Лекции по Облигационно право Конов



страница201/206
Дата14.09.2022
Размер3.04 Mb.
#115078
1   ...   198   199   200   201   202   203   204   205   206
1-Вариант-ОП-Траян-Конов-Лекции

Предпоставки.


Общият критерий, който трябва да ни води в този случай е фактическата каузалност между отговорното по чл.50 лице, неговото поведение и вредата, която е причинил работника. Защото няма как да кажем, че шофьорът, който е тръгнал лично да си ползва служебния автомобил при пренасяне на мебелите си и е направил катастрофа, за него няма как да отговаря възложителя, защото не му е възложил да си носи мебелите. Ако той не беше шофьор в това предприятие нямаше да може да вземе служебната кола. Това е достатъчно, за да видим, че фактическа каузалност има и, че е добре, в интерес на увредения да разширяваме понятието "при и по повод работата".


Твърди се също, че отговорността по чл.49 била солидарна заедно с отговорността по чл.45 на прекия извършител. Това приема практиката. Гоцев не е съгласен с него (Конов също).
Аргументите на Гоцев:

              1. Солидарността не се предполага. Тя произтича от закона или от договора, а законът не е казал те да са солидарни длъжници.

              2. Ако законът ги разглежда като солидарни длъжници, тогава чл.54 за регреса би бил излишен, защото за солидарни длъжници регресът е уреден в чл.127 ЗЗД.

Въпреки практиката може би е по-разумно да приемем, че в този случай солидарност няма. Това в известна степен би ни помогнало да разберем и рамките на регресния иск по чл.54. Практиката общо приема, че това е в пълния размер на щетата на това, което се плаща от страна на работодателя, защото той отговарял пряко по 45. Но в КТ има правило (чл.202): За изплатеното на пострадалия или неговите наследници обезщетения работодателят има право на иск срещу виновните работници или служители съобразно правилата на раздел ІІ от тази глава. Този раздел включва и ограничената имуществена отговорност. Вярно е, че чл.202 се отнася главно за хипотезата на чл.200, в която работодателят отговаря пред друг свой работник. Но Конов не вижда причина да не ограничим регреса на работодателя срещу виновния работник и тогава, когато увреденият е трето лице-неработник на същия работодател (макар практиката да не приема това). Това е справедливо според Конов, защото функцията на тази отговорност е веднъж да гарантира увредения за това, че ще има от кого да получи обезщетение (защото работникът е беден, а възложителят е богат), но и още нещо: тъкмо защото работникът е беден и защото неговата грешка се дължи на това, че се е подчинил на това да извършва една дейност в полза на възложителя, той би следвало да бъде облекчен по някакъв начин в имуществените последици на своята грешка, когато не можем да го упрекнем в умисъл или в извършено престъпление.


Сподели с приятели:
1   ...   198   199   200   201   202   203   204   205   206




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница