Лекции на ас. Орманджиев и на доц. Киров. Втори семестър лекции на проф. Начева и на ас. Орманджиев



страница8/9
Дата22.07.2016
Размер1.6 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Актове.

Президентът е неотговорен за своите актове и действия при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията. Има укази, които подлежат на контрасигнатура и такива, които не подлежат. Контрасигнатура – подписан е указа и от Министър-председателя или от съответния министър.

Актовете на президента са укази, обръщения и послания.

Не подлежат на приподписване /контрасигнатура/:

- указа за назначаване на служебно правителство;

- указа, с който възлага проучвателен мандат за образуване на правителство;

- указа, с който се разпуска НС;

- указ, с който Президента връща един закон за повторно обсъждане;

- указа за организиране и реда на дейност към президентството и назначава персонал – единственият указ, с който се създават правила, т.е. нормативен е указът за организация и ред на дейността на службите;

- указ за насрочване на изборите;

- указа за обнародване на законите;

- с указ на президента се назначават председателите на ВКС, ВАС, Главния прокурор по предложение на ВСС – този указ е изключение, не е посочен в Конституцията, защото не зависи само от него, а е по предложение на ВСС.


Кога могат да бъдат прекратени предсрочно правомощията на президента и вицепрезидента (по чл. 97 или по чл.103, когато има държавна измяна):

- при подаване на оставка пред Конституционния съд;

- при трайна невъзможност за изпълнение на правомощията си, поради тежко заболяване – трябва да има тежко заболяване и то да бъде в пряка връзка с пълномощията, както и да бъде трайно. Когато се установи трайна невъзможност да се упражняват правомощията е необходимо КС да вземе решение, след медицинска експертиза. Ако бъде поставен КС пред такъв казус, ще трябва да обясни „трайна невъзможност”, кога е свързана с неизпълнение на правомощията и кога е тежко заболяването;

- импийчмънт;

- при смърт.

Когато някоя от тези хипотези се реализира, вицепрезидентът встъпва в длъжността президент до края на мандата от момента на решението на КС. Когато вицепрезидентът не може да изпълни заместването на президента, президентските правомощия се изпълняват от Председателя на НС, но това е срочно, защото в двумесечен срок се провеждат избори за президент и вицепрезидент,


Импийчмънт

Конституционно предвидени условия за започване на процедура по импийчмънт:



  1. Там, където има двукамарна структура на парламентите нещата чувствително са облекчени, защото политическата преценка се прави от долната камара, а горната камара се конституира в своеобразен държавен съд, който се произнася по въпроса за президентската отговорност. Където няма тази структура, идеята за възбуждане на такава отговорност е свързана с парламента, тук има или специален държавен съд (Полша) или тази отговорност се понася пред Конституционния съд, какъвто е и българският модел. Тук действащият персонаж са един път парламента и от друга страна КС.

  2. Става дума за конституционно предвидена възможност на президента, от която единствена последица е прекратяване на неговите правомощия. Не става дума в никакъв случай за наказателна отговорност. На президента може да бъде търсена отговорност за нарушение на конституцията. Чл. 103 от КРБ предвижда хипотеза за предсрочно прекратяване на мандата. Друга част от материята е предвидена в Закона за КС. Другото основание, освен нарушение на конституцията е държавна измяна. Държавна измяна в тесен смисъл е инкриминирано от НК деяние, което е съставомерно на държавна измяна – когато с действията си президентът е реализирал фактическия състав на текста от НК. Държавната измяна в широк смисъл е когато със своята преценка и действия по някакъв начин е изменил на интересите на България, независимо че не е осъществил състава по НК. В ЗКС е казано, че когато основание за прекратяване на правомощията е държавна измяна, цялата документация се препраща на наказателен съд.

Инициатива за повдигане на обвинение, според чл. 103 от КРБ, се реализира чрез предложение най-малко на ¼ от народните представители. Предложение се внася до Председателя на НС и той го внася за гласуване. НС трябва да реши с мнозинство 2/3 от народните представители. Това предложение, ведно със събраните доказателства, се внася в КС, който разглежда обвинението срещу президента в едномесечен срок от внасянето му. Няма срок за произнасяне, но КС си дава сметка, че това е много важен въпрос и следва да се произнесе бързо.

Процесът има следната специфика:

1. Кворумът, при който заседава КС е най-малко 9 от 12-те члена, т.е. ¾ следва да присъстват на заседанието.

2. Председателят на КС определя трима докладчици за делото.

3. Единствено КС развива една процедура, която е много близка до тази на класическата съдебна процедура – заформя страни, които спорят – НС трябва да определи народни представители, който ще поддържат обвинението от името на НС и обвинен в лицето на Президента. Тук е възможно обвиненият да се явява със защитник/ци. Допускат се всякакъв вид доказателства – писмени и устни, могат да се назначават експертизи по искане на страните или по предложение на съда. Ако КС установи, че сме изправени пред държавна измяна или пред нарушение на Конституцията, КС прекратява правомощията на президента или вицепрезидента. Правната последица от диспозитива на решението е прекратяване на правомощията. Друга последица няма. Решението на КС се взема с тайно гласуване, това е изключение от общото правило.

Очаква да се знае добре Закон за избор на президент!!!



МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ – ПРАВИТЕЛСТВО
Изпълнително-разпоредителната дейност е изключително важна за осъществяването на държавната власт. В този смисъл тази дейност е абсолютно необходимата ежедневна дейност по изпълнението на закона. Тук принципът е нито ден без правителство. Без законодателен орган може до два месеца, но без изпълнителна власт не може нито ден. Изпълнителните органи прилагат закона, тяхната задача е постоянно да организират действия по приложението на закона. В този смисъл, прилагайки закона, те си приличат със съда, но той прилага закона само когато бъде сезиран, а органите на изпълнителната власт трябва винаги да действат, въз основа и в изпълнение на закона. При тях, освен изискване за законосъобразност, се появява и изискване за целесъобразност – т.е. да преценят необходимо ли е да действат. Това изискване за целесъобразност се преценява единствено и само от висшестоящи изпълнителни органи. Съдът винаги преценява само законосъобразност и не може да преценява целесъобразността. Изпълнително-разпоредителната дейност в рамките на унитарната държава има своята дейност в лицето на централните изпълнителни органи – Правителството и МС, който е орган с обща компетентност, Министрите са органи със специална компетентност. Министерствата не са органи, те са ведомства, съвкупност от служби, които подпомагат дейността на министрите.

Двата термина правителство и Министерски съвет са взаимозаменяеми, те са еднозначни. Дори на конституционно ниво, освен рамка в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност, дори с компетентността на органа, нормотворецът не може да си позволи нищо повече, защото няма как да бъде изредено какво следва да направи един Министерски съвет, за да осигури осъществяването на един закон. Конституционният законодател не отива към изброяване на компетентностите на МС, а само рамкира границите – да действа, въз основа на закона и в неговите рамки.

Чл. 116 от КРБ предхожда Закона за държавния служител и дава рамката на този закон. Държавните служители са изпълнители на волята на нацията.

МС според КРБ има съществената функция да ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на държавата в съответствие с КРБ и законите. МС е органът, който ръководи изпълнението на държавния бюджет. Той има правото и задължението да внесе законопроекта за държавния бюджет. Публичната държавна собственост се поддържа от МС. МС може да се разпорежда с частната държавна собственост. МС е органът, който не само сключва, но утвърждава и денонсира международните договор в случаите, предвидени от закона. В компетентността на МС, през 2005 г. се появяват ал. 3 и ал. 4 на чл. 105, които са свързани с интегрирането на БГ в ЕС и с начинът, по който ще бъде упражняван този транспониран суверенитет. В голяма степен Съветът на ЕС има много съществена роля. МС чрез отделните министри, които участват в съответните съвети има изключително голяма роля в реализацията на Европейски политики. В тези нови две алинеи се предвиждат нови правомощия на МС, който да участва по-активно в Европейското право. Ал. 3 – МС информира НС по въпроси, отнасящи се до задълженията, произтичащи за РБ от нейното членство в ЕС. Тази информация е официалната, възникват нови обвързаности и задължения. Ал. 4 – когато участват в разработване и приемане на актове на ЕС. Много често актовете на ЕС са плод на Съвета на ЕС, Европейската комисия или съвета на отделните министри. В тези ситуации МС информира предварително НС и дава отчет за своите действия.

МС се състои от министър-председател, заместник министър-председатели и министри. Главният секретар на МС не е член на МС.

Конституиране по чл. 99 от КРБ – с оглед на процедура, когато един кандидат за министър-председател е осъществил проучвателния си мандат по чл. 99 от КРБ, т.е. явил се е при президента с папка с имената на членовете на Министерски съвет. Президентът е длъжен да внесе проекта в НС. НС избира министър-председателя. Той придобива възможността в придобитото качество на министър-председател да предложи своя екип – да предложи МС. По негово предложение се избира целият МС. Придобиването на статут на министър-председател има сложен фактически състав – първото е като кандидат да се направи проект за МС, за да бъде предложен за Министър-председател, второто е да бъде предложен от президента за избор на НС и след това да изготви предложение за МС, и след това да бъде избран екипа. Едва след приемането на предложението за сформиране на кабинет, министър-председателят встъпва в пълния обем на своите правомощия.

Заместник-министрите не са част от МС, те са заместници на министрите, в качеството им на специфичен орган, оглавяващ съответен отрасъл или сфера. Заместник министрите се назначават от президента. Министър–председателят може да предлага и заменя министрите и заместник министрите.

Правомощията на МС не са свързани с някакъв срок – в най-доброто стечение на обстоятелствата, той може да продължи да действа в рамките на действие на парламента и малко след това, тъй като заварения министерски съвет организира парламентарните избори. Той е длъжен да подаде оставката си пред новоизбраното НС, но продължава да действа като МС в оставка до конституирането на новото правителство. Правомощията могат да се прекратят с гласуване на вот на недоверие. Задължението за подаване на оставка пред новоизбрано НС е абсолютно, но МС продължава да действа като МС в оставка.

Изисквания към качеството на министър – български гражданин, който отговаря на условията за избиране на народен представител.
Актове на МС

МС е колективен колегиален орган – стои въпросът за кворума и мнозинството. Ръководи се от министър-председател, при негово отсъствие от заместник министър-председател. Решава всички въпроси от компетентността на МС. Неговите актове са с правни последици за всички адресати на територията на цялата страна. Типични актове са постановления, решения и разпореждания.



Постановленията са такива по форма и същество и постановления само по форма, с които се приема един правилник или една наредба. Постановленията по форма и същество са нормативни актове. Според ЗНА, актове, които се отнасят до трайна нормативна уредба следва да бъдат уреждани със Закони. В някои случаи самият закон в своите ПЗР предвижда създаването на подзаконов нормативен акт. Правилникът е нормативен акт, който се създава по приложението на цял един закон. Когато законодателят прецени, че законът може да се приложи, но има раздел част или член от закона, за чието приложение трябва да има подзаконов нормативен акт, в ПЗР се казва, че във връзка с приложението на този текст се издава наредба.

Разпорежданията са типични ненормативни актове, които влизат в сила с тяхното вземане. Някой се обнародват, но обнародването не е предпоставка за влизането им в сила.

В сферата на решенията може да бъдем изправени пред едни общи ненормативни актове.

Чл. 120 от КРБ има съществено значение по отношение на главата за МС, макар да е позициониран в главата за съдебна власт. На обжалване подлежат всички административни актове, освен изрично посочените със закон. Върховният административен съд е единственият орган, който контролира законосъобразността на актовете на МС. Двуинстанционното обжалване се осъществява само пред ВАС, в рамките на 3-членен и 5-членен състав.
Правен статус на министрите

Министрите са членове на МС, т.е. имат качеството на съставна част от един колективен колегиален орган с обща компетентност. Съдбата на МС се споделя от отделния министър, докато съдбата на отделния министър не може да повлияе на целия МС. От друга страна, всеки министър е и самостоятелен едноличен орган със специална компетентност (в определена сфера или отрасъл). Неговите актове, освен че трябва да бъдат законосъобразни, трябва да бъдат и съобразени с актовете на органа с обща компетентност. Общото правило на чл. 120, ал. 1 от КРБ е в пълната си сила. Актовете на МС и на отделните министри се атакуват директно пред ВАС. Те се разглеждат от 3-членен състав, а в случай на обжалване, се разглеждат от 5-членен състав, чието решение е окончателно.


Служебно правителство

През 1990-1991 г., при изготвянето на Конституцията, служебното правителство е поставено като логически завършен на една правителствена криза, която е прераснала в парламентарна. Има решение на КС, в което е посочено, че начинът на конституиране на служебното правителство се различава значително от начина на избиране на правителство. То не е парламентарно избрано, а е назначено от президента. То е служебно по функция, защото има за задача да организира и възпроизведе парламентарните избори. Указът на президента, с който се назначава служебно правителство, не подлежи на контрасигнатура. Служебното правителство е срочно – ограничено във времето до избор на ново парламентарно избрано правителство. Президентът не е обвързан да възпроизведе числеността на Министерски съвет. За разлика от парламентарно избраното правителство, служебното правителство е обект на парламентарен контрол, но не може да бъде обект на вот на недоверие, тъй като парламентът никога не му е предоставял доверие. Парламентът не може да търси политическа отговорност на това правителство, тъй като то не е избрано от него, а е назначено от президента.

Ограничения на правомощията на конституционно основание е недефинируемо. КС предупреждава, че това правителство следва да се самоограничава, не трябва да ангажира бъдещото правителство със съществени политически ангажименти.

КОНСТИТУЦИОНЕН СЪД
С появата си Конституцията застава на върха на пирамидата на нормативните актове и заявява, че е върховен закон, закон над законите, закон за законите. Първоначално се е разчитало, че след като Конституцията се обявява за върховен закон и че всички закони не трябва да й противоречат, че това ще стане доброволно. Първоначално не е имало механизъм за защита конституционосъобразността на законите. С течение на времето се оказва, че парламентите са си позволявали лукса да не правят това, понякога са третирали Конституцията като политически документ, а не като приложимо право. Тази политическа практика предизвикала нуждата от създаване на правен режим за защита на Конституцията и нейното върховенство. Първоначално това се случва в САЩ през 1803-1806 г. В американския модел този контрол се осъществява от Върховния съд.

В България този контрол по конституционосъобразност на законите е предоставен на Конституционния съд. Възприет е принципът този орган да е мандатен, като част от състава се подменя периодично. КС формално не отменя текста на закона, но обявен за неконституционен, неговото приложение е недопустимо. КС не може да влиза в ролята на законодател. Единственото нещо, което ограничава КС е, че той никога не може да действа екс официо – не може да действа самостоятелно, той трябва да бъде сезиран. Законодателно се решава кой може да задейства този механизъм. Сезирането, като отправяне на искане до КС да се произнесе по този въпрос от неговата компетентност, създава задължение за КС да се произнесе, но го обвързва и да се произнесе единствено и само по въпроса, който е отправен в искането.

Първият КС е създаден в Австрия, а по-късно в Чехословакия. Между Първата и Втората световна война няма други конституционни съдилища. След Втората световна война настъпва втората вълна на създаване на конституционни съдилища в цяла Европа. Третата вълна на създаване на конституционни съдилища е след 1989 г. по отношение на държавите от социалистическия лагер. КС като институция възниква в държави с писани конституции.

Всички конституционни съдилища се произнасят по въпроси за конституционосъобразността на законите, но в различните конституционни модели има и различни други функции. При нашия модел на КС е вменено и изключителното правомощие да тълкува Конституцията. По този начин той моделира конституционната практика. Решенията по тълкуване на конституцията са субсидиарен източник на правото, не са самостоятелен такъв. В нашия модел имаме дори правомощия на ниво законосъобразност.

Компетентността на КС е нормативно закрепена в КРБ и ЗКС, като правомощията му не могат да бъдат разширявани или ограничавани.
КС в България

КС в систематично отношение е уреден в Глава 8 на КРБ. Той е млада институция, възникнала през 1991 г. Двата акта, които го обвързват са КРБ и ЗКС също от 1991 г. Той е квазисъд.

КС се състои от 12 члена. Състои се от три квоти – една трета от членовете се назначават от Президента, една трета от НС и една трета от общото събрание на съдиите от ВКС и ВАС. Всеки съдия има 9-годишен мандат, но на всеки три години се подновява по една трета от състава. При предсрочно овакантяване на мястото на съдия, влиза друг кандидат от същата квота, но той няма самостоятелен мандат, а довършва мандата, който е овакантен.

Изискуемост за избор в КС – съществува изискване за високи нравствени качества. Както членовете на ВСС решават професионалната съдба на своите колеги, така и конституционните съдии трябва да си дават сметка какви са последиците от техните решения. Те трябва да бъдат български граждани, да имат най-малко 15 години юридически стаж, което е гаранция за висок професионализъм. 12-те съдии помежду си избират председател, обикновено това е най-възрастния член, но не винаги е така. Изборът на председател става с тайно гласуване и е за срок от 3 години. По правен статус конституционните съдии са приравнени с Председателя на НС. Имат абсолютна несъвместимост за заемане на друга държавна дейност, имат единствено възможност да осъществяват преподавателска дейност, но без да имат право да получават възнаграждение за това.

Главният прокурор може да поиска снемане имунитета на конституционен съдия само за извършени тежки умишлени престъпления. КС решава да снеме ли имунитета на свой колега, гласуването е тайно, като не може да се гласува с въздържал се и не може да има особено мнение. В случай, че се вземе решение за снемане на имунитета, започва наказателно преследване.

Мандатът може да бъде прекратен предсрочно само в изрично предвидени в конституцията случаи. Случаите, в които предсрочно може да се прекрати предсрочно мандата са:



  • при подаване на оставка пред КС;

  • при влязла в сила присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;

  • фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година;

  • несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 147 от КРБ;

  • в случай на смърт;

В тези случаи Председателят на КС уведомява субекта, от чиято квота е съответния конституционен съдия и от същата квота в 1-месечен срок се избира друг, който да довърши съответния мандат.

Единствено конституционните съдии, след излизане от КС, независимо от това на каква възраст са и какъв трудов стаж имат, могат да се пенсионират, ако желаят. За тях не важи КТ.


Правомощия и компетентност на КС

НС не може със закон, нито да увеличава, нито да променя тези правомощия и компетентности. Каталогът на правомощията е чл. 149 от КРБ:

- КС дава задължително тълкуване на Конституцията – изяснява кодираното в правната норма съдържание на конституционния текст. Тълкувателната дейност е сложна, тъй като предполага извличането на духа на конституцията. Тълкувателното решение в известен смисъл предопределя бъдещата конституционна практика. Особеното е, че тълкувателното решение практически изяснява същността на конституционната норма и се приема, че тя е такава от своето създаване.

- КС се произнася по въпроси за конституционосъобразност на законите и другите актове на НС, както и на актовете на президента. Произнася се за конституционосъобразност на всички закони, които са действащи, както и за актовете на НС и на Президента.

- КС решава спорове за компетентност между НС, Президент, МС и между органите на местно самоуправление и централните изпълнителни органи. Пред КС спорещите органи декларират, че са направили опити за постигане на съгласие, но не са могли да постигнат такова.

- Произнасяне на КС за съответствие на сключените от РБ международни договори и въпроса за тяхната конституционосъобразност, преди тяхната ратификация – само то тази т. 4 контролът е превантивен.

- КС се произнася по спорове за конституционосъобразност на политическите партии и сдружения.

- КС се произнася по спорове за законността на избора за президент и вецепрезидент.

- КС се произнася по спорове за законността на избора на народен представител.

- КС се произнася по обвинения, повдигнати от НС срещу президента и вецепрезидента.

След като бъде сезиран, КС насрочва първо заседание, в което се произнася по допустимостта на искането – дали е сезиран от лица в кръга на чл. 150 и в рамките на правомощията му по чл. 149. Ако спорът е допустим, определя заинтересованите страни по спора, като им дава възможност да изразят писмени становище по спора в определен срок. След това следва заседание по същество – докладчикът докладва, обсъжда се диспозитив и след това се обсъждат мотивите. Всички трябва да гласуват, като тези, които не възразяват по мотиви и диспозитив подписват без уговорки. Тези, които не са съгласни с диспозитива подписват с особено мнение – имат право в писмена форма да изложат несъгласието си с това решение. Подписване със становище – съгласие с диспозитива, но не на това основание и с тези мотиви, които са обединили КС. Решенията на КС се публикуват в ДВ.

Въпросът със сезирането на КС е решен в чл. 150 от КРБ, в три различни алинеи. В първата алинея са изброени много органи – общинските съвети само по спорове за компетентност, а във всички случаи 1/5 от народните представители, Президента, МС, ВКС, ВАС и Главния прокурор. Нямаме индивидуални жалби, т.е. граждани не могат да сезират КС.

Ал. 2 е частична компенсация за липсата на индивидуални жалби.

Ал. 3 – от 2006 г. Омбудсманът може да иска произнасяне на КС, но само по т. 2 на чл. 149 – само когато са засегнати права на гражданите и на човека.

Съгласно чл. 151 от КРБ решенията на КС се обнародват в ДВ 15 дни след приемането им. Обнародването им става от Председателя на КС. Обявения за неконституционен текст не се прилага, без да е формално отменен.

В Закона за КС има текст, който казва, че правните последици от обявяването на един акт за неконституционен се отстраняват от органа, който е автор на акта.


Решение 22 от 1995 г. на КС –КС обявява за неконституционен текст от Закон за изменение и допълнение на закон. НС не проявява дължимата реакция по отношение на закона, който е обявен за неконституционен. КС стига до извода, че когато КС обяви за противоконституционен член от Закон за изменение и допълнение на закон, то този член не се прилага, но на негово място се възстановява текста, който е следвало да бъде отменен или изменен.
1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница