Лекции по Облигационно право Конов

Въпрос 23. Изискуемост и изпълняемост на задължението

Изтегляне 3.04 Mb.

страница	22/206
Дата	14.09.2022
Размер	3.04 Mb.
	#115078

1 ... 18 19 20 21 22 23 24 25 ... 206

1-Вариант-ОП-Траян-Конов-Лекции

Въпрос 23. Изискуемост и изпълняемост на задължението

1. Време на изпълнението.
От значение е както моментът на възникване на задължението (чл. 184; чл. 192; чл. 68 - местоизпълнение; чл. 187 - от кой момент се дължат плодовете; приложим закон), така и времето на изпълнението - изпълнението трябва да бъде точно и по време иначе е закъсняло. Този въпрос се свързва с проблема за изискуемост, изпълняемост, забава - чл. 69-72; чл. 208; чл. 74; чл. 84, ал. 2 ЗЗД; ГПК.
1.1. Изискуемост.Едно вземане е изискуемо, когато кредиторът разполага вече с претенция (материалноправната годност на едно вземане да бъде принудително осъществено). До падежа задължението не е изискуемо, длъжникът има възражение за предварително предявена претенция.

1.2. Изпълняемост има, когато длъжникът може да наложи изпълнението и кредиторът е длъжен да приеме изпълнението; ако не го приеме, изпада в забава.

2. Изискуемостта се управлява от две хипотези: 1) задължения без срок; 2) задължения със срок (падеж); 3) има и задължения без падеж, при които изпълнението е предоставено на волята на длъжника (когато може).

2.1. Според чл. 69, ал. 1 при задължение, в което не е уговорен срок:
- кредиторът има претенция веднага;
- изпълняемо е веднага.
Кожухаров прави подвеждащо разсъждение (задължението е изискуемо, но с поканата се определя кога трябва да се изпълни; свързва със забавата - чл. 84, ал. 2). Изискуемостта настъпва веднага, но поставянето на длъжника в забава изисква покана да изпълни.

2.2. Задължение със срок: длъжникът трябва да изпълни на падежа.
1) Не е нужно длъжникът да бъде поставен в забава чрез покана (изтичането на срока има характер на покана: dies interpelat pro homine).
2) Значение на срока: с оглед на това в чий интерес е установен (изискуемо и изпълняемо ли е задължението преди срока). В субективно отношение срокът може да бъде уговорен в полза на длъжника или в полза на кредитора.
а. В полза на длъжника. Когато срокът е уговорен в полза на длъжника:
- задължението е неизискуемо преди изтичането но срока;
- длъжникът може да изпълни преди срока.
Срокът се смята уговорен в полза на длъжника (в субективно отношение презумпцията е, че срокът е в полза на длъжника) - чл. 70, ал. 1: задължението е изпълняемо, но неизискуемо, от което следва: 1) ако кредиторът предяви иск преди падежа, искът трябва да бъде отхвърлен; 2) предсрочното изпълнение не е недължимо платено (такива могат да се окажат само лихвите - чл. 80, ал. 3).
Може да следва друго от уговорките между страните, от естеството на задълженията (чл. 70, ал. 1): а) в полза на двете страни; б) може да бъде в полза на кредитора.
б. В полза на кредитора. Когато срокът е уговорен в полза на кредитора, това означава, че:
- задължението не е изпълняемо преди срока;
- задължението обаче е изискуемо преди падежа.
Според чл. 252 срокът се счита винаги уговорен в полза на кредитора - срочен влог.
в. В полза на двете страни. В този случай преди изтичане на срока задължението:
- не е изискуемо;
- не е изпълняемо.
Такъв е срокът в случаите на фикс сделки, периодична продажба (чл. 208).
3) Последиците от нарушаването на срока:
а. Неизпълнението на падежа е пълно неизпълнение. Когато задължението произтича от т. нар. фикс-сделки, т.е. сделките, при които задължението не може да бъде изпълнено в друго време, освен в уговореното (напр. договор за таксиметров превоз, при който пътникът си е купил билет за самолет и ако не бъде изпълнен навреме договорът за таксиметров превоз, пътникът ще изпусне самолета си), както и в случаите, когато кредиторът няма интерес от късното изпълнение, нарушението на срока има значението на пълно неизпълнение (чл. 87, ал. 2; чл. 79).
б. В останалите случаи по правило може да бъде изпълнено и след срока, но тогава длъжникът изпада в забава и за него настъпват известни неблагоприятни последици: кредиторът може да търси обезщетение за забавата (чл. 79, ал. 1).

3. Особени разпоредби за изпълнението.

3.1. Изгубване на преимуществото на срока. В някои случаи може да се иска изпълнение на неизискуемо задължение (чл. 71):
1) Длъжникът е станал неплатежоспособен. Неплатежоспособен: длъжникът е спрял плащанията си, а това дава основание да мислим, че няма да плати и на нас.Понятието "неплатежоспособност" означава, че длъжникът не може да посреща своите задължения. Най-често при неплатежоспособността пасивът превишава актива, но това не винаги е така (напр. пасивът да бъде по-голям от актива, но длъжникът да не е неплатежоспособен, защото част от неговите задължения може да не са изискуеми и с наличното си имущество той може да погасява своите задължения; може да има и ситуация, при която активът да е по-голям от пасива, но длъжникът да е неплатежоспособен - ако елементите от актива са непродаваеми).
2) С действията си длъжникът е намалил дадените обезпечения. Когато говорим за обезпечения, се има предвид специалните обезпечения, които дава длъжникът на своя кредитор като залог, ипотека, поръчителство, банкова гаранция, защото цялото имущество на длъжника служи като обезпечение на неговите кредитори, но намаляването на имуществото на длъжника не се подвежда под тази втора хипотеза на чл. 71 (евентуално може да се подведе под първата хипотеза; не във всички случаи обаче това е така). Какво значи намаляване на обезпеченията - напр. това е ситуация, при която длъжникът уврежда, разрушава имот, който е ипотекирал, или изоставя вещ, която е заложил, и не се грижи за нея, а като не я поддържа, тя се обезценява. Но има случаи, при които на пръв поглед изглежда, че обезпеченията намаляват, но не е така в действителност: напр. ако длъжникът продаде вещта, която той е заложил на трето лице, обезпечението на кредитора няма да се намали, защото залогът следва вещта. Затова продажбата на една заложена вещ не е основание за кредитора да може да иска предсрочно изпълнение на своето вземане. Също изпълнението на един стар дълг или учредяването на обезпечение по един стар дълг не са намаляване на обезпечението
3) Длъжникът не е дал обещаните обезпечения. Без значение са поначало причините за това. Трябва да се има предвид обаче, че чл. 71 има относително действие. Той напр. при солидарни задължения, ако един от солидарните длъжници изгуби преимуществото на срока, това не означава автоматично, че кредиторът може да иска изпълнение и от останалите солидарни длъжници. Същото е положението и при отношението длъжник - поръчител: ако за длъжника се прилага чл. 71, това не означава, че той автоматично има сила за поръчителя.
Необходимостта да бъде защитен интересът на длъжника е основание за извода, че кредиторът трябва да разполага с влязло в сила решение, за да може да се позове на основанията по 71, т.е. макар и те да настъпват по право, кредиторът трябва да има решение, с което да е установено, че те наистина са настъпили.

3.2. Предсрочно плащане на лихвоносни задължения (чл. 70, ал. 3) - в полза на длъжника (при платени преди изтичане на срока лихви, може да се приспаднат лихвите за времето до края на срока). Целта е да не се остава с впечатление, че длъжникът не може да изпълни предсрочно, тъй като има интерес на кредитора от точно изпълнение.

4. Срокът в обективно отношение може да бъде.
1) Фиксиран: изпълнението може да се иска на определен ден или с оглед на събитие, чието настъпване е определено по отношение на датата му (след 10 дни, на 1 януари).
2) Определяем. Срокът може да бъде относително определен като период от време след настъпването на някакво бъдещо сигурно събитие - напр. един месец след поискването или един месец след подписването на договора.
3) Подразумяем: страните предполагат, че времето на изпълнение се подразбира от естеството на задължението (сезонна работа, поръчана изработка на шкаф). В ситуациите, в които срокът е мълчаливо установен, в повечето случаи е необходимо някакво допълнително конкретизиране, което може да бъде извършено с покана или по друг начин.
4) Възможно е страните да установят само начина за определяне на падежа, без да го посочват - в този случай падежът или срокът е определяем (неопределен срок според Кожухаров): възможно е страните да решат, че длъжникът ще бъде този, който ще определи срока - чл. 69, ал. 2; възможно е да решат, че кредиторът ще определи падежа; възможно е да се реши, че едно трето лице ще определи срока.
Падежът може да бъде установен и в самия закон (чл .200, ал. 2); законът може да определи лицето, което да конкретизира срока (чл.71); в някои случаи законът допуска и хипотези, при които съдът да определя срока - чл.69, ал. 2).

5. Съдебно разсрочване/отсрочване: 1) с оглед имотното състояние на страната или други обстоятелства (чл. 191 ГПК); 2) преди приключване на проданта внасяне на 20% от вземанията по предявените изпълнителни листове и писмено задължаване за 10% всеки 3 месеца - спиране на принудителното изпълнение (348 ГПК). Районният съд може да даде още време за изпълнение на задължението от длъжника.

6. Чл. 69, ал. 2: при договори, в които длъжникът преценява кога да изпълни (изпълнението е оставено на волята или възможностите му), кредиторът може да поиска съдът да определи срок (няма съдебна практика, неясна разпоредба - дали е част от иск или охранително производство).

7. Изчисляване на сроковете - чл. 72 ЗЗД.

8. Мораториум - отсрочки с нормативен акт по отношение на изпълнението на всички задължения поради особено важни и непреодолими събития (земетресение, война).

Изтегляне 3.04 Mb.

Сподели с приятели:

1 ... 18 19 20 21 22 23 24 25 ... 206