Лекции по Криминалистика : су 2009 година



страница15/23
Дата01.08.2018
Размер3.13 Mb.
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   23
Следва да се уточни времето на претърсване: по принцип претърсването следва да се извършва през деня, не само с оглед избягване на неудобствата на лицата, в чиито помещения се претърсва, но и с оглед на по-добрите възможности за откриване на търсения обект/предмет. Наблюдението е един от основните методи на изследване. Внезапност.
В рамките на подготовката на претърсването следва да се осигурят:
1) Необходимите общотехнически и технико-криминалистични средства: металотърсачи, ехографи (уреди, установяващи кухини; могат да бъдат успешно използвани за установяване на тайници); трупотърсачи.
    2) Следва да се осигурят поемни лица.
3) Следва да се осигури охрана на обекта на територията на която ще е претърсва: в рамките на осигуряването на охрана непосредствено преди започване на самото претърсване следва да се вземат мерки за предотвратяване на контакта между лицата, които участват в претърсването  или чиито помещения/ местности се претърсват, с други външни лица;
Това се отнася до тактико-криминалистичните аспекти на подготовката;
С оглед измененията от 99 г. в НПК, има и допълнителни процесуални изисквания, свързани с тактическата и процесуална организация на претърсването:
- когато се извършва в досъдебното производство, претърсването става след разрешение от съдия от съответния първоинстанционен съд
Смисълът на 135 е в това, че претърсването е с ярко изразен принудителен характер и се нарушава неприкосновеността на собствеността на лицата, които са собственици на претърсваните обекти. Това нарушаване има временен характер.
Извършването на претърсване е възможно при спазване на процесуалните изисквания:
- трябва да има искане от компетентният орган на досъдебното производство:
        а) искането може да е в устна или писмена форма;
        б) когато се прави искане за разрешение за претърсване следва да бъде посочен точно обект, който се търси, вероятното местонахождение на обекта;
        в) ВС е приел, че трябва да се посочи точното местонахождение на обекта – което е неправилно, понеже ако се знае точното местонахождение компетентният орган би направил изземване;
        г) в искането трябва да се посочи обитателя на съответния обект и евентуално правното основание на което обитава (собственик, ползвател и т.н.)
        д) в искането трябва да се посочи целта на претърсването – да бъде обяснена каква е връзката между търсения предмет и събитието на престъплението.
Тези данни са необходими на съответния първоинстанционен съдия, понеже разрешението за претърсване се дава за конкретно определен обект. Съдията следва да извърши преценка на обосноваността на искането за извършване на претърсване. По правната си природа, тази преценка на съдията е предварителен съдебен контрол върху допустимостта на претърсването като ограничителна мярка на правата на гражданите. Преценката има стеснен обхват, не трябва да се основава на въпроси по същество на делото, а следва да се отнася към това дали има достатъчно основания да се направи предположението, че в обекта за който се иска претърсване се намират предмети/книжа, които са от значение за делото. Преценката обхваща анализа на съотношението между наличните данни и вероятността да се намерят търсените предмети.
Законодателят е предвидил възможност за разрешение за претърсване на база две предположения: 1) предположение относно наличието на предмета на територията на обекта на претърсване; 2) предположение относно значението на търсения предмет за делото.
Първото предположение може да бъде решено въз основа на фактически данни: фактически данни трябва да се съдържат в процесуален източник, не могат да се ползват данни от оперативно-издирвателни мероприятия, ако не са приобщени към доказателствата по делото. Второто предположение може да се реши както въз основа на фактически данни, така и да се основава само на логически връзки. Логически връзки ще се изградят на базата на анализ на конкретната информация и на базата на следствения и съдебния опит по сходни дела. Искането за претърсване и разрешението за претърсване са по своята познавателна същност едно одобрение на типична частна следствена версия.
Както при освидетелстването, така и претърсването може да се извърши и без санкцията на съдията в случаите, когато има неотложен характер. Протоколът за извършване следва да бъде представен и одобрен от първоинстанционният съдия веднага, не по-късно от 24 часа от момента на претърсването.
От процесуална гл.т. претърсването следва да се извърши не само в присъствието на поемно лице, но и на лицето, което използва помещението. Ако то не може да присъства – в присъствието на пълнолетен член на семейството, ако и той не може да присъства – в присъствието на домоуправител или представител на общината/или кметството.
Претърсване на помещения, които се обитават от държавни или общински организации – представител на организацията трябва да присъства при претърсването.
Претърсване на помещения на чуждестранни представителства или международни организации – изисква се изричното съгласие на ръководителя на представителството и задължителното участие на прокурор и представител на министерство на външните работи.
Тактически изисквания: внезапност, целенасоченост, пълнота, разностранност, правилна последователност, правилна и своевременна оценка на местността или на поведението на собственика  на помещението.

Извършване на претърсване

Извършване на претърсване: започва с покана до лицето, което ползва претърсвания обект, да предаде търсения обект доброволно. Ако той откаже – тогава на това лице се предявява разрешението за претърсване и се започват фактическите действия по претърсване.
Претърсване на помещения. Да се постави охрана и да се определи последователността на изследването. В едни случаи се започва от най-трудните помещения, а в други от помещенията с най-разностранни функции. Заварените лица се настаняват в едно помещение под контрол на органите на разследването.
Изследват се стените, мазилката или тапетите, различието в звука, в оцветяването и монолитността, ”възрастта” на съединителните части и детайли. Следи се поведението на собственика и промяната в настроението му в зависимост от мястото където се претърсва.
Претърсване на местности. Изследване на цялата територия с всичките и особености-изискването за пълнота. Местността се разделя на участъци, които се изследват последователно и за да не се пропусне нещо изследваната територия се застъпва.

Последици от претърсването.

Интересен е въпросът за последиците от претърсването – чл. 137, ал.4 НПК: при претърсването  не могат да се извършват действия, които не се налагат от тяхната цел – твърде бланкетна норма. Компетентният орган, извършващ претърсването, може да се позове на това, че според неговото вътрешно субективно убеждение е трябвало да бъдат извършени тези действия. Чл. 137, ал.4 – избягване на ненужни повреди – бланкетна норма и подлежи на субективна преценка. Винаги, когато претърсването завърши с неуспех, вредите от претърсването следва да бъдат възстановени от държавата, понеже тя осъществява наказателното правосъдие и е отговорна за служителите си, които е назначила (регресно искане към тези служители).
Търсене на труп и живи лица: с измененията на НПК от 99 г. се въведе нещо, което е твърде спорно – търсенето на труп и на живи лица. Претърсването е обикновено свързано с откриването на предмети и документи, представляващи веществени доказателства. Търсенето на живи лица е спорно в теорията и практиката. Търсенето на труп – спорът е доколко следва да се иска разрешение от първоинстанционния съдия: самият факт на намиране на труп е основание за образуване на производство по 116 и сл. НПК. В хипотезата, когато се търси труп, санкцията на първоинстанционният съдия не би следвало да има задължителен характер, не е безусловно задължителна.

Фиксиране.

Дейността по претърсването и резултатите от него се закрепват процесуално в протокол. В него се посочва времето и мястото на претърсването,участвалите лица и др. Подробно се описва всичко, което е намерено. Предметите или книжата се показват на поемните лица и на лицето, у което се извършва претърсването, а в протокола се записват бележките, които тези лица са направила. Когато намерените предмети или книжа са много на брой, целесъобразно е да се опишат в отделен списък-приложение към протокола. Посочво се задължително дали лицето доброволно е предало търсените предмети или книжа или е оказало противодействие, в какво се е изразявало то и т. н. Отбелязва се също дали предметите или книжата са оставени за пазене, у кое лице и при какви условия.
Намерените предмети или книжата и местата където са открити се фиксират и фотографски с възлови и детайлни снимки. Следва да се фотографират така, че да се отразят всички индивидуализиращи признаци на намерения обект. Да се фиксира и заснеме мястото, където са намерени търсените предмети.

Повторното претърсване.

Повторното претърсване е самостоятелно следсвено действие. Смята се че има основания за него когато първоначалното претърсване е проведено без достатъчно подготовка и следователят не е разполагал с необходимите сведения за предметите или книжата, които имат значение за делото; когато претърсването не е било извършено задълбочено, без необходимите технически средства; когато е проведено при неблагоприятни условия, слаба видимост и др.; когато могат да бъдат открити и иззети нови предмети или книжа и в случаите на обосновано очакване,че извършителят, успокоен от първоначалните резултати, ще върне укритите предмети или книжа на същото място.
Прави се самостоятелен протокол.

Претърсване в съдебното производство

В практиката не се среща. Може да се наложи в случаите, когато не е извършено повторно претърсване по време на предварителното разследване, когато възникнат достатъчно основания да се предполага, че могат да бъдат намерени посочените по време на съдебната фаза от страните в процеса предмети или книжа; когато въпреки искането на съда не са му предадени предметите или книжата. Съдът взима решение с определение за извършване на претърсване. Претърсването може да бъде извършено и от органите на предварителното производство по решение на съда. Резултатите от претърсването се закрепват в протокола на съдебното заседание.

Личен обиск.

Същност.

Личният обиск позволява да се установи връзката на лицето с разследваното престъпление. Той е неотложно следствено действие.


Самостоятелно процесуално-следствено действие, уреден е в 138 НПК. Както и при претърсването и освидетелстването, и личният обиск следва да се извърши със санкцията на първоинстанционния съдия. Извън санкцията на първоинстанционния съдия личния обиск се допуска в досъдебното производство при две хипотези:
1) Задържане: задържане по НПК е предвидено в няколко хипотези:
        - чл.152А, ал. 3 – като мярка обезпечаваща явяването на обвиняемия пред съд. Това задържане може да е: в рамките на 24 часа като временна мярка, взета от разследващите органи и за 72 часа, когато мярката е взета от прокурорът;
        - 152А, ал. 6 – когато задържането е предприето като мярка за неотклонение от съда (да се различават мярка за неотклонение и мярка за процесуална принуда: мярката за процесуална принуда обхваща и мярката за неотклонение, а задържането е мярка за неотклонение) .
        - 152Б, ал. 6 – при потвърждаване на мярката за неотклонение задържане под стража;
        - 153, ал.1 – когато има замяна на мярката за неотклонение с по-тежка – задържане под стража;
        - 202, ал. 1 – извършване на предварително задържане на заподозрян за 24 часа.
Четири от тези пет хипотези са първоначално задържане, а една е потвърждаване на мярката за неотклонение задържане под стража. Не се налага обиск без съдебно разрешение по 152А, ал. 6 и 153 НПК, понеже самото задържане се извършва по решение на съда.
    2) Друга основна хипотеза, изискваща санкция на съда, освен задържането, са случаите, когато има достатъчно основания да се предположи, че лицата, които участват при претърсването са укрили предмети или книжа от значение за делото. Присъстващи лица при претърсването са: поемни лица; лицето, домоуправител; пълнолетен член на семейството; представител на общината; съответната служба или учреждение; прокурор – възможна е лична заинтересованост от разследването – има имунитет като съдебен магистрат.
    Докато при задържането самата мярка предполага обиск на лицето без да са налице други предпоставки, то при втората хипотеза – присъстващите лица – се изисква наличие на фактически данни, даващи достатъчно основание да се счита, че тези лица са укрили предмети, интересуващи разследването. ВС е приел, че не може да съставляват достатъчно основания: подозрения, съмнения и самовнушения на органите на досъдебното производство. Не могат да съставляват достатъчно основание констатациите за липсващи предмети или нетипичното, необикновено поведение на присъстващите лица.

Подготовка и извършване.

Подготовката почива на изчерпателни данни за личността на претърсвания. Извършва се както на територията на местопроизшествието или мястото, където е задържано лицето, така и на други подходящи места, aко няма опасност от унищожаване и повреждане на предметите или книжата и има условия за безопасност.
Обискът се извършва от лице от същия пол, в присъствието на поемни лица от същия пол.
Търсят се и се изземват огнистрелно и хладно оръжие и различни веществени доказателства и книжа-запалителни средства и материали при палежи, отчетнически и др.документи при длъжностни присвоявания и т.н.
Най-напред се претърсват външните страни на дрехите и обувките, а след това вътрешните. Съставя се протокол за личен обиск, към който се прилагат фотоснимки.

Задържане и изземване на кореспонденция: съществени изменения от 99 г. – както в основанията, така и в реда за извършването.


Тази мярка на вмешателства в личния живот на гражданите следва да се предприема по изключение, задължително и само със санкцията на съда при наличието на две обстоятелства: когато е свързана с разкриване или предотвратяване на тежки престъпления.
Под разкриване следва да се разбира наличието на фактически данни относно извършеното престъпление, но които данни не са достатъчни за неговата конкретизация по отношение на авторство и способи на осъществяване.
Предотвратяване на престъпление – такова противодействие, което има резултативен характер и което се отнася както към извършването, така и към подготовката за извършване на престъплението.
Фактическо извършване на изземването и изследване на кореспонденцията. Следва да се спазват изискванията по 139 НПК и това да стане в присъствието на поемни лица, а когато е кореспонденция на учреждение или кореспонденцията се намира в учреждение, то поемните лица следва да бъдат избрани измежду служителите на учреждението.  
Тактика на изземване. Значение за предварителното разследване и съдебното следствие. Особености на изземването като самостоятелно следствено действие и като действие при огледа,претърсването и личния обиск.

Изземването се среща в две процесуални форми: като органически съпътстваща огледа, претърсването и личния обиск процесуална дейност и като самостоятелно следствено действие по смисъла на чл.116НПК.


В първия случай изземването е зависимо от процесуалната и тактическа организация на съответното следствено действие. Във втория случай изземването е самостоятелно следствено действие с произтичащите от това тактически особености. При тази хипотеза органите на разследването разполагат с достатъчно данни за местонахождението и особеностите на предметите/обекти, които имат значение за делото.
Нормативна основа е чл.133 НПК - “всички учреждения, предприятия,обществени организации, длъжностни лица и граждани са длъжни да предадат намиращите се у тях предмети или книжа”, ако бъдат поискани от съда или от органите на предварителното производство. Още по подробно е регламентирано в чл.134-139 НПК,  като органически свързано с претърсването.

Планиране

Решение за изземване се взема при две групи данни по делото:
- за връзката на определени предмети или книжа с разследваното престъпление и за
- тяхното местонахождение и характерни признаци.

Изземването е неотложно следствено действие, когато се появи опасност от унищожаване, повреждане или укриване на предмети и книжа.


Книжата от значение за делото, които подлежат на изземване са няколко групи: официални и частни документи и свързаните с тях писмени източници; подправените документи; документи, които се отнасят до извършителя на престъплението, особеностите на производствения процес, организацията на работата, формите и съдържанието на превантивно-предупредителната работа. Наред с подправения документ се планира и изземването на вторите екземпляри, независимо, къде се намират в момента. Прави се т.нар. групово изземване, за да се осигури едновременното изземване на документите от различни предприятия, учреждения или организации.

Подготовка.

Съставя се постановление за изземване; осигуряват се поемни лица, лицето у което се намират предметите или книжата; създават се условия за спазване на изискванията по чл.136НПК; взема се разрешение от прокурор/съда?/, когато предстои изземването на документи, които съдържат държавна тайна, или изземване на пощенска и телеграфна кореспонденция.
Осигурява се присъствието на оперативни работници или охрана, когато се предполага, че ще възникнат затруднения. Характерна черта на подготовката е запазването и в тайна и бързината на извършването и.

Извършване

Извършването започва с представяне на решението за изземване и с предложение от компетентния орган да се посочат интересуващите го предмети или книжа.
На изземване освен предварително набелязаните обекти, подлежат и всички предмети или книжа, които имат значение за делото, а също и забранените за ползване или извадени от гражданския оборот предмети или книжа, когато органите на разследването се натъкнат на тях.
Иззетите предмети или книжа се предявяват на поемните и на другите присъстващи лица.
Изземването на пощенска или телеграфна кореспонденция, както и на документите съдържащи държавна тайна се извършва само с разрешение на съда /чл.139,ал1НПК/. Изземването на кореспонденция, намираща се в учреждания, става в присъствието на поемни лица, избрани между служителите на учреждението.
За изземването и резултатите от него се съставя протокол. В него се посочва наред с общите данни, какви предмети или книжа са иззети, как са опаковани и запечатани и на кои от тях са направени фотоснимки.
Изземване в съдебното производство. Законова опора са чл.133 и чл135-139НПК. Може да се извърши, когато страните в процеса посочат в хода на съдебното следствие съответното учреждение, предприятие или обществена организация, длъжностно лице или гражданин, у когото се намират предмети или книжа, които могат да имат значение за делото и когато могат да опишат особеностите на посочените от тях предмети и книжа. Изземването и резултатите от него се отразяват в протокола на съдебното заседание.
Разпит. Общи въпроси. Видове свободен разказ. Видове въпроси, които могат да бъдат зададени след извършването му. Основни тактически способи при разпита – характеристика. Разпит пред съдия.

Същност.


Разпитът е способ за събиране на гласни доказателствени средства.

През първата фаза-предварителното производство, разпитът е много по-близо по време до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване, проверка и доказване. По-слабо е забравянето и по-малка е опасността от тенденциозност. Показанията са по-спонтанни и по-искрени, по-малко са обременени от неправилни версии и обмислена лъжа. Възпроизвеждането е по-бързо, а паметта по-свежа. По-слаба е естествената деформация на фактите.


През втората фаза-съдебното производство, разпитът се провежда в условията на публичност и състезателност с произтичащите от това последици от психологически и тактически характер.

Значение на разпита.

Разпитът позволява да се съберат гласни доказателства, в повечето случаи по основни въпроси от предмета на доказването, и да се направи проверка и оценка на голяма част от доказателствените материали по делото. Дава се възможност да се очертаят насоките за откриване и събиране на нови доказателствени материали, да се изградят и проверят важни следствени и съдебни версии и да се изяснят различни обстоятелства от предмета на доказването.

Подготовка.

Обхвата и дълбочината на подготовката зависят от различни фактори-от значението на очакваните показания или обяснения, от данните за личността на разпитвания и др.

Съдържание на подготовката.

По време на подготовката най-често се изясняват въпроси от организационен характер - определяне на времето и мястото на разпита, продължителността му и участващите в него лица и т.н. Също така се отделя внимание на проблемите по същество-предмета на разпита и тактическите способи, които може да се използват и т.н.
Основните моменти на подготовката са:
- Определяне на предмета на разпита, т.е.на очакваната информация за обекта и обективната, субекта и субективната страна на деянието и другите обстоятелства от предмета на доказването. Обикновено се изхожда от данните за условията, при които е станало формирането на показанията или обясненията, от факторите, оказващи влияние върху досоверността на показанията, от личността на свидетеля и др.
-Определяне на времето и мястото на разпита. Относно мястото на разпита са възможни три варианта: в кабинета на следователя; в болнично или жилищно помещение; на местопроизшествието. Последният има големи предимства: по-голямо активизиране на асоциативните връзки и по-пълно възпроизвеждане; повишаване на точността и изчерпателността; увеличаване на възможностите за оценка на показанията в хода на депозирането им.
-Определяне на продължителността на разпита, при разпит на непълнолетни свидетели и обвиняеми, на бoлни лица и др.
-Определяне на участниците в разпита - преводач, ако се налага; тълковник, когато обвиняемият е глух и ням; педагог или психолог, родител или настойник при разпит на непърнолетни свидетели.
-Осигуряване на технически средства - магнитофон, видеомагнитофон.
-Изясняване на влиянието на обективните и субективните фактори при формиране на показанията. При това участват по правило и двете форми на познанието-сетивната и логическата.
-Определяне на тактическите способи.Те се използват и през трите етапа на разпита-свободният разказ, задаването на въпроси и фиксирането на резултатите от разпита. Способите биват по природа: криминалистични, психологични и логически, като момежду ими има връзка. В практиката най-често се използват следните способи: предявяване на веществени доказателства и документи; детайлизация на разпита; задаване на неочаквани въпроси; задаване на система от въпроси, подчинени на определена тактическа цел; използване на положителните качества на разпитвания, чрез провокиране на неговата честност, смелост и независимост, чувство за отговорност и справедливост.
-Осигуряване на подходящи условия за възпроизвеждане и правилно процесуално закрепване на показанията.Създава се необходимата за целта обстановка в кабинета на следователя и в съдебната зала. Тя трябва да съдейства за съсредоточаване на следователя или съда, и на свидетеля или обвиняемия, да внушава спокойствие и да предразполага към доверие.

Тактика на разпита.

Тактическите/криминалистичните изисквания/ се отнасят до четири момента:
Началният етап на разпита
Свободният разказ
Въпроси по време на разпита
Оценка на показанията или обясненията в хода на разпита

Началният етап на разпита има значение не само за следователя, но и за свидетеля. Тук се съобщават и запосват данните за личността на свидетеля и за отношението му към разследваното престъпление. Прави се предупреждение за наказателната отговорност и се уведомява дали ще се изготви звукозапис. През този етап става първата среща между следователя и свидетеля/обвиняемия/, започва преценката им един за друг и още тук, в зависимост от допуснатите от свидетеля неточности в данните за възрастта, образованието, професията и др. може да се направи предположение за достоверността на предстоящите показания.

1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   23


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница