Лекции на ас. Орманджиев и на доц. Киров. Втори семестър лекции на проф. Начева и на ас. Орманджиев



страница1/9
Дата22.07.2016
Размер1.6 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9
КОНСТИТУЦИОННО ПРАВО

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Първи семестър – лекции на ас. Орманджиев и на доц. Киров.

Втори семестър – лекции на проф. Начева и на ас. Орманджиев.
За изпита:

В една зала влизат до 8 човека, след което си теглят въпроси от две купчинки – всеки тегли по един въпрос от всяка купчинка. Има възможност за явяване, или при проф. Начева, или при доц. Киров, или при ас. Орманджиев. Проф. Начева изпитва доста дълго време. След като студентът бъде прилично разпитан по изтеглените въпроси, започва блиц припитване по целия материал.



Да се знае кои органи какви актове издават!

Проф. Начева иска да се познава действащото право. Очаква наизустяване текстовете на конституцията!

Нашето право е повлияно от Лисабонския договор, който ще бъде подписан и от Решенията на Съда в Люксембург.

Трябва да се следят промените в правния статус на политическите партии, Закона за измиране на народни представители, Закона за избиране на Президент, Закона за избиране на представители на Република Бългаиря в Европейския парламент.



В Ъ П Р О С Н И К
1. Предмет на Конституционното право на РБ. Роля и значение в системата на действащото право.

2. Източници на Конституционното право на РБ. Класификация. Норми на Конституционното право - обща характеристика, особености, класификация.

3. Правоотношения, възникващи при действието на конституционните норми - обща характеристика, особености. Класификация.

4. Конституционноправната наука в България - възникване, развитие, периодизация. Отношения с останалите клонове на правната наука. Конституционното право на РБ като обективно право и като наука.

5. Понятие за конституция. Върховенство на конституцията. Условия и ред за изменение и допълнение на конституцията.

6. История на конституционализма. Първи конституции - исторически предпоставки, характеристика. Видове конституции. Конституционна история на България.

7. Търновската конституция от 1879 г. - начало на българския конституционализъм.

8. Конституцията от 1947 г. и Конституцията от 1971 г. - общо и особено в двете конституции.

9. Конституцията от 1991 г. - политически и юридически предпоставки за създаването й. Обща характеристика.

10. Изработване и приемане на Конституцията от 1991 г. Основни начала на Конституцията от 1991 г. Гражданинът, гражданското общество и правовата държава, конституционна регламентация.

11. Учение за властта. Държавна власт - източник, субекти, способи за осъществяване, принципи. Разделението на властите като учение и като конституционен модел. Държавно устройство, държавно управление. Държавни органи. Система на държавните органи.

12. Пряко осъществяване на държавната власт - форми. Конституционна и законова уредба на прякото осъществяване на държавната власт в РБ.

13. Политическият плурализъм като принцип на политическия живот в РБ. Конституционноправен статут на партиите и сдруженията на гражданите.

14. Конституционни основи на икономиката на РБ. Право на собственост и режими на собственост според Конституцията. Обекти на изключителна държавна собственост. Конституционна основа на правния режим на земята.

15. Конституционноправен статус на гражданите на РБ - понятие. Конституционна основа на правния статус на чужденците и лицата без гражданственост.

16. Конституционни гаранции на правния статус на гражданите. Механизъм за правна защита. Особена закрила - обекти и правен израз според Конституцията.

17. Гражданство - понятие. Българско гражданство - основни начала. Придобиване на българско гражданство.

18. Загубване на българско гражданство - способи и условия.

19. Основни лични права и свободи - обща характеристика, видове. Конституционни гаранции.

20. Политически права и свободи - място в системата на правния статут на гражданите - обща характеристика. Класификация.

21. Социално-икономически права и свободи на гражданите - обща характеристика. Класификация.

22. Основни задължения на гражданите. Обвързаност на конституционните права и свободи с конституционните задължения.

23. Избирателна система - понятие, възникване, развитие. Мажоритарна и пропорционална система за определяне на изборния резултат. Развитие на избирателната система в България. Закон за избиране на Велико Народно събрание от 1990 г. Пряко изборни органи според Конституцията от 1991 г. Действащи избирателни закони и особености на възприетата избирателна система.

24. Организация и произвеждане на избори за народни представители. Организация и произвеждане на местни избори.

25. Закон за избиране на Президент на Република България и на вицепрезидент. Особености на организацията и произвеждането на президентските избори.

26. Парламент и парламентаризъм. Народното събрание според Конституцията от 1991 г. - обща характеристика, състав и срок на дейност, взаимоотношения с останалите органи.

27. Велико Народно събрание - историческа справка. Великото Народно събрание според Конституцията от 1991 г. - статут, компетентност, ред на дейност, актове.

28. Конституционноправен статус на народните представители. Същност на политическото представителство. Неизбираемост, несъвместимост. Наказателна неприкосновеност и наказателна неотговорност на народните представители. Предсрочно прекратяване на пълномощията на народния представител - условия и ред.

29. Организация и ред на дейност на Народното събрание - конституиране на Народното събрание, Председател и зам.-председатели на Народното събрание. Заседания, кворум, мнозинства. Парламентарни групи.

30. Парламентарни комисии - понятие, видове. Постоянни комисии - същност, видове, компетентност, организация и ред на дейност. Временни комисии - същност.

31. Народно събрание - орган на законодателната власт. Законодателство и законодателен процес - фази. Правна същност и правни последици на обнародването на закона.

32. Парламентарен контрол - същност и форми. Правни последици.

33. Правомощия на Народното събрание - класификация.

34. Актове на Народното събрание - обща характеристика, класификация. Законът като акт на Народното събрание.

35. Правилник за организацията и реда на дейност на Народното събрание - предназначение, особености.

36. Президент. Място и роля на президента в механизма на разделение на властите според различните конституционни модели. Президентът на РБ според Конституцията от 1991 г. - обща характеристика. Вицепрезидент.

37. Избор и срок на дейност на Президента и на вицепрезидента. Неизбираемост, несъвместимост.

38. Правомощия на президента. Актове на президента - видове, правна същност. Приподписване на някои президентски актове - същност и правни последици.

39. Неотговорност на президента. Наказателен имунитет. Президентска отговорност.

40. Конституционни основи на организация и дейност на Министерския съвет. Министерският съвет - орган на изпълнителната власт в парламентарната република. Избор, състав, прекратяване на пълномощията. Служебно правителство.

41. Взаимоотношения на Министерския съвет с Народното събрание, президента, съдебните органи. Институт ‰вот на доверие€.

42. Правомощия на Министерския съвет. Актове на Министерския съвет - класификация, правна същност на различните видове.

43. Правен статут на министрите като членове на Министерския съвет и като специализирани изпълнителни органи. Компетентност, актове.

44. Съдебна власт - понятие, отграничаване от другите две власти. Органи, осъществяващи съдебната власт. Съдилищата, прокуратурата и следствените органи. Адвокатура.

45. Съдилищата - правосъдни органи в РБ. Видове съдилища. Система на съдилищата. Конституционни принципи на правосъдието.

46. Върховен касационен съд - организация, функции, компетентност. Взаимоотношения с апелативните и районните съдилища. Актове - правна същност и последици. Върховен административен съд - организация, функции, компетентност. Съдебни актове - видове, правна същност, последици.

47. Прокуратура - функции, компетентност, организация и дейност. Конституционни основи на организацията и дейността на следствените органи.

48. Висш съдебен съвет - функции, компетентност. Конституционни основи на правния статус на съдиите, прокурорите и следователите.

49. Местно самоуправление - понятие. Общината - основна административно-териториална единица на местното самоуправление. Правен статут на общината. Форми на участие на гражданите в управлението на общината.

50. Общинските съвети - органи на местното самоуправление. Избиране, срок, организация и ред на дейност. Компетентност и актове. Кметът - орган на изпълнителната власт в общината. Избиране, срок и дейност, компетентност, актове.

51. Областта като административно-териториална единица. Органи на управление.

52. Контрол за конституционосъобразност - предназначение, същност, видове.

53. Конституционен съд - понятие, конституиране, състав, срок на дейност.

54. Правен статус на съдиите от Конституционния съд. Условия и ред на прекратяване на мандата им.

55. Правомощия на Конституционния съд. Ред на дейност. Актове.

Страната до този момент има 4 конституции:

1. Търновска конституция - 16.04.1879 г.

2. Конституция от 04.12.1947 г.

3. Конституция от 18.05.1971 г.

4. Конституция от 12.07.1991 г.


Дисциплината конституционно право се занимава предимно с конституцията от 1991 г.
Конституцията на Република България е приета на 12.07.1991 г. и е обнародвана в Държавен вестник (ДВ) на 13.07.1991 г. Тази конституция има 4 поправки:

Първа поправка от 2003 г. - ДВ брой 85 от 2003 г. (септември).

Втора поправка от 2005 г. - ДВ брой 18 от 2005 г. (февруари).

Трета поправка от 2006 г. - ДВ брой 27 от 2006 г. (март).

Четвърта поправка от 2007 г. - ДВ брой 12 от 2007 г. (февруари)
Учебници

Стефан Стойчев – Конституционно право – последно издание 2002 г., Сиела. Този учебник може да чете, но оттогава има значителни промени.



Проф. Емилия Друмева – 2 учебника – 1995 г. Анубис и учебник от 2008 г. Сиела. Последният учебник струва 36 лв. и е 800 стр.

Сборник с нормативни актове – Стефан Стойчев 2003 г. – но много от законите са променени.


Нормативни актове

  1. Конституция на Република България (КРБ)

  2. Закон за адвокатурата – последно изменение ДВ бр. 69/2008 г.

  3. Закон за административно-териториалното устройство на Република България – последно изменение бр. 36/2008 г.

  4. Закон за адимнистрацията – последно изменение бр. 94/2008 г.

  5. Закон за избиране на Велико народно събрание - ДВ бр. 28/1990 г. последно изменение ДВ бр. 45/2002 г.

  6. Закон за избиране на народни представители - ДВ бр. 37/2001 г. последно изменение ДВ бр. 57/2007 г.

  7. Закон за избиране на президент и вицепрезидент на републиката - ДВ бр. 82/1991 г. последно изменение ДВ бр. 95/2006 г.

  8. Закон за местните избори - ДВ бр. 66/1995 г. последно изменение ДВ бр. 78/2007 г.

  9. Закон за допитване до народа - ДВ бр. 100/1996 г. последно изменение ДВ бр. 13/2007 г.

  10. Закон за нормативните актове - ДВ бр. 27/1973 г. последно изменение ДВ бр. 46/2007 г.

  11. Закон за държавната собственост - ДВ бр. 44/1996 г.последно изменение ДВ бр. 59/2007 г.

  12. Закон за общинската собственост - ДВ бр. 44/1996 г. последно изменение ДВ бр. 63/2007 г.

  13. Закон за омбудсмана ДВ бр. 48/2003 г.

  14. Правилник за организацията и дейността на омбудсмана ДВ бр. 47/2005 г.

  15. Правилник за организацията и дейността на народното събрание (много важен акт) - ДВ бр. 69/2005 г. последно изменение ДВ бр. 26/2007 г.

  16. Закон за съдебната власт - ДВ бр. 64/2007 г.

  17. Закон за конституционния съд - ДВ бр. 67/1991 г. последно изменение ДВ бр. 23/2006 г.

  18. Правилник за организацията и дейността на конституционния съд - ДВ бр. 106/1991 г. последно изменение ДВ бр. 8/2001 г.

  19. Закон за местното самоуправление и местната администрация - ДВ бр. 77/1991 г. последно изменение ДВ бр. 63/2007 г.

  20. Закон за българското гражданство - ДВ бр. 136/1998 г. последно изменение ДВ бр. 52/2007 г.

  21. Закон за политическите партии - ДВ бр. 28/2005 г. последно изменение ДВ бр. 78/2007 г.

  22. Закон за събранията, митингите и манифестациите - ДВ бр. 10/1990 г. последно изменение ДВ бр. 11/1998 г.

  23. Закон за герб на Република България - ДВ бр. 62/1997 г.

  24. Закон за държавния печат и националното знаме на Република България - ДВ бр. 47/1998 г. последно изменение ДВ бр. 24/2006 г.

  25. Закон за избиране членове на европейския парламент от Република България - ДВ бр. 20/2007 г.

  26. Закон за адвокатурата - ДВ бр. 55/2004 г. последно изменение ДВ бр. 59/2007 г.

  27. Конвенция за защитата правата на човека и основните свободи - ДВ бр. 80/1992 г.

Има и последващ списък с нормативни актове (виж накрая на файла)!!!

Други материали

Коментар на конституцията на Република България – колектив от издателство Сиела 1999 г.

Учение за конституцията – проф. Борис Спасов 1992 г.

Български конституции и конституционни проекти – 1990 г.

Конституция на Република България, която включва и тълкувателни решения на Конституционния съд – издателство Сиби – Нено Неновски

Правозащитни институции – Снежана Начева - Сиби

Президентът в българския конституционен модел – Пламен Киров – Сиби

Конституционен съд – юриспруденция 1991-1996 г. – Отворено общество

Избирателни закони – Сиби – 2001 г.
Модерни технологии

www.lex.bg

www.parliament.bg

www.president.bg

www.government.bg

www.comstcourt.bg

Въпрос 1: Предмет на Конституционното право на Република България. Роля и значение в системата на действащото право
Най-общо делението на правото е на два големи дяла - частно и публично право. Това разграничение се прави, с оглед на това кой интерес се защитава. Както е видно от самите наименования, публичното право защитава публичния интерес, а частното право защитава частния интерес. С оглед на това деление се прави и съотнасянето на отделните правни отрасли. В публичното право се включват дисциплини като административно право, финансово право, данъчно право, международно публично право, конституционно право. В частното право се включват дисциплини като гражданско право, облигационно право, търговско право, семейно и наследствено право.

Конституционното право може да се разглежда в три аспекта:

1. конституционното право, като правен отрасъл;

2. конституционното право, като правна наука;

3. конституционното право, като учебна дисциплина.

В първото му качество, като правен отрасъл, представлява съвкупност от правни норми, най-важните от които са посочени в Конституцията. Обемът на тези норми е различен и той е зависим от националните особености на всяка страна. Типичен пример за българската конституция представлява чл. 1, ал. 2 от КРБ, която води началото си от предходната конституция и създава забрана експропиация на държавната власт.

Като наука, конституционното право се занимава основно с въпросите на държавната власт, устройството на държавата, формите на държавно устройство и формите на държавно управление, както и с въпросите за правата и свободите на гражданите и учредителната власт.

Периодизацията на конституционноправната наука в България следва приемането на отделните конституционни актове в страната. Може да се каже, че първият период е от 1978 до 1947 г. В този период обект на коментар е била Търновската конституция, която е претърпяла две основни промени през 1895 г. и 1911 г.

Втори период 1947-1989 г. – той се разделя на два подпериода 1947-1971 г. и 1971-1989 г.

Трети период 1989-1990 г., когато чрез изменения в действащата конституция се създава основа за приемане на новата българска конституция.

Последният период е след приемането на четвъртата българска конституция, след 1991 г., като това развитие продължава, тъй като освен, че има приети поправки е налице и членство на България в Европейския съюз.

Конституционното право, като учебна дисциплина, представлява учебен курс, чрез който обучаемите се запознават с основата на държавното управление, изучават структурата на отделните органи, техните правомощия, каталога от права и свободи на гражданите, както и въпроса за изменение и допълнение на конституцията.



Предмет на конституционното право – има различни становища относно предмета на конституционното право.

Като дисциплина, то първо се появява в Италия, но най-голямо развитие има в държавите, които първи приемат конституционни актове – САЩ, Франция и Великобритания, въпреки че последната няма писана конституция. Най-общо казано предметът на конституционното право е свързан с теоретичното изучаване на въпроса за същността на държавната власт, народния суверенитет, както и правата, свободите на гражданите и тяхната защита.



Метод на конституционното право – метод на регулиране на правните отношения в областта на конституционното право – има два основни метода на правно регулиране в правото:

  1. императивен метод – метод на власт и подчинение. Той е характерен за отраслите на публичното право. В този случай субектите на съответния отрасъл се намират в съотношение на власт и подчинение.

  2. диспозитивен метод – метод на равнопоставеност, при който е налице равнопоставеност между субектите.

В конституционното право, използваният метод на правно регулиране е императивният. Най-вече това се проявява във взаимоотношенията между различните органи и представители на различните власти, като например взаимоотношенията между Министерски съвет и Народно събрание. В този случай Народното събрание има правото да упражнява парламентарен контрол и Министерският съвет не може да възрази срещу това. От друга страна правото на законодателна инициатива принадлежи на всеки народен представител и на Министерския съвет, като колективен орган. Друг, освен тези органи, не може да упражни това право на законодателна инициатива. В случаите когато има избирателен процес, има избирателна комисия и избирател, между които няма отношения на власт и подчинение.

Място на конституционното право в системата на действащото право. Конституционното право е база за създаването на другите правни отрасли. Всички издадени актове следва да бъдат съобразени с нормите на конституцията. Чл. 5 от КРБ сочи, че конституцията е основен закон и останалите закони не могат да й противоречат. Ако се появи такава колизия относно противоречие между закона и конституцията, с оглед на йерархическите нива на нормативните актове, приложение намира конституцията, а фактически противоречащия на конституцията закон подлежи на контрол за конституционосъобразност пред Конституционния съд.

Отношението между конституционно право и административно право - при това отношение конституцията определя в чл. 120, ал. 2, т.нар. „обща клауза”, което означава, че на обжалване подлежат всички актове, засягащи правата и интересите на гражданите, с изключение на тези, за които няма изрична забрана и тези, които са посочени в закона. Това характеризира не само възможността за обжалване в административното право, а възможността за обжалване не само на индивидуалните административни актове, но и на съдебните решения. В този смисъл конституцията е универсална и задава общите принципи на правото.

Конституционно право и облигационно право – чл. 19 от КРБ определя, че икономическият живот в страната се основава на принципа на свободната стопанска инициатива. Това е основен принцип, както на облигационното право, частта сключване на договори, така и на търговското право, чиито основни принципи могат да бъдат видяни в нормата на чл. 12 от КРБ, сочещ свободата на сдружаване.

Важно е и съотношението в самото публично право между конституционното право и финансово и данъчно право – конституцията, освен че определя вносителя на държавния бюджет, който може да бъде единствено Министерски съвет, определя и основни принцип на фискалната система в страната, а именно чл. 60 от КРБ, че гражданите заплащат данъци, съобразно техните доходи и имущество. Като тук могат да бъдат разпознати принципите на финансовата система и определени видове данъци – подоходните данъци и имуществения данък.



Конституционното право и гражданското процесуално право – в главата съдебна власт, КРБ сочи, че гражданите имат право на справедлив процес, в който по някои от делата участват и съдебни заседатели.

Конституционното право и наказателно-процесуалното право – в конституцията са заложени принципите: презумпцията за невиновност, която текстуално е формулирана и в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и буквално гласи, че всеки се счита за невинен до доказване на противното. В случая доказване на противното, това е влязла в сила осъдителна присъда. Друг принцип е, че всеки обвинен в престъпление, има право на защита. Защита може да се ползва от момента на задържането и от момента на повдигане на обвинение.

Конституцията залага и други основни принципи – принципа на равенството (чл. 6 от КРБ); принципа на отговорността на Държавата за вреди причинени на граждани; основните принципи на избирателното право, а именно свободно, равно, пряко избирателно право, при тайно гласуване; принципа за разделение на властите – държавната власт се разделя на законодателна, съдебна и изпълнителна; принципа на политическия плурализъм; принцип на свобода на сдружаването; отделеност на църквата от държавата; социална закрила на майчинството и децата; право на труд и неговата защитеност; формите на собственост и обявяването на частната собственост за неприкосновена; основните принципи за защита на инвестициите на български и чуждестранни граждани; придобиването на земя от чужденци.



Въпрос 2: Източници на конституционното право на Република България. Класификация. Норми на конституционното право – обща характеристика, особености, класификация
Източникът на правото представлява материалноправна форма, в която се съдържат правни норми. Източниците на конституционното право представляват такива форми, в които се съдържат правни норми с отношение към конституционното право. Следва да се направи уточнението, че прецедентът, съдебният прецедент и правният обичай не са източници на българското конституционно право. Източниците на конституционното право в България са писани такива и обхващат както следва няколко основни групи актове:

  1. Основен източник на конституционното право е Конституцията на Република България. Тя се състои от три основни части:

  • въводна част, т.нар. преамбюл – тази част е изнесена пред нормативното съдържание на конституцията, но безспорно има нормативно значение. Фактът, че има нормативно значение се обуславя и от това, че Конституционният съд, в своите решения, се позовава на него.

  • същинска час на конституцията – състои се от 10 глави, които са: Основни начала; Права и свободи на гражданите; Народно събрание; Президент на Републиката; Министерски съвет; Съдебна власт; Конституционен съд; Местно самоуправление и местна администрация; Изменение и допълнение на конституцията; Герб, печат, знаме, столица.

  • преходни и заключителни разпоредби.

Конституцията, във всичките й части, е източник на конституционното право.

  1. Отделни закони – Закон за българското гражданство, Закон за политическите партии, избирателни закони и др.

  2. Юриспруденцията на Конституционния съд – тя се състои от тълкувателни решения на нормите на конституцията.

  3. Законите за изменение и допълнение на конституцията – по отношение на сегашната конституция са приемани 4 такива. Те нямат самостоятелно битие, а инкорпорират самата конституция.

  4. Някои актове на Министерски съвет, които имат отношение към организацията и дейността му – Правилник за организацията и дейността на Министерски съвет, който определя как се провеждат заседанията и как се приемат неговите актове.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница