Лекции на ас. Орманджиев и на доц. Киров. Втори семестър лекции на проф. Начева и на ас. Орманджиев



страница6/9
Дата22.07.2016
Размер1.6 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9

ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ
Всеки държавен орган притежава няколко характеристики:

1. Организационно-структурно звено в система от институции, чрез които се осъществява публичната власт.

2. Персонификация – държавният орган се състои от едно или множество лица плюс други правни характеристики, което предполага различен правен статус. Персоналният състав може да бъде едноличен, колективен, индивидуален и колегиален. При колективния орган винаги стои въпросът за кворум и съгласие, има изискване за мнозинство.

3. Държавните органи с оглед начина на конституиране са избираеми пряко, косвено избираеми, назначаеми, res publicium – идеята на политическото упълномощаване. Тук може да се появи мандат. Колкото е по-дълъг мандатът, толкова е по-голяма вероятността да не се избере повторно. По отношение на Парламента не може да отсъства принципът на избираемостта.

4. Държавният орган се създава да осъществява властнически правомощия от името на държавата. От името на държавата и чрез държавен орган се осъществяват властническите функции на държавата. Гражданинът е носител на права и задължения. Правомощията се отнасят само до държавен орган. Физическите лица имат само права и задължения. Държавният орган е длъжен да действа, недопустим е отказ от компетентност.

5. Компетентността на държавния орган се материализира в правно значими актове. Актът има съответни правни последици. Степента на юридическата сила не значи степен на задължителност. Авторът на акта, трябва да съобрази съдържанието му с нормативната база и по-горе стоящи актове, следвайки йерархията: Конституция, Закон Постановления на Министерски съвет, Актове на министри, Актове на местно самоуправление и др. Част от конституционното право е търсене на механизми за осигуряване баланс, вътрешна хармония в правото.

6. Механизъм за контрол по отношение на актовете:

- контрол върху Народното събрание – осъществява се чрез вето от Президента и от Конституционния съд;

- контрол върху Президента – осъществява се чрез принципа на контрасигнатурата;

- контрол върху изпълнителните органи – обща клауза на обжалваемост по чл. 120 от Конституцията.


ПАРЛАМЕНТ
В юридическата терминология в политологията, понятието парламентаризъм търси своето определени в няколко направления. На първо място, свързано с институцията парламент, то предполага съществуването на парламент (parlare – говоря). Исторически тази институция се ражда, за да внесе нов момент във вземането на управленски решения. Магна харта либертатум е първият акт, в който се дискутират въпроси на предоставяне на част от властническите правомощия на някой друг, различен от короната. Имущите в едно общество имат интерес да участват във вземането на управленски решения. Част от бароните са извоювали своето право под формата на консей консилиум рени да съветват царят, а впоследствие и те да участват в определяне на данъците. Постепенно през 13-14 век се стесняват правомощията на друг орган, освен монарха. Постепенно започва и включването на изборни барони. Това става на територията на Англия. В продължение на 600 години се моделира институцията Парламент. Впоследствие се оказва, че е еднакво опасно и когато този орган завладее пълната власт, затова се търси баланс между властите. Парламентът се дефинира като представител на гражданите, дефинира се като изборен орган, като първоначално е имало цензове, а след Първата световна война цензовете постепенно започват да отпадат, като се дава избирателно право и на жените. В България за първи път имаме активно избирателно на омъжени разведени вдовици и самотни майки в средата на 30-те години, а пасивното избирателно право е дадено през месец септември 1944 г., с приемането на Закона за изравняване на двата пола.

Парламентът първоначално е с една и втора камара, съсловна, която има задача да успокои страстите на първата камара, която е избираема. Той е органът, който взема своите решения след дискусия, затова говоренето в парламента е абсолютно необходим момент. Институцията съществува благодарение на политическо упълномощаване и взема решения след дискусия. В политическата история има преки образци на парламентаризма. Развитието на парламентаризма е предистория на конституционализма. За българската политическа действителност, парламентът се поражда със създаването на Третото българско царство. Започва от книгата на Паисий Хилендарски, който връща към национализма. Има един пасаж, в който казва „Главно с тази цел и по немските земи ходих...”. Той е търсил първоизточник, за да търси данни за това какво е български род и къде има отбелязвания за това. След Паисий са преписите с приписките на неговата история. Дори факта, че Софроний превежда от гръцки произведение за политически театър. След това нещата минават през Раковски и легиите. Сакрализацията на републиката, която Васил Левски прави – свята и чиста. След това идват цариградските българи с борбата за самостоятелна българска екзархия. Реформата Хатишериф и Хумаюн – има равнопоставеност на българите в Мюсюлманската империя. Това обособяване в рамките на Османската империя на отграничаване от гръцката църква. Българите, с усет към нещата, за първи път воюват за една обща кауза, която има основание в мюсюлманското законодателство. Много неща от европейския парламентаризъм минават в османското право, като правила за дейността и организацията на Българската църква – изборността, мандатността. Парламентаризмът влиза като потребност и чрез гръцка вълна на влияние, защото не може да се гледа на Българската държава по друг начин, освен като част на едно общо европейско усилие. Това е времето на създаване на нови държави. Това е времето, когато се създава млада Италия, когато поляците привнасят от армиите на Наполеон нови възгледи.

Ние гледаме на учредителното събрание като конституанта, като орган, който дава началото на български конституционализъм. Това е така, но не съвсем. За съжаление историческата истина е малко по-различна, без да се отнема от блясъка на учредителното събрание. Това е първият български парламент. Макар и малко на брой там има възпитаници на западни престижни университети.

Работата е в това, че практически през 1812 г. на Виенския конгрес, големите държавни получили названието Велики сили, са си извоювали правото на европейска конституанта. Това е време на политическо прекрояване на европейската карта. Времето до края на Първата световна война също има това възпроизвеждане и тъкмо Великите сили с тази фактическа, облечена в юридическа форма, власт са изпълнявали ролята на конституанта. За България Берлинският договор е конституанта по отношение на формата на държава – определя Княжество България и Източна Румелия с техния статут. Учредителното събрание си е дало сметка за своята роля, те съсредоточават всички усилия в равното избирателно право. В Търновската конституция за пръв път заляга Обикновено и Велико народно събрание. Замисълът е представителният орган, който е извоювал законодателната функция да съществува в България, но когато става дума за определени правомощия, касаещи конституцията и монархическия престол, тези неща да се извършват от едно друго народно събрание, където представителността е два пъти по-голяма от представителността в обикновеното народно събрание. Логиката е по тези важни въпроси да има два пъти по-силно представителство, в зависимост от броя на избирателите. Великото народно събрание, като особен парламент, при който представителността е много по-силна, който има правомощията да действа като съществена конституанта или частична конституанта, ще може да се произнася по въпроси, които стоят в правомощията на Обикновеното народно събрание. Не е възможно успоредно съществуване на двата органа.

Парламентаризмът е такава система, в която не просто съществува парламент, а той е една развита система, в която парламентът има особено място. По силата на разделението на властите, няма йерархично градиране на държавните органи, а има друга схема на механизъм на държавната власт. Всеки титуляр на власт има особени правомощия в рамките на конституцията, никой от държавните органи не би могъл да претендира за върховенство. Идеята за върховен орган, в лицето на парламента, я има, но тя съществува при другия тип конституции, изградени на принципа на единната власт. Сега при разделението на властите конституцията е категорична и никой държавен орган не може да претендира за върховенство. В дефиницията „България е република с парламентарно управление.” е кодирано разпределението на правомощията.

Парламентът е органът, който избира правителството. Конституирането на правителството е сложен процес – чл. 99 от КРБ. В този процес участват и други органи, но решаваща е волята само и единствено на парламента. Оттам и отговорността на правителството пред парламента. Парламентът и правителството не са обвързани от мандат, а от доверие. Срокът на правителството може да съвпадне с действието на парламента, но то действа до момента, в който се ползва от доверието на мнозинството. Може да се стигне до вот на недоверие, само ако тези, които са подкрепили правителството, вече нямат това доверие в него. Веднъж избрано, при парламентарно управление, правителството се намира под контрол, има механизъм, чрез който парламентът постоянно да контролира правителството. По дефиниция парламентът е най-политическият орган в една държава. Контролът по отношение на правителството, при разделение на властите, е единствено и само политически контрол. Той може да се изрази в питане, запитване, изслушване, но той няма юридическо действие за отмяна на актовете на правителството. Тези правомощия са предоставени на административните и съдебните органи. Юридическият и политическият контрол не са в ръцете на един и същи орган. Избраното и контролирано от парламента правителство носи отново политическа отговорност пред този орган, който може да се реализира под формата на вот на недоверие. Въпросът за вота на недоверие е въпрос за политическата отговорност на правителството пред парламента. Парламентът по време на мандата си е обвързан с политическото статукво, изразено по време на избори. Българският конституционен модел държи сметка за резултатите от изборите. Този политически резултат е важно да бъде реалистичен и адекватен, да отразява действителната воля на избирателите. Тук важи правилото „нито ден без правителство”. Управленческата дейност е толкова важна за държавата, че трябва да се реализира непрекъснато. Дори при вот на недоверие, Министър-председателят е длъжен да подаде оставка, започва процедура за избор на ново правителство, но старото действа като правителство в оставка, тъй като не е ясно кога ще бъде съставено ново правителство. До избирането на новото правителство, правителството в оставка е едно легитимно и конституционно правителство, което действа.


Парламентът според конституционния модел от 1991 г.

Конституцията от 1991 г. възкреси Великото народно събрание (ВНС), като вид парламент. България се връща към класическите избирателни системи. Взето е решение за прилагане едновременно и на пропорционална и на мажоритарна система. ВНС се избира, като 200 члена се избират по пропорционална система, а останалите 200 – по мажоритарна система. Всички плюсове на едната система и всички минуси на другата система взаимно се уравновесяват. Големият проблем е изкарването на силни личности по мажоритарната система, които да са едновременно оглавяващи листа и кандидати в мажоритарен избирателен район. Така се стига до Закон за избиране на ВНС, и едновременно с това до поредно изменение на Конституцията от 1971 г. в преходните разпоредби, на която се казва, че ВНС е съставено от 200 народни представители, избрани по пропорционалната система и 200 – по мажоритарната система, изготвя и приема новата конституция. Този закон действа за избирането на Седмото ВНС, което приема сега действащата конституция. Възниква въпросът, ако отново се създаде ситуация да бъде избрано ВНС, кой изборен закон ще бъде приложен. Формално Закона за избиране на ВНС (ЗИВНС) не е отменян. От съществено значение вече е Конституцията. Трябва да се тълкуват систематично два текста – Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Конституцията, според който заварените от конституцията закони се прилагат само доколкото не противоречат на Конституцията (параграф 3, ал. 1 от ПЗР на КРБ), както и глава 9, чл. 157 от КРБ, който гласи „ВНС се състои от 400 члена, избирани по общия ред. Следователно ЗИВНС е закон ат-хок, поради противоречие с конституцията. Параграф 3 от ПЗР на КРБ е много важен, защото конституцията възниква при наличие на законодателство, което е заварено, тя урежда въпроса какво правим, при противоречие между Конституцията и заварените закони. Първоначално Конституционният съд казва, че той ще се произнася по конституционосъобразност на законите, приети след КРБ от 1991 г., а всичко, което е преди това, не е негова компетентност. След появата на тази пъстрота Конституционният съд си дава сметка за това, че той трябва да вземе мерки. С друго свое решение, той се обръща на 180 градуса и казва, че той единствено ще се произнася по конституционосъобразност на законите, независимо кога са приети. За съжаление българският законодател все още не е приел всички, предвидени в Конституцията закони.

Седмото ВНС предвижда в конституционния модел два вида български парламенти – Народно събрание (глава 6 от КРБ) и Велико народно събрание (глава 9 от КРБ). Глава 9 урежда условията и реда за приемането на нова Конституция и за изменение и допълнение на действащата такава. Българският конституционен модел предвижда два режима за изменение и допълнение – случаи, в които промени могат да се приемат от Обикновено народно събрание (ОНС) и от случаи, които са от изключителната компетентност на ВНС. Фактът, че има два режима за изменение и допълнение, създава илюзия, че това е една много гъвкава конституция. Фактически това не е така, КРБ е твърда, защото условията и реда за нейното изменение са усложнени съзнателно. Тя трябва да бъде относително стабилна във времето, само при кумулативната даденост на всички изискуеми условия и при нужната политическа воля, може да се стигне до изменение, като има изискване за много квалифицирано мнозинство. Ревизия в Конституцията е възможна, но ревизия на Конституцията като конструкция и концепция е възможна само от ВНС.

ВНС е органът, който има изключителна изчерпателна изброителна компетентност, уредена в чл. 158 на глава 9 на КРБ. Точно по тези въпроси може да се произнася само то:

1. Приемане на изцяло нова конституция - изключена е възможността нова конституция да бъда приета с референдум. ВНС действа като същинска конституанта.

2. Изменение на територията на Република България и да ратифицира международни договори, предвиждащи такива. Когато чл. 85 говори, че НС ратифицира международни договори, Конституцията има предвид един перфектно сключен международен договор, чието основание за влизане в сила е ратификацията от Българския парламент със Закон. Денонсацията е едностранно прекратяване на едностранен договор, който в случай на неизпълнение, страна по него може да преустанови неговото действие. Уговорката е корекция на границите, никъде не се говори за изменение на територията. Тази хипотеза възниква житейски когато границата минава по поречието на воден басейн, който с времето мени своето корито. Периодично държави, където границите минават по реки правят такива корекции, така че територията на България да си остане 112 кв.км. Такива корекции са правени, като последната е на река Резовска с Турция. При ВНС идеята е друга – да бъде оставена възможност, в смисъл на отдаване или присъединяване на територии към България.

Идеята да не бъде позволено на едно ОНС, избрано за 4 години, да не може да прекроява формата на държавно устройство и управление. В широкия смисъл във формата на държавно управление, според Конституционния съд (КС) се включва целият механизъм на държавната власт – всички предвидени от КРБ държавни органи и взаимоотношенията между тях. В тесния смисъл на думата, формата на държавно управление зависи от взаимоотношенията между първите две групи органи – Парламент и Президент, Парламент и Правителство. КС практически ограничава Народното събрание да прави ревизии на КРБ. Досега в КРБ има 4 промени – 2003 г., 2005 г., 2006 г. и 2007 г. В друго Решение КС приема, че са възможни промени в рамките на глава 6 по отношение на съдебната власт. Казва, че няма да бъдат променяни самите органи, като могат да бъдат променяни рамките на взаимоотношенията между тях. Чрез тълкувателните си решения, КС практически участва в моделирането на конституционна практика.

Следващо правомощие е гарантираната стабилност на два принципа – непосредственото действие на Конституцията – чл. 5, ал. 2 и реверанса към международното право – чл. 5, ал. 4 от КРБ. Тези текстове могат да бъдат изменяни само от ВНС. Още един текст – чл. 57, ал. 1 и ал. 3 от КРБ – неотменимост на основните права на човека и ал. 3, която е много интересна – формулира човешки права, които не могат да бъдат ограничавани, дори при форсмажорни обстоятелства. Това е една много висока гаранция.

Последното правомощие е за вземане решение за изменение и допълнение по тази глава 9. Тя може да бъде изменяна и допълвана само от ВНС.
Свикване на ВНС

Подходът е различен от подхода в глава 6. Традиционните субекти на законодателна инициатива, това са правителствата, МС и народните представители. Когато става дума за въпроси от изключителната компетентност на ВНС, конституционният законодател е отишъл към друга алтернатива – за въпроси от този тип, инициативата принадлежи най-малко на ½ от всички народни представители. Възможността да се поставя въпросът за формата на държавно управление е едно достижение на българския конституционализъм. Има конституции, като тези на Франция и Италия, в които е записано, че не може да бъде поставян въпроса за промяна на формата на държавно управление.

Другият възможен субект е Президентът на републиката. Президентът е определен, като изразител на нацията. Президентът винаги има политически произход, но е важно бидейки президент да се разграничи от политическата сила, от която произхожда. Когато президентът внесе един законопроект винаги ще се намерят облагодетелствани и засегнати и винаги ще се намерят хора да търсят в това политически интерес от страна на президента. Като изразител на единството на нацията, с оглед на справедливост на цялото, президентът може да стане инициатор на промяна на Конституцията, мислейки за интересите на обществото като цяло. Нашият законодател не е предвидил възможност на президента да прави законодателна инициатива.

Ако някой от тези два субекта внесе законопроект за изменение на Конституцията в част, която касае правомощия на ВНС, той ще внесе проекта в ОНС, което е длъжно да разгледа този проект в срок от не по-малко от 2 месеца и не повече от 5 месеца. Това е така защото следва да бъде съгласувана промяната и да бъде съобразено мнението на специалисти. Дали да се стигне до свикване на ВНС, което да се занимае с проекта, е въпрос, който трябва да реши ОНС. Мнозинството, с което ОНС решава да има или да няма избори за ВНС е високо квалифицирано – 2/3 от общия брой. Практически, ако има такова решение, президентът е длъжен да насрочи изори за ВНС в 3-месечен срок. В деня, в който се произведат избори за ВНС, ОНС прекратява своята дейност.

ВНС макар, че е парламент, пряко избран от хората, е такъв, който има мандат видян като задача, а не като срок. Принципът е следният: ВНС действа докато реши въпроса, за който е избрано. Ограничение във времето няма. Едно избрано ВНС излиза, че може да озурбира властта, тъй като Конституцията казва, че то действа докато реши задачата. То може да прецени, че задачата е твърде сложна и следва да се реши за продължителен период от време. Нашият законодател е предвидил хипотеза, че ВНС при неотложни случаи може да действа и като ОНС. Съответно великите народни представители могат да приемат, че поставената задача е сложна, но ВНС изпълнява и функциите на ОНС, които покриват цялостната дейност и компетентност. Конституцията подава достатъчно основания, за да стигне конституционния съд до един диспозитив, който би намерил основание в КРБ, че ВНС действа до решаването на въпроса, за който е избран, но срокът да не може да бъде по-дълъг от мандата на едно ОНС. Да не се посяга на гарантираното право да се провеждат на 4 години свободни избори за парламент. Засега този въпрос не е поставян на вниманието на КС.
Актове на ВНС

ВНС приема закони за изменение и допълнение на конституцията с квалифицирано мнозинство 2/3 от всички представители три пъти в три различни дни. Актовете на ВНС се подписват от неговия председател и в 7-дневен срок от приемането се обнародват от самия Председател в Държавен вестник (ДВ). Интересното е, че докато законите винаги отиват за обнародване при Президента и в определен срок той може да осъществи своето право на вето, при актове на ВНС такава възможност не съществува. Президентско вето тук е недопустимо. Президентът тук е на входа, при инициативата, но го няма на изхода.

Контрол за конституционосъобразност на актовете на ВНС – чл. 149 от КРБ: актовете на ВНС не са включени, защото на контрол за конституционосъобразност подлежат актовете на самото народно събрание, следователно акта за това да има или да няма ВНС би могъл да бъде атакуван пред КС (за конституционосъобразност), но актът на самото ВНС за изменение и допълнение на КРБ не би могъл да бъде атакуван. Би трябвало да може да се атакува акт на ВНС, ако се установи, че не е бил приет с мнозинство 2/3, т.е. по отношение на формалната страна. По отношение на инициативата и по отношение на мнозинството би могло да се атакува решение пред КС, но тава е все още дискусионен въпрос.

НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Формално погледнато, кратката уредба на НС е силно повлияна от формулираното в чл. 1, ал. 2 и чл. 2, ал. 1 от КРБ. Във всичките тези текстове се разпростира фигурата на българския парламент. Преимуществено, след тези общи положения, Глава 1 Основни начала и главата за правата, свободите и задълженията на българските граждани, непосредствено след нея, в Глава 3 е ситуирано Народното Събрание, оттук започват държавните органи, оттук започва механизма на държавната власт. Това идва да ни каже, че механизмът на държавната власт обслужва гражданите на Република България.

Глава 3, която преимуществено решава въпроса за НС – организация и дейност, правен статус на народния представител, компетентност, не изчерпва тази проблематика, тъй като въпроси за компетентността на НС можем да намерим и в други глави на КРБ. Изведено в глава 9, то действа по различни правила.

По дефиниция НС е органът, който осъществява две функции - законодателната власт и парламентарния контрол, т.е. закодираното в България е република с парламентарно управление. НС е снабдено с тези две изключителни функции, трябва да има своята регламентация на конституционно ниво, която е непроменима и всички НС си приличат, защото отговарят на тези изисквания. Още от Търновската конституция е залегнала идеята за регламентарната функция на парламента, т.е. парламентът сам да приема правилник за вътрешната си организация и дейност. Това е особена придобивка на българския конституционализъм и парламентаризъм. По този начин НС не е зависимо от законодателната инициатива. Има изискване правилникът да бъде конституционосъобразен. Има прецеденти, когато КС се е произнасял за съответствие на правилника с КРБ. С изменението на КРБ от 2007 г., НС записва, че НС има самостоятелен бюджет. В Закона за държавния бюджет, който се приема всяка година има отделни бюджети, предварително са записани приходната и разходната част на българския парламент.

НС има мандатът, видян като срок на дейност. Много е важно да се намери разумен срок, в Европейската конвенция за права и свободи се казва, че всяка държава трябва да намери разумен срок за дейност на своите държавни органи. В историята на Третата българска държава сме имали мандат от 2, 3 и 4 години.

При предсрочното разпускане на 36-то Народно събрание, много хора си зададоха въпроса дали сме избрали разумния срок, защото са изчерпани политическите възможности. Срокът не е ревизиран и все още е 4-годишен. Винаги по време на избори се вдига политическият градус и нещата се разстройват в обществения, политическия, икономическия живот, затова се търси разумен срок, който да създава ритмичност. Предсрочните избори са възможни и допустими, но това значи нестабилност в политическата система. Срокът на дейност на НС започва да тече от изборния ден, защото се предполага, че политическото упълномощаване е решаващо, статусът народен представител възниква от момента на избора. В едномесечен срок, Президентът е длъжен да свика народното събрание на първа сесия, в която от 240 народни представители трябва да се направи НС, което е държавен орган. Има превръщане на 240 народни представители в орган. Най-късно 2 месеца след изтичане срока на едно НС, се произвеждат избори за ново НС, но най-рано от изтичане срока, следователно не може да има застъпване на едно НС, което не е завършило мандата си и едни 240 народни представители, които още не са станали НС.

Хипотези, при които мандатът може да бъде по-кратък или по-дълъг. 4-годишният мандат е конституционно премереният разумен срок. По силата на конституцията е възможно удължаване на пълномощията, но само при форсмажорни обстоятелства и то до отпадане на обстоятелствата, наложили това удължаване (военно или друго положение), настъпили по време или след изтичане на мандата, ако след изтичането на мандатът няма достатъчно предпоставки за провеждане на легитимен избор. Другата хипотеза – по-кратък срок – първият случай е при условията на глава 9, когато ОНС е взело решение за провеждане на избори за ВНС. Вторият случай е чл. 99 от КРБ – конституиране на правителство. Предполага се, че НС, което не може да си конституира правителство не може да работи. Тази процедура може да се открие в случай на току-що избрано НС, в случай на току-що паднало правителство, в резултат на вот на недоверие, в случай на отказ от даване на вот на доверие и в случай на смърт на министър-председателят. В тези случаи се завърта процедура по чл. 99 от КРБ. Но когато и да се развие, тя би могла да доведе до предсрочно прекратяване на мандата. Процедурата започва с политически консултации на президента с парламентарно представените политически сили. Тук срокове няма. Президентът си дава сметка, че изборът на правителство е важен въпрос и затова следва да побърза. След приключване на тези предварителни политически консултации, президентът е длъжен да предложи т.нар. проучвателен мандат на най-голямата по численост парламентарна група и по-точно на лице, посочено от нея. Това е указ, с който президентът му възлага в 7-дневен срок да състави проект за министерски съвет. Кандидатът за министър-председател започва проучване за сформиране на екип – МС. Той има свободата да подбере кандидатите. Ако не се справи в предвидения срок, той трябва или да връчи на президента проект или да върне мандата. Тук има значение и политическата воля. В екипа на Министър-председателя могат да бъдат включени всякакви лица, няма задължение те да бъдат от парламентарните сили. Ако имаме реализиран политически мандат, отиваме към процедура по реализиране на мандата. Ако е върнат проучвателният мандат, президентът възлага на втората по численост парламентарна група и по-точно на излъчено от нея лице проучвателен мандат в 7дневен срок. Дотук президентът е длъжен да се съобразява с резултатите от изборите. Ако и втората по численост политическа сила не реализира проучвателния мандат в 7-дневен срок, президентът има право да избира на коя от следващите парламентарни групи да възложи проучвателния мандат. Точно тук от съществено значение е информацията, която той е получил от предварителните консултации. Президентът възлага проучвателният мандат трети път на избрана от него парламентарна група. Ако и тя не може да сформира проект за МС, в рамките на проучвателния мандат, по една или друга причина, тогава президентът е длъжен да разпусне това НС, да назначи служебно правителство и да насрочи предсрочни избори.

Има тълкувателно решение на КС, което дава яснота какво е това служебно правителство. В България има 2 служебни правителства – на Инджова и на Софиянски, които са били експертни. Фактически това е правителствена криза, прераснала в парламентарна. Президентът участва в овладяването на политическата криза, чрез назначаване на служебно правителство. Фигурата на президента се явява арбитър и участник на такива спорове.

Друг случай за саморазпускане, предсрочно прекратяване няма, защото тава е сериозен политически ангажимент.



Правен статус на народния представител

240 човека получават по-различен статус от момента на избора, но държавен орган Народно събрание от тези 240 човека няма, той ще се получи след конституирането му.

Материята за особеностите в конституционноправния статус на фигурата на народен представител е уредена, както в конституцията, така и от Закон. Това е първият пример за несъздаден закон, въпреки, че конституцията презумира, че той трябваше да бъде създаден до три години след приемането на конституцията. В отсъствието на закон, всяко НС се счита длъжно в правилника винаги да има самостоятелна глава Народен представител. Правната фигура на народния представител се получава от тълкуването на КРБ плюс текстовете на правилника. Много голяма част от правилата се приповтарят и отиват от правилник в правилник и няма причина НС да се отказва от тях, но има и нюанси на различия.

Американският конституционализъм включва 7 текста и 27 поправки, но последната промяна гласи, че депутатите могат да вземат решение за увеличаване на възнаграждението, но то не се отнася за действащия парламент, а за следващия.

Активното избирателно право е право на всеки човек, което не може да бъде ограничавано. Въпрос на преценка на личността е дали да упражни това право или не.

Пасивно избирателно право – то е право, но няма самокандидатиране, т.е. от преценката на други зависи дали да бъде издиганата кандидатурата. Изискванията са:



  1. българско гражданство – тъй като става дума за национален представителен орган, без значение на начина на придобиване на българско гражданство;

  2. възрастов ценз – 21 години, счита се, че тя дава една достатъчна зрялост, като горна граница няма

  3. да не е поставен под запрещение – да осъзнава свойството и значението на постъпките си и да може да ръководи действията си. Поставянето под запрещение става от съда, въз основа на съдебномедицинска експертиза. Такова лице се изключва, както от активното, така и от пасивното избирателно право.

  4. в момента да не изтърпява наказание лишаване от свобода – няма изискване да не е осъждан, защото при диаметрално противоположни политически промени, фактически това, че си бил осъждан може да се превърне в политически бонус. Това, че едни лица са били осъждани за престъпления срещу Народната Република преди 1989 г. може да се окаже в тяхна полза, важното е в момента на издигане на кандидатурата да не изтърпяват наказание лишаване от свобода.

Кой може да ги кандидатира и по какъв ред е оставено на волята на законодателя. Въпросът за избирателната система не е предмет на конституцията. Конституцията се ангажира с нещо друго – когато едно лице се е кандидат за народен представител, но заема държавна длъжност, такова лице прекъсва изпълнението на служебните си задължения след регистрацията за кандидат до приключване на изборите, за да не политизира пространството в администрацията и защото бъдейки държавен служител, той може от тази позиция да направи жест, с който да мотивира волята на избирателите и да постави другите кандидати в неравностойно положение.

Законността на изборите може да се атакува пред КС, но той може да обяви неизбираемост на един представител. Има такъв казус в българската история – Жорж Ганчев, чийто избор е анулиран, заради американско гражданство – установена с решение на КС неизбираемост.

Най-същественият въпрос е свързан с т.нар. политическо упълномощаване дали е свободен мандат или императивен мандат. Императивният мандат обвързва кандидата с политическата воля на избирателите до това, че той приема политически поръчения, длъжен е да направи всички възможно да ги изпълни и в случай, че не ги изпълни при императивният мандат може да се стигне до т.нар. предсрочно отзоваване. Свободният мандат е достижение на развитието на парламентаризма, защото казва избират се хора с високи професионални и нравствени качества, на които се делегира възможност да действат по съвест и убеждение, защото те се обвързват с определен мандат, над него не виси възможността да се прекрати мандата предсрочно. Имало е отзоваване по конституцията от 1947 година. Това е било времето на Вълко Червенков и хората около него, но е било по политически причини. Сега конституцията от 1991 г. стои изцяло на страната на свободния мандат. Конституцията казва: народните представители представляват не само своите избиратели, а и на целия народ – чл. 67, ал. 1 от КРБ. Освен това изискване има и второ изречение – обвързването със задължителен мандат е недействително. Този ангажимент е недействителен, защото не обвързва кандидата по юридически начин. На ниво народно събрание, той трябва да преценява и да търси това, което в най-голяма степен е в интерес на общото благо. Конституцията гарантира т.нар. индемнитет – народният представител не отговаря до края на живота си за изказани мнения и за гласувани решения в НС. Веднъж влязъл с партийна листа, един народен представител може да се обяви за независим. Напрактика към момента нямат влезли в парламента, като независими кандидати. Конституцията дава на народния представител възможност да действа по съвест и убеждение, и при колизия на интереси е логично, той да се оттегли от политическата партия, от чиято листа е бил избран.

Друг гаранционен момент, свързан с народните представители е за имунитета. Чл. 6, ал. 2 от КРБ въвежда равенство пред закона и е тълкуван от КС по искане на президента Желев. Там се разглежда въпросът за създаване на привилегирован режим или за ограничаване на правата. Това решение няма отношение към имунитета, защото имунитетът е една защитна реакция, предвидена от Конституцията и съпътства някой длъжности и политически фигури, като гаранция, че няма да бъдат обезпокоявани и че никой няма да им влияе и ще действат винаги по съвест и убеждение, докато са облечени с тези правомощия. В Търновската конституция имунитетът на народния представител е важал само за периода, в който текат заседанията на НС. Въпросът за имунитета претърпя еволюция. Първоначално народният представител не можеше да бъде задържан и не можеше да бъде повдигано обвинение, освен в случаите на тежко престъпление. Според НК тежко е престъпление, за което е предвидено наказание 5 и повече години. Ако престъплението е тежко, може да се иска сваляне на имунитета. Ако не е тежко престъплението, трябва се изчака да изтече мандата. Този текст е ревизиран през 2006 г. и е свит значително. Имунитетът е свит, той не е непреодолим. Когато има данни за извършено престъпление, Главният прокурор може да отправи предложение до НС за сваляне на имунитет. Ако НС разреши, ще има наказателно преследване, ако не разреши – няма да има наказателно преследване. Веднъж дало съгласие за снемане на имунитета, народното събрание може да го оттегли впоследствие.

НС преосмисля въпроса за имунитета и през 2006 г. ревизира имунитета – народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване, освен за престъпление по общ характер. От общ характер са престъпления, по които обвинението се повдига и поддържа от прокурор. Всички действия, които са инкриминирани, като престъпления от общ характер, са дефинирани от НК. Вече може да иска снемане на имунитет на народен представител за всяко престъпление от общ характер, без значение от размера на наказанието. След като е престъпление, за което се изисква повдигане и поддържане на обвинение от прокурор, следва да се иска снемане на имунитета от НС. Единственият, който може да иска снемане на имунитет е Главният прокурор. Когато е направено искането, Конституцията допуска нов момент от 2006 г., който казва, че разрешение за възбуждане на наказателно преследване не се изисква, макар че искане за снемане на имунитет вече е направено, когато самия народен представител писмено не заяви съгласие да бъде разследван. Главния прокурор при всички случаи иска снемане на имунитет, поради висока вероятност да е извърши престъпление от общ характер, но предварителното разследване не може да бъде проведено разследването. Новото е, че ако народният представител писмено заявява, че е съгласен да започне наказателно преследване, тогава председателя уведомява НС и Главния прокурор и започват следствените действия. Ако народният представител не дава писменото си съгласие, тогава НС трябва да реши дали да снеме имунитета. Обикновено се сформира комисия, която излиза със становище и НС гласува. Това лице продължава да бъде народен представител, но със снет имунитет. Това е така, защото презумпцията за невиновност действа за всички лица. Автоматично с оправдателната присъда, народният представител възстановява имунитета си.
Предсрочно прекратяване на пълномощията на народния представител.

Мандатът на народния представител съвпада с мандата на народното събрание и започва да тече от деня на избора и изтича на същата дата след 4 години.

Прекратяване е налице:

- при подаване на оставка пред народното събрание;

- влязла в сила присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление или когато изпълнението на наказанието лишаване от свобода не е отложено – когато наказанието е ефективно, при всички случаи се прекратява мандата. И при двата случая трябва да има решение на НС. Това е една слабост на КРБ.

- установяване на неизбираемост или несъвместимост – това става с решение на конституционния съд;

- случай на смърт на народен представител.

Според Конституцията, народният представител не може да бъде на бюджетна държавна дейност или да изпълнява длъжност, предвидена от закон, като несъвместима с народния представител. Липса такъв закон.

Втората несъвместимост, която е установена – народен представител, избран за министър, прекъсва народното си представителство за времето, през което е министър. Когато един народен представител е избран за министър, той става министър и овакантява мястото на народен представител. Министър, избран за народен представител, при министерски съвет в оставка, в тази хипотеза конституцията търпи макар и временно тези две състояния.

Тогава, когато един народен представител е избран за министър и прекратява дейността си на народен представител, временно на негово място ЦИК поканва за народен представител човека от същата избирателна листа на същия избирателен район от същата политическа партия или коалиция, от която е съответния народен представител, избран за министър. Поканеният е длъжен да се яви в Народното събрание и ако не желае да заеме овакантеното място, той може да подаде оставка, т.е. той не може да откаже. В този случай предимството на пропорционалната система е, че спестява разходи за допълнителни избори.

В доктрината се дискутира темата дали Народно събрание може да откаже да приеме оставката, ако народните представители започнат да напускат. Състоятелно е онова НС, което се състои от 240 народни представител, така пише в конституцията. Дори да се приеме, че има едно стопяване на бройката, което е малко вероятно, прагът на фактически съществуващо Народно събрание трябва да отиде към ¾ от фактическия състав, защото само така ще се гарантира, че то може да приема легитимни решения.

С прекратяването предсрочно на мандата на Народното събрание се прекратява и статута на народен представител.

Народните представители са длъжни да участват в Народното събрание, защото се глобяват, ако не присъстват на заседание. Ако са причина да няма кворум 2/3, от възнаграждението им за деня се конфискуват суми в полза на Бюджета на НС. Народните представители са длъжни да участват в парламентарните комисии. Те могат да участват в повече от една комисия, но им се полага допълнително възнаграждение само в размер на по-голямото от двете. Народните представители имат право да получават и подаръци, които не превишават 1/3 от месечното им възнаграждение, иначе са длъжни да ги предоставят в НС. В този смисъл от времето на ВНС към правилниците има притурка за Бюджета на НС, която касае някои категории лица – народни представители, държавния глава, министър-председатели, министрите, членовете на Конституционния съд, председатели на Конституционния съд, председатели на ВКС и ВАС, както и главни прокурори, мерилото, критерият, е средно месечна заплата на наети лица в бюджетната сфера.

НСИ на три месеца изчислява средно месечното възнаграждение на заетите в бюджетната сфера. На три месеца заплатата на тези лица се преизчислява. Народните представители получават основно възнаграждение равно на 3 средно месечни заплати на хората заети в бюджетната сфера. Председателят на НС получава 55% над това възнаграждение, заместник-председателите на НС получават 45 % над. Освен това НС може и дава по още 2 средно месечни заплати на народните представители, които да бъдат разпределени в случай, че ползват експерти, научни работници, възложили са разработка на закон. Парите не се дават на глава, а се начисляват на парламентарните групи. Народните представители, които не са от София и нямат недвижим имот в София, им се осигурява квартира, като наред с това народните представители ползват градския, въздушния и водния транспорт, като едновременно с това, при положение, че избирателният им район е отдалечен над 250 км., имат право на 40 самолетни билета. Имат право на квартирни и дневни за сметка на НС при посещения в избирателния си район. Имат право на работно помещение и необходими технически и комуникационни средства.

Практически НС е постоянно действащ орган, с изключение на времето на ваканциите – от 20.12. до 10.01., десет дни по великденските празници и от 1 до 31 август. НС може да вземе решение да удължи работното си време, но не повече от 4 часа. Понякога се прилага техника, при която се спира часовника на парламента, като се отбелязва в протокола, че решението е взето в този час, като напрактика се работи повече от тези 4 часа.

По начало заседанията на НС са при отворени врати, открити, публични. При режим, предвиден, с оглед на сигурност, винаги може да се присъства на заседания на НС. Когато НС реши заседанията мога да са при закрити врати. Самото разискване за разглеждане при закрити врати също се прави при закрити врати. Решението взето в закрито заседание, винаги се обнародва в ДВ. По начало гласуването е явно, но НС може да реши да гласува и тайно. Цялата дейност на НС се транслира по един канал на БНР – сряда, четвъртък и петък до 14 часа. Като петъчният ден, времето от 11 до 14 часа, е за парламентарен контрол, като тези дни с предават и по БНТ.


Конституиране на Народното събрание – включва действията:

1. Свикването на първото заседание на парламента е правомощие на Президента. Това става до един месец след избирането на народните представители. Президентът може да не свика НС, но с това може да си навлече много сериозни правни последици. Ако президентът не свика парламента на учредителна сесия в едномесечният срок, 1/5 от народните представители могат да свикат тази учредителна сесия. Свикването става на мястото на работа на парламента – сградата на НС в София.

2. Учредителната сесия се открива от най-възрастния присъстващ на сесията народен представител. Напълно забранено е народен представител да излиза на трибуната с писмено слово. Под ръководството на най-възрастния, народните представители полагат клетва. Текстът на клетвата е конституционно закрепен. Има тълкувателно решение на КС, което абсолютно точно разкрива същността на клетвата. Това е една степен на обвързване на съответния народен представител. Никой държавен орган, при който е предвидено задължение за полагане на клетва, преди встъпване, не може да започне дейността си, преди да е положил клетва, в противен случай неговите актове ще бъдат нищожни. Пред народните представители има клетвен лист, в който те следва да положат подпис, че са положили клетва. По необясними причини някой народни представители и до сега не са подписали клетвения си лист. Въпросът може да породи съответни последици, като например дали е имало нужното мнозинство и дали този глас не е бил решаващ при вземане на решение. Когато на едно овакантено място постъпи нов народен представител, той произнася клетвата пред НС, като я приповтаря след Председателя на НС. Под ръководството на най-възрастния, се избира Председател на НС, а след това под ръководството на Председателя се избират заместник-председателите и съответните постоянни комисии. Председателят, заместник-председателите и председателите на парламентарни групи представляват един председателски съвет, които подпомага Председателя, но той е лицето, което в най-голяма степен отговаря за дейността на НС, т.е. той е пръв между равни. Той има важни организационни функции във връзка с дейността на българския парламент. Той приема дневния ред, за който предложения имат право да правят народни представители и парламентарни групи. Председателят е длъжен да включи тези предложения за гласуване в програмата на парламента.

Въпросът за заместник-председателите е решаван различно в различните правилници. Имало е време когато се е смятало, че всяка парламентарна група трябва да има свой заместник-председател, като увеличаването на парламентарните групи е било съпътствано от увеличаване на броя на заместник-председателите. Трябвало е да се намери по-рационален критерий за избор на заместник-председатели. Имали са право да имат свои заместник-председатели само партии, които са влезли на самостоятелно основание в парламента и последващото деление не дава право на заместник-председател. В сегашния правилник, НС избира председател и трима заместник-председатели от първите три политически сили. Що се отнася до останалите парламентарни групи, от тях се избират заместник-председатели, но те са горе на подиума и встъпват във функциите си при всяка нова сесия на парламента. Сесиите са разделени от почивките през януари, април и август. Четвъртият заместник-председател постоянно мени лицето си.

Това е фактическият състав на конституирането.
Функции на НС

НС е колективен колегиален орган, който действа постоянно, макар че действа на сесии, които сесии се делят на заседания. Винаги, когато има колегиален орган, за него стои въпросът за определяне на кворум, като основание за законосъобразност на неговите актове. Кворумът за НС е повече от половината народни представители, т.е. 121 човека със своето присъствие правят законно заседанието на НС. Мнозинствата са изискуемият брой гласове, за да стане едно решение факт.



Обикновено мнозинство – ½ плюс един от присъстващите.

Квалифицирано мнозинство – 2/3, ¾, може да е от присъстващите, може да има изискване да е от списъчния състав. Това цели при взимането на важни политически решения да се постигне по-голяма политическа консулидация.

Консенсусът е ситуация, при която като се прави предложение и никой не възразява. Приема се, че това нещо е толкова безспорно още към момента на съобщаването, че няма нужда от гласуване. Това е механизъм, с който си служат предимно международните организации. Стигне ли се до гласуване винаги трябва да се отчита мнозинство.


Вътрешна организация на НС

Парламентарните групи са такива образувания в парламента, които формално погледнато са упоменати само веднъж в КРБ и то в чл. 99, във връзка с конституиране на правителство. Първоначално хората с еднаква политическа нагласа, обединени около определен политически модел, са формирали клубове към парламента, които постепенно с времето са дали живот на политическите партии и са станали изразители на съответния политически идеал и политически модел. Първите партии са либералната и консервативната, но те след това се нарояват и развиват. Партиите продължават да воюват за собствено лице, имат свои идеологически модели. Когато са в парламента, тези, които са обикновено от една политическа платформа или са членове на една партия трябва да обединят своите идеи и да съгласуват своите действия. Точно това е ролята на парламентарните групи – съгласуване на действията. Парламентарните групи в България не са имали ярък живот през периода до 1989 г. Истинският живот на парламентарните партии е възроден след 1990 г. В Седмото ВНС влязоха 3 политически сили. Седмото ВНС казва, че може да се образува парламентарна група от не по-малко от 24 лица, които имат една и съща идеология или общи възгледи (колкото е била бройката на представителите на ДПС). Числото на най-малката не може да бъде траен критерий. Стига се извода, че числото 10 е реалистично, това е най-малкият брой народни представител, които могат да влязат в парламента, като се приложи 4%-товата бариера. Спадне ли числото под 10, парламентарна група няма.

Всяка парламентарна група има свой председател и предоставя списък на членския си състав. Всяка парламентарна група има своя стая в сградата на парламента. Какви ще бъдат вътрешните взаимоотношения в парламентарната, група си решава сама.

От името на парламентарната група, Председателят на ПГ може да поиска думата и Председателя на НС е длъжен да му я даде, без да знае за какво ще говори.

От името на ПГ се правят важни предложения за избор на Председател и заместник-председатели на НС.

ПГ са наложили в парламентарните комисии да се възпроизвежда мнозинството на НС. Затова ПГ си предвиждат правила, че когато едно лице се обяви за независим или излезе от ПГ или бъде изключен, той губи правото си на член на постоянна комисия, в качеството на представител на ПГ.

Когато Председателят на НС получи един проект за закон и го движи и той стигне до зала за първо четене, времето за обсъждане на първо четене се разпределя между парламентарните групи, като на независимите общо се дава време равно на времето най-малката парламентарна група. Реално активността на един народен представител в много по-голяма степен може да се изяви, ако е в рамките на ПГ. Такива квоти има и за делегации, за представителство в международни организации.

Към ПГ може да има сътрудници, назначават се определен брой служители към ПГ, освен общата администрация на парламента.



Постоянни комисии

Постоянните комисии (ПК) подпомагат цялостната функция на НС. Те са вътрешно помощни органи, т.е. нямат статута на самостоятелни държавни органи вън от НС, въпреки че постоянните комисии могат да поканят граждани и самото НС и никой не може да отказва, ако бъде призован, да се яви пред комисия и да отговори на поставените въпроси или да даде обяснения. Видно от наименованието, ПК се конституират за целия срок на дейност на НС, в този смисъл те са постоянни за целия мандат на НС. Те подпомагат постоянната дейност на НС в двете функции – законодателна и парламентарен контрол. Те правят това независимо от собствения си профил, т.е. винаги участват и в законодателната дейност.

Законопроектът се разпределя на тази ПК, която има водещо значение за съответната материя, който ще бъде уредена с този закон. Има една комисия по правни въпроси, през която масово преминават законопроекти, но не всички. Тя често пъти се явява водеща комисия.

На основаната на реалните сили, които има самия парламент, на база политическо представителство, на база познанията на народните представители, на база приоритетите в управлението, оттам се изхожда за да се определят броят и наименованията на комисиите. Към момента са 24, но не се знае дали до датата на изпита ще бъдат толкова. Някои комисии са отраслово ориентирани, други са функционални (бюджет и финанси), комбинация между двата принципа (права на човека). ПК на НС могат да образуват подкомисии по важни въпроси.

Дейността на ПК е много важна, защото те до голяма степен осигуряват качеството на законодателната дейност. До голяма степен те осъществяват подготовката на залата за приема на законопроектите. Всеки народен представител може да членува най-много в две комисии и да бъде председател само на една комисия. Политическите сили, представени в парламента държат в парламентарните комисии да има умален вид на представителството в парламента.

В правилника е предвидено, че комисията заседава редовно, ако присъстват не по малко от 1/3 от членовете на комисията. В ПК отиват по пътя на разпределение всички законопроекти. ПК първо обсъжда законопроекта, преди първо гласуване, след това го обсъжда и след като мине това първо гласуване. В случаите на президентско вето, комисията отново разглежда законопроекта и изработва становище по мотивите на президентското вето. В комисиите се подбират хора със специални познания в съответната сфера, за да могат да формулират точна преценка. На заседанията на комисиите могат да присъстват граждани, но при определен режим за допуск. Може заседанията да стават и при закрити врати. Обратно, има три комисии, които заседават винаги при закрити врати и само при определени случаи могат да заседават при открити врати – комисията за национална сигурност, за отбраната и третата остана неясна.


Временни комисии

Видно от наименованието, става дума за комисии ат-хок, за конкретен случай. Те обикновено са за анкетни проучвания. Дава им се срок, в който трябва да излязат със становище или доклад. В състава им се гледа да бъде застъпена цялата политическа палитра. Има въпроси, по които опозицията смята, че тя трябва да бъде мнозинство, но мнозинството държи на своето и затова се възпроизвежда отново състава на парламента. Когато докладът на временната комисия е толкова тревожен, понякога се налага съставянето на постоянна комисия (например доклад за организираната престъпност).


Компетентност на НС

Компетентността е родовото понятие, което обединява всички правомощия, отнасящи се до съответния орган. Държавният орган действа само в рамките на своята компетентност, няма всекомпетентен орган. При държавния орган, в повечето случаи говорим за правомощия, което ще рече правно задължение.

Правомощията на НС са уредени в глава 6 и частично в глава 9 на КРБ. Има случаи, когато КРБ вменява на парламента частични конститутивни правомощия, т.е. право да участва във формирането на държавен орган, но не само – такъв е случая с ВСС, където 1/3 се избира от НС, друг случай е Конституционният съд, където пак 1/3 се избира от НС.

В преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на КРБ се казва, че НС изпълнява функциите на ВНС, по отношение на трите национални медии до създаването на закон, който е следвало да бъде приет в едногодишен срок от влизане в сила на конституцията. Народното събрание, изкушавайки се от това да управлява медиите, не приема закон в съответния срок, съответно създава постоянни комисии за радио и телевизия. Сега нещата са на мястото и СЕМ има самостоятелно място.

Законодателят решава въпроса за компетентността, като изброява последователно всички правомощия на държавния орган в един нормативен акт. Понякога тази техника се оказва недостатъчна, тъй като изреждането в точки е добро и полезно, въпреки че е нехомогенно, но понякога може да има правомощия, които да са толкова специфични, че да изискват самостоятелна нормативна уредба. Чл. 84 от КРБ е каталогът с 16 точки, но трябва да имаме предвид и чл. 85, както и глава 9 и отделните текстове, в които са предвидени правомощия за този орган, които не са отнесени в рамките на тези глави.
НС като конституанта

НС може да прави всички промени в конституцията, с изключение на тези, които са в изключително правомощие на ВНС. Предложения за изменение и допълнение на КРБ от НС могат да правят ¼ от народните представители, от една страна и президентът, от друга.

Когато в НС постъпи такъв проект за изменение, Конституцията е дала срок за запознаване – не по-рано от 1 месец и не по-късно от 3 месеца от постъпване на проекта, той трябва да бъде разгледан от НС.

Вариантите при приемане на закон за изменение и допълнение на КРБ са два: законопроект за изменение и допълнение на Конституцията от ОНС се приема с мнозинство от ¾ от всички народни представители на три гласувания в три различни заседания. Това е краткият път за приемане на изменения и допълнения. Ако обаче няма мнозинство ¾, но има мнозинство 2/3 от всички народни представители, тогава е възможно ново разглеждане не по-рано от 2 и не по-късно от 5 месеца. При повторното гласуване законопроектът може да бъде приет с мнозинство от 2/3. Прави се опит за по-голяма консолидация на политическите сили. Този дълъг път е мъчителен, този процес може да отиде и повече от година.

Приетите от НС закони за изменение и допълнение на Конституцията по същество представляват конституционни закони. Те са изведени от глава 6 и са в глава 9, там има други правила за приемането им. Законопроектите се подписват от Председателя на НС и този подпис няма значение на верификация, а той обнародва този закон.

Чл. 84 от КРБ възпроизвежда класическите правомощия на всеки парламент, преди всичко неговата законодателна функция. НС е единственият законодателен орган, той е титуляр на законодателната власт и единствено от неговата воля зависи приемането, промяната и отмяната на един закон. Специфичен е Законът за държавния бюджет за съответната година. Той фактически няма формата на закон, а по-скоро прилича на разчет с неговата приходна и разходна част. Той се облича във формата на закон, за да бъде задължителен за Министерски съвет. Единственият вносител на проекта за държавен бюджет е Министерски съвет. Следователно тук сме изправени пред монополно право, това е единственият случай на задължителна законодателна инициатива. В случаи на събрани суми над актива на Държавния бюджет (ДБ), а всяко изменение не може да става по волята на МС, възниква въпросът дали за излишъкът трябва да се пита НС как да бъде използван. Тук КС казва, че това е резултат на усилията на МС, той може да се разпорежда с излишъка както иска.

Друго правомощие е установяването на данъците и определянето на размерите им – всички данъци са установени със закон, само размерът на държавните данъци се определя от НС, а общинските съвети имат свобода в определени рамки за определяне размера на местните данъци.

НС има и някой организационни правомощия, например насрочването на изборите за президент е вменено като правомощие на НС.

НС е органът, който освобождава МС и министри. Този въпрос ще бъде разгледан при Министерски съвет. НС избира министър-председател, след това ънблок се избират министрите. По предложение на министър-председателя, НС създава, закрива и или преобразува министерства и други ведомства с ранг на минисетрства.

В правомощията е посочено „... и други предвидени със закон”, т.е. предоставена е възможност на НС само, приемайки закони да си вменява правомощия – например избирането на омбудсман.

НС дава съгласие за сключване на договори за държавни заеми – това е предварителното съгласие, което МС трябва да има, за да води преговори за държавни заеми. Държавните заеми са онези заеми, които се разсрочват във времето и поколения напред ще имат задължение да плащат този заем. НС определя рамката, в която МС има свобода да преговаря. Това е предварителното участие на НС, извън самия преговорен процес. Има и последващо участие на НС, след като договорът е сключен, което ще се разгледа при чл. 85 от КРБ.

НС обявява война и сключването на мир.

НС разрешава изпращане и използване на български военни сили, както и пребиваване на чужди сили на територията на страната – има решение на КС, Българската държава разрешава използването на български военни сили и изпращането им в чужбина, като определя целта, за която ще бъдат използвани съответните сили. Пребиваването и преминаването на чужди войски на територията на РБ, тук също има решение на КС, което казва, че който иска да премине или да пребивава и това са чужди войски, трябва да направи искането, като определи точно кога, с каква бойна техника, жива сила и решението се дава конкретно. С членството на РБ в НАТО, техните войски не могат да бъдат третирани като чужди.

НС обявява да военно и друго извънредно положение по предложение на МС.

НС дава амнистия по отношение на влезли в сила присъди в сферата на наказателното право или в сферата на финансовото право.

Помилването е изключително правомощие на Президента в сферата на наказателното право.

Разлика между амнистия и помилване: Даването на амнистия е правомощие на НС, докато даването на помилване на Президента. Актът, с който НС дава амнистия е закон за амнистията – нормативен акт, две гласувания, президентско вето. Актът, с който Президента дава помилване е Указ – индивидуален акт, който винаги е персонифициран. Законът за амнистията действа по отношение на осъдени вече лица или по отношение на лица, извършили престъпления, които се амнистират, които още не са разкрити, но Законът за амнистията не декриминализира съответното деяние. Указът за помилване се изразява в опрощаване на част от наложено наказание или замяна на едно наказание с друго, при определени условия. Амнистията обикновено амнистира дейци, извършили престъпления по определени текстове, но не държи сметка за личността на съответните лица. Помилването до голяма степен се мотивира с поведението на осъдения. Амнистията има обратен ефект по отношение на лица, които са извършили деяние преди влизането в сила, но няма действие в бъдеще по отношение на лица, извършили деяния след влизане в сила. Амнистията заличава факта на осъждането, докато помилването в никакъв случай не заличава факта на осъждането. Помилването засяга само наказанието и то основното наказание.

Чл. 85 от КРБ изцяло е посветен на ратификация и денонсация. Това е едно особено правомощие на НС, свързано с международни договори. Ратификацията е утвърждаване на един перфектно сключен международен договор от един от най-важните органи на държавата, като условие за окончателно обвързване на държавата и влизане в сила на международния договор. За да се стигне до чл. 5, ал. 4 от КРБ – т.е. международните договори да станат част от вътрешното законодателство, ратификацията се извършва със закон. Това е друг случай за формален закон, освен случая със Закона за държавния бюджет. Този закон е формален, защото има член единствен, чието съдържание е „Ратифицира сключения на ........... (дата) договор..............”.

Конституцията не допуска делегиране на правомощия, които са изключителна компетентност на български държавен орган на други органи, независимо какви, било то на национално или наднационално ниво. Такова беше положението преди 2005 г. Затова т. 9 гласи международен договор, по силата на който се предоставят на ЕС правомощия, които произтичат от тази конституция. В институциите на ЕС участват и наши представители, там съвместно се упражнява този трансфериран от всички суверенитет.

Всички международни договори, след сключването им, подлежат на такова последно утвърждаване от държавен орган. Когато се случи това, което описахме, от НС, става въпрос за конституционна ратификация.

Всички други международни договори подлежат на утвърждаване от Министерски съвет и те не влизат в кръга на тези по чл. 5, ал. 4 от КРБ, всички, които са извън случаите на конституционна ратификация по чл. 85 от КРБ. Подлежащи на ратификация са:


  • договори които имат политически или военен характер;

  • договори, които се отнасят се до участия на България в международни организации;

  • случаи на коригиране на границите;

  • НС дава предварително съгласие по договори съдържащи финансово задължение от страна на държавата;

  • международни договори, които предвиждат участие на държавата в арбитражно или съдебно уреждане на международни спорове;

  • договори, касаещи правата на човека;

  • договори, отнасящи се до действието на закони или изискващи законодателни промени;

  • договори, които изрично предвиждат ратификация.

1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница