Лекции по Облигационно право Конов
Въпрос 15. Типови договори, бланки и договори при общи условия
Изтегляне 3.04 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1. Типови договори.
- 2. Договори при общи условия (чл. 16 ЗЗД, чл. 298 ТЗ). 1) Общите условия
- 3. Бланкетни договори Бланка
Въпрос 15. Типови договори, бланки и договори при общи условия.Техника на сключване на договора. Действията трябва да бъдат добре обмислени (особено ако е нетипичен договор). Практиката създава редица улеснения за масово сключваните договори. Те биват най-малко 3 вида: 1) договори при общи условия; 2) типови договори; 3) бланки. 1. Типови договори. Типовите договори не са това, което са били преди 15 г. - нормативни актове определят задължителното съдържание на договорите, сключвани от едно предприятие, подчинено на ведомството, издало типовия договор. Типовият договор е отнапред разработен образец от независимо лице или организация, чиято цел е да помогне на страните в сключването на договора. Тези договори са балансирани. Възможно е типовите договори да бъдат създадени като бланки, които препращат към правилата на асоциацията. Бланка може да бъде и нещо друго - също е разработена за улеснение, може да се нарече условно типов договор - нещата са типизирани. 2. Договори при общи условия (чл. 16 ЗЗД, чл. 298 ТЗ). 1) Общите условия представляват отнапред разработени от едната страна условия: 1) договорът е кратък; 2) общите неща са в общите условия. За разлика от бланките с правилата на асоциацията, където условията са обективни, тук правилата са определени от контрахента. Общите условия са документ, написан предварително като по този начин се поставя “на колене” другата страна. 2) Чл. 16 е приложим при договори между граждани, както и при потребителски сделки на търговците (за тях е изключен ТЗ). 3) При сключване на договор при общи условия приемането е действително, ако съдържа писмено потвърждение на общите условия - чл. 16, ал. 1 (за да бъде страната наистина запозната с тези условия). 4) Възможно е да има отклонение от общите условия (чл. 16, ал. 2 ЗЗД; чл. 298, ал. 2 ТЗ) - на практика това може да се случи твърде рядко (общи условия при сделки между търговци). От тази гледна точка договорът при общи условия се нарича договор за присъединяване (в хипотезите, когато няма конкурентни производители, свободата на договаряне на лицето е твърде ограничена). Това е причината от началото на века да се приемат закони, които да забранят включването на определени клаузи в общите условия, създават особени изисквания на общите условия, общи условия на нетипично място са невалидни. В България такова нещо няма. При търговци общите условия важат и да не са подписани, стига да се знае, че търговецът сключва договор по общи условия. Трябва да може да се установи какви са точно общите условия (заверено копие при сключването на договора, дата). 5) Общите условия могат да бъдат изменяни (чл. 16, ал. 3) - могат да се отхвърлят само изрично (аналогични са правилата на ТЗ). Общите условия няма да обвържат, ако се отхвърлят или ако другата страна не успее да докаже, че е уведомила и няма отговор. 3. Бланкетни договори Бланка: 1) типов договор; 2) договор с общите условия на търговеца. При оферта на бланка, когато другата страна връща своя бланка (предлага се нещо по-различно - контрапредложение), въпросът е на чии общи условия се подчинява договорът. Смята се, че предимство има този, който последен е пратил нещо различно (може да се изведе от правилата на сключване на договора: пристигане на приемането). Законодателството срещу общите условия е едно ограничаване на договорната свобода. Тъй като липсва базисното равенство между страните, трябва да има още едно ограничение в полза на по-слабата страна. Принципът е свобода на договаряне (1), има обаче ограничена свобода на договаряне при общи условия (2), трябва да се преферира по-слабата страна (3). Баланса, който дава законът, е абстрактен. Само в случаите, когато винаги едната страна е по-силна, може да има префериране (изключение от договорната свобода). Изтегляне 3.04 Mb. Сподели с приятели:
|