Лекции по Съдебни експертизи : от 2009 Понятие, същност, предмет, метод и система на науката съдебни експертизи



страница1/5
Дата21.01.2018
Размер0.63 Mb.
  1   2   3   4   5

Лекции по Съдебни експертизи : от 2009




1. Понятие, същност, предмет, метод и система на науката съдебни експертизи

    1. Общи основи: Предмет на курса е разглеждането на нормативната уредба относно регулирането на обществените отношения, свързани с назначаването, подготовката, извършването на съдебните експертизи и с приемането, проверката и оценката на експертното заключение.


        1.1. Нормативна уредба. Общите положения на съдебните експертизи са уредени в: 1) НПК (най-подробно, с най-много методически правила за назначаването, подготовката и извършването на съдебната експертиза, независимо от нейната конкретна задача); 2) ГПК (оскъдна уредба); 3) ЗАП.
    Има и многобройна и разнородна подзаконова нормативна уредба. Общи правила съдържа ПМС 11/74 г., въз основа на което са издадени няколко наредби за организацията  на отделни видове съдебни експертизи (сега тече изменение).
        1.2. Има критики за самостоятелната същност на науката съдебни експертизи - тази материя не е пряко свързана с процеса на правораздаване, но съвременната практика налага усвояването на специални знания, за да се обогати процеса на проверяване на доказателствената материя. Съдебната експертиза трябва да има самостоятелна нормативна база, защото: 1) по този начин се регламентира цялостно приложението на техническия процес в правораздаването; 2) постига се по-изчерпателно уреждане на материята на съдебните експертизи в сравнение с другите процесуални средства за събиране на доказателства; 3) необходимо е използването на специални знания не само в наказателния процес/правораздаването, но и в целия граждански оборот.
        1.3. Принципи. При науката съдебни експертизи съществуват няколко принципа, които са свързани със справедливото решаване на процесуално и извънпроцесуално решаване на спорове:
            1) научност на експертното изследване - съдебната експертиза трябва да решава поставените й задачи в съответствие с научното равнище на използваните знания от различни частни науки и  разработените за целта методи и средства (Цеков);
            2) независимост на експерта - в три аспекта: 1) процесуална независимост от страните по делото и отношението им към евентуалните изводи на експерта; 2) професионална независимост от данните в материалите по делото; 3) независимост от депозираното от друг експерт заключение (Цеков);
            3) обективност на изводите в експертното заключение - когато е възможно, се използват два или повече самостоятелни метода, а изводите се формират след изчерпателно установяване и характеристика на признаците на обекта (Цеков - виж стр. 13).
Според проф. Цеков съществува и изискване за законност - цялата дейност по експертизата трябва да почива на закона и да не му противоречи.
    2. Предмет: обществените отношения, свързани с организацията на съдебните експертизи, назначаването, подготовката и извършването на съдебната експертиза, подготовката и използването на изводите. История на предмета (подходи):
        1) Прагматично виждане. Определя предмета на съдебните експертизи като изхожда от практическата насоченост на резултатите на експертното заключение. Според него съдебните експертизи изучават няколко групи закономерности: 1) основанията за назначаване на съдебните експертизи; 2) отношенията между участниците в съдебните експертизи; 3) закономерности, свързани с непосредственото експертно изследване.
        2) Доказателствено виждане. Изхожда от същността на съдебните експертизи като способ за събиране и проверка на доказателствата. Според него предмет са закономерностите, свързани с процеса на изследване на доказателствата в процеса на правораздаване и доказателственото значение на експертното заключение.
        3) Информационно-познавателно виждане. Изхожда от общата теория за познанието. Разглежда съдебните експертизи като процес на откриване и движение на доказателствена и друга информация, релевантна към определено експертно изследване в рамките на конкретно съдебно производство. Може би това виждане включва в себе си другите две и в момента е господстващо.
    3. Методи.
        3.1. Методите трябва да се разглеждат в два аспекта: 1) общонаучни; 2) методи на непосредствено извършване на съдебната експертиза.
            1) Общонаучни. Тук се включват методите на социологичните, на сравнителноправните изследвания, на анализ, синтез, индукция, дедукция и сравнение.
            2) Методи на непосредствено извършване на съдебната експертиза. Трябва да се разглеждат диференцирано. Голяма част от тях са специфични само за отделен вид съдебна експертиза, но с оглед системата на класификация те се разделят на количествени и качествени (така се обобщават свойствата и признаците на обектите на съдебните експертизи, които подлежат на изследване).
        3.2. Методите:  
            1) зависят от състоянието на правното знание към определен исторически момент;
            2) зависят от състоянието и тенденциите на развитие на специалното знание, развивано от неправните науки;
            3) зависят също, макар да не се намират в йерархична зависимост, и един от друг;
            4) трябва да са насочени към решаване на задачи, релевантни към конкретен съдебен спор.
        3.3. Правила при използване на методите. Виж Цеков, стр. 14.
            1) Методите трябва да се прилагат независимо един от друг и в комплекс с оглед постигането на по-висока степен на обективност на експертното изследване.
            2) При съдебните експертизи трябва да се използват недеструктивни методи, ако е възможно, а ако не - по изключение и да са по-надеждни от останалите (свързано е с процесуално закрепената възможност за допълнително и повторно експертно изследване).
    4. Система на съдебните експертизи (към въпрос N5). Това е нова наука, но вече има система с две основни части:
        1) Обща: основания за назначаване; самото назначаване; подготовка и извършване на съдебните експертизи; процесуален статут, права и задължения на лицата, участващи в съдебните експертизи.
        2) Особена: извършване на отделни видове съдебни експертизи.
        3) Напоследък в англосаксонското право се създава ново виждане  - дял за методологическа организация на експертната дейност (регламентация, процедурно оформяне на извънсъдебната дейност на експерта). Наченките му са закрепени в Наредба за съдебносчетоводните и финансовоикономическите експертизи, в която са определени отношенията. Тази организация има преимущества (улеснява и регламентира поведението на експерта извън съдебната зала) и недостатъци (1. в някои случаи може да се появи противоречие с нормативна уредба от по-висок ред и да се измести органът, който осъществява ръководство и контрол на съдебното производство, от несъдебни органи; 2. може да се създаде зависимост на експерта от административни или други органи извън процеса).
    5. Връзка на съдебните експертизи с други науки:
        1) С наказателнопроцесуалното и гражданскопроцесуалното право: изразява се във взаимодействието между процесуално регламентираната дейност по назначаване и познавателната дейност по извършване на съдебните експертизи (от една страна процесуалният закон определя общите правила, на които следва да се подчини организацията на съдебните експертизи; от друга страна съдебните експертизи са източник на методически и тактически правила, които в някои случаи са закрепени процесуално).
        2) С отделните специални науки: състоянието на съдебните експертизи зависи пряко от специалното знание в отделни частни, природо-математически, технически и хуманитарни науки.

    Същност и особености на съдебните експертизи



    1. Същност на съдебните експертизи (въпрос N1). В теорията и практиката съществуват много спорни мнения за същността на съдебните експертизи. През миналия век се оформят няколко господстващи виждания:
        1) Съдебните експертизи като научен съдия в предварителното производство и като помощник-съдия в съдебното производство. В края на ХIХ и началото на ХХ в. се ражда мнението, че съдът ще е изместен от експерта (това е възможно при документни спорове, където съдебната експертиза няма алтернатива).
        2) Съдебната експертиза се назначава, когато са нужни специални знания, с които съдът не разполага (вариант на първото виждане).
        3) Виждане на акад. Павлов (най-оправдано, реципирано от френската законодателна/наказателна система): Съдебната експертиза е способ за събиране и проверка на доказателствата. Той разкрива редица особености, които отсъстват при другите процесуални способи:
            а) Субект не е само компетентният орган, който осъществява функциите по ръководство и контрол, а и експертът (дава основание да се говори за процесуален и познавателен субект на производството).
            б) Друга особеност е свързана с това, че съдебната експертиза, макар и да се подчинява на определени правила за организация, не се извършва по предварително определена технология, а зависи от конкретната задача и състоянието на обекта на изследване. При съдебната експертиза се съчетава комплекс от знания от различни научни области - има интердисциплинарен характер. Конкретното извършване на съдебната експертиза, макар и да е процесуално регламентирано, има интернационален характер (знанията за отделен вид съдебна експертиза могат да се използват независимо от правната система, защото се решават въпроси от общия граждански оборот).
    2. Значение на съдебните експертизи:
        1) На първо място съдебните експертизи позволяват изясняването на широк кръг обстоятелства чрез използването на специални знания.
        2) Те изясняват въпроси, които не биха могли да бъдат изяснени чрез използване на друг процесуален способ (няма алтернатива).
        3) Съдебната експертиза дава възможност да се открият скритите свойства на предмети, процеси и явления, релевантни за конкретен правен спор.
        4) Тя е средство за разширяване на познавателните способи при установяване на обективната истина в конкретен правен спор.
    3. Правни особености на съдебните експертизи (въпрос N1). Виж Цеков, стр. 18-19.
        1) Съдебната експертиза е правно регламентирана дейност.
        2) Тя е изследователска дейност, свързана с процеса на доказване.
        3) Протича в условията на независимост на експерта.
        4) Резултатите от експертното изследване и изводите в експертното заключение нямат предварително определена доказателствена сила - те подлежат на проверка и оценка в съвкупността от останалите доказателства, събрани в процеса.
    4. Принципи на организацията на съдебните експертизи (наказателнопроцесуалното право) - въпрос N1.
        1) Принцип на специалните знания.
            а) Понятието “специални знания”. Принципът налага да се дефинира понятието “специални знания”: много дискусионно (към кого се отнася качеството специален - към обекта или субекта). Според Цеков се отнася  към обекта, но не е съвсем точно, защото знанието е категория, която е относима към субекта. Обектите са носители на свойства, които се проявяват в определени признаци в процеса на отражението на обективната истина/им в обективната действителност, те съществуват независимо извън волята на човека, само чрез конкретен субект те могат да станат достояние на неограничен кръг потребители и да се използват за разрешаване на определен кръг въпроси (такова виждане в чл. 157, ал. 1 ГПК).
            б) Друг спорен въпрос е дали да се назначи съдебна експертиза, ако съдът има специални знания, дали съдът има право и задължение да обективира своето знание и да го направи достояние на страните и дали, ако не назначи съдебна експертиза, ще накърни права на някоя от страните (особено важи в наказателното производство с оглед принципа за невинност и тежестта на доказване).
    По смисъла на чл. 117 НПК и чл. 157 ГПК специални знания са тези, които нямат правен характер, и тези, които нямат общотехнически и общокултурен характер; специални знания не са ноторно известните знания. Според проф. Цеков не са специални знания и общонаучните.
            в) Спорно е дали опитните положение имат характер на специални знания - според Цеков опитните положения са специални знания, защото опитите зависят от знание на други факти, които стоят извън общокултурните и общотехническите знания.
            г) По смисъла на ГПК и НПК приложението на чуждото законодателство има характер на специално знание.
        2) Принцип на еднородната съдебна експертиза (в НПК). При извършване на съдебната експертиза следва да бъдат използвани един род знания от областта на една частна наука. Само по изключение би следвало да се използва принципът на комплексна съдебна експертиза, когато могат да се използват знания от две или повече частни науки; трябва да се извършва в случай, когато не би съществувала възможност за повторно изследване поради различни обстоятелства (деструктивност на метода на съдебната експертиза, нестабилност на обекта).
        3) Принцип на еднолична съдебна експертиза. С последното изменение на ГПК се забелязва отстъпване от него (променя се към колективна). Колективна съдебна експертиза е целесъобразно да се прилага, когато се прилага и комплексно изследване (но това трябва да бъде изключение).
        4) Принцип на писмено експертно заключение. То трябва да бъде представено задължително в писмена форма на всички участници в съдебния процес (компетентен орган и страните). Принципът е важен, защото: 1) позволява да се осъществява по-добър контрол върху извършената съдебна експертиза; 2) в съответствие е с изискването на двата процесуални закона събирането и проверката на доказателствата като процесуално действие да се фиксира по ред, определен от самия закон. Този принцип не е в противоречие с устния характер на производството, а го допълва.
        5) Принцип на независимост на експерта от компетентния орган и страните. Негов израз е нормата в НПК, която предвижда, че когато компетентният орган не е съгласен с експертното заключение, следва да се мотивира (има познавателен парадокс: съдът оценява, проверява и мотивира знания, каквито няма).
        6) Принцип на суверенност на експерта.
    Според проф. Цеков принципи са и наказателната отговорност за даване на невярно или заинтересовано заключение (чл. 291 НК), незадължителност с изключение на експертизите по чл. 117, ал. 2 НПК и др. (стр. 21-22).
Относно общите черти и различията на съдебната експертиза в гражданския и в наказателния процес виж Цеков, стр. 23: 1) общи черти (назначаване при необходимост от специални знания, преценка на заключението заедно с другите доказателства по делото, извършване от физическо лице принципите на експертизата са общи); 2) различия (според проф. Цеков по ГПК експерт се назначава, ако съдът няма специални знания и това е неприемливо становище; по-добра уредба на допълнителната и повторната експертиза в НПК и др.).
    5. Възникване и развитие на съдебната експертиза (въпрос N2).
        5.1. Възникване. Според проф. Цеков същинското развитие започва през ХIХ в. (тогава съдебната експертиза намира законодателна основа), но има спорове: данни за съществуването на съдебната експертиза като правен институт има в асиро-вавилонската култура (изследване на почерци), в римското право (изследване на документи), в египетското царство (медицински познания).
        5.2. Предпоставки за възникване на съдебната експертиза: 1) икономически (свързана е с развитието на капиталистическите отношения); 2) социални (силното демократизиране на правораздавателния процес); 3) научни (бурното развитие на природо-математическите и техническите науки; едва в първата третина на ХХ в. хуманитарните науки се доближават до тях).
    Следователно, възникването на съдебната експертиза не е еднократен акт, а продължителен исторически процес.
        Възникването и развитието на съдебните експертизи е свързано и с консолидиране на различни групи знания в рамките на един съдебен процес. Съдебният процес е допринесъл за изграждането на определена методология за прилагането на специалните знания. Използването на специално експертно знание в правораздаването се извършва едва след проверка на неговата ефективност в общия граждански оборот.
        5.3. У нас развитието на съдебните експертизи започва сед Освобождението, когато се приемат първите процесуални закони. Детайлна уредба първо има в Закона за углавното съдопроизводство от 1897 г. (основания за назначаване; ред за предоставяне на материали, за изготвяне на сравнителни образци; определя участниците и доказателствата).
Уредба на експертизата има още в Закона за гражданското съдопроизводство от 1882 г. (Цеков, стр. 33 и 36).
        5.4. Тенденциите на развитие са свързани с: 1) разширено използване на специални знания в съдебното производство; 2) нарастване на степента на достоверност и категоричност на експертното заключение; 3) детайлизация на подзаконовата нормативна уредба.
Проф. Цеков проследява насоките на развитие в три основни направления (стр. 40-44): 1) нормативно (по-добра уредба на отношенията между органите на прокуратурата, следствието и съда и експерта, на изискванията относно качествата на експерта и др.); 2) развитие на методиката (усъвършенстване на съществуващите методики на отделните експертизи и разработване на нови); 3) подобряване на общата организация на съдебната експертиза.
    6. Видове съдебни експертизи (въпроси N3 и N4).
        1) Според характера на знанията: еднородни и комплексни (у нас преобладава еднородната, както и в континенталната система).
        2) Според броя на експертите: еднолична и колективна (преобладава едноличната).
        3) Според хронологичната последователност: първоначална/основна и повторна. Неясно положение има допълнителната - тя не е същинска повторна, защото се извършва само с оглед изясняването на незначителни пропуски в експертното изследване.
        4) С оглед едновременното протичане на експертните изследвания: самостоятелна и паралелна (паралелната не е правно регламентирана, доктринерно понятие, има идея да се закрепи нормативно).
        5) Арбитражна съдебна експертиза. Извършва се, когато по определени задачи има противоречиви, взаимоизключващи се експертни заключения. Тя не решава въпроса по същество, не изследва конкретния обект, а оценява научната достоверност на използваните от експертизите методики на изследване.
        6) Според предмета на използваните специални знания: криминалистични, съдебнохимични, съдебномедицински, съдебнобиологични, съдебнофизиохимични, съдебнотехнически, съдебнофинансово-счетоводни и др. Най-добре са разработени криминалистичните експертизи. Някои автори слагат знак на равенство между криминалистични и съдебни експертизи (криминалистичните експертизи се извършват в някакъв център - в Институт по криминалистика, в МВР; над 19 вида). За правните особености на отделните видове виж Цеков, стр. 46-55 (не е наложително).
    От гледна точка на характера на решаваните задачи: идентификационни експертизи, експертизи за определяне на груповата принадлежност, неидентификационни експертизи (Цеков).
    Има няколко спорни вида. Състезателни експертизи (НПК)- има възможност всяка от страните да посочи експерт, както и съдът.
        - Положителни страни: 1) има възможност за по-голямо задълбочаване на изследването; 2) повишава се задълбочеността на оценката на експертното изследване; 3) създава се възможност за предпазване на експертите от външни влияния; 4) създава се възможност за използване на алтернативни методики; 5) засилва се състезателното начало в процеса.
        - Отрицателни страни: 1) оскъпява се процесът; 2) забавя се правораздавателната дейност, защото има процесуална възможност за извършване на повторна експертиза при решаване на същите задачи, необосновано.
        - Има два основни вида: контрадикторна и контролирана.
                1) Главно в ГПК се възприема принципно контрадикторната експертиза (възприема се в ГПК и НПК). Предполага назначаването най-малко на двама експерти с равни права - единият се посочва от следователя или съда, другият - от обвиняемия. Когато не стигнат до общо мнение, те или съдът посочват трети експерт - решението му е окончателно. (Цеков, стр. 37)
                2) Контролираната предполага назначаването на един експерт, но неговата работа и неговите изводи се контролират от друг (в НПК - от посочен от обвиняемия). Положителна страна: така се извършва компетентна проверка и оценка на експертното заключение и се създава възможност за обективно и независимо формиране на вътрешното убеждение на съда.  Недостатък е възможността за формализиране на оценката на извършената експертиза и евентуална злоупотреба с процесуални права от страна на обвиняемия.

6-10. Назначаване на съдебни експертизи в наказателния и гражданския процес.



    1. Нормативна уредба. Назначаването на съдебни експертизи сравнително изчерпателно е уредено в НПК (чл. 117-127) и твърде фрагментарно в ГПК (чл. 157, 162).
    2. Принципи (въпроси N6 и N7). От анализа на нормативната уредба може да се направи извод, че сравнително изчерпателно са уредени принципите и общите основания на назначаването на съдебна експертиза (част от тях са и принципи на съдебната експертиза):
        1) Необходимост от специални знания: Следва да бъдат в 3 основни области според НПК (наука, изкуство, техника). ГПК добавя и занаятите.
        2) За вещи лица да бъдат назначавани лица, които имат съответната професионална правоспособност. Този принцип е закрепен в чл. 120, ал. 1 НПК, чл. 157, ал. 2 ГПК. Анализът показва, че експерти могат да бъдат само физически лица. В този дух беше изменен и ПМС 111/1975 г., като се премахнаха възможностите за извършване на съдебната експертиза от експертни учреждения. Това се налагаше с оглед реализацията на наказателната отговорност на вещите лица по чл. 291 НК за отказ от депозиране на заключение или депозиране на невярно такова.
        3) За вещи лица да бъдат назначаване незаинтересовани от изхода на делото лица. Кореспондира с принципа за независимост.
        4) Недопустимост за съвместяване на две или повече процесуални качества в един процес от едно лице.
    3. Основания (въпроси N6 и N7):
        1) В чл. 117 НПК и чл. 157 ГПК са закрепени най-общите основания за назначаване на съдебната експертиза: необходимост от специални знания в четирите области.
        2) Ако анализираме  връзката на чл. 117 с чл. 116, ще констатираме, че към общите основания за назначаване на съдебна експертиза следва да бъде отнесено изискването за събиране на доказателства по предвидения в процесуалния закон ред. Това е така, защото чл. 116 отнася експертизата към способите за събиране и проверка на доказателствата. Аналогични са и проблемите в гражданското съдопроизводство: предоставя се възможност на страните да сочат доказателства. Оборва се виждането (най-вече в гражданския процес), че експертизата се назначава при нужда от специални знания, ако съдът няма такива. Дори ако съдът има такива знания, пак трябва да се назначи експертиза, иначе би се нарушило състезателното начало, правото на страните да сочат доказателства, състезателното начало, правото на защита на обвиняемия, принципът на обективност.
        3) Към тези две основания трябва да се добави и друго, извлечено от чл. 82/72 НПК (предмет на доказване в наказателното производство): назначаваната  експертиза следва да е относима към предмета на доказване по конкретното наказателно дело, респективно към предмета на спора по конкретното гражданско дело. Конкретното основание за назначаване на експертизата ще зависи от характера и особеностите на обстоятелствата, които подлежат на изясняване - по тази причина се назначават различните видове експертизи.
    4. Факултативна и задължителна експертиза (въпрос N6). Анализът на чл. 117, ал. 1 и 2 дава основание да се твърди, че имаме два основни вида експертизи: 1) факултативна; 2) задължителна.
  1   2   3   4   5


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница