Лекции по Криминалистика : су 2009 година



страница18/23
Дата01.08.2018
Размер3.13 Mb.
1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   23
        1. предучилищна възраст - от 6 до 7 години
        2. ранна училищна възраст - от 6-7 до 11-12 години
        3. средна училищна възраст - от 11-12 до 14-15 години
        4. горна училищна възраст – от 14-15 до 18 години

Своевременно трябва да се установи психологичен контакт с разпитвания. Тактически целесъобразно е разпита да започне със свободен разказ на тема която е близо до интересите на детето.

Важно е значението на свободния разказ. Той дава възможност да се прецени културата на детето, интелигентността му, житейската му опитност.
    Трудност има ако детето е стеснително – преминава се към въпросно-отговорна система. Не е за предпочитане.
    Задаване на въпроси.  Те трябва да са съобразен с психологичното развитие на детето. Да са кратки, ясни, с достъпна терминология, да не са внушаващи.
    Да се задават по-малко уточняващи въпроси. Отговора е свързан с нервно напрежение у детето.

Проверяване и оценка на показанията.

Етап на проверка и оценка на показанията в хода на разпита: проверката и оценката протичат като непрекъснат мисловно-логически процес  по време на целия разпит и след това. На оценка подлежат съвкупността от факти и обстоятелства, съдържащи се в свидетелските показания, както и съвкупността от целия доказателствен материал, в чиято система се намират свидетелските показания.

Установяването на лъжесвидетелстване е резултат от проверка и оценка на свидетелските показания. Отчита се наличие на фрази/ изрази или думи, които не са типични или характерни за речника на разпитвания, научили са го.

Разпит на съдебни експерти в предварителното и съдебно производство. Особености.

Същност.


Разпитът на експерти е самостоятелно следствено действие независимо от органическата връзка, в която се намира с извършената експертиза. За разлика от другите разпити, той е целенасочено изследване, което е изрично поръчано от компетентния орган.
    Разпита съдейства за уточняване на експертното заключение и за изясняване на важни обстоятелства по делото. Дава възможност да се открият нови признаци на изследвания обект и да се прецени по-добре значенето на произтичащите от тях изводи.
    Разпита има значение за по-нататъшното планиране на разследването. Въз основа на обясненията на експерта може да се назначи повторна или допълнителна експертиза, колективно или комплексно изследване. Възможно е резултатите да мотивират призоваване на нов свидетели.

Планиране на разпита.

Решение за разпит на експерт в предварителното разследване се взима при наличието на две основания за това.
    Особени основания възникват в случаите на грешки в експертното заключение, при ниско качество на експертизата, необоснованост на заключението и непълнота на изследването.
    Обикновени основания основания са налице когато е необходимо:
4.Изясняване на връзката на използваните специални знания със стоящите за решаване задачи по делото.
5.Установяване на условията, при които е извършено изследването.
6.Уточняване на експертното заключение когато има несъответствие между обстоятелствената част и изводите.
7.Изясняване на причините за съществуващата логическа и фактическа непоследователност.
8.Закрепване на резултатите на извършено извън предмета на назначената експертиза изследване.

Разпита се планира с цел да се изяснят причините за вероятното заключение, тъй като те не винаги са обяснени изчерпателно в протокола за експертизата.

Планиране на разпита в съдебното заседание.

Наличието на експертно изследване в предварителното производство е поначало основание за призоваване на експерта в съдебното заседание, освен ако съда сметне че това не се налага. На тактическа преценка подлежи главно предмета на разпита и последователността на провеждането му, когато са призовани повече от един експерт. Експерта трябва да защити своето изследване, да разясни пътя по който е стигнал до направените изводи. Разпита в съдебното заседание дава възможност да се добие представа за компетентността на експерта и помага на съдебните заседатели да разберат по-добре ролята на назначената експертиза.

Подготовка.

Следователят или съдът разполага с процесуален документ за позицията на разпитвания по основна част от предмета на разпита. Това е експертното заключение.

Особености при подготовка на разпита.

Обясненията на експерта не са обусловени от външни обстоятелства лични възприятия, а на експертно изследване. Познанието тук е преднамерено и целенасочено, а обясненията са тясно свързани с специалните знания в областта на експертизата.


    Експерта има почти пълна представа за насоката на разпита.
    Обясненията на експерта, както и дейността му при извършване на експертизата почиват на специални знания в областта на науката, техниката и изкуството.
Експерта дава обяснения по въпроси, които са в сферата на неговата професионална подготовка. Няма напрежение  страх, протича гладко.

Обясненията на експерта се формират през три последователни периода.


По време на изследването. За разлика от свидетелските показания, формирането на които протича неочаквано и при еднократно въздействие върху сетивните органи, тук е необходимо продължително обмисляне, а и изменения на условията.
Период след предоставяне на експертното заключение. Въздействат различни фактори: забравянето, общественото мнение, и др. Най-важно е мисленото продължаване на експертизата в съзнанието на експерта.
Период на депозиране на обясненията в хода на разпита.

Установява се в каква степен експертното заключение подкрепя останалите доказателства поделото. Събират се ако е необходимо данни за личността на експерта (за професионалните му качества и опит).

Тактика на разпита.

    Способ на детайлизация на разпита. До него се прибягва както при непълнота и недостатъчна яснота на експертното заключение, така и при необоснованост  и противоречие на изводите с останалия доказателствен материал. Трябва предварителна подготовка и запознаване с експертното решение. Задават се уточняващи въпроси и контролни въпроси за изясняване на връзката на специалните знания с изясняваните обстоятелства.

    Способ на предявяване на изследваните веществени доказателства.

    Способ на мисловната реконструкция на експертното изследване. Дава възможност да се прецени дали посочените резултати произтичат закономерно от изследването.

Разпит на експерт.

Три етапа.

Начален етап. Снемане самоличността на експерта  и предупреждаване за наказателната отговорност по чл. 291 НПК.

Втори етап. Най-важен. Същински разпит. В двете форми.

Заключителен етап. Експерта трябва да даде оценка на използваната методика и обоснованост на изводите.

Разпита трябва да премине преимуществено в свободен разказ.


Разпита може  и трябва да се разшири и извън експертното заключение.

Разпит на заподозрени. Разпит на обвиняеми. Общи особености и изисквания за провеждане. Самопризнанието и неговото значение. Особености на разпита на непълнолетен обвиняем.


Разпит на заподозрян.

Същност.

Спорна е процесуалната фигура на заподозрения в българското право: дали фигурата на заподозрения е относима към процеса или тя стои извън /преди образуването на процеса. В четири хипотези възниква фигурата на заподозрения, регламентирани в 202, ал.1 НПК. При всички случаи от четирите хипотези се отнася до установяването на факти и обстоятелства, насочващи към връзката на определено лице с конкретно извършеното престъпление. Четирите хипотези:


    1) лицето е заварено при извършването на престъплението или непосредствено след извършването му. Спорна е хипотезата, понеже присъствието на територията на произшествието не означава участие в извършването на престъплението. Освен това следва да се направи разлика между местопрестъпление и местопроизшествие: местопрестъпление е мястото, където е извършено изпълнителното деяние; местопроизшествието е територията на която могат да се открият следи и веществени доказателства, свързани с престъплението. Както е формулирана хипотезата на 202, ал.1, т.1: следва да се приеме, че лицето е заварено на местопрестъплението, тъй като законодателят е употребил: “при извършването или непосредствено след”.
    2) когато определено лице-очевидец посочи извършителя на престъплението.
    3) когато върху тялото или дрехите на лицето, по него или в жилището му са открити явни следи от престъплението. Тази хипотеза е малко неточна по отношение на жилището, по-точно е: помещение, което се обитава на самостоятелно правно основание или в помещение, което обитава лицето.
    4) когато лицето се е опитало да избяга или след съответна проверка не може да се установи самоличността или местоживеенето му и има достатъчно данни, че е извършило престъпление. Това е сложен фактически състав от субективна и обективна страна:
        - от обективна страна: лицето да се е опитало да избяга, т.е. не се е подчинило на разпоредбите на полицията или следствените органи и да има явни данни, че е извършило престъпление. Явни данни: би следвало да се препраща към предходната хипотеза: 202,ал.1, т.3 – когато върху тялото или дрехите има следи. Достатъчно данни ще бъдат налице и при т. 2: ако очевидец е посочил лицето и на база словесен портрет е разпознато лицето от полицейските или следствените органи. Подобна е хипотезата, когато не може да се установи местожителството на дадено лице;
Основният спор в теорията и практиката: дали заподозреният стои извън процеса? Беленски подкрепя ВС: заподозреният стои извън процеса, понеже по отношение на такова лице няма повдигнато обвинение, има само съмнение в участието на това лице в извършване на престъплението. Законодателят поради тази причина е приел, че заподозреният има самостоятелен кръг процесуални права, регламентирани в 206 НПК. В този смисъл е и разпоредбата на 207, ал.1 НПК: когато на предварителното производство се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер и не са налице някои от основанията за прекратяване на наказателното производство, следователят съставя постановление за привличане на лицето като обвиняем. Тук не бива да се бърка с образуване на предварителното производство, което може да стане и срещу неизвестен извършител и да се извършат процесуално-следствени действия, свързани с установяването на извършителя. Процесуално-следствените действия са насочени към установяване на обстоятелства, включени в предмета на доказване по 82 НПК. Привличането като обвиняем предполага събрани доказателства по реда и със способите, предвидени в 116 НПК. Отнесено към заподозрения това означава, че по отношение на него могат да се извършат ограничен кръг следствени действия, които законодателят е изброил лимитативно в 206, ал.2 НПК, а това са: 1) разпита на заподозрения; и в редки случаи извършването на идентификационни експертизи. Законодателят е приравнил разпита на заподозрения към разпита на обвиняемия по отношение на неговата тактическа организация и по отношение на част от процесуалната организация. Според Беленски предметът на разпита на заподозрения има стеснен характер и бе следвало да се свежда до изясняване на обстоятелствата, визирани в 202, ал.1, т.1 до 4.

Основания за разпита. По силата на чл.206,ал1НПК лицето има право да научи в какво е заподозряно, да даде обяснения, да прави искания, бележки и възражения. Неговите обяснения имат характер на доказателствено средство. Следователно разпитът се извършва за да бъде реализирано правото на лицето да даде обяснения.


В повечето случаи разпитът се извършва като неотложно следствено действие. Но той може да бъде проведен и след първоначалните следствени действия. А предварителното задържане е обикновено ситуационно действие.
Подготовка и тактика на извършване на разпита. Разпитът на заподозреният почива на разпоредбите на НПК за разпит на обвиняем. Един от основните въпроси е проучване на личността на заподозрения. Специално внимание заслужават сведенията за отношенията между заподозрения и пострадалия и поведението на заподозрения преди престъплението.

Провеждане на разпита.

В началото на разпита се съобщава основанието за задържане и се изясняват правата, които има лицето в качеството на заподозрян. Съдържанието на разпита се отнася главно до факта на извършване на престъплението. По-благоприятни са тактическите условия за разпит, когато лицето е заварено при извършване на престъплението или непосредствено след това, когато очевидец го е посочил или когато върху тялото и дрехите му по него или в жилището му са открити следи от престъплението.
Използват се следните тактически способи: детайлизация на разпита-чрез система от уточняващи и контролни въпроси се изясняват обстоятелствата, отнасящи се до обективната страна на деянието и участието на заподозрения в него, до причините и условията, способствали извършването му; предявяване на веществени доказателства и книжа-особено голямо значение има предявяването н

а иззетите при личния обиск предмети и книжа, когато е установена връзката им с разследваното престъпление; използване на положителните качества на разпитвания и др.


За провеждането на разпита и резултатите от него се съставя предварителен протокол.Значението на обясненията на заподозрения като доказателствено средство се изчерпва в предварителното производство.

Разпит на обвиняемия  – чл. 210 НПК

Същност.

Следва да се извършва непосредствено след повдигането на обвинение. Разпит на обвиняем е сложно процесуално-следствено действие – изисква значителни материални ресурси, свързани с подготовката и провеждането му. Разпит на обвиняеми е задължително следствено действие, което се извършва незабавно след като следователят предяви обвинението. Следователно провеждането му е зависимо от процесуалните действия, които го предхождат-повдигане на обвинението и неговото предявяване.

Значение. Получава се в много случаи достоверна доказателствена информация за това: къде, кога, как и с помощта на какви способи и средства е извършено престъплението; кои са мотивите и условията, благоприятстващи извършването му и т.н.

Подготовка и тактика на извършване на разпита.

Подготовката е близка до тази за разпит на свидетели, но в същото време е и различна, защото е свързана с повече трудности и изисквания. Даването на обяснения от обвиняемия е негово право, а не задължение.

За да се извърши правилно разпит на обвиняем следва да се предвидят някои обстоятелства във връзка с неговата тактическа организация:


    1) следва да се проучи личността на обвиняемия:
        - с оглед последваща преценка достоверността на неговите обяснения;
        - с оглед възможността за отричане от обясненията;
        - с оглед възможността за получаване и преценка на самопризнание;
    2) набелязване на въпросите, които ще бъдат зададени: общо изискване към тях: да съдействат за разкриване участието на обвиняемия в извършване на разследваното престъпление и евентуално за получаване на информация, релевантна към формите на вина в разследваното престъпление. Съдържанието, формулировката, видовете въпроси, които ще се задават – разпит на свидетели.
    3) вземане на мерки за осигуряване на веществени доказателства;

В много случаи трудностите при разпита започват след приключване на оправдателните обяснения. Трябва да се прецени какви въпроси трябва да бъдат зададени. Целта е да се провери поддържаното алиби и да се установи в каква степен дадените оправдателни обяснения отговарят на действителността. Прибързаното укоряване в неискреност, както и безкритично-доверчивото приемане на самопризнанието или неуместните усилия да се “въведе” разпитваният чрез странични въпроси към същността на разследването са в еднаква степен погрешни. Не бива да се забравя презумпцията за невиновност.

Особености относно фактическото извършване на разпит на обвиняем. Обвиняемият (за разлика от свидетеля) не може да бъде разпитван по делегация, с изключение – когато е извън страната. Разпит на обвиняем започва с въпрос: “признава ли се за виновен?” и едва след това – покана за свободен разказ. Разпит на обвиняем в значителна степен е факултативно следствено действие, понеже обвиняемият има възможност за реализиране на правото си на защита, част от което право на защита е правото на мълчание – обвиняемият може да откаже да дава обяснения във връзка с провеждането на разпита.

Самопризнание на обвиняемия.

Чл. 91 НПК: обвинението и присъдата не могат да се основават само на самопризнанието на обвиняемия и самопризнанието не освобождава съответните органи от задължението им да събират и други доказателства по делото.Този текст поражда значителни спорове. Нямаме определение на самопризнание. Доктрината: самопризнанието е изявление на обвиняемия, с което той признава определени или всички факти по повдигнатото срещу него обвинение. Това доктринерно понятие се приема частично от съдебната практика.
Процесуална природа на самопризнанието. ВС: самопризнанието е доказателствено средство. Това виждане е спорно. Логическият и систематическият анализ на 83 и 84 НПК води до други изводи.
Разлика между доказателства и доказателствени средства. доказателствено средство са процесуално-технически способ за възпроизвеждане на фактите от обективната действителност, релевантни към разследваното престъпление. Доказателствено средство са предварително определени в процесуалния закон и самопризнанието не е предвидено от законодателя като самостоятелно доказателствено средство. ВС приема, че самопризнанието е самостоятелно доказателствено средство по аргумент на 86, ал.1: доказателствено средство са обясненията на обвиняемия. Ако тълкуваме 83 и 84 във връзка с 91, ал.2 НПК: самопризнанието не освобождава съответните органи от задължението да събират други доказателства: от една страна в 83 и 84 имаме доказателствени средства, от друга страна – 91. ал. 2: самопризнание и други доказателства. Ако тълкуваме 83 и 84 във връзка с 91: самият законодател е приел, че самопризнанието е по-скоро доказателство.
    Беленски: самопризнанието следва да се третира като факт от обективната действителност, като едно волеизявление, което подлежи на проверка и оценка и което следва да бъде приобщено към доказателствата по реда на чл.116 НПК (вж.акад.Павлов за доказателства и ДС).

Съдържанието на самопризнанието:



    1) Самопризнанието може да бъде насочено към изясняване на фактически въпроси, свързани с предмета на доказване, но със самото самопризнание не могат да се третират въпроси относно процесуалните последици от извършването му, понеже процесуалните последици от извършването му са от компетентността на съда. Самопризнанието следва да се различава от сделката със съда;
    2) С оглед обема на самопризнанието то бива:
        - пълни самопризнания: когато самопризнанието се отнася до всички елементи от предмета на доказване;
        - частично самопризнание: визират се отделни елементи от предмета на доказване или отделни елементи от фактическия състав на разследваното престъпление;
    3) От гл.т. на предмета на доказване по 85 спорен въпрос е може ли със самопризнанието да се третират елементи, свързани със вината и нейните форми, т.е. от субективната страна на престъплението. Една част от процесуалистите приемат, че е недопустимо. Въпросът за определяне и класификация на формите на вина е въпрос, който следва да се решава от съда и то едва при постановяване на присъдата. Друга част от процесуалистите: противоположната теза с аргумент, че третирането на формите на вината от обвиняемия е израз на неговото право на защита. Към това становище следва да се добавят и други аргументи: кой друг ако не обвиняемия може да каже какви са били намеренията му във връзка с разследваното престъпление. Друг е въпросът, свързан с другите елементи от субективната  страна на престъплението: тук следва да се извърши задълбочена проверка и оценка на самопризнанието – в частта му относно субективните елементи от състава на престъплението.
    4) В съдебната практика възниква въпросът следва ли да се приема частично самопризнание или трябва да има пълно самопризнание, за да бъде годно доказателство. Практиката на ВС е противоречива: в по-старите си решения – самопризнанието трябва да бъде пълно, т.е. да се отнася до всички обстоятелства по 82; в последните години за самопризнание можем да говорим, когато то се отнася до отделни елементи от предмета на доказване.  
Форма на самопризнанието може да бъде дадено в различна процесуална форма. Законодателят не е предвидил изрично, че самопризнанието трябва да бъде дадено само по време на разпита на обвиняемия. Първата процесуална възможност за получаване на самопризнание: 189 НПК – хипотезите на образуване на предварително производство. Предварително производство може да се образува, когато законов повод е личното появяване на дееца и заявлението му че е извършил престъпление. Самопризнание може да се получи при извършването на което и да е процесуално-следствено действие във всеки един момент от развитието на процеса, и в двете фази - досъдебната и съдебната фаза. Ако имаме годно извършен процесуално-следствен способ за събиране и проверка на доказателства (116) при всяко от тях може да се получи годно самопризнание. Това означава, че самопризнанието трябва да бъде направено пред компетентния орган, осъществяващ функцията по ръководство и контрол на процеса и само в този случай можем да говорим за годно самопризнание. Поради тази причина не бихме могли да приемем, че имаме самопризнание, когато то се съдържа в изявление на обвиняемия преди започването на процеса, в което изявление той твърди че е извършил престъпление. Когато е направено изявление, но не е имало процес – няма да има и годно самопризнание по 91, ал.1 НПК. Най-честата хипотеза на получаване на самопризнание – при разпит на обвиняемия. Изготвянето на видео- и звуко- запис по време на разпита на обвиняемия и получаването на признание по време на този разпит: тук следва да се изхожда от функцията на записа: правно-технически способ за фиксиране на резултатите от следствените действия. Трябва да се имат предвид  277, ал.2 НПК - те могат да се използват субсидиарно само след кота са прочетени обясненията на обвиняемия, съдържащи се в протокола за разпит. Самопризнание направено при насилие или заплаха не бива да се приема такова самопризнание, понеже то не е получено по реда и със способите, предвидени в НПК.
    Участието на защитник при извършване на самопризнание – трябва ли да участва защитник? Чл. 73 НПК урежда задължителното участие на защитник в наказателния процес. Ако участието на защитник е задължително, то и самопризнанието би следвало да става в негово присъствия, в противен случай има опасност от нарушаване на процесуалните интереси на обвиняемия и злоупотреба със самопризнанието.
Чл. 73 и сл.: участието на защитник в случаите, когато не е задължително участието му е оправдано при две обстоятелства:
1) защитникът ще се яви свидетел на факта, че самопризнанието е депозирано доброволно, не под заплаха или насилие;
2) участието на защитника може да има благоприятен психологически ефект върху обвиняемия и да съдейства благоприятно за депозиране на истинско и пълно самопризнание.
Отказ от самопризнание, направено в присъствието на защитник: трябва да се има предвид възможността обвиняемият да реализира правото си на защита, включително и да се откаже от самопризнание – единственото препятствие за реализирането на отказ: 210, ал.3 НПК – разпит пред съдия.

Мнимо самопризнание


    1) Същност: само  доброволното самопризнание може да е мнимо. Най-често причините за мнимо самопризнание имат личен характер: желанието да се предпазят трети лица от наказателна отговорност; очакването на изгода от самопризнанието – при престъпление, извършено в съучастие; очакването на облекчени отношения при разследването и по-лека присъда. Мнимо самопризнание  може да се разглежда и като елемент от тактическата организация на защитата.

Защита от мнимо самопризнание : в процеса на получаване на самопризнание: преценка на неговата достоверност. Самопризнанието задължително да се провери и оцени в съвкупността от наличните доказателства към момента на извършване на самопризнание.

1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   23


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница