Операционна система – основният софтуер на даден компютър, който свързва ресурсите на компютъра – процесор, памет, дискови устройства, дисплеи, принтери и всички други външни устройства с потребителските програми
Хардуер операционна система потребител
Файл – всяко устройство или носител на информация, което може да бъде използвано за записване или четене на данни; дисков файл – файл записан върху дисково устройство
8 октомври
Алгоритмичен език – начин на изразяване на алгоритми чрез набор от команди, с точно определен синтаксис, който е по-близък до машинния език и улеснява значително работата на транслатора
# include
void main ()
{ int i, n, k;
float alfa, beta, a[100];
scanf(“%d”,&n);
for (i = 0; i < n; i++)
scanf(“%f”,&a[i]);
alfa = a[0];
beta = a[0];
for (k = 1; k < n; k++)
if (a[k] < alfa) alfa = a[k]
else if (a[k] > beta) beta = a[k];
printf(“%.2f %.2f”,alfa,beta);
}
Езикът C възниква едновременно с операционната система UNIX; тя първоначално била написана на асемблерен език, но така тя не била приложима за всички типове компютри; езикът е създаден от Кърнингън и Ричи през 1972 г.; първото му име е K&R C (на името на създателите му); следва процес на стандартизация, чрез утвърждаване на практиката езикът става по-достъпен, новото му наименование е ANSI C (American National Standard Institute); по-късно към езикът се добавят класове и езикът освен за процедурно програмиране дава възможност и за обектно-ориентирано програмиране (новото му име е C++)
3. Обща структура на компютрите. Процесори. Видове вътрешна памет. Програма на машинен език.
Най-общо компютърът е съставен от две части: апаратна част (хардуер) и програмна част (софтуер);
Основни компоненти на софтуера:
-
операционни системи – MS DOS, Windows, Unix
-
среди за програмиране – предоставят средства за съставяне, проверка и изпълнение на програми – Borland C++, Visual C++
-
приложни системи – изпълними приложения
Основни компоненти на хардуера:
-
централен процесор – съставен от управляващо устройство и аритметично устройство
-
вътрешна памет – постоянна и оперативна
-
периферни устройства – за въвеждане, за извеждане и външна памет (за въвеждане и извеждане)
-
шина
Начин на изпълнение на програма:
програма периферно устройство за въвеждане; въвеждат се програмата и данните, които тя трябва да обработва от външен носител оперативна памет последователно по една команда се вписва в регистър на процесора управляващото устройство дешифрира командата и изпраща съответните инструкции към аритметичното устройство извеждане на външен носител или записване на външна памет (тъй като оперативната памет може да бъде изгубена); съществуват връзки между отделните компоненти за пренасяне на информация; самата среда на информация – това е шината (многожилест проводник)
Разлика между оперативна и постоянна памет:
ROM (Read-only memory) – памет, от която може само да се чете; в нея са записани програми, които се изпълняват когато се стартира компютъра; тези програми най-често се използват за тестване а компонентите на хардуера преди управлението им да се предаде на операционната система; тези програми често се наричат BIOS (Basic Input Output System)
RAM (Random Access Memory) – памет с произволен достъп
На най-ниско логическо ниво паметта представлява последователност от двоични разряди (0 или 1), наречени битове.
Най-малката единица в паметта с номер (адрес), която може да бъде алокирана (цитирана) е байта – последователност от 8 бита
Важна характеристика на паметта е нейния обем:
К = 1024 байта
М = 1024 Кбайта
Г = 1024 Мбайта
Важни характеристики на централния процесор:
тактова честота – колко такта прави за 1 sec; под един такт се разбира една елементарна операция (измерва се в херца – Hz);
от колко бита се състоят операндите (8, 16, 32 бита)
Intel 80286 – 16 битов
Intel 80386 SX/DX (1..4) – 32 битов
Intel 80486 SX/DX (1..4) – 32 битов
Intel Pentium I,II,III,IV – 32 битов
Вътрешна тактова честота на процесора е скоростта с която той извършва операции, а външната тактова честота е скоростта на синхронизация с шината; (1..4) – колко пъти вътрешната честота е по-голяма от външната
DX/SX – определя дали има или не вграден копроцесор – аритметично устройство, което дава възможност за работа с плаващата аритметика (реални числа)
CISC процесори (CISC архитектура) (Complex Instruction Set Computer) – има набор от хардуерно реализирани операции заедно с микропрограми
RISC процесори (RISC архитектура) (Reduced Instruction Set Computer) – дава възможност за пълна хардуерна реализация на операциите; има 64 и 128 битови RISC процесори; те са със значително по-голяма производителност от CISC компютрите и се използват за решаване на сложни научно-технически задачи; по-добри са в работата с реални числа
Трикове за увеличаване скоростта на процесора:
-
Cache памет – междинна памет между централния процесор и оперативната памет; когато процесора избързва спрямо скоростта на приемане и предаване на данни от оперативната памет, той използва Cache паметта като буфер между него и оперативната памет; Cache паметта е близка по скорост до скоростта с която процесорът оперира с регистрите си
-
Конвейерни принципи – конвейери в централния процесор, които едновременно да изпълняват команди
-
Матричен процесор – служи за по-специфични данни; съдържа едно управляващо устройство и много аритметични устройства
-
паралелизъм при изпълнение на командите
Шина – характеристики – тактова честота, битове; за един такт по шината се пренасят толкова бита колкото е самата шина; най-добре е битовите характеристике на шината и на процесора да съвпадат; съществуват процесори, които позволяват шината да е по-малко битова; например 16-битовият Intel 8088 позволява 8-битова шина, а 32-битовия Intel 80386 SX позволява 16-битова шина; тенденцията в развитието на шините е да стават по-автономни и по-интелигентни, работата им все по-малко да зависи от централния процесор, той да дава само най-общи команди, а останалото да се извършва от контролери или дори от локален процесор за шината
Сподели с приятели: |