко, което съзрява и се проявява в морето, е неговата соленост. Това е извънредно важно: водата започва своята циркулация на Земята, своя кръговрат от прясното, несъдържащо соли състояние, а го завършва в морето, където водата е солена.

Обикновено тези проблеми се изследват по такъв начин: казва се: река като Рейн, някъде започва, тече по-нататък (виж рисунката) и после се влива в морето. Именно това може да се види на външен план. Обаче, съществува и това, на което не се обръща внимание. Работата е там, че река като, например, Рейн, – във всеки случай на външен план, – тече именно така, както е казано; обаче докато отвън тази река, всичката и вода, протича от Южните Алпи до Северно море, под земята от устието до изворите преминава своеобразен силов поток в обратно направление. Потокът върви в обратно направление. Това, което става тук (над земята) е свързано с прясната вода на реката, несъдържаща соли. Това, което тук (под земята) се връща в обратно направление, върви назад, внася в земята сол, при това я внася срещу течението на реката. В земята по такъв начин постъпва сол, която, всъщност идва от морето. И така, под земята има солев поток, вървящ в обратно направление от устието на реката до извора и. В Земята не би имало никакви соли, ако под земята не преминаваше този движещ се в обратно направление от устието на реките до изворите солев поток. Ето защо така наречената геология, изследваща вътрешната част на Земята, би трябвало да обърне внимание върху това, че по руслото на реките, не много дълбоко под земята, се намират отлагания на соли.

Защо въобще работата стои така, че Земята се състои, от една страна, от водна солена част, солено тяло (океан), и, от друга страна, от твърда суша и пресни води от реките, преминаващи по сушата и че постоянно по такъв начин солта се изтласква от морето. Виждате ли, ако се изследва солена вода, много солена морска вода, се открива, че отношенията, връзките на тази солена морска вода с Космоса са много слаби, незначителни. Точно както при човека стомахът, например, е слабо свързан с външния свят, той е свързан с него само посредством това, което постъпва от там, така и съдържанието на морето е малко свързано с небесните пространства. И, напротив, на Земята много силна връзка с небесните пространства поддържа всичко това, което е суша, където протичат водите, където благодарение на отлаганията на соли растат растенията, - и така, връзка има там, където протичат води.

Ако разглеждаме така нещата, у нас се появява съвсем различно отношение към планинските извори! Как ни радват тези извори, техните прекрасни бликащи струи, удивително чиста вода. Но това далеч не е всичко! Изворите представляват очите на Земята. С помощта на моретата Земята не може да погледне в мировото пространство, защото морето е солено; по вътрешен начин в морето се извършва само това, което вътрешно се извършва в стомаха ни. Изворите на прясна вода свободно се откриват към мировото пространство, те са подобни на нашите очи, отворени широко за света на външната природа. Бихме могли да кажем така: там, където на сушата има извори, Земята се вглежда в мировите далнини, тези извори са всъщност сетивни органи на Земята, докато нейното тяло, нейните вътрешни органи са в соленото море. Нещата тук, разбира се, са по различни отколкото в организма на човека; тук няма затворени, изолирани органи, няма такива органи, които би могло да бъдат скицирани. Все пак е възможно да се скицират, защото сами по себе си те са невидими. Морето представлява земната утроба, вътрешностите на Земята, нейния корем, докато сетивните и органи се намират на сушата. Всичко, което осигурява контактите на Земята, връзките и с мировото пространство, има пряко отношение с прясната вода. Всичко, което представлява утробата, коремната кухина на Земята, е свързано със солената вода.

Искам да ви предоставя едно доказателство, че това е така. Виждате ли, веднъж вече ви казах: размножаването на човека и животните е свързано с небесното пространство. Казах ви; това, което е свързано с размножението – яйцеклетката, ембрионът не се развива изолирано в тялото на майката, не, тук са задействани силите на целия Космос; само благодарение на действието на силите на Космоса се появява яйцеклетката в своята закръглена форма. Както във външния свят наблюдаваме кръговото въртене на Космоса (небесната сфера), така и това крехко яйце се превръща в отражение на Космоса, защото силите действат от всички страни. И така, там където действат силите на размножението, по същество действат на Земята силите на небето. При окото вие също виждате, че то представлява сфера, топче.

Неотдавна ви описах това. Окото също е образувано по подражание на Космоса. Сетивните органи и очите са изградени от Космоса, като подражание на него самия. Ако разгледате далака, няма да откриете в него сферичната форма, защото той в по-голяма степен произхожда от Земята, него го формират земните сили, силите на земната коремна кухина, на земната утроба. Именно в това е разликата.

Такива неща могат да ни служат като доказателство, ако се отнесем към тях внимателно. Казах, че ще ви предоставя доказателство относно морето и сушата. Сега искам да направя малко отстъпление. Вече съм ви казвал: известно време в нашата биологическа лаборатория правихме експерименти за изясняване значението на далака. Значението на далака е в това, че ако не ядем редовно, – а ние винаги ядем повече или по-малко нередовно, то далакът компенсира, изравнява тази нередовност; той е нещо като регулатор. Доказателство за това ни се удаде да получим в нашата биологична лаборатория. По темата е написана малка книжка, авторът и е госпожа Колиско и в нея всичко е описано. В хода на експериментите трябваше – защото такива са изискванията на съвременната наука – да предоставим неопровержими доказателства, очевидни доказателства. От тях нямаше да има нужда, ако науката се доверяваше на свръхсетивните доказателства, но днес (обичайните) доказателства още са необходими. Ние взехме заек и без да му причиняваме болка, – направихме всичко много внимателно – му отделихме далака и той продължи да живее. Всичко това вървеше много добре. Заекът не умря и понесе спленектомията, операцията по отстраняване на далака. Обаче, със заека стана нещастен случай – той умря от преохлаждане. Проведохме патоанатомична дисекция и, разбира се, ни беше много интересно да научим за последствията от отстраняването на далака. Какво може да се каже за това от гледна точка на духовната наука? Какво остава след отстраняване на физическия далак? Ако тук (виж рисунката) се намира далакът и го отстраним, направим спленектомия, то на мястото му все още остава етерното тяло на далака, астралното тяло и така нататък.

Както в дадения случай това бяло (сферично) тяло възниква в резултат на космическото влияние, така и в яйцеклетката, – на първия стадий – възниква сферичния зачатък на човека или животното, който по същия начин произхожда в резултат от небесното (космическо) влияние.

Знаейки за това, можем да кажем, че рибите се намират в особено положение, доколкото те никога не излизат на сушата. В най-добрия случай те малко изскачат на сушата, но не могат да живеят на нея, а трябва да живеят в морето. Вследствие от това рибите имат особено устройство. Те не излизат там, където Земята е открита за хода на мировия кръговрат. Затова за рибите е много трудно да формират свои сетивни органи и органи за размножение. От мировото пространство зависи наличието на тези органи вътре (в рибите). Затова на тях им се налага щателно да използват малкото, което с въздуха и топлината попада в морето от Космоса, за да бъдат в състояние да изградят своите сетивни органи и органи за размножение. Но природата се грижи за всичко; можете да видите това, например при така наречената златна рибка. Всичките си люспи и кожа тя използва за да се подложи на влиянието на светлината; затова тя и става такава златна. Рибите използват всяко обстоятелство за да прихванат това, което попада във водата, идвайки от Космоса. Своя собствен хайвер рибите трябва да хвърлят там, където може да проникне светлина, за да може този хайвер, подобно на яйцата, да се излюпи. И така, рибите са създадени да живеят под водата; те не могат да излязат от нея. Това, което ви казвам, се отнася, обаче, в по-голяма степен не за пресноводните риби – защото пресните води са подложени на въздействията на Космоса, – казаното от мен се отнася основно за морските риби. Морските риби с цялото си поведение показват особеностите на устройството си; за да имат възможност да се размножават те използват всичко, което идва в солената вода от Космоса.

Забележително изключение при това се оказва сьомгата, сьомговите риби (Salmo salar, Salmonidae, Onchorhynchus tschawytscha Walb.) За да натрупа достатъчна мускулна маса сьомгата трябва да живее в морето. На нея са и необходими земни сили за да може достатъчно да храни своите мускули. Такива сили се намират преимуществено в морските соли, в солта на моретата. Сьомгата трябва да живее в морските соли, за да развие силни мускули. Но ако живее предимно в морето, сьомгата не би могла да се размножава, защото е устроена така, че морската вода напълно я изолира от Космоса; сьомгата би била обречена на бавно отмиране, ако и се налагаше да се размножава в морето. Сьомгите представляват изключителен случай. Докато в морето те набират сили – нараства мускулната им тъкан – сьомгите остават, първо, малко недовиждащи, и второ, те не могат да се размножават. Органите им за размножение и сетивните им органи остават слаби, притъпени, невъзприемчиви. Затова пък, в морето сьомгите наддават на тегло и се охранват. Но за да не измре, – можем да видим това при сьомговите тук, в Северно море и в Атлантика – те всяка година мигрират в Рейн. Ето защо ги и наричат рейнски сьомги. Но в Рейн сьомгата отслабва, тя отново губи мускулната си маса. Тя губи в Рейн охранеността си, достигната в соленото море. Сьомгата става съвсем мършава; но затова пък, с колосална бързина се развиват както сетивните и органи, така и органите за размножение при самците и самките, така че в Рейн сьомгата получава възможност да се размножава. Следователно, всяка година сьомгата трябва да мигрира, отправяйки се от соленото море в пресноводния Рейн, за да има възможност да се размножава. При миграцията тя се изтощава, защото сладките води не способстват за нарастването на мускулатурата. След това сьомгата отново се връща в морето – както младите особи, така и старите, които са останали живи, за да заменят мършавостта си с охраненост.

Виждате, господа, че всичко тук напълно се съгласува. Може да се каже: там, където Земята е осолена, там тя действа със земните сили. Тя действа върху тези органи, които се формират благодарение на Земята. Нашите мускулни тъкани се формират благодарение на Земята, когато се движим в земното привличане. Силата на тежестта е земна сила. Земята действа върху всички мускулни и костни тъкани. Солта на Земята действа в нас и ние получаваме здрави кости и силни мускули. Обаче, с помощта на тези соли на Земята ние не бихме могли да си изградим нито сетивни органи, нито органи за размножение; те биха се оказали редуцирани, атрофирали. Те винаги трябва да се намират под въздействието на извънземните сили, на небесните, космическите сили. С примера за сьомгата виждаме, каква е разликата за нея между солените и сладките води. Тя отива в солените води за да се охрани, тя набира земни сили; когато трябва да стане годна за размножение, тя отива в сладки води и там набира космически, небесни сили.

Може да се каже така: даже по отношение на животните Земята притежава своего рода кръговрат, което е видно с примера за сьомгата. Тя на смени отива ту в морето, ту в реката. Така тя ходи ту тук, ту там. Цяло поколение сьомги отива ту тук, ту там. С примера за сьомгата виждаме, как всичко живо на земята се намира в постоянно движение.

Запознавайки се по такъв начин със сьомгата, имаме образец и за другото, което винаги е пред очите ни, което представлява великолепно, удивително зрелище – това са прелитанията на птиците. Само птиците се придвижват във въздуха: също ту тук, ту там; сьомгата се премества ту тук, ту там във водата. Миграцията на сьомгата във водата е подобна на прелитанията на птиците във въздуха; само че сьомгата извършва премествания тук и там между солени и сладки води, а птиците прелитат тук и там между топли и студени въздушни зони. Който е разбрал миграцията на сьомгата, има образец и за птичите прелитания. Може да се каже така: за да получават съответните топлинни сили на Земята, птиците трябва да летят на юг; там те в по-голяма степен увеличават мускулатурата си, своите мускулни тъкани. За да имат небесните, космически сили, на птиците в по-голяма степен им е необходимо да се преместват в чистия въздух на Севера; тук те формират размножителните си органи. На тези животни е необходима цялата Земя. Само висшите животни, – млекопитаещите, – и човекът в по-голяма степен са независими, еманципирани от Земята, цялото им устройство притежава по-голяма независимост.

Но тази независимост е само привидна. Виждате ли, ние, хората, винаги представляваме, всъщност, двоен човек. По същество в нас няма само един човек, а са повече; казвал съм ви ги: физически човек, етерен човек и така нататък. Но даже във физическия човек ние сме двойни: десен и ляв човек. Разликите между дясната и лявата половина на човека са колосални. Предполагам, че малцина от вас могат да пишат с лявата ръка; ние пишем с дясната ръка. Частта от главния мозък, която, например, е свързана с речта в нервната система, се намира отляво, в лявата половина на главния мозък. Там се намира мощна извивка; но отдясно на същото място я няма. При леворъките, при леваците нещата са наобратно. Тези, които са леворъки, имат речевата си организация отдясно – но не отвън, а вътре, където речта се възбужда. Виждате ли, господа, в дадения случай може да се каже: различията между дясната и лявата страна на човека са огромни. Това се среща и в други случаи. Сърцето, като правило, е преместено наляво, стомахът се намира отляво, докато черният дроб е отдясно. Но и органите, които са симетрични, в действителност не са съвсем тъждествени. Нашият бял дроб отляво има два дяла, отдясно – три. От какво произлиза това? Хайде да започнем с нещо много просто. Обикновено ние не се учим да пишем с лявата ръка; учим се да пишем с дясната. Този факт в голяма степен е свързан с етерното тяло. Физическото тяло е по-тежко и в по-голяма степен е образувано отляво, докато етерното тяло в по-голяма степен е образувано отдясно. Левият човек образува два дяла (на дроба); десният, по-дейният, внася в дробовете повече живот, той създава в дроба три дяла. При човека работата стои така, че отляво той в по-голяма степен е физически човек, а отдясно – повече етерен. Така става и с речта. При десноръките е необходимо повече хранене на главния мозък отляво, отколкото отдясно. В човек всичко, което може, е устроено така, че отляво той съдържа в по-голяма степен земни сили, а отдясно – в по-голяма степен етерни, небесни сили.

Виждате ли, господа, нашата днешна наука, която иска да разглежда само материята и именно поради това, нищо, всъщност, не знае за материалното. При възпитанието на децата цари пълно безобразие: децата се учат да правят всичко както с дясната, така и с лявата ръка. Но това не съответства на човешкото устройство! Ако се постоянства в това отношение, в резултат от възпитанието хората ще станат полубезумни, защото човешкият организъм е устроен така, че отляво той носи повече физически, а отдясно – повече етерен характер. Но какво ли я е грижа съвременната наука за етерното и физическото! За нея всичко е едно и също: ляв човек, десен човек. Ако човек въобще иска да разбере този проблем, той трябва да проникне в него с помощта на духовната наука. И така, отляво човек е повече земен, а отдясно, - за да не бъде неправилно разбрана думата («етерен»), би могло да се каже, – повече небесен, космически.

Човек много силно се е еманципирал от Земята. Той, както ви казах, изгражда както лявата – земната, – страна, така и дясната, – небесната, - по такъв начин, че като физически човек може да ги носи, без да забелязва, че лявата страна повече е привързана към Земята, а дясната – към небето. Но има хора, повече привързани към Земята; те спят, основно, на лявата си страна, лежат на лявата страна. На дясната страна хората лягат в случай, че дясната им страна е уморена или ако в по-голяма степен са подложени на силите, отнасящи се към небесното, към космическото. Да се наблюдават такива неща, разбира се, е трудно, защото те са смесени с много други неща. Ако човек легне на дясната си страна, може просто това да е по-тъмната страна на стаята; именно това може да е причината. И макар да се разглеждат такива неща да е трудно, – както мисловно, така и по друг начин, – но все пак, обикновено човек по-охотно ляга в съня си на лявата страна, защото това е земната страна на тялото. Но това не следва да се надценява: защото човек е еманципиран от Земята и постъпките му също са независими от Земята. При животните това си струва да се наблюдава. Навсякъде може да се види, как по най-удивителен начин се разкриват тайните на света.

Представете си, че тук се намира повърхността на морето (виж рис. 9), под нея се намира солена морска вода, съдържаща в себе си и всевъзможни други вещества. Има някои риби, устроени по доста забележителен начин. Тези риби са така устроени, че са много силно подложени на земните сили, докато другите риби жадно улавят всичко, което като светлина и въздух прониква във водата. Те нямат бели дробове и не могат да дишат въздух; те загиват, умират на въздух, но, въпреки това, жадно улавят с хрилете всичко, което като светлина и въздух прониква във водата. Но има една риба, – нейната по-голяма разновидност се нарича палтус, а по-малката – камбала (калкан, писия) – тази риба е много хранителна, повечето хранителни вещества се съдържат в тази риба. Само това показва, че тази риба е привързана към Земята, тъй като хранителните вещества идват от Земята. И така, камбалата се придържа към Земята. Какво бихме могли да очакваме от тази риба?
Рис. 9

палтус, камбала

Тук тя е съвсем плоска и бяла; от другата страна, отгоре, се намират двете очи. Главата е усукана, тъй като тя винаги ляга на лявата страна. Лявата страна е хранителната страна, тя е бледна и бяла. Другата страна получава оцветяването си от небето, тя ту е сива, ту кафеникава, очите са отвърнати от хранителната страна, главата е усукана. Камбалата е съвсем едностранна, при нея и очите, и органите са разположени от едната страна; другата страна е плоска и избеляла. Камбалата действително изработва в себе си много хранителни вещества, тъй като тя е привързана към Земята. Някои екземпляри тежат повече от триста килограма. Това, следователно, е едра риба. Тя улавя с храната си много неща. Камбалата явно показва следното; тялото и прилепващо към земята винаги лежи на едната си страна. Тя прилепва към земята така здраво с тази страна, че можем да я сравним с човек, който всяка нощ би лежал на лявата си страна, обърнал глава, гледащ само на една страна. Вярно, при човека (лежането на една страна) не довежда до такива радикални последствия. Човек е еманципиран от Земята, запазва своята независимост от Земята. Обаче нещо в това отношение може да се прояви даже при човека; така, например, при човека можем да се сблъскаме със специфично заболяване; той вижда с дясното око или въобще с някое от очите по-добре, отколкото с другото. Ако това не е вроден дефект, в повечето от случаите се изяснява, че човек спи на другата страна. От страната, на която човек много често лежи, действат земните сили; окото слабее от това и зрението се влошава. Въздействието не е толкова явно, както при камбалата, но въпреки това леко се проявява. Окото, насочено към небето и отвърнато от Земята, става малко по-силно. Виждате, колко необичайни са тези връзки. Казвал съм ви: по един или друг начин самата природа ни показва, с какви сили тя работи. Гледайки камбалата – малката камбала може да се види на всеки рибен пазар, а по-голямата се среща в морето, в солена вода, – се разсъждава така: да се формира в такъв вид може само такова животно, което направо е натоварено, напълнено с разтворени хранителни вещества. Ако това животно иска малко небе (иска да се подложи на космическо влияние), тогава то със своята друга страна трябва да бъде винаги обърнато към небето, това благоприятства очите, а също така го прави способно за размножение. Тази риба достига последното по различен начин от сьомгата. Сьомгата мигрира, тя идва от Северно море в Рейн, а от Рейн в неговите притоци; това тя предприема за да може да се размножи. Камбалата просто лежи на едната си страна, за да може върху другата да действа небето; това тя предприема, за да има сетивни органи и способност за размножение.