Лекции на су (непълни) политико-правни направления в исляма
Изтегляне 0.95 Mb.
|
| - Горна Палата – Палата на Лордовете, където заседават представителите на феодалната върхушка;
- Долна Палата - Палата на Общинтите, където заседават представители на графствата и градовете От началото на 15 век значението на Парламента започва да отпада, тъй като в страната, както и в другите европейски държави по това време започва да се формира АБСОЛЮТНА МОНАРХИЯ , всички изследователи обаче на тази епоха твърдят че за разлрика от континентална Европа при Английската абсолютна монархия има особености, които ни позволяват да я определим като НЕДОВЪРШЕНА АБСОЛЮТНА МОНАРХИЯ, практически никога в Англия не е имало такава абсолютна монархия, каквато е имало във Франция. Тук наред със силната кралска власт, продължава да съществува властта на Парламента и местното самоуправление. Осъщесвяването на управленските функции от страна на краля е ставало чрез подчинен немо апарат на съдебна и държавна власт. Тук влиза т.нар. ТАЕН СЪВЕТ, който осъществява непосредственото държавно управление и някои съдебни органи. СРЕДНОВЕКОВНА ГЕРМАНСКА ДЪРЖАВА Важна особеност на политическото развитие е нейният постепенен разпад след разпадането на франкската държава, на отделни княжества, които съхраняват самостоятелност чак до 19 век. Причини за това разпадане има както икономически, така и политически. Икономическото развитие е неравномерно, така и не се създава единен стопански център, много често стопанските интереси на отделните региони се разминават, дори и противоречат. За усилена сепаративност способства както вътрешната обстановка, така и външната. Дългата борба на немските крале за завоюването на Италия и противоборството с папската институция, макар и да завършва сравнително успешно и през 962 г немския крал Отон Първи приема титлата император; създава т.нар. СВЕЩЕННА РИМСКА ИМПЕРИЯ НА НЕМСКАТА НАЦИЯ, но фактически всичко това довежда до още по-голямо отслабване на императорската власт и от края на 11 век се утвърждава принципа на ИЗБОРНАТА МОНАРХИЯ императорът на тази свещенна империя става избираема институция, окончателно закрепено чрез ЗЛАТНА БУЛА , която е издадена 1356 г от император КАРЛ ЧЕТВЪРТИ. Съгласно този документ императорът на Германия се избира от една особена избирателна колегия, състояща се от князе на отделните княжества. Тази въпросна БУЛА утвърждава т.нар. КУРФЮРСТИ – местни владетели; тези феодали придобиват всички права на самостоятелно владение, императорът не може да взема решения без тяхното съгласие, кралската власт е номинална, освен императорът има още два имперски института РАЙХСТАГЪТ и ИМПЕРСКИЯ СЪД. Райхстагът се състои от три курии: - на курфюрсти; - на князете; - на градовете Всички тези курии заседават отделно. Компетенцията на райхстага включва: - организацията на войната и мира; - отношенията с другите държави; - имперските данъци и такси; - евентуалните изменения на териториалните граници и др. Проблемът е в това, че нито райхстагът , нито императорът имат ресурсът да проведат в живота съответното решение, райхстагът може да реши нещо, но това решение може да остане само на хартия, тъй като реално управляват местните владетели и ако те не са съгласни с нещо, то няма да бъде въведено. 1495 г, се създава ИМПЕРСКИ СЪД , той има юрисдикция само върху определени престъпления, той изиграва определена роля в процеса на рецепцията, на възприемането на римското право в Германия. В рамките на отделните териториални образования съществуват някакви подобия на райхстага със сродни представителства в духовенството – ЛАНДТАГ /ландтази/ - първоначално изпълняват съдебни функции, но постепенно придобиват функции по отношение на администрацията. Към 17 век тяхното значение рязко пада, тъй като в отделните немски държавици започва да се утвърждава нов политически модел – МОДЕЛЪТ НА АБСОЛЮТНИТЕ МОНАРХИИ, доста близък до този, който имаме във Франция. Най-силните, най-крупните такива абсолютни монархии в рамките на Германската империя стават АВСТРИЯ и ПРУСИЯ , които имат водеща роля през 19 век в обединяването на НЕМСКАТА ДЪРЖАВА. СРЕДНОВЕКОВНА ФРАНЦИЯ Френското кралство възниква след разпадането на империята на Каролингите, в своето развитие преминава през няколко етапа - етап на феодална раздробеност;9-13 век - етап на съсловно- представителната монархия 14-15 век; - етап на абсолютната монархия – 16-18 век Първият период – множество феодални владения, херцогства, графства и др., които формално се считат за част от кралството, но са независими образования, властта на краля в тези отделни региони била слаба или отсъствала, само в личния си домен кралят има асолютна и пълна власт, формално върховен собственик на държавата бил краля, но голяма част от земите се намирала в ръцете на феодали под формата на това условно, но вече наследствено поземлено владение – на основата на системата,измислена от първият майордом на франкската държава. Тези феодали се считат за васали на краля, а той за техен сеньор. От своя страна васалите на краля оставят за себе си определена част от земята, а останалата предават пак в това условно владение на следващата по-нисша съсловна група васали, съответно те стават сеньори на своя васал, най-нисшата категория васали се наричат РИЦАРИ. КРАЛЯТ в това време бил ИЗБОРНА ДЛЪЖНОСТ; неговата власт била чисто НОМИНАЛНА, формална. От този период е и правилото „васалът на моят васал не е мой васал”, при тези условия единственият орган, който има някаква реална възможност да окаже влияние върху общодържавната ситуация НЕ бил кралят, а т.нар. КРАЛСКА КУРИЯ или ВЕЛИК СЪВЕТ , това по същество бил един вид КОНГРЕС или СЪВЕЩАНИЕ на най-крупните феодали в страната.Започвайки от 13 век във Франция се наблюдава тенденция за укрепване на кралската власт, като последица от това започва да се преодолява и раздробеността на страната. Последователно е отменен принципът за изборност на краля, личните кралски владения, домен, нараства като пространство и по пътя за укрепването на кралската власт – имат реформите на крал Людвиг 9, няколко насоки на реформата: - разрешаването на спорове между отделните феодали се превръща изключително в право на краля или назначаване от него на съдии – това е верен път, той да придобие реална власт над феодалите в държавата; - провеждане на финансова реформа – златна кралска монета – като универсално и единствено платежно средство, до този момент ситуацията била шарена, това е другото средство за концентрация на кралската власт До края на 14 век обединението на Франция е завършило, тя придобива характер на СЪСЛОВНО-ПРЕДСТАВИТЕЛНА МОНАРХИЯ , в страната политическия режим се основава на съчетание между силна кралска власт от една страна, от друга страна , така нар;. Генерални щати , една представителна съсловна институция. Генералните щати се състоят от три палати - първата палата – цялото висше духовенство; - втората палата – представители на дворянството; - третата палата – представители на т.нар. трето съсловие – реално се попълва от представители на т.нар. градски съвети Всяка палата има по един глас, решенията се приемат с мнозинство, така че ясно се вижда , че висшето духовенство в колаборация с дворянството, има същесвено преимущество. Първоначално дейността на генералните щати се намира в голяма зависимост от краля, свикват се от него, той имал възможност да им влияе, за да вземат удобно нему решение. Към 1357 г., когато обществото е в криза, Кралят е принуден да издаде УКАЗ – известен с названието ВЕЛИКИЯТ МАРТЕНСКИ ОРДОНАНС. Това е един от онези значителни документи от историята на Европа, който поставя началото на демокрацията, съгласно този указ, генералните щати могат да се събират два пъти в годината и то без да ги свиква краля и те получават изключителното право да въвеждат нови данъци и да извършват контрол над финансовите разходи на краля; навлизането на демократичните институции и принципи в Европа тръгва от там – от контролът върху финансите, върху данъците, размера, контролът по разходването на тези средства. Освен това генералните щати дават съгласие за започването на война, сключване на мир и назначават съветниците на краля. Когато обаче тази въпросна политическа криза се овладява, постепенно значението на генералните щати отпада , от 15 век те престават да бъдат свиквани, без формално да бъдат закрити. Към началото на 16 век във Франция като цяло се оформя АБСОЛЮТНАТА МОНАРХИЯ. Това че кралят не се „досеща” формално да закрие генералните щати му изиграва лоша шега. При абсолютната монархия, властта се съсредоточава в ръцете на краля, законодателна, изпълнителна и съдебна, административна власт, целият този механизъм е концентрирано подчинен на краля. За да може да осъществява тази своя власт кралят използва широк чиновнически апарат, т.нар ДЪРЖАВЕН СЪВЕТ, който е Висш съвещателен орган при условията на краля и няколко съвета, като напр. Финансовия съвет Съществува ГЕНЕРАЛЕН контрольор на финансите, Държавен секретар по военните, външните, морските работи, апарат на местното управлени, полиция, разузнаване, контраразузнаване и т.н. ФРАНКСКА ДЪРЖАВА. КАТО прародител на Франция, Германия и Италия – и като преход към Средновековието. Възникването на франкската държава е свързано с фигурата на ХЛОДВИГ, от рода на Меровингите. Под негово предводителство 5-6 в. От новата ера, франките завладяват Галия, територията на днешна Франция. В политическо отношение франкското кралство при меровингите, Хлодвиг и неговите наследници – 6 и 7 век от новата ера не представлява единна държава, след смъртта на Хлодвиг, синовете и потомците им водят почти 100 годишни междуособни войни, но именно в този период започва формирането на социалните и класови отношения във франкската държава, постепенно се усилва обществената роля на различни знатни фамилии, отслабва позицията на кралската власт, като към първата половина на 8 век реално кралете вече не управляват, а управлява един висш чиновник, наречен МАЙОРДОМ. На границата между 7 и 8 век тази длъжност става наследствено притежание на знатния и богат род на Каролингите, които полагат началото на нова кралска династия. Най-известния майордом от този период се казва Карл Мартел, именно този човек във втората половина на 8 век провежда редица реформи, от значение за структурирането на франкското общество. Същността на тази реформа била въвеждане на УСЛОВНА ПОЖИЗНЕНА СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ ЗЕМЯТА И ЖИВЕЕЩИТЕ НА НЕЯ СЕЛЯНИ, УСЛОВНА СОБСТВЕНОСТ. По принцип се смятало, че цялата собственост е в ръцете на краля и неговите аристократи не владеят земята като своя пълна собственост, не могат да се разпореждат с нея, а я владеят условно. И това условно държане на земята се нарича БЕНЕФИЦИЙ. Срещу привилегията да владеят тази земя и селяните върху нея, съответният държател, бенефиций е длъжен да носи служба, най-вече военна в полза на лицето, което го бенефицира. Отказът от служба лишава от това условно владение на земята. Пряката последица от тази реформа била, че се създава добре въоръжена конна войска, укрепваща позициите на централната власт, докато първоначално бенефициите се раздават само от държавния глава, по-късно във времето такава условна собственост започват да раздават и появилите се крупни феодали и по този начин постепенно се оформя СИСТЕМА НА СЪПОДЧИНЕНОСТ на различните феодали, която по-късно получава наименование СИСТЕМА НА ВАСАЛИТЕТ. В резултат на тази реформа се усилва централната власт, в 751 г, синът на Карл Мартел, Пипин Късий е провъзгласен за крал на Франкия, а при неговия син Карл Велики, франкската държава достига своя разцвет , а в 809 г, този крал Карл приема и титлата ИМПЕРАТОР. Еволюцията в държавния строй върви в две направления- укрепване на кралската власт и на местното самоуправление. Франкските крале притежават значителна власт, именно те командват войските по време на война, издават общозадължителни разпореждания, осъществяват висшата степен на правораздаване в държавата, събират данъци. Постепенно страната е разбита на отделни окръзи, начело с кралски чиновници – графове, оттам и термините графства, графът осъществява цялата съдебна, административна и военна власт в неговото графство. Наред с това съществува и официално централно управление , майордомът първи висш чиновник, маршал, ръководител на кралската конница и на цялата войска и др. Франската монархия не просъществува дълго време. В началото на 9 век след смъртта на Крал Карл Велики се разпада на 3 държави – Франция, Германия и Италия. РИМСКО ПРАВО. ЗАКОНИ НА ДВАНАДЕСТЕТТЕ ТАБЛИЦИ. Първооснова на римското право са законите на дванадесетте таблици, в Рим съществувала известна убеденост, че не хора, а богове са създали тези закони. Тази идея разбира се генерално не може да се приеме, но връзката с божественото, религиозното в първоюридическата основа на обичайното право е налице. Процедурата по създаването на тези закони е известна, историята е следната, към средата на 5 век пр.н.е. плебейското мнозинство в Рим поисква да се запишат нормите на обичайното право, в резуртат на което десет души, да ги наречем юристи, отиват в Гърция, запознават се с атинското право и разработват тези закони, като първоначално те са в десет таблици, а по-късно, когато народното събрание и сенатът ги одобряват се добавят две и стават дванадесет, те се наричат ДВАНАДЕСЕТ ТАБЛИЦИ защото са написани на дванадесет големи дървени дъски, които стоели на градския площад. Съществувало дори мнението че тези закони трябвало да се знаят от всеки римски гражданин наизуст, за да не може никой да се оправдава с незнанието, това е древна форма на обнародване на закони, т.е. довеждане на закона до знанието на всеки гражданин. Пълният текст на тези закони не е съхранен, но отделни норми могат да се идентифицират, от съчиненията на различни римски автори. В по-голямата си част това право е ГРАЖДАНСКО ЧАСТНО ПРАВО . НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО – нормите му в древен Рим стоят на равнището на законите на Хамурапи и Ману, много престъпления не били фиксирани в римското законодателство, т.е. в голяма степен е бил включен произволът. По принцип императорите не били длъжни да спазват закона, по собствено убеждение можели да отсъждат и съответно да определят санкция, тук отрано се отличават престъпления от публичен и престъпления от частен характер, към първата категория – престъпления от общ характер – престъпления против Римската държава и църквата, а към престъпления от частен характер – кражби, посегателства върху личността и имуществото на човека. Освен смъртното наказание, се прилагала и каторжна работа, изгонване, глоби, телесни наказания и широко се практикувала конфискация, отнемане на цялото налично имущество в полза на държавата. До към 2 в. Пр.н.е. В наказателния процес в Рим нямало никакви процедурни правила. Съответните магистрати провеждали разследване и произнасяли присъди, ръководени от вътрешното си убеждение. А в периода на монархията в съдилищата като цяло се въвежда т.нар. инквизационен процес, т.е. процес, при който следствените и съдебни функции са в ръцете на едни и същи хора, съдебното производство няма публичен характер, отсъства принципът на състезателност и широко се използват мъченията при разпита. Съдбата на римското право е доста необичайна. Основните положения на римското право си остават живи, те представляват в голяма степен основата на феодалното право, а след това и на буржоазното право, до днес римското право е в основата на правните системи по света, изключая разбира се държави, в които правната система се строи на основата на Шериата. ПРАВНАТА СИСТЕМА НА АНТИЧНА ГЪРЦИЯ Основен източник на атинското право в периода на разцвета на демокрацията бил ЗАКОНЪТ и неговото строго съблюдаване се смитало за задължителен елемент на демократичната система.За най-древна систематизация на атинското право се считат ЗАКОНИТЕ НА ДРАКОНТ – 7 в. Пр.н.е. Тези закони до голяма степен са етични, тъй като в тях има прекалено крайна жестокост. При Солон тези закони били отменени и от това време нататък атинското право става несистематизирано. Т.е. в Гърция няма нещо подобно както Вавилон или пък в древна Индия, а и значителна част от атинското законодателство си остават неписани обичаи, дори при конкретното разглеждане на дело съдът е можел да създава всеки път нови норми като при това се ръководи самот своето вътрешно убеждение. След като Гърция е завоювана от Филип Македонски, Атина и други градове-държави губят своята независимост, въпреки това всеки град има собствено право, което в доста аспекти се отличава от това на другите градове. От това време се появяват в Гърция и първите професионални юристи. За да се дефинира тази категория трябва да се знае правото на различните градове, което е по същество нелека задача. В сферата на Имуществените Правоотношения – значително развитие, собственикът имал неограниченото право да се разпорежда със своето имущество. Устойчива формулировка на частната собственост СВЕЩЕНА И НЕПРИКОСНОВЕНА, и до днес, тази формула дължим на древните гърци, собственост, окачествена по такъв начин се охранява по най-строго действащ правен начин. Стигало се до там, че кражбата по принцип и без много да се отчита нейният размер, подлежала на смъртно наказание. Особено развитие в древна Гърция придобиват ДОГОВОРНИТЕ ПРАВООТНОШЕНИЯ – РАЗЛИЧНИТЕ СПОСОБИ ЗА ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ЗАЕМИ, ЗАЛОЗИ, ИПОТЕКА, ПОРЪЧИТЕЛСТВО НА ТРЕТИ ЛИЦА и т.н. НАКАЗАТЕЛНОТО ПРАВО като самостоятелен правен отрасъл в сравнение с гражданското е по-слабо развито в древна Гърция, определени по-леки престъпления, напр. за някои наранявания, оскърбление, са можели да бъдат разглеждани в съда не по друг начин, а само по заявление на заинтересованата страна. Има и категория на държавни престъпления, като държавната измяна, посегателство върху демократичния държавен строй, безбожието, оскърблението на чужд посланник, като цяло виновните в тези престъпления се наказвали със смърт. Доста ясно се разграничава и умишлено убийство от неумишлено като и санкциите съответно били различни. Доста разнообразни били средствата за прилагане на смъртно наказание, няма унифицирана процедура, както е в съвременния свят, където още е запазено смъртното наказание. Лишаването от свобода не фигурирало в системата от санкции в древноатинското законодателство, това лишаване от свободав е можело да е само предварително, до съдебния процес, с оглед да се обезпечи явяването пред съдебния състав, но съдилищата не са отсъждали лишаване от свобода, нямало е мрежа от затвори. Доста широко се използвали такива наказания като лишаване от гражданство или различни наказания, които увреждат честта и достойнството на наказания. В някои градове-държави, напр. остров Крит, прелюбодейците ги окичвали с копринени венчета на главата, което било индикация за тяхната морална разпуснатост. Това не се е считало за сериозно наказание, защото към това наказание комулативно е вървяло и наказание лишаване от имущество и някои граждански права. Определянето на наказанието разбира се зависело и от тежестта на престъплението, опит, подстрекателство и съучастничество също били познати, както и смегчмаващи вината обстоятелства. Преди да се разгледа делото в атинския съд имало нещо като предварително следствие ,като в него и обвинителят и обвиняемият са можели да дават показания, да искат разпит на свидетели и да представят веществени доказателства. Показанията се запечатвали по правило в специален керамичен съд и в този вид се представяли в съда. Тъй като разглеждането на съдебните дела в древнаАтина е публично, основен елемент са Речите на двете страни. В тези речи освен изложенията на обстоятелствата, страните искали да се извадят показанията от предварителното следствие, да се прочетат, да се състави такава съдебна реч било доста трудна работа, а адвокатура в нашия съвременен смисъл на думата не е имало, но въпреки това, помощта на по-опитни и квалифицирани лица е била неизбежна. На практика се получавало така, че съдебната реч, написана от някой друг не е можело да бъде прочетена, а научена наизуст и буквално издекламирала, като в тези речи е имало доста формални изисквания, като времеви регламент, считало се за признак на правота и искреност да се включиш в съответния регламент.Също така се изисквало речта да бъде наситена с факти и логически заключения, както и да е изчистена от ненужни реторически украшения. Показанията си страните давали под клетва, съдебните заседатели изслушвали доводите на страните и свидетелите и по принцип те са можели да вземат всякакво решение. Разбира се тяхното решение, трябвало да е основано на доказателство. Първоначално се решавал въпроса за виновността на лицето – виновен – невиновен. След това се пристъпвало към определяне на конкретната мярка за наказание чрез тайно гласуване. Особено тържествен бил съдебния процес, провеждан от т.нар. АРЕОПАГ, там по принцип съдебните процеси се разглеждали нощно време, за да не могат съдиите да виждат лицата на съдените от тях. Същаталогика, поради която Темида се изобразява с вързани очи – белег за обективност. Клетвата се полагала върху осветени вътрешности на жертвено животно. Присъдата се постановявала до 3 –тия ден, като обвиняемият е можел да се спаси от наказание, ако доброволно напусне Атина, ако доброволно замине в изгнание. ЗАКОНИТЕ НА МАНУ Древноиндийски правен паметник Съставянето на тези закони се отнася към 2-1 век пр.н.е. и техен колективен автор са древноиндийските жреци, т.нар. БРАХМАНИ , които им дават името на МАНУ , който пък от своя страна е митическия покровител на древните индуси. Поради обемността на тези закони, те са написани под формата на двустишие, което облегчава тяхното запомняне. Всичко в законите има 2685 члена. Една съществена част от този текст излиза извън точните предели на правото, тъй като се съдържат и редица положения, които се отнасят към политиката, морала, различните религиозни предписания и т.н. Това смесване на чисто правни и религиозни норми и предписания вероятно е направено съзнателно, защото по този начин се повишава ефективността на този законник в едно явно силно религиозно общество. В законите на Ману могат да се открият, както общи черти с кодекса на Хамурапи, така и съществени отличия. Доста членове от законите говорят за различното социално положение на групите население. Доста голямо внимание законите на МАНУ, подобно на тези на Хамурапи, отделят на договорното право, в частност законите определят максимален размер на лихвата по заеми, като лихвата е най-ниска за представителите на най-висшите съсловия и най-висока за най-низшите. Ако определен член на обществото има няколко кредита, няколко дълга, то той бил длъжен да изплати първо дългът си към държавата, след това към брахмана, ако има такъв, съответно по низходяща линия се изплащали заемите. Ако длъжникът е от същата или от по-низша категория в сравнение с кредитора, било възможно дългът да бъде отработен. Но заемополучател от висша класа, ако е взел заем от низшестоящ този начин за изплащане не е бил възможен за реализация. В НАСЛЕДСТВЕНОТО ПРАВО липсва онази равнопоставеност, която има в законите на Хамурапи. Напр. ако брахман има деца от жени от различни съсловия, син, от жена, принадлежаща на неговото съсловие, ще получи по-голям дял наследство, отколкото син от брак с жена от по-нисше съсловие. Само синовете унаследяват, с цел да се запази имуществото във фамилията. Нормите на НАКАЗАТЕЛНОТО ПРАВО също във висока степен защитават социалната система на касти и съсловия. Напр. много сурово наказание се предвижда за човек, който си присвои отличителните знаци, в това число и облеклото на висшестоящо съсловие. В по-голямата част от случаите този, който извършва престъпление срещу висшестоящо съсловие подлежи на членоувредително наказание. В обратния случай за същото престъпление обикновено виновният от по-висшата каста плаща само парично обезщетение. Други по-частни случаи , напр. ако човек защити брахман и убие негов нападател се счита, че няма извършено престъпление. При СЪДЕБНИЯТ РАЗПИТ по принцип към членовете на нисшето съсловие се допуска мъченя, докато при по-висшите това било изключено. Хора от нисша каста не могат да бъдат свидетели по наказателно дело срещу човек от висша каста. Ако пък при свидетелските показания има противоречия, то съдът бил длъжен да даде предпочитание на дадените от свидетел от висшата каста показания. Древноиндийското законодателство твърдо закрепва съсловната организация на древноиндийската държава. Изтегляне 0.95 Mb. Сподели с приятели:
|