Лекции по Криминалистика : су 2009 година



страница21/23
Дата01.08.2018
Размер3.13 Mb.
ТипЛекции
1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   23

    1) първоначални следствени действия могат да се извършват повторно и обикновено за това съществуват благоприятни условия;
    2) неотложни следствени действия предполагат ограничени възможности, а в някои случаи дори се изключва повторното им извършване.

Продължителност на подготовката за извършването им:


1) първоначални следствени действия се подготвят и извършват в съответствие с изискването за своевременност, но при значително по-спокойна следствена ситуация;
    2) неотложни следствени действия – подготовката и извършването им има по-скоро ситуативен, непредвидим характер.

Характер и обхват на задачите:

    1) първоначални следствени действия имат значение за правилното построяване на следствените версии и определяне на съдържанието на планирането;
    2) неотложни следствени действия – тяхна приоритетна задача е предотвратяване унищожаването на следи и веществени доказателства;

Необходимостта от НЕОТЛОЖНИ СЛЕДСТВЕНИ ДЕЙСТВИЯ се обуславя от:


        1) устойчивостта на доказателствения материал;
        2) от осигуряване на своевременна връзка с оперативно-издирвателните органи и експертните органи с оглед запазване на доказателствената информация;    
        3) следва да се има предвид установяване на причините, които биха предизвикали изменение в доказателствата.

Последващи следствени действия:

процесуално-следствени действия, които се извършват в един по-напреднал етап на разследването, който се характеризира с:
    1) значителна информационна осигуреност;
    2) значителна по обем доказателствена информация;
    3) липса на конфликтна следствена ситуация.

Насочени са както към събиране на доказателствена информация, така и към проверка на вече събрана доказателствена информация. Предполагат възможност за повторно извършване, относително устойчива, стабилна подготовка и възможност за детайлно изследване на събрани вече доказателства.


Критериите за подбор на последващите следствени действия са свързани с :
1) осигуряване на достоверност на вече събрана доказателствена информация;
    2) осигуряване на разностранност на вече събраната доказателствена информация;
    3) с възможност за проверка на нови следствени версии.

Разследване на убийства.


Методика на разследване на отделните видове престъпления – включва решаването на няколко въпроса:


    1) Изграждане на система от оптимални способи и тактически прийоми за цялостната организация на разследването като информационен процес;
    2) Подбор на специални за конкретния вид престъпление процесуално-следствени действия при конкретна следствена ситуация;
    3) Съобразяване на разследването с наказателно-правния и криминалистичния характер на съответния вид престъпление;
    4) Съобразяване на разследването с правилата и нормите на НПК.

Разследване на убийства обща характеристика.

Престъплението е с висока степен на обществена опасност и е едно от най-тежко наказуемите престъпления според НК. Противоправно, умишлено/или непредпазливо лишаване от живот на друг човек. В зависимост от усложненията във връзка с участието на лицата – 10 квалифицирани/ привилегировани случая.
От гл.т. на криминалистиката има отделна класификационна система на убийствата в зависимост от способа на извършване:    
1) открити (явни) - намерени са части от труп/ или целия труп; убийства, извършени в присъствието на трети лица;
2) скрити (латентни) – изпълнителното деяние е извършено в отсъствие на трети лица; предприети са мерки за скриване следите от престъплението, включително и трупа. Появяват се значителни трудности, произтичащи от поведението на извършителя: инсценировка, изграждане на алиби, вземане на мерки за повреждане/или унищожаване на следите и веществените доказателства. Съществуват различни способи и средства в тази насока, а оттук и трудности, включително и използване на опосреден деец.

Задачи на разследването и образуване на предварително производство.


Предварителното производство се образува при наличие на законен повод и достатъчно данни: 187 НПК.
    Законен повод:
    1) съобщение до органите на предварителното производство за настъпване на естествена смърт: от болници, когато убийството е било извършено в условията на откритост.    
    2) непосредствено разкриване от органите на предварително производство на признаци на неестествена смърт;
    3) лично явяване на дееца (рядка хипотеза): когато се цели смекчаване на наказателната отговорност
    4) бележки и сведения в средствата за масова информация
    5) при намерени части от труп/или труп с признаци на упражнено насилие или безследно изчезнали, ако има данни да се предположи, че е настъпила смъртта на изчезналото лице.
Достатъчно данни: теорията и практиката приемат, че са налице достатъчно данни, когато компетентният орган разполага с конкретни факти, от които следва обоснованото и основателно предположение, че е реализиран някой от съставите на убийство, предвидени в НК. Към момента на преценката все още няма образувано производство и решението на компетентният орган се основава на данни от оперативно-издирвателни мероприятия с извънпроцесуален характер. Образуването на предварително производство може да стане и при неотложни следствени действия:
191, ал.2 – оглед на местопроизшествието; претърсване; изземване и разпит на свидетел-очевидец. Наред с тази преценка да се вземат предвид и основанията, водещи до отпадане на наказателната отговорност: 9-16 НК.

Задачи на разследването – произтичат от 116 НК, както и от НПК:


    1) да се установи времето и мястото на извършване на престъплението;    
    2) да се установят причините за смъртта;
    3) способи на извършване;
    4) оръдие на убийството;
    5) мотивите;
    6) извършителят;
    7) причините и условията, способствали за извършването;
    
Първоначални следствени действия.
Веднага след образуване на предварителното разследване. Тясно свързани с горното.
 Предпоставки: данните на компетентният орган към момента на образуване на предварително производство и закономерностите, които практиката е установила по сходни случаи.
Необходима е система от следствени версии, обхващаща целия предмет на доказване:
1) относно времето, мястото и причините за извършване на убийството;
2) относно мотивите на извършителя;
3) относно оръдието на престъплението;

Оглед.


Необходимо е  при оглед на местопроизшествието:
    - установяване на броя на лицата, присъствали на територията на местопроизшествието;
- колко време са престояли лицата на територията на местопроизшествието;
    - има ли изменение на оригиналната обстановка на територията на местопроизш

ествието;


- има ли на територията на местопроизшествието следи от евентуален извършител и връзка между намерения труп с цялостната обстановка на местопроизшествието;
    Огледът следва да се извърши в строга последователност: статичен и после динамичен.

Възможно е да се съчетае оглед на местопроизшествието и оглед на трупа: дали има съвпадение между местопрестъплението и местопроизшествието – ако не: да се търсят данни относно връзката на трупа с причините на местопрестъплението? И други данни относно местопрестъплението.При оглед на труп следва да се търсят данни с оглед вида на престъплението и неговата квалификация с оглед НК.  Ако са настъпили обезобразявания на трупа следва да се търсят основания и данни относно бъдещата класификация на убития, както и данни относно оръдието, способите и средствата за извършване на престъплението.

Необходимо е да бъде извършено и претърсване: насочено е към откриване на оръдието на престъплението или на други предмети, сочещи на връзката на определено лице с извършване на престъплението. Претърсването следва да се извърши веднага след огледа, когато все още не са увредени значителна част от следите на престъплението. Обикновено има характер на неотложно следствено действие и е извършено с последващо одобрение от конкретен съд.

Експертизи: следва да се посочат криминалистични експертизи и съдебно-медицинска експертиза. Обикновено се назначава трасеологична експертиза, която решава идентификационни задачи и по-рядко могат да се посочат други обстоятелства, свързани с механизма на престъплението. Експертиза за изследване на документи, когато убийството е извършено в съвкупност и ако тези доказателства се намират в причинна връзка. Съдебно-медицинска експертиза се назначава задължително: чл. 117, ал.2 НПК. Задачи:


    - да се установи причината за настъпване на смъртта;
    - време на настъпване;
    - оръдието (установява се само груповата принадлежност) – иначе се назначава съответна криминалистична експертиза.

Освидетелстване:самостоятелно процесуално-следствено действие. Характеризира се с това, че върху тялото и дрехите на освидетелствания се търсят две групи следи:


    1) следи, свързани със способа на извършване(вторични съпътстващи следи);
    2) следи от биологични вещества (главно с личността на пострадалия и микроследи от биологичен произход, включително следи-изменения в обективната действителност въобще);
Трябва да се установи дали върху тялото и дрехите на освидетелствания се намират и микрочастици (нехомоскопни микроследи);

Разпит на свидетели – различен предмет в зависимост дали се разпитва свидетел-очевидец или неочевидец:


    1) Свидетел очевидец:
        - каква е била причината очевидецът да присъства на територията на местопрестъплението;
        - каква е била последицата от действията, извършени от извършителя;
        - действията на пострадалия дали са били адекватни на действията на извършителя, продължителност, емоционално състояние;
        - оръдие на престъплението;
        - как е било използвано;
    2) Свидетел неочевидец:
        - връзка на свидетеля с жертвата и извършителя, ако той е установен;
        - какво знае свидетеля относно обстоятелствата, свързани с личността на извършителя, личността на пострадалия, както и други обстоятелства, посочени в 82 НПК.    
Следва да се имат предвид разпоредбата на 94 НПК. Целесъобразно е тук да се използва система от тактически способи с цел предотвратяване на лъжесвидетелстването(чрез предявяване на веществени доказателства).

При латентно убийство ПСД имат различна структура:


    1) Извършва се разпит на лицата, подали съобщение за изчезване на тези лица, или на близките.
    2) Претърсване с оглед откриване на веществени доказателства, сочещи на връзката на определено лице с факта на изчезване на друго лице(различно от оперативно-издирвателни мероприятия, свързани с установяване на трупа) – те са извънпроцесуална дейност и не подлежат на контрол от компетентния орган – различно от ПП по 191).

При опит за убийство:


    1) разпит на пострадалия – да се установят обстотятелствата, при окоито е започнал опита или е довършен; дали пострадалият е предизвикал с действията си извършителя; действията на извършителя след извършване на опита.
    2) СМЕ за установяване на телесните повреди;
    3) Освидетелстване на извършителя;
    4) Оглед на местопроизшествието.

Последващи следствени действия:

Разпит на обвиняемия:
    1) извършва се веднага след повдигане на обвинението, различно от предявяване – извършва се по-късно от повдигането, различно от предявяване на разследването? (крайна фаза на досъдебното производство и се свързва с приключване на разследването);
    2) четири групи въпроси, свързани с основния състав на убийството:
    - да се установи формата на вината;
    - субективна страна на престъплението(личността на извършителя, пострадалия, връзката между тях, мотиви);
    - обективна страна на престъплението (набавяне на оръдието, използване; скриване на следите от престъплението; причинени вреди с престъплението извън самия резултат – убийството; установяване на причините и условията, способствали за извършването);
3) възможно е да се извърши:
    - разпознаване на трупа;
    - повторен оглед на местопроизшествието;
    - разпит на свидетели – неочевидци;
    - повторен разпит на свидетели – очевидец

Разследване на автотранспортни престъпления.


Обща характеристика на автотранспортни престъпления:


Твърде често срещани в обществената практика. Наказателната им регламентация е визирана в 341-347 НК. Резултатни престъпления са, засягат широк кръг от субекти, задължително при извършването им има участие на превозно средство. В повечето случаи се възприемат от широк кръг лица. За разлика от Наказателното Право, в криминалистиката има различно тълкуване на понятието “автотранспортни престъпления”.
От криминалистична гл.т. автотранспортни престъпления е: събитие, свързано с експлоатацията на авто-транспортно средство, при което настъпват вредни последици, изразяващи се в: причиняването на смърт или телесна повреда на хора и нанасяне на материални щети на различни обекти: автомобили, стоки, сгради, пътни съоръжения и др. От криминалистична.гл.т. – четири вида автотранспортни престъпления:
    1) Авария: всеки случай на повреди и унищожаване на автомобил, поради неспазване на правилата за движение по пътищата, в резултат на техническа неизправност на автомобила, пътя, или пътните съоръжения без от това да са последвали смърт или телесна повреда.
    2) Катастрофа: всеки случай на сблъскване между два автомобила или между автомобил и друга преграда на пътя без да е последвала смърт или телесна повреда.
    3) Транспортна злополука: събитие, при което без да са нанесени особени щети на авто-транспортното средство има причиняване на смърт или телесна повреда на хора, намиращи се извън транспортното средство.
    4) Нещастен случай: всеки случай на причиняване на смърт или телесни повреди, причинени в резултат на експлоатацията на транспортното средство по вина на пострадалия, в резултат на случайно стекли се обстоятелства или поради действието на природни стихии.
Авто-транспортните произшествия обикновено протичат с висок динамизъм и неочаквано, поради тази причина в значителен брой от случаите не могат да бъдат възприети всички елементи от събитието на престъплението.

Образуване на предварително производство (ПП). Най-често законен повод за образуване на ПП е съобщението на длъжностни лица (най-често органи на контрола по автомобилния транспорт) до компетентния орган; в много редки случаи – личното явяване на дееца се явява такъв законен повод.


Рядко ПП се образува и по време на извършване на неотложни следствени действия (191?, 190, 186,ал.2 НПК).
Версии, които следва да се изградят при разследване на автотранспортни престъпления – могат да се сведат до три групи:
Версии относно причините – тук подвидове версии:
    1) престъплението се дължи на техническа неизправност на автомобила;
    2) престъплението е в резултат на неблагоприятни атмосферни или климатични условия;    
    3) престъплението се дължи на повреда в пътя или пътно съоръжение;
    4) дължи се на неспазване на правилата за движение по пътищата (при употреба на алкохол, по отношение на т.н.съобразена скорост и др.) – съобразена скорост е бланкетно понятие. Чл. 20 от ЗДП: водачът следва да се движи при съобразена скорост и спазвайки задължението за непрекъснато наблюдение на пътя (което е практически невъзможно всъщност, необходима е промяна в тези текстове).
Версии за времето на настъпване на автотранспортни престъпления.
Версии относно извършителя, ако се е укрил или е неизвестен.
Разследването следва да установи:
    1) характера на пътно-транспортното произшествие (ПТП) като се изясни съществува ли престъпление или не.
    2) да се определи вида на ПТП.
    3) разследването трябва да определи време и място на събитие на престъплението.
    4) следва да се установят обстоятелства, характеризиращи мястото на ПТП (да се изследват пътните условия, пътни знаци, видимост).
    5) скорост и посока на движение на МПС (самостоятелно място)
    6) обстоятелства, влияещи на степента на вината на заподозрения или обвиняемия.
    7) отделно място: установяване на характера на причинените вреди (82 НПК).
Определяне на първоначалните следствени действия (ПСД): и тук критериите са свързани с установяването на максимално количество достоверна информация за максимално кратко време. В системата на ПСД:
Оглед на местопроизшествието – характеризира се със следните особености:
    1) Висока концентрация на следи и веществени доказателства – поради тази причина тактически целесъобразно е най-напред да се извърши детайлен статичен оглед на територията на местопроизшествието (МПТ);
    2) Възможно е огледа на територията на МПТ да бъде съчетан с оглед на транспортното средство;
    3) Следва да се установи какво е било състоянието на транспортното средство по отношение на неговия първоначален вид (в какво състояние е била най-вече кормилната уредба и трансмисията, скоростната кутия);
    4) при оглед на МПТ и на транспортното средство внимание на съпътстващите следи в широк смисъл на понятието – по тях може да се установи силата и характера на взаимодействието между автомобилите или автомобила и преградата по пътя.
    5) След съпътстващите следи особено внимание на следите от моторно масло и други течности от възли и други детайли на автомобила.
    6) Особено внимание  и на микроследите: следва де се търсят върху транспортното средство и върху преградата, която е срещнало. Микроследи да се търсят както от ходовата част на автомобила, така и от други негови части, които са били в контакт с преградата на пътя. След огледа на МПТ:

Назначаване на автотехническа експертиза (АТЕ) в системата на първоначалните следствени действия. За да се извърши успешна АТЕ – мерки за запазване на оригиналното състояние на територията на МПТ до започване на експертизата;


    1) АТЕ има широк кръг от обекти, непосредствени нейни обекти са: автомобили; техните механизми, части, детайли; следите, оставени от транспортното средство; пътят и пътните съоражения в района на МПТ.
    2) В практиката се срещат следните задачи на АТЕ (20):
    - АТЕ има за задача да установи непосредствената причина за автопроизшествието;
    - да установи техническото състояние на автомобила;
    - да установи скорост на движение въз основа на спирачния път, нанесените повреди и здравината на преодоляните прегради;
    - да се установи механизма на автопроизшествието: в каква последователност са се развили отделните елементи;
    - да установи какви правила на движение са били нарушени;
    - да се установи времето на възникване на техническата неизправност;
    - дали е било възможно водачът да открие техническата неизправност и своевременно да я отстрани;
    - дали поведението на водача е било адекватно на пътната ситуация към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие.
    - допустима ли е била експлоатацията на автомобила в съответното техническо състояние;
    - има ли причинна връзка между скоростта на движение и настъпилите последици при конкретните пътни условия;
    - допуснати ли са нарушения на качеството на ремонта на транспортното средство и какви точно, ако са допуснати;
    - какво отражение е оказало върху авто-произшествието състоянието на пътя и пътните съоражения; (І-те 4 са достатъчни за изпита).
        
Назначаване на съдебно-медицинска експертиза (СМЕ): решава познатите вече задачи.

Системата на първоначалните следствени действия следва да се назначи и трасеологична криминалистична. експертиза (ТКЕ):


    1) Непосредствен обект: следи от ходовата част на транспортното средство;
    2) Решава три групи задачи:
        - идентификация на автомобила – извършва се въз основа на следи от гуми;
        - ако не може да бъде индивидуализиран автомобила следва да бъде установена неговата групова принадлежност;
        - по следите от ходовата част могат да се решат други обстоятелства, свързани с движението и функционирането на транспортното средство. Такива обстоятелства са: посока на движение; относителна скорост на движение; натоварен ли е бил автомобила/ в коя част се е намирал автомобила и др.

В системата на ПСД следва да се извърши и разпит на свидетели-очевидци, когато произшествието е станало в присъствието на такива. Този разпит е труден за извършване, защото пътно-транспортното произшествие настъпва внезапно и протича изключително бързо. Тези две обстоятелства препятстват пълното и точното възприемане на събитието на престъплението като цяло или на отделни негови детайли. Поради това следва да бъдат разпитани всички свидетели-очевидци и въз основа на техните показания да бъде сглобен механизма на протичане на престъплението. Особено внимание следва да се обърне на очевидците, които имат специални знания и подготовка по отношение на функционирането на автомобилите.


Обстоятелства, които се изясняват при разпита на свидетели-очевидци:
1) установяване посоката на движение на авто-транспортното средство
    2) установяване относителната скорост на движение на транспортното средство
    3) да се установят максимално конкретно пътните условия: видимост; вятър; заледяване по пътя и др.
    4) да се установи състоянието на пътните знаци и пътните съоръжения – недовършен ремонт, липса на знаци и т.н.
    5) да се установи поведението на отделните участници в пътно-транспортното произшествие.

В системата на ПСД следва да се извърши и освидетелстване на пострадалото лице. При освидетелстване следва да се търсят следи от пътно-транспортното средство, оставени върху тялото/ или дрехите но освидетелстваното.лице. Съществено значение – микроследите и съпътстващите следи.

В системата на ПСД – и разпит на заподозрян. В случаите, когато лицето е заварено на територията на местопроизшествието (202 и сл. НПК). Задачи:
    1) да се установи психофизиологическото състояние на заподозрения преди и към момента на извършване на пътно-транспортното произшествие (в афектно състояние; употребил алкохол и т.н.)
    2) да се установи какъв опит има като водач на транспортно средство
    3) как е възприемал пътната обстановка към момента на произшествието – цялата обстановка ли е възприемал или части от нея
    4) какво е субективното му отношение…
    5) дали е съзнавал употребата на упойващи вещества и концентрацията на тези вещества.

Последващи следствени действия

Разпит на обвиняемия – при него следва да се изяснят няколко групи обстоятелства:
    1) обстоятелства, свързани с неговата личност;
    2) свързани с неговото поведение при конкретната пътна обстановка;
    3) свързани с  отношението на обвиняемия към поведението на другите участници в произшествието при конкретната пътна обстановка;
    4) свързани с причинените вреди и възможността за възстановяването им от обвиняемия.

Разпит на свидетели-неочевидци:


    1) лица, извършили ремонт на превозното средство;
    2) лица, които могат да установят психофизиологическото състояние на лицето преди извършване на транспортното произшествие;
    3) лица, извършили ремонт на пътя и пътни съоръжения;
    4) лица, които осъществяват контрола на автомобилния транспорт.

Извършване на следствен експеримент /СЕ/ - особено значение в системата на последващи следствени действия. При авто-транспортното произшествие СЕ е насочен към проверяване на възможността водачът на превозното средство да извърши определени действия  или към проверяване възможността да настъпят определени събития, свързани главно с причиняване на вреди на пътя, пътни съоръжения и други прегради. СЕ може да се извърши както на специализирани тренажори, така и при условията на материална реконструкция на събитието на престъплението.

Претърсване и изземване на моторни превозни средства. Претърсването се налага когато пътно-транспортното произшествие е извършено в условията на реална съвкупност с друго престъпление – най-често случаите, когато има съмнение за пренасяне на наркотични и други забранени за пренасяне от закона вещества. Тактическо изискване за системност и всеобхватност на търсенето.



Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   23


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница