Лекции по Облигационно право Конов

Въпрос 16. Преддоговорни отношения

Изтегляне 3.04 Mb.

страница	17/206
Дата	14.09.2022
Размер	3.04 Mb.
	#115078

1 ... 13 14 15 16 17 18 19 20 ... 206

1-Вариант-ОП-Траян-Конов-Лекции

Въпрос 16. Преддоговорни отношения

1. Проблемът.
1) Задължения възникват от сключването на един перфектен договор. До сключването на перфектния договор обаче страните са поставени в досег, докато преговарят. При водене на преговорите има едно доверие. При оттегляне от преговорите или сключен нищожен договор доверието в договора е неоправдано, претърпени са вреди. Вреда: последица от съставомерно деяние. Имуществени вреди: 1) намаляването на имуществото; 2) пропуснатата полза (пропуснатото увеличение на имуществото).
2) Когато договорът не е сключен или е нищожен поради причина, която лежи в едната страна, може ли другата страна да претендира обезщетяване на излъганото доверие. Римското право отговаря положително в един случай - договор с невъзможен предмет (вещта е погинала към момента на сключване на договора); през миналия век проблемът е изведен теоретично от Йеринг (обезщетение при сключване на нищожен договор); у нас през 30-те години Кожухаров (culpa in contrahendo); Диков (1/1932 г.).
3) Въпросът е уреден легално в чл. 12 ЗЗД: при недобросъвестно поведение страните дължат обезщетение; специални хипотези са в чл. 28 (страната, която иска унищожението на договора е длъжна да обезщети другата страна заради това небрежно водене на преговорите), чл. 42 ЗЗД (другата страна не е знаела, че договаря с представител без представителна власт и затова нейните вреди трябва да бъдат обезщетени); чл. 290, ал. 2 ТЗ.

2. Съдържание на преддоговорните отношения.

Преговарящите са длъжни да спазват едно определено поведение. Чл. 12 дава общия мащаб на това поведение: При воденето на преговори и сключването на договори страните трябва да действуват добросъвестно. Обезщетение се дължи, когато са нарушени преддоговорните задължения. Преддоговорните отношения са насочени към сключване на един перфектен договор. Отговорността за culpa in contrahendo не се разглежда от страна на умисъла: да се провери дали вещта съществува, дали има представителна власт. Преддоговорни задължения:

1) Даване на информация. Трябва да се уведоми другата страна за обстоятелствата, които биха повлияли решението й да сключи договора (напр. че колата е “втора ръка” или че предлаганата стока няма да може да се използва по желаното от страната предназначение, или че е необходимо изявление и на друго лице).
2) Осигуряване на необходимите условия. Всяка от страните трябва да осигури валидното сключване на договора - страните взаимно трябва да си обезпечат валидността на договора.
3) Да не се прекъсват (вече умишлено) преговорите.
Тази отговорност е насочена в посока на сключването на договора.
Кожухаров прибавя и задължение за вземане на мерки да не се увредят страните при водене на преговорите (да не ритне конят).

3. Отговорностите.

Преддоговорните отношения имат значение преди всичко с оглед на причиняването на вреди на някоя от страните и заплащането на обезщетение, в този смисъл предмет на заниманията е т.нар. преддоговорна отговорност - това е задължението за обезщетяването на вреди, причинени през този период.

3.1. Фактическият състав, който поражда това задължение включва няколко елемента: 1) противоправно поведение (водене на преговори по недобросъвестен начин); 2) вреди; 3) причинна връзка; 4) вина.
3.1.1. Поведение. Става въпрос за поведение на някоя от договарящите страни, което не е съобразено с изискването за добросъвестност. Това поведение може да бъде както действие, така и бездействие (виж 2).
3.1.2. Вреди. С поведението си недобросъвестната страна причинява на другата вреди и трябва да ги обезщети. Вредите винаги са неблагоприятни последици, които накърняват правната сфера на увреденото лице. В най-широк обем понятието включва имуществени и неимуществени вреди. Страните дължат обезщетение, въпросът е за какво. Обикновено се казва, че това е негативният договорен интерес, отговорност за излъганото доверие при сключването на договора. Противопоставя се на интереса от изпълнението на договора - позитивният интерес.
1) Позитивен интерес.
а. Позитивен интерес. Страните сключват договора, за да постигнат определен интерес. Позитивният интерес следва от изпълнението на договора. Интересът от промяната е позитивен кредиторов интерес - при неизпълнение на договора е нарушен този интерес (интересът е не само за първия резултат, но и за последващия резултат).
б. Обезщетяване. Обезщетението в този случай трябва да замести липсващато изпълнение - да постави кредитора в положението, в което би бил при изпълнението. Компенсаторно задължение на кредитора - т.е. обезщетява и това, което би се постигнало при изпълнено задължение.
в. Договор и неизпълнение. За да има такова обезщетяване, трябва да има неизпълнение на задължението - трябва да има задължение, т. е. да има сключен договор и последиците да не са отменени с обратна сила.
2) Негативен интерес.
а. Негативен интерес. При хипотезата на негоден да задоволи определен интерес договор страната, която има договор, негоден да задоволи нейния интерес, има необходимост от обезщетяване на негативния интерес - разликата между положението днес и това, което щеше да бъде днес, ако вчера не беше сключен договор или не бяха водени преговори. Вредите от нарушен негативен интерес са вредите от несключването на един договор, т.е. преговарящите страни са имали такова поведение, което води не само до несключване на договора, но и до вреди, взаимосвързани с него.
б. Липса на договор. Негативният договорен интерес е нарушен винаги, когато един договор е негоден да удовлетвори позитивния интерес: 1) договорът не е сключен; 2) договорът е нищожен; 3) договорът е унищожен или има някаква друга причина да не породи резултата.
в. Обезщетяване. Фикцията при нищожния договор или при унищожения договор (договорът все едно не е сключван) не променя хода на времето - остават разходите и пропуснатите ползи: трябва да се удовлетвори интересът. При липса на договор има две възможности: 1) ако позитивният интерес може да се задоволи по друг начин - сделка на покритие (да замести договора); 2) ако позитивният интерес е толкова специфичен и може да се задоволи само по този начин - изплаща се обезщетение (интересът не може да се задоволи по никакъв друг начин). Законът не прави разграничение между вредите (съставни части на претърпяната загуба и пропуснатата полза).

3.1.3. Причинна връзка. Между противоправното поведение и настъпилите вреди трябва да съществува причинна връзка - вредите да се пряка последица от поведението.

3.1.4. Вината. Чл.12 визира недобросъвестно водене на преговори - не е нужно търсенето на някакви допълнителни критерии за противоправност. Това е виновно поведение и в двете форми на вината: умисъл и небрежност. Съществува тезата, че отговорността по чл.12 е безвиновна. Но доминира схващането, че отговорността е виновна. Аргументи: чл.28 (3) ЗЗД - в този текст изрично се говори за вина. Във връзка с вината се поставя проблемът, какво значи липса на добросъвестност по чл.12. Терминът "добросъвестност" има значение и на етическа категория (морална) - чл.63. Сравнението между чл.12 и чл.28 (3) е основание за извода, че всяка форма на вина е релевантна (както умисъл, така и небрежност).

3.2. Характер на отговорността. Има три становища по въпроса: 1) договорна отговорност; 2) деликтна; 3) отговорност sui generis (особена).
1) Според Йеринг отговорността е договорна: има взаимно обещание за добросъвестно водене на преговорите (предложителят едновременно с офертата прави едно допълнително предложение за добросъвестно водене на преговорите, което акцептантът приема с факта на започването на воденето на преговорите). При неизпълнение има неизпълнение на предварителната уговорка, а не на несключения договор (в Германия няма общ деликт) - обезщетението на вредите е последица от неизпълнението на едно вече възникнало облигационно отношение.

2) Във Франция отговорността е деликтна. Отговорността по чл. 12 ЗЗД може да се разглежда като извъндоговорна (деликтна) - у нас има особена извъндоговорна отговорност: носи се не при предпоставките на чл. 45 ЗЗД, а на чл. 12 и другите специални хипотези. Макар и деликтна отговорност, тя е свързана с едно поведение (макар и виновно недобросъвестно), насочено към сключване на договор, а не към причиняване на някаква вреда.

3) Отговорност sui generis - особен, самостоятелен вид отговорност, която не може да бъде подведена под известните вече видове (поддържана в миналото от състави на ВС). Наистина фактическите състави на чл.12, чл.28 (3), чл.42 уреждат особени хипотези. Но това не е доказателство, че самата отговорност е някакъв самостоятелен вид. Отговорността е договорна и извъндоговорна - трето положение няма.

3.3. Обем на отговорността по чл. 12.
3.3.1. Обезщетението за т. нар. негативни вреди е различно от обезщетението за неизпълнение на договора.
1) Обемът на отговорността зависи от формата на вината. Според Кожухаров обезщетението включва:
- Ако страната е действала небрежно - само загубата, но не и пропуснатите ползи. Разликата между имущественото състояние преди и след сключването на договора според Кожухаров са негативни вреди (това е всъщност претърпяната загуба). Негативните вреди според него се дължат при:
а. унищожаване поради грешка (чл. 28, ал. 3);
б. нищожност поради невъзможен предмет (чл. 26, ал. 2) - само ако страната е проявила небрежност (и не е узнала за погиването на вещта напр.), но не и ако страната е знаела и въпреки това е сключила договора (тук вече се обезщетявал позитивният интерес);

в. прекъсване на преговорите без достатъчно основание (не може да се стигне по-далеч поради автономията на субектите да договарят, но тази свобода все пак не може да е основание за причиняване на вреди).

- Пропуснатите ползи се дължат само при умисъл. Извън посочените случаи според Кожухаров винаги се обезщетяват позитивните вреди - вредите не от сключването на договора, а от неточното му изпълнение: вреди, които се заключават в разликата в имущественото състояние на увредения преди и след евентуално точно изпълнение. Вина при договарянето има при чл. 247 и 254 ЗЗД: заемодателят (умишлено или небрежно не е съобщил недостатъците) и влогодателят (при незнание за недостатъците) отговарят за вредите от скрити недостатъци на вещта. Тази форма на отговорност е всъщност преддоговорна отговорност, тъй като тези вреди се дължат на поведение на страната в момента на сключването на договора, а не се дължат на неизпълнение на задължение на страната по договора. В други случаи законът предпочита отговорността поради неизпълнение (непредаване на вещ в нужното състояние), въпреки че е проявена вина при договарянето (чл. 195, ал. 2, чл. 230, ал. 2).
Тази теза няма основание в действащото ни право. Чл. 82 ЗЗД прави подобно разграничение, но тук става дума за границите на отговорността, а не за разграничаване на вредите на претърпени загуби и пропуснати ползи. Формата на вината има значение, но последиците от тази форма на вината са други и затова от чл.82 не може да се вади аргумент в полза на едно такова виждане.
2) Дължи се обезщетение за всички вреди без значение на формата на вината (умисъл или небрежност). Това е така, защото 1) липсва специално правило - следователно и за хипотезата на чл. 12 се прилагат чл. 82 и 51, ал. 2; 2) тази теза най-добре защитава интереса на пострадалия. Особеността на обезщетението се състои не в деленето на вредите на претърпени загуби и пропуснати ползи, а в това, че целта е да се върнем икономически в положението, което би съществувало, ако договорът не бе сключен. Можем да говорим за два вида договори, които са засегнати от тази ситуация:
а. Договори за незаместими престации. В този случай сделка на покритие е невъзможна.
б. Възможна сделка на покритие. Когато един договор се е оказал негоден да удовлетвори позитивния интерес, можем да търсим друг начин да го удовлетворим: продажба на друг купувач, купуване от друг продавач. В този случай има сделка на покритие, която задоволява позитивния интерес. Има една група договори, при които е невъзможно да се сключи сделка на покритие или тя ще бъде много далеч: недвижим имот (може да се търси друг подобен, но ако такъв няма, интересът остава незадоволен).
Тезата на Кожухаров би могла да се окаже вярна само в този случай, когато е невъзможна сделка на покритие: безплодно направените разноски по сключването, други разноски (напр. боядисване преди предаване). В другите случаи интересът може изобщо да не бъде обезщетен (ако се дължат само разноските) - загубата е несъизмерима с разноските: трябва да се компенсира загубата вследствие на излъгания договорен интерес и пропуснатата сделка на покритие. Загубата е разликата между възможната сега сделка на покритие и първата възможна след сключването на договора (разликата в цената); може да са претърпени и други вреди (наем на склад, а стоката ще пристигне по-късно).
Имало и теза, че обезщетението обхваща само претърпените загуби, но в закона няма такова правило, а и по този начин лицето ще се постави в по-благоприятно положение, отколкото неизправния длъжник по един договор или делинквентът при един деликт, което определено е несправедливо.
Според Кр. Таков разлика между отговорността за позитивни и негативни вреди - обезщетява се претърпяна вреда и пропусната полза.

3.3.2. Максималната граница на обезщетяване на негативния интерес. Чл. 122, 307 BGB (122 - въобще за недействителен предмет; 307 - договор) определят максималната граница на обезщетяване на негативния интерес. Максималната граница на обезщетяване на негативния интерес е позитивният интерес. Понеже имаме фактора недействителен договор, можем да искаме обезщетение: разходи, разликата между възможната днес и първата възможна сделка, но ако не надхвърля позитивния интерес. Нищожността ни дава една претенция за обезщетение, но ако сделката е щяла да бъде и неизгодна (освен недействителна), това ни поставя в благоприятно положение. Позитивният интерес от недействителният договор е такъв, че по-добре е да не бъде изпълнен: недействителността в този случай ни ползва, не могат да се искат и разноски. У нас това правило може да се изведе от правилото за компенсация на вредите с ползите (ако са причинени вреди, се дължи обезщетение, но ако имаме някаква полза, тя се изважда от обезщетението).

3.3.3. Съдържанието на преддоговорните задължения е насочено към сключването на действителен договор. Не става въпрос за недобросъвестност в смисъл на умисъл, трябва да бъде положена грижа. Отговорността трябва да бъде ограничена до предвидимите вреди, чак при умисъл да се обезщетяват всички вреди (това е идеята на Кожухаров, макар да не я е изразил точно). Ако страната, която иска обезщетение, е знаела за трудностите около договора, не може да иска такова (BGB, може да се изведе от чл. 28, ал. 3; чл. 42 ЗЗД).

Изтегляне 3.04 Mb.

Сподели с приятели:

1 ... 13 14 15 16 17 18 19 20 ... 206