Лекции по Облигационно право Конов


Въпрос 11. Договор – понятие. Граждански, търговски и трудови договори. Процесуални договори. Административни договори



страница11/206
Дата14.09.2022
Размер3.04 Mb.
#115078
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   206
1-Вариант-ОП-Траян-Конов-Лекции

Въпрос 11. Договор – понятие. Граждански, търговски и трудови договори. Процесуални договори. Административни договори.




1. Договор.
1.1. Правна сделка. Облигационни отношения могат да възникнат по волята на страните - чрез правна сделка. Правната сделка включва във фактическия си състав едно или няколко изявления, насочени към установяване, изменяване или погасяване на едно правоотношение. В зависимост от броя на волеизявленията сделката е едностранна или двустранна (договор).


1.2. Договор.
1.2.1. Определение. Договорът е двустранна правна сделка - волеизявления на две лица, насочени към пораждане на определени правни последици. Според Улпиан договорът е съглашение, т. е. предполага съгласие. ЗЗД съдържа легална дефиниция в чл. 8 (от 1993 г.): Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях.
1) Определението не е съвсем точно - чрез договор не се унищожава правна връзка. Договорът се унищожава при порок. Тази неточност се дължи на факта, че в романските правни системи не се прави съществена разлика между нищожност и унищожаемост. “Унищожаване” е използвано в смисъл на “прекратяване”, правната връзка се прекратява.
2) Договорът е съглашение. Обикновено всеки отделен вид договор има легална дефиниция в съответната глава (чл. 183, ал. 1). “Съглашение” е обобщаващо понятие - двустранна сделка: става въпрос за съглашение между две или повече страни, а не лица. Съглашението е съвпадане по смисъл на двете насрещни волеизавления. Залегнал в ЗЗД е принципът на свобода на договаряне (чл. 9), според който всеки може да сключи договор ако пожелае, с когото пожелае, да определи съдържанието, което желае, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Ограничения в тази насока има в ЗЗК (да се гарантира борбата срещу монополизма), при общите условие.
Съществено за договора според Кожухаров е: 1) наличие на две страни (Кожухаров споменава тук забраната за договаряне сам със себе си в чл. 38, ал. 1 - там обаче две страни са налице, но едно лице действа за тях); 2) взаимно адресиране на волеизявленията; 3) съвпадане на насрещни волеизявления.


1.2.2. Същност. Договорът е сделка, двустранна сделка от гледна точка на юридическите факти. Отношението между понятията “сделка” и “договор” е като между род и вид. Сделката е родовото понятие, а договорът като вид сделка е двустранна правна сделка и то не защото има просто две страни, а защото и двете страни правят волеизявления, определящи неговото съдържание (предложение и приемане).
Договорът е характерен за цялото гражданско право, но най-голямо значение има в облигационното право - за да се отличава, тук се нарича облигационен договор.


1.2.3. Действие на договора.
1) Според чл. 21 ЗЗД договорът поражда действие между страните, по изключение и за трети лица (в предвидени от закона случаи). Договорът според чл.20а има силата на закон за тези, които са го сключили, но тук има известна неточност – ако договорът е противен на подзаконов акт, това не означава, че подзаконовият акт ще бъде отменен (по-скоро се има предвид, че страните трябва да се съобразяват с предвиденото в договора).
2) Договорът може да има не само обригационно действие, но и вещен ефект - прехвърляне или учредяване на вещно право върху определена вещ (чл. 24, ал. 1).
3) За да бъде договорът действителен, трябва да са спазени определени условия (при хипотезите на чл. 26 няма да има действие, в другите случаи последиците могат да отпаднат с обратна сила).


2. Значение на договора.
1) Договорът е основен източник на облигационното право - облигационните отношения възникват най-често въз основа на договор (правно средство за възникване, изменяване и прекратяване на облигационни отношения).
2) Помага на страните да постигнат целите си - страните се обвързват свободно и уговореното между тях е задължително. Чрез договор се задоволяват имуществените и неимуществените интереси на гражданскоправните субекти


4.1 Граждански, търговски и трудови договори
В Облигационното право договорът е средство за моделиране на правооношенията по волята на страните. Той е основен източник на облигационни, но и на други отношения. Търговското право регламентира учредителните договори за търговски дружества, договори за търговско представителство, договори за обединения на търговци, търговски сделки и др. Сусбсидиарно приложение намират правилата на ЗЗД. Трудовото право урежда индивидуалните и колективни трудови договори. Субсидиарно приложение намира общата уредба на договора, но подробната уредба изключва празноти. В осигурителното право съществуват специфични осигурителни договори. В здравноосигурителната система Националният рамков договор има значението на източник на право.


4.2 Административни договори
Това са една нова категория договори, различни от договорите за взаимодействие между държавни органи. При тях едната от страните винаги има привилегировано положение (властнически правомощия). Те задължително съдържат изключителни клаузи в полза на привилегированата страна. Особен е и редът на тяхното сключване. Те представляват смесен фактически състав. Последиците от административните договори се уреждат по правилата на облигационното или търговското право. Затова административните договори са институт на частното право, а не на административното.


4.3 Процесуални договори
В гражданския процес такива са спогодбата и арбитражното споразумение.
В наказателния процес – споразумение за прекратяване на производството.
В административния процес – споразумение на административния орган и страните, което се сключва пред органа или пред съда (чл.20, чл.178 и др. АПК).


Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   206




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница