Лекции по Криминалистика : су 2009 година



страница4/23
Дата01.08.2018
Размер3.13 Mb.
ТипЛекции
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   23

- разкриване на особеностите на процесите и явленията при изстрела;
- разкриване на закономерностите на образуване на следите и другите веществени доказателства;
- изследване на видовете и на значението им за разследването;
- разработване на способи и средства, правила и препоръки за откриване, запазване, фиксиране, изземване и изследване на оръжието и боеприпасите и на следите от тях.

Значение:

6.дава информация за:
1.от какъв вид оръжие е произведен изстрелът – чрез изследване гилзи и куршуми;
2.кога е възпроизведен изстрелът;
3.откъде е възпроизведен;
7.решава основни въпроси, свързани с разследване на престъплението, при което е използвано огнестрелно оръжие;

Възникване и развитие.

Основите на съдебната балистика се полагат в края на ХІХв. Тогава  се създават научните предпоставки и се очертават потребностите от знания в тази област. В резултат на това балистиката възниква в началото на следващия век. За развитието й оказват влияние нарасналите след І-вата световна война престъпления с огнестрелно оръжие.
Заедно с това се появява необходимостта от ефикасни средства за борба с тях. Първият значителен успех е създаването на сравнителния микроскоп. Разработва се методика на съдебно-балистичната експертиза и сравнително ефикасни тактически правила и препоръки за откриване, запазване, фиксиране и изземване на оръжието, боеприпасите и другите веществени доказателства.
Съдебната балистика има голямо значение в борбата с престъпленията, извършвани с огнестрелно оръжие, тъй като:
- съдейства за изясняване на широк кръг обстоятелства за мястото и времето на изстрела, посоката на куршума, годността на саморъчно направеното оръжие и др.
- осигурява специализирано извършване на огледа на местопроизшествието, на претърсването и изземването и на личния обиск в случаите на използване на огнестрелно оръжие.
- позволява да се идентифицира оръжието по намерените гилзи и куршуми, чрез извършване на съдебно-балистична експертиза, а когато това е невъзможно – да се определи груповата му принадлежност.

Видове огнестрелно оръжие

9.според предназначението:
7.бойно
8.ловно
9.спортно
6.различна законова уредба относно носене, купуване, колекциониране;

10.според дължината на цевта:


10.дългоцевно
11.средноцевно
12.късоцевно.
13.
11.според заряд:
14.едноцевно
15.многоцевно ( преобладават )
16.
12.според механизма на изстрела:
17.автоматично
18.полуавтоматично / има възможност за превключване на режима /
19.неавтоматично
20.
13.според релефа на канала на цевта:
21.гладкоцевно
22.набраздено (порезно) – по-точно (стабилизиране на куршума при изстрел)
23.
14.според размера на канала на цевта:
24.4,75~ 45 ( набраздено )
25. ~ 18 ( гладкоцевно)
26.
15.според мястото на капсулата на патрона:
27.с централно възпламеняване
28.със странично възпламеняване
29.с кръгово възпламеняване.

Части на патрона.

1. при нарезно оръжие – гилза, капсул, барутен заряд и куршум;
2. при гладкоцевно оръжие – гилза, капсул, барутен заряд, картонени тапи, сачми, тапа картонена.

Части, участващи в процеса на следообразуване:


5.цев
6.ударен механизъм
7.спускателен механизъм
8.изхвъргач на гилзата
9.отражател на гилзата

Процеси и явления при изстрел.

Възникват едновременно няколко основни процеса, които имат отношение към образуването на следите и др. веществени доказателства. Първият е топлинен процес. При пълното развитие на този процес температурата от изстрела достига до 3000 градуса. Вторият процес е процесът на налягане. Той е резултат от отделянето на газове при изгаряне на барутния заряд и от 250-360 в началото налягането може да достигне и до 3500 атмосфери. Благодарение на това куршумът се отделя от гилзата и се придвижва в набраздената част на цевта. По голямо значение има топлинният процес. Без пълното му развитие не е възможно да се получи нужното налягане, а оттук и максималното скорост и очакваната ударна сила на куршума.
Едновременно с топлинният процес и налягането протичат и физични, химични и механични процеси. Те също имат значение за образуването на следите и за възникването на т.нар. вторични следи

Процес:


4.възпламеняване
5.образуване на първоначални газове
6.отделяне на куршума
7.излитане на първоначални газове
8.излизане пред куршума на силно нагорещен въздух в резултат на силно покачване на налягането и излитане на нови газове
9.излитане на куршума с приблизително 1 км/сек.; температура-3000 градуса Целзий
10.силен пукот с пламък ( поради газовете)

Следи от изстрел.

Образуват се два основни вида следи: следи отражения /следи в тесния смисъл/ и други следи /следи в широкия смисъл/. Първата група следи позволява да се идентифицира оръжието, а когато това е невъзможно – да се определи груповата му принадлежност; втората – да се изяснят други обстоятелства по делото.

Следи отражения се образуват върху куршумите и гилзите.

Върху куршумите:

1. при зареждане в два случая. Първо, при издърпване на затвора се образуват следи върху долната част на затвора. Във втория случаи – при вкарване в патронника се образуват следи от среза на патронника.


2. при изстрел в два случая. При първоначалния контакт с нарезите се образуват първични следи от нарезите. Във втория случай – при движение в цевта, се образуват същинските следи от нарезите и следи от газовото отверстие.

Следи върху куршуми:

30.следи в тесен трасеологичен смисъл на понятието;
31.
32.като обемно статични или повърхностно динамични;
33.
34.образуват се в зависимост от особеностите на повърхността на цевта ( отразяват е броя на нарезите – между 4 и 8 ) от посоката на нарезите по посоката на часовниковата стрелка;
35.
36.размерът зависи от ширината на полетата на нарезите и ъгъла на наклона на нарезите и тяхната дълбочина;
37.
38.най-често: под формата на бразди, отразяващи водимите и водещите граници на нарезите, липсват следи от средната част на полетата (при слабо износен канал)
39.
40.силна плътна набразденост, липса на ясно очертани бразди – при силно износен канал на цевта
41.
42.отразяват се и особеностите на полетата на канала – образуват се динамични следи – трасета в резултат на различни издатини върху полетата на цевта ( издатини – производствени или поради метализация поради произвеждането на изстрела)     

следи и в резултат на контакт с прегради – различни механични деформации, в резултат на които може да има и частично унищожаване на следите от нарезите и полетата.


Върху гилзите се образуват следи:

1. при зареждане в три случая. При издърпване на затвора се образуват следи от долната част на затвора. При придвижване на патрона се образуват следи от отвора на магазина. При вкарване в патронника се образуват следи от слеза на патронника.
2. при изстрел в два случая. При удар върху капсулата се образува следа от ударника. При връщане на гилзата – следа от патронния откат.
3. при презареждане в три случая. При издърпване на гилзата се образува следа от изхвъргача. Пи удар в отражателя – следа от отражателя. При вторичен контакт със затвора – следа от края на отвора на затвора.

Следи по гилзата:

4.следи върху корпуса на гилзата под формата на надлъжни нарези  на пълнителя

5.следи и върху дъното на шапката на гилзата:


43.в резултат на контакт с жилото на ударника
44.в резултат на контакта с чашката на затворния механизъм
45.в резултат на контакта с патронника в резултат на отката
46.в резултат на отделянето й от оръжието ( от изхвъргача върху гилзата – при отделяне на вторични газове)
47.от отражателя при изхвърлянето на гилзата:
7.отражател- метална пластина, пресреща гилзата, за да не изхвръкне назад, а я отклонява встрани
8.
6.следи върху външния край на дъното и шапката на гилзата – няколко групи, неустойчив характер, зависят от силата на заряда, и от вида и системата на огнестрелното оръжие;
48.при гладкоцевно оръжие – следи върху гилзата и шапката, зарядът е многокомпонентен ( различни по размер метални частици, които при изстрела се оформят като ветрило); следите са главно от жилото и от чашката на затвора, гилзата остава в цевта.

Следи в прегради и чуждо тяло:

49.в резултат на механичните взаимодействия между куршума и преградата/ или чуждото тяло
50.в зависимост от деформациите:
1.следи от пробиване;
2.“слепи” следи – канали;

следи от пробиване:липсва материя, следата е под формата на канал(обикновено в кръгла форма), като входният отвор има обърнати по посока на движението …,обърнати навътре, изходният – обърнати навън по посока на движението; обратна хипотеза – в гума, друга еластична материя; при чуждо тяло, дърво е т.н. – изходният отвор е по-голям и липсва значително количество материя;


слепи следи-канали: куршумът е преустановил движението си в преградата като материята е запазила първоначалната си структура  и куршумът е претърпял минимални изменения;  образуват се в плътни, дебели материи;

Следи. Значение.

По следите върху куршума и гилзата може да се идентифицира оръжието, защото те притежават достатъчно частни идентификационни признаци в резултат на механизма на образуването им под влияние на топлинния и други процеси при изстрела, на атмосферното налягане и т.н.; характеризират се с устойчивост; не могат да бъдат повредени или унищожени в резултат от атмосферни условия или заинтересовано лице; отразяват самостоятелно и независимо различни особености на оръжието; образуват се едновременно върху два независими следовъзприемащи обекта.
Следите в широк смисъл са три вида: вторични; следи от куршума върху един или повече обекта на местопроизшествието и следи от упор върху човешко тяло. Най-голямо правно значение имат вторичните следи. В зависимост от произхода си те биват:

- следи от механичното действие на барутните газове. Срещат се при изстрел от 5-10 см. и зависят от три фактора: количество и качество на барута, интензивността на горене и характера на преградата, изразяват се в разкъсване на краищата на входния отвор.

- следи от термично действие на барутните газове – обгаряния, прегаряния, запалване. Срещат се при близък изстрел и зависят от барутния заряд, дължината на цевта и характера на преградата. Образуват се в резултат на изхвърляне на горещи частици барут.

- следи-наслоения от частици от сажди, ръжда и огнестрелно масло. Те образуват т.нар. пояс на метализация и замърсяване. Образуват се около входния отвор на куршума - в резултат на отделяне на частици метал както от куршума, така и от цевта на огнестрелното оръжие; пояс на метализация понякога е видим, ако зарядът е бил много силен, ако пояс на метализация е невидим – открива се с рентгенографски/ или спектрографски методи.

- следи от опушване. Разполагат се радиално в две части – централна и периферна следите от опушване могат да се открият не само с визуално наблюдение, но и с химични и микроскопски методи.

- следи от неизгорели барутни зрънца.

- следи от оръжейно масло образуват се само след първия изстрел; могат да се срещнат при изстрел на разстояние 30-150 см. отдалеченост от преградата; образуват се под формата на капчици или следи около входния отвор в резултат на отлагане на частици масло

- следи от метален прах.


Вторичните следи се образуват само при определени условия – малко разстояние между следообразуващия и следовъзприемащия обект и нормално протичане на процесите при изстрела. Тези следи подлежат на бързи изменения по влияние на външни фактори. Вторичните следи имат значение за разследването в три насоки:
- за установяване на разстоянието, от което е произведен изстрелът;
- за установяване времето на изстрела;
- за определяне на груповата принадлежност на оръжието и дали следите са оставени от първия или следващите изстрели.

Откриване.

Откриването на оръжието и боеприпасите има значение освен за нуждите на експерта, но и за установяване на местопрестъплението, изясняване на важни обстоятелства по делото и за изграждане на версии.
Оръжието и боеприпасите се търсят по правило на територията на местопроизшествието и заобикалящата го среда. Внимание се отделя на самото местопроизшествие, пътят по който е пристигнал и си е тръгнал извършителят, естествените скривалища, водните площи и т.н.
За откриването се използват три метода: вероятностен, мисловната реконструкция и инструменталният метод.
Чрез вероятностния метод се изгражда система от версии за евентуалното местонахождение на оръжието и боеприпасите. Взема се предвид протичането на процесите при изстрела, евентуалното изменение под влияние на външни фактори, реакциите на извършителя и възможностите за укриване на оръжието. Ролята на версиите е голяма и при прилагането на другите два метода - инструменталният и мисловната реконструкция.
Мисловната реконструкция почива на закономерната връзка и зависимост между отделните факти и обстоятелства, намерените следи и други доказателства. Това позволява да се анализира механизмът на деянието и да се установят закономерностите в отразяването му в обективната среда.
Инструменталният метод се изразява в използване на различни технически средства – металотърсач, рентгенов апарат и др. Това спестява време и позволява да се проверят недостъпни за визуално изследване места.
Откриването на следи от огнестрелно оръжие се осъществява при извършване на три основни следствени действия:
51.оглед;
52.претърсване;
53.изземване.

Фиксиране.


Извършва се по два начина: в протокола на съответното следствено действие и фотографски.
Протоколът, (протокол по 100 НПК) освен че позволява да се приобщят към доказателствените материали по делото намерените следи и други веществени доказателства, съдържа и много важна информация. В него се описва положението на оръжието и боеприпасите спрямо трупа и другите обекти на местопроизшествието, от коя страна се намира; заредено ли е и др. Подробно се описват отличителните белези на оръжието – вид, фирмени знаци, система, образец, калибър и степан на изправност, състояние на канала и цевта, положение на ударника, наличието или липса  на патрони в патронника, пълнителя или барабана. Отразява се много точно връзката с другите обекти на местопроизшествието.
Фотографската фиксация има значение не само поради бързината, пълнотата и обективността на информацията, която съдържа. Тя дава възможност за нагледност, а оттук и за изводи по време на целия наказателен процес, както за по-бърза и по-правилно организиране на съдебно-балистичната експертиза. Въз основа на детайлните снимки могат своевременно да се предприемат издирвателни действия, а от възловите снимки да се почерпи информация за връзката на оръжието със заобикалящите го предмети.

Изземване.


Изземването на оръжието и боеприпасите се извършва при спазването на следните правела:
- запазване на оръжието и боеприпасите в състоянието, в което са открити;
- обезопасяване на оръжието и освобождаването му от заредено положение;
- запазване на следите от ръце, от биологичен произход и др. върху оръжието;
- осигуряване на условия за пренасяне на оръжието и боеприпасите до съответната лаборатория за изследване без повреждане на образуваните признаци.
Изземване не трябва да се допуска преди фиксирането на оръжието и боеприпасите и в протокола, и фотографски и преди оценката на местопроизшествието и обектите, с които те са в определена връзка и зависимост.

Учение за следите /трасология/. Следите като веществено доказателство – понятие, видове и зависимост от различни класификационни критерии. Характеристика и значение на отделните видове следи за разкриване и разследване на престъплението.


Понятие, обща класификация и значение на следите.

Трасеологията е свързана с Учението за съдебната идентификация и в нейната основа стои принципът на отражението на признаците от повърхността на един обект върху повърхността на друг обект.

Понятие


Най разпространеното е, че следата представлява материално отражение на признаците на един обект върху друг в резултат на взаимодействието между тях при извършване на престъплението или при свързаните с него обстоятелства. Тези следи се образуват само когато е налице отразяване на характерни признаци на външния строеж на един обект върху друг и отражение, съдържащо достатъчно общи и частни признаци.
Второ становище – следи в широк смисъл. Освен следите-отражения това са, и следите-изменения на местопроизшествието, резултат на престъплението. Трето становище – според него понятието следа има още един аспект. Има се предвид освен материалните изменения и т.нар. идеални следи – отражението в съзнанието на свидетелите, възприели събитието на престъплението.
Предмет на трасологията са както следите – отражения на външния строеж на един обект върху друг /следи в тесния смисъл/, така и другите материални изменения, настъпили в обективната среда в резултат на престъплението /следи в широк смисъл/. Местопроизшествието трябва да се изследва комплексно, защото така е протекло и се е отразило събитието на престъплението.

Образуване на следите.

И двете групи материални следи се образуват при една от следните хипотези:
- при пряко взаимодействие на човека с обектите на местопроизшествието или извън него /следи от ръка, крак и др./
- при опосредено взаимодействие, чрез използваните от човека оръдия или технически средства /следи от оръдия за взлом, следи от автотранспортни средства/
- при пряко и опосредено взаимодействие едновременно.
С оглед на това следите биват: следи-отражения на признаците на един обект върху друг /следи в тесния смисъл/, следи-изменения на обстановката на местопроизшествието и на обектите в нея /следи в широк смисъл/, следи-отражения в съзнанието на човека по време на престъплението /идеални следи/, които не са предмет на трасологията

Следи-отражения.


Имат следните особености:
1. Отразяват такива особености на обектите, които дават възможност да се идентифицира издирвания обект, а ако това не е възможно – да се установи груповата му принадлежност.

2. Позволяват да се даде отговор на различни въпроси и да се изяснят редица обстоятелства по делото.

3. Свидетелстват за мястото и характера на взаимодействието между обектите, а оттук и за механизма на извършване на престъплението.

4. Дават информация за броя на извършителите и за продължителността на престояването им на местопроизшествието, за тяхната квалификация и др.

5. По процесуалната си същност са веществени доказателства и като такива имат изключително важно значение за цялото наказателно разследване.

6. Следите в тесен смисъл предполагат отразяване само на външния строеж на обекта и на тази част от обекта, която е в непосредствен механичен контакт.

7. Външният строеж може да се отрази както като негативен образ (обемни следи), така и като позитивен образ (повърхностни следи).
8. Следата не може да бъде точен модел на външния строеж на следообразуващия обект.
9. Видът и качеството на следата се определят от няколко фактора:
16.от причината, предизивикала взаимодействието;
17.от характера на веществото на контактуващите повърхности на обектите
18.от формата на контактуващата повърхност

Значение:

Тези следи съдържат две основни нива криминалистична информация. Информация за следообразуващия обект – може да се определи родовата и видовата принадлежност на обекта и да се извърши индивидуална идентификация. Другата информация е за условията и механизма на отразяване на престъплението. Тяхната основна и най-важна роля е ролята им на веществени доказателства по делото.

Следи в широкия смисъл на думата.


Това са всички изменения на местопроизшествието, предизвикани от престъплението. След реконструиране на обстановката на местопроизшествието по тях може да се установи механизмът на престъплението и да се извлече допълнителна информация за различни обстоятелства по делото.

Идеални следи.

Това са следи-отражения в съзнанието на човека. Те представляват мисловен образ на въздействалите по време на престъплението обекти, процеси и явления. Те не подлежат на унищожаване или повреждане от извършителя. Но тези следи са зависими от индивидуалните особености на човека, от здравословното и психическото му състояние в момента. Ето защо те са силно субективни и това трябва да се вземе предвид при подготовката и провеждането на разпита. Не са обект на трасологията

Видове следи отражения.

Класифицират се на основата на различни критерии.

В зависимост от характера и особеностите на взаимодействието между обектите по време на образуване на следата разграничаваме два вида следи

Статични са следите, образувани при едно движение в една посока. Те отразяват безконфликтно основната част на признаците на външния релеф на следообразуващия обект. Те позволяват да се идентифицира обекта, а когато това е невъзможно – да се определи груповата му принадлежност. Съдържат информация за характера на взаимодействието между двата обекта и по-добре могат да бъдат фиксирани и по-лесно запазени и иззети.
Динамични са следите, образувани при две или повече движения в различни посоки. Времето на контакта между обектите при взаимодействието им е по-краткотрайно и отразяването на външния строеж е непълно и не на едно място. В повечето случаи динамичните следи не са годни за идентификация, а само за определяне на груповата принадлежност на обекта.

СТАТИЧНИ
ДИНАМИЧНИ


1.движението е в една посока; има само едно движение; следата се формира в момента на прекратяване на това движение; статичните следи се образуват само върху определен участък от повърхността, не върху цялата.
1. поредица от статични следи от един и същ участък на следообразуващия обект; движението е едновременно в две посоки като отделните следи се образуват в няколко последователни момента от движението;  
2.стадии на образуване:
7.еднопосочно механично движение.
8.Обектите влизат в плътен контакт с определена част от повърхността си.
9.Предизвикване на изменение в повърхността на един от обектите.
10.Уравновесяване на силата-започва обратно противодействие.
11.Прекратява се движението и взаимодействието между обектите.
2. динамичните следи се образуват от изпъкналите части на релефа в негативен образ.
3.статичните следи отразяват сравнително пълно и точно
а) общите признаци на следообразуващия обект като: форма; размер; характер на релефа.
б) отразяват се сравнително добре и частните признаци на микроструктурата на следообразуващия обект.
3.динамичните следи не отразяват всички свойства на контактиращата повърхност. Те са носители на информация за
а) характера на взаимодействието между обектите.
б) Динамичните следи отразяват преди всичко рода и вида на следообразуващия обект;
в) съдържат информация само за част от частните признаци на следообразуващия обект.

В зависимост от измененията, които настъпват в следовъзприемащия обект, следите биват обемни и повърхностни.

Обемните следи имат три измерения: дължина, ширина и дълбочина. За образуване на такива следи е необходимо следовъзприемащият обект да притежава следните качества: пластичност; способност да запази настъпилите изменения; възможност да отрази признаците на следообразуващия обект. Откриването, фиксирането, запазването и изземването на обемните следи трябва да бъде съобразено с особеностите на образуването им и с условията, при които те са открити.
17.образуват се в резултат на деформация на хомогенната пластична маса на следовъзприемащия обект.
18.ОС могат да се образуват и в резултат на пресоване на отделни части от еднородно вещество, което може да запази формата на следообразуващия обект (мокър пясък, ронлива почва).
19.ОС могат да се образуват и в резултат на разрушаване на частици от веществото на  повърхността на следовъзприемащия обект.



Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   23


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница