Лекции по определени теми, разглеждащи от различни ъгли и осветляващи по тогавашната терминология "комплексно" проблематиката
Изтегляне 27.78 Kb.
|
| Секция “Ветеринарна медицина и животновъдни науки”
Образуването й е предвидено още в първите решения на съюза от 1945 г., но фактическото й обособяване е от края на 40-те години. За формирането й заслуги имат проф. Георги Павлов и тогава доцент Кирил Братанов, които привличат към съюза най-изтъкнати представители на Ветеринарно-медицинския факултет на Софийския университет. Първите няколко години от съществуването на секцията са сравнително бледи и според по-късни оценки “анемични”. Разглеждани са главно организационни въпроси. Още в самото си начало обаче секцията показва някои особености, които й придават ярко обособен облик. За нея с основание може да се каже, че е изцяло свързана с практиката. Използва се създадената национална лекторска група, а се разработват и собствени програми за лекции по най-актуални проблеми на ветеринарната практика. Така дейността се извежда по същество в провинцията, пред една пряко заета с животновъдството аудитория. От друга страна, лекциите в провинцията помагат за популяризиране на научните постижения. През 50 и особено през 60-те години 30 – 40 души лектори изнасят годишно по 250 – 300 лекции. Пак в тези години се организират бригади от учени от различни специалности, които подготвят лекции по определени теми, разглеждащи от различни ъгли и осветляващи по тогавашната терминология “комплексно” проблематиката. Секцията проявява стремеж да провежда съвместни прояви с Агробиологическата секция. В края на 60-те години (от 1967 г. насетне) се провеждат сесии (в МДУ и Пловдив) за влиянието на съветската селскостопанска наука върху българската; по-късно в Русе и Бургас - за ролята на науката и техническия прогрес в селското и горското стопанство. През 1970 г. са проведени сесиите в Михайловград и Видин за зоопрофилактика и лечение, за селекцията и племенната работа в говедовъдството и свиневъдството в условията на уедрени стопански ферми. Секцията организира конференции и научни сесии и в Русе, Силистра, Разград, Хасково, Пловдив, Бургас и др. с доклади и дискусии по интензификацията и координацията на работата в животновъдството, както и по някои типични регионални проблеми. От този тип е научната конференция в Грудово (началото на 80-те години), за борбата с кърлежите и пироплазмозата в този регион. Секцията провежда и обичайните секционни събрания, пред които български и чужди учени изнасят доклади по отделни теоретични и практически теми и по дискусионни проблеми – практика, започнала още в средата на 50-те години, общо средно 8 – 10 годишно. По-късно се установява и практиката след участие в международна научна проява или научна командировка в чужбина на секционно заседание да се споделят впечатления и опит. До началото на 70-те години секцията се развива в организационно отношение много добре. По данни от 1971 г. в нея членуват 168 души. С прехвърлянето на висшите учебни заведения по ветеринарна медицина и зоотехника в Стара Загора (1974 г.) членовете на секцията значително намаляват. Към 1984 г. вече се отчита тенденция на силно застаряване, както и намалена активност на секцията. Не без основание може да се приеме, че най-дейният период от развитието й е докъм началото на 70-те години. Промените от 1989 г. свиват дейността още повече. Силно се редуцира броят на събранията с изнасяне на доклади, организирането на по-мащабни прояви. Променя се тематиката на разглежданите въпроси. В това отношение се извършва бързо адаптация към новостите и актуалните проблеми. Застъпват се теми като “проблеми и перспективи на реприватизацията на животновъдството”, за “клонирането при животните”, увеличава се броят на изнасяните информации за международни научни прояви и впечатления. Проведена е дискусия за заболяването “луда крава” (1996 г.) и т.н. Инициатива на секцията е и съвместното с президиума на БАН и Института по биология събрание по повод 85 години от рождението и 10 години от смъртта на акад. Кирил Братанов. Като цяло за 90-те години е свойствено търсенето на мястото в рязко изменените условия в областта на животновъдството. Доколкото отделни членове на секцията са канени като консултанти на частни животновъдни предприятия, е натрупан опит и преки наблюдения от новите тенденции на развитие. Картината към 2001 г. е на една малка по състав (24 отчетени членове), с изразена тенденция към застаряване секция, която подобно на времето след създаването си води ако не анемичен, то доста ограничен на прояви организационен живот. Изтегляне 27.78 Kb. Сподели с приятели:
|