Лекции на су (непълни) политико-правни направления в исляма
Изтегляне 0.95 Mb.
|
| Конституциите на ЩАТИТЕ юридически закрепват републиканската форма на управление, двукамарен законодателен орган , губернатор ; изключение е щата Пенсилвания, където имало еднопалатен парламвент и вместо губернатор начело на изпълнителната власт стои един колективен съвет, който си има председател, който и в американската терминология започва да се нарича ПРЕЗИДЕНТ.
Обединяването на американските колонии също в много голяма степен се дължи на политиката на официален Лондон, тъй като войната, която се води с Англия по един естествен начин изисква обединяване на силите на колониите, нито една колония не може самостоятелно да води война, процесът на обединяване е сложен и противоречив. 1777 г. е разработен ПРОЕКТ ЗА КОНСТИТУЦИЯ НА т.нар. ОБЕДИНЕНИ КОЛОНИИ, и 1781 г. този проект е утвърден и приет от всички щати. Този документ все още не е същинска конституция, по скоро представлява един международен договор между 13-те независими държави, в резултат на който се образува една КОНФЕДЕРАЦИЯ, а всеки щат съхранява своя суверенитет. Това е конфедералния период. За ръководство на управлението на Конфедерацията се урежда еднопалатен Парламент/Конгрес, в който отделвните щати изпращат свои делегации, размерът на тези делегации е различен, но това няма никакво осоено правно значение, тъй като всяка колония има право на един глас. Тъй като този конгрес не може да заседава постоянно от неговия състав е изръчен един ОСОБЕН КОМИТЕТ, в който влиза по един представител на всеки щат. По какъв начин са разделени управленските функции на конфедерално ниво и на отделните щати: Конфедерацията се занимава със следните въпроси - въпросите на войната и мира; - назначаването на собствени посланници и приемане на чуждите; - международните договори; - общодържавните и общоконфедерационните правила за сечене на единна монета; - въвеждане на общи правила за мерките и теглилките, без които е невъзможно общ пазар; - регулиране на общата търговия, транспорт и свръзки; - създаване на общи въоръжени сили Пълномощията на конфедералните органи са твърде ограничени, няма механизъм нито формален, нито неформален конфедерацията да застави своите членки да вземат определено решение; във финансово отношение конфедерацията е напълно зависима от отделните щати, които са длъжни да въвеждат определени ежегодни суми за да функционират съответните представителни и помощни органи , така или иначе колониите излизат победителки във войната срещу Англия, но колкото и парадоксално да звучи, в следвоенното време в страната се оформя една твърде дълбока социално-икономическа криза, авторитетът на конфедералните органи твърде бързо пада и твърде скоро те не са в състояние да контролират ситуацията в страната, на всичко отгоре, войната, твърде кървава и жестока, /английските войски се държат така, все едно не воюват срещу свои сънародници, а срещу някакъв далечен враг/ , така че в резултат на тази дълбока криза се стига до едно въоръжено въстание, потушено с много усилия от страна на Северноамериканската армия. Следователно се появява нуждата да се преразгледа политическия режим в Северна Америка. 1787 г. отново във Филаделфия се събира т.нар КОНВЕНТ от 55 делегати от отделните щати, сред тях са и големите имена, които американците наричат днес бащите, основатели на САЩ, - ВАШИНГТОН, ХАМИЛТЪН, МЕДИСЪН и др. Тези хора имат доста сериозни различия в своите убеждения, но все пак в главното те са съгласни, че е НЕОБХОДИМО ДА СЕ РАЗРАБОТИ НОВА ПИСАНА КОНСТИТУЦИЯ , този път не на конфедерация, а на ФЕДЕРАЦИЯ. По въпросите за формата на управление и структурата на държавната власт има доста сериозна дискусия, Северните щати настояват за демократическа република и за разделение на властите; консерваторите южнаци настояват за държавно устройство, копиращо това, което към тогавашния момент действало в Англия. Южняците са доста твърди в позицията си , дори изрично предупреждават Конгреса да не се повдига въпроса за отмяна на робството, дори заплашват, че ще излязат от федерацията и ще образуват самостоятелна държава, с цел да не се допуска конфронтация, проблемът за робството не се разглежда и той реално се разрешава в САЩ през следващия 19 век. На 17 септември 1787 г. 39 от присъстващите 42 ма делегати на събранието гласуват за КОНСТИТУЦИЯТА, тя е ратифицирана в следващите месеци и от 1789 г. Конституцията на САЩ официално влиза в сила,; това е същата конституция, която действа и днес - ратификацията на този документ особено в южните щати не било никак лесна работа. Това е най-старият и най-краткият конституционен документ в света КОНСТИТУЦИЯТА се състои от преамбюл/въведение/ и само 7 члена, към които обаче в течение на годините са направени множество поправки, към момента има 26 поправки , това представлява в момента Американската конституция. Всички изследователи са съгласни с твърдението, че тайната на нейното продължително съществуване се състои най-вече в това, че членовете на американската конституция имат твърде класическо и твърде абстрактно звучене, т.е. най-общо звучене и значение. Всяка абстрактна формулировка може да бъде изпълнена с различно съдържание. Конституцията обявява САЩ за единен съюз от държави, които започват да се наричат щати, правомощията на щатите във федерацията са строго разграничени; щатите запазват широка автономия при решаването на редица въпроси, като системата от органи на държавната власт, правосъдие, вътрешна правна система, практически в отделните щати функционират различни правни системи, към правомощията на федерацията се отнася: - да се сече единна монета; - въвеждането и събирането на данъци и различни други финансови събирания; - общодържавните заеми; - регулацията на търговията; - общодържавната армия; - въпросите на войната и мира член 6 от Конституцията закрепва принципът за ВЪРХОВЕНСТВО НА ФЕДЕРАЛНОТО ПРАВО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРАВОТО В ОТДЕЛНИТЕ ЩАТИ; в случай на колизия на правни норми между федерално и щатско ниво, съдилищата са длъжни да отдават предпочитания на нормите на федералното право, като цяло Конституцията установява републиканска форма на управление, която напълно се гради на Теорията за разделението на властите – Висшата законодателна власт принадлежи на двупалатен Конгрес, на първо място т.нар. Палата на представителите; на второ място – СЕНАТ. Палатата на представителите се избира за срок от две години, по пътя на преки избори, членовете на сената се избират от законодателните органи на отделните щати за срок от шест години, като обаче една трета от сената се обновява на всеки две години. ЗАКОНОПРОЕКТЪТ приет от една от палатите се нуждае от одобрение Начело на изпълнителната власт – ПРЕЗИДЕНТ избиран за четири години, чрез косвени избори, тая система, която и в момента е запазена, напр- на предпоследните избори, когато за пръв път кандидатства Буш, се получи странна ситуация, когато на първично ниво за другия претендент са гласували повече, но поради съществуващата система се приема другия. Когато избирателите избират една/втора колегия, която пък прави избора. Президентът можел да бъде избиран за по-дълъг срок, първият президент на САЩ ВАШИНГТОН слага началото на един прецедент, „Никой президент не може да бъде избиран два пъти подред” това е неписано правило, но с малки изключения това правило се спазвало – Изключението е при президента Рузвелт, който в края на втората световна война е избран за трети мандат, но тогава американците се „оправдават” с военното време. Президентът има правомощия на държавен глава и шеф на правителството, той назначавал федералните длъжностни лица, включително и министри. Президентът е главнокомандващ, той сключва от свое име международните договори , има право на помилване в съдебната власт и има и други правомощия, присъщи по принцип на държавния глава. Отношенията между президента и конгреса конституцията определя по следния начин: - президентът има право да свиква извънредни сесии на конгреса; - президентът има право да налага вето по отношение законопроектите, приети от Конгреса; това вето може да бъде преодоляно от Конгреса с повторното му гласуване, за което второ гласуване се изисква мнозинство от 2/3 от гласовете на членовете и на двете палати в Конгреса - президентът е длъжен периодично да информира конгреса за положението, ситуацията в страната Съдебната система по Конституцията се осъществява от Върховния съд на САЩ и от нисшестоящите районни и окръжни съдилища. Членовете на ВЪРХОВНИЯ СЪД се назначават от ПРЕЗИДЕНТА ПОЖИЗНЕНО , като в Конституцията е записана формулировката, че президента трябва да има предвид съгласието на сената за това назначение. Към компетенцията на федералните съдилища се отнасят дела, с различни приложения на конституцията на федералните закони, спорове между отделните щати, приложение на международните договори . В последствие Върховния съд в буквалния смисъл на думата си присвоява правото да тълкува Конституцията, защото това не е никъде изрично записано, да обявява за недействителни , както федерални, така и щатски закони, ако Върховния съд прецени, че те противоречат на Конституцията. Една функция, която в европейската практика е дадена на отделен орган, който в България се нарича конституционен съд. Конституцията на САЩ установява доста сложен ред за нейното изменение, поправките към нея могат да се внесат само с одобрението на 2/3 от гласовете във всяка от двете палати или в друг по-специален ред, свикдване на специален КОНВЕНт, начело трябва да има искане от страна на 2/3 от парламентите на отделните щати, такива конвенти в американската история не са свиквани, поради простата причина, че другият ред е по-икономичен, по-прост, след като се приемат тези поправки, те подлежат на ратификация от законодателните събрания на отделните щати и влизат в сила в момента, в който ¾ от отделните щати одобрят тези поправки, в американската история съществуват няколко хиляди предложения за поправки, от всички тези няколко хиляди факт са само 26., което също не е малко, при положение, че основния текст се състои от 7 члена. Американската конституция може да бъде дописвана, прогресивна композиция, защото това й дава възможност да бъде актуализирана. Когато конституцията е подложена на ратификация, в хода на обсъждането на ратификацията става ясно, че конституционния текст има доста съществени слабости, голяма част от законодателните органи особено в северните щати акцентират, че липсва раздел за правата и свободите на гражданите, такъв не е приет поради нежеланието на южняците. Но американците се справят с тази ситуация и през 1789 г. американския конгрес приема първите 10 поправки в конституцията, в които изцяло се говори за правата и свободите на гражданите – свобода на словото, печата, събранията, целият този набор, който в голяма степен е универсален. Тук има някои американски особености, вкл. Че на американските граждани се дава правото да носят оръжие, обект на дискусии днес. Те много добре виждат, че в това свободно носене на оръжие има много криещи се опасности , но в същото време като че ли традицията им е по-скъпа. И към момента това си е действащо право, разбира се в следващите години както американското федерално право, така и правото на отделните щати вкарват някои ограничения, различни в отделните щати. Процесът на дописване на конституцията чрез тези поправки продължава през следващите години – 1795 г. се приема Единайстата поправка – която забранява федералните съдилища да се вмесват в спорове от частно-правен характер, 1858 г. идва времето на решаването на проблема с робството, тогавашния президент Линкълн е инициатор за подобни действия, среща разбира се до несъгласието на южняците, Гражданска война, особено кървава в историята на Света изобщо, победата е за страната на Северните Щати и Южните щати са подложени на един много дълбок процес на правни и политически преобразования, които като че ли не са довършени и до днес. Непосредствено след войната са приети три поправки, които са пряко следствие от военните успехи на Северните щати 13-та поправка отменя робството; 14-та поправка изравнява гражданските права на бели и черни;макар че южните щати чак до времето на Кенеди намират начин да заобикалят тази поправка, съществуват до Кенеди университети, където не приемат чернокожи, на обществени места – дискриминация; президентът Кенеди е принуден със силите на националната гвардия да наложи със сила окончателното премахване на елементите на расово неравенство; 15-та поправка изравняване избирателните права на бели и черни Следващите 11 поправки са плод на юридическата дейност на 20 век, за сега в рамките на 21 век няма конституционни поправки, макар че след 2001 г има доста голямо оживление към посока обновяване и промяна. Доста съществено се засягат гражданските права на американеца. 20 век – 16-та поправка 1913 г разширява пълномощията на Конгреса при въвеждане на нови данъци; 17-та поправка отменя стария ред за назначаване на сенаторите и въвежда преки избори и за сенаторите, като този ред за подмяната на една трета от състава на сената на всеки две години се запазва; 1919 г. най-екзотичната поправка – 18-та поправка – на територията на САЩ се забранява производство, превозване и продажба на алкохол – т.нар. „сух” режим; в следващия период се вижда, че тази поправка не е възможно да бъде прокарана в живота и с една следваща поправка – 21-ва поправка 1933 г – отменя „Сухия” режим – но все пак 14 години се задържа. 22,23,25-ти поправки определят редът на встъпване в длъжност на Президента; редът, по който вицепрезидентът може да стане президент, в новата история на САЩ има няколко такива случаи, животът е наложил този въпрос да бъде уреден с поправка в конституцията; някои реформи в избирателното право чрез поправки 19,24 и 26. Най-важното е че се предоставят избирателни права на жените – едва 1920 г. Въвежда се възрастова граница за избирателно право – 18 години. Разминаване в американската правна система – граница на пълнолетие – 21 години, но след 18 години лицата могат да гласуват. По мнението на изследователите на конституцията, реално действащата американска конституция е по-различна от тази от 18 век, но от много места, самите САЩ се носи тенденция да се приеме една Нова и единна конституция. НОВО И НАЙ-НОВО ВРЕМЕ, ВРЕМЕТО ОКОЛО И СЛЕД БУРЖОАЗНИТЕ РЕВОЛЮЦИИ. ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА КОНСТИТУЦИОНАЛИЗМА В НАЙ-ГОЛЕМИТЕ СТРАНИ, В САЩ, В ДРУГИ ДЪРЖАВИ И ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ГРАЖДАНСКОТО И НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО В ЕВРОПА И БЪЛГАРИЯ Когато говорим за конституционализъм, емблематична е Англия. Терминът конституция е с античен произход, Юстинияновият кодекс – в него е казано, че конституцията е общо императорско право, терминът е известен и в средновековна Европа, но със съвременно съдържание започва да се изпълва едва в пределите на Англия. В съвременната британска историко правна литература съществува мнението, че първата Конституция от феодален тип е от 1215 година, споменатата вече ВЕЛИКА ХАРТА НА СВОБОДИТЕ - това е документ, определящ отношенията монарх-поданици. Magnd Harta libertatum= От 15 век британският парламент е разделен на две палати и постепенно правата и привилегиите на парламента се увеличават, напр. в 15 век парламентаристите в Англия придобиват имунитет, а и неговите функции се разширяват. Има вече право на законодателна инициатива, Палатата на общините може да възбужда съдебно преследване, по отношение на онези представители на кралската администрация, които са извършили злоупотреби при изпълнение на служебните си задължения. Така че средновековният английски парламент достига значителни успетхи и без съмнение е най-активния сред представителите на законодателните органи в европейските държави. В епохата на АБСОЛЮТИЗМА ,Английския парламент не прекратява съществуването си макар и с ограничени правомощия. Така кралската власт публикува ордонанси със сила на закон, кралят издава ордонанси, свои документи, укази със силата на закон, по този начин се отнемат властови позиции на парламента. Също така в тази епоха кралят има право да проверява правилността в провеждането на парламентарните избори – мощно средство за манипулация на парламентарните избори и да свиква по своя инициатива парламентарните сесии. Издадени са закони, които определят границите на пасивното и на активно избирателно право. Активното избирателно право е правото на всички от нас, да избираме – избиратели; Пасивното избирателно прави, правото да бъдеш кандидат за определена длъжност, правото да бъдеш избиран И активното и пасивно избирателно право са ограничени в Англия, Пасивното се отнасяло само до лицата от дворянски, аристократичен праизход, а с активно избирателно право се ползвали онези лица от мъжки пол, които имат установено постоянно местожителство и притежават поземлена собственост, която им носи минимум 40 шилинга годишен доход след изплащането на данъци. Цялата територия на кралството е разделена на 35 графства – условно на две системи, избираема, назначена от краля – шерифи, висшо длъжностно лице, което има правомощия в рамките на една година; в епохата на революционното утвърждаване на политическата буржоазна власт, през 17 век, английският конституционализъм придобива ново развитие, до голяма степен връзка има името на големият английски държавник КРОМУЕЛ, който в резултат на Гражданска война идва на власт, управлява като крал, без да бъде такъв, под измислената специално от него титла ЛОРД ПРОТЕКТОР , същият през 1853 г. въвежда нова политическа система, нова КОНСТИТУЦИЯ на Англия, според която държавата се управлява по следния начин, законодателната власт принадлежи на еднопалатен парламент, този парламент се избира от всички граждани, които имат имуществена стойност над 200 фута стерлинги. Става дума за обща стойност на имуществото, а не за доходи, Изпълнителната власт принадлежи на лорд протектора, който има пожизнен статус, той е и държавен глава . Той утвърждава парламентарния статут, назначава длъжностните лица, има право да помилва осъдените престъпници, водел международните и военни дела. Също така лорд протекторът контролира дейността на т.нар. ДЪРЖАВЕН СЪВЕТ – практическото правителство на Англия; членовете на този съвет се избират от Парламента, а след това се утвърждават от държавния глава. 1658 г, твърде скоро след появата на тази нова Конституция , Кромуел умира и това е краят на тази съвсем малко просъществувала конституционна уредба, старата кралска династия е възстановена, възстановени са и някои стари държавни органи, напр. Палатата на лордовете. Парламентаристите от това време се обединяват в две политически партии – Консерватори и либерали Тори и Виги Консерваторите са привърженици на краля, либералите са привърженици на Парламента. Именно под натиска на вигите/либералите/ 1679 г. е приет ЗАКОН под наименованието HAVEAKS KORPUS AKT – официалното наименование е АКТ ЗА НАЙ-ДОБРОТО ОБЕЗПЕЧАВАНЕ СВОБОДИТЕ НА ПОДАНИЦИТЕ Същественото тук е, че арестуването на който и да било гражданин можело да стане изключително и само чрез съдебна заповед Също така съответният гражданин може да бъде освободен от залог под гаранция до началото на разглеждане на неговото дело в съда, този документ има конституционен характер, гарантира неприкосновеността на личността от произвол от страна на държавната власт. Десетилетие по-късно 1689 г, в Англия е издаден така нар. БИЛ ЗА ПРАВАТА /BILL/, който утвърждава върховенството на Парламента в областта на законотворчеството. Кралят вече няма право, без съгласието на Парламента, да прекратява действието на закони или пък да разрешава освобождаването на конкретни личности от въздействието върху тях на съответните закони. Билът за правата прокламира свобода на изборите, свобода на петициите и забранява използването на наказания и санкции, които не са изрично предвидени в закона. 1701 г. се появява т.нар. ЗАКОН ЗА ПРЕСТОЛОНАСЛЕДИЕТО , който определя конкретния ред за наследяването на монархическия статут и същевременно потвърждава преминаването на част от дотогавашните кралски правомощия към Парламента. Тези правомощия вече са преминали от фактическа гледна точка, но сега преминават и юридически. От този момент нататък се забранява съвместяването на членството в Палатата на общините с едновременното заемане на някаква друга държавна длъжност. Билът за правата провъзгласява, узаконява, т. нар. ПРИНЦИП НА КОНТРАСИГНАТУРАТА – контрасигнатура буквално означава ПРИПОДПИСВАНЕ, на практика означава, че кралските ордонанси нямат право на сила, ако не са приподписани от страна на съответния министър, който отговаря за съответната област на държавното управление. Това са практически правила с огромно значение, които продължават да са приложими и в момента /контрасигнатура, забрана за съвместяване на длъжности/ Също така в документа юридически е закрепен ПРИНЦИПЪТ ЗА НЕСМЕНЯЕМОСТ НА СЪДИИТЕ, те могат да бъдат сменяни само чрез решение на Парламента, така се отделя съдебната от изпълнителната власт. Тези три закона съставляват Конституцията на Английската монархия/ Habeas Korpus Akt + закон за престолонаследието и принцип на контрасигнатурата/ Важна част от английската конституция са и някои неписани правила, които макар и неписани се осъзнават много добре както от управляващи, така и от избиратели. Към тези неписани правила спадат следните: - забраната кралят да посещава заседанията на правителството; - формирането на правителството от партията, която е победила на изборите - и др. По този начин продължава процесът на по-нататъшно укрепване на английския парламентаризъм, който към онова време си остава тесен в социално отношение, т.е. имуществените цензове. Напр. към 1701 г. могат да бъдат избирани в парламента само лица, които имат доход от недвижима собственост поне 500 фунта стерлинги, ако живеят в селска местност и поне 300 фунта стерлинги ако живеят в град, това е един много висок имущестдвен ценз; 1716 г. мандатът е увеличен от 3 на 7 години, но все още по средновековна традиция заседанията на парламента са тайни и сведения за неговата работа не се получават. Следващият век – 18 век, е векът на много големите нововъведения в областта на АНГЛИЙСКОТО ИЗБИРАТЕЛНО ПРАВО, които са постепенни, но определено насочени към разширяване социалната база на английския парламентаризъм:РЕФОРМИ: - 1832 г. при тази реформа 56 селища с полуградски, полуселски облик и с население по-малко от 2000 души, са лишени от представителство в парламента, а за останалите по-големи населени места представителството било намалено от двама души на един. Тук бройката се съкращава, в резултат на което се освобождават над сто депутатски места, по-голямата част от които се представят на Ирландия, Уелс и Шотландия, като така английският парламент става БРИТАНСКИ ПАРЛАМЕНТ; въвеждат се нови конкретни ставки на различните видове цензове – има възрастов ценз за избирателите – 21 години, като избиратели са само мъжете, въвежда се ценз за уседналост 6 месеца, за да може да има активно избирателно право, трябва да живее в населеното място поне 6 месеца; въвежда се и нова ставка на имуществения ценз В резултат на тази реформа нараства числото на реалните избиратели до 376 хил.души. !!!Към 1832 г. населението на Англия е приблизително няколко милиона, но избирателно право имат 376 хиляди души. - 1867 г. при тази реформа – смисълът е в промяна на имуществения ценз, в посока намаляване, което води до увеличаване числото на избирателите до 1 милион.; - 1884 г – тази реформа пък унищожава имуществения ценз, но само за градското население, като по отношение на хората, живеещи в селата под различни форми се запазва имуществения ценз, в резултат на тази реформа числото на избирателното население се увеличава до 5,5 млн. души; - 1885 г. се провежда преразпределение на избирателните окръзи по следният разчет: един окръг от 50 хиляди избиратели избира един депутат. По онова време в Англия съществува, а и до днес, мажоритарна избирателна система, т.е. от съответния избирателен район се избира онзи кандидат, получил най-много гласове. Постепенно се достига и до известно преразпределение на правомощията между Камарата на Общините и Камарата на Лордовете. 1911 г. се утвърждава правилото, че финансов закон или друг акт, приет от палатата на общините не се нуждае от одобрението на палатата на лордовете ,така цялата финансова политика преминава в ръцете на палатата на общините, а от там и управлението на държавата. Изтегляне 0.95 Mb. Сподели с приятели:
|