Лекции по Облигационно право Конов
Изтегляне 3.04 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1. Понятие и предмет на облигационното право
- 2. Систематично място на ОП, отграничения и взаимовръзки
- 3. Система на ОП
- 4. Източници на ОП
- 5. Принципи на ОП
Въпрос 1. Понятие за облигационно право. Облигационното право като обективно право и като наука. Система и източници на обективното облигационно право1. Понятие и предмет на облигационното право Облигационното право е клон на гражданското право, който урежда облигационните отношения, техните юридически факти, съдържание, съдържание, изпълнение и неизпълнение, изменение и погасяване респ. прекратяване. Допълнително следва да се изясни понятието за облигационно отношение. Терминът „облигационно право” се използва и за означаване на субективното облигационно право. „Облигационно право” се нарича и онзи дял от науката за гражданското право, в който се изучават обективното облигационно право и облигационните отношения, които включват в съдържанието си субективните облигационни права. 2. Систематично място на ОП, отграничения и взаимовръзки ОП като клон ГП е в постоянна връзка и взаимодействие с останалите клонове на ГП, както и с други клонове на частното право и гражданското процесуално право. Едни и същи ЮФ пораждат едновременно както вещни, така и облигационни права. Наблюдава се и „преливане” на средствата за защита. Докато обаче вещното право се характеризира със статика на отношенията, то ОП е динамично, наблюдава се оборот. Неговите отношения са относителни (договорът има действие само между страните), докато вещните права са абсолютни. Между гражданското и търговското право съществува генетична и функционална връзка. ОП съдържа общите правила за търговските сделки и за учредяването на търговски дружества. Някои правила на Търг.П намират приложение в ОП като например тези за стопанската непоносимост. Семейното право съдържа специфични правила за договорите, а наследственото урежда универсално приемство в облигационните отношения. Гражданският процес урежда защитата на кредитора и длъжника. Трудовото право е произлязло от ОП Конституционното право урежда някои от принципите на ОП, административното право – някои проблеми при смесените фактически състави, наказателното право – установява престъпленията срещу кредитора, международното частно право урежда облигационните отношения с международен елемент. 3. Система на ОП Особеност на ОП като клон на ГП е, че голямата част от включените в него правни норми са диспозитивни. Съвкупността от правни норми, които облигационното право включва, може да бъде обособена на отделни групи, наречени институти. Те уреждат различните видове правни отношения. Логически подредените институти образуват системата на ОП. Системата на ОП се състои от обща и особена част. Общата част включва онези институти, които са общи за всички облигационни отношения: нормите за източниците на облигационни отношеиния, правилата за изпълнението и неизпълнението, прехвърлянето и погасяването на облигационните задължения. В общата част също така се включват и правилата при множество кредитори или длъжници, както и правилата за обезпеченията. Особената част на ОП включва уредбата на отделните видове договори – уредените и ненаименованите, както и отношенията произтичащи от извъндоговорни източници. 4. Източници на ОП Източниците на обективното ОП са същите като източниците на обективното ГП – особен вид юридически факти, които в съответствие с установения правен ред поставят в действие правни норми, изменят, отменят, спират действието на правни норми. Основен източник на ОП са нормативните актове. A) Конституцията е върховен закон – чл. 5, ал. 1. Редица конституционни норми имат значение за облигационното право – чл. 6, чл. 7, чл. 17, чл. 19 гл. II; Решения на Конституционния съд; Международни актове – напр. Виенската конвенция на ООН относно договорите за международната продажба на стоки; Договорът за присъединяване на Р. България и Румъния към ЕС; Договор за създаване на ЕО и вторичното право на ЕС – директиви, регламенти и пр. Б) Кодексите и законите са следващите по юридическа сила източници на ОП. Основновополагащ нормативен акт за ОП е Законът за задълженията и договорите (ЗЗД), който предсатвлява кодификация на ОП. Други закони , уреждащи облигационни отношения са: ТЗ, ЗОДОВ, ЗЗП, ЗЕДЕП, ЗЗК, ЗОП, ЗС, ЗДС, ЗОС, ЗОЗ, ЗН и СК, ЗАЗ, ЗКонц., ЗУТ и др. В) Източници на ОП са са и подзаконовите нормативни актове, например постановленията на МС, с които се приемат правилници и наредби. Г) Общите актове на ВКС и ВАС също са източници на ОП. Д) Субсидиарно приложение намират правният обичай, основните начала на правото (чл. 4 ГПК), справедливостта (чл. 4 ГПК, чл. 52 ЗЗД) и добрите нрави (чл. 9, 26 ЗЗД) 5. Принципи на ОП Сводоба на договорянето (чл. 19 КРБ, чл ЗЗД, чл. 59 ЗЗППТ) (Конституционен принцип) – Свободата да се реши в рамките на императивните правила и добрите нрави: дали да се сключи договор, кога, къде, с кого, с какво съдържание, в каква форма и по каква процедура. Основният недостатък на този принцип е, че той дава предимство на икономически и социално по-силната страна. Договорът има сила на закон и трябва да бъде изпълнен – чл. 20а ЗЗД . Да не се вреди другиму – чл. 45-54 ЗЗД. Компенсация на вини – чл. 51/2 и 83 ЗЗД. Интегрално обезщетяване на вредите – чл. 51/1 и 82 ЗЗД. Неодпустимост на неоснователното обогатяване – чл. 55-59 ЗЗД. Изтегляне 3.04 Mb. Сподели с приятели:
|