Въпрос 7. Парични задължения. Пари – понятие . Особености на паричните задължения. Лихви

Въпрос 7. Парични задължения. Пари – понятие . Особености на паричните задължения. Лихви.

Паричните задължения могат да се разглеждат в тесен смисъл - като задължения за стойност, или в широк смисъл - задължения за индивидуално определена престация - когато паричните знаци се разглеждат като нумизматична ценност.

Значението на паричните задължения може да се търси в няколко насоки: 1)преобладаващият брой задължения в оборота са парични; 2)повечето задължения могат да се сведат до парични - неустойки, обезщетения.

Те представляват особени родови задължения. Те могат да бъдат определени по различен начин – в каквито и да е банкноти, в такива с установена номинална стойност или във валута.. При паричните задължения родът наистина не може да погине, поради което те не познават нито виновна, нито невиновна трайна обективна или субективна невъзможност за изпълнение. Обствоятелството, че длъжникът е останал без пари, не го освобождава от отговорност – чл.81, ал.2 ЗЗД. Неизпълнението на паричното задължение е винаги забавено.

Паричното задължение е задължение за dare. По естественото си паричните задължения са заместими и делими. Задължението може да бъде както за фактически действия (плащане в брой), така и за правни (при безкасово плащане). Те трябва да се разграничат от задължението за предаване на определени парични знаци с нумизматична стойност.

Едно плащане може да бъде уговорено и да се породи като плащане на „цена”, „възнаграждение”, „разноски”. То може да е определяемо – чрез използване на някакъв стойностен еквивалент. Свободата на ценообразуването в някои случаи се поставя под надзор на регулаторен орган (напр. в енергетиката).

Парите са движими вещи – заместими, потребими, неделими вещи, чиято идентификация е затруднена. Придобиването на собственост е свързано с предаването им. Пари са движимите вещи, емитирани от БНБ и санкционирани от държавата (левове и стотинки). Те са законно платежно средство и задължително се приемат за плащания в пълната им номинална стойност без ограничения, доколкото не е уговорено друго (чл.25, ал.2 ЗБНБ, чл. 19 ЗЗП). Те са универсална стойност, средство за натрупване на стойност, средство за отчетност (чл.23 ЗСч.).

Според проф. М. Павлова парите са ценна книга на приносител. Според проф. А. Калайджиев те са официални документи, които не материализират права. В конктекста на чл.243 НК те не са документ, а официален удостоверителен знак.

Парите могат да бъдат налични и безналични (електронни пари). Чуждестранната валута може да изпълнява същите функции и да бъде предмет на парични задължения (напр. заем). Тя може да бъде и стока (напр. продажба, замяна).

Като изразител на стойността паричните знаци имат номинална стойност. Номинална е стойността, отбелязана от емитента върху паричните знаци. Във вътрешния граждански оборот у нас е установен т.нар. принцип на номинализма. Длъжникът плаща редовно ако изпълни в намиращите с в обращение парични знаци, сборът от номиналните стойности на които е равен на стойността на дълга. Броят на паричните знаци е ирелевантен.

Инфлацията е причина стойността на парите постоянно да намалява, а така намалява и покупателната им сила. Принципът на номинализма възлага риска от обезценяването на кредитора, поради което съществуват и техники за защита на кредитора. Сред уредените в закона това са: законната лихва и обезщетението (чл.86 ЗЗД); стопанската непоносимост (чл.307 ТЗ). Възможно е и наличието на уговорки в договора, които да ограничават последиците от инфлацията. Такива са индексирането на размера – според инфлацията, минималната работна заплата и т.н.; наличие на златна или валутна клауза. Меродавна е курсовата стойност към момента на падежа. С отмяната на чл.10 ал.1 ЗЗД е допустимо както уговаряне, така и плащане в чужда валута.

Ако страните не са договорили друго се дължи плащане в брой. Плащането в брой е едностранна сделка, с която се прехвърля собствеността на паричните знаци. Изисква се дееспособност и намерение за плащане – по арг. от чл.76, чл.55, ал.2 и чл.56 ЗЗД.

Безкасовото плащане е система от правни сделки и действия, с които една или повече банки поемат, изменят или прекратяват парични задължения по банкови сметки на платеца и получателя на палащането.

Безкасовото плащане представлява прехвърляне на парични средства в полза на получател въз основа на преводно нареждане, поададено от наредител и прието от изпълняващата институция.

Безналичен превод се извършва чрез задължаване сметка на наредителя и/или заверяване сметката на получателя.

а) Плащане може да се извършва само по нареждане или предварително съгласие на титуляра до размера и при условията, поставени от титуляра на сметката или от лицето, откриващо сметката в полза на трето лице. Изпълняваща институция е БНБ, търговска банка, клон на чуждестранна банка или друго лице, което извършва преводи като част от своята търговска дейност, а за безналични преводи само БНБ, търговска банка или клон на чуждестранна банка.

б) Предполага се договор с банката, преводно нареждане и вписвания по сметките. Преводното нареждане може да бъде писмено или в електронна форма оъ наредителя до изпълняващата институция – за кредитен превод или за директен дебит.

в) Когато участват две или повече банки се извършва сетълмент. Сетълмент представлява прехвърлянето на средства от сметките на банките на длъжника към банката на кредитора в БНБ. Сетълмент се извършва само в платежната система за брутен сетълмент в реално време – прехвърляне на суми между сетълмент-сметките на участниците окончателно, индивидуално и в реално време след получаване на нареждането за прехвърляне. Оператор на тази система е БНБ. Други платежни системи могат да създават лица, получили лиценз.

г) „Когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, задължението се счита за погасено със заверяване сметката на кредитора” – чл.75, ал.3 ЗЗД.

б) Директен дебит – платецът дава предварително съгласие преводът да се извършва незабавно от неговаъа сметка по искане на получателя.

в) Превод с електронни платежни инструменти (банкова платежна карта, електронно банково платежно заявление, инструменти за електронни пари).

Лихвата представлява акцесорно задължение, еднородно с главното, като размерът му се определя обикновено в процент от главницата за определен период като възнаграждение или обезщетение за ползването на пари или заместими вещи.

Тъй като лихвата е акцесорно задължение, възникването, изменението, прехвърлянето и погасяването на главното, както и обезпечането на задължението за лихва се обуславя от главното. Зависимостта е еднопосочна.

Задължението за лихва се характеризира и с относителна самостоятелност. „Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата” – чл.76, ал.2 ЗЗД. Лихвите се погасяват с изтичане на тригодишна давност – чл.111 ЗЗД. За лихвите може да се предяви и самостоятелен иск. Задължението за лихва е еднородно с главното. То е периодично по принцип и най-често се определя като процент (но е възможна и лихва с абсолютно определен размер).

Възнаградителната лихва следва е различна от дивидета, който е част от членствено правоотношение и зависи от наличието и размера на печалбата. Лихвата е задължение, чийто размер не зависи от наличието на печалба на длъжника. Лихвата се изплаща преди разпределянето на печалбата и следтователно – преди дивидента – чл.190, ал.2 ТЗ. Лихвата не е рента, тъй като при рентата капиталът не се връща. Лихвата следва да се отличава и от вноските, с които се връща самият капитал. Понякога капиталът и дължимите лихви се сумират и след това се уговаря връщането на сумата, чрез периодични вноски, наречени анюитети.

Възнаградителната лихва може да бъде и законна – за извършени плащания или понесени разноски от кредитора (като гестор – чл.61, ал.1 ЗЗД; като поръчител – чл.143, ал.1 ЗЗД; като довереник – чл.285 ЗЗД; като съдружник – чл.364 ЗЗД).

Мораторна лихва е лихвата, която се дърлжи при обезщетение за забава при неизпълнение на парично задължение. Нейният размер е 10 пункта над основния лихвен процент, определен от БНБ. При задължения във валута базата е тримесечният LIBOR, за съответната валута. По принцип мораторната лихва е законна. Може да бъде и договорна, тъй като правилото на чл.86 ЗЗД е диспозитивно.

б) Лихавата може да бъде договорна или законна, в зависимост от източника на задължението. Договорна е и лихвата предвидена в едностранна сделка (напр. завет). Законната лихва възниква от юридически факт без волеизявление ня длъжника или кредитора – чл.86 ЗЗД.

в) Лихвата може да бъде постоянна и променлива – например в зависимост от основния лихвен процент.

Анатоцизмът представлява уговорка, с която се определя лихва върху изтекли лихви. Анатоцизмът е различно явление от капитализирането на лихви от банките. Анатоцизмът по настоящем е забранен и забраната е императивна. Ако съществува клауза за анатоцизъм в договора, санкцията е частична нищожност. Анатоцизмът е допустим в отношенията между търговци – чл.294, ал.2 ТЗ.

Начисляване на законна възнаградителна лихва е възможно върху възнаградителна (платена от поръчител – чл.143, ал.1) и върху мораторна (платена по менителница лихва – чл.507 ТЗ).

Начисляване на мораторна върху възнаградителна лихва е възможно при забава, като това не представлява същински анатоцизъм.