Лекции по Облигационно право Конов
Въпрос 13. Свобода на договарянето. Ненаименовани договори. Каузата в облигационното право. Абстрактни сделки
Изтегляне 3.04 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.2 Ограничения на свободата на договарянето
- 2. Ненаименовани договори 2.1 Определение
- 3. Каузални и абстрактни договори
- Според доц. Т. Конов каузата има две различни значения
- 4. Договори и клаузи на общата част
- 5. Потребителски договори
- 6. Класификации както при сделките
Въпрос 13. Свобода на договарянето. Ненаименовани договори. Каузата в облигационното право. Абстрактни сделки.1. Свобода на договарянето 1.1 Същност на принципа Свободата на договарянето в облигационното право е принцип, свързан с автономията на волята на гражданскоправните субекти. Законът го урежда в чл.9 ЗЗД като свобода да се сключи договор със свободно определено от страните съдържание, макар и неуреден в закона. Свободата има и други измерения: преди сключването на договор лицата могат свободно да решат – дали да сключат изобщо договор, от какъв вид да бъде той, с кого да се договаря, кога да бъде направено предложението и приемането, в каква форма да бъде сключен (но в рамките на закона) да бъде сключен договорът и т.н. 1.2 Ограничения на свободата на договарянето Нараства броят на императивните ограничения на договорната свобода. Възможно е да е нормативно установено задължение за договаряне – за предприятия с монополно или господстващо положение (чл.18 ЗЗК ), при задължително застраховане (чл.250 КЗ) и др. Не може да се договаря отказ от или прехвърляне на основни права на личността. 2. Ненаименовани договори 2.1 Определение Ненаименованите договори са тези видове договори, които не са уредени легално. 2.2 Видове ненаименовани договори Ненаименованите договори са няколко групи: а) На първо място те могат да бъдат съчетание от уредени договори – т.нар. комбинирани договори (наем – изработка) б) На вторто място за договорите, които нямат аналог (с различна от типичната насрещна престация), се прилагат правилата за подобни задължения, както и общите правила за договорите (напр. договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка). в) На трето място са договорите, които са били уредени в ЗЗД (отм.), но по действащото право нито са уредени, нито са забранени (рента, секвестър, антихреза, игра и обзалог). Тяхната допустимост се преценява с оглед съответствието им с добрите нрави. 3. Каузални и абстрактни договори Каузалността е императивен принцип при договорите, нарушението му е свързано с нищожност – чл.26 ал.2 ЗЗД. Приема се, че каузата е характерна само за престационните договори. Някои автори отричат делението – Кр. Цончев, Кр. Таков. 3.1 Понятие за кауза Каузата представлява типичната и непосредствена цел на договра. Няколко са по-често срещаните каузи – acquirendi (да се придобие едно право); credendi (да се придобие едно вземане, частен случай на aquirendi causa);donandi (да се прехвърли безвъзмездно имущество); novandi (да се новира право) и др. Не е възприето отъждествяване на каузата с предмета или мотива на задължението. Според проф. А. Калайджиев всяка от страните си има своя кауза. Според доц. Т. Конов каузата има две различни значения: 1) на типична цел, която може да отсъства при основаните на формалното начало абстрактни сделки и 2) на конститутивен елемент, особено при ненаименованите договори Общото между тях е, че каузата е едно житейско, икономическо отношение, чийто правен модел се създава с поемането на права и задължения. Каузалните договори съдържат каузата в себе си, а абстрактните я намират отвън, в друго отношение, и затова могат да обслужват различни каузи. 3.2 Абстрактни договори Абстрактността е изключение и трябва да бъде предвидена като възможност в закона. Затова тя не е допустима при ненаименованите договори. От уредените в ЗЗД договори каузата може да бъде външна за правоотношението са при някои от тях: цесия, поемане на дълг, опрощаване, клауза в полза на трето лице. 4. Договори и клаузи на общата част Договорите и клаузите от общата част са приложими към облигационни отношения от различни източници. Такива договори са предварителния договор, обезпечителните договори (поръчителство, залог, ипотека), цесия, поемане на дълг, новация, опрощаване, спогодба. Клаузи на общата част са уговорка в полза на трето лице, клауза за неотговорност (или намаляване на отговорността), неустойка и задатък, арбитражна клауза (която има процесуално значение). 5. Потребителски договори Потребителските договори представляват особена категория договори, за които в Закона за защита на потребителите (ЗЗП) се съдържат специални правила. Отличителен признак е особеното качество на страните – потребител и търговец, по смисъла на ЗЗП. Техен предмет са стоки или услуги, които се придобиват за нужди на потребителя или на негови близки, а не за продажба, производство или за упражняване на професия или занаят. 6. Класификации както при сделките • Главни и акцесорни (обезпечителните) договори; • Договори на управление и разпореждане; • Престационни и организационни; • Договори с облигационно-вещно действие (транслативни), договори само с облигационноправно действие (за ползване), договори за извършане на дейност (изработка, поръчка, влог); • Фидуциарни договори; • Привидни и прикрити договори. Изтегляне 3.04 Mb. Сподели с приятели:
|