Лекции на су (непълни) политико-правни направления в исляма



страница1/7
Дата21.07.2016
Размер0.95 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7
ВСЕОБЩА ИСТОРИЯ НА ДЪРЖАВАТА И ПРАВОТО

ЛЕКЦИИ НА СУ

(непълни)

ПОЛИТИКО-ПРАВНИ НАПРАВЛЕНИЯ В ИСЛЯМА

Източник на политически и правни идеи в исляма на първо място е основната тяхна свещенна книга Коранът. По същество представлява един запис на различни проповеди и наставления, за които се смята, че са изказани от пророка Мохамед. ТОва на първо място, на второ е т.нар. СУНА, която представлява пък от своя страна разкази за това, какво бил казал Мохамед и какво бил направил, но вече не от негово име , а от името на трети лица. Тези две свещенни книги са основа на целият религиозен, морален и правов живот в рамките на исляма.Коранът и суната се считали за действащо право и се предполага, че в тях може да се намери отговор за всяка една реална конфликтна житейска ситуация, разбира се обаче ако сме в състояние правилно да разтълкуваме текстовете и правилно да достигнем до същинската роля на пророка Мохамед. Някои основни положения в исляма :
- Мохамед проповядва братска любов между вярващите;
- Коранът осъжда алчността;
- Коранът забранява лихварството;
- Коранът задължава всеки мюсюлманин да плаща определен данък върху своето имущество и доходи, който след това ще отиде за помощи на бедните, а всеки състоятелен мюсюлманин е длъжен да дава милостиня, да помага да бедняците , на тези, които са участвали във войните за утвърждаване на ислямската вяра и др.
- Коранът напълно оправдава социалното имуществено неравенство като се смята, че това неравенство е пропарано от самия Аллах, коранът порицава алчността на богатите, но и порицава завистта у бедните;
- Коранът защитава по много директен начин частната собственост – в него е казано, че за кражба трябва да се отсича ръката на крадеца;
- Коранът предписва безусловна покорност на властта, която се разглежда като дадена по божие усмотрение „Аллах дарява своята власт на когото пожелае”;
- Духовната и светска власт се считат за единно цяло, макар че в конкретни исторически ситуации между двете клонки на властта се е стигало до конфликти, но това е практиката, в теорията те са едно и също;
- При мюсюлманите няма йерархически организирана каста, група или съсловие от духовници, както православната религия, патриарх, митрополити,...монаси до свещенници, което не означава че няма нива. Тук йерархичната пирамида е упростена, всички духовници са на една плоскост, над тях има ХАЛИФ, личност която концентрира цялата духовна и светска власт; най-вече поради това, че от един момент нататък ислямът се превръща в световна религия, обхваща десетки, стотици и милиони хора, съвсем естествено е ,че в исляма могат от време на време да стават разклони, да се формират направления, които понякога са в противоречие помежду си – таков най-голямо и до днес е делението на СУНИТИ и ШИИТИ – разликите имат чисто богословски характер; СУНИТИТЕ смятат, че халифът трябва да се избира от съответната мюсюлманска община, а ШИИТИТЕ принават за законни халифи само четвъртият поред халиф /в исторически аспект/ на име Али, който е пряк кръвен родственик на Мохамед, разбира се признават за законна и властта на неговите последвали потомци, смята тяхната власт за дадена по божие усмотрение за това, защото по кръвен път те тръгват от Пророка, т.е. отстояват идеята за предаване на властта по наследство. Основните разлики идват от това, че смятайки се че коранът и суната съдържат отговори на всички възможни въпроси, подразбира се че тези отговори не са пряко дадени в текста, отговорите са следствие на тълкуване на свещенните книги и тъй като всяко тълкуване е субективно, то се получава и разликата на различните тълкувания. Допуска се т.нар. ИДЖТИХАД, т.е. самостоятелно съждение или тълкувание на авторитетни юристи, подчинено на определени правила на разсъждение и постепенно с натрупването на най-различни тълкувания по най-разнообразни въпроси в рамките на СУНИЗМА към 10 век се оформят няколко религиозно-правни школи, т.нар. ХАНБАЛИТИ, признават за източник на право единствено Коранът и Суната. Като отхвърлят възможността за някакво възможно логическо изтълкуване на текста. Това е възможно най-догматичният и най-негъвкъв подход. Най-консервативният. Обратно – най-либералните, т.нар. ХАНАФИТИ , които и в количествено отношение са най-разпространени, признават Корана , Суната и два логическо-технологически способа за тълкуване на тези свещенни книги, единият от тях е разсъждението по аналогия и другото е единодушното мнение на познавачите на правото на юристите, опиращо се на свещенните книги; разсъждението по аналогия може да се реализира от един единствен юрист и да се превърне в действаща правна норма, но аналогията пярко е задължително, по-далечно тълкувание,което не се опира на преки аналогии и което има по-косвен характер трябва да бъде обвързано с мнението на група юристи и да се опира на някакъв текст от свещенните книги, по-далечно от логическа гледна точка тълкувание.
Някъде към 10 век, когато в сунизмът се натрупват много различни тълкувания на правото официално се признава, че по-нататъшен процес на тълкуване на свещенните книги е невъзможен Това всъщност е действащото право в редиците на сунизма, това не може да доведе до друго освен до един дълъг застой в областта на културата и науката в онези части на света, където преобладава сунитския ислям,
ШИИТИТЕ признават като свещенна книга корана и само някои части от суната. И то тези, които имат пряко отношение към техния любимец Али, т.нар. „ СКРИТ ИМАМ” , вярва се, че през 9 век , дванайстият халиф изчезва безследво , именно това е скритият имам, за него шиитите вярват, че той е жив и че в определен момент той ще се върне в земния свят и ще изпълни света със справедливост, тази теза е аналогична с тезата за месията в християнството. Освен това друга голяма разлика между двете направления е тази, че шиитските тълкуватели на исляма и юристи считат, че не може и не бива да се слага край на тълкуванието на свещенните книги, че тълкувания винаги и всякога са възможни. Шиитите по принцип са малцинство в ислямския свят, макар, че има цели големи държави, които са шиитски, напр. Иран е шиитски, може би неслучайно там през 70-те години се стигна до онази революция начело с Аятоллах Хомейни, защото тази убеденост на техните богослови, че може да продължава тълкуванието на свещенните книги , прави този вариант на исляма по-гъвкав и приспособим към конкретната обстановка.
Има и някои значително по-малки направления в исляма, освен шиитите и сунитите, но те са незначителни.
ПОЛИТИЧЕСКИТЕ И ПРАВНИ УЧЕНИЯ НА ДРЕВНОРИМСКАТА АРИСТОКРАЦИЯ. ЦИЦЕРОН. РИМСКИТЕ ЮРИСТИ

N.b. прескача Цицерон, но не отпада от конспекта
Акцентува, че по линията на ораторските дадености и популярност на Цицерон, той присъства като фигура в много материали, като правен политически мислител не му отделя лично място – виж на Даче/ - посочена литература

РИМСКИ ЮРИСТИ

Това са неколцина души, чиито имена не са чак толкова известни и популярни; по принцип те живеят в епохата на ранната Римска империя, т.е. във времето между 1 в. Пр.н.е. и 3 в. След н.е.
В този период римските императори,които се стремят да ограничат законодателната власт на Сената предоставят на най-видните естествено избрани персонално от тях практикуващи юристи, дават им правото да разясняват и тълкуват действащите правни норми, в много случаи тези размишления на римските юристи надхвърлят рамките на тълкуванието и практически представляват НОРМОТВОРЧЕСТВО, създаване на нови правни норми.Избирателят им придава на тези норми задължителна сила по отношение на съдиите и останалите длъжностни лица, те се превръщат и в един от съществените извори за римското право от онова време.. От втората половина на 3 век, когато законодателната власт като цяло се съсредоточава в ръцете на императора, тази съществувала преди това практика се прекратява. Към тези юристи принадлежат имена като ГАЙ, ПАПИНЯН, ПАВЕЛ и др.
Най-съществената част от техните размишления е това, че разделят действащото тогава право на три части:
1. Естествено право;
2. Право на народите;
3. Право на гражданите ЦИВИЛНО право

Естественото право по техните представи се разпростира както върху хората, така и върху животните, към него се отнасят само част от обществените отношения в древен Рим, а именно – бракът, семейството и възпитанието на децата.


Правото на народите обединява онези правни норми, които римляните използват в своите отношения с покорените народи, които са според техните представи нещо второстепенно и с ония съседни държави, които все още не са покорени, ; тук са и отношенията към войната, робството, международната търговия и правото на гражданите, ЦИВИЛНОТО римско право, регулира отношенията между римските граждани
Пак от древен Рим е останало друго деление в правото, което се използва и днес
1. ЧАСТНО
2. ПУБЛИЧНО
Това е много устойчиво деление, по знаменитата формула на един от римските юристи, УЛПИЯН, публичното право се отнася до положението на държавата, а частното, до положението на отделните лица.
Основно внимание отделят на частното право и от техните трудове са заложини основите на сегашното действащо европейско гражданско право.

МАРСИЛИЙ ПАДУАНСКИ



Живее приблизително между 1280 – 1343 г.; тази личност е медик и богослов, бил е и ректор на Парижкия университет; неговата най – известна книга се нарича ЗАЩИТНИК НА СВЕТА и датира от 1324 г.; неговите разсъждения са изложени под формата на тълкувания на модните по това време тези на Аристотел.
Аристотел има доста сериозно въздействие върху цялата средновековна философия, политическа и правна теория, макар и за известно време забравен в правната теория, но по-късно неговите трудове през арабски се превеждат на латински и така стават достояние на Католическа Европа – парадокс, но факт.
Марсилий Падуански тълкува основните Аристотелови тези и достига до редица идеи, изпреварили времето си.
Той рязко критикува теократичните теории /онези теории, които се опитват да докажат върховенството на светската и църковната власт/;
В тълкуванието му има два типа закони:
1. БОЖЕСТВЕН ЗАКОН – определя, такива неща като постигането на вечното блаженство, според разбиранията на християнската църква, също така определя какво е ГРЯХ, какво е ЗАСЛУГА пред бога, определя и наказанията и наградите, НО не в този, а в отвъдния свят; докато цел на
2. ЧОВЕШКИЯ ЗАКОН е постигане на общо благо тук, на реалната земя, също така целта на човешкия закон е да постигне здравина и твърдост на властта, както и съблюдаването и прилагането на човешкия закон може да се обезпечи само чрез принуда.
От различието на тези два закона Падуански много последователно различава сферата на дейност на църквата от сферата на дейност на държавата., според него църквата трябва да се занимава само с божествения закон и не трябва да се намества в светските дела, в „мирските” дела, духовенството има право само да учи, да проповядва християнското вероучение, но то няма право да прилага принуда, няма право да наказва грежниците тук на земята, право да наказва грешниците има единствено и само бог. Бог, който е установил божествения закон. По този начин той отрича правомерността на църковния съд, отхвърля каквото и да било принуждение в религиозните дела, даже явният еретик според МАрсилий Падуански може да бъде наказан единствено и само от бог. Разбира се, ако се прецени, че изповядването е вредно, този еретик може да бъде изгонен от държавата, но не църквата трябвало да го направи, а светската власт
Единственото, което признава като сфера на дейност на църквата е да учи и проповядва.
От тук се появява крайно радикална за времето си идея – става дума за 13-14 век, той е един от първите, издигнали идеята за СВОБОДА НА СЪВЕСТТА.
Също така той се изказва за дълбога реформа на църквата, за изборност на свещенниците и за отмяна на редица привилегии на Папата.
Много радикално за времето си решава и т.нар. ЧОВЕШКИ ЗАКОН, според него този закон трябва да се приема от съвкупността от граждани, от народа. В това свое убеждение той тръгва от там, че по принцип този закон преследва една цел, общото благо, след като то е целта, най-добре е законът да бъде съставян общо.Народът в много по-голяма степен ще бъде склонен да се подчинява на тези закони, които сам е създал за себе си. Много интересно решава въпроса за себе си за онази власт, която ще приведе закона в изпълнение.Той категорично твърди, че и тази власт трябва да се съобразява със закона, че законът стои и над тази власт „властта, правителството, затова и е създадено, за да спазва и изпълнява законите”
Правителството, властта, според него трябва да бъдат избрани от този, който създава закона, т.е. НАРОДА.
Ако се опитаме по-теоретично да представим мислите му, можем да кажем следното, Падуански теоретично обосновава идеята, че законодателната власт принадлежи на народа; той утвърждава идеята, че дейността на Правителството има строго подзаконов характер, че законът стои над Правителството; идеята за изборност от страна на народа на изпълнителната власт.Тези идеи далеко изпреварват времето, в което живее МАрсилий Падуански, те се родеят с големите лозунги на европейските революции от 17-18 век. В доктринално отношение тези твърдения не са плод само на чиста теория, те се опират на някои мисли на Аристотел, модерен за времето си, а също така и на някои чисто практически елементи в управлението на някои италиански градове-републики, съвременни на Марсилий Падуански.
Нагледно неговата идея за изборност от народа на изпълнителната власт стои в конкретен план – той се явява защитник на нещо, което бихме нарекли ИЗБОРНА МОНАРХИЯ, където има един избран пожизнено от народа Управител, монарх, крал, цар или няма значение как ще го наречем, който е отговорен пред тези, които са го избрали и който управлява на основа на законите.
Тези възгледи на Падуански са толкова радикални, някои изследователи търсят обяснение за неговата напредничавост в чисто политически ситуации от тогавашното време; някои смятат, че неговите теории имат известен пропагандиски отенък, затова обслужвал интересите на един от немските крале Людовиг Баварски, който се намира в конфликт с католическата църква и естествено в рамките на този конфликт за него би било изгодно да се появи някаква теоретична база, на която да обоснове правотата си в спора с църквата, същият този Людовиг Баварски имал и амбицията да стане император на номинално съществуващата Римска империя. Тезата „Да си изберем монарх” обслужвала всъщност неговите интереси. Възможно е и има резон в такова обяснение, но все пак ние не можем да отречем факта ,че този
Човек е бил един голям за времето си мислител, неговите теории са стройни, елеганти, явно в чисто интелектуално отношение той е надскочил времето си. Доколко е обслужвол този немски крал е неясно, но фактите говорят за неговият теоретичен размах

ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО ПРЕЗ 19 В В ЗАПАДНИТЕ СТРАНИ

Наполеонов граждански кодекс – програмен документ, който оказва огромно въздействие :
1. Върху гражданските права на Франция , основен правен документ;
2. образец за законотворчество в областта на гражданското право в повечето от страните в Европа и Америка

В хода на революцията във Франция се ликвидират феодални правни институти, следователно изниква необходимост от нов цялостен правен граждански кодекс;


В продължение на години работи комисия от изявени юристи, при които и лично участва Наполеон Бонапарт и прави редица ценни предложения, макар че е артилерист, не юрист.
1804 г. е завършен, утвърден от Императора. Той е правен документ, който се отличава с :
- стройно изложение;
- яснота;
- сбитост на юридическите формулировки
Той се състои от три отделни книги и съдържа 2281 члена . Първата книга ЗА ЛИЦАТА , всъщност превежда общите принципи за буржоазното право на конкретния език на гражданскоправните норми.
Член 8 – всеки французин се полвзва с граждански права, т.е. утвърждава се принципа на формалното равенство между лицата в гражданския процес.
В нея отсъства понятието ЮЛ характерна черта, тъй като в началото на 19 век тенденцията към централизация все още не е получила пълно развитие. Все още буржоата са склонни да встъпват в имуществени отношения еднолично /индивидуално/
Закрепени са основните принципи на семейното право, тук прави крачка назад от редица завоевания на революционния период, когато са декларирани равенство на правата между мъжа и жената.
Присъстват „морализаторски” тези без юридическа подплънка, няма правни гаранции, определя за мъжа в семейството господстващо положение, разводът по причина на изневяра на един от двамата съпрузи – член 229, ако жената изневери, мъжът веднага може да поиска развод, член 230 , ако мъжът изневери, жената може да поиска развод , само ако наложницата е в дома им. Тази норма е отменена чак 1884 г. Неравноправно имуществено положение, по принцип то е общо, но в следващите членове е записано, че мъжът има право да се разпорежда с него и то без съгласието на жената.
Алтернативният режим, разделно владеене на имуществото, но и тук жената няма пълноправни собственически права, тя има право да ползва имуществото и доходи от него, но ако реши да се разпорежда с нея – трябва да има съгласието на мъжа. Неравни права и по отношение на децата, РОДИТЕЛСКАТА ВЛАСТ е сведена до понятието БАЩИНА ВЛАСТ, синовете до 25 години, дъщерите до 21 години, не могат да встъпят в брак без съгласието на своите родители, но ако между тях има разногласие се зачита мнението на бащата. Кодексът допуска по принцип мъжът да признае като свои извънбрачните си деца, а забранява на майката да търси по правен ред признание за бащинство.
Като цяло се смята, че семейното право има за своето време прогресивно значение, тъй като той до голяма степен извежда брака извън сферата на религиозното, формулира тезата, че бракът е един вид граждански договор, НК санкционира развода, дотогава в католическа Франция е в сила каноническото право, т.е. няма развод
Във втора и трета книга се разглеждат множество въпроси, свързани със собствеността, по-важни са правомощията на собствениците на земята – разтълкувани изключително широко;
Член 522 собствеността върху земята включва в себе си собствеността на това, което е отгоре и на това, което е отдолу /подземните богатства/, следователно е изгоден за собствениците, но неизгоден за държавата, затова тази правна норма е отменена със специален закон, който предвижда, че експлоатацията на природните богатства може да става само под формата на концесия, дадена от държоавата.
Кодексът нормира основните пътища и способи за придобиване на собственост, т.е.
- чрез наследяване;
- чрез дарение;
- чрез завещание;
- по силата на договорни отношения – покупко-продажба

Кодексът утвърждава новите принципи за наследяване като наследниците се обявяват неговите деца и някои други низходящи роднини, но в строго определена последователност до 12 степени на родство. Наследствените права на извънбрачните деца са значително ограничени в сравнение с правото от епохата на Френската революция, те могат да наследяват само в случай, ако са били своевременно признати по установения законен ред


Кодексът значително разширява приложното поле на различните завещания и дарения, особено завещанията, заобикаляне на наследяването по закон; компромисна позиция на френския законодател – английският напр. дава пълна свобода
Дарението не може да превишава 50 % от наследеното, в социално-икономически план тази риния води до раздробяване на имуществото на 18 век многочислени семейства, следователно се съхранява прослойката от дребни и средни собственици
Третата книга включва договорните отношения - договорно право, и тук има множество заемки от римското право, например идеята за доброволността на договора и за равенството на двете страни; основополагащ принцип в търговското право. Съгласието между двете страни е необходимо условие за действителност на договора.
В Кодексът се съдържат указания за сключването на различните видове договори, откроява се липсата на нормативно регулирани отношения между работници и работодатели, кодексът взема страната на работодателя.
Със своята ясна систематизация служи като основа за създаване на граждански закони в Европа, Америка, в това число и България
Авторско право върху ЗАКОН не съществува.
КОНСТИТУЦИОНАЛИЗМЪТ В ИНДИЯ /В НОВО И НАЙ-НОВО ВРЕМЕ/


Влиза в 20 век като английска калания, но съпротивата на местното население нараства и английският парламент 1919 г. Приема неща нещо като ВРЕМЕННА КОНСТИТУЦИЯ на Индия, според която в Индия се съставя двупалатен Парламент; тези палати имат съвещателни функции по отношение на реално управляващия в страната английски вицекрал. На практика това правно решение не удовлетворява никого и в Индия се формира много силна опозиционна партия, т.нар. ИНДИЙСКИ НАЦИОНАЛЕН КОНГРЕС, с лидер МАХАТМА ГАНДИ – юрист
Той става идеолог на ефикасна форма на съпротива – пасивна срещу англичаните мбез наследствени актове, изразяващи се например в спирането да се купуват определени продукти, така се срива пазара , ; от английска страна следва вълна от репресии, но те не помагат и следва да се изработи нова конституция, но работата на комисията продължава близо 8 години и когато идва Голямата икономическа криза, ситуацията става много тежка.
Края на краищата Англия дарява Индия с Конституция, влязла в сила през 1935 г., тя обаче не изменя колониалния режим в страната, държавната власт все още е в ръцете на английския вицекрал, наричан ГЕНЕРАЛ ГУБЕРНАТОР понякога; съгласно тази конституция Индия се обявява за ФЕДЕРАЦИЯ на отделни малки феодални държавици, наречени княжества и от провинции, пряко управлявани от губернатора;
Двустепенен федерален парламент – две камари; висок имуществен ценз, избирателни права имат приблизително 100 хиляди души
Компетенциите на парламента са изключително ограничени- изключват се въпросите на армията, полицията, При визекраля се създава СЪВЕТ НА МИНИСТРИТЕ – той ги назначава и те отговарят пред него, те са само помощници, съветници на вицекрала.
Поредният взрив на антианглийска съпротива е смегчен от избухването на Втората световна война, индийски военни части се включват на страната на антихитлеристката коалиция
1946 – цялата страна стач
Кува, масови демонстрации, английското правителство влиза в преговори с двете най-големи партии -
ИНДИЙСКИЯ НАЦИОНАЛЕН КОНГРЕС И МЮСЮЛМАНСКАТА ЛИГА=
В Колониална Индия живеят заедно индуси и мюсюлмани /териториите на днешен Пакистан и Бангладеш/, в хода на тези преговори се очертава план, при който Индия да се превърне във федерална държава , съюз на няколко провинции. Всички провинции се разделят на три зони:
- южна и централна част, където преобладават индуси;
- североизток и северозапад
Това води към сепаратизъм, разпадане на единна до този момент Индия. Мюсюлманската лига води борба за създаване на отделна държава и в хода на даването на независимост на Индия следва нейното разпадане, военна, с огромни кръвопролития; застрелян е и Махатма Ганди, в тези размирици. А той цял живот е проповядвал ненасилие. 26 ноември 1949 влиза в сила Конституцията на Индия и до днес Индийска република – състои се от няколко щата – ПРОВИНЦИИ, които се делят на три категории:
- А – щати, където глава на изпълнителната власт е губернатор, назначен от президента;
- В – малки монархии, главата на изпълнителната власт е председател на местната аристокрация, избран от местните князе, в рамките на една голяма република
- С – провинции, в които има местни законодателни органи с ограничени права и главата на изпълнителната власт се избира от тях – местните законодателни органи, т.е. МИНИРЕПУБЛИКИ
В голяма степен подобно Конституционно устройство е с оправдано силна роля на традицията в индийското общество, обичайното право и елементи от кастовата система
КОНСТИТУЦИОНАЛИЗМЪТ В КИТАЙ В НОВО И НАЙ-НОВО ВРЕМЕ

Средновековен феодален режим в Китай до началото на 20 век, начело е Императорът с цялата гражданска и военна власт, огромен бюрократичен централен апарат; Изпълнителната власт се осъществява от Императора с помощта на шест министерства. Реално няма местно самоуправление, има императорски наместници по места и губернатори на провинции, на всички места административната власт е съединение със съдебната; Същевременно се отбелязва и обстоятелството, че в международното икономическо поле Китай се явява като полуколония, поради неговата обвързаност с редица търговски договори с водещи капиталистически държави.
  1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница