Лекции на Рудолф Щайнер от цикъла „Мистерийни образувания, га 232


Допълнения, отнасящи се до темата, от лекции, изнесени няколко дни по-късно - 26.12. 1923



страница3/3
Дата28.07.2017
Размер395.27 Kb.
#26721
1   2   3
Допълнения, отнасящи се до темата, от лекции, изнесени няколко дни по-късно - 26.12. 1923.:
Обаче такава духовна визия, отнасяща се до прадревните състояния на нещата и човечеството, е била добивана от учениците в Ефес, когато те са се идентифицирали с божествения образ (на статуята на Артемида, който е била разположена в самия център на нейния храм – б.пр.). Те са съзирали и разбирали как това, което заобикаля Земята днес като атмосфера, преди това не е било такова. Обгръщащ Земята, на мястото, където днес е атмосферата, преди е съществувал един изключително фин белтък, една летливо-течна белтъчна субстанция. И те са виждали как всичко, което е живяло на Земята, е изисквало за своето собствено създание силите на тази летлива, течна белтъчна субстанция, която е била разпростряна над Земята и как всичко е живяло в нея. Те също са виждали как всичко, което в известен смисъл вече е било налице в тази субстанция – фино разпръснато, но навсякъде с тенденция към кристализация – как това, което е било налице в едно фино разпръснато състояние като силициева киселина, в действителност е било един вид сетивен орган за Земята, който е можел да приеме в себе си от всички страни Имагинациите и въздействията от заобикалящия я космос. И така в силициевата киселина, съдържаща се в земната белтъчна атмосфера, навсякъде е имало Имагинации – реално, външно съществуващи.

Тези имагинации са имали формата на великански растителноподобни организми и от това, което е било, така да се каже, имагинирано в Земята по този начин, по-късно се е развило растението и всичко, което е от растително естество, чрез поглъщане (абсорбиране) на атмосферната субстанция. Първо то е било в околността на Земята в летлива, течна форма и едва по-късно е потънало долу в почвата и се е превърнало в това, което ние познаваме като растение.

Наред със силициевата киселина в тази белтъчна атмосфера е била внедрена една друга субстанция, варовика, в силно разредено състояние. От друга страна под влиянието на втвърдяването на белтъка от варовиковата субстанция е възникнало животинското царство. И човешкото същество се е чувставало вътре във всичко това. То се е чувствало едно с всичко това. То е живяло в това, което се е образувало като растение в Земята посредством Имагинация, живял е също в това, което се е развивало като животно по начина, по който го описах. Всяко отделно човешко същество се е чувствало разпростряно в цялата Земя, чувствало се е едно със Земята. Така че човешките същества са били сичките – както съм описал това в Християнството като космичен факт по отношение на човешкато способност за образуване на идеи – едно в друго.
30.12.1923.
Физическото тяло е предмет на силите, възникващи от центъра на Земята. Етерното е това, което е предмет на силите, струящи в него от всички страни на периферията. Физическото тяло е такова, което е подвластно на силите, които са насочени към центъра на Земята. Етерното е такова, което е подвластно на силите, вливащи се от всички страни, от всички краища на Вселената. Тук имаме една система от сили в човека. Има такива, които теглят надолу – те са налични във всички органи, които са разположени вертикално – и има сили, които се вливат отвън, насочени са навътре. Вие всъщност можете да доловите във формата на човека къде единият вид сили е повече представен и къде другият. Разгледайте краката и ще ви стане ясно, че тяхната форма е получена благодарение на това, че са повече адаптирани към земните сили. Главата е повече адаптирана към силите на периферията. По подобен начин можете да разгледате ръцете, което не е безинтересно. Прибирете ръцете си близо до тялото и те ще станат обект на силите, които са насочени към центъра на Земята. Ако ги раздвижите свободно, вие самите ще ги превърнете в обект на силите, вливащи се от всички страни на периферията.

Такава в действителност е разликата между ръцете и краката. Краката са неизменно обект на централните сили на Земята, докато ръцете са такива само при определено положение, което е така да се каже зависещо от условията. Човекът може да ги извади от областта на земните централни сили и да ги постави в центъра на тези сили, които ние наричаме етерни сили, силите, вливащи се от периферията. И така можете да разгледате всеки отделен орган как е разположен в цялата космическа система. Това е положението с етерното и физическото тяло. Как стои въпросът с астралното тяло? В пространството няма други видове сили, освен споменатите. Астралното тяло получава своите сили от отвъд пространството. Докато етерното тяло ги получава отвсякъде от периферията, астралното тяло ги получава от отвъд цялото пространство.

Всъщност в природата можем да открием определени места, където физическите сили на Земята навлизат всред етерните сили, които се вливат от всички страни. Представете си като начало белтъка като субстанция във физическата Земя. Докато сярата, въглерода, кислорода, водорода и водорода могат да бъдат разпознати в него, белтъкът е обект на въздействие на земните сили. Но в момента, в който навлезе в сферата на репродуктивния процес, той се издига над физическите сили. Силите на обкръжанието на вселената започват да действат над него при неговото дезорганизирано състояние. Появява се един нов белтък като образ на цялата Вселена.

Но виждате ли, понякога възниква следното положение. Дезорганизацията, разпадането на белтъка да не могат да бъдат завършени. Белтъчна субстанция от този вид може да има при някои животни, например. Защото, за да се състои възпроизвеждането тя трябва да бъде разединена, напълно разрушена, така че да бъде предоставена на силите на целия космос. Но животното по определен начин бива възпрепятствано от добиването на такава белтъчна субстанция за целите на възпроизводството така, че да бъде изложено директно на целия макрокосмос. За да може да се възпроизведе, белтъчната субстанция трябва да се изложи на целия макрокосмос. Но животното в този случай е по определен начин неспособно да формира белтъчна субстанция, която да е в състояние да се възпроизведе без допълнителна помощ. Такъв е случая с шикълковата муха (gall-fly). Какво прави тази муха? Снася яйцата си в някоя част от растението. Всяка година може да намерите тези мухи по дъбовете и други дървета, където снасят своите яйца. В листото, например, може да видите тези странни образувания. Във всяко едно от тях има ларва от такава муха. Защо става така? Защо яйцето на тази муха се снася в дъбовия лист, в резултат на което се образува шикалката, обгръщаща яйцето, което после може да се развива? Причината за това е следната. Растителното листо съдържа в себе си етерно тяло, което е приспособено към целия космически етер. Той идва на помощ на яйцето на тази муха. Оставено само на себе си, това яйце е безпомощно. Така тази муха го снася в една част от растението, която вече съдържа етерно тяло, включено в цялата система на космическия етер. Следователно шикълковата муха се обръща към дъба, за да получи помощ при разбиването на своя белтък така, че световната периферия да може да действа via дъбовото листо, via дъба. Оставено само на себе си, нейното яйце е обречено на разрушение, защото не може да бъде разбито, защото е твърде стегнато.

Тук можем да вникнем в една странна дейност на природата. Но същата дейност е налице и на други нейни места. Допуснете например, че едно животно не е в състояние не само да достави зародишна субстанция, с която да се изложи на космическия етер за целите на своето размножаване, но дори не е способно да трансформира каквито и да било субстанции във вътрешни средства за изхранване, което означава, че не може да ги използва за своето вътрешно изхранване. Най-близък е примерът с пчелата. Тя не може да яде каквото и да било. Тя може да яде само това, което растението вече й е приготвило. И сега вижте нещо много странно и забележително. Пчелата отива при растението, стига до медения нектар, извлича го, асимилира го в себе си, след което изгражда това, на което ние толкова се възхищаваме – чудната клетъчна структура на кошера. Тук наблюдаваме два най-странни и чудни процеса - пчелата, кацнала отвън върху цветето и всмукваща сока му, след което, отивайки в кошера да изгражда отвътре от себе си заедно с другите пчели восъчните клетки, които ще бъдат запълнени с восък.

*********************************

Какво е това, което в действителност се случва? Трябва внимателно да се вгледаме във формата на клетките. Те изглеждат по следният начин (виж горе) и до всяка една се добавя следваща. Те са малки и са подобни по форма на едни други клетки, които намираме в природата, но там празното пространство е запълнено. Те са оформени като кварцовите кристали, като кристалите на силициевата киселина. Ако отидете в планината и разгледате кварцовите кристали, ще откриете, че можете да ги нарисувате с тази форма също. Наистина рисунката ще покаже някои отклонения във формата, но като цяло ще бъде подобна на тази на пчелните клетки, които са подредени една до друга. Само дето едните са направени от восък, а тези на кварца от силициева киселина.

Когато проследим въпроса, откриваме, че преди много време в един определен момент от еволюцията на Земята в планините е бил формиран първо кварцовият кристал. Бил е формиран под господстващите етерни и астрални въздействия с помощта на силициевата киселина. Тук имате сили, които идват от обкръжението, действащи като етерно-астрални сили, изграждащи кварцовите кристали в силициевата субстанция. Навсякъде в планините ще откриете тези кристали с техните чудесни хексагонални форми. Това, което намирате в твърдите кристали, намирате като кухи форми, като кухи пространства, също при восъчните клетки в кошера.



Как става това? Пчелата взима от цветето това, което някога е привело в съществуване кварцовия кристал. Пчелата го изважда от цветето и със субстанцията на собственото си тяло произвежда имитации на кварцовия кристал. Така между пчелата и цветето се извършва един процес, който е подобен на това, което преди много време се е случило в макрокосмоса.






Каталог: files -> literature -> 1-ga
1-ga -> Взаимовръзки
1-ga -> Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от копие
1-ga -> Лекции 1910 г и 1917 г превод от английски: вера гюлгелиева
1-ga -> Лекции изнесени в Дорнах пред лекари и студенти по медицина
1-ga -> Лекции изнесени в Арнхайм, Торки, Лондон и Щутгарт между 28. и 27. 1924 г
1-ga -> Взаимовръзки
1-ga -> Лекции държани в Лайпциг от 28. 12. 1913 до 1914 г
1-ga -> Лекции държани в Берлин, Щутгарт и Кьолн между 13. И 29. 12. 1907 г. Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис ga-101
1-ga -> Лекции и приветствие изнесено в Дорнах между 05. и 28. 09. 1924 г
1-ga -> Превод от немски: димо даскалов


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница