Лекции на ас. Орманджиев и на доц. Киров. Втори семестър лекции на проф. Начева и на ас. Орманджиев



страница2/9
Дата22.07.2016
Размер1.6 Mb.
#595
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Норми на конституционното право

Правната норма се състои от хипотеза, диспоцизия и санкция.

В конституционното право е характерно, че много рядко се използват санкции. В повечето случаи съществуват двете основни части на правната норма, а в някои случаи съществуват само уширени диспозиции.

Друга особеност на нормите на конституционното право е, че има абсолютно определени норми. Например чл. 63 от КРБ, който сочи, че Народното събрание се състои от 240 народни представители.

Има и норми, които имат напълно декларативен характер – чл. 4, ал. 3 от КРБ.

Важното, което трябва да се знае за нормите на конституционното право е това, че в много случаи те имат абстрактен характер и в този смисъл много често се налага да бъдат обект на тълкуване.

Конституционните норми подлежат на изменение, като тези изменения са различни и по-точно се организират по различен ред от изменението и допълнението на законите, т.е. редът за изменение и допълнение на конституцията е усложнен.

Въпрос 3: Правоотношения възникващи при действието на конституционните норми – обща характеристика, особености, класификация.
Правоотношението представлява едно обществено отношение, регулирано от нормите на правото. В случая, за да има качеството на конституционно правоотношение, то следва тези обществени отношения да бъдат уредени от нормите на конституционното право. Когато говорим за правоотношение трябва да се има предвид, че това правоотношение има страни. Задължително за конституционното правоотношение важи, че едната от сраните по тези правоотношения е държавен орган.

Субекти на конституционноправните отношения – субектът, за да има качеството субект, на първо място, ако е физическо лице, то трябва да бъде дееспособно, т.е. трябва да е навършило 18 г. Трябва също да притежава гражданство и на последно място дееспособността се свързва с физическа и психическа способност да се извършват определени действия, т.е. да е вменяем и да не поставен под запрещение. От друга страна много често пред избирателното право се поставя изискването за избираемост, субектът да не изтърпява наказание лишаване от свобода.

Делението на субектите е на еднолични и колективни.



Еднолични субекти - това са държавни органи, които имат самостоятелни правомощия. Такива са Президентът на Републиката, Председателят на Народното събрание. Те имат собствени правомощия, като например президентът, по чл. 98, ал. 4 от КРБ, да обнародва закони, Председателят на Народното събрание, респективно на Великото народно събрание, да обнародва законите за изменение и допълнение на конституцията на страната.

Колективни субекти на конституционноправните отношения са колективните органи, като например Министерски съвет. Негово правомощие е изключителната законодателна инициатива за внасяне законопроекта за Държавния бюджет. Такъв орган е и Общинският съвет, който само в това си качество, сбор от общински съветници, може да приема съответни актове, като правилници, наредби, решения.

Има индивидуални субекти, които осъществяват държавната политика на регионално ниво. Такъв индивидуален субект е Областният управител. При него, характерното е, че се избира с решение на Министерския съвет и той представлява инстанция при обжалваемостта на актовете на Общинските съвети. Много често конституционноправните отношения имат политически характер. Това е така, тъй като самата държавна власт има такъв характер, в нейното осъществяване участват политически субекти, а именно политическите партии. Пример за такова правоотношение е процедурата по сформиране на българското правителство, която е посочена в чл. 99 от КРБ. Тук участие вземат, на първо място президентът, на второ място, политическата сила или парламентарната група, която съгласно резултатите от последните изори има най-голям брой депутатски мандати. При такова сформиране участие взема и Народното събрание, което санкционира със свое решение съответният избор. Провеждат се два избора – избор за Министър-председател и избор за състав на Министерски съвет. В този смисъл, към едноличните субекти може да се отнесе и Министър-председателят, като орган с обща компетентност, който ръководи общата политика на правителството.



Въпрос 4: Конституционноправната наука в България...
Какво представлява конституционноправната наука; Периодизация; Място на науката сред останалите отрасли на правото – всичко това е описано в предходното изложение.

Въпрос 5: Понятие за конституция. Върховенство на конституцията. Условия и ред за изменение и допълнение на конституцията.
Понятието конституция, в съвременния смисъл, съществува от 19 век. За първи път използването на термина конституция се среща в римската империя, където с него се определят властническите актове на императора. В този случай обаче той няма съдържанието на днешното понятие за конституция. По принцип терминът конституция има латински произход и произлиза от глагола constituere, което означа устройвам, уреждам.

Относно характера на акта има няколко разбирания. На пръво място, конституцията се приема като договор. Договорният характер произнича най-вече от съглашения между монарха и населението или определена част от него, която има представителен характер и извоюването на определените права, които по-късно остават в конституцията е на база именно борбата на тази представителна част за определени права. Борбата за създаване на конституция минава през ограничаване на монархическата власт.

Второто битие е на конституцията като закон. Законът представлява нормативен акт, който се приема по определена процедура. В него задължително се оформя определена воля, като в този смисъл конституцията почти винаги е писан акт, който закрепва вижданията на представителна част за управлението на държавата. Има държави, които нямат писана конституция – Великобритания, Нова Зеландия и Израел.

Върховенството на конституцията се състои в това, че тя е най-висшият по ранг закон, след което следват всички други текущи закони. Поради това тя има такова специфично наименоваине, всички друга закони следва да са съобразени с нейните норми (чл. 5 от КРБ).

На второ място, върховенството на конституцията се състои в това, че нейните норми имат непосредствено действие – чл. 5, ал. 2 от КРБ. Непосредствено действие означава, че конституцията не се нуждае от допълнителен акт, който да опосредява нейното приложение. Това означава, че може пряко гражданинът да се позовава на нормите на конституцията.

Конституцията предвижда особен вид отговорност при нейното нарушаване. Най-изразена тази отговоронст е при президента, т.нар. импийчмънт, а именно съдебно отстраняване. Разглежда се от Конституционния съд. Условието е да има нарушение на конституцията или държавна измяна. При тези две хипотези се стига до президентската отговорност, с усложнен път за нейното реализиране.



Същестува особен път за изменение и допълнение на конституцията. Българската конституция може да претърпи изменения по два начина:

  1. Изменение и допълнение на конституцията от Обикновено народно събрание – всички досега приети изменения и допълнения на КРБ са приети от Обикновено народно събрание. Тази процедура е уредена в глава 9 на конституцията. Инициативата за изменение и допълнение на конституцията от Обикновено народно събрание имат ¼ от народните представители и Президента на страната. След което се внася законопроект за изменение и допълнение на конституцията, не по-рано от един и не по-късно от три месеца от тази инициатива, като за да бъде успешен този законопроект за него трябва да са гласували не по малко от ¾ от състава на Обикновеното народно събрание (180 народни представители). При положение, че не се постигне такова квалифицирано мнозинство и че законопроектът е получил по-малко от ¾, но не по-малко от 2/3 гласове от състава на Обикновеното народно събрание (160 народни представители), то тогава на следващо четене Обикновеното народно събрание може да приеме законопроекта с мнозинство от 2/3 от състава на Обикновеното народно събрание. В този случай, внасянето на законопроекта за второ четене става в срок не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. Приемането на конституция, като акт става на три четения, за разлика от законите, които се приемат на две четения и за разлика от решениеята на Народното събрание, които се приемат на едно четене. Процедурата завършва с обранордването на закона за изменение и допълнение на конституцията от Председателя на Обикновеното народно събрание.

  2. Приемане на законопроект за изменение и допълнение на конституцията от Велико народно събрание. Тук, хипотезата е в чл. 158 от Конституцията. Съществува определен кръг въпроси, по-които може да се произнесе само Велико народно събрание. Това са въпроси, свързани с приемане на нова конституция, приемане на териториални изменения на страната, изменение материята по чл. 57, ал. 1 вр. ал. 3, въпроси, свързани с отменяемостта на иначе неотменимите права, в случаите на военно положение и въпроси, свързани с чл. 5, ал. 2 и ал. 4 от Конституцията. В този случай е необходимо свикване на Велико народно събрание. Въпосът се поставя, поради факта, че когато се наложи това да стане, най-вероятно ще сме под хипотезата на съществуващо Обикновено народно събрание. Тази материя е уредена в глава 9. Инициативата за свикване на Велико народно събрание имат ½ от народните представители и Президента. Гласува се решение, с което се преминава към процедура за избиране на Велико народно събрание. Великото народно събрание се състои от 400 народни представители, които се избират по общия ред. В момента същестуват два начина за избор на народни представители – Закон за избиране на народни представители и Закон за избиране на Велико нродно събрание. Закона за избиране на Велико народно събрание, макар и да действа и да не е изрично отменен, той бива дерогиран от нормите на Конституцията, която казва, че Великото народно събрание се избира по общия ред. Общият ред за избор на Велико народно събрание минава по общия ред за избор на народни представители, а именно по Закона за избиране на народни представители. Законът за избиране на Велико народно събраншие има еднократно действие и се е прилагал при избирането на депутатите от Седмото Велико народно събрание, което приема сегадействащата конституция. Предложението за свикванета на Велико народно събрание трябва да се гласува от 2/3 от състава на Обикновеното народно събрание. След такова решение, Обикновеното народно събрание се саморазпуска и се провеждат избори, най-късно в тримесечен срок от решението. Законопроектът за изменение и допълнение на конституцията от Велико народно събрание се приема на три четения с мнозинство 2/3 от състава на Великото народно събрание (267 народни представители). Законопроектът се обнародва от Председателя на Великото народно събрание.



Въпрос 6: История на конституционализма. Първи конституции, исторически предпоставки, конституционна история на България.
Историята на конституционализма се свързва с развитието основно на три държави – Англия, САЩ и Франция. Първият акт, който има отношение към конституционното развитие е т.нар. Велика харта на свободите или наречена Магна харта либертате. Свързана е с извоюване правото на представителство от страна на бароните. По този начин се дава за първи път възможност за ограничаване на правомощията на монарха, като това ограничаване е свързано с възможността представителният орган (парламентът) да определя размера на данъците. Това е последвано от идеите за колкото се може по-широка представителност на населението и това представителство се разширява, като се достига до това, че в парламента на Англия участват и представители на всяка община. Първият акт с конкретни постановки и разпоредби, това е т.нар. Бил за правата. В него изрично се посочват ограниченията на монархическата власт. Англия за пръв и единствен път е имала писана конституция, която не е влязла в сила, предхожда се от Народно съглашение. Конституцията на Англия представлява сбор от закони, един от които е Бил за правата от 1869 г.

Важна роля в конституционното развитие на Англия играе и т.нар. Установителен акт от 1701 г. Той за първи път въвежда конституционните принципи на контрасигнатурата (приподписване на определени актове). Въвежда се и принципът за несменяемост на съдиите. Въвежда се несъвместимост между длъжностите на кралски съветник и член на парламента.

Историята на конституционализма на САЩ е свързана с борбата за независимост на английските колонии. Начало на това конституционно развитие слага т.нар. чаен бунт, а именно бунтът срещу чаения налог в Бостън и това води до издигането на един от принципите при формирането на американската конституция, а именно няма данъци без представителство. Това води до формиране на събрание на отделните щати, които преди това имат дарувани харти (дарувани от английския монарх). Първият акт с конституционно значение, това е Декларацията за независимостта, която се приема 06.07.1776 г. Щатите се приемат за независими от Англия. По-нататъшното развитие е свързано с приемането на единен акт и движението, като форма на единно устройство на щатите от конфедерация към федерация. Затова се стига до приемането на последващ акт, който се нарича Клаузи на конфедерацията. Това обаче също не води до спояване на отделните щета в една държава, поради този причина се свиква Филадейфийски конвент, с правомощия да се приеме отделна конституция. Идеята е била да се направят промени в Клаузите на конфедерацията, но всъщност при това събрание се стига до идеята да се приеме нова конституция. Това събрание заседава 4 месеца. Конституцията на САЩ е приета през 1787 г. Тя съдържа постановки от Декларацията за независимостта и тъй като процедурата по нейното приемане е изисквала тя да бъде приета от всички щати, влиза в сила по-късно. Американската конституция е променяна 27 пъти.

Най-интересен е моделът на Франция. Там нещата тръгват от Великата френска революция. В Европа първата конституция е конституцията на Полша, която обаче влиза в сила след френската, затова като първа конституция, реално влязла в сила, се приема конституцията на Франция. Основен е принципът свобода, равенство, братство. Приемането на конституцията става, като първо се приема една декларация за правата и свободите. Това приемане става от т.нар. Генерални щати. Тези Генерални щати не са свиквани във Франция повече от 140 години, именно това свикване води до ускоряване идеята за приемане на конституция. Тя е приета 1791 г. Във Франция е въведен т.нар. експериментален конституционализъм. До 1958 г. във Франция са приети 15 конституции, в различна времева обстановка, при различна форма на държавно устройство.



Видове конституции

Има най-различно деление на конституциите:

1) буржоазни и социалистически;

2) дарени конституции и такива, които се изработват на специални събрания (учредителна власт);

3) твърди и гъвкави конституции, в зависимост от това има ли процедура за изменението им или няма, като при първите няма такава.

По отношение на конституционна история на България – 4 конституции: Търновска; Конституция от 1947; Конституция от 1981 г и Конституция от 1991 г.



Въпрос 7: Търновската конституция от 1879 г. – начало на българския конституционализъм.
След освобождението, в резултат на руско-турската война, съгласно разпоредбите на сключения Санстефански договор, в България се установява временно руско управление, което съгласно пак тези разпоредби е в рамките на 2 години. Разбира се, след ревизията на разпоредбите на Санстефанския мирен договор от Берлинския конгрес, освен териториалните намаления на страната се съкращава и периода на временното руско управление, който става 9 месеца. В този смисъл се получава и известно избързване с проекта за българска конституция, като той е възложен на Сергей Локианов. Българският конституционализъм не е самобитен, а в началото се е стигнало до обсъждане на този законопроект за органически устав в Санкт Петербург. Този проект на органически устав се ревизира от юридически съветник на тогавашния руски монарх Градовски. Това е ставало два пъти. Всъщност, нормативната основа за създаването на конституция се съдържа в разпоредбите и на самия мирен договор, като се сочи, че събрание от български нотабили ще изработи проект за конституция. Предвид на това в Търново на 10.02.1879 г. се свиква Учредително събрание, чиято цел е приемане основен закон на страната. От историческа гледна точка има проблем със заседанията на самото събрание, тъй като разпокъсаността на страната води до изместване на неговия основен въпрос. Заседанията започват, прекъсват се и от 20.03.1879 г. се избира комисия, която да разгледа този проект. Проектът на Русия е ревизиран и конституцията е приета на 16.04.1879 г. Самото Учредително събрание се е състояло от депутати, номинирани по различен начин – по избор, по право, назначени от руския императорски комисар. Интересен е фактът, че по същото време, когато заседава Учредителното събрание в Търново заседава и друго събрание, чийто основен въпрос е съединението на разпокъсаните части на страната, в резултат на Берлинския конгрес.

Търновската конституция безспорно представлява връх за тогавашно конституционна развитие на страната, като се има предвид, че тя е наскоро освободена, не разполага с достатъчен брой квалифицирани юристи, като безспорния принос се състои в следното:

1) въвеждане на еднокамарен парламент – това представлява конституционна традиция в България. Идеята е била да няма деление на база имуществен, социален или друг признак.

2) каталог от права и свободи, които са посочени в конституцията – във време, когато все още на места е съществувало робството, българската конституция казва, че всеки човек става свободен щом стъпи на българска територия.

3) въвежда политически права и свободи, свобода на събранията, на печата и т.н.

4) въвежда се избирателното право – активно и пасивно избирателно право само за мъже. Жените придобиват частично избирателно право през 1938 г., а по-късно с наредба се изравняват правата им. Въвежда се активно избирателно право (да избират органите на властта) и пасивно избирателно право (да бъдат избирани), като изискванията са били за по-висока възраст. Активното избирателно право е могло да бъде упражнявано с навършването на 21-годишна възраст, а пасивното избирателно право е могло да бъде упражнявано с навършване на 30-годишна възраст и да бъдат грамотни.

5) парламентът заседава на сесии, свиква се от монарха, като той има правото да го разпуска. Утвърждаването на правителствения състав става с акт на Народното събрание и на Княза.

6) монархът – в тогавашната конституция съществува разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна, но всяка от властите е доминирана от Княза. Тази Конституция е изменяна два пъти – през 1893 г. и през 1911 г. От 1911 г. монархът вече се нарича Цар на българите. Различни по характер са поправките.

7) в чл. 47 на Търновската конституция е посочено право на извънредно законодателство, което дава възможност на Министерския съвет, под отговорността и на монарха, да приема наредби и закони. Това извънредно законодателство е в основата на създаване на новото законодателство след 1944 г., а именно чрез приемането на наредби и закони.

8) народното събрание определя цивилна листа на монарха

9) собствеността не е на монарха, а е на народа

10) тази конституция предвижда Велико народно събрание, чиито състав е два пъти по-голям от състава на Обикновеното народно събрание.

Търновската конституция дава основните принципи за развитието на бъдещия български конституционализъм.

Имало е суспендиране на Търновската конституция по време на т.нар. режим на пълномощията - 1934 г. Тази конституция действа, но след 09.09.1944 г. нейните норми се нарушават и се върви по пътя на допустимото от Търновската конституция извънредно законодателство. Началото на промените в нагласите и държавното управление е дадено с т.нар. референдум от 1946 г. За да се стигне до него е приета Наредба-закон за премахване на монархията и установяване на републиката. Предварително се дава нагласа какво точно ще стане. Този референдум се провежда през 1946 г.

Представят се няколко проекта, които да отговарят на новото държавно устройство, като основно се тематира на проекта на Отечествения фронт. В началото този проект е съдържал идеи за отделяне на Върховния административен съд и независимост на съдиите. Външнополитически събития отново влияят върху българския конституционен модел.

Конституцията е приета на 04.12.1947 г. от Велико народно събрание, като на него от 465 депутата отсъстват 100 депутати от опозицията.

Най важните постановки на тази конституция:


  1. Конституцията има преамбюл – в него се героизират постъпките и се оформя новата външнополитическа линия на страната, като България се оформя като народна република и страна на трудещите се.

  2. Запазено е непосредственото действие на конституционните норми.

  3. Поставя се забрана за наличието на монопол.

  4. Дава се възможност да се притежава лича собственост, но на практика тя е сведена до минимум.

  5. Външната политика на страната е под монопол на съответното министерство.

  6. Формирането на един колективен орган на управление – Президиума на народното събрание, който определя законодателната политика и предлага законопроектите пред НС.

  7. Каталогът от права е запазен.

Тази конституция може да се определи като конституция на прехода, която не съдържа идеологизация, но на практика създава условия за завземане на едрата собственост и т. нар. национализация.

Тази конституция е изменяна. През 1961 г. напрактика въпросът за приемане на нова конституция става актуален на един форум на тогавашната управляваща партия. През 1962 г., когато се поставя идеята за достигане до развитие социалистическо общество.

Тази конституция е приета чрез референдум. По исторически данни по нея са постъпили 14 000 предложения. Самият референдум е проведен на 16.05.1971 г., като участието гравитира, до 99,6 % са гласували ЗА.

Докато в конституцията от 1947 г. не се казва нищо за опозицията, в Народното събрание тази опозиция напрактика е премахната. Конституцията от 1971 г. представлява връх в идеологизирането на нейното съдържание. Българската държава тогава се определя като социалистическа, като се съдържа и нормата, че управляваща сила в обществото е Българската комунистическа партия. Самата конституция също споделя, че управлението се осъществява от Българската комунистическа партия (БКП) в братски съюз с Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Формално, в политическото устройство на страната съществуват 2 партии - БКП и БЗНС. В този случай е даден формален плурализъм.

Има доста широк кръг провъзгласени права в конституцията от 1971 г. Няма Велико народно събрание, поради което възникват проблемите с приемането на последната българска конституция от 1991 г . В конституцията се сочи, че образованието е в комунистически дух. Формира се т.нар. държавен съвет. Той заменя президиума на Народното събрание от конституцията от 1947 г., при което в необичайни условия той е могъл да законодателства, да приема актове със силата на закон.

В периода след 1989 г., за да се приеме нова конституция, се правят изменения в действащата конституция от 1971 г., като се премахва т.нар. емблематичен член 1 на Конституцията за бъдещата роля на БКП. Към този момент съществува поляризация на обществото по политическите въпроси, за да може въпросите да бъдат решавани по интелигентна форма се сформира едно обединение, наречено кръгла маса. На тази кръгла маса започват да присъстват, както представители на управляващите, така и оформящата се опозиция.

Решено е да бъде свикано Велико народно събрание, със задача да приеме нова конституция на страната. Приет е Закон за избиране на Велико народно събрание, като изборите се провеждат през юни 1990 г.

Форма на държавно управление и

форма на държавно устройство



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница