Област на действие клас и достъп до елементите на класа

class Count

{ public:

int x;

} ;

{ Count counter, *counterPtr = &counter, &counterRef = counter;

counter.x = 7;

counter.print ();

counterRef.x = 8;

counterRef.print ();

counterPtr->x = 10;

counterPtr->print ();

}
спецификаторите за достъп до елемент public, private, protected се използват за управление на достъпа до данните-елементи и функциите-елементи на класа; по премълчаване спецификаторът за достъп е private, т.е. всички елементи след заглавието до първия спецификатор за достъп са закрити;

закритите елементи са достъпни само за функциите-елементи и за приятелските функции на този клас; откритите елементи на класа са достъпни за всички функции в програмата; закритите елементи на класа и описанията на откритите функции-елементи са недостъпни за клиентите на класа; типична грешка е да се прави опит за достъп до закритите елементи на даден клас във функция, която не елемент на този клас или негов приятел;

пример с класа Time:

void main ()

{ Time t;

t.hour = 7;//компилаторът дава грешка

cout << t.minute;//компилаторът дава грешка

}
в дефиницията на класа се препоръчва най-напред да се използва спецификатор за достъп public и след това private; това концентрира вниманието на клиентите на класа върху неговия открит интерфейс;

добър стил на програмиране е използването на закрити данни-елементи и открити функции-елементи за задаване и получаване на стойностите на закритите данни-елементи;

клиент на класа може да бъде функция-елемент на друг клас или външна функция;

структурите в C++ са разширени с възможности за задаване на режим на достъп до елементите и с възможности за включване на функции-елементи; в структурите по премълчаване се приема достъп public; в C++ структурите и класовете са взаимнозаменяеми;

създателите на класове използват режимите на достъп за да осигуряват скриване на информацията и прилагане на принципа за най-малките привилегии;

функциите-елементи или приятелските функции на един клас, които осигуряват достъп до закритите данни-елементи на класа се наричат функции за достъп; например много често се използва функция за достъп с име get, която е за прочитане на стойностите на закритите данни или функция за достъп с име set за задаване и изменение на закрити данни; ако е необходимо тези две функции биха могли да извършват проверка за коректността на данните; те, също така, могат да преобразуват данните от вида, използван в интефейса, във вида, използван при реализацията;

друго типично използване на функциите за достъп е проверката на определено условие – такива функции се наричат предикатни функции; пример за предикатна функция е функцията isEmpty за всеки клас-контейнер, т.е. клас, който може да съдържа много елементи, например свързан списък, стек, опашка; програмата ще използва функцията isEmpty преди да се опита да прочете поредния елемент от обекта на контейнера; предикатната функция isFull би могла да проверява обект от клас-контейнер дали има достатъчно място в него; подобни обслужващи функции не са част от интерфейса и те не са предназначени за използване от клиентите на класа, затова те са закрити функции-елементи и се използват за обслужване на другите функции-елементи на класа;

примерна програма:
#include

#include //за параметризираните манипулатори

class SalesPerson

{ public:

SalesPerson ();

void SetSales (int, double);

void PrintAnnualSales ();

private:

double TotalAnnualSales ();

};

SalesPerson::SalesPerson ()

Sales[i] = 0;

}

void SalesPerson::SetSales ( int month, double amount)

Sales [month-1] = amount;

else cout << “Грешка!” << endl;

}

double SalesPerson::TotalAnnualSales ()

for (int i = 0; i < 12; i++)

total += Sales[i];

return total;

}

void SalesPerson::PrintAnnualSales ()

<< TotalAnnualSales() << endl;

}

void main ()

double SalesFigure;

for (int i = 1; i <=12; i++)

{ cout << “Въведете продажби за месец “ << i << “: “;

cin >> SalesFigure;

S.SetSales (i, SalesFigure);

}

S.PrintAnnualSales();

използвали сме параметризиран манипулатор:

setprecision (int n)

той изисква включването на заглавния файл iomanip.h; този манипулатор установява точност от n знака след десетичната точка при извеждане на числа с плаваща точка; по премълчаване точността е 6 знака след десетичната точка; при това се извършва закръгляне към най-близкото цяло число;

манипулаторът:

setiosflags (long f)

задава форматни спецификации, определени чрез флага f;

константата ios::fixed води до извеждане на числата с плаваща точка като дробно-десетични; константата ios::showpoint води до извеждане на десетичната точка и нулевите младши разряди; двете константи са свързани с ‘|’ (побитово или), тъй като и двете трябва да се включат във флага f;