Лекции по Криминалистика : су 2009 година



страница3/23
Дата01.08.2018
Размер3.13 Mb.
ТипЛекции
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   23

Използване на съдебната фотография и видеофиксация при огледа, претърсването и другите следствени действия

Съдебна фотография. Фотографиране при отделните следствени действия.


Понятие. Съдебната фотография е система от фотографски и криминалистични методи и средства за фотографско фиксиране на обекти и действия, свързани с разследваното престъпление. Тя е два вида: следствено зафиксираща и научноизследователска. Първият вид осигурява нагледност на извършената от следователя дейност. Научноизследователската – извлича информация от събраните доказателства и дава отговор на важни въпроси по делото.
Значение. Тя изпълнява три основни функции:
- фиксиране на местопроизшествието, обектите, които се намират там и техните признаци, както и признаците на други обекти, имащи връзка с престъплението. Тази функция има значение за анализа и оценката на събраните данни. Гарантира изчерпателност, обективност и точност.
- изследване на веществените доказателства /чрез използване на инфрачервена и микрофотография се събира информация, която иначе е недостъпна за компетентния орган/.
- откриване на нови обекти и характерни техни признаци. Тази функция предполага изследване на снимките, при което могат да се открият нови обекти, връзки и взаимоотношения между обектите на местопроизшествието.

Способи на следствено-зафиксиращата фотография.

Видове способи. Те са четири вида: панорамен, измервателен /метрически и мащабен, репродукционен и стереоскопичен.
Панорамният способ дава възможност да се закрепи повече информация и да се отразят повече и по-ясно особеностите на обектите. Той се прилага задължително в три случая: за фиксиране на група обекти; за фиксиране на големи по обем обекти; за фиксиране на труп или друг обект в малко помещение.
Метрическият способ позволява решаването на две задачи – фиксиране на обектите и тяхното измерване. По направените по този способ снимки може да се разкрие по-лесно механизмът на събитието на престъплението, да се реконструира местопроизшествието и отделни действия. Допустимо е едновременно ползване на метрическия и мащабния способ при метрическата, когато това е възможно.
Мащабният способ е по-достъпен, лесен и точен от мащабния. При него се фиксират малки обекти.
Репродукционният способ има две разновидности – обикновен и контактно-рефлексен. Последният е изместен от ксерографският способ. С репродукционния способ се фиксират документи, схеми скици и др.
      Стереоскопичният способ дава възможност за фиксиране на обектите в техните три измерения. Така снимките съдържат повече информация, но този способ се прилага рядко в практиката поради затрудненията свързани с обемното възприемане на обектите.
Следствено-зафиксиращи снимки. Четири вида: ориентиращи, обзорни, възлови и детайлни.
Ориентиращите снимки осигуряват информация в три насоки: за общите особености на местопроизшествието; за общите особености на заобикалящата го среда; за връзката на местопроизшествието и заобикалящата го среда. Тези снимки ориентират компетентния орган за местонахождението на произшествието, закономерностите на връзките между него и заобикалящата го среда. Позволяват изграждането на различни версии и изясняват важни обстоятелства. Най-добре е тези снимки да се направят по панорамния способ, за да се зафиксира повече информация.
Обзорните снимки обхващат само местопроизшествието и фиксират само неговите обекти – панорамен способ. При анализа и оценката на информацията, съдържаща се в ориентиращите и обзорните снимки се затруднява определянето на границите на местопроизшествието и околната среда. Ето защо тези граници се очертават преди фиксирането с ориентиращи и обзорни снимки. Това позволява пълноценна подготовка и извършване на повторния оглед.
Възловите снимки фиксират отделни “възли” – характерни обекти на местопроизшествието или на част от него. Те се правят по метрическия и мащабния способ, а когато условията го налагат – и по панорамния способ. Освен обектът снимката отразява и част от заобикалящата го среда.
Детайлните снимки са снимки на отделни неголеми обекти или части от тях. Правят се поначало по мащабния способ. За предпочитане е да бъдат цветни.

Фотографиране при следствените действия.



Значение и общи изисквания. Фотографирането при следствените действия благоприятства върху разследването, защото снимките се отличават с обективност, нагледност, бързина и точност. Тактически изисквания при фотографирането при следствените действия: пълнота; правилна последователност на фиксацията; максимална оригиналност; пълноценно закрепване на обектите и действията, установени или извършени при следствените действия.
Фотографиране при оглед. Има значение в няколко насоки: с по-голяма точност се фиксира обстановката и обектите на огледа в тяхната връзка и взаимно положение. По снимките може да се извърши повторен оглед. По време на огледа се фотографират различни обекти, следи и др. веществени доказателства, имащи връзка с престъплението в тяхната функционална зависимост. На местопроизшествието и на намиращите се на територията му обекти се правят ориентиращи, обзорни, възлови и детайлни снимки. Могат да се използват панорамният, метрическият и мащабният способ.
На труп и на чести на труп се правят различни снимки, защото фотографирането им има значение не само за предварителното разследване. При фотографирането на труп се спазват няколко тактически изисквания: трупът се фотографира заедно с окръжаващата го среда; в положението, в което е намерен; фотографирането се прави по правилата на т.нар. сигналитична фотография, ако е необходимо се прави т.нар. тоалет на трупа;
В зависимост от положението на трупа, снимките се правят както следва: когато е в легнало положение – от 4-те ъгъла на въображаем четириъгълник; когато е във висящо положение – отпред и отзад; в седнало положение – от всички възможни страни. Наред с това се правят ориентиращи, обзорни, възлови и детайлни снимки.
При фотографирането на следи и др. веществени доказателства се използват най-често мащабният способ и детайлните снимки. Следите се фотографират преди и след проявяването им, когато това е възможно. Правят се серия контрастни снимки, заедно с мястото на откриването им, взаимното разположение, в което се намират, както и характерните признаци на външния строеж.
Фотографиране при претърсване и изземване. То зависи от резултатите от посоченото следствено действие. При положителен резултат се фотографират: местността или сградата, където е извършено претърсването /ориентиращи снимки/; скривалището или мястото, където са открити интересуващите следствието обекти /обзорни снимки/; намерените обекти /възлови/, характерните признаци на обектите /детайлни/.
Фотографиране при следствен експеримент. Обхваща следните обекти: обстановката, в която ще се проведе експеримента – преди и след реконструирането й /ориентиращи и обзорни снимки/; опитните действие и резултатите от тях /възлови и детайлни/.
Фотографиране при разпознаване. Фотографират се 4 групи обекти: предявените лица, предмети, труп и др.; възстановената обстановка; идентифицираният обект; идентификационното решение или посочването на разпознатия обект заедно с разпознаващия. Използват се мащабният и панорамният способ, както и способът на сигналетичната /опознавателната/ фотография. Правят се обзорни, възлови и детайлни снимки.
Фотографиране при някои експертизи. Прави се за изследване обекта на експертизата. Обекти на фотографиране са: документите – веществени или писмени доказателства; образците за сравнение; следите; установените признаци; резултатите от изследването. Използва се репродукционният, ксерографския и мащабния способ.
Фотографиране при разпит на местопроизшествието. То обхваща: територията на местопроизшествието, заедно с разпитвания; предметите посочени от обвиняемия или свидетеля, имащи връзка с престъплението; възстановената според показанията на обвиняемия или свидетеля обстановка; мястото на укритите веществени доказателства; намерените веществени доказателства; пътят на пристигането и оттеглянето на извършителя; връзката между извършителя и използваните от него способи и средства. Използва се панорамен, метрически и мащабен способ и се правят всички видове снимки.
Опознавателна снимка. Прави се за нуждите на наказателната регистрация, за разпознаването на лица по фотоснимки и за извършване на експертиза по фотоснимка. Позволява да се предприемат оперативно- издирвателни действия за залавяне на извършителя. Трябва да се направи при спазване на определени правила: фотографиране в десен профил и в анфас, а при наличието на особености върху лявата част на лицето и ляв профил; фотографиране на 1/7 естествена големина до кръста и в 3/4 обърнато положение.

Кино- и видеофиксация при извършване на следствени действия.

Кино- и видеоснимките могат да се закрепят едновременно и във взаимна връзка и зависимост от анатомичните, функционалните и съпътстващите признаци на човека; извършените в процеса на разследването опити и някои процеси и явления свързани с престъплението.
Кино- и видеофиксацията имат най-голямо приложение при разпознаването на живи лица по функционалните признаци и при следствения експеримент. Обект на кино- и видеофиксацията може да бъде и разпитът на местопроизшествието, използва се също при огледа и очната ставка, както и при извършването на някои експертизи.
Прието и киноснимките да се делят на четири вида: общ план; среден план; крупен план; детайлен план. По същество това са основните видове снимки – ориентиращи, обзорни, възлови и детайлни. Използват са следните технически способи: панорамен, постепенно увеличение на обектите на екрана и обратно; ускорен и забавен каданс.
Кино- и видеофиксацията се отразява в протокола на съответното следствено действие. Записват се данни за кинокамерата, лицето, направило снимките, заснетите обекти и др. Направените по този начин снимки са доказателства по смисъла на чл. 111 и 113 от НПК. Когато протоколът на следственото действие не е обременен с много данни и съдържанието му може да се свърже с направените фото-,  кино- и видео снимки, изготвянето им следва да се отрази в него.
Фотоснимките се поставят в албум, подписан от следователя и подпечатан с печата на органа, който ги е изготвил. Протоколът се подписва и от специалиста-технически помощник.

Наказателна регистрация. Същност, възникване и развитие. Значение. Обекти на наказателната регистрация. Нормативна основа и правни основания за извършването и. Видове наказателна регистрация.


Понятие.

Наказателната регистрация е система от знания за събиране, регистриране, класифициране и запазване на съществени данни за лица, предмети и действия, свързани с разследваното престъпление. Основните методи на наказателната регистрация са описанието, дактилоскопирането и фотографирането.
Основна цел на наказателната регистрация е свързана с реализиране на целите на наказателното правораздаване, а на първо място тук е установяването на извършителя на определено престъпление.Наказателната регистрация може да се използва и при идентификация на безследно изчезнали лица.

Възникване и развитие.

Наказателната регистрация възниква заедно с наказанието. Свидетелство за това е жигосването, осакатяването и т.н. през средните векове.
Първата форма на наказателна регистрация е антропометричната, създадена през 1882г. В специални карти се нанасят конкретни данни от единадесет измервания: 1. години; 2. ръст в право и в седнало положение; 3. телосложение; 4. цвят на косата; 5. цвят на очите; 6. дължина и ширина на главата; 7. дължина на средния пръст и кутрето на лявата ръка и дължина на ръката от китката до лакътя; 8. дължина на стъпалото на левия крак; 9. дължина и ширина на дясното ухо; 10. дължина на разстоянието между разтворените ръце; 11. описване на особените признаци – бенки татуировки и др.
Втората форма на наказателна регистрация е дактилоскопичната. Тя позволява да се решат повече задачи въз основа на данните в регистрационните карти.

Обекти.


Главен обект на наказателната регистрация са задържани под стража лица, обвиняеми, осъдени, безследно изчезнали и трупове с неустановена самоличност. Също така предмети и вещи, свързани с извършеното престъпление, чийто собственик не е установен. Обекти на наказателна регистрация са материални обекти, намиращи се в пряка връзка със събитието на престъплението, притежават съвкупност от обши и частни признаци по които могат да бъдат индивидуализирани и разграничени от други и подлежат на класификация по род, вид, група и подгрупа.

Значение на наказателната регистрация


5.наказателната регистрация служи за нуждите на съдебната идентификация;
6.чрез наказателната регистрация се създава възможност за разкриване на престъплението  и неговия извършител  по начина на извършване на изпълнителното деяние;
7.чрез наказателната регистрация се подпомага установяването на самоличността на трупове и неизвестни лица;
8.съдейства за цялостната профилактика на престъпната дейност.

Принципи на наказателната регистрация:


3.принцип на законност на наказателната регистрация: нормативната уредба на наказателната регистрация не се съдържа само в подзаконови нормативни актове, а и в Закона за министерство на вътрешните работи, публ.в ДВ, бр.122 от 1997 г.;
4.принцип за обективност на наказателната регистрация, който е свързан с
5.принципа за изчерпателност на описанието на обектите на наказателната регистрация
6.възможност за идентификация

Нормативна основа.

Нормативна основа е ведомствен подзаконов нормативен акт Наредба на МВР. Правни основания за регистриране са актове на прокурорско-следствените и съдебните органи – постановление на прокурора или на следователя за задържане като мярка за неотклонение, постановление за привличане в качеството на обвиняем, присъда (осъдителна)

Предпоставки за наказателната регистрация:


15.следва да се посочи връзката със събитието на престъплението. Ако липсва връзка с определено престъпление, наказателна регистрация не би следвало да се извърши.Това е т.н.законова предпоставка.
16.съществува и познавателна предпоставка, която изисква обектът на наказателната регистрация да притежава комплекс от устойчиви признаци, които се поддават на класификация.

Правно основание за наказателната регистрация:


Според пр.Цеков: правно основание за извършване на наказателната регистрация е само задържането на определено лице с мярка за неотклонение задържане под стража, което не е особено правилно с оглед:
Постановяване и влизане в сила на осъдителна присъда. Ако има постановена оправдателна присъда – наказателната регистрация не би следвало да се извърши. От гл.т. на Наказателното Право, наказателната регистрация е една от последиците от осъждането, поради тази причина наказателната регистрация на живи лица се прекратява едва с настъпването на условията, заличаващи последиците от осъждането: най-често това е реабилитацията и изтеклата погасителна давност за отделните видове престъпления.
ЗМВР чл.68 и чл.69: наказателната регистрация е възможно да се извърши в няколко хипотези:
когато има данни, че определено лице е извършило престъпление или по отношение на него е образувано административно.-наказателно производство.
когато самоличността на едно лице не може да бъде установена – поради непредставяне на документи за самоличност.
В тези две хипотези ЗМВР казва, че се извършват действия по идентификация. Тези действия включват:
1.снемане на пръстови отпечатъци и отпечатъци от дланите на ръцете.
2.фотографиране на лицето.
3.установяване на външни белези.
4.измервания и изземване на образци за сравнителни изследвания.
Чл.69/ ал.2 – ЗМВР: този текст поставя няколко спорни въпроса:
доколко правновалидна е наказателната регистрация, извършвана извън наказателния процес или без протекъл наказателен процес.
Макар и законов принцип, че престъплението и наказанието за него се налагат само в рамките на конкретно определен наказателен процес и последиците от осъждането възникват само с постановяване на осъдителна присъда, ЗМВР допуска изключения от този принцип като аргументи за това са следните:
4.тази наказателната регистрация не засяга основни права на личността;
5.тази наказателната регистрация има срочен характер:
а) тя може да трае до момента на образуване на наказателното производство или до отпадане на основанията й за възникване по смисъла на чл.68/ал.1 ЗМВР.
б) след отпадане на наказателната регистрация, извършвана от органите на МВР, по искане на лицето, което е регистрирано, следва да се унищожат материалите от регистрацията.
в) въз основа на чл.69/ал.2 министърът на вътрешните работи е издал Наредба относно приложението на чл.69/ал.2 и във връзка със събирането и съхраняването на информация за оперативни нужди. Тази Наредба регламентира фактическите и правните действия по наказателната регистрация. Тя има секретен характер, спазени са някои текстове от ЗМВР относно основните функции и задачи на отделните дирекции към Министерството. Една от задачите на Дирекция “Полиция” е събирането на данни относно лица, извършили престъпления или относно лица, които застрашават обществения ред и националната ни сигурност. Стъпвайки на този текст, министърът е засекретил Наредбата.

Видове наказателна регистрация.

Обща характеристика. Наказателната регистрация бива няколко вида: поименна; дактилоскопна; по фото снимки и по словесен портрет; на безследно изчезнали лица и на трупове с неустановена самоличност; на отделни вещи; по начин на извършване на престъплението; на оръжие, куршуми и гилзи; най- съвременна е генната наказателна регистрация. Основните видове наказателна регистрация – поименна; дактилоскопна; по фото снимки и по словесен портрет, имат общ обект – човекът.
Видове наказателна регистрация. Особености.

Поименната регистрация е с най-голямо значение при разследването. В съставяните карти се съдържа информация за съответното лице и за неговата характеристика. Картата съдържа: 1. Име, презиме и фамилия на лицето; 2. Прякор; 3. Дата и място на раждане, постоянно местожителство; 4. Образование и професия; 5. Семейно положение и съдимост; 6. По кой член от НК е осъдено лицето, от кой съд и с какво наказание. В нея се помества също дактилоскопна формула, отпечатък от палеца на дясната ръка и фотоснимка анфас и десен профил.


Възможно е да се направи класификация като приложение към поименната регистрация и по вида на извършеното престъпление.
Спор съществува в практиката докога следва да се пазят данните в поименната картотека.Принципите, използвани в Наредбата на министъра на вътрешните работи – свързани с биологическите процеси на стареене. Прието е

че едно лице, което е регистрирано се изважда от картотеката при навършване на 70 г. или при значителни нарушения на здравословното състояние. Да не се извършва наказателната регистрация при престъпления с ниска степен на обществена опасност.


Поименната наказателната регистрация е една от най-обективните, точни и изчерпателни форми на наказателната регистрация.

Дактилоскопичната регистрация е една от най-обективните форми на регистрация. Тя предполага дактилоскопиране на регистрираното лице т.е. отпечатване на папиларните изображения върху предназначените за дактилоскопна регистрация карти; извеждане на дактилоскопичната формула в нейните две части – основна и допълнителна; подреждане на картите по дактилоскопичната формула. Тази регистрация се извършва в три варианта – десетопръстна, петопръстна и еднопръстна регистрация.


Дактилоскопирането трябва да отговаря на изискванията за пълнота – отразяване на папиларните изображения от пръстите на двете ръце и на отпечатъците на дланите; за правилна последователност; за високо качество на отпечатъците. В дактилоскопичните карти се отбелязват трите имена на лицето, някои данни за неговата самоличност, а когато има условия са прилагат и фотоснимки.
Дактилоскопичната формула има голямо значение. По нея може да се установи дали намерените на местопроизшествието отпечатъци са оставени от регистрирано преди това лице. Дактилоскопичната формула има две части – основна и допълнителна. Основната част се съставя на основата на кръговидните папиларни изображения. Допълнителната част се съставя въз основа на трите вида папиларни изображения – дъговидни, примковидни, кръговидни.
Дактилоскопска формула, състояща се от две части:
1/ основна част на дактилоскопската формула се изгражда въз основа на кръговидните папиларни изображения; записва се във вид на проста дроб:
в числителя на дробта се сочат кръговидните папиларни изображения, намиращи се върху четните пръсти ;
в знаменателя се записват кръговидните папиларни изображения върху нечетните пръсти.
Пръстите се броят: четен – нечетен, като се започва от палеца на дясната ръка.
2/ допълнителна част на дактилоскопската формула са основава на всички видове папиларни изображения, а те са 3 вида:
кръговидни;
примковидни;
арковидни;
допълнителната част също се записва в проста дроб:
в числителя: са индексите на отделните видове папиларни изображения върху дясната ръка;
в знаменателя: индексите на папиларните изображения върху лявата.     

Регистрация на безследно изчезнали лица и на трупове с неустановена самоличност. Това се две отделни картотеки.


При регистриране на безследно изчезнали лица се записват трите имена и прякора на лицето; дата и място на раждане; постоянно местожителство; професия и месторабота; признаците на външния вид, дрехите и обувките; начинът на живот; датата на изчезването, обстоятелствата, при които е станало това и кога за последен път е видяно лицето; дактилоскопната формула; последната фотоснимка и копие от пръстовите отпечатъци, намерени върху предмети, до които е имало досег лицето; данни за неговите близки и за заявителя.
При регистриране на трупове с неустановена самоличност се записват данни за времето и мястото, където е намерят трупът; пола, ръста и особеностите на зъбите; времето на настъпване на смъртта; характерните белези на трупа и на дрехите и какви вещи са намерени; кръвната групова принадлежност; когато трупът е жена – признаците на девственост, бременност, изнасилване, аборт. Извършва се и дактилоскопиране на трупа, отпечатъците, заедно с фотоснимка се прилагат към картата.
Регистрацията на отделни вещи се отнася за откраднати, изгубени и иззети вещи. В картите се отбелязва видът, модела, формата и размера, фабричният номер и цветът. Предметите и вещите с неизвестен собственик се класифицират в т.нар. спомагателна картотека.
Регистрация по начин на извършване на престъплението /modus operandi system – MOS/. Регистрират се лица, извършили нееднократно еднородни престъпления. Регистрацията се основава на психофизиологичната индивидуалност на хората. Когато обстоятелствата са правилно преценени, данните от тази регистрация създават условия за борба с рецидивистите и за своевременното откриване и залавяне на извършителя. Съставят се две картотеки – за способите на извършване на престъплението от неизвестен автор и за способите на извършване на престъплението от известен автор.
В наказателната картотека се записват данни по съответния вид престъпление и конкретно описание за начина на извършване на изпълнителното деяние.
Тя е твърде обемна картотека, със значение при разследването на престъпления с неизвестен извършител или при разследване по горещи следи.
Регистрация на оръжие, гилзи и куршуми. Регистрира се откраднато, загубено, иззето или доброволно предадено оръжие, куршуми или гилзи при престъпления с неизвестен автор.

Съдебна балистика – обща характеристика. Значение на съдебната балистика за откриване,изземване и изследване на следите и другите веществени доказателства, образувани при използването на огнестрелното оръжие. Откриване, фиксиране, запазване и изземване на огнестрелното оръжие, боеприпаси и на следите, които са образувани.


Обща характеристика.

Понятие.

Съдебна балистика представлява система от правила и препоръки /система от знания/ за откриване, фиксиране, запазване, изземване и изследване на огнестрелно оръжие, боеприпаси и следи от оръжие и боеприпаси. Тя заема самостоятелна място в криминалистиката. Предмет на съдебната балистика. Той е:



Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   23


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница