Лекции на су (непълни) политико-правни направления в исляма
Изтегляне 0.95 Mb.
|
| Краят на този политически режим се свързва с партията ГОМИНДОН и лидерът й Сун Ятсен
Гоминдон е национална партия, програмата й има буржоазно-демократичен характер, идея за ликвидация на монархията, създаване на република и демократично правителство Партията успява през февруари 1912 г. да свали монарх, но не чрез избори, в резултат на това от името на Сун Ятсен се публикува временна Конституция на Китайската република; Същевременно обаче начело на изпълнителната власт се оказват представители на китайския генералитет, чиито интереси постепенно се разминават с тези на Сун Ятсен. Конституцията провъзгласява Китай за република, законодателната власт е в ръцете на двукамеренс парламент, държавната глава е президентът с твърде сериозни правомощия, включително до обявяване на война Според Конституцията министерския съвет помага на президента да управлява страната, но в същото време министрите носят политическа отговорност пред долната палата, В Конституцията присъства набор от буржоазно-демократични свободи, най-вече от политически характер. Избирателната система – двустепенна, тъй като страната е огромна, има доста цензове, включително имуществен. В края на 1912 г.-1913 г. се провеждат избори за парламент и въпреки, че Гоминдон получава мнозинство, Сун Ятсен не е избран за президент, а един от генералите Юан Шикай. Основен обществен фактор е армията и затова има генерали с политически амбиции , през целия 20 век. Става така, че генералът е недоволен от Временната конституция и започва подготовка на Постоянна Конституцияи в края на краищата готовия проект значително орязва президентската власт. Законопроектът е гласуван от Парламента, но този текст само след 4 дни е анулиран с Указ на президента, разпусната конституционната комисия, а партията – Гоминдон е забранена. Внасят се определени промени във Временната конституция в насока увеличаване властта на Президента почти до военен диктатор, целта на промените е да се ограничат правата на Парламента и дао се увеличат тези на Президента, през целия период до 1918 г.; през това време Китай не представлява единно политическо цяло – властта на централното правителство е съсредоточена само в северните централни провинции, столица Пекин, на юг пък действа друга китайска държава със столица Кантон; В Кантон управлява правителство със Су Ятсен, по временната Конституция без последващите промени. През 1923 г в Централен Китай се приема постоянна Конституция на Китайската Република. Тя закрива принципа на разделяне на властите, двупалатен парламент, висшата изпълнителна власт принадлежи на президента той е на или по-голям от 40 години, последните 10 да е живял в страната, избира се по специален ред, детайлно записан в Конституцията : От народните представители се съставя комисия, която гласува с поне 2/3 гласа ДА и Не, Избран е този, който има повече от 75 % от подадените бюлетини, описват се и следващите процедури. Срок на пълномощията е пет години и има право на един мандат, появява се и фигурата на вицепрезидента, когато поради някакви обстоятелства постът на президента се окаже вакантен, т.е. копиране на американския опит. Вицепрезидентът е пост, който има реален смисъл само в държава, в която Президентът осъществява цялата или поне част от изпълнителната власт, а тя не трябва да остава без титуляр, тъй като държавната администрация не може да спре. В държави, където Президентът няма изпълнителна власт, постът ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ не е толкова необходим. СЪдебната власт се осъществява от ВЪРХОВЕН СЪД , съдиите се назначават от президента, със съгласието на Долната камаа, по места, местни избори, съдебни палати, Формално Конституцията е въведена на цялата територия на Китай, тъй като Китайският юг действа с конституцията от 1912 г., с Лидер Сун Ятсен, чиито политически възгледи постепенно еволюират наляво и той се ориентира към комунистическата партия. 1925 г. Сун Ятсен умира и на власт идва военната диктатура на генерал Чон Койши, Гоминдан се превръща в държавна партия, Конституцията от 1923 г. е отменена. Висш орган на държавната власт става партийния орган НАЦИОНАЛЕН КОНГРЕС НА ГОМИНДАН, тази структура е закрепена 1931 с ВРЕМЕННА КОНСТИТУЦИЯ, а в следващите години 1934-36 г. правителството обнародва няколко проекта, но до постоянна конституция не се стига. ДУАЛИЗМЪТ в разделението на територията на Китай се завръща под друга форма през 1927 г., в Североизточен Китай е провъзгласена съветска власт, това е Китайската съветска република, комунистическа държава с устройство подобно на СССР /1931 г/ Тя е призната само от СССР, ожесточена и неясна борба под формата на гражданска война, намесват се множество външни фактори. 1945 г. в края на Втонрата Световна война целият североизток е освободен от Японските окупатори, но останалвата част от китай е под командването на Чон Койши и Гоминдан, Гражданската война продължава до 1949 г., т.е. до тази година има две китайски държави/ В Южен Китай се приема Постоянна Конституция 1947 г. амеиканска по дух. Президент Чон Койши, обаче гражданска война с помощта на СССР завършва с победа на комунистите, Чон Койши и войските се евакуират на остров Тайван, от 1949 г. до днес съществуват две Китайски държави. Всяка със своя конституция и свой политически режим. Тайван е с незначителна територия, но с доста по-добри икономически условия. Сега в КНР има съчетание между капиталистическа икономика и комунистически политически режим КОНСТИТУЦИОНАЛИЗМЪТ В ИТАЛИЯ В НОВО И НАЙ-НОВО ВРЕМЕ В политическо правно отношение Италия преминава следните основни етапи: 1. Конституционна монархия – 1861-1922; 2. Фашистка диктатура – 1922-1943; 3. Буржоазна демокрация в условията на война и окупация – 1943-1945; 4. съвременна демократична република – ликвидира се монархията Силно изостанала и политически раздробена държава. В резултат на дълги национално-освободителни борби през 1861 г. осем неголеми италиански държавици се обединяват в единно кралство, към което 1870 г. се присъединява и папската област. Въпреки, че се създава нова държава, нова Конституция не е приета, а се приема ОСНОВЕН ЗАКОН НА КРАЛСТВО ПИЕМОНТ, тъй като точно то се явявава центърът на обединителните усилия Тя е от 1848 г. и до голяма степен възпроизвежда Френската Харта от 1830 г., В областта на конституционното строителство често има заемки от чужди конституции, рядко има оригиналност. До 1922 г. е тази Конституция – кралят е с широки пълномощия, въпреки наличието на Парламент. Правителството се назначава и отговаря пред Краля. Двупалатен парламент – законодателна власт: - сенат – пожизнен, назначен от Краля; - налага на депутатите мажоритарна избирателна система Централизирано управление, ограничено местно самоуправление. През 1922 г. политическата криза довежда до прпедаване на властта в ръцете на фашистката партия, начело с Мусолини. Не е резултат на избори, а е свързано с „поход към Рим”, на въоръэжени фашистки отряди и кралят назначава Мусолини за глава на Правителството. От този момент нататък ситуацията е като в Германия от 1933, т.е. поредица от закони променят коренно правния режим. Началото на 1925 г. ЗАКОН ЗА ЗАДЪРЖЕНИЯТА И ПРАВАТА НА МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛЯ – предава цялата законодателна и изпълнителна власт в ръцете на премиера МУСОЛИНИ, нищо , че има Крал и Парламент, назначава се ПРАВИТЕЛСТВО и то отговаря само пред него 1926 г. ЗАКОН, който узаконява правото на министър председателя да издава нормативни актове със силата на закон Още 1923 г. – НОВ ИЗБИРАТЕЛЕН ЗАКОН, който позволява при последвалите избори фашистката партия да овладее парламента; Този закон – партията, спечелила най-много гласове на изборите получава 2/3 от местата, а не пропорционално на гласовете. Тук също фашистка партия има широка подкрепа, абсолютно мнозинство в Парламента от 1924 г.; 1926 г. разпускат се всички нефашистки партии и организации, а мандатите им в Парламента са анулирани. 1928 г.- РЕФОРМА в областта на политическото представителство, когато четиристотинте депутати се утвърждават от ГОЛЯМ ФАШИСТКИ СЪВЕТ - Централният комитет на фашистката партия/, т.е. от партиен орган, тя става държавна партия 1928 г. ГОЛЕМИЯТ ФАШИСТКИ СЪВЕТ е обявен за върховен държавен орган Ликвидират се местните органи за самоуправление, започват да се назначават сериозни промени в съдопроизводството, вкарване в действие на специални военни трибунали. Италия се превръщ в силно милитаризирана държава, военен министър – Мусолини; Изцяло недемократичен политически режим, би могло да се дадат някои положителни ефиекти: - справя се с мафията – организираната престъпност, на практика избягва в Америка, не допуска друга власт, освен фашистката; - затова мафията помага на съюзниците против фашизма 1943 г. – ангро-американски войски в Сицилия, част от италианската армия плюс краля освобождава Мусолини и назначава нов министър-председател. В Северна Италия, окупирана от немските войски , се създава малка фашистка държава, изцяло марионетна на Германия. 1945 г. след края на Втората световна война, фашистката държава е ликвидирана, Мусолини е екзекутиран без присъда; Основна промяна в държавното устройство – ликвидира се монархията – крал Виктор Емануел компрометира институцията поради сътрудничеството си фашистката парти, доскоро преките му наследници нямаха право да живеят в Италия; Провеждат се избори за Учредително събрание, конституция от 01 януари 1948 г., в сила и до сега. Типична Конституция на демократичната държава – двупалатен парламент 1. ДОЛНА- всеобщи избори; 2. ГОРНА – сенат , от представителните органи на отделрните области и тук има сериозни регионални икономически различия Президентът е избиран за срок от седем години от двете палати – ценз равна или по-голяма възраст от 50 години; има доста правомощия – клавнокомандващ Може да разпуска Парламента със съгласието на двамата председатели на камарите Конституционния съд напълно избираем от Парламента с малки изменения действа и до сега. КОНСТИТУЦИОНАЛИЗМЪТ В ЯПОНИЯ В НОВО И НАЙ-НОВО ВРЕМЕ Към 70-80 те години на 19 век в Япония се формира обществено движение, целящо въвеждане на конституционно управление; До тогава, феодално-милитаристичния политически режим с много феодални остатъци 1881 г. - действащият император обещава, че ще дари Конституция КОНСТИТУЦИОНАЛИЗМЪТ В ГЕРМАНИЯ В началото на 19 в, Германия се състои от 300 държавици, наричани княжества. Обединени в свещенната римска империя на германската нация, всяка една от тях има собствена политическа уредба и закон, те са подчинени на немския император, но всъщност са напълно независими. 1815 г. Виенски конгрес, подрежда в международно правен план европейското пространство след Наполеон; Той решава тези княжества да се обединят в по-големи структури: 34 монархии и 4 свободни град-държави Всички тези 38 субекта на правото се обединяват в КОНФЕДЕРАЦИЯ След 1815 г. до 1847-48 г. в Германия протича процес, при който абсолютните монархии се преобразуват постепенно в конституционни, като всички германски конституции от тогава са дарени от монарха , а не са резувлтат от Учредително събрание, те имат обща схема / не се отличават една от друга/, която включва следните елементи: 1. монарх; 2. съсловно представителен орган – ЛАНДТАГ; 3. назначавано и отговорно само пред монарха Правителство През 1848 г. в хода на буржоазната революция в цяла Европа стои въпросът за общонационално политическо единство, идеята – пруският крал да стане наследствен император в Германия – проект, силно повлиян от Франция. Но пруският крал го отхвърля. 1850 г. в Прусия – се приема конституция ХАРТА , силно повлияна от конституцията на Франция от 1814 г. Формално се ликвидира стария съсловен строй, провъзгласява се равенството пред закона, правата и свободите на гражданите . Особен вид конституционализъм – характерно – силна власт на монарха. Основен проблем си остава политическата раздробеност на страната, по естествен начин се появяват два центъра – Австрия и Прусия Австрия – съвместно с Унгария – Австро-Унгария Прусия успява да създаде т.нар. северногермански съюз, в който влизат 22 държавици. Начело стои пруски крал, но ръководител е канцлерът Ото Фон Бисмарк 1871 г. Прусия побеждава Франция и окончателно закрива лидерската роля на Прусия сред германските държави. Като следствие Бисмарк обединява Германия и социално. Северно-германския съюз е преобразуван в т.нар. Втора империя. 1871 г. Нова обща германска Конституция По формата на държавно устройство – тя прокламира една ФЕДЕРАЦИЯ от 22 монархии и 3 град-държави Най-съществено място е отредено на Прусия Особености на федерализма на Германия: - силни права на федерационните органи; - няма равнопоставеност между отделните държави; - липсва централизирана имперска администрация – всяка държава си я осъществява отделно Главен елемент е ИМПЕРАТОРЪТ, който има огромна власт, той е и КАЙЗЕРЪТ, който е и главнокомандващ, назначава канцлер/канцлерът пък е председател на Министерския съвет/, има право и да назначава висшите чиновници и офицери и по своя преценка да прилага военната сила !!! Общо ГЕРМАНСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ се състои от две палати: 1. Горна палата – БУНДЕСРАТ 2. Долна палата – РАЙХСТАГ Заседанията са закрити, законопроектите се внасят в долната, а се разглеждат и приемат в горната палата, горната се явява и Имперски съд, за някои по-важни престъпления; Тази конституция е в сила до поражението във Първата световна война , след която идва т.нар. ВАЙМАРСКА РЕПУБЛИКА. В резултат на военното поражение на немците през Първата световна война, германската империя рухва, както и също дотогавашния конституционен модел. В изключително бурното и противоречиво време след 1918 г. се установява Републикански строй, появява се нова Конституция, наричана ВАЙМАРСКА КОНСТИТУЦИЯ. А от това наименование и държавата се нарича ВАЙМАРСКА – ВАЙМАР , защото именно в този град е седалището на учредителното събрание на нова Германия. Ваймарската конституция има в определени отношения Уникален характер и поради това, че нейни преки създатели не са толкова немските политици от онова време, а няколко изявени немски учени, сред които трябва да отбележим световно известният МАКС ВЕБЕР. Когато се прави някакъв закон се иска мнението на учените, но в края на краищата последната дума принадлежи на политиците – това е старо неписано правило, но тук като че ли по-малко вмешателство имат политическите доктрини и затова се получава една доста по-различна конституция от дотогава съществуващите. Затова не е прекомерно изказването че ВАЙМАРСКАТА КОНСТИТУЦИЯ полага основите на конституционализма на 20 в. В Преамбюла на конституцията са фиксирани основните нови държавни принципи за Германия, народният суверенитет, федерализма, разделението на властите, свободата и социалната справедливост. Във ваймарската конституция известно структурно отстъпление от текстовете на по-старите европейски конституции, от които на преден план бяха поставени правата и свободите на гражданите, тук на преден план е поставено държавното устройство. Германия е провъзгласена за Република със смесено президентско парламентарно управление и федеративна форма на държавно устройство.Бившите съюзни държави в рамките на империята получават названието провинция и всяка една от тях има своя конституция и свои законодателни и изпълнителни органи.Общофедералното право обаче има преимущество пред правните системи на отделните съставки на държавата.Общофедералното право регулира такива обществени отношения като връзките на държавата с други страни, въпросите около гражданството, митниците, пощите и телеграфите, въоръжените сили и някои други. При евентуален спор при провинциалните и федерални власи в качеството на арбитър се привлича Върховният съд. Ако се прецени, че някои от провинциите не изпълняват своите задължения, които са длъжни да реализират в условията на конституцията или някои от общофедералните закони, то федералният президент има правомощието да въздейства върху тази провинция дори и със въоръжена сила. Висш представителен законодателен държавен орган е ДВУПАЛАТНИЯТ ПАРЛАМЕНТ. Долната палата /РАЙХСТАГ/ - се избира по пропорционалната избирателна система за срок от четири години. РАЙХСРАТ – форма на представителство вече не на гражданите на републиката, а представителство на отделните провинции, това е един класически модел на двупалатен парламент при федерално държавно устройство, където в представителния орган се комбинират два типа представителство, това на всички граждани в едната камара, а в другата камара имаме представителство на всички съставки на федералната власт, така се балансират всички интереси в държавата. Всяка една провинция има не по-малко от един глас в Райхсрата, а тези провинции, които са по-многобройни и изрично изброени в конституцията, получават право на един глас в райхсрата на всеки 700 хил.души население. От което следва че в законодетелната власт по-голяма тежест ще имат големите провинции В РАЙХСРАТА – основно право е ОБЛАГАТЕЛНОТО ВЕТО по отношение на законите приети в РАЙХСТАГА и там може да се достигне до такова облагателно вето, т.е. да се спре влизането на закона в сила, това вето може да бъде преодоляно с ново гласуване в райхстага, с квалифицирано мнозинство на гласовете. При гласувания има два типа мнозинство - обикновено – 50% от реалните гласове + един; - в случаи , когато се изисква по-голямо мнозинство и то се нарича КВАЛИФИЦИРАНО, обикновено това означава две/трети от избирателното тяло – в наши дни също има случаи, когато Народното събрание изисква такова мнозинство Райхстагът има право и да провежда референдуми по някои въпроси, напр. въпросът за евентуалното отстраняване на президента на федерацията., а Президентът се избира за 7 години, той изпълнява обичайните правомощия на държавен глава, но в същото време има и някои елементи, които правят неговата власт твърде силна. Например – Конституцията му предоставя правото да въвежда извънредно положение, ако той прецени, че в страната „ са сериозно нарушени обществената сигурност и ред” и в тези случаи президентът може да издава извънредни свои декрети и да приложи въоръжена сила. И от Президента зависи персоналното назначаване на главата на правителството на министър председателя, който по традиция и до днес се нарича КАНЦЛЕР. Това е и Главата на изпълнителната власт. Президентът лично определя канцлера. Конституцията на ваймарската република акцентира на държавното управление и на заден план остават правата и свободите, те не се игнорират обаче, така или иначе и тук фигурира целият арсенал от познато изброени конституционни права и свободи ДОРИ Във ваймарската конституция се появяват някои нови ЧОВЕШКИ ПРАВА В СОЦИАЛНАТА ОБЛАСТ. Тук в членовете на ваймарската конституция намират отражение новите идеи за т.нар. СОЦИАЛНА ДЪРЖАВА. Конституцията в традиционен буржоазен дух, разбира се , провъзгласява свободата на собствеността.,онези традиционни фрази за собствеността като „свещена и неприкосновена”, обаче е и прокарана идеята, че частната собственост трябва да служи не само на своя собственик, но и на цялото общество. „Собствеността създава задължение за собственика нейното ползване да бъде в същото време и в служба на общото благо” В същия този член се съдържат и конституционни гаранции за правата на работниците; правото върху интелектуалната собственост, свобода на профсъюзите и ред други. Като текст, като теоретична конструкция, ваймарската конституция е ОБРАЗЦОВА, но никоя конституция макар и обявена за пряко действащо право /като нашата например/, не може да бъде използвана пряко в обществения живот, ако за това няма необходимото детайлизирано законодателство. В Германия в периода между двете световни войни това не се случва, хубавата конституция не е подплатена със съответстващото законодателство на по-ниско ниво в йерархията. Разбира се не само това е причината ваймарската конституция да си остане в много отношения само един текст. Тук има множество други комплицирани причини, като нивото на обществено съзнание в страната по това време, политическата и особено икономическата нестабилност, в началото на 20-те години в Германия имало такава ужасна инфлация, че един хляб струвал милиарди марки. Германия е победена държава, част от териториите са окупирани от Френските армии, страната има да плаща огромни репарации и това също не позволява този хубав текст да се разгърне в обществената практика; така че времето между 1919-1933 г- е време на една перманентна криза в Германия. Разбира се управляващите търсят начин за изход от тази криза, вероятно те не поемат по най-правилният път, тъй като се „подхлъзват” по плоскостта на прилагането на ИЗВЪНРЕДНИ МЕРКИ, които пък имат тази неприятна особеност, че подкопават основите на демократичния строй в страната и донякъде стимулират стремежа към авторитаризъм, който бил присъщ на немският манталитет според народопсихолозите. 1923 г – президентът въвежда обсадно, военно положение на територията на цяла Германия; отменени са изконни конституционни права като неприкосновеността на личността, свободата на словото, печата и пр. Дори се достига до извънредни съдилища и обявяване на смъртно наказание за някои държавни престъпления. За съжаление и през март 1930 г излиза още един извънреден закон; Март – 1931 г – още един подобен. Така че в началото на 30- те години на власт в Германия идва една декларирала се ясно НЕдемократична партия, това е НАЦИСТКАТА партия и по-точно НАЦИОНАЛ - СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА НЕМСКА РАБОТНИЧЕСКА ПАРТИЯ. - Предлагат социализация на икономиката, т.е. одържавяване на някои от големите капиталистически производства, оземляване на селяните, за сметка на някои безвъзмездни конфискации на земя от едрите собственици; - Да възстановят „Величието на немската нация”, това е обстоятелството, което по реда на парламентарните избори довежда до спечелването на властта от тази политическа сила ; След Пруската война националното самочувствие на Германия е особено високо, поражението на Германия във Първата световна война именно за това се приема за рухване, крах на националните идеали, необходимост имало от някой, който да ги съживи. Може би решаващи са Парламентарните избори през 1930 г.;, когато нацистката партия печели 30 % от местата в Райхстага, но това в никакъв случай не е мнозинство, но пък тяхната парламентарна група се оказва най-голяма, през 1932 г има президентски избори и тогава нацистката партия подкрепя кандидатурата за президент на престарелият фелдмаршал от Първата световна война Хинденбург, същият този човек, в качеството си на президент според правото на президента от конституцията да определя канцлера, същият той през февруари същата година назначава за канцлер Адолф Хитлер. От този момент Германия тръгва по низходящ път в обществено-политически смисъл, за сметка на икономически подем, в следващите години със серия от извънредни закони постепенно е ликвидирана Ваймарската република. 4 февруари 1933 г ДЕКРЕТ „ЗАЩИТА НА НЕМСКИЯ НАРОД” забраняват се политическите събрания, ако те „нарушават общественото спокойствие” това е една формулировка, в подкрепа на произвола „Против измяната на германския народ и защита на държавата” – на практика отменя някои членове от ваймарската конституция относно някои изконни конституционни права и свободи. Декември 1933 г. се издава закон „За осигуряването на единството между партията и държавата” – той пък осигурява непосредствен партиен контрол върху държавните институции и решенията на нацистката партия започват да имат силата на закон 24 март 1933 г правителството получава извънредното правомощие и право да издава закони само с един подпис на канцлера След смъртта на президента Хинденбург 1934 г със закон се приема обединяването на президентската и канцлерска институция в едно. Наред с тези извънредни закони, обаче, поради особено очертания популизъм на нацистката партия, някои съществени държавни въпроси се решават и с референдум. Тъй като значителна част от народа подкрепя Хитлер, а несъгласните са били „стопирани” по един или друг начин, 1934 г. Горната Камара на Парламента е ликвидирана, а съставът на Райхстага започва да се определя по нов начин, а именно: Изтегляне 0.95 Mb. Сподели с приятели:
|