Лекции на су (непълни) политико-правни направления в исляма



страница7/7
Дата21.07.2016
Размер0.95 Mb.
1   2   3   4   5   6   7


ЗАКОНИТЕ НА ХАМУРАПИ

Паментник, който се счита за най-древен правен документ.


1902 г. френски археолози, провеждали разкопки в град Суза, дн. Ирак – един от най-старите градове на Месопотамия, при които се разкрива сензационна находка – конусообразна базалтова плоча, висока около 2 метра с рисунки и клинописни записи. Според тогавашните порядки този уникален паметник е закаран в Лувъра в Париж и когато правят внимателен оглед се оказва, че това е кодекса, законника на царят на Вавилон Хамурапи. /17-18 век преди новата ера / Кодексът на Хамурапи се състои от въведения 282 статии, члена и заключения. Говори се за божествения произход на тези закони и всяко нарушение е насочено не само срещу царя, но и срещу боговете. Казуистична форма на оформление – в отделните членове правните норми не са изложени в абстрактна форма, а под формата на частен случай, казус. Напр. чл.200 от законника –„ако човек избие зъб на равен нему, то трябва да се избие и негов зъб”. Законникът няма в себе си ясна структура за излагане на правният материал, т.е. да са отделени наказателни от гражданско правни случаи, нормите са представени смесено.
Информация за правната система на Вавилон според този кодекс – свободното население се състои от две категории – пълноправни и непълноправни, по принцип отговорността , която носят за определени престъпни деяния при непълноправните е по-голяма, отколкото при пълноправните. Законът разглежда отделно държавна и църковна собственост, собственост на религиозните учреждения и царят предоставя земя на своите земеделци и воини. Затова на царя се плаща данък, специално воините за носената от тях служба получават от царя едно комплексно имущество, в състава на което влизат земя, дом, инвентар и роби. С течение на времето това имущество се онаследява – от баща към най-големия син, който наследява и службата, това имущество е иззето, то не може да бъде предмет на сделка. Значително развитие във Вавилон е получило договорното , облигационното право, това е видно от Кодекса. Задължение за страните в облигационното право можели да възникнат или по силата на самия договор или от причинена гражданско- правна вреда, договорът може да бъде сключен ако има две страни, обект на сделката и свидетели . При това владелецът на вещта е трябвало да бъде действителният собственик и да гарантира, че спрямо същата вещ не могат да се появят претенции на трето лице, действителният собственик е длъжен да предупреждава за евентуални скрити недостатъци. Договорът се оформял в писмен вид и се регистрирал от специален чиновник. Отговорността за евентуалното неизпълнение на договор била различна в различни случаи. В повечето случаи неизпълнението водело до имуществена отговорност, като в различните случаи компенсацията е била в различни размери – от 3 до 6 пъти щетата на съответния контрагент.В крайни случаи, когато съответната страна не е можела имуществено да посрещне отговорността, се е стигало до изгубване на свободата на физическото лице, сключило договора, или същата санкция по отношение на членовете на семейството.
Изменения в договора можели да стават само по взаимно съгласие на двете страни, изключения имало, когато изпълнението на определени задължения е било невъзможно, поради независещи и от двете страни обстоятелства – при наличие напр. на някакво стихийно бедствие
Най-разпространени договори според кодекса – ПОКУПКО-ПРОДАЖБА, ЗАЕМ, НАЕМ
Всяка сделка си имала своите особености. По отношение например на заемът, тези договори в древен Вавилон са били грабителски, процентите са се движели от 20 до 33 % лихва.
Договор за съхранение.
Законникът съдържа доста правила, които регулират брачно-семейните отношения, като цяло носещи патриархален характер, т.е. наличие на ясно очертано неравенство между съпрузите, пълно подчинение на деца спрямо баща. Бракът се считал за недействителен, ако нямало сключен брачен договор, древните вавилонци в това отношение са по-напреднали. Тъстът, т.е. бащата на булката е можел да иска откуп за дъщеря си, но е бил и длъжен да й осигури зестра. Ако мъжът починел или семейството се разпаднело не по вина на жената, тя можела да вземе своята зестра обратно, ако мъжът изневерявал или неоснователно е обвинил в изневяра жената, тя отново можела да си вземе зестрата. Само в някои отделни, крайно ограничени случаи жената имала право да сключва имуществени сделки.Допустимо било многоженството. Също така законът признавал възможността мъжът да осинови свое дете, родено от робиня.Мъжът в семейството имал огромна власт спрямо членовете на семейството си, като включително можел да ги продаде в робство, ; бракът се прекратявал със смъртта на единия от съпрузите, или с развод, който бил по-лесно реализируем за мъжът. Напр. ако жената заболее или ако мъжът е уличил съпругата в разпиляване на семейното имущество. Жената можела да търси развод само в няколко случая, ако съпругът неоснователно я обвини в прелюбодеяние и ако мъжът наруши съпружеската вярност; еднта добавъчна хипотеза ако мъжът изостави семейството си.
Законникът съдържа и доста правила в областта на наследственото право; по принцип във ВАВИЛОН по-голямо обществено пространство заема унаследяването по закон, като се спазвали следните правила:
- децата, независимо пола получават равни дялове от наследството;
- осиновените деца наследяват на равни основания с кръвните деца
- престъпниците рецидивисти се лишават от правото на унаследяване
- наследяване по силата на завещание – позната практика и в чисто исторически план е по-нов правен институт.
РИМСКА ИМПЕРИЯ

Периодът на монархията в Рим се дели на две части


- Принципат, който продължава до 3 век от новата ера;
- Доминат – между 4 и 5 век от новата ера

По отношение на двата периода – ПРИНЦИПАТ като термин се е появил по названието на титлата на лицето, което стои начело на държавата – ПРИНЦЕПС .От гледна точка на организацията на държавната власт от времето на принципата има видимост за преход от република към монархия, т.е.наред с поява


та на фигурата на принцепса се запазват някои републикански учреждения, които обаче формално и ли неформално сенамират във зависимост от него. Как се появява тази фигура на монарха – Октавиан – 36 година преди новата ера, избран за пожизнен трибун, по-нататък той се избира и за консул, 31 г, 29 г. му е предоставена титлата цензур, а по-късно той получава и титлата ПЪРВИ СЕНАТОР, тази титла съществува и преди това, но като словосъчетание означава онзи сенатор, стоящ на първо място в списъка на ораторите в сената. Това не означава практически особена власт, но в ръцете на Октавиан нещата се променят. 27 г. преди новата ера Октавиан е облечен във висша власт и след това приема името АВГУСТ. Властта на принцепса включва:
- командването на войските;
- външните отношения и международните договори;
- управление, администриране както на Рим, така и на провинциите

Първоначално властта на ПРИНЦЕПСА не е наследствена, а изборна от СЕНАТА. Постепенно поради ръста на вътрешните противоречия в страната и външни усложнения, властта се консолидира все повече в ръцете на принцепса, за да се стигне до там, че в началото на 3 век, един от най-знаменитетите римски юристи Упиан, да каже „ това, което е решил принцепса има сила на закон” Разбиа се тези управленски функции, концентрирани в ръцете на принцепса се упражняват с огромен административен и военен апарат, който се състои от избираеми длъжностни лица, назначавани от принцепса, те са „слуги” на монарха. Към него съществува и един СЪВЕЩАТЕЛЕН ОРГАН, където се обсъждат държавните дела, но той няма ръководни функции. Най-сериозната опора на такъв тип управление се явява АРМИЯТА. При Октавиан Август организацията на римската армия достига до своя апогей, това е постоянна армия, в състав от около половин милион души, много дори и за наше време, която е дислоцирана предимно в провинциите и по границата.Съществува едно общо правило, според което, войниците са наемници и обикновено се сключват договори за служба в продължение на 20 години, наред с това има и някои изключения, понякога се провеждат принудителни набори в определени кризисни моменти, в рамките на които попадат не само свободни, а и освободени роби. Особено положени заема императорската гвардия ПРЕТОРИАНЦИ. Те имат двояка роля, те са единствения постоянен военен гарнизон в града Рим, там други войски няма, защото по принцип наличието на войска в столицата на една държава при някои ситуации е плюс, но в други е минус. Войската разположена в столицата трябва да се ползва с пълното доверие на монарха. Преторианците са и личната стража и гвардия на императора. Преторианците в доста случаи са се възползвали от привилегированите си позиции. Наред с общата държавна каса, съществува и лична каса на императора, тук влизат доходи и от личното имущество на императора , но и от някои общодържавни вземания, ако в началото тя е съвсем малка в сравнение с държавната, то в по-късен момент личната каса дори става по-голяма от общодържавната, намираща се под управлението и контрола на Сената. Фактът че личната каса става доминанта, означава и каква е и ролята на монарха спрямо сената. Само в някои случаи и то в самото начало на периода на принципата, някои проектозакони одобрени от сената, отиват за гласуване в народното събрание, но по-късно основно законодателството е в ръцете на монарха. В началото на принципата ограничено влияние запазва сената. Дори може да се идентифицира известна борба между принцепса и сената, но тя неизменно завършва в полрза на първия. Самото кадрово комплектуване се извършва от принцепса, всички магистрати са лишени от реална власт, те са изпълнители на решенията на принцепса. Единственото длъжностно магистратско лице, което запазва своето значение е ПРЕТОРЪТ. Именно в този период до голяма степен се изглаждат различията между Италия,Апенинския полуостров и отделните провинции, получава се едно хомогенно устройство. Разбира се остават някои провинциални учреждения, но тяхната компетенция постепенно отпада.
ДОМИНАТ – времето между 3,4 и малко от 5 век от новата ера. По това време римската държавна машина представлява ВОЕННА ДИКТАТУРА, начело на която стои ИМПЕРАТОРА и това управление е характерно с особеността, че единствено армията е в състояние да съхрани управлението от надигащото се вътрешно недодволство и нахлуваштите от вън варвари. Чрез военна реформа се увеличава армията, две части – подвижни и погранични войски. Подвижните – за борба с въстанници, в началото на 4 век е въведена особената длъжност ГЛАВНОКОМАНДВАЩ на войските, изменя се редът за комплектуване на армията, като платените наемници в армията стават все по-малко, а пограничните войски се комплектуват от принудителни набори. Ролята на ХРИСТИЯНСТВОТО , в 4 век, то става държавна религия, християнската църква с целия свой авторитет поддържа господстващата класа и в конкретност императорската власт. Терористично управление по характер. Довежда се до някакъв максумум данъчното облагане и пред лицето на напора на варварските народи се достига до сериозно изменение в държавния строй, изразяващо се в това, че в края на 3 век при император ДИОКЛЕЦИАН, империята се разделя на две части, да се управлява такава огромна държава дори и днес при технологичния напредък е трудно, така че идеята за разделянето е била прогресивна, така че при ТЕОДОСИЙ ПЪРВИ това се реализира. На всяка от двете половини стои отделен император, това все още е единна държава, но постепенно в края на домината се говори вече за две отделни държави за ЗАПАДНА и ИЗТОЧНА империя. В този период СЕНАТЪТ, а и някои магистрати се запазват, но изгубват всякакво значение в държавните дела. Централен орган, който разглежда най-важните въпроси КОНСИСТОРИЯ – съвет на Императора, при императора има различни форми на управление, но подчинени на централизацията
Принципи на управление
- строга централизация;
- специализирани чиновници;
- отделяне на гражданската от военната власт

Всяка от двете половини се разделя на две ПРЕФЕКТУРИ, те пък се делят не деукцези, те – на провинции, провинциите – на окръзи. Що се отнася до град Рим, начело стои ПРЕФЕКТ на града, непосредствено подчинен на императора. Целиякт този регрес в Рим довежда до това че 476 г. от новата ера под ударите на нахлуващите варвари, западната империя престава да съществува, Източната обаче – Византия, поради известни специфики просъществува още 1000 години.


ДРЕВЕН ЕГИПЕТ

Началото на образуването на египетската държава - 40 номи племенни обединения начело на тях племенни номи, 3200 г пр.н.е. номите се обединяват и възникват Горен и Долен Египет. По късно царете на горен Егиет обединяват двете държави в едно полритическо цяло. Държавен апарат - начело – фараон – с обожествена личности и с временен наследствен характер


Начело на Изпълниткелната власт – везир – назначаван от фараона; функции – глава на финансовото ведомство; съхпанява държавния печат градоначалник на столицата, правомощия в областта на правосъдието
Начело на военното ведомство – началник – член на фоараонското семейство или от аристокрацията. Той формира и въоръжава армията, строи крепости и военни кораби.
В Египет не съществува строго разграничение на компетенциите между отделни ведомства и между висшите чиновници, оглавяващи ги.
В управлението – система, при която държавния глава упълномощава определен чиновник да изпълнява определена дейност.
Съдът в Древен Египет не е отделен от администрацията, висшите длъжностни лица са и върховни съдии, съдопроизводството се осъществява колегиално. Съществува центрпълен съд – 30 съдии, подбрани от знатните граждани на различни градове.
Такива съдилища има в окръзите и различните градове ; Висша съдебна инстанция – Фараон, той може да решава лично и да отмени всяко решение на всеки друг съд, всички свободни египтяни имат право да се обръщат към него с молби за помилване

ДРЕВЕН ВАВИЛОН



Най-крупен земе и робовладелец тук е държавата; в страната обаче се запазва общинния строй , защото има нужда от изграждане и поддържане на напоителна система / земеделска държава/, такава системам е скъпо струваща, нужни са огромни човешки ресурси за изграждането й;
Върховен собственик на водата – е държавата, в лицето на царя, това дава право на царя на част от добитите продукти;
Членовете на отделните общини са икономически нееднородни, Робовладелци са само част от състоятелните експлоататорската класа – роби, в държавна собственост., колективна собственост, в частна собственост;
Робите се попълват от военнопленници;
Основен производител на материални блага са свободните селяни и занаятчии;
Властта на царя – абсолютна на теория, но на практика те се съобразяват с богатата търговска прослбойка;
Управлението на държавата – сложен централизиран държавен апарат; назначаван и отговорен пред царя.
Център на административното управление – царски дворец, водно стопанство се управлява от управител на реките, държавата е разделена на области с царски наместници с цел поддържане водоснабдяващите съоръэжения и прокопаване на нови канали, затова са можели да задължават свободните граждани към събиране на царски доходи, чнрез полицейски функции;
Понякога се е налагало да се пращат посланици, съхраняват се органите на общинното управление, всяка община – общински съвет, а шефът му е назначаван от царя.
Функции на общинския съвет – разрешаване на поземлени спорове, разрешаване на спорове за порлзване на водата, съдебно-полицейски функции;
Съдебната власт не е отделена от административната власт , царят и чиновниците му ръководят административните и съдебните дела; Висша инстанция е царят, който има право да помилва престъпниците. По-дребни съдебни функции – в областния наместник и общински шефовие, областният наместник свиква колегия от подчинени му чиновници, аналогични са и общинските съвети, в големите градове функцчионират царски съдилища, подчинени на царя и според инструкциите му.
ДЪРЖАВАТА В ДРЕВНА ИНДИЯ
Кастовата структура на общността
Първи държавни образования – северна част на полуостров Индустан, От първата половина на втори век преди новата ера от северозапад влизат номадски племена, покоряват Индия и определят и съответния обществен строй. В основата на кастовата структура стоят 4 съсловия / група от хора/ т.нар. ВАРИ
1. ВАРА – на жреците / на брахманите/ най-малка по численост, но най-високо в обществената йерархия;
2. цялата военна аристокрация, - т.нар. КШАТРИЙ;
Първите две съставляват господарската класа в държавата, смята се, че занятието на брахмана – изучаване на свещенните книги, участие в управлението на държавата, изработване на закони и други нормативи;
Брахманите имат особени привилегии, ако самите те са извършители на престъпление – санкциите са крайно ограничени – налагали им се само 2 мерки – остригване и изгонване
КШАТРИИТЕ произлизат всички царе, военачалници, цивилни чиновници;

3.Са непивилегированите съсловия – ВАЙШИ – селяни занаятчии, търговци


Т.нар. ШУДРИ – влизат освободени роби, селяни без земя и препитание
4.-те не се ползват с лична свобода, могат да се продават и купуват по тази причина те много малко се различават от същинските роби, но пък имат малки привилегии, могат да дават свидетелски показания, не могат да бъдат убити безнаказано
Принадлежността към дадена каста се предопределя от рождение и не може доа се преминава от едно в друго съсловие, това определя неравенството, но само тук то има краен вид.
Произходът на четирите съсловия не е съвсем ясно, вероятно има разделение на местонаселение, покорено и дошло отвън – покорители
ВАЙШИТЕ са най-низши слоеве покорители, а ШУДРИ на покореното население;
В началото – когато се появяват четирите съсловия границите между тях не са били толкова резки. С времето границите се оформят, по-късно четирите съсловия прперастват в по-голрям брой касти, това размножаване причинява във ВАЙШИ и ШУДРИ деление по прожфесионален признак
Принадлежността към определена каста е пожизнена и преминава при децата, насилствено закрепостяване към професиите, вътре в кастите – също формална йерархия – най-привилегированите групи на овчарите и тъкачите, защото са елитни професии
Има касти всеобщо презрение, на чорбарите
Държавно управление – съществува военна демокрация, царят е представител на бога на земята и властта му е ограничена от жреческите действия, царят има широки правомощия да назначава и уволнява длъжностни лица , да разпорежда строежи и пр.
Законодателни функции – също има, но са ограничени – да се съобразяват с релригиозните писания
Чиновниците – 2 групи – от централизирания апарат за управление и от местния апарат за управление
Централния апарат за управление се състои от три ведомства:
- военно;
- финансово;
- ведомство за други публични дела

Местното управление е свложно защото успоредно и в едновременност деъйстват чиновници назначени от центъра и чиновници, действащи в общините


Съществуват области директно подчинени на царя и други с автономия и там управлението е чрез робовладелска аристокрация и родственици на царя.
В определен период в Индия – армията се ръководи от един военен съвет, от 30 члена, разделени на 6 колегии, занимават се с няколко вида войски:

- пехота;


- кавалерия;
- бойни слонове;
- бойни колесници;
- военния флот;
- военния транспорт

Щателна данъчна система, съществуват и натурални повинности – строежи на пътища и мостове



ДРЕВЕН КИТАЙ

Историята на робовладелски Древен Китай обхваща четири епохи/периода/, които по имената на управляващите са:

- ШАН 18-11 в. Пр.н.е;
- ЧЖОУ – 11 – 3 в. Пр. н. Е.;
- ЦИН – най-малък 221-207 г пр.н.е.;
- ХАН – 207 г. пр.н.е. до 3 век от новата ера
Специфична черта на древнокитайското общество са някои характеристики:

- патриархален характер – робите живеят на семейства това е свързано с някои способи за попълване на робовладелското съсловие, не само от военнопленници, свободни извърщшили престъпление, стават роби или дългово робство. В същото време в държавата много на брой свободни селяни, съществува в държавата специфична система за ползване на земя, която се ползва от дадена община се дели на две части. Реколтата на първата част, така нар. ОБЩО ПОЛЕ отива в полза на централната власт , а реколтата от другата част за самите робовладелци. Между 14-11 век преди новата ера от общата маса население се отделя привилегирована върхушка, включваща монарха, родствениците му, жреци, чиновници и др. Постепенно в йерархията на робовладелското общество се оформят категории. Според ранга на определени дрехи и украшения, които могат да се носят. Рангът определя размера на жилището, броя на робите и размера на получаваната заплата.


Начело на държавата – наследствен император, считан официално за син на небето, разпорежда се със земята и е военачалник.
1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница