Лекции по Криминалистика : су 2009 година



страница13/23
Дата01.08.2018
Размер3.13 Mb.
ТипЛекции
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   23
2. Динамичност: непрекъснат процес на актуализация и попълване на доказателствената информация чрез предвидените в НПК процесуални способи.
3. Реалност: да се планират практически осъществими следствени действия, а не вероятно осъществими.
.4. Вариантност: планирането трябва да създава гъвкавост и условия за тактически целесъобразна алтернативност на отделните следствени действия.
5. Обоснованост и стабилност: предполага основателност на планираните следствени действия и създаване на максимално добри условия за реализирането им.

Планирането има три основни функции:


а) организираща – произтича от природата му и съответства в най-голяма степен на неговите цели, гарантирайки организационна осигуреност и целенасоченост на дейността, своевременност, бързина и оперативност;
б) контролна – изразява се в създаване на по-добри възможности за критична преценка на дейността по разследването, за своевременното й изменение и за преценка на законността и целесъобразността на използваните тактически способи и правила;
в) превантивна – осъществява се чрез планиране на превантивни следствени и други действия в хода на предварителното и на съдебното следствие.

Източници на планирането – могат да се разделят на три групи:


а) фактически (информационни) – това са наличните в момента данни за престъплението, а също и постъпващата нова доказателствена информация в процеса на познанието и на доказването. Тези източници имат най-голямо значение;
б) логически – това са версиите.Те осигуряват по-голяма пълнота, разностранност и целенасоченост;
в) емпирични – това са прокурорско-следствената и съдебната практика по съответния вид дела и опитът на следователя и съда, както и обществената практика, която е във връзка с причините и  условията за съответния вид престъпление или с причинените щети от престъплението.
Съдържание и обхват на планирането:

    Съдържанието на планирането се изразява в изграждане на мисловен модел на предстоящата дейност, който трябва да осигури изчерпателно откриване, правилно фиксиране, запазване, изземване и изследване на доказателствата.


То трябва да обхваща: определяне на процесуалните и криминалистичните способи и средства за установяване, проверка и доказване на интересуващите разследването факти и обстоятелства; определяне на процесуалните и криминалистичните способи и средства за решаване на другите задачи на предварителното разследване и на съдебното следствие; набелязване на хронологическата последователност на процесуално-следствените и други действия; определяне насоките на работа с обществеността; определяне на съдържанието на превантивната дейност и времето и последователността на извършването й.

    Върху съдържанието на планирането оказват влияние редица обективни и субективни фактори. Сред обективните най-голяма значение има предметът на доказването. Съдържанието на планирането зависи и от задачите на разследването.


    При определяне на съдържанието на планирането се спазват изискванията за:
а) изчерпателност – максимална пълнота на дейността;
б) комплексност – осигуряване на условия за решаване на всички задачи и проверка на всички изградени версии;
в) конкретност – пълна обвързаност на съдържанието с нерешените в момента задачи;
г) предметна и логическа връзка и зависимост с обвинителните и с оправдателните версии по делото.
Обхвата на планирането предполага:
    1) набелязване на процесуалните и техническите способи и средства, които трябва да се използват за установяване, проверка и доказване на обстоятелствата по чл. 82 НПК;
    2) необходимите способи и средства за решаване на други задачи на разследването извън дейността по доказването;
    3) определянето на хронологическата последователност, в която да се използват предвидените способи и средства за събиране и изследване на доказателствата;
    4) мероприятията за работа с обществеността: има 4 основания за планирането на работата с обществеността:
        - основания, свързани с провеждането на превантивни мероприятия;
        - мероприятия за събиране на сведения за личността на обвиняемия;
        - мероприятия за издирване на нови свидетели;
        - мероприятия за откриване оръдието на престъплението, когато то е неизвестно.

Следствените версии не са част от съдържанието и обхвата на планирането, а са само логическа предпоставка на планирането.

Извършване (технология) на планирането – планирането преминава през три стадия:
а) аналитичен -  набелязват се фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване, проверка и доказване, и причинно-следствените връзки, в които се намират с данните и с версиите по делото;
б) прогностичен – тук се решават основните въпроси на планирането: определят се следствените и другите действия за установяване, проверка и доказване на интересуващите разследването факти и обстоятелства; последователността на извършването им; формите и методите на работа с обществеността и превантивната дейност по конкретното дело, т. е определя се съдържанието (предметът) на планирането;
в) заключителен – фиксират се резултатите от планирането в писмен план. Трябва да се отбележи, че планирането и писменият план не са тъждествени. Писменият план съдържа обикновено данни за цялата предстояща дейност в последователността, в която ще бъде извършена. Но съставянето на плана не е само техническа работа, а част от мисловно-логическия процес и на планирането по същество. Възможни са различни форми на плана: по епизодите на делото; по версиите; с оглед дейността на отделните обвиняеми; за изясняване на обекта и обективната, на субекта и субективната страна на деянието; във връзка с обстоятелствата от предмета на доказването.

Планиране на разследването по “горещите следи” – необходимостта от това планиране възниква само при определени хипотези: когато има основания да се очаква откриване, фиксиране и изземване на важни следи и други веществени доказателства, които могат да бъдат укрити, повредени или унищожени, ако разследването не е започнало неотложно; когато трябва да се задържи извършителя и да се предотврати извършването на друго престъпление.


    Планирането на разследването по горещите следи се отличава с някои специфични особености. Това са бързина и органическа връзка и взаимно проникване между планирането и разследването; сравнително висок процент неотложни следствени действия и др. Бързината и оперативността се определят от характера на условията на разследването, а взаимното проникване – от интензивността на разследването и нуждата от единство между абстрактната и практическата дейност.
    Важно изискване при планиране на разследването по горещите следи е да се постигне правилно съотношение между следствените и оперативно-издирвателните действия.
    С планирането се осигурява: едновременно извършване на няколко следствени и други действия на различни места; едновременно изясняване на два и повече въпроса, на две и повече задачи; условия за непрекъсната обмяна на информация за резултатите от извършените следствени и оперативно-издирвателни действия; вариантност на дейността; условия за паралелно изследване на обстоятелствата по делото с помощта на различни способи и средства.
    Неотложните следствени действия могат да се разделят на три групи:
а) ситуационни – не могат да бъда планирани, тъй като не е възможно да се предвиди възникването на основанията за това;
б) неотложни следствени действия, обусловени от закономерностите на възникване, изменение и загиване на следите и другите веществени доказателства – подлежат на т. нар. общо планиране, което трябва да осигури резерв от време за евентуалното им провеждане в рамките на разследването по конкретното дело;
в) неотложни следствени действия, произтичащи от данните в законния повод за образуване на предварително производство – могат да бъдат планирани и то преди всичко поредността на провеждането им. В случая обикновено няма права на избор, тъй като следствените действия са предопределени от данните за извършеното престъпление.

Планиране на първоначалните следствени действия – това е по същество първият, основен етап на планирането. То трябва да почива на следните критерии:


а) първи критерий – очакваната изчерпателност, разностранност и достоверност на доказателствената информация. Съгласно него благоприятни първоначални следствени действия са огледът, претърсването и изземването и разпитът на свидетели очевидци, тъй като могат да бъдат използвани и двете форми на познание;
б) втори критерий – очакваното изясняване на разследваното престъпление в последователността, в която е отразено в обективната действителност. Така ако свидетелят А е наблюдавал само първия епизод на престъплението, а свидетелят Б – само вторият, недопустимо е да се планира разпитът на Б преди разпита на А;
в) трети критерий – продължителността на следствените действия – според него продължаващите дълго следствени действия трябва да бъдат планирани отрано, за да се извърши пълноценно подготовката им  и да протече нормално провеждането им. Такива следствени действия са комплексните експертизи на документи, съдебно-счетоводната експертиза;
г) четвърти критерий – възможността за едновременна проверка на две и повече следствени действия. При равни други условия следва да се извършат най-напред онези следствени действия, които могат най-бързо да осигурят данни за решаване не на една, а на няколко версии;
д) пети критерий – възможността за проверка както на обвинителните, така и на оправдателните версии.

Планиране на разследването в средния етап на предварителното производство – това планиране се извършва при значително по-благоприятни условия. Много повече са фактическите (информационните) източници и значително по-обосновани са логическите (версиите). По-очертано се проявява зависимостта на някои следствени действия (например разпитът на обвиняемия) от процесуалните действия (например повдигане на обвинението по чл. 207 НПК). Планирането през този етап осигурява условия за обективна проверка на постъпващите в хода на разследването данни и за такова разположение във времето на следствените и другите действия, което да гарантира най-добри възможности за установяване на достоверността на получаваната информация. Върху съдържанието на планирането през този етап все по-голямо внимание оказва появилата се нова процесуална фигура – обвиняемият.


Планиране в края на предварителното производство – то се среща рядко в практиката, тъй като в този срок чувствително е приближен краят на разследването.

Когато в осъществяване на своите процесуални права при предявяване на следствието обвиняемият е направил обосновано искане за извършване на допълнителни следствени действия и следователят прецени, че те имат значение за установяване на обективната истина по делото, планирането следва да се извърши. Но следователят може да планира разследването в края на предварителното производство и по своя инициатива и наред с поисканите да планира други следствени действия за изясняване на повдигнатите въпроси.


Планиране на съдебното следствие – планирането на съдебното следствие съдейства за правилна организация на дейността на съда и за изчерпателното, обективно и разностранно изясняване на фактите и обстоятелствата по делото. Планирането на съдебното следствие се отличава от планирането на предварителното по субекта на планирането; степента на проявление на основните начала на наказателния процес; продължителността – в съдебното производство няма възможност за характерното до този момент постепенно индивидуализиране на планирането, то се извършва компактно и за сравнително кратко време; условията за своевременно започване на планирането – в предварителното производство това става непосредствено след образуването му, докато в съдебното -  едва след предаване на обвиняемия на съд.
    По-разностранни и в по-голяма степен индивидуализирани са източниците на планиране в съдебното производство. Доминиращо значение имат данните. Съдържанието на планирането, както и в предварителното производство е тясно свързано с предмета на доказването. Но тук благодарение на събраните в досъдебната фаза доказателствени материали не се налага извършване на т. нар. организационни, информативни, превантивни и други спомагателни действия. Поначало няма никакви трудности и при определяне на съдебноследствените действия. При това в някои случаи последователността на извършването им е нормативно закрепена.
    Специално внимание при планирането заслужават съдебноследствените действия, които не могат да бъде извършени в съдебната зала – съдебният оглед, съдебният експеримент, разпитът на територията на местопроизшествието и др.

Оглед на местопроизшествието. Подготовка, извършване и закрепване на резултатите от огледа. Общи изисквания.


Понятие и същност:

Огледът е процесуално-следствено действие, което се изразява в непосредствено възприемане и изследване от компетентния орган на обекти от значение за разкриване и разследване на престъплението;
Огледът е един от основните способи за събиране и проверка на доказателствените материали по делото.

Основни обекти на огледа на местопроизшествието са:обстановката на местопроизшествието и нейното функционално предназначение и особености; обектите на територията на местопроизшествието; функционалната връзка помежду им и между тях и заобикалящата ги среда;следите и другите веществени доказателства.

Основните цели на огледа по 128, ал.1 НПК са три:
1) откриване;
2) непосредствено изследване;
3) запазване на следи и веществени доказателства или други данни, необходими за изясняване на обстоятелствата по делото.

Значението на огледа е голямо. По време на огледа може да се установи къде и кога е извършено престъплението; поради какви причини и при какви условия; кой е извършителят; от едно или повече лица е извършено престъплението; какви следи и други веществени доказателства са оставени и др. Проверяват се голяма част от първоначалните следствени версии и се изграждат след това нови.

Видове оглед в зависимост от непосредствения обект на изследване:         1) оглед на местопроизшествието;
        2) оглед на труп;
        3) оглед на предмети – веществени доказателства;
        4) оглед на документи;
        5) оглед на транспортни средства;
        6) оглед на животни.

Разграничение между местопроизшествие и местопрестъпление: местопрестъпление е мястото, където е извършено изпълнителното деяние, местопроизшествие е тази пространствена територия, на която могат да се открият следи и веществени доказателства от значение за разследваното престъпление. Не винаги има съвпадение между местопрестъпление и местопроизшествие – например при извършване на убийство е възможно трупът да е преместен от мястото, където е отнет живота. Местопроизшествието обикновено съдържа повече доказателствена информация, отколкото местопрестъплението.

Общи процесуални изисквания към огледа:

1. Огледът се извършва в присъствието на поемни лица, освен в случаите, когато се провежда съдебно заседание.


Функция и статукво на поемни лица:
        1) Участват в наказателния процес с оглед удостоверяване действителността на извършените действия по време на събиране и проверка на доказателствата;
        2) От друга страна, участието на поемни лица е израз на едно от основните начала в наказателния процес – участието на обществеността в наказателния процес;
        3) За да бъде конституирано едно лице като поемно лице трябва да бъдат спазени две основни изисквания:
а) поемното лице да не бъде заинтересовано от изхода на делото;
б) поемното лице да няма друго процесуално качество.
Принципът, прогласен в 21 НПК – забрана за съвместяване на две процесуални качества в едно и също лице се отнася и до поемните лица и поради това ако се допусне нарушение на този принцип се стига до недействителност на извършеното процесуално-следствено действие. Порокът не може да се санира и събраните с това действие доказателства не се обсъждат при постановяване на присъдата. В практиката най-често като поемни лица участват полицейски органи, които пристигат в повечето случаи първи на местопроизшествието, но които не се конституират като свидетели. Въпрос на конкретна преценка от компетентният орган, контролиращ досъдебното производство, е да избере дали полицейският орган (пристигналите полицаи) ще бъде конституиран като поемни лица или като свидетели. Изборът ще зависи от очакваната пълнота и достоверност на информацията, която биха могли да дадат тези органи.
            в) След като се конституира едно лице като поемно, то влиза в един особен кръг от процесуални правоотношения. В този кръг поемни лица имат редица права, свързани с извършването на процесуално-следственото действие “оглед”. Тези права са свързани с възможността да се правят бележки, възражения за допуснати непълноти или неточности при извършването на огледа или съставяне на протокола за него и право да искат отмяна на актовете, които накърняват техните права и задължения. Кръгът от права на поемни лица кореспондира с кръга от задължения, предвидени за свидетеля. За неявяване при оглед поемни лица отговарят като свидетелите и могат да бъдат довеждани принудително. Компетентният орган следва да разясни на поемни лица техните права и задължения – неразясняването е съществено процесуално правонарушение.
2. Изискването с огледа да не се допускат действия, които да унижават честта и достойнството на лицата, участващи в огледа.
3. НПК задължава органите, извършващи оглед, да спазват общите процесуални изисквания за обективност, пълнота и всестранност при изследване на територията на местопроизшествието и намерените на нея следи и веществени доказателства.

Общи тактически изисквания:

1. Изискване за неотложност. Огледът е типично първоначално и неотложно следствено действие, извършва се веднага след образуване на предварителното производство като целта на тази неотложност е да се предотврати повреждането или унищожаването на следите или веществените доказателства, свързани с разследваното престъпление. Изискването е закрепено в 191, ал.2 НПК, където огледът е едно от трите процесуално-следствени действия, извършвани в рамките на предварителната проверка.
2. Целенасоченост при извършване на огледа. Това тактическо изискване означава, че огледът не се извършва хаотично, без да се знае какво се търси по принцип. Изискването за целенасоченост означава и да се използват подходящи криминалистични и технически способи и средства за откриване на следите и веществените доказателства. Целенасоченост означава и че трябва да се търсят онези обекти, които могат да донесат максимално количество обективна доказателствена информация. Най-често при огледа на местопроизшествието се търсят следи от извършителя на престъплението и от оръдието на престъплението.
3. Изискване за единство в ръководството на огледа. Единствено и само следователят или прокурорът е органът, който ръководи извършването на огледа и всички участници трябва да се подчиняват на неговите разпореждания;
4. Общото процесуално изискване за обективност, което изисква да се изследват и фиксират всички предмети и следи, които са намерени при огледа и са от значение за делото като фиксацията трябва да се извърши във вида, в който са намерени предметите.

Чрез огледа се осигурява максимално количество доказателствена информация, която обхваща целия предмет на доказване. Поради тази причина от съществено значение е правилната подготовка, извършването и фиксирането на резултатите от огледа.

Планиране на огледа.

Под планиране на огледа следва де се разбира вземане на решение за провеждането му след отчитане на предпоставките и основанията за това.


Когато огледът е неотложно следствено  действие (най-често срещаната хипотеза), не се преценява дали е тактически целесъобразно провеждането му. Извършването му се диктува от необходимостта да бъде избягнато повреждането и унищожаването на следите и другите веществени доказателства. На това основание е допуснато провеждането му и по време на предварителната проверка по чл.191,ал.2 НПК.

Нормативна основа за планиране на огледа е и чл.128,ал.2 НПК.

Следователно оглед на местопроизшествието може да се планира на базата на две групи основания: когато е необходимо разкриване, непосредствено изследване и запазване по реда,установен в НПК ,на следи и други веществени доказателства от престъплението и когато е необходимо откриване и изследване на “други данни,необходими за изясняване на обстоятелствата по делото”.

Подготовка на огледа.

Подготовката позволява да се осигурят условията за спазване на процесуалните изисквания за извършването и набележат тактико-криминалистичните способи, които ще се използват. Може да се раздели на две части: 1) преди отиване на територията на местопроизшествието; 2) след отиване на територията.

1) Подготовката преди отиване на територията на местопроизшествието обхваща решаването на следните въпроси:


        - вземане на мерки да не се повредят или унищожат следите от престъплението: 128, ал.2 НПК – тук обаче законодателят неправилно е използвал “заличаване”. Вземането на мерки означава да се назначи охрана на територията на местопроизшествието и да се отдели територията на местопроизшествието от заобикалящата го среда. По възможност охраната следва да бъде от полицейските органи, но ако това е невъзможно – няма пречка охраната да се възложи на други лица, които да бъдат инструктирани за поведението, което да имат към местопроизшествието и към други лица, които са в близост до местопроизшествието.
        - да се вземат мерки за прекъсване на вредните последици от извършеното престъпление като се потушат нестихналите процеси и явления или се вземат мерки за спасяване живота на лица, намиращи се на територията на местопроизшествието.
        - да се вземат мерки с оглед предотвратяване извършването на друго престъпление;
        - да се определят задачите на органите. Конкретните задачи ще зависят от вида и типичните особености на извършеното престъпление и от постъпилата към момента информация за извършеното престъпление. Обикновено се решават следните по-важни задачи: откриване, непосредствено изследване и запазване на следите и другите веществени доказателства; установяване на други данни,необходими,за изясняване на обсоятелствата по делото; установяване на функционалната връзка и зависимост между обектите на местопроизшествието  и между тях и разследваното престъпление; установяване на способите за извършване на престъплението и начина на отразяването му в обективната среда; откриване на данни за мотивите на деянието и причините и условията за извършването му, ключително, улесняващите престъплението обстоятелства; установяване на негативните обстоятелства по делото; проверка на версиите за инсцениране на престъплението; установяване от каква посока е пристигнал и в каква се е оттеглил извършителят,колко време е престоял на местопроизшествието и имал ли е съучастници.
При определяне на задачите следва да се изхожда и от характера на обектите и особеностите на територията на местопроизшествието:
            а) да се осигурят разнообразни технически и технико-криминалистични способи и средства за откриване, фиксиране, запазване, изземване и непосредствено изследване на следите и веществените доказателства;
            б) да се осигурят поемни лица или лица- технически помощници, а ако е необходимо и експерти, които да участват в извършването на огледа.
Поемните лица могат да правят бележки и възражения “по допуснатите непълноти и закононарушения; да искат поправки,изменения и допълнения  на протокола; да подписват протокола при особено мнение, като писмено изложат съображенията си за това”
За разлика от поемните лица присъствието на експерта и специалиста-технически помощник подлежи на преценка от страна на следователя

Три по-типични грешки в практиката са: не сеназначава своевременно охрана; назначава се неподходяща охрана; не се изясняват изчерпателно и ясно задачите на охраната и правата и задълженията които тя има

2) Подготовката след пристигане на територията на местопроизшествието обхваща решаването на следните въпроси:



Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   23


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница