Лекции по Основи на Генетиката



Дата11.01.2018
Размер247.4 Kb.
#43946
ТипЛекции
Лекции по Основи на Генетиката

  1. Предмет, задачи и аспекти на развитие на медицинската генетика

Генетика – наука, която изучава наследствените болести при човека – причини, механично развитие на болестта, унаследяване, клинична картина, разработват методи за диагноза. Развива се профилактиката на тези болести ( те не се лекуват) – Генетична консултация; Предродова диагноза; Генетични стинингови; Пресяващи програми. Клонове на медицинската генетика: - Цитогенетика - изучава хромозомни болести ( Даун ) - Молекулярна генетика – болести на генни мутации - наследствени аномалии - болести на обмяна на веществата Имуногенетика – болести на имунните реакции Неврогенетика Психогенетика – психични заболявания ( Аутизъм) - Генетика на поведенческите отклонения - Офталмогенетика – очни наследствени заболявания - Онкогенетика – генетика на рака

  1. Материални основи на наследствеността и основни закономерности на унаследяване

Наследствеността се съдържа в молекулата на ДНК – двойно спирална – характерна за всички живи същества; тя се възпроизвежда преди всяко делене на клетката. От една спирала се възпроизвеждат други две спирали. Удвояването става преди делене на клетката и новите клетки имат една и съща информация.Можем да представим две спирали като вътре във веригата имат 4 бази: А – аденин, Т – тимин, Ц – цитозин, Г – гуанин. ДНК – е направена от последователно свързани нуклеотиди, които се различават по техните бази. Ген – единица за наследство, част от молекулата на ДНК – поредица от нуклеотиди, носи информация за една белтъчна верига. 3 бази = 1 аминокиселина Как работи един ген – има два основни процеси за работа: - Транскрипция – преписване на генетична информация и от гена се образува копие – Информационна РНК. Прави се копие на първата база е „Тимин” тази РНК представлява огледално копие на първата.Тя търпи сложен процес на узряване.Генът създава копие на РНК, това копие излиза от ядрото и отива в цитоплазмата. - Транслация – РНК излиза от ядрото и отива в цитоплазмата и се нанизва на рибозомите те правят комплекс с тази m РНК става разчитането на информацията и се намесва Транспортната m РНК и има три бази , които се наричат Антикодом те разпознават един кодом и се свързват с него и аминокиселините започват да се свързват във вериги. По нататък тези вериги се свързват за да получат крайния белтък. - Генът за да работи трябва да получи сигнал; - пред гена се намират много нуклеотиди ( промотор) те регулират работата на гена. Ген без промотор неможе да съществува и функционнира. ДНК – се намира в ядрата на клетката вътре в ядрото се намират хромозоми свързани с белтъци , ( а хромозомите са направени от ДНК и белтъци). Хромозомите при човека са 46 нормално всяка клетка има 46 хромозома, а зрялата полова клетка има 23 хромозома, когато стане оплождането сперматозоида носи 23 хромозома и при сливането зиготата има 46 хромозома. ДНК в нея започва да се удвоява и след това зиготата се дели. Това е последователността как се предава наследствената информация и болестите. Хромозомите са чифтни всяка хромозома има ДНК в нея са разположени гени, в една хромозома се намират около 1000 – 3000 гена, при човека общия брой е 35 000. Ако и двете хромозоми си приличат едната е от майката, а другата от бащата и гените са по – двойки носят името – Алели – бащин и майчин алел. Проявяват се генът които е доминантен , когато са : АА – хомозиготен човек, Аа – хетерозиготен човек. Алелите се явяват разновидности на един и същи ген.

  1. Кариотип на човека

Кариотип – наричаме систематизирани и подредени хромозоми от 1 клетка. Подреждат се по определени правила: - Хромозомите се подреждат по чифтове; - Големина ( малки , средни и големи); - Форма на хромозомите – има три вида хромозоми при човека; - Има две половинки които са еднакви се наричат – Сестрински хроматиди; Центромер – това е центъра тук се свързват две хроматиди, според центромера има три вида: - Метацентрични хромозомата - има две еднакви рамене; - Субметацентрична хромозома – центромера е по в края и има по едно дълго и късо рамо; - Акоцентрична хромозома – центромера се намира в края има едно много късо и едно много дълго рамо; Хромозомите се делят на две групи: - Автозоми – от 1 до 22 чифт се наричат автозоми, са еднакви и при мъжете и жените и се делят на 7 отделни под групи – A, B, C, D, E, F ,G. - Полови хромозоми – 23 чифта се нарича полов чифт, тук са половите хормозоми различни при мъжа и при жената, когато имаме XX е жена, а XY е мъж от това зависи пола на човека. Y хромозома – носи гените за развитието на мъжкия пол X хромозома – носи гените на развитието на женския пол Познаваме ги по лепкавото оцветяване, всяка хромозома си има определен цвят. В хромозомата има двойка спирала, тя се навива около белтъка,белтъка се образува, когато не се дели клетката.

  1. X и Y полов хроматин – биологична същност и приложение в диагностиката

Съдържанието на ДНК свързано с белтъци се нарича хроматин. Когато клетката не се дели ДНК се развива и образува мрежа, наречен ядрен хроманит, при това положение гените могат да работят и започва преписване на информация, всички хромозоми претърпяват този процес, но една от X” – хромозомите не се разплита и това се нарича „Телцата на Бар” или „X” полов хроматин. Телцата на Бар се наблюдават в клетките на жените, жените имат 2 хромозоми които едната се разплита, а другата не.Броят на телцата е № - 1 това е формулата минус (броят на хромозомите или минус 1). Това става за да се изравнят двата пола. Телце на Бар е неделящо се телце „X” полов хроматин служи за диагноза, колко „X” хромозоми има вътре. Y” хроматин – се изследва ,когато клетката не се дели и с флурисуентен хороскоп се вижда едно телце, което блести и се нарича телце и в него има 1 „Y”хромозома . „Y” полов хроматин се среща само при мъжа, няма формула колко „Y” хромозоми има това телце, колко „Y” хромозоми има толкова телца има в клетката. Служи за изследване.

  1. Мутационен процес. Видове мутации – хромозомни и генни. Фактори индуциращи мутации.

Мутация – процес на скокообразни, бързи нарушения в наследствената информация.Те са причина за наследствени болести. Мутации настъпват в ДНК на вирусите,бактериите и като резултат могат да станат устойчиви при антибиотици,а при растенията мутациите се използват за полезни цели. Мутационния процес създава материал за собствен отбор. Полезни мутации: - Патологични мутации – водят до болести Видове мутации: - Хромозомни мутации – те са вътре хромозомни, установяват се чрез анализ на кариотипа. Виждат се само под микроскоп. - Бройни мутации – променят броя на хромозомите, болестта на Даун (тризомия) има една допълнителна хромозома. - Монозомиите -представляват хромозомни болести, които възникват в резултат на хромозомни мутации, които нарушават броя на хромозомите. Съществено клинично значение сред бройните аберации има анеуплоидията, при която дисбалансът на кариотипа се дължи на засягане на отделна двойка хомоложни хромозоми. При монозомията в хромозомната двойка липса една хромозома. Механизмът на възникване на анеуплоидиите е свързан с нарушение на правилното разделяне на хомоложните хромозоми в дъщерните клетки по време на клетъчното делене. Това може да стане по време на първото или второто мейотично делене. Формират се гамети с небалансиран хромозомен набор и съответно се образуват зиготи с тотална тризомия или монозомия. Определение за МОНОЗОМИЯ – вместо две хромозоми в 1 чифт има една хромозома в чифт,при жените има само една „X” хромозома. - Полиплоидии –при тях се засягат всички чифтове и броя на хромозомите се увеличават кратно в хаплоидния набор. - Триплоидия – когато са 3 хромозомите и четириплоидия,когато клетките се делят два пъти, а хромозомите 3 пъти и човек неможе да живее с такъв брой хромозоми получават се аборти или мъртво дете. Структурни мутации: - Делеция – хромозомите са разкъсани, когато има разкъсване на места и участаци между двете разкъсвания се затрупват. Делециите (частични монозомии) представляват загуба на част или цяло дълго или късо рамо на хромозомата. Те биват: терминални, когато настъпва раскъсване в една хромозомна лента и се загубва краен сегмент и интерстициални при загуба на вътрешен сегмент, получен след разкъсване в две хромозомни ленти. Делециите са небалансиран тип аберации и винаги водят до патологичен ефект. Най-малките делеции, които могат да се идентифицират под микроскоп върху прометафазни хромозоми, включват ДНК сегмент от около 4000 килобази. Такива микроделеции обуславят някои заболявания, известни като микроделеционни синдроми. Делеции с по-малки размери могат да се докажат с прилагане на молекулярно-цитогенетични техники.
Хромозомни болести могат да се развият и при частични делеции или дупликации (частични монозомни или частични тризомии) на хромозомни сегменти. Клиниката включва характерни симптоми, свързани със загуба или удвояване на специфични генни локуси: синдром на котешкото мяукане, синдром на Wolf-Hirchhorn и др., или нехарактерен клиничен спектър от малформативна симптоматика, изоставане в психомоторното развитие, нарушена репродукция и жизнненност. - Депликация – умножение на еднакви участъци противоположно н Делеция.

Ring хромозома – пръстеновидни – формира се в резултат на прекъсване на крайния участък на две фроматиди на една хромозома има загуба на генетичен материал. - Инверсия – разкъсване на две места, но след завъртането на 180 С се нарушава правилното подреждане на генетичния материал. Няма изгубен генетичен материал. Пр. Човек не е болен, но може да зарази детето. Междухромозомни мутации: - Транслокация - участък от хромозомата е преместен. Голяма част от транслокациите се състоят в обмяна на участъци между нехомоложни хромозоми и се наричат реципрочни. При останалите транслокации, наречени нереципрочни или транспозиции, засегнатият участък просто се прехвърля на ново място в същата или друга хромозома. - Робертсонови транслокации, които протичат между две акроцентрични хромозоми с разкъсване в центромерната област.   При това се получават две твърде различни хромозоми: една голяма, мета- или субметацентрична, получена от дългите рамена на изходните хромозоми, и една малка, практически съставена само от центромера и теломери. В следващите поколения малката хромозома се губи, така че накратко можем да опишем Робертсоновите транслокации като сливане на две акроцентрични хромозоми в центромерната област. При това хаплоидният брой намалява с една хромозома.Има данни, че е възможен и обратният процес – разделяне на мета- или субметацентрична хромозома на две акроцентрични. Той обаче протича много по-рядко и по-трудно, защото трябва чрез доста сложни рекомбинации да се достави още центромерна ДНК и две цели теломери.Робертсоновите транслокации, както и "обикновените", са важни за видообразуването и често го съпровождат. При различните видове от род Drosophila вследствие на този процес хаплоидният брой хромозоми може да бъде всяко число от 3 до 6 (съответно 2n е между 6 и 12). Друг пример, който вероятно ще е по-интересен за читателя, засяга нашия собствен кариотип. Втората по големина човешка хромозома – 2. хромозома, не се открива в този вид у никой друг примат. Тя отговаря на две акроцентрични хромозоми в кариотипа на шимпанзето, горилата и орангутана. Съответно човекът има 23 двойки хромозоми, а най-близките му живи сродници – 24. Явно нашата 2. хромозома е продукт на Робертсонова транслокация, протекла на определен етап от еволюцията на хоминидите. - Генни мутации - това са тип мутации, засягащи един или няколко нуклеотида от нуклеотидната последователност, които могат да са разположени в рамките на даден ген (генни мутации) или извън него (извънгенни мутации). Повечето от генните мутации се проявяват фенотипно, само когато и двете копия на гена са засегнати в хомоложните хромозоми - т.нар. хомозиготен генотип. А) Точкови – генни мутации,засягащи само един нуклеотид. - миссенс – когато една база се смени с други отговарящи за друга аминокиселина, променя се смисъла на кодома. - нонсенс – G кодома които не кодира аминокиселина,и превръща кодома от кодиращ в некодиращ.Получава се стоп- кодом – преписване на информация се прекъсва и белтъчната верига е по – къса и може да се получи болест. Б) Блокова мутация – те са по – големи групи: - Делеция – отпадане на частица или цял ген - Дубликация – дублиране на генни - Инверсия – получава се грешка и се обръщат кодомите – това е генна инверсия - Сляти генни – два съседни генна се сливат и образуват хибрит, половината кодоми от единния ген, а другата половина от другия кодом.Този ген е хибриден и причинява болести. Фреимшифт мутации – промяна рамката на четене на кодома.Това са тежки мутации. - Експанзия на три нуклеотидни повтори – увеличение или удвояване на тези повтори. Болест е тази Причупливата „Х” хромозома. Тези групи мутации са причините за молекулни болести.Отчитат се с метод на ДНК анализ. Мутационни фактори – дължат се на външни фактори – мутагени.Разделят се на три групи: - Физически мутагенни фактори – рентгенови лъчи, различните алфа,бета и гама лъчи- радиация, лъчения които се получават от разграждането на урана:УВ-лъчи (слънчевите лъчи) – те могат да уведят ДНК и правят връзки между съседни гени – мостове между две съседни и пречи гена да се преписва.Опасни са получава се рак на кожата, рака не е генетична болест,която може да се предава. - Химически мутагенни фактори – химично производство - Биологически мутагенни фактори – от вируси,онкогенни вируси – които предизвикват рак. Болести Хепатит В – жълтеница; СПИН; Папилома вирус – рак на шийката на матката,вируси които причиняват левкимия.

  1. Методи за генетично изследване при човека – генеалогичен, цитогенетичен, молекулярно – цитогенетичен, ДНК анализ

  • Метод на родословно дърво; - Цитогенетичен – анализира се кариотипа.Изследват се клетките,които се делят от костния мозък от дълбоките слоеве на кожата. - Молекулярно – цитогенетични – правят се специални изследвания от ДНК или проби. - Метод за ДНК анализ – молекулярно – генетичен Търсим промени в ДНК и мутации в определени генни – с тях се изследват молекулярни болести. Може да се прави анализ преди или след раждането.Използват се клетки от кръвта,кожата,биопсичен материал от тъканите.

  1. Автозомно – доминантен тип на унаследяване – критерии,примери

А а – водят до болест Всеки болен има поне един болен родил. Болестта се предава по вертикала.Риска за раждане на болно дете се определя от двата родителя – генотипа на майката и бащата. Автозомно - доминантно унаследяване. Характерно за този тип унаследяване е, че във всяко поколение на засегнатото родословие има болни индивиди. Засегнати са и двата пола. Болният е задължително носител на доминантния патологичен ген и обикновено е хетерозиготен индивид. При брак между него и здрав човек вероятността да се родят здрави и болни деца е 50%. Здравите потомци не може да предават заболяването на следващите поколения. Автозомно-доминантни болести са: късопръстие, многопръстие, срастване между пръстите фамилна хиперхолестеролемия, глухота вследствие срастване на слуховите костици, някои форми на слепота и др. При някои хора се среща т.нар. непълната пенарантност – тези хора носят доминантния алел на гена, но той не се проявява.

  1. Автозомно – рецесивен тип на унаследяване – критерии, примери

Болестта се обуславя от рецесивен ген. Рецесивния ген,които причинява дадено заболяване, трябва да е в хомозиготно състояние.Предаването е хоризонтално. Болните са от двата пола. Автозомно-рецесивно унаследяване. Наследствената болест се проявява само ако засегнатият индивид притежава два рецесивни паталогични гена. Това може да се случи само ако двамата родители са носители на патологичния ген и болният е унаследил по един патологичен рецесивен ген от всеки от своите родители. Най - често родителите са здрави хетерозиготни носители. В този случай съгласно Вторият закон на Мендел вероятността да се роди болно дете е 25%. Следствие от тази закономерност е, че наследствената болест не се проявява във всяко поколение.
Кръвнородствените бракове почиват на честотата на автозомно-рецесивните болести. Хетерозиготното носителство в родословие, което се е проявила рецесивна наследствена болест, е по-често в сравнение с популацията като цяло. Установено е например, че броят на децата с автозомно-рецесивни наследствени болести при бракове между първи братовчеди е два пъти по-голям в сравнение с потомството на неродствени родители. Автозомно - рецесивни са преобладаваща част от наследствените болести. - 25% са болни; - 50% са здрави носители; - 25% са здрави;

  1. Полово свързан тип на унаследяване ( Х – рецесивен и Х – доминантен) – критерии, примери

Полово свързано унаследяване. Полово свързано е унаследяването на признаците, които се носят от половите хромозоми. Докато при жената доминантните и рецесивните гени в Х - хромозомата се проявяват като автозомни гени, то при мъжа рецесивният ген, носен от Х- или У-хромозомата, винаги се проявява фенотипно поради липсата на хомоложен ген, който да го потисне.
А) Х – полово свързано унаследяване. Патологичния ген може да бъде доминантен или рецесивен. По - разпространение са наследствените болести, предизвикани от рецесивни патологични гени. Класически пример е хемофилията.
Х – полово свързано се унаследяват също и цветната слепота, някои форми на диабет, атрофията на зрителния нерв и др.
Б) У – полово свързано унаследяване. При този тип на унаследяване болестите се предават от бащата на синовете. Дъщерите никога не боледуват.
Кодоминантно унаследяване. При този тип на унаследяване пълната клинична картина на заболяването се проявява при хомозиготните носители на патологичния ген. При хетерозиготните индивиди и двата гена - нормалният и патологичния, имат самостоятелна фенотипна изява. Засяга се Х хромозомата. Предаването винаги става от майката на момчето. От момчетата риска е 50 :50. От момчетата едното е здраво, а другото е носител. Х- рецесивен тип – майките са здрави носителки, а момчетата в следващите поколения са болни. Х – доминантно предаване – Х и У – болен баща – момчета – 100%, - момичета – 0%.

  1. Хромозомни болести, свързани с аберации на половите хромозоми

Обща характеристика – дължат се на хромозомни мутации – бройни или структурни. Клинична характеристика – симптомите се припокриват , най – важно е да се направи хромозомен анализ. При тези има групи симптоми – лицево – череп, дисморфизъм ( уши, нос, очи, цепки по лицето и др.); аномалии на вътрешни органи (причина за ранна смърт); умствена изостаналост. Групи хромозомни болести: а) мутации засягащи половите хромозоми б) мутации на останалите хромозоми Някои от болестите имат варианти на – Даун – 3 варианта. Хромозомни болести свързани с аберации - Синдром на Търнер - Заболелите от този синдром са само момичета.   При тях вместо 2 Х хромозоми има само 1.  В 75% от случаите става въпрос за загуба на бащината У хромозома по време на мейозата. – Честота и риск - Заболяването се среща с честота 1:2000 новородени.   Тъй като в над 80% от случаите става въпрос за ненаследствена форма то рискът е равен на популациония 1:2000,  т.е. 0.0005% новородени момичета . . Болните момичета имат 2 водещи симптома:  първична аменорея или липса на мензес и стерилитет,   налице са също така недоразвити вторична полови белези,  изостават във физическото си развитие – нисък ръст и костната възраст не отговаря на календарната. Умственото развитие е нормално. Има лицев дисморфизъм – къса шия с кожна гънка на врата – заради това тези деца ги наричат малки сфинксчета,  хипертелоризъм – голямо междуочно разстояние. Ранна проява на заболяването още в периода на новороденото е лимфедема – оток на гърба на стъпалата.  Ниският ръст се лекува със системно приложение на растежен хормон,  а за развитието на вторични полови белези се използват полови хормони. Синдрома на Търнер : 45, Х , болните са жени, ниски на ръст, къс врат, широк гръден кош, не са оформени яйчници, не проявяват умствена недостатъчност, лесно внушаемост. 46 ХХ /45, Х- мозаечна форма – по – леки симптоми. - Свръх жена : - висок ръст, няма видими отклонения, нередовен цикъл, 48, ХХХХ – варианти с по – тежки увреждания. - Синдром на Клайнфелтър - Определение - От това заболяване боледуват само момчета.  В техният кариотип вместо 1 Х- хромозома има 2.   Причината е най-често неразделяне на Х - хромозомите по време на мейозата. Честота и риск - 1:1000 новородени момчета.  В 75% от случаите става въпрос за ненаследствени форми и рискът е равен на популационния. 1: 1000 новородени момчета или 0.001%. Форми - Има две форми на заболяването: пълна и мозаечна т.е. неразделянето на Х- хромозомите е станало по време съответно на мейозата или митозата. Основен симптом е мъжкият стерилитет – резултат на аспермия.  При нормални външни полови органи има много тежки морфологични изменения в тестисите.  Тези пациенти са с висок ръст, евнухоидни пропорции, тесни рамене с широк таз, дълги ръце, гинекомастия, слабо окосмяване.   Пациентите са с нормално психическо развитие.  47 , ХХУ – висок ръст, дълги крайници, женствени, отделяне на мастни тъкани от женски тип, нямат косми, гласът не мутира, малко тестостерон, малки тестиси, стерилност, няма проблем с вътрешните органи, умствена изостаналост 50:50, проблеми в училище. - Синдром на свръх мъж – дълги крайници, по – малко сперматозоиди, нормално IQ, поведенчески проблеми – агресивност, проблеми в училище,задръжни проблеми в мозъка,бързи реакции,склони към пристрастяване.

  1. Хромозомни болести, свързани с аберации на автозомите

Синдром на Даун – 47,ХУ + -21; очни цепки,ушите са малки и лошо оформени, стоят с отворена уста, по дълъг език,къси пръсти,намален мускулен тонос,аномалии на вътрешни органи, сърдечни пороци,слаба имунна система,момчетата са стерилни,слаба имунна система, умствена изостаналост. 46,ХХ,t (21,21). - Тризомия 13 – 47,ХУ+13, - Децата с този синдром вместо 2 имат 3 хромозоми 13. За синдрома на Патау е характерно наличието на заешка уста и вълча паст,  сплескан нос,   лошо моделирани и ниско разположени уши,   язви и некрози по кожата на главата,   полидактилия (повече от 5 пръста), крипторхизъм липса на тестиси в тестикуларната торбичка,  вродени криви крачета,  четирипръстна бразда на ръката маймунска бразда.В 90% от случаите са налице тежки органни аномалии: на централната нервна система, сърдечни аномалии, на пикочо-половата система, тежко изоставане в психо-моторното развитие.Честотата на това генетично заболяване се движи м/у 1:5000 и 1:10000 новородени. Прогнозата е лоша 90% от децата умират до 1 год.,  а близо 100% до 3 год. Бебетата обикновено умират още през първите 3 месеца, макар че някои от тях преживяват и до 5-годишна възраст.Свободната ненаследствена форма зависи от възраста на майката.  Наследствената транслокационна форма има следния генетичен риск: при транслокация 13 върху 13 е 100%,  а при транслокация на 13 хромозома върху всяка друга е 33%. - Тризомия 18 е хромозомна аномалия, водеща да много аномалии в развитието, включително тежко умствено изоставане. Синдрома на Едуардс се среща при 1 : 6000 до 1 : 10 000 живи раждания, но много увредени фетуси се абортират. Повече от 95% от засегнатите деца имат пълна тризомия 18, 95% от допълнителното хромозомно копие са предадени от майката. Напредналата възраст на майката увеличава риска. Преживяването на увредените бебета за повече от няколко месеца е рядко, по-малко от 10% са все още живи до навършване на 1 година. Определено изоставане в развитието и инвалидност са типични за тези, които успеят да преживеят.47,ХУ+18; големи уши,малка брадичка,малък нос,аномалии на пръстите,сърдечни пороци, умствена изостаналост. - Синдром на котешкото мяукане – засяга се 5-тата хромозома, 46,ХУ,5р - ; малка глава, големи уши,малък нос, нарушения на гласни струни,бебето неможе да изплаче,аномалии на вътрешни органи,умствена изостаналост. Синдром на котешкото мяукане (Cri du chat, 5p-синдром). Този синдром е най-честият синдром с делеция на автозомите. Заболяването се дължи на делеция в късото рамо на 5-ата хромозома (5p-). Всички делеции задължително включват лента 5p15, която играе основна роля за развитието на клиничната картина на заболяването. Заболяването може да има и ненаследствен характер (при de novo възникнала герминативна мутация) или наследствен характер (при балансирана хромозомна аберация в единия родител с обхващане на късото рамо на 5 хромозома). Характерни прояви на заболяването са: ниско тегло при раждане, микроцефалия, луновидно лице, плач, наподобяващ котешко мяукане, плоска основа на носа, къси пръсти, клинодактилия на малкия пръст, мускулна хипотония, вродени сърдечни пороци, спина бифида, тежко изоставане в умственото развитие и др. Диагнозата се поставя с цитогенетичен анализ на хромозомите, получени от лимфоцитни култури или с молекулярно-цитогенетичен анализ на интерфазни ядра чрез in situ хибридизация със специфични ДНК сонди, които хибридизират със комплементарни сегменти на 5р. Раждането на дете със синдром на котешкото мяукане е индикация за пренатална диагноза при следваща бременност на майката. - Синдром - 46, ХУ,4р. – умствена изостаналост.

  1. Вродени и наследствени варианти на хромозомни болести.Мозаични форми – същност и значение

Синдром на Даун - обикновена форма: кариотипът на родителите е нормален = риска при второ дете е много нисък. - транслокоционна,наследствена форма – при 21 чифт няма 3 хромозоми,едната е закачена за другата. 46,ХУ,t (21,21).

  1. Микроделеционни синдроми – Синдром на Прадер Вили, Синдром на Ангелман

Микроделеция – отпадане част от хромозомата. - Синдром на Прадер Вили – делеция на дългото рамо на 15 хромозома. - силно затъпяване, малки длани и ходила, проблеми с умствената изостаналост или развитие. - Синдром на Ангелман – нарушена кординация на движенията, немотивиран смях, умствена изостаналост, непроговарят, голяма уста. - Синдром на Рубещайн – Тейби – широки палци, нарушено умствено развитие.

  1. Вродени аномалии на развитието – роля на генетичните и тератогенни фактори

Генетични фактори: - Дисрупция – разрушаване, развитието на плода,започва нормално, не е генетичен фактор. - Деформация – при малко около плодна вода, не е генетичен фактор. - Секвенция – една аномалия , става причина за друга Класификация на аномалиите на развитието: - минорни (малки) – изолирани - манорни (големи) – анецефалия, сърдечни пороци, вродена изкълчване на тази бедрена кост. Причини за вродени аномалии: - генни хромозомни болести - микроделеционни болести - моногенни малоформации - полигенни малформации За развитието на плода отговарят определени гени – НОХ – отговаря за развитието на тялото. РАХ – контролира деленето на клетките. Тратогенни фактори – действат по време на бременността и водят до увреждане; лекарства,алкохол,наркотици,секс,инфекции. - Диабет по време на бременност – децата се раждат с голямо тегло,сърдечни проблеми.

  1. Молекулярни болести – определени и класификация

Група генетични заболявания - причини – генни мутации – две групи: - моногенни – дължат се на мутации на 1 ген, тези болести се унаследяват. - полигенни – генни мутации с 6 повече гени , играят ролята външните фактори. Пр. Диабет. Методи за диагностика: - индиректни – търсим промени в продукта на даден ген; - директен анализ – използва се ДНК на пациента,съответния ген. Основни групи болести:

- Хемеглобинопатии – наследствени анемии - Ензимопатии – нарушава се някои ензими - Наследствени имунодефицити – засяга имунната система, децата боледуват често от инфекции. - Невромускулни заболявания - Наследствена глухота - Наследствени заболявания на съединителната тъкан

  1. Наследствени ензимопатии (болести на обмяната) – класификация и основна характеристика

Клинична картина – неврологични прояви - могат да се развият в ранна детска възраст - Болести – Жълтеница - може да се засегне умственото развитие - при възрастни има проблем с вътрешни органи Унаследяване – рецесивно (родителите са здрави). Диагноза – лабораторни изследвания на 3 нива : - 1-во ниво - изследване на странични продукти в кръвта и урината - 2 -ро ниво – изследване на определен ензим - 3 –то нивоизследване на ДНК – търсене на мутации Групи болести: а) На обмяната на Аминокиселините – Фенилкетондрия – ФКУ – развива се олигофрения; Лекува се до 20-тия ден от раждането с диета до побертета; Прави се изследване на всички родени. - Хипотериоза – недостиг на хормон на щитовидната жлеза; може да се лекува с приемане на липсващия хормон; прави се изследване на всички новородени б) На обмяна на въглехидратите: - Галактозомия – липсва ензим и не може да се разгражда галактозата; увеличен черен дроб,жълтеница, перде на очите, олигофрения, може да се лекува с диета. - лека форма – развива се само перде - Гликогенози – гликогена; болест на Помпе в) Лизозомни болести – Лейсаке или Пейсаке

  1. Генетичен полиморфизъм, дължащ се на свойства на гените – множествен алелизъм, еспресивност, пенетрантност и плейотропен ефект – значение за клиниката на заболяванията

Множествен алелизъм: - Експесивност – изявява се гена - Пенетрантност – потиснатост на гена - Плейотропен ефект – мутиралия ген има изява в различни тъкани и органи - Остеогенезис – интерфект – дефектно костообразуване, чупливи кости, криви, коагена е в кожата, глухота, склерата на очите е синя, центина е сивкав. - Болест на Морфан – мутация в един ген; дефекти в съединителната тъкан, дълги кости, паяковидни пръсти, изкривяване на костите, аурата се разширява, клапите немогат да работят, изместване на очна леща. - Синдром на глухота

  1. Полигенно унаследяване на нормални признаци и болести – основна характеристика, примери

Полигенно унаследяване – участие на повече генни, при такива болести участват и външни фактори, това са болести с наследствено предразположение. Полигенно предаващи се нормални признаци – ръст, тегло ( човек има предразположеност да пълнее), цвят на кожата (комбинация от 5,6 гена), интелект. Полигенни болести: а) Изолирани малформации ( аномалии); - деца с вроден сърдечен порок, изолирани цепки на устните, дефекти на невралната тръба, вродено изкълчване на тазобедрената кост; б) Социално значими болести ( с наследствено предразположение); - диабет, хипертония (20% от хората), гръдна жаба, инфаркт на миокарда,инсулт, затлъстяване, бронхиална асма, алергии, артрит, язва, епилепсия, шизофрения, циклофрения, мултиплена склероза (множествена), нарушения свързани с речта – заекване, дислалии, тахилалии, умствена изостаналост. Критерии за полигенно унаследяване – вижда се от родословното дърво, ембиричен риск (опит, наблюдения); рискът не е постоянен;

  1. Умствена изостаналост – роля на генетичните и негенетичните фактори

Сложен въпрос, тъй като влизат много болести. Определение - Състояние, което не отговаря на необходимия минимум за възрастта ( до 18г.); долна граница на IQ - 70 – прави се с 2 вида теста – вербален, невербален, умствената болест – да се разграничават от другите болести характеристики за възрастните – алцхаймер, окигофрения. Класификация: - гранична степен – под и около 70 IQ - лека степен – 70 – 50 IQ ( около 80% ) - средна степен – 50 – 20 IQ имбецилност - дълбока степен – под 20 IQ( около 1% ) олигофрения Причини: а) Негенетични – вътреутробно въздействие ( алкохолизъм на майката); по- време на раждането; ранно детство; б) Генетични – хромозомни болести; моногенни заболявания.

  1. Роля на наследствените фактори при психичните заболявания и отклонения в поведенческите реакции

Епилепсия – около 10 % от хората а) Определение – група заболявания в основата на които лежат увреждания, мозъчни функции. б) Форми – първична – 2 форми – класическа, малка. - вторична – наследствени и ненаследствени заболявания; Шизофрения – дълбоки нарушения на поведението, започват след 20г. – нарушения на мисловния процес, халюцинации, нарушения на моториката; Аутизъм – пълно откъсване от околния свят Циклофрения (афективно разстройство) – 1%; - форми: - биполярна, униполярна.

  1. Генетика на някои дегенеративни неврологични заболявания – мускулни дистрофии, кожно – нервни дисгенезии ( факоматози)

Определение – намаляване на мускулната маса, засягат се мускулите по близки до тялото. - 2 форми – възходящи; - низходящи; - Възходяща - Дюшен (Бекер – ген на Х хромозомата; боледуват момчетата, но болестта се предава от майки, започва на 4 – 5г. възраст. - Низходяща – Обхваща мускулите на гърба, раменния пояс. Неврални и спинални мускулни атрофии – атрофират периферни различни мускулни групи, дегенерация на периферни нерви – засяга се сетивността – загуба на рефлекси. - неврални – засяга нервите - спинални – засяга невроните и гръбначния мозък - възходящи форми - низходящи форми Факоматози – кожно – нервни дисгенезии – засяга кожата и нервната система, нарушенията са вродени. - Болест на Стърж – Вербер – засяга развитието на кръвоносните съдове в кожата и мозъка.

  1. Вродени и наследствени заболявания на слуховия анализатор (изолирани и синдромни форми на глухота)

Слухов анализатор – той е най – младия в еволюционното развитие на човека. а) Формиране в Ембриогенезата - започва развитието си през 3 – 4 гастационна седмица - развива се ектодермата – у мида, канали,тъпанче. - от мезодермата – слухови костици и терпорални кости Глухота – такова понижение на слуха което пречи на работа с общи при използване на слухови протези, но се чуват силни звуци. а) според степента – пълна, абсолютна, практическа,тежко чуване – засяга се диапазона на говорната реч (500 – 4000); - лека глухота – при намаление до 32дб. - практическа - тежка – от 50 – 90дб. - Тежко чуване – затруднено е възприемането на речта, но все пак възможно при някои условия (усилваща апаратура, приближаване на говорещия). б) Според времето на възникване - Прелингвална – преди проговарянето на детето - Постлингвална – след проговарянето на детето Честота - Несиндромна глухота - Засяга се изолираната глухота - Автозомно - доминантен ( АД ) изолирана глухота - Вродена – автономна доминантна, около 10% след тежкото чуване – не прогресира. а) Видове АД изолирана глухота - DFNA8 и DFNA – засяга се „а” и „б” текторина на текторалната мембрана (ТЕСТА). - Автозомнно - рецесивно (АР) изолирана сензорна глухота Синдромна глухота – включва много синдроми. Има около 50 гена за Синдромна глухота. При която глухота се съчетава с нарушения на други органи и системи. Синдромите се дължат на генни мутации

- Синдром на Варденбург – има два варианта Синдром на Крузон - Синдром на Аперт Глухота със засягане на зрението – Франческети - Синдром на Ъшер Често е около 10 % от глухите, включва пигментен ретинит със загуба на централното зрение. - Синдромна глухота на кожата - Синдром на Варденбург – има два варианта пр. Син с глухота на кожата. - Синдромна глухота на бъбреците - Синдром на Алпорт – част, около 1% от наследствена глухота. Включва хроничен нефрит, катарактос, сензорна глухота. Дължи се на дефект в колаген 4 които се кодира от три различни генна има различен тип на унаследяване – АД, ХД. - Синдромна глухота на ендокринната система - Синдром на Пендред Микседем – на щитовидната жлеза и сензорна глухота. Синдромната глухота съчетана с неврологичнни отклонения – уред за измерване на слуха – аудиометър.



24. Роля на наследствените фактори при речевите разстройства

Речта е една от най – важните функции на главния мозък – значение за комуникация в обществото, обучението и т.н. - Особености на развитието на речта: - Речта е придобита, а не вродена дейност - Развива се условно – рефлекторни дейности - Необходими са сигнали от вътрешната среда - Нормални вродени безусловни рефлекси - Формиране на условните връзки между различни отдели на ЦНС и говорния апарат ( в ЦНС – речедвигателен анализатор – черепно - мозъчни нерви – органи на речта. - За развитие на нормалната реч у детето е необходима - Нормално развитие на ЦНС и речевите центрове - Нарушения на развитието на гласо и речеобразуването , фаринкс, устна кухина, зъби, небце, дихателен апарат и др. – за да се формират слухови възприятия за развитие н продължителна реч и за контрол на собствената си реч. - Речеви нарушения - Общи положения - Речта се развива към 2г. – 3г., но може и по – рано крайните зависят от наследствените фактори - Речеви нарушения – могат да се съчетават със затруднения в четенето, (дислексия), писането ( дисграфия), който в известна степен са наследствено обусловени. Дисграфия и дислекция се наблюдава при родственици.

26. Роля на наследствените фактори при рефракционните аномалии и дефектите на цветното зрение

Рефракционни аномалии – те са едни от най – честите. Ниско степенните се унаследяват полигенно с наследствена предизпозиция, тежко степени са моногените. - Късогледство – над 6 диоптъра автозомнно – рецесивно, а по – рано автозомно доминантно. - Далекогледство – над 6 диоптъра - Астигматизъм – самостоятелно се унаследява, но може да се съчетае с късогледство. Нарушения на сферична форма на ретината. Нарушенията на очните мускули има около 20 мускула важни за окото. - Кривогледство – мутации на повече гени – полигенно. - Инстагъм – трептения на очните ябълки - Глаукома – може да е първична, вродена – различни форми, причина за слепота. Нарушение на зрителния нерв завършва с пълна дву очна слепота в различно дълъг период от време. - Нарушение на цветното зрение - Далтонизъм – дефект на виждане на зеления цвят. - Слепота на червения цвят – може да има комбинирана болест,повече при момчетата - Слепота на синия цвят – автозомно –рецесивно унаследяване - Монохромолия – виждане само черно,бяло.Автозомно – рецесивно унаследяване. - Пигментни дегенерации на ретината – 19%, вродена катаракта – 16%.

27. Медико - генетична консултация – същност, цел, индикации и организация

Генетико консултация – е високо специализирана медицинска помощ, комуникативен процес, между консултант и консултиращ и се предоставя информация относно риска за заболяването на дадения индивид. Генетичната консултация – е недирективна. - Генетичната консултация – според времето на произвеждане може да бъде: - Проспективна – преди раждане - Ретроспективна – след раждането на едно или две болни деца (най – честа). Генетичната консултация се осъществява от лекар – психолог, спец. педагог,логопед и др.

Етапи на генетично консултиране 1. Поставяне на точна клинична и генетична диагноза ( без точна диагноза, не е възможно точна прогноза). - Генеалогичен родословен анализ с възможност най – пълна информация за болния. - Физически преглед на болния - Изследвания на всичко – ДНК, и др. - Когато едно дете е починало – трябва да се съберат документи за диагнозата и да се направи медицинска документация. - Да се извърши фенокопия от външни дразнители - Редки болести да се прави справка за болестта 2. Определяне на риска - При моногенни заболявания - Генотипа на консултиращите се , отчитане на гена, експресивност - При хромозомни болести - Кариотипа на двата родители трябва да се изследва и двата - На колко години е жената - Риска е емпиричен - Ако детето е със заешка уста, риска нараства с всяко следващо дете 3. Представяне на заключение - Отчитане на психологичното състояние на консултиращите се - Снемане на отрицателни емоции участието на психолог - Да бъде пациента спокоен и да се чувства добре - Лекарска тайна - Пише се документ и се дава лично на пациента Индикации за генна консултация - Известно или предполагано заболяване при пациента или във фамилията - Вродени малоформации - Умствена изостаналост - Репродуктивни неблагополучия – множество спонтанни аборти или мъртво раждане - Напреднала възраст на жената - Кръвнородствен брак – след 35г. - Експозиция на бременната на потенциалния теоритичен фактор

28. Предродова ( пренатална) диагностика – принципи, индикации и съвременни възможности Различни изследвания които имат за цел да бъдат диагноза на детето. Диагнозата която ще покаже дали е добре детето и дали трябва да се роди - Инбазии метод и около плодния сок – амиоцинтеза – около плодна вода, хромозоми, кариотип и получаваме диагноза, разбираме и генетичния пол ( мъж или жена). - Диагноза за моногенни заболявания. За полигенни не може да се прави - Кордоцинтеза – с игла се взема кръв от пъпната връв. Прави се хромозомен анализ, прави се през 18 – 20 седмица. Има риск около 1%. - Неинвензивни – ултразвук изследване от 12 седмица - Около 20 седмица – детето вече се е развило и се наблюдава, чрез ултразвук дали е добре и дали всичко е наред, ако не е се прекъсва бременността.

29. Програми за генетичен стрининг (масов и селективен). Същност, организация и значение за ранно откриване и лечение на болните Стрининг – изследване Масов стрининг – обхваща - при новородени обмяната на веществата, как избираме болестта - да е честа болест - да е тежка болест – умствена изостаналост - да може да я лекува - една полза - Фетин Кетон Флория - Хипериоза - Стрининг – взема се кръв за риска на болестта ( хромозомна болест – Синдромите на Даун, дефект на нервната тръба – спина фибира. Рискът се определя със софтоерна програма: - Селективен стрининг - изследвания
Каталог: wp-content -> uploads -> 2017
2017 -> 4 дни/3 нощувки 14. 04. 2017 17. 04. 2017
2017 -> Бисер Иванов Райнов “подобряване на корпоративното управление чрез изграждане на базисен модел за вътрешен контрол”
2017 -> Синхрон медия” оод
2017 -> за нашият клас. Пътуването ще се проведе от (10. 07) до
2017 -> Средно училище „антон попов”-петрич изпитни програми за определяне на годишна оценка на ученици
2017 -> До (Бенефициент- наименование)
2017 -> Четвърто основно училище “ иван вазов”
2017 -> Айфоны-москва рф +7(967)199-80-08 +7 (903) 558-01-95 (Москва)


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница