Лекции по Съдебни експертизи : от 2009 Понятие, същност, предмет, метод и система на науката съдебни експертизи
Изтегляне 0.63 Mb.
|
| 1) Факултативна. Зависи от конкретните обстоятелства по делото и възможностите за събиране на доказателства с други процесуални способи. Компетентният орган има правото да прецени дали да назначи извършването на експертиза, ила да предпочете друго процесуално следствено действие за изясняване на определено обстоятелство.
2) Задължителна. Регламентирана е само в наказателното съдопроизводство, тъй като се третират обществени отношения, които са накърнили в по-голяма степен определени общественозначими интереси. Посочени са 5 хипотези на задължителна експертиза: - съществува съмнение относно причините за настъпване на смъртта; - съмнения относно характера на телесната повреда; въпреки че НК определя кои наранявания имат характера на телесна повреда и степента, в някои случаи са необходими специални знания за установяване на характера на нараняванията и квалификация на степента; - третата хипотеза касае възможностите за реализация на наказателната отговорност: задължително се назначава съдебна експертиза, когато има съмнения относно вменяемостта на обвиняемия или заподозрения (вменяемостта е условие, без което не може да се реализира наказателна отговорност и да съществува наказателен процес); - четвъртата хипотеза също е свързана с вменяемостта, но на по-ниско ниво: съществуват съмнения относно способността на обвиняемия или заподозрения с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях (предвидено е с оглед на пълноценната реализация на правото на защита; касае вменяемостта, но в по-ниска степен); - петата хипотеза касае свидетеля в наказателното производство - резултат от проявлението на устното начало в наказателния процес, което е свързано с принципа на непосредственост, т. е. органите на предварителното производство и съдът трябва пряко да се убедят, че свидетелят не страда от физически или психически недъг, който би довел до деформиране на обективно съществуващи факти и обстоятелства, а оттам до деформиране на доказателствен материал, събран по делото. 5. При назначаване на съдебната експертиза следва да се решат редица въпроси от методически и процесуален характер (въпроси N6 и N7). 1) На първо място е този за правилното определяне на характера на необходимото специално знание. Характерът на специалното знание ще определи и вида на експертизата, която следва да се назначи, и ще насочи към кръга от лица, които следва да бъдат назначени като експерти. При решаване на въпроса се изхожда от: 1) характера и особеностите на обстоятелствата, подлежащи на изясняване; 2) предмета на спора, респективно вида на извършеното престъпление; 3) непосредствените основания за назначаване на експертизата. 2) На второ място следва да бъде определен видът на съдебната експертиза не само с оглед на специалното знание, което ще се използва (съдебномедицинско и т. н.), а и с оглед на процесуалните правила, на които ще се подчинява извършването на експертизата: 1) еднолична или колективна; 2) еднородна или комплексна; 3) допълнителна или повторна. Този въпрос следва да се решава като се вземат предвид конкретните задачи на разследването в наказателното производство и като се изхожда от процесуалния интерес и процесуалната теза на страните в гражданското производство. Трябва да се имат предвид и особеностите на обекта на експертизата и на сравнителния материал, който трябва да се набави. Влияние ще окаже и срокът, в който трябва да се извърши експертизата. 3) На трето място трябва да се има предвид преценката на научните и методически възможности на съответния вид съдебна експертиза, както и да се съобразят и тактическите възможности за използване на други процесуални способи за изясняване на обстоятелствата, които биха били предмет на експертизата. 4) На следващо място следва да се прецени в каква поредност ще бъде извършена експертизата в системата на другите процесуално-следствени действие, респективно на другите способи за събиране на доказателства в гражданския процес. Не бива експертизата да се назначава преждевременно, когато не са осигурени в достатъчна степен необходимите процесуални условия или при недостатъчен обем на останалите доказателствени материали, които биха се използвали при извършването й. Ако експертизата се назначи в един по-късен етап в процеса на доказване, би се получила опасност от повреждане или унищожаване на съществени признаци на обекта на изследване. Следователно, определянето на мястото ще зависи и от условията за изследване и от възможностите за събиране на други доказателства. Що се отнася до идентификационните експертизи, те са свързани с т. нар. идентификационен период, през който съществуват оптимални условия за изследване на максимален брой признаци и свойства на обекта, а оттам и формулиране на категоричен идентификационен извод. 5) Определяне на обекта и задачите на съдебната експертиза - възлов въпрос с трайно отражение върху резултатите от експертизата. При определяне на обекта и задачите следва да се спазват следните тактически изисквания: 1) ясно да се разграничи обектът на експертизата от други сходни обекти (документ при съдебно-счетоводна експертиза); 2) да се индивидуализира непосредственият обект на изследване с оглед отграничаването му от другите обекти върху същата материална основа (подпис от печат); 3) да се определят изчерпателно задачите на експертизата (количествена характеристика); 4) да се формулират ясно задачите на експертизата (качествени характеристики на изследването); 5) да се определи правилната хронологична последователност на задачите (първо трябва да се определи материалът на документа и след това времето на написването му); 6) не бива да се допуска поставянето на задачи, които се отнасят до прилагането и тълкуването на законите в страната (изискват се неспециални знания). - Тактически целесъобразно е да се използва съдействието на експерта при определяне на обекта на експертизата, както и при определяне на задачите (дали определена задача е решима със съществуващата в момента научна методика) - води до процесуална икономия, дава възможност за по-пълно и обективно експертно изследване. - В наказателното производство стои въпросът дали обвиняемият може да участва при определяне на задачите на изследването - възгледите са противоречиви. Основанията обвиняемият да има тази възможност са: обвиняемият има право на защита, при реализацията на това право той лично или чрез защитника участва в наказателното производство, респективно в процеса на събирането на доказателствата - експертизата е способ за събиране и проверка на доказателствата и след като обвиняемият участва в другите процесуални способи за събиране на доказателства, може да участва и в определянето на задачите на експертизата. В гражданския процес този въпрос не стои - страната, поискала експертизата, определя и задачите (за разлика от наказателния процес тежестта на доказване е обърната: страната, която твърди, трябва да докаже, тук няма презумпция за невиновност, следователно има правото да определи задачите на експертизата). - Експертна инициатива. Въпросът е има ли възможност и допустимо ли е експертът да решава нови задачи в процеса на извършване на експертизата, ако те не са били поставени при назначаването. De lege lata е невъзможно, но практиката допуска експертът да констатира определени свойства и признаци и да се произнася за тяхното значение и релевантност към предмета на делото. Не се знае дали тези обстоятелства ще бъдат приобщени към останалите доказателства (допустимост на доказателствата). 6) Избор на експерт. Последните изменения в процесуалните закони внесоха възможност в гражданското производство изборът на експерт да не е само право на съда, но и на страните (наченки на контрадикторна/състезателна експертиза). В наказателния процес такава възможнот не съществува - експертът се избира от компетентния орган. Изключение се допуска с Наредбата за финансово-счетоводни експертизи: ръководителят на бюрото по съдебносчетоводни експертизи е овластен да определи експерта. Това становище е спорно: счита се, че може да се стигне до злоупотреба с процесуални права (изместен е компетентният орган); другото становище е, че трябва да се даде възможност на страните в наказателния процес да посочват експерт по тяхно усмотрение - пълноценно реализиране на състезателното начало в наказателния процес. При избора на експерт следва да се изхожда от обекта и от задачите, но и от наличните към момента лица, притежаващи съответна професионална подготовка, установена чрез нарочен списък на експертите към съответния окръжен съд. Следва да се имат предвид и основанията за отвод на експерта (чл. 121 НПК). 7) Определяне на срок за представяне на заключението. ГПК определя минимален срок (минимум 5 дни преди датата на съдебното заседание). НПК не определя такъв срок, защото там съществува хипотезата на неотложни следствени действия, свързани с опасността от унищожването или повреждането на следи или веществени доказателства, които биха могла да се явят и обект на съдебната експертиза. Тактическите принципи при определяне на срока са: 1) определяне в съответствие с особеностите на обекта на експертизата; 2) срокът трябва да дава възможност за спокойно решаване на всички задачи на експертизата; 3) трябва да бъде съобразен с особеностите на конкретната научна методика, използвана от съответната експертиза; 4) съобразяване с процесуалните срокове на разследването (при наказателното производство). 8) Вземане на мерки за запазване на обекта на експертизата и сравнителните материали (при идентификационна експертиза) от неблагоприятното въздействие на външни фактори и заинтересовани от изхода на делото лица: Неправилното съхранение може да доведе до неточни, непълни, необективни резултати. 6. Съдебна експертиза в рамките на предварителното производство и в рамките на съдебното следствие (въпрос N6). 1) Спорен е въпросът дали е допустимо да се назначи съдебна експертиза в рамките на предварителната проверка по чл. 191 НПК. По ал. 1 е допустимо да се извърши експертно изследване, без то да се нарича съдебна експертиза. Много често в предварителната проверка е навъзможно да се изяснят определени обстоятелства, без да се използват специални знания - извършват се от органите на МВР експертни справки, които се приобщават към доказателствата по делото чрез разпит на експерта. Ал. 2 предвижда, че при предварителна проверка не се допуска извършването на следствени действия, предвидени в НПК, освен обиск, претърсване, изземване, разпит на очевидци и то когато това е единствената възможност за събиране и проверка на доказателства - de lege ferenda основателно е да се предвиди възможността и за извършването на съдебна експертиза. В практиката се опитват да преодолеят този проблем чрез използване на чл. 192, ал. 3 - допуска се в рамките на предварителната проверка да се изготвят кино-, видео-, звукозаписи, фотоснимки при спазване на чл. 111 а, б, в, чл. 113 НПК. По този начин се създава възможност да се фиксират определен обекти, да се установят и съхранят техни съществени признаци и в последствие да се извърши съдебна експертиза. 2) Съдебна експертиза може да се назначи не само в рамките на предварителното производство, но и в рамките на съдебното следствие. В този случай особеностите на назначаването на експертизата са проявление на публичното и състезателното начало на наказателното производство. Когато има експертиза в съдебното производство, се наблюдава активно участие не само на обвиняемия и прокурора, но и на останалите участници в наказателния процес. Следва да се имат предвид процесуалните тези и заинтересованост на другите участници в производството - граждански ищец и граждански ответник. 7. Назначаване на допълнителна и повторна експертиза (чл. 126 НПК) - въпрос N8. 7.1. Допълнителна експертиза. 1) Основанията за назначаване на допълнителна експертиза са свързани с пропуски в експертното заключение, които се изразяват в неговата непълнота и неяснота. Заключението не е достатъчно пълно, когато експертът не отговори на всички поставени задачи или не е отговорил достатъчно пълно на някоя от задачите. 2) Ако заключението съдържа вътрешни противоречия и неясноти във формулировката, също се назначава такава експертиза. 7.2. Повторна експертиза се назначава, когато заключението не е обосновано и възникват съмнения за неговата правилност (заключението има пороци, които се отнасят до правилността и обосноваността на експертните изводи) - единствената възможност за преодоляване на пороците е извършването на ново по същество експертно изследване. Назначаването на допълнителна и повторна експертиза по чл. 161 ГПК се свързва с колективната експертиза и с нуждата от преодоляване на възникналите разногласия между експертите, в практиката по-скоро се следва уредбата на чл. 126 НПК, която е много по-ясна (Цеков, стр. 66). 7.3. Допълнителната и повторната експертиза предполагат вече депозирано и оценено експертно изследване. Кому принадлежи правото да оценява експертното заключение и да иска назначаване на допълнителна и повторна експертиза: в наказателното производство това е органът, осъществяващ функция по контрол и ръководство на процеса; в гражданския процес правото е на съда и на страните по спора, но крайната дума има съдът (преценява основателността). 8. След решаване на посочените задачи следва да се състави процесуален документ за назначаване на експертиза, който се връчва на експерта. Съдържанието на акта се определя от чл. 118 НПК и чл. 157 ГПК: 1) основания за експертизата; 2) обект; 3) задачи; 4) материали, предоставени на експерта; 5) трите имена, образованието, специалността, научната степен и научното звание, длъжност на експерта; 6) наименование на учреждението, в което да бъде извършена експертизата; 7) срок за представяне на заключението. Актът се връчва на експерта като му се разясняват правата и задълженията и отговорността, която носи, ако откаже да даде заключение или даде невярно заключение. 9. Назначаване на международна експертиза (въпрос N10). 9.1. Основания за назначаване. ГПК и НПК не регламентират такива основания, но няма процесуална пречка за назначаване на такава експертиза. Международна експертиза е експертиза, в която експерти са физически лица, небългарски граждани, или експертиза, която се отнася до решаването на правен спор, съдържащ международен елемент (МЧП). Общи основания за назначаване: 1) изчерпани възможности за по-нататъшно експертно изследване у нас (липса на експертни учреждения, на подготвени експерти, вписани в списъка на експертите, които да извършат изследването); 2) възможност за използване на специални знания в области, в които няма разработена частна научна методика у нас (до скоро установяване на произход чрез ДНК-анализ); 3) възможност за решаване на въпроси по дела на наши граждани пред чуждестранен съд. 9.2. За назначаване на такава експертиза следва да се съберат данни в няколко насоки: 1) че процесуалният закон на другата страна допуска участието на нейни граждани в чужд съдебен процес; 2) дали съществува договор за правна помощ, съдържащ клаузи за назначаване на съдебна експертиза; 3) относно състоянието на експертните учреждения и научната методика в чуждата страна. Назначаване на колективна и комплексна експертиза (Цеков, стр. 72-75) -въпрос N9. Колективната експертиза се среща в три основни варианта: първоначална еднородна, повторна еднородна и комплексна. Първоначална еднородна - рядко се назначава (по-голям срок, повече средства). Предимствата й са, че гарантира по-голяма обективност, намалява вероятните заключения, дава по-малко основания за оспорване. Назначаването й е целесъобразно: 1) когато обектите на експертизата съдържат недостатъчен материал за изследване (знания и опит на повече експерти); 2) когато проявлението на признаците на обекта е затруднено поради маскировка и др.; 3) при трудни за решаване задачи и т.н. Повторна експертиза - назначава се по-често: 1) обосновано оспорване на първоначалната експертиза и достатъчно доводи по смисъла на чл. 126 НПК; 2) експертът не е могъл да даде отговор на всички въпроси и да провери всички версии поради големия обем на изследването (съдебносчетоводна експертза) и т.н. Комплексна експертиза - решава комплексни по характер задачи или изследва комплексно обекта. Организация: 1) обектът трябва строго да се индивидуализира и разграничи от други сходни обекти; 2) задачите трябва да са в такава последователност, която да обуславя пълно разкриване на признаците; 3) необходимост от комплексна подготовка на експерта (използва погранични знания от други области). Най-често комплексната експертиза е колективна. 11. Съдебни експерти. Избор. Списъци. (Цеков) 1. Съдебни експерти. 1.1. Понятие. Експертът е специалист в областта на науката, изкуството, техниката, занаятите и др. от съответното държавно учреждение, стопанска, обществена или научна организация или извън съответните учреждения (чл. 117, ал. 1 НПК, чл. 157, ал. 1 ГПК, чл. 120, ал. 1 НПК). 1.2. Законови изисквания. Единственото изискване е за възлагане на експертизата на специалисти (чл. 120, ал. 1 и 3 НПК, чл. 157а, ал. 1 ГПК). Не всеки специалист може да бъде експерт, на тази основа има редица конкретни изисквания (чл. 121 НПК, чл. 158 ГПК): 1) Изисквания, свързани с принципа за несъвместяване на две процесуални качества по едно дело. 2) Изисквания, свързани с принципа за обективност и незаинтересованост на експерта от изхода на делото: съпрузи и близки роднини на участвали в състава на съда лица, извършилия предварителното разледване, прокурора и т.н. (чл. 25, т. 1-6 НПК); роднини на страните по права линия и по съребрена до четвърта степен, съпрузи и т. н. ( чл. 158 ГПК) и др. 3) Суверенност на експерта - изключване на служебна или друга зависимост от обвиняемия, защитника, пострадалия и т.н. (чл. 121, ал. 1, т. 3 НПК). 4) Съответствие между притежаваната правоспособност и характера на експертизата (чл. 121, ал. 1, т. 5 НПК). 1.3. Подготовка на експертите. Избор. 1.3.1. Осигуряване на необходимия експертен състав - по три линии: 1) подготовка на съдебни експерти от учебни заведения; 2) периодично привличане на специалисти като нещатни експерти; 3) съставяне на списъци след съобразяване на изискванията на т.нар. частни експерти, които упражняват тази дейност в създадените частни експертни бюра. Съотношението между различните групи се определя от характера на изследванията и необходимите условия за това. 1.3.2. Избор. 1) Изборът при първата група може да става въз основа на три критерия: а) на покритието - да се установи съвпадение между характера на необходимите специални знания и съответната професионална подготовка; б) на относимостта - позволава несъвпадение между необходимите специални знания и съответната професионална квалификация (подготовката и опитът на експерта са относими към основните особености и изисквания на експертизата, ако е получил необходимата специализирана теоретична и практическа подготовка в съответната област); в) на изключената алтернатива - пълно съвпадение в допълнителната специализирана подготовка и практически опит на експерта. 2) Втора група - преценка относно: 1) съответствието между извършваната професионална дейност и необходимите специални знания; 2) състоянието на лабораторната база, която ще бъде използвана, когато такава е необходима. 3) Трета група - преценка на подготовка, лабораторна база и др. 2. Избор на експерти. Списъци. 2.1. Избор. Правомощие на компетентния орган (чл. 118 НПК, чл. 157б ГПК): посочва име, образование, специалност, месторабота, длъжност на експерта; в НПК е предвидена втора възможност - посочване на учреждението. 2.2. Списъци. 1) Съставят се въз основа на изпратени предложения от министерствата, другите ведомства, учрежденията, общините и научните институти до председателите на съответните окръжни съдилища и на СГС. В предложенията се отбелязва образование, специалност, длъжност и т.н. 2) Броят на списъците е в зависимост от броя на окръжните съдилища, отделно се съставя за София. 3) Изменения и допълнения в списъците се правят в края на годината. Промени могат да се правят и в течение на годината. 14-18. Подготовка и извършване на съдебните експертизи. Проверка и оценка на експертното заключение. 1. Подготовка на съдебните експертизи. 1.1. Обща характеристика. Подготовката на съдебната експертиза е логическо продължение на дейността по назначаването й. Подготовката цели да създаде пълноценни условия за извършване на експертното изследване. Тя е сложна по характер и разностранна по обхват дейност. Осъществява се от лица с различни процесуални позиции и процесуални интереси. 1.2. Нормативна уредба. Подготовката се основава на законови разпоредби и подзаконови нормативни актове. Тя е процесуално регламентирана дейност в по-голямата си част. Наред с процесуалните знания при подготовката на съдебните експертизи се ползват и знания, които имат тактико-криминалистичен характер, използват се принципи и правила, които не са законово регламентирани. 1) Съществуващата към момента нормативна уредба дава отговор само на част от въпросите, които обхваща подготовката на съдебната експертиза: осигуряване на сравнителни образци, осигуряване на материали по делото и предоставянето им на експерта, частично уредени са правата на експерта да изисква допълнителни материали и да участва в процесуалните действия. 2) De lege ferenda проблемите, които трябва да се уредят, са в три насоки: 1) систематизиране на правната уредба (ще стане с изменението на ПМС 111, където ще се предвиди единен ред за извършване на подготовката на съдебната експертиза в наказателното и гражданското съдопроизводство); 2) да се усъвършенства тактическата организация на подготовката на съдебната експертиза; 3) да се усъвършенства уредбата на взаимоотношенията на участниците в съдебната експертиза (между обвиняемия и защитника му и експерта; между ответника и експерта в гражданския процес). 1.3. Общи изисквания към подготовката: 1) Трябва да е всеобхватна - да обхваща всички възможни въпроси, които биха възникнали с оглед на конкретното експертно изследване. 2) Следва да се спазва принципът за динамичност на подготовката. Той изисква в хода на подготовката да се решават своевременно всички въпроси, свързани с обективността и достоверността на експертното изследване. 3) В хода на подготовката следва да се осигури непрекъсната връзка и взаимодействие между участниците в съдебната експертиза: между компетентния орган и експерта; между експерта и заинтересованите лица; между компетентния орган и страните в процеса. 1.4. Подготовката на съдебната експертиза може да се разглежда от различни процесуални позиции, като са възможни три позиции: 1) Позиция на компетентния орган: по принцип осъществява функцията по ръководство и контрол на производството, следва да решава въпросите на процесуалното доказване включително и на съдебната експертиза безпристрастно и по вътрешно убеждение. 2) От гледна точка на експерта: процесуалната му позиция е обусловена от задължението му да даде обективно, пълно и безпристрастно експертно заключение. Мотивация за такова поведение е чл. 291 НК - предвижда наказателна отговорност за обратното поведение. 3) Подготовката на експертизата следва да се разглежда и от гледна точка на процесуалния интерес на отделните страни в производството. Когато съдебната експертиза се извършва в наказателния процес, при подготовката й следва да се има предвид възможността обвиняемият и неговият защитник да участват в извършването на процесуално-следствените действия. Тази обща разпоредба предполага и възможност за участие в съдебната експертиза като един от основните способи за събиране и проверка на доказателствата. По отношение на обвиняемия и защитника не съществува задължение за обективност на отделните процесуални действия - задачата им е да се защитят процесуалните интереси на обвиняемия, които в крайния случай са постановяване на оправдателна присъда, като се използват предвидените в НПК способи и средства. Обвиняемият разполага с широк кръг от процесуални права, с които може да окаже влияние върху резултатите от съдебната експертиза. Той има процесуалната възможност да откаже съдействие като не дава обяснения, сравнителни образци или посочва неверни обстоятелства, свързани с данни относно съдебната експертиза. За това си поведение обвиняемият не носи никаква отговорност (може да откаже да даде отпечатъци, кръв, образец от подпис или почерк). Това право съществува въз основа на презумпцията за невиновност. При отказ на свидетел нещата стоят по друг начин - ако свидетел откаже да даде сравнителни образци, попада под хипотезата на чл. 290 НК; изключението за неносене на наказателна отговорност е в чл. 94, ал. 1 НК (отказ от свидетелстване). Изтегляне 0.63 Mb. Сподели с приятели:
|