Лекции по Криминалистика : су 2009 година



страница7/23
Дата01.08.2018
Размер3.13 Mb.
ТипЛекции
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   23
Автомобилът е не само следообразуващ, но и следовъзприемащ обект. Образуват се и микроследи. Следите се съсредоточават предимно на местопроизшествието и автомобила.

Откриване


Използват се четири основни метода:вероятностния метод, мисловната реконструкция, детайлния оглед и инструменталния метод. На базата на изградените версии (вероятностния метод) и на мислено възстановеното автопроизшествие (мисловната реконструкция) се определят секторите от пътя и обектите, върху които е закономерно и възможно образуването на следи и се набелязва предполагаемата посока на пристигане и оттегляне на автомобила. Детайлния оглед на пътя, банкета, на отсечките по които е могъл да се отклони автомобила позволява да се открият различни видове следи, веществени доказателства и източници на информация.

Следите от автомобили са силно застрашено от повреждане и унищожаване поради неблагоприятните атмосферни условия и поради функционалното предназначение на автомобила и пътя.

Фиксиране.
Намерените следи се фиксират в протокола за оглед. В протокола се описва мястото на откриване на следите, вида и състоянието в което се намират,обектите по които са намерени следи, и др.
Фотографско фиксиране – детайлни снимки по мащабния способ имат голямо значение, правят се обзорни и възлови снимки. Нагледност.

Запазване.


Необходимо е да се предотврати достъпа на външни лица и други превозни средства, а след това със защитни материали да се избегне неблагоприятното влияние на атмосферните условия.

Изземване.


Обемните следи с отливка
Повърхностните чрез откопирване. Това е по-трудно

Експертиза на следи от ходовата част на автотранспортни средства


Обект на изследване са следите от протектора на гумите на автомобила; отливки или отпечатъци от тях; автомобилните гуми, както и участъци то пътя, когато изследването име се налага във връзка с някои от поставените задачи.

    Задачите на експертизата са:


1) определяне на груповата принадлежност на автомобилната гума и на автомобила, на който би могла да бъде поставена;
2) установяване дали намерените на местопроизшествието следи са оставени от протектора на определена автомобилна гума, а когато са открити и иззети следи от две и повече колела – идентифициране на автомобила по следите;
3) установяване от кои колела са оставени следите;
4) определяне на посоката на движение на автомобила;
5) установяване дали следите са оставени от един или от повече автомобили;
6) изясняване на други обстоятелства, когато за това са необходими специални знания – кой от двата автомобила е задействал спирачната система, какъв е механизмът на образуване на следите, защото статичните следи са преминали в динамични.
    Някои от задачите на експертизата налагат комплексно изследване, например: в какво положение са се намирали автомобилите в момента на сблъскването им (автотехническа и трасологическа експертиза); в какво положение са се намирали автомобилът и пострадалият в момента на удара (трасологична и съдебномедицинска експертиза) и др.

Подготовка


    Осигуряват се експериментални образци, които трябва да бъдат взети при условията на образуване на следите на местопроизшествието. Това е възможно ако е открит автомобилът, то който се предполага че са оставени съмнителните следи. На експерта се изпращат протоколът от огледа и всички материали по делото.

Извършване


Използват се различни методи, включително за сравнително изследване и проверка на резултатите. Изследва се цялата окръжност на автомобилната гума. Изводите се основават на общите признаци – ширина  на следата от протектора; вид на рисунъка и др., както и на частните – особености на рисунъка, причинени от износването и др.

Микроследи. Особености и значение. Криминалистични изисквания при откриването, фиксирането, запазването, изземването и изследването на микроследите.


Понятие –

В теорията няма единно становище относно микроследите. Сега има три виждания:
1 Микроследите са невидими частици, невидими наслоявания върху предмета или оръжието, с което е извършено престъплението.
2  Микроследите са микроскопични вещества, които не могат да бъдат възприети с невъоръжено око.
3 Микроследите са веществени доказателства (господстващо становище – Цеков и Белински) по смисъла на чл.106 НПК. И те са материални частици по природата си, намиращи се върху  1) извършителя или пострадалия или 2)върху оръдието или предмета на престъплението, които материални частици са свързани със събитието на престъплението, не могат да бъдат възприети с невъоръжено око и не дават директно пряка доказателствена информация. Те не са следи в същинския трасеологичен смисъл, а са следи в широк смисъл, т.е. следи от престъплението. Микроследите са материални следи. Те отразяват продължителната взаимовръзка и взаимодействие между материалните обекти. Образуват се при всякакъв вид взаимодействие, имат голяма устойчивост и са практически неотстраними.
Микроследите са слабовидими или невидими с невъоръжено око обекти или частици от материални обекти/наслоения или отслоения/,както и микропризнаци на следите-отражения/макроследите/,които са органически свързани с разследваното престъпление и с лицата и обектите на местопроизшествието.
Микроследите са намерените частици от прах,кал или кръв под ноктите на извършителя или пострадалия,частици от растения или боя,частици от растителен,синтетичен или животински произход и др., а също и невидимите с невъоръжено око признаци на следи от ръка,крак,човешки зъби и др.
Обикновено от микроследите не може да се почерпи пряко информация за събитието на престъплението и неговите особености.
Микроследите в трасологичен смисъл се изследват,когато не може да се стигне до категорични резултати при експертизата на макроследата,в която се съдържат.

Значение:


1. Разкриват материалната връзка на извършителя с пострадалия, между пострадал и оръдие на престъплението, извършител и оръдие на престъплението.
2. Дават информация за място на извършване на престъплението; за пътя, по който се е оттеглил извършителя и за относителното време на престой на извършителя на местопроизшествието.
3. Дават възможност да се установи груповата принадлежност на лицата, участвали в процеса на следообразуване.
4. Дават възможност да се установи професията и други обстоятелства, свързани с личността на извършителя.
.5. Дават възможност микроследите да бъдат поставени в основата на изграждане на следствени версии.
Микроследите са подчинени на общите закономерности на възникване,изменение и изчезване. Те обаче се отличават от другите следи с някои особености: могат да се запазят в продължение на месеци,без да се полагат специални грижи за това,тъй като в някои случаи са по-устоичиви от другите следи и са в по-голямо количество от тях; не подлежат лесно на повреждане и унищожаване от извършителя,защото не могат да бъдат открити.В това е и голямото им предимство пред макроследите.

Образуване.


Микроследите се образуват при механично и друго действие в процеса на взаимодействието между извършителя и пострадалия и обектите на местопроизшествието.Те са неотстраними и неунищожаеми,благодарение на микроскопичния размер и голямото количество,в което се намират.

Откриване.


Откриването им винаги е свързано с големи затруднения.Освен незначителните размери,често липсват и цветони различия с обектите,върху които се намират микроследите; нерядко попадат в недостъпни за наблюдение места и се смесват с други материални обекти и частици.Използват се четири метода за откриване:
Вероятностен метод – изхожда се от: механизма на извършване на престъплението; обстановка на местопроизшествието, заварена към момента на пристигане на компетентния орган; характера и мащаба на извършителя на престъплението. Същността на вероятностния метод са състои в изграждането на система от обосновани следствени версии, които трябва да се отнасят до обектите, върху които би трябвало да има микроследи.
Мисловна реконструкция – логическо продължение на първия метод. Почива на наличните данни към време на извършване на огледа и изграждането на версии. Същност: мислено възстановяване на пътя/начина на извършване на престъплението. Въпреки важността си се използва рядко – изисква висок професионализъм;
Детайлен оглед – реализира се директно, има динамичен характер и се основава на първия и втория метод;
Инструментален метод – предполага изследване на определените въз основа на другите методи обекти с различни технически способи и средства. Най-често се използват лупи с малко зрително поле, микроскопи и светлина от невидимия спектър (обикновено ултравиолетова и инфрачервена) – при лабораторно изследване;
Фотографски метод има  две направления:
1) за откриване на микроследи върху предполагаеми обекти, определени въз основа  на други способи;
2) фиксиране на обектите. Фотографският метод се използва при лабораторни условия – скъп и бавен.
Тактически правила при откриване.
1. Едновременно да се използват няколко способа.
2. Да не се бърза с изводи за микроследите;
3. Да се изключи опасността от сливане на микроследи, които нямат връзка със събитието на престъплението.
4. Да се използват възможностите за лабораторно откриване и изследване на микроследите.
5. Да се прецени внимателно доказателствената стойност на микроследите;

Погрешно е да се търсят микроследи само по време на огледа и да се пропуска издирването им при претърсването,личния обиск и освидетелствуването.

Видове микроследи:
1. Според носителя:
        1) върху извършителя на престъплението;
        2) върху пострадалия;
        3) върху оръдието на престъплението.
2. Според произхода:
        1) от органичен характер;
        2) от неорганичен характер;
        3) от смесен.
3. Според начина на образуване:
        1) следи наслоения;
        2) следи отслоения.
Според механизма на образумането им се делят на микроследи-наслоения и микроследи-отслоения. Възможно е в едно и също време и върху един и същи обект да има и от двата вида следи. В зависимост от произхода биват от органичен произход/косми от човек и животни,влакна от тъкани от растителен и животински произход,частици от растения/, от неорганичен произход/частици от метали,сплави и др./ и от смесен произход. Според размера-същински микроследи и микроследи-малки по размер обекти/например косми и др./.
Микроследите-наслоения върху оръдието или оръжието,както и върху др.обекти,имат най-често един произход-тялото и дрехите на извършителя и на пострадалия.
Микроследите-отслоения са микроматериални обекти и микрочастици от територията на местопроизшествието.Те дават възможност да се установи връзката на извършителя с местопроизшествието,обектите,с които е имал контакт, и евентуално пътят,по които е минал.
Окончателен отговор при търсене може да се даде едва след изследване в лабораторна обстановка на обектите,върху които се предполага,че има микроследи

Фиксиране.


Микроследите се фиксират в протокола за оглед и фотографски. Но в протокола може да се опишат само част от микроследите.Освен това характеристиката им при тези условия не е точна. Затова в протокола се фиксират главно обектите,върху които са намерени,или са налице достатъчно основания да се предполага,че има микроследи,функционалното предназначение на тези обекти,а когато са били открити микроследи-тяхното местоположение,произход и как са иззети и запазени.Фотографската фиксация е по-пълна и точна.На местопроизществието се правят детайлни снимки на намерените върху извършителя,пострадалия,оръдието или оръжията микроследи при условие,че са открити,по възможност цветни.В лабораторна обстановка се правят микрофотоснимки. Те позволяват да се определи видът на микроследите и други важни особености.Фактически огледът на микроследите за определяне характера на изследването и връзката с обекта върху които се намират се извършва по микрофотоснимките.

Изземване


Изземват се обектите върху които са открити или се предполага,че има микроследи.Когато това е невъзможно микроследите се изземват с помощта на технически средства-микропрахосмукачка,магнит,специални пинсети,фолио и др.Трябва да се избегне в тези случаи смесване на микроследите с ирелевантни за делото микрочастици,попаднали случайно на местопроизшествието или умишлено инсценирани.Най-напред трябва да се фиксират и изземат застрашените от смесване,повреждане и унищожаване микроследи.

Тактически правила:


1) Да се осигури разход с оглед вида на следствените технически способи и средства.    
2) Да се внимава да не се повреди микроследата.
3) Да се осигури максимално добра опаковка – запазване и съхранение.
4) Да не се допусне смесване на следите.
 Грешки:
1) Не се обръща достатъчно внимание на застрашените от унищожаване или повреждане микроследи.
2) Допуска се смесване или унищожаване, поради недооценяването им като веществени доказателства.
3) Търсят се само при оглед на местопроизшествието, а не и при личен обиск, претърсване, изземване.
4) Търсят се само микроследи от ръка.

Изследване.


В лабораторни условия, при различни видове експерименти: най-често криминалистични експертизи, съдебно-медицински експертизи на вещества от биологичен произход.
Микроследите се изследват с помощта на различни методи-спектрален,луминесцентен и рентгеноструктурен анализ; инфрачервена спектроскопия и др.

Криминалистични експертизи – понятие и обща характеристика. Класификационни критерии. Обща методика на подготовката и извършването на криминалистичните експертизи.


Същност и значение на криминалистичните експертизи.

Те са вид съдебни експертизи, но в теорията няма единно становище относно отличителните черти на този вид експертизи. Има различни становища, които могат да се обособят минимум в две групи:

Първо становище. криминалистичните експертизи са тези експертизи, които имат идентификационен характер. криминалистичните експертизи са тези експертизи, които използват знания от областта на криминалистиката и теорията на съдебната идентификация с цел установяване на връзката на определени обекти със събитието на престъплението.

Второ становище, което съществува в практиката. криминалистичните експертизи са тези експертизи, които използват знания предимно от областта на естествените и техническите науки.

    Първото становище разширява неимоверно много предмета на криминалистичните експертизи, а второто становище пък принизява криминалистичното знание и му придава вторичен характер по отношение извършваните експертизи и използваното специално знание.

Поначало криминалистичната експертиза е основана на криминалистичната наука и представлява елемент от предмета и структурата й. Главното и определящото е характерът на използваните специални знания. Когато тези знания са криминалистични, включително интегрирани и доразвити от други частни науки и използвани за решаване на криминалистични задачи, без съмнение експертизите са криминалистични. Нормативна основа на тази теза е чл. 117 от НПК.

Криминалистичната експертиза се различава от другите експертизи по два основни, един допълнителен и един спомагателен белег. Основните са:


22.характерът на знанията, използвани при подготовката и извършването на експертизата, които са криминалистични знания
23.методиката на изследване – разработена от криминалистиката или доразвита от нея методика за решаване на криминалистични задачи.
Допълнителният белег се отнася до обекта на експертизата и до решаваните задачи – идентификационни, установяване на груповата принадлежност или на определени обстоятелства по делото.
Спомагателният белег се отнася до възникването на криминалистичната експертиза – това става във връзка с разкриването и разследването на престъпленията.

Обект на криминалистичните експертизи са преди всичко веществени доказателства по смисъла на НПК, но тъй като веществените доказателства могат да бъдат обекти и на други видове съдебни експертизи или самите криминалистичните експертизи могат да имат разширен обект (извън веществените доказателства), следователно трябва да се въведе допълнителен критерий, свързан със задачите на криминалистичните експертизи.


Те трябва да бъдат разпределени в три групи: идентификационни; неидентификационни; диагностични.
Допълнителен елемент в разграничаването на криминалистичните експертизи от други видове съдебни експертизи е, че те се отнасят до решаването на задачи въпроси, свързани с конкретен вид престъпления. Този елемент е дискусионен в литературата, понеже криминалистичните експертизи се извършват и в гражданското производство и ако приемем, че се отнасят само до наказателното производство – би се принизила тяхната стойност.

КРИМИНАЛИСТИЧНИТЕ ЕКСПЕРТИЗИ – тези съдебни експертизи, които използват криминалистични знания и методика на изследване, имат за обект веществени доказателства и решават предимно идентификационни задачи.

Тенденции в развитието на криминалистичните експертизи:

Тенденция към непрекъснато разширяване на обектите на криминалистичните експертизи;


Разработване на методики, които изследват не само  качествените, но и количествените характеристики на обектите;
Развитие и усъвършенстване на общата методика на криминалистичните експертизи;

Възникване и развитие на криминалистичните експертизи:

Криминалистичните експертизи възникват с възникване на института на съдебната експертиза. Едва през втората половина на ХІХ век, когато се формира и криминалистичната наука, възникват и се оформят в съвременния си вид, понеже в този период се създават необходимите предпоставки за отделяне на криминалистичните експертизи като самостоятелен вид съдебни експертизи. А тези предпоставки са свързани с няколко обстоятелства:
преодоляване на каноничния наказателен процес;
развитието на естествените и техническите науки и създаването на нови методи и средства за изследването на веществени доказателства;
социалната необходимост от защита на здравето и имота на господстващата социална класа към този момент.
Принос за развитието на КРИМИНАЛИСТИЧНИТЕ ЕКСПЕРТИЗИ имат: Евгений Бурински ( разработва методите на цветоделителната фотография); Бутлеров; Пирогов (балистична експертиза); Хершел (трасеологична криминалистична експертиза); Менделеев.

Обект криминалистичните експертизи.

Обект: няма единство в теорията и практиката. Доминиращо схващане – обект на криминалистичните експертизи са предимно веществени доказателства, но дефиницията е неточна в този вид. Обект на криминалистичните експертизи могат да бъдат и веществени доказателствени средства, каквито са: отливките и отпечатъците на следи; кино, фото и видео снимки; звуко и видео записи; обект могат да бъдат и писмени доказателства – както в гражданския процес (142 ГПК във връзка със 157 ГПК), така и в наказателния процес.

Система на обектите на КРИМИНАЛИСТИЧНИТЕ ЕКСПЕРТИЗИ:

1) отделни предмети и вещи, съставляващи веществени доказателства по смисъла на 106 и сл. НПК;
2) следите в тесен смисъл независимо от произхода им (хомоскопен или механоскопен);
3) документите в двете им качества: като веществени доказателства или като писмени доказателствени средства;
4) микроследите;
5) фото, кино и видео снимки; звуко и видео записи;
6) глас и реч на човека в качеството им на особено проявление на функционално-динамичните признаци на човешката личност;
7) може да се приеме и становището на проф. Шляпов: обект могат да бъдат и съвкупности от обекти, които са функционално свързани в един обект.

Съществува тенденция към разширяване на обектите на криминалистичната експертиза. Тя се обуславя от развитието на частните науки от една страна и на криминалистиката, и по специално на разработването на нови методики за експертни изследвания (такава е например съдебно фонотехническата експертиза за установяване на личността по спектралните особености на гласа), от друга.

Задачи на криминалистичните експертизи.

Могат да се класифицират минимум в 3 групи:


1) Идентификационни задачи. Решават се от повечето криминалистичните експертизи (почеркови, съдебно балистична, чисто трасеологични експертизи). Крайна цел установяване наличието или липсата на тъждество на един обект със самия него. Към тях следва да се отнесе и установяването на груповата принадлежност.
2) Неидентификационни задачи. Свързани са с установяване на отделни обстоятелства по предмета на делото или по предмета на разследваното престъпление (напр. една от задачите на съдебно-балистичната експертиза е установяване на възможността огнестрелно оръжие да произведе изстрел без натискане на спусъка).
3) Диагностични задачи: отнасят се до установяване на определени процеси, състояния и зависимости, съпътстващи процеса на следообразуване или механизма на престъплението като цяло.
Проф. Цеков дели задачите  на 3 групи:
1) идентификационни;
2) установяване на груповата принадлежност извършва се в два случая: като етап на идентификационното изследване, когато не сетига до идентифициране на обекта, и при изследване на обекти, за които не може да се направи друг извод освен за груповата им принадлежност;
3) други задачи, свързани с установяване на други обстоятелства по делото.
Не би следвало втората група да се третира като самостоятелен вид задачи.

Видове криминалистичните експертизи.

Класификацията на криминалистичните експертизи почива на различни критерии:

В зависимост от характера на обекта на изследване:


1) експертизи на документи;
2) трасеологични криминалистични експертизи;
) балистични експертизи;
4) експертизи за идентификация на личността по външни признаци;
5) експертизи за идентификация на личността по гласа и речта;
6) експертизи на биологични вещества, веществени доказателства по смисъла на чл.106 НПК.
Всички видове се делят на отделни подвидове:
1) експертизи на документи:
а. почеркови: експертизи на ръкописен текст; експертизи на подпис;
б. експертизи за изследване на материалите на документа;
в. експертизи за техническо изследване на документа извън (б).
2) трасеологични КРИМИНАЛИСТИЧНИТЕ ЕКСПЕРТИЗИ – в зависимост от следообразуващия обект:
а. дактилоскопни;
б. експертизи на следи от човешки крак;
в. експертизи на следи от автотранспортни средства;
г. трасеологични експертизи на следи от оръдия за взлом;
3) балистични експертизи:
а. трасеологични балистични експертизи;
б. експертизи за установяване състоянието на оръжието и боеприпасите.

Обща методика на криминалистичните експертизи

Включва три стадия:
1) стадий на подготовка;
2) стадий на изследване;
3) заключителен стадий.

Според някои автори (и проф. Цеков) в общата методика на криминалистичните експертизи се разграничават:


- предварителен;
- подготвителен;
- стадий на изследване;
- стадий на оценка на резултатите и формиране на извод;
- стадий на написване на протокол и приложенията към него.

Отделните стадии се характеризират със следните особености:

 В предварителния стадий се решават два основни въпроса:
1) Въпросът, свързан с компетентността на експерта да извърши експертизата: определя се познавателната годност на експерта. Определянето на компетентността на експерта може и следва да се извърши след като се уточни обект и задачи на експертизата в рамките на този предварителен стадий.
2) Дали експертизата може да се извърши по методиката, която е посочена в акта за назначаването й  с оглед конкретното състояние на обекта на криминалистичната експертиза.

Чрез подготвителния стадий се решават няколко основни въпроса, свързани с организацията на криминалистичните експертизи като цяло:


1) Проучване на отнасяща се до криминалистичната експертиза изходна информация – това предполага да се проучи:
- процесуалния акт за назначаването на експертизата,
- основанията за назначаването;
- данни, характеризиращи обекта,
- неговата годност за изследване,


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   23


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница