Лекции по Криминалистика : су 2009 година



страница9/23
Дата01.08.2018
Размер3.13 Mb.
ТипЛекции
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   23
Четвърти етап – отнася се до състояние на почерковата експертиза в наши дни.
Съществуват три направления в развитието на почерковата експертиза.
Първото направление е калиграфското – основната му теза е извършване на експертизата от истински калиграфи (краснописци), т. е. от лицата, които най-добре познават особеностите на почерка.
Второто направление е белегоописателното – негов създател в края на ХІХ в. е френският криминалист Ал. Бертийон и се основава на метода на словесния портрет. Според него трябва да се изследва степента на повтаряемост на признаците на почерка, подписа и цифровото писмо.
Третото направление е графометричното – целта тук е да се установят количествените пропорционални величини на признаците чрез измерване до десети от милиметъра, което води до обективност и достоверност на изводите, но не дава възможност да се отчитат качествените особености на признаците.
Най-дълбоки следи в развитието на почерковата експертиза е оставила графологическата школа – неин родоначалник е италианецът Камило Балдо. Според тази школа почеркът отразява особеностите на човека – характер и степен на интелигентност, здравословно състояние, за волята и темперамента му.

Същност.
    Почеркът е система от привични движения на ръката (писмено-двигателни навици), проявяващи се автоматизирано благодарение на изградения в кората на големите полукълба на главния мозък динамичен стереотип. Той е неразривно свързан със закрепваната информация или волеизявление на човека – затова може да се прояви различно в зависимост от целевото предназначение на документа.


Почеркът е един от сложните навици на човека - при формирането му участват мозъкът, зрителните и слуховите органи и значителна част от мускулите на ръката. При това съгласувано проявление на първата и втората сигнална система доминиращо значение има втората сигнална система.

Свойства на почерка.

Почеркът се характеризира с три основни свойства:
27.индивидуалност – основно свойство на почерка, което се определя от психофизическите особености на човека и от външните (материални) условия;
28.устойчивост – зависи от продължителността на еднотипно проявление на основните фактори;
29.комуникативност – изразява единството между мисловната и писмено-двигателната дейност.

Фактори оказващи влияние за изменение на почерка.


Почеркът се изменя по влиянието на четири групи фактори: обичайни, случайни, патологични и криминални. Според продължителността на въздействие те биват трайни и временни.
Обичайни фактори са обективните условия на писане – светлина, температура и влажност, поза и положение, състояние при писането (в движение или в статично положение, прав или седнал), пишещият прибор и бързината на писане, психическото и здравословното състояние на лицето, интелектуалното и образователното му равнище. Под влияние на тези фактори намалява обработеността и свързаността на почерка. Затруднява се координацията на движенията на ръката и се изменят графическите форми на по-сложните букви и буквени елементи.
Случайни фактори се екстремните физически и психически условия, в които е попаднал пишещият, непредвидими и неочаквани ситуации, за които няма предварителна подготовка и нагласа. Под въздействието на тези фактори пишещият използва само една част от своя потенциал и почеркът в ръкописния текст носи белезите на посоченото състояние. Липсва описателност и обстоятелственост на  текста. Изложението е телеграфно. Изменени са много от общите и честните признаци на почерка.
Патологични фактори са трайните заболявания, постепенно водещи доразрушаване на почерка. Към тях се отнасят различните видове травми с дълбоко отражение върху личността на автора, увреждания на психиката (шизофрения, олигофрения),трайните нервни и други заболявания, като паркинсонова болест, атеросклероза и др. Под влияние на тази група фактори се разграждат писмено двигателните навици и се разрушава смисловата същност на текста, като се появяват калиграфски недостатъци, т. нар. дисграфия и аграфия.
Криминални фактори. Умишленото изменение на почерка се извършва по два начина: чрез маскировка и чрез имитация.
Маскировката се изразява с съзнателно потискане на стереотипното проявление на признаците на почерка и изменяне на привичните писмено-двигателни навици. Затова в тези случай се отразяват и различни от обичайните за лицето общи и частни признаци. Авторът проявява внимание в две насоки: за избягване на типичното проявление на признаците на собствения почерк и за постигане на различия. По правило колкото текстът е по-голям, толкова повече са възможностите за идентифициране на автора.
Познати са три вида маскировка:
30.писане със забавени или ускорени (по-рядко) движения на ръката – тук изменението на признаците зависи от два фактора: от обема на ръкописния текст и степента на тренираност на писане със забавени (ускорени) движения;
31.маскировка чрез писане с печатни букви – също зависи от обема на текста, от степента на тренираност на автора и общата степен на развитие на писмено-двигателните навици. При изследването в тези случаи се използват ръкописно написаните букви и буквени елементи, които съпътстват посочения вид маскировка; признаците на цифрите и препинателните знаци и признаците на писмената реч;
32.маскировка чрез писане с непривична ръка – отличава се с неустойчивостта на наклона на почерка и недостатъчна обработеност, неравномерният размер и разтегнатост на буквите, слабата свързаност и др. Среща и се огледално изображение на буквите. В същото време благодарение на т. нар. пренасяне на динамичния стереотип от дясната на лявата ръка се отразяват присъщите на лицето признаци на почерка, особено когато след травми или поради други причини то е продължило да пише с лявата ръка. При посочените условия е възможно да бъдат решени успешно и двете задачи: установяване на факта на маскировката и идентифициране на автора. Изключение правят случаите на еднакво развити писмено-двигателни навици на двете ръце.

Имитацията на почерка се изразява в стремеж за наподобяване почерка на друго лице.


Познати са три вида имитация:
33.имитация по памет – трудна и много неточна, поради което се среща рядко и лесно може да бъде установена;
34.имитация на око (чрез рисуване) – характеризира с по-ниска координация и степен на обработеност от имитирания текст;
35.смесена имитация (чрез тренировка) – позволява да се постигне най-голямо сходство;

Назначаване на почеркова експертиза.


    Най-често срещаното основание е оспорването – твърдението, че документът не е написан от на лицето, от името на което изхожда. Обикновено експертизата се възлага на един експерт и изследването е еднородно, макар че не е изключено назначаването на колективна експертиза с комплексно изследване.
    Обект на експертизата е почеркът, отразен в ръкописния текст на документа (включително ксероксно  копие или фотоснимка) или в отделни бележки и други писмени материали. Колкото по-голям е обемът на ръкописния текст, толкова повече задачи могат да бъдат решени
    Задачите на експертизата могат да бъдат обединени в три групи:
        1) идентификационни – установяване на автора на ръкописния текст;
    2)определяне груповата принадлежност – установяване от мъж или от жена е написан текстът;
    3) установяване на определени обстоятелства – маскировка или имитация, професията и здравословното състояние на автора.

    В подготовката на експертизата се отличават три основни момента: осигуряване на сравнителен материал; изпращане на необходимите за експертното изследване материали по делото и построяване на експертни версии.

Видове сравнителен материал.

Използват се три вида образци за сравнение:

36.свободни – документи и други писмени материали, написани преди подправката на документа. Затова почеркът в тях не носи отпечатъка на произтичащите от разследването психологически особености. Трябва обаче да притежават две основни качества – достоверност на произхода и съответствие по време с изследвания ръкописен текст;

37.условно свободни – написани са след подправката на документа;

38.експериментални – дават възможност да се подложат на аналитично и сравнително изследване най-много признаци и да се установи влиянието на най-много фактори. При вземането им трябва да се спазват някои изисквания:
39.за смислово и графическо съответствие;
40.за сходство на условията при създаването им;
41.за обхващане на всички предполагаеми варианти;
Експерименталните образци се осигуряват по два начина – под диктовка (същински експериментални образци) и чрез приписване на предварително подготвен текст в присъствието на следователя или съда.

И трите вида образци за сравнение трябва да са:


    - достоверни по произход
    - съпоставими с изследвания ръкописен текст
    - обхващат всички варианти
    - съответстват по време

    Важна част от подготовката е и осигуряването на съответните материали по делото. От тях могат да се установят условията при които е написан документа, мотивите и основанията за това и др. Въз основа на това по-лесно се изграждат експертните версии и по-сполучливо се избират способи и средства за изследване.

Извършване на почеркова експертиза.

    Най-съществената особеност на извършването на почерковата експертиза е откриването на идентификационните признаци на почерка и обясняване на механизма на образуването и изменението им под въздействието на различни фактори.

Идентификационни признаци.

    Съществуват различни класификационни системи за признаците на почерка. Най-разпространено е деленето им на общи и частни.

Към общите признаци се отнасят:
42.строежът на почерка;
43.наклонът;
44.размерът;
45.разтегнатостта;
46.свързаността;
47.гладиолажът;
48.натиск при писането;
    По тях могат да се определят само общите особености на почерка и затова не се използват самостоятелно за идентифициране на автора. Общите признаци са по-лесни за маскиране или имитиране и в по-голяма степен зависят от неблагоприятното въздействие на външните и вътрешните фактори.

Към частните признаци се отнасят:


49.разположение на точката на започване на движенията на ръката и начинът на започване;
50.посоката на движенията на ръката;
51.формата;
52.относителните размери и взаиморазположението на  буквите и буквените знаци;
53.формата на движенията на ръката;
54.броят на движенията на ръката;
55.сложността на движенията на ръката;
56.разположението на точката на пресичане;
57.разположението на точката на завършване на движенията на ръката и начинът на завършване.
    Частните признаци се установяват по-трудно от общите, но и са по-трудни замаскиране или имитиране. Те имат първостепенно значение при решаване на задачите на експертизата не само защото се отнасят до съществени особености на почерка, но и защото отразяват тези особености автоматизирано, спонтанно.
Според проф. Цеков почеркът притежава и трета група признаци – координация на движенията на ръката и обработеност на почерка. Тези признаци играят голяма роля, тъй като пряко влияят върху индивидуалността и устойчивостта на общите и на частните признаци. По същество това са основни признаци, които обхващат и отразяват синтезирано най-устойчивите особености на почерка. Въз основа на тях могат да бъдат установени обективните закономерности, които водят до образуването, изменението и разрушаването на общите и частните признаци.
Координацията на движенията може да бъде установена чрез изследване и установяване на сложността и на броя на движенията на ръката при написване на отделните букви и буквени елементи; на свързаността и  скоростта на писане; на броя на буквите на буквените елементи, написани без вдигане на пишещият прибор от листа и др.
Обработеността на почерка може да бъде установена чрез изследване и установяване на особеностите (обработеността) на графическите форми на буквите и на буквените елементи, особено на буквите със сложна графическа форма; на особеностите на натиска, на съотношението между размера на буквите и разтегността; на начина на свързване на буквите и буквените елементи; степента на отклонение от образците (учебните) и др.

Изследване.


    При изследването на почерка се използват различни методи – аналитико-описателният и аналитико-сравнителният, микроскопският и фотографският, вероятностно-статистическият метод за оценка на съвпаденията и различията и др.

Експертиза на подписа и цифровото писмо. Понятие и основни свойства на подписа и цифровото писмо. Експертиза за установяване техническа (материална) подправка на подписи. Експертиза на документи, съставени след полагане на подписа (“кражба на подпис”).


Подпис. Понятие

Подписът е съкратено писмено означаване на фамилията и името, а в някои случаи и на презимето на автора. С него се придава удостоверително значение на документа, като подписа е основание да се смята, че лицето от чието име е текстът е направило съответното волеизявление или че му е известно неговото значение.

Свойства.

Подписът притежава същите основни свойства, както и почеркът: индивидуалност, устойчивост и комуникативност. Това е така, защото се изгражда заедно с почерка. Първите две свойства обаче са по-ярко изразени отколкото при почерка. Затова е налице и по-висока степен на координация на движенията на ръката и по-голяма обработеност в сравнение с почерка. Комуникативността не винаги се проявява пълноценно. Това се дължи на липсата на установени изисквания към структурата и съдържанието на подписа и на прекомерно еднотипната автоматизация на писмено-двигателните навици при формиране на подписа.

    Формирането на подписа е подчинено на същите закономерности, както и формирането на почерка. Дава възможност да се използват образци за сравнение и от почерка.

Транскрипция на подписа.

Съществуват три вида графическо изображение (транскрипция) на подписа:


58.буквена – позволява да се направи най-задълбочено изследване, а следователно и по-обективен извод, и по категорично заключение. По-малка е опасността от имитация и маскировка
59.смесена – среща се най-често
60.условна – създава най-много трудности на експертното изследване. Освен това не изразява информационната функция на подписа и съществува опасност от имитация в случаите на различни варианти на подписа.

Фактори водещи до изменение на подписа.

Подписът се изменя под влиянието на същите фактори, както и почеркът, но в този случай те водят до по-малки изменения в признаците:
61.обичайни фактори – размерът на мястото, в рамките на което е предвидено полагането на подписа; положението в което се намира лицето при полагането на подписа; пишещото средство; особено психично състояние; временно заболяване и т. н.;

62.случайните фактори въздействат аналогична както при почерка;

63.патологичните фактори поначало водят до по слабо разстройство на писмено-двигателните навици  в сравнение с почерка, вследствие на по-голямата устойчивост на динамичния стереотип;

64.криминални фактори – в практиката рядко се прибягва до маскировка на подписа, освен в случаите, когато е бил маскиран предшестващия подписа ръкописен текст. Имитацията обикновено се извършва на око (чрез рисуване) или чрез тренировка, без да е изключена и имитацията по памет (в ученически бележници, студентски книжки и др.)

Назначаване на експертизата

Това е идентификационна експертиза на подписи (чий е подписа)

    Основания: оспорването на подписа; установяване дали два или повече подписа са положени от едно и също лице; дали даден подпис е положен от определено лице и др.

Обект на експертизата.

    Обект на експертизата е оспорваният подпис, респ. подписът, чиито автор следва да се установи. Годен обект за експертиза е само този подпис, който съдържа достатъчно графически материал за изследване. Правилото е: колкото по-голям е подписът и по-развити са писмено-двигателните навици на лицето, толкова се увеличават възможностите за категоричен и достоверен извод.

Задачи на експертизата.

Задачите, които решава експертизата са три:

        1) идентифициране на автора на подписа (основна задача);


    2) установяване на определени обстоятелства относно състоянието на лицето (физическо, психическо) при полагането на подписа;
    3) установяване на относителната давност на подписа, т. е. времето, в което приблизително  е положен, респ. периодът, в рамките на който е станало подписването на документа

Подготовка на експертизата

    На експерта се изпращат сравнителни образци и материалите по делото, които съдържат данни за условията на полагане на оспорения подпис, състоянието на лицето, времето на полагането му и др.

Използват се и трите вида образци за сравнение:


65.свободни – осигуряват се задължително, когато оспореният подпис е отдалечен по време от момента на изследването;
66.условносвободни;
67.експериментални – имат значение при възникването на съмнения за неблагоприятно влияние на някои външни фактори върху подписа. В тези случаи те се взимат при същите неблагоприятни условия.
Образците за сравнение трябва да отговарят на основните изисквания – да са безспорни по произход; да обхващат всички възможни варианти; да са взети (експерименталните) при същите условия, при които се предполага, че е положен оспорваният подпис.
По време на подготовката се изграждат експертните версии.

Извършване на експертизата

Извършва се с помощта на общата методика за изследване на документи.

Признаците се делят на две групи:


68.общи – транскрипция на подписа, размерът, наклонът, разтегнатостта, свързаността, гладиолажът и натискът. Транскрипцията свързаността, гладиолажът и натискът подлежат по-трудно на умишлени изменения, поради което имат относително голямо идентификационно значение.

69.частни – точката на започване на движенията на ръката и начинът на започване; формата и относителните размери на буквите и буквените щрихи; посоката на движенията на ръката; точката на завършване на движенията на ръката и начинът на завършване; начинът на свързване; особеностите на парафната линия на подписа и др.


70.Необходимо е да се отчитат и третата група признаци – основните (базисните) признаци. Това са степента на координация на движенията на ръката и степента на обработеност на подписа. Тези признаци се проявяват по по-подчертано отколкото при почерка.

Експертиза за установяване на техническа подправка на подпис

Понятие.


    Под техническа подправка на подпис се разбира прекопирването или “пренасянето” на подписа от един документ върху друг, чието съдържание не е известно на лицето, от името на което е подписът. Следователно подписът не е истински. В зависимост от характера на документа престъплението е по чл. 308 или по чл. 309. Експертизата е комплексна по характер (проверява се дали подписа е подправен и дали е от лицето)

Назначаване.

    Основанието е не само оспорване на подписа, но и наличието наследи от материална подправка.

Обект на експертизата

Подправеният подпис и частта от документа в сектора на подправката.

Задачите на експертизата са:

    1) извършена ли е техническа подправка на подписа;
    2) по какъв начин, ако такава се установи;
3) дали оспорваният подпис не е откопиран от подписа върху конкретно определен документ.

Подготовка на експертизата.

    Осигурява се сравнителен материал; материалите по делото, които имат връзка с експертизата; предполагаемите технически средства, с помощта на които е извършена подправката.

Извършване на експертизата.

    Експертизата се извършва с помощта на няколко метода: микроскопски при косо падаща и разсеяна светлина; луминесцентен анализ; изследване с помощта на електронооптически преобразувател; съвместяване на диапозитиви и негативи; изследване на признаците на подписа (особеностите на координацията, степента на свързаност и обработеност).
    Техническата подправка на подпис може да бъде извършена чрез:
71.прекопирване с помощта на индиго;
72.прекопирване срещу източник на светлина (“на просвет”);
73.безцветно прекопирване с остър твърд предмет;
74.“пренасяне” на подписа с овлажнена фотохартия или друго подходящо средство;
75.“пренасяне” чрез фотоувеличител от негатива на снимка на действителния подпис.
При подправка чрез прекопирване (с индиго, срещу източник на светлина, с остър и твърд предмет и с помощта на фотоувеличител) най-типични са признаците на забавени движения на ръката. В зависимост от конкретния начин на прекопирване могат да се открият и други признаци – незапълнени щрихи от индиго, непокрити релефни следи и др.
При подправка чрез “пренасяне” на подписа се образуват четири вида признаци: слаба интензивност на оцветяването поради запазване на основната част от багрилото в оригиналния подпис; нарушаване на гланца на хартията на мястото на откопирването на подписа; липса на релефни следи на гърба на документа; неточно разположение на подписа спрямо предхождащата го дума.

Експертиза на документи, съставени след полагане на подписа (“кражба на подпис”)

    В случая подписът е истински. Документът е създаден чрез попълване на лист, върху който предварително е положен подпис и чието съдържание не съответства на волята на подписалия. Престъплението е по чл. 316 НК.

Назначаване.

    Основание е твърдението на лицето, от името на което е подписът, че не се е подписвало под текста на документа; малкият размер на документа; логическото несъответствие между предхождащата подписа дума и наименованието на документа (например “Разписка” и С “почит”) и др.

Обект на експертизата

Цялото съдържание на документа, а не само подписа.

Задачите са да се установи:

1)дали съдържанието на документа е написано след полагането на подписа (основна задача);
    2) по какъв начин е попълнен текстът;
3) дали целият документ е написан от едно и също лице и с едно и също пишещо средство.

Подготовка на експертизата.

    Търсят се данни за проверка на версията “кражба на подпис”; определят се материалите по делото, които трябва да бъдат изпратени на експерта; изпращат се образци от почерка и подписа на лицето, написало текста на документа, и на лицето, от името на което изхожда подписът; предоставят се по възможност съответното пишещо средство и индигото; определят се техническите средства.

Извършване на експертизата

    Необходими са лабораторни условия, което позволява пълноценното използване на оптически увеличителни прибори с различно увеличение, източници на ултравиолетови лъчи.
    В практиката се срещат три основни форми на “кражба на подпис”:

76.използване на свободното поле между текста и подписа, като частта от документа с текста се отстранява, а върху останалата преди подписа се написва желаното съдържание;

77.използване на подпис върху бял лист, положен на доверие;

78.използване на подпис върху бял лист, положен под индиго при подписването на други документи.

По време на експертизата се изследват топографическите признаци на подписа от името на лицето, от което изхожда, фактическото и логическото съответствие между думата преди подписа и наименованието на документа, признаците на багрилото и на пишещите средства.
Признаците на “кражба на подпис” зависят от начина на подправката. При подправка чрез използване на свободното поле между текста и подписа “кражбата може да се установи по малкия размер на документа; по наличието на следи от рязане или откъсване; по намаления размер на почерка; по липсата на полета вляво и вдясно; по непривично малкото разстояние между текста и подписа; по несъответствието между относителните размери на буквите в текста и в подписа; по различията в оцветяването. Тези признаци могат да бъдат обединени най-общо в три групи: топографически, почеркови и признаци на писмената реч.
При подправка с използване на подпис върху бял лист признаците са различни в зависимост от това дали подписът е положен направо върху листа, или през индиго. В случая “кражба на подпис” може да се установи по несъответствието в разположението на текста спрямо подписа; по непривичното разположение на подписа върху листа хартия; по различията в оцветяването и др.



Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   23


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница