Лекции по обектно-ориентирано програмиране

4. Структури и масиви.

Елементите на един масив могат да бъдат данни от произволен тип, в частност те могат да бъдат структури;

например:

struct rec

{ int k;

int l;

struct rec a[5]; //a – масив с пет елемента от структурен тип rec;

struct rec

{ int k;

int l;

така означените полета се разглеждат като обикновени променливи, те могат да участват в изрази, да се предават като параметри във функции и т.н.; достъпът до елементите на масива може да се осъществява и чрез използването на името на масива, което е указател-константа към първия елемент на масива;

например:

(*(a+1)).k  a[1].k  (a+1) -> k (използваме операция ‘->’);

например:

struct rec *ptr;

ptr = a;

изменянето на указателя с операцията ++ (--) съответно го увеличава (намаля) така, че да сочи следващия (предишния) елемент от масива със структурните променливи;

void fun (int x, struct rec a[])

{ …

}

можем да имаме следното обръщение:

void trick (struct rec x)

{ …

}

можем да имаме следното обръщение:

void trick (struct rec *p)

{ …

}

можем да има следното обръщение:

void trick (struct rec &x)

{ …

}

можем да имаме следното обръщение:

struct type

{ int b[3];

int k;

до елементите на масив поле достигаме по обичайния начин:

int x; x = a[3].b[1];
масив от структури се инициализира по общоприетия начин с тази особеност, че началните стойности за всеки елемент на масива може да се заграждат във фигурни скоби; например:

struct type c[2] = { { 1, 2}, { 3, 5} };

#define LIMIT 5

struct array

{ float z;

int k;

};

struct array a[LIMIT];

реализираме метода на бързото сортиране – идеята се състои в намиране на онова място на даден (случайно избран) елемент x от масива, което той би заел, ако масивът е сортиран; в процеса на търсене на мястото на елемента x, останалите елементи от масива се разменят по такъв начин, че след завършване на функцията, елементите които са наляво от x са не по-големи от x, а тези надясно от x са не по-малки от него; така първоначалната задача за сортиране на един масив се свежда до задача за сортиране на два масива (наляво от x и надясно от x); за всеки от тях прилагаме същата функция, т.е. функцията quick е рекурсивна;

{ int i = left, j = right, x = p[ (i + j)/2 ];

struct array r;

do {

while ((p+j)->k > x) j--;

if (i<=j)

{ r = *(p+i);

*(p+i) = *(p+j);

*(p+j) = r;

i++; j--;

}

}

if (left < j) quick (p, left, j);

if (i < right) quick (p, i, right);

}

5. Дефиниране на имена на типове.

Една удобна езикова конструкция в C е дефинирането на нови имена на типове на променливи;

синтаксис:

typedef стар_тип нов_тип;

тук стар_тип е име на допустим за езика тип на променлива; освен това може стар_тип да е име на тип, който е вече дефиниран в програмата с typedef; нов_тип е ново име, заместващо името, описано в стар_тип; нов_тип е произволен, допустим за езика идентификатор, различен от имената на променливите в съответната област на действие;

примери:

typedef int PRIM;

PRIM i, j; //дефиниране на променливи i, j от тип PRIM  тип int;

typedef float real;

real x, y;

за 4 – байтов тип Integer;

typedef int Integer; //32-битов компилатор

typedef long int Integer; //16-битов компилатор

описанието typedef може да се използва със сложни типове данни като масиви, структури, указатели към масиви и структури, обединения;

примери:

typedef float Exp[100];

Exp a, b;  float a[100], b[100];

typedef char *word;

word p, q;  char *p, *q;
можем да дефинираме ново име на прототип на функция;

например:

fun arc; //дефиниране на функция arc, която връща указател към

char и има един параметър от тип int;
също така, можем да задаваме ново име на тип структура;

struct address

{ char town[20];

char street[20];

int num;

}

typedef struct

struct address adr;

char egn[11];

} officer;

по този начин избягваме ключовата дума struct;

• 
  увеличава се пригледността на програмата
  
• 
  при дефиниране на променливите се постига по-компактно записване
  
• 
  постига се по-добра преносимост на програмата