Лекции по естетика

Отделя се като научна дисциплина през 18 век от Александър Баумгартен. Eстетиката въвежда реда на чувството срещу реда на разума. А. Баумгартен изхожда от троичното делене на способностите на душата: чувство, воля и разум. Според Баумгартен естетиката е наука за сетивното познание. Естетиката е нисша гносеология, нейното познание борави със смътни и неясни образи. Логиката според Баумгартен е наука за висшето познание. Красотата според него е съвършенството на сетивното познание, а целта на естетиката е да постигне това съвършенство. Главният резултат от сетивното познание е удоволствието. Естетиката има два обекта: изкуството и красотата.

Някои теоретици смятат, че естетиката трябва да се раздели на: 1. естетика, която се занимава само с красивото - такава е естетиката на Платон, тя е рефлексия само върху красивото; 2. философия на изкуството, т.е. красивото в изкуството - при Хегел предмет на естетиката е сферата на... изкуство. Естетиката се занимава с онези неща, чиято изразителност ни кара да се вглъбим в тях и да им се наслаждаваме, това е безкористно удоволствие. Естетическият предмет е винаги резултат от някакви социално-исторически реалии.

• 
  Източници на историята на естетиката:
  

2. художествените явления на дадена култура и дадена епоха- художествени форми, стилове и т.н.

3. учения за природата, обществото, морала, политологията.

Предметът на естетиката е "онзи дискурс, който в известна степен систематично и при използването на философски понятия изследва феномените на красотата и на изкуството като равнопоставени компоненти в цялата история на естетиката". Естетиката е свързана с философията, тя възниква като самостоятелна, автономна област на науката през ХVIII в. в творчеството на Баумгартен. За него естетиката е някаква част от философията. Той тръгва от 3-частното делене на душата: разум, воля, чувство. За разума има отделна наука : логиката, за волята - етиката, но за чувствата няма обособена научна дисциплина. Така Баумгартен обособява естетиката. Чувствата като сетивно познание са обект на естетиката. Естетиката е "нисша гносеология", според Баумгартен, защото се базира на сетивно познание. Според Хегел истината се постига чрез 3 пътя: сетивно (изкуството), чрез представи (религията) и чрез философията. Според Баумгартен "естетиката е нисша гносеология, изкуство за красивото мислене, изкуство за мисленето по аналогия". Целтта на естетиката е съвършенство на сетивното познание. Това съвършенство е красотата, а красотата се изявява най-ярко в изкуството. Естетиката се занимава с разкриването условията, които правят възможно възприемането на красотата, закономерността. Естетиката е аксиологична наука (наука за ценностите).

В основата на естетиката лежи интуицията за тъждеството, за субектно-обектното, за вътрешното и външното. Външното ни дава знание за вътрешното и обратното, тогава съществува естетиката, т.е. някакво изразяване. Философията е първият източник на естетиката. Естетиката трябва да познава и емпиричният живот на изкуството. На трето място, естетиката е във връзка с теориите за морала, социологическите измерения на даденото общество.

Сократ
Сократ дава нова насока на философията и съответно и на естетиката. По принцип категорията красиво има някакви граници, тя е социално призната. От друга страна грозното е безгранично, грозният човек не се съобразява с всичко. Целият облик на Сократ издава нещо животинско, говори за отклонение от красивото.

Той се опитва да разбере живота и да го подреди съобразно разума. Добродетелта според Сократ е знание, т.е. трябва да научиш човек какво е храброст и добродетел и той ще стане такъв. Красотата е свързана с разум.Красотата е това, което е разумно, което има смисъл.

При Сократ съществува една допълнителна дистинкция. Той разграничава красивото от благото, т.е. те не са тъждествени, въпреки че и двете са целесъобразни. Те съвпадат по съдържание, но не съвпадат по форма. И грозното може да бъде целесъобразно ? красивото не е просто благо; за естетическите принципи е важно то да има съзерцателен, безкористен характер. Телеологията не е учение за простата целесъобразност - красивото има съзерцателен характер.

Разсъждения за изкуството. Изкуството напълно напуска сферата на митологията. Личността противопоставя на мита не само своята екзистенция, но и вътрешното си съдържание, вътрешния си живот. Изкуството е сътворено от човешките ръце.

Платон
Основни проблеми в Платоновата естетика:

1. учението за естетическия принцип, т.е. за принципа на естетическото познание и естетическата предметност и формите на неговото функциониране;

2. проблемът за художествената действителност като общо и за изкуството в частност, т.е. за реализацията на красивото;3. за естетическото/художествено/ възпитание, което включва и всички други форми на възпитание.

Красотата сама по себе си - тя се проявява като съединение на ейдоса с материята, т.е. трябва да се обособи естетическата сфера от всички други сфери /Големият Хипий, Федър, Федон и др./. Една естетическа вещ предполага корелативно естетическо съзнание, което да я възприеме. Големият Хипий - да отхвърли всички предходни дефиниции като критикува софистката теза и търси понятие за красивото само по себе си - вещта не е самата идея, напротив вещта се определя от идеята. Подходящото не е красиво, то е средство за благото, но може да не е благото, а красотата е благото. Удоволствието също не може да е критерий за красиво, красивото не е само приятното във видимия свят, т.е. така се отграничава сферата на удоволствието. Платон тук казва само, че красотата съществува сама по себе си, но не я определя, дефинира. Красотата не се ограничава със субективните предикати, а е обективна реалност. Ион - отграничава се естетическата сфера, идеята за красотата от вдъхновението, възторга, който е 4 типа:

1.дарен от Аполон - вдъхновява разума;

2. дарен от Дионис;

3. дарен от музите - за създаване на художествени произведения;

4. тип безумство - любовта.

Така Платон отграничава естетическото вдъхновение от религиозното вдъхновение и практика и от етапите на моралното очистване. Сферата на рационалното не е само рационална. При естетическата предметност това безумие и екстаз подлежат на рационалност, на разумност. Красиво има там, където по пътя на съзерцанието получаваме радост и удоволствие. Платон търси своеобразието на естетиката в нейната чистота. Той отделя сферата на естетическото формално, по форми, а не по съдържание, по същност. Не се провижда разлика между идея и тяло - те са неразчленими. Какво е красотата по Платон -

1. Красотата е число, мяра, пропорция. В основата й винаги са тези три неща и симетрията на частите;

2. В Пир е определена красотата и пътя на възхождане към нея.

Красотата е нещо вечно, непознаващо нито раждане, нито време, нито увеличаване или каквото и да е изменение. Тя не се представя под някаква форма, а сама по себе си. Пътят на възхождане към красивото - Ерос е демонът, водещ човек към съзерцание, син е на Бедността и богатството. Той е олицетворение на естетическото, синтез на интелектуалното и чувственото. Платон създава и йерархия на красивите неща, т.е. на възхождане от един към друг /по-висок/ тип красиво: от едно красиво тяло ® към много красиви тела ® към едно красиво занимание ® към множество красиви занимания и науки стига се до красотата. Но за да стигне до там душата трябва да се освободи от емоции, воля и т.н. /неща, които я привързват към тялото/ и да остане само ум, за да съзерцава. Ерос е раждане в красотата и за красотата, но и духовно раждане - за продукти на духовната дейност, на раждане в същностния смисъл на думата. Законите - неговият социално-политически идеал е достоен само за богове. В държавата няма з съсловия, а има възпитани граждани и тълпа. Обект на художествено и естетическо възпитание трябва да бъде целия народ + робите. Истинските закони на държавата са божествените, идеалната държава е подобна на разумната част на душата. Олицетворение на властите са законите. Хората трябва непрекъснато да пият и танцуват. Целта на възпитанието е постигането на най-висшата добродетел - красивото, благото. Цел на образованието не е многознайството. Трябва да се избягва изнежеността при възпитанието, но да се наказва самолюбието. От поетите да останат само Тиртей и Полий. Свързва възпитанието с играта, но играта не като самоцел. Естетика на винопиенето - гражданите в държавата трябва да поемат вино /за да се вдъхновяват/. Виното прави човек снизходителен към себе си, после изпълва със смелост, кара те да говориш на всеослушание. Виното е тест за моралните характеристики на човека. Гражданите трябва равномерно да пият вино и така управляващите ще узнават истината за тях.

В Поетиката подражанието е определено като човешко творчество, т.е. то е активна деятелност, към която човек е склонен по природа. По силата на подражанието човек придобива първите си знания. За да има подражание, трябва да има образец. Удоволствието идва от това, че човек непрекъснато сравнява образа с първообраза, т.е. то е чисто интелектуално. Удоволствието от съзерцанието на една картина без ясен първообраз, т.е. състояща се от абстрактни линии и фигури, се дължи на удоволствието от абстрактните линии, присъщо на ума. Самото художествено произведение е не само копие, но то има и собствена структура. Самото произведение на изкуството възниква при съзерцанието му, т.е. намесва се силата на субективната гледна точка. ( Не е важно съдържанието, а играта на сравнението, което ние мислим. Изкуството няма за свой предмет нещо единно, то е знание за общото, за подобното. Картината на художника събира онова, което в природата е разпръснато навсякъде. Аристотел първи декларира автономността на изкуството и на естетическото удоволствие. Но все пак изкуството не е абсолютната действителност, защото тя е космическият ум. Изкуството е подчинена разновидност на космическия ум. Аристотел отделя голямо внимание на поезията и музиката, която определя като истински подражателното изкуство. Ритъмът най-много се доближава до реалността, мелодиите могат не само да възпроизвеждат афектите, но и да ги създават. Само музиката подражава на психиката непосредствено. Музиката е най-подобна на душата, защото мелодията и ритъмът са движение и енергия, също както и нашата душа /течащи психически процеси/. В поезията има 3 начина да се подражава на предметите:

1. такива, каквито са;

2. такива, каквито изглеждат;

3. такива, каквито трябва да бъдат.

Субективната връзка на индивида с обекта на възприятието - Произведението на изкуството трябва да притежава душа, да носи жизнеспособност. Трябва да се направи разлика между организма в природата и изкуството като организъм. Организмите в природата сами носят целта си, докато при изкуството целта е в твореца. Душата на предмета на изкуството е дадена от твореца, т.е. ейдосът на произведението се носи в душата на художника. Естетическото наслаждение, което получаваме от предмети в природата и от предмети в изкуството е различно. Красиви са величината и симетрията в изкуството, но като завършен израз на духовната същност на човека. Естетическото възпитание - Това е възпитание да можеш да се любуваш безкористно на красотата, а от друга страна това е възпитание на определени типове хора. Самият човек е актьор на собствената си личност, ролята му е предзададена от съдбата. Човекът е подражание на космоса, той се опитва да постигне същата хармония, спокойствие, благородство и безстрашие, характерни за боговете. Естетическото възпитание е общодържавна дейност. Всеки гражданин от държавата трябва да бъде обект на възпитание. Всяко възпитание е естетическо дотолкова, доколкото целта му е да постигне единство на душата и тялото. Естетическото възпитание трябва да бъде достояние на свободнородените, защото човекът е подражание на космоса (човек трябва да се наслаждава на своя аристократизъм. За да постигне естетическото възпитание, човек трябва да бъде далеч от физическия труд /той не подобава на свободно родения; висшият начин на живот е свободното съзерцание/. Всички заплатени дейности унижават човека. Много по-важно е свободното време, защото човек тогава реализира себе си. Целта на естетическото възпитание е вътрешната невъзмутимост и атараксия. Гимнастиката, музиката, рисуването могат да бъдат и полезни, но човек не трябва да бъде професионалист в тях. По-важна е способността за вътрешна съзерцателност. Естетическото възпитание трябва да направи човека красив и благороден, а не пригоден към някаква практическа дейност. В естетическото възпитание най-важни са гимнастиката и музиката. При упражняването им обаче трябва да има някаква мяра, предел. Целта на музикалното възпитание е развлечение, удоволствие и формиране на морални добродетели. Музиката изобразява човешки афекти и така води до формирането на човешкия характер. Целта на естетическото възпитание е формиране на способността за съзерцание (постигане в човека на подобие на космическия ум. Целта е живот в съзерцанието, а не деен, практически живот.

Проблемът за катарзиса - До голяма степен катарзиса е свързан с проблема за страха и състраданието. Човек изпитва различни видове страх. Страхът е нещо, което заплашва нас самите, но същевременно ни кара да размишляваме върху по-общи теми, доколкото ние самите се различаваме от този, който е пострадал /в трагедията/. Състраданието - ние състрадаваме, когато събитията не са нито твърде далечни, нито твърде близки /това предизвиква ужас/. Предмет на изображение в трагедията не трябва да бъде преход от щастие към нещастие при добродетелни хора, защото това възмущава, нито трябва да се изобразява преход от щастие към нещастие при подлеци, защото това е справедливо и не води до страх и състрадание. Трябва да се изобразява човек, който не е нито много добродетелен, нито подлец. Човекът трябва да е невинен, но сполетян от нещастие, дошло от неведома грешка - само тогава се изпитва страх и състрадание и се достига да катарзис. Има няколко основни тези за катарзиса:

1. Катарзисът е морално удовлетворение и тържество. Той показва превръщането на пороците в добродетели - това е тезата на Просвещението. Но катарзисът не е само морално пречистване, защото в трагедията се изобразяват не характери, а действия. Трагедията не е резултат от човешката воля, а от случайността на действията.;

2. Катарзисът е непосредствено чувство, хедонистично преживяване, той е чувството на удоволствие.;

3.Катарзисът е освобождаване от натрупаните в душата негативни емоции /страх и състрадание/ - физиологическо разбиране.;

4.Катарзисът е мистично - ритуално чувство. Тази теза не е широко разпространена;

5.Естетическа концепция - Художникът създава нещо ново, някаква висша реалност. Произведенията на изкуството са идеално възпроизвеждане на човешката личност. Те създават една типологична, а не действителна реалност. Естетическото удоволствие при катарзиса е на първо място. Страхът и състраданието се преживяват естетически. Удоволствието идва от преодоляването на тези чувства. Страхът е въображаем и затова има удоволствие, затова човек може да се издигне над себе си и да се слее със страдащия. Така човек става множествен и в това е истинското трагическо удоволствие.

6. Тезата на Лосев - Лосев извежда разбирането си от учението за космическия ум. Катарзисът е висша цялостност, която е над обикновените емоции, над етическите норми, над естетическите възприятия. В античната психология всички душевни сили се смята, че се съсредоточават в нещо единно /ум/, няма множественост на психическия живот. Катарзисът е съсредоточие на ума, той е над отделните психологични сили /чувства, воля и т.н./. Катарзисът не е достигане на някаква морална норма. Самото очистване няма нищо общо с логиката на умозаключенията, а с логиката на живота. Очистването се извършва в ума. Самото очистване предполага успокояване, издигане над нещата. В очистването има любов и опрощение.

Катарзисът не е естетическо очистване, защото ние преживяваме не само изображението, но и самото му съдържание. Катарзисът е ноологическа категория. В един момент единното цяло на ума се разпада, то става множествено, а трагедийното идва от отпадането от единното. Разпадането на единния ум на множество личности, които носят само частица от този ум е всъшност грехът и престъплението. Страхът идва преди човек да извърши престъплението, а състраданието идва след това. Катарзисът идва едва след като човек осъзнае, че другият не е идеален, че той е престъпил някаква норма. Тогава единният ум възстановява целостта си. В античността се мисли, че човек по природа носи в себе си трагическото, защото всеки отделен човек осъществява себе си чрез престъплението и едва след като проумее какво е направил идва катарзисът и връщането към космическия ум.

Ранна класическа естетика

1.Питагор - количествено-космически принцип на базата на числото

2.Хераклит - качествено-космически

3.Емпедокъл - хармонията е жив организъм