Лекции по Облигационно право Конов
Въпрос 12. Едностранни, двустранни и несъвършено двустранни договори. Консенсуални, реални и формални договори. Алеаторни договори
Изтегляне 3.04 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1. Договорите
- 1) Едностранен договор
- 2) Двустранен договор
- 3) Несъвършен двустранен договор
- 4) Многостранен
- 2. Възмездни и безвъзмездни договори. Няма дефиниция в закона (има в отменения ЗЗД, чл. 5). 1) Възмезден договор
- 2) Безвъзмезден договор
- 3) Значение на делението.
- 3. Комутативни и алеаторни.
- 4. Консенсуални, формални и реални договори с оглед на начина на сключване
Въпрос 12. Едностранни, двустранни и несъвършено двустранни договори. Консенсуални, реални и формални договори. Алеаторни договори.Можем да говорим за общо деление на договорите на граждански и търговски (вследствие на установяването на пълен дуализъм в частното право). 1. Договорите въобще се делят на едностранни, двустранни, многостранни, несъвършено двустранни. Според броя на волеизявленията договорът е двустранна сделка. 1) Едностранен договор. Задължения възникват само за едната страна, права възникват за другата страна - едната страна е само кредитор, а другата е само длъжник (заем за послужване). Може да бъде възмезден (заем с лихва). Едностранните договори не могат да се развалят - при тях има особени искове, които имат същия ефект. 2) Двустранен договор. Създава задължения и за двете страни (продажба). Такива са повечето договори в облигационното право. Насрещните права и задължения се намират в отношение на взаимна зависимост, която се проявява в две направления: а. Връзката между задълженията е генетична - права и задължения възникват за едната страна, само ако едновременно възникнат и за другата: всяка от страните се е задължила, защото и другата се е задължила спрямо нея (задължението на едната страна е основание, causa на задължението на другата). б. Връзката е функционална - съществува до окончателното осъществяване на правните последици (изпълнението на едното задължение зависи от изпълнението на насрещното): а) никоя страна не може да иска изпълнение, докато не изпълни или поне не е готова да изпълни своето задължение (всеки се е задължил, за да получи) - ако поиска изпълнение, ще бъде отблъсната с възражение за неизпълнен договор, стига да не трябва да изпълни първа (чл. 90); б) при случайна невъзможност за изпълнение задължението отпада (чл. 81, ал. 1), по право се освобождава и другата страна (чл. 89); в) при виновно неизпълнение другата страна може да развали договора, за да се освободи, защото не може да получи очаквания еквивалент). За двустранните договори важат някои особени правила: 1) развалят се поради неизпълнение на задължението на едната страна; 2) може да се прави възражение за неизпълнен договор. Всъщност тези правила важат за повечето договори като двустранни, така че по-скоро правилата за едностранните се явяват особени. Според Кожухаров това показва, че двустранните договори са винаги възмездни. 3) Несъвършен двустранен договор. По изключение по едностранен договор длъжникът може да има претенция въз основа на факти, възникнали след сключването на договора (възниква от римското право). Заради тези извънредни искове, които могат да възникнат по някои едностранни договори, се говори за несъвършено двустранни договори. Съвременното право допуска някои едностранни договори да преминат в двустранни, но в този случай не се превръщат в несъвършено двустранни (мандат). При несъвършено двустранните договори важат правилата за едностранните с изключение на обратния иск (не правилата за двустранните - виж Възражение за неизпълнен договор и Разваляне). Източникът може да се търси в деликта, в неоснователното обогатяване, но тези договори възникват от едностранните. 4) Многостранен. Типичен договор за облигационното право е договорът за дружество (определение в чл. 357, ал. 1 ЗЗД). Многостранността идва от еднаквите волеизявления, не от броя на волеизявленията (при договорите волеизявленията обикновено се различават). Основната разлика между многостранните и двустранните договори е, че при двустранните договори има различни желания и те взаимно (тъй като са противоположни) се удовлетворяват. При многостранните договори се казва, че волеизявленията не са насрещни, а успоредни: лицата искат едно и също нещо, последиците за лицата са едни и същи. Според Кр. Таков при многостранния договор възникват различни права и задължения, волеизявленията са различни (при многостранните сделки има еднакви еднопосочни волеизявления, като най-често последиците са в чуждо имущество). 2. Възмездни и безвъзмездни договори. Няма дефиниция в закона (има в отменения ЗЗД, чл. 5). 1) Възмезден договор. Една страна се задължава за нещо срещу неговата равноценност (отм. ЗЗД) - всяка от страните договаря срещу насрещна престация. Възмездните договори излизат от идеята за еквивалентната размяна. Еквивалентността на престациите е абстрактна - достатъчно е страните да разглеждат престациите като равноценни. Според Таджер възмездни договори са тези, при които настъпват еквивалентни промени в имуществото. Възмездни договори могат да бъдат както двустранните, така и някои едностранни договори. Безвъзмезден двустранен договор - дарение с тежест (дарението по дефиниция е безвъзмездно, но може да се разглежда като двустранен договор). Едностранен възмезден договор - заем с лихва. 2) Безвъзмезден договор. Едната страна дава на другата нещо даром, но това не е съвсем точно. Безвъзмездни са тези договори, при които има animus donandi, а не да се дава нещо без насрещна престация (поръчителството не може да се разглежда като безвъзмезден договор - с оглед на чл. 135). При безвъзмездните договори намираме намерението на едната страна да прояви щедрост. Говори се и за смесени договори (едновременно възмездни и безвъзмездни - продажба, при която цената е половината от действителната). 3) Значение на делението. - Правото защитава по-добре приобретателите по възмездните договори: 1) придобилият по чл. 78 ЗС; 2) по-леки предпоставки за отмяна по чл. 135 ЗЗД за безвъзмезден договор; 3) чл. 227 ЗЗД - договорът е безвъзмезден и дарението може да се отмени поради непризнателност; 4) чл. 18 ЗЛС; 5) може да се намали даденото даром, когато е накърнена запазената част на наследниците на дарителя (чл. 30 ЗН); 6) чл. 646, ал. 2, т. 1, чл. 647 ТЗ. - Отговорността при безвъзмездните договори е по-лека, отколкото при възмездните: 1) дарителят не отговаря за съдебно отстранение и недостатъци; чл. 249, ал. 1 - заемодателят може предсрочно да поиска вещта. 3. Комутативни и алеаторни. На това деление е обърнал внимание чл. 6 ЗЗД (отм.) - договорът е случаен, когато ползата зависи от неизвестно събитие. Критерият следва от възможността страните да преценят интереса си от договора и неговото сключване. 1) Повечето договори са комутативни. Комутативен е договорът, когато облагата, която ще извлече всяка от страните, е известна и определена още при сключването на договора. 2) Има и договори, при които това дали едната страна ще спечели зависи от несигурно събитие (това са договори на шанса, на хазарта) - алеаторни договори (от “алея” – зар). - Има групи съглашения, при които се спекулира с шанса - правото не се занимава с тях: задълженията от облог или от игра са естествени задължения, задълженията не са искови. - Има договори, които създават искови задължения - договори, при които облогът не е единствената причина за сключването им, имат ясна икономическа цел: от сбъдването на застрахователното събитие зависи сбъдването на последиците (изплащането на застраховката), но целта на договора не е спекулация с риска. Други алеаторни договори са: договор за издръжка и гледане срещу прехвърляне на собтвеност, продажба на наследство (продавачът гарантира само качеството си на наследник). а. Комутативен договор може да бъде уговорен като алеаторен: продажба на зелено по обща цена (продажба по единична цена е комутативен договор). б. Прави се деление на двустранни алеаторни и едностранни алеаторни договори. Събитието касае и двете страни. Трудно е да открием алеаторен договор, при който само едната страна да зависи от шанса; такава ситуация е трудно предвидима - престацията на едната страна е определена, на другата не е. в. Алеаторният договор е възмезден - при безвъзмездния едната страна дава на другата нещо даром; другото определение не върши работа, няма елемент на еквивалентност (липсва възможност да се оцени еквивалентността на престациите). 4. Консенсуални, формални и реални договори с оглед на начина на сключване. 1) Консенсуален договор: за сключването му (за пораждането на ефекта му) е достатъчно съгласието на страните - за валидността му са необходими само съвпадащите волеизявления на двете страни. 2) Формален договор: простото съгласие не е достатъчно за сключване, трябва да се облече в някаква форма, да се извърши определена процедура, ритуал. 3) Реален договор: освен съгласието е необходимо извършването на едно материално действие (най-често предаване на вещ) - договорът се сключва с предаване на вещта (заем). При формалните и реалните договори, ако е налице съгласие, а липсва някой друг елемент от фактическия състав ще имаме налице предварителен договор. Развитието на нещата е следното. В по-стари времена задълженията са се поемали ритуално, част от задълженията се придружават от предаване на вещ (заем, влог и залог), за четири договора е достатъчно простото съгласие. Днес повечето договори са консенсуални; в романските страни се приема, че договорите по принцип са консенсуални, но може да има и още нещо - принцип на консенсуалното начало. Формата е изключение от консенсуалното начало - става дума за форма за действителност. Договорите, които са изисквали форма, в романското право са много малко (т. нар. тържествени договори): ипотека, поръчителство, дарение, брачен договор. У нас нещата са малко обърнати (по-важен е предметът на задължението) - за много от консенсуалните договори се изисква форма: продажбата е консенсуален договор с оглед типа на договора, но в някои случаи се изисква форма с оглед на неговия предмет. Когато кажем, че един договор е консенсуален, простото съгласие обвързва, но тройното деление се е разпаднало и можем да кажем, че договорът е консенсуален, но формален понякога - може да се каже, че продажбата е консенсуален договор, но понякога е формален, от което се разбира, че не е реален. - Истински формални договори са поръчителство, ипотека, дарение. Дарението е формален договор по традиция независимо от своя предмет - нещата се определят от типа на сделката (от общата правна уредба), не от предмета (преди и за дарение на движими вещи се е изисквал нотариален договор). - Консенсуалните договори се противопоставят не толкова на формалните, колкото на реалните (много от консенсуалните договори могат да се сключват и формално). - Реални договори са тези, които са реални и в римското право: заем, влог, залог (обикновен; особените залози са нереални). Страните биха могли да обусловят възникването на задълженията от предаването на една вещ, но това ще бъде по-скоро условен договор (не превръща договора в реален). Реалните договори са определени в закона. Изтегляне 3.04 Mb. Сподели с приятели:
|