Лекции по Облигационно право Конов

Въпрос 9.Източници на облигационните отношения. Обща характеристика. Видове. 9. Възникване на облигационните отношения. Класификация на източниците

Изтегляне 3.04 Mb.

страница	9/206
Дата	14.09.2022
Размер	3.04 Mb.
	#115078

1 ... 5 6 7 8 9 10 11 12 ... 206

1-Вариант-ОП-Траян-Конов-Лекции

Въпрос 9.Източници на облигационните отношения. Обща характеристика. Видове. 9. Възникване на облигационните отношения. Класификация на източниците.

Облигационни отношения - правоотношения между едно лице (кредитор), което може да иска от друго лице (длъжник) една престация.

1. Източници на облигационните отношения.
1.1. Източниците на облигационните отношения като юридически факти.

1.1.1. Източник на облигационно отношение. Източник или основание на облигационното отношение е определен юридически факт - пораждането на облигационното отношение се свързва с настъпването на юридическия факт. Следва да се прави разлика между източник на облигационното отношение и източник на облигационното право - закон, обичай (чл. 4 ГПК въвежда обичая): въпреки че законът предвижда всички юридически факти, които са източници на облигационни отношения, автоматично по силата на закона облигационно отношение не може да възникне - необходим е юридически факт. Източник на облигационно отношение е факт, който е предвиден в хипотезата на правната норма и с осъществяването му настъпват предвидените в диспозицията на правната норма правни последици, т.е. юридическият факт (основанието за възникване на облигационното отношение) е пряко свързан с правната норма.

1.2.1. Двойствен характер.
1) Юридическият факт е случка от действителността, с която правото свързва настъпването на правни последици (обикновено възникване на права и задължения). Юридическият факт не само се е осъществил, но и се знае, че е станал.
2) Правото описва фактите в хипотезата и посочва в диспозицията правните последици. В хипотезата се съдържа не юридическият факт (осъществява се в действителността), а са посочени само релевантните белези на юридическия факт.
Следователно, терминът “юридически факт” има двойнствен характер. Под юридически факт понякога се разбира случката от действителността, както и съставът на хипотезата. Случката трябва да се квалифицира (да се подведе под съответната правна норма), за да се определят правните последици - белезите на конкретната случка трябва да съвпаднат с обобщеното описание на белезите в хипотезата на правната норма.

1.2. Източниците на облигационните отношения са гражданскоправни юридически факти:

1.2.1. Предполага се, че източници на облигационните отношения са гражданскоправни източници.
1) Гражданскоправните юридически факти са описани в хипотезиса на гражданскоправни норми.
2) Правоотношенията са между равнопоставени лица - с оглед възникването на правоотношението страните са равнопоставени (равнопоставени не по правните последици, а по встъпването в правоотношението).
3) Гражданскоправните юридически факти водят до гражданскоправни последици, възникват между гражданскоправни субекти в това им качество.

1.2.2. Един конкретен юридически факт може да създаде правни последици в различни отрасли. Един отрасъл може да използва юридически факт от друг отрасъл, за да го свърже със свои правни последици - понякога в облигационното право се използват факти от друг правен отрасъл (чл. 19, ал. 3 - съдебно решение, факт от гражданскопроцесуалното право).
Основанията за възникване на облигационните отношения се характеризират с динамизъм и многообразие (сделки, деликти, административни актове).

1.3. Деление на юридическите факти. Възможни са различни деления.

1.3.1. Действия, събития, факти-състояния.
1) Действия, представляващи съзнателно човешко поведение (могат да бъдат правомерни и неправомерни, действия и постъпки).
2) Събития - пораждат последици, които са независими от волята на човека.
3) Юридически факти-състояния - има разминаване между фактически съществуващото и правното предписание. Неоснователното обогатяване според някои е неправомерно действие, но по-скоро е правно състояние - настъпило е без основание разместване на имуществени блага, без да има непозволено увреждане (същото е и с воденето на чужда работа без пълномощие).
Някои автори поставят под съмнение делението в облигационното право на юридически факти на действия и събития - събитията не създават правоотношение, а поставят в действие съществуващо такова; според Попов събитията са източник на облигационни отношения, макар и рядко.

1.3.2. Според състава на юридическия факт:
1) Прости - когато е достатъчен един юридически факт, пораждащ действие за определено или неопределено лице (чек): договори; непозволено увреждане; неоснователно обогатяване;
2) Сложни: а) обикновени - включват юридически факти само от един отрасъл; б) смесени - включват юридически факти и от други отрасли (характерно е наличието на един основен гражданскоправен ЮФ и един, който няма гражданскоправен характер - замяна на държавни имоти с жилище на граждани; продажба на държавно жилище на граждани).

1.3.3. Според действието на ЮФ:
1) Правопораждащи - водят до възникването на субективни права и задължения (договори; непозволено увреждане; неоснователно обогатяване).
2) Правопроменящи - водят до промяна в облигационното отношение (даване вместо изпълнение; цесия; заместване в дълг).
3) Правопрекратяващи - водят до прекратяване на облигационното отношение (изпълнение на задължението; опрощаване; сливане).
4) Смесено действие - водят до прекратяване на облигационното отношение и възникване на ново (новация).

1.3.4. Според отрасловата принадлежност на юридическия факт:
1) На гражданското право (договори; неоснователно обогатяване; непозволено увреждане).
2) На гражданското процесуално право (влязло в сила съдебно решение по предявен иск за сключване на окончателен договор по чл. 19, ал. 3 ЗЗД; съдебно решение, с което се уважава иск за разваляне на двустранен договор за прехвърляне на недвижим имот по чл.87, ал. 3 ЗЗД).
3) На административното право (административният акт сам по себе си не може да доведе до пораждане на облигационно отношение - необходимо е да се получи смесен фактически състав).
2. Видове източници на облигационните отношения

2.1. Класификации на източниците:
1) Според Гай всяка облигация възниква от контракт (договор) или деликт (широки категории).
2) По-късно към това двойно деление добавя “и от други фигури” (variae causaram figurae). Там се открояват “полудоговорите” - неща, които приличат на договор.
3) Юстиниан. Забелязва се, че някои от задълженията, които се отнасят към variae causaram figurae, наподобяват договорните задължения и плащането на недължимо, воденето на чужда работа и други се обособяват в категория задължения quasi ex contractu. Допълва квазиделикт (quasi ex delicto) - по-скоро за симетрия. Четворното деление остава и в Средновековието.
4) ФКГ добавя още един източник: според него задълженията могат да възникнат и без договор по силата на закона (законът е причислен към източниците). Чл. 1 ЗЗД (отм.) определя източниците като закон, договори, полудоговори, престъпления и полупрестъпления.

2.2. Критики към четворното и петорното деление. Общата критика към тези определения може да се изведе от правилото, че всяка дефиниция е опасна (може да е непълна).
1) Всички задължения се опират на закона, но законът не ги поражда сам, не трябва да се поставя сред източниците на облигационните отношения. Законът е юридически факт от друг порядък, поражда други правни последици - създава норми, не задължения. Посочването на закона сред източниците във ФГК дава да се разбере, че правото вече се развива по законодателен път - признава ролята на закона в признаването на юридически факти, дотогава се разчита на традицията на римското право или на глосата (благодарение на тази традиция се появяват фикционните теории - според нея явлението не може да съществува, но се приема за съществуващо).
2) Квазиделикт и деликт - не се различават по правни последици; “квазиделикт” е неясно понятие, създадено за симетрия. С неустановено съдържание е и понятието “квазиконтракт” - включват се отделни незабранени действия.
3) Контракт - Гай разбира правомерните юридически действия; днес под договор се разбира двустранна сделка (не само договорите са източници на облигационните отношения).

2.3. Теоретични класификации:
1) Планеол: волята на човека и законът като източници.
2) Демок: Договор, едностранна сделка, непозволени действия, квазиделикт, състояния, описани в закона.
3) Сделки и фактически състави, с които законът свързва възникването на задължения.
4) Диков: сделки, позволени действия, които създават задължения за реституция, непозволени действия, закон.
5) Апостолов: договорни и извъндоговорни източници.
6) Кожухаров: 1) договори (отношението възниква по волята на страните), 2) едностранни сделки, 3) непозволено увреждане (отношенията произтичат от нарушаване на задължението да не се вреди другиму), 4) неоснователно обогатяване (не може да има неоправдано разместване на блага), 5) гестия, 6) други (поради семейноправна връзка - задължение за издръжка; от наследственоправни разпореждания).

2.4. ЗЗД не изброява източниците на облигационните отношения. В проекта за граждански кодекс има такова изброяване: сделки, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване и други факти, предвидени или допуснати в закона. Определението обединява договорите и едностранните сделки в понятието “сделки”, изрично посочва два извъндоговорни източника, без да ги определя като квазидоговори, добавя и факти, посочени в закона. Без да дава изброяване, ЗЗД определя видовете източници в наименованията на главите: 1) договори, 2) едностранни волеизявления, 3) непозволено увреждане, 4) неоснователно обогатяване, 5) водене чужда работа без пълномощие.

3. Източници на облигационните отношения - Изводи - юридически факти, предвидени в закона като източник на задължения: договори (чл. 44 включва и едностранните сделки) и извъндоговорни източници на облигационни отношения.
1) Източниците са договорни и извъндоговорни, като и двете групи са юридически факти на гражданското право.
2) Източници на облигационните отношения могат да бъдат и негражданскоправни юридически факти (чл. 19, ал. 3 - съдебното решение не е юридически факт на гражданското право) - само когато законът изрично го посочва. Такива източници са решението за обявяване на някого за изчезнал по чл. 8 ЗЛС (възниква представително отношение), назначаване на настойник с административен акт (административният акт има много по-малко значение от преди, но съществува като източник).
Апостолов е най-кратък и точен при определянето на източниците - договорни (договор и сделка) и извъндоговорни (частноправни източници); другите източници са публичноправни.

Изтегляне 3.04 Mb.

Сподели с приятели:

1 ... 5 6 7 8 9 10 11 12 ... 206