Лекции проф. Екатерина Трендафилова 11. 10. 2005г лекция 1 I. Oбща част

лекции

Това е вид държавна дейност с предмет разглеждане и решаване на наказателни дела. Тя се осъществява от държ. органи, но в нея участват и граждани. Държaвните органи обаче имат задължение ех lege да осигурят нормално провеждане и приключване на НП-с. Като правило дейността на д. органи в НП-с е подчинена на служебното начало. Като вид дейност на държавни органи е подчинена и на принципа на законността. Българският законодател се въздържа да възприеме принципа на целесъобразността - открива се в дейността на прокурора и разследващите органи. Държавните органи са длъжни ако има предпоставки, да встъпят в действия. Те не могат да преценят дали да започнат или да се въздържат от нак. производство.

НП-с е дейност, която се осъществява по дела от общ характер в досъдебното и съдебното производство, а по дела от частен характер - само в съдебното производство.

НП-с е дейност, която се осъществява въз основа на нормите на НПК. Той дава възможност да се преценят като доказателства и резултати, получени при приложението на друг закон извън НПК. Това беше допуснато с промените от 2003г.- възможност доказателства, събрани със специални разузнавателни средства, не по повод НП-с, да могат да се използват в НП-с. Това е много конфликтен проблем. За първи път се допуска пробив в тази насока .

НПК определя и реда за извършване на наказателно-процесуалната дейност, като следва да се подчертае значението на извършването на тази дейност по определен ред:

- Този ред е така установен, че да гарантира правата на засегнатите от процесуалната дейност срещу основни посегателства на техни конституционни права. Тези правила гарантират засегнатия от произволни действия.

- Гарантиране на истинността на резултатите от наказателно-процесуалната дейност.- значението на поемните лица например.

Наказателно-процесуалната дейност включва дейността по доказване, но и такава, която не е свързана с доказването. Доказването е сърцевината на наказателно-процесуалната дейност- Заради нея е структуриран НП-с, изградени са различни институти, различни правила. НП-суалната дейност включва и действия по образуване на наказателното производство, привличане на обвиняемия, предявяване на разследване, контролни правомощия на прокурора, изготвяне на обвинителния акт или постановление.

В НП-суалната дейност участват освен държавни органи и всички граждани, за които НПК предвижда процесуално качество. Гражданите осъществяват своята дейност въз основа на диспозитивното начало( без защитниците и поверителите).

НП-суалната дейност е фиксирана върху крайна цел - постановяване на присъда. Усилията на всички са насочени към съдебния акт, който след влизане в сила единствен поражда правни последици. НП-с завършва с присъда, която ако не подлежи на обжалване или изтече срока за обжалване, влиза в сила. – налице е материално отношение м/у държавата и извършителя на престъпление.

НП-с е дейност с определени участници: 2 групи - държавни органи и граждани.

Имало е и трета група- представители на обществеността. През ’93-‘95г. са редуцирани и отпадат обществените обвинители, защитници и поръчители. Остават съдебните заседатели, но те не са отделна група, т.к. нямат самостоятелна роля в процеса; включени са в състава на съда, който като колегиален орган трябва да реши изхода от делото.

1)Съдът е единствения колегиален орган в НП-с. Съставът му е различен в зависимост от това в коя инстанция е и в зависимост от сложността на делото.

- Първа инстанция - съставът е различен - от 1998 г. - при дела с неголяма сложност е едноличен състав за престъпления с наказание до 5 г. или по- леко. В другите случаи съставът варира- 1 съдия и 2-ма съд. заседатели при предводено в НК наказание 5-15 г., а при наказание не по-малко от 15г. или доживот – съставът на съда е двама съдии и трима заседатели.

- Въззивна и касационна инстанция- 3-ма съдии.

Съставът на съда трябва да остане непроменен от момента на започване на разглеждане на делото по същество. Това е така, защото съдът лично трябва да събере и възприеме доказателствата, въз основа на които ще формира вътрешното си убеждение и ще вземе решение.

2) Органи на досъдебното производство: прокурор и разследващи органи.

- Прокурор- може да има и повече от един по конкретно дело. За разлика от съда не е задължително те да са непроменени в хода на целия процес. Прокурорът е само страна в производството пред съда и не решава съществото на делото. Той участва в съдебното и досъдебното производство: В досъдебното производство той е наречен dominus litis – господар на досъдебното производство. За него разследват разследващите органи- те са му ръце, а той е главата. Те действат под ръководството и надзора му. Тяхното участие приключва в досъдебната фаза, те не решават как ще се развие производството. Това е правомощие само на прокурора . Той е субект на обвинението- може да привлече извършителя под наказателна отговорност пред съда. Прокурорът решава как конкретно да се развие производството - ако повдигне обвинение пред съда, той го поддържа пред съда.

- Разследващи органи - Следствени и дознатели. Следствените органи са органи на съдебната власт. Дознателите са органи на изпълнителната власт. Дознателите по действащия НПК са служители на МВР, назначени със заповед на министъра, а също и митнически служители за определени престъпления, назначени със заповед на министъра на финансите.

1)Граждани, които участват в защита на собствени права и законни интереси - обвиняем, частен тъжител, частен обвинител, граждански ищец и граждански ответник. По новия НПК отпадат фигурите на задържан и уличен за дадено престъпление.

- Обвиняемият и гражданския ответник се конституират в процеса противно на волята им. Гражданският ответник е лице извън фигурата на обвиняемия, което носи гражданска отговорност за причинени от обвиняемия вреди - родител, работодател, попечител и т.н. За обвиняемия има изключение - когато повод да се образува наказателен процес е личното му явяване с признания.

- Частният обвинител (при дела от общ характер), гражданският ищец и частният тъжител (за дела от частен характер) встъпват в процеса само в зависимост от собствената си воля. Частният тъжител може да бъда от една страна оприличен на частния обвинител и гражданския ищец, а от друга - на прокурора. Общото с първите двама е диспозитивният принцип за встъпването им в процеса. А общото с прокурора- че и двамата са главни обвинители.

Искането на частния тъжител трябва да е под формата на писмен акт. Гражданският ищец и частният обвинител участват само в съдебната фаза на процеса. До 2003 г. пострадалият можеше да участва и в досъдебната фаза. Пострадалият по дела от частен характер, когато не се приеме тъжбата му, има право да обжалва пред три инстанции - пред съда постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и т.н.

Пострадал е материално-правно понятие - лице, което може да встъпи в процесуалното си качество на частен обвинител/ тъжител или граждански ищец. Той придобива цял комплекс от процесуални права.

- Защитник – защитава правата и интересите на обвиняемия.

- Повереник – представител е на всички други граждани в процеса .

3) Участници, които встъпват в п-са заради знанията и опита им.- те подпомагат разкриването на истината – свидетели, поемни лица, специалисти - технически помощници, преводачи, тълковници, експерти(наричат се с общия термин “вещи лица” в новия НПК). Тази група участници не защитава ничии интереси, а дава обективно експертно мнение по конкретни въпроси и задачи.

В рамките на “участниците” в процеса има по-тясно понятие – “субекти” на НП-с. Не всички участници са субекти. Субектите включват 3 елемента:

1/ да участват в НП-с по линията на една от функциите на НП-с.

2/ да участват в защита на собствени, чужди или държавни интереси.

3/ да притежават такива процесуални права, упражняването на които придвижва п-са напред.

Гражданите, които не са субекти на п-са са тези, които подпомагат НП-с. Те имат права, но упражняването им няма значение за придвижването на процеса.

Най-тясно е понятието “страни”- има ги само в съдебната фаза на процеса. Това са страните по обвинението и по защитата. Те са субектите в съдебното производство, заедно със съда. Страните по новия НПК са: подсъдим, защитникът му, прокурор/частен обвинител, частен тъжител, граждански ищец, граждански ответник. Без да участват поверениците.

РАЗГРАНИЧЕНИЯ между участниците:

I. Задължителни и незадължителни - Задължителните са:

-по дела от общ х-р : съд, прокурор, обвинител и защитник + разследващите органи.

-по дела от частен х-р : изброените + частния тъжител.

II. Участници и в двете фази на процеса и такива, които са към първата или към втората фаза.

- прокурор – и в двете фази. Той е участникът с най - дълготрайно участие в процеса – образува наказателното производство и след влизане в сила на присъдата я привежда в изпълнение.

- обвинител и защитникът му – участват и в двете фази.

- разследващи органи – участват само в първа фаза на процеса.

- съд – по правило само в съдебната фаза, но изключение е уреден институтът на съдебния контрол.

III. Субект на НП-с и субект на наказателно-процесуално правоотношение. В последното участват всички, които имат определено процесуално качество. Второто понятие е по-широко от първото. Субектът на НП-с е и субект на наказателно-процесуалното правоотношение.

IV. Субекти на НП-с и субекти на материалното правоотношение. Последното има за страни държавата и извършителя. Има съвпадение м/у субектите на НП-с и субектите на материалното ПО, ако се установи с влязла в сила присъда , че извършителят е същият.
Въпрос 8 : НАКАЗАТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС КАТО ЕДИНСТВО ОТ ФАЗИ, СТАДИИ , ЕТАПИ - КАТО СТРУКТУРА

1. Фази :

По дела от общ характер – досъдебна и съдебна.

По дела от частен х-р – само съдебна.

Двете фази имат специфични задачи:

На съдебната фаза - това е същностната задача на НП-с : да се разгледа и реши естеството на делото => Съдебното производство се определя като централно производство, но по- правилно е да се каже ‘главно’.

Досъдебното производство има подготвителен характер- неговата цел е да обслужи задачата, която трябва да реши обвинителя; да се съберат доказателства, въз основа на които да се реши дали има достатъчно обстоятелства да се привлече пред съда лицето от досъдебното производство.

2. Стадии: Тези две фази имат свои части - процесуални стадии, а някои от стадиите имат свои етапи. Всеки стадий има своя непосредствена задача и не могат да се извършват действия извън същността на тази задача- това се отнася до етапите.

I фаза:

1/ Предварително разследване.

2/ Действия на прокурора след приключване на разследването.

II фаза:

1/ Действия преди разглеждане на делото в съдебна зала.

2/ Съдебно заседание на I инстанция.

3/ Въззивна инстанция.

4/ Касационна инстанция.

5/ Влизане в сила на акта.

6/ Действия по изпълнение на акта.

7/ Възможност за възобновяване на наказателното дело.

В рамките на I инст.

1) Подготвителна част на съдебното заседание.

2) Съдебно следствие.

3) Съдебни прения.

4) Последна дума на подсъдимия.

5) Постановяване на присъда.

В рамките на въззивната инстанция: Тук съдебното следствие не е задължително.

В рамките на касацията. Тук никога не се провежда съдебно следствие. Не могат да се установяват нови фактически положения.

При престъпления от частен х-р няма I фаза. Ако частният тъжител е в безпомощно състояние обаче, прокурорът образува делото и то се води като от общ х-р – с I и II фаза.

Поемните лица никога не участват като такива в съдебното производство,а като свидетели.
18.10.2005 г. лекция 2

Към Въпрос 8 : ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА СТАДИИТЕ И ФАЗИТЕ

I. Досъдебно производство:

До 1999 г. производството започваше с постановление, което имаше тази единствена цел.

С въвеждането на полицейското производство, началото се поставя с първото извършено процесуално действие. Ако са извършени неотложни следствени действия, процесът започва с първото неотложно действие.

1. Първи стадий – Образуване на наказателното производство

Т.е. при втората хипотеза този етап не съществува. Този стадий има смесена същност (изричен акт + извънпроцесуални действия)

2. Втори стадий – Предварително разследване

Това е централният стадий на досъдебното производство. От неговото провеждане зависи в значителна степен по-нататъшното развитие на процеса. При порок в разследването може да се стигне до отмяна на присъдата дори в касационната инстанция.

Законът вменява в задължение на компетентните държавни органи, при извършено престъпление да разкрият истината за това деяние. Предварителното разследване се състои в събиране на доказателства, подчинено на целта по доказване на обвинението.

Рамките, в които се извършва разследването са: извършване на престъплението и участието на лицето в него, степента на вредата, обстоятелствата.

Когато в резултат на следствените действия се съберат достатъчно доказателства за виновността на дадено лице, разследващите органи са длъжни да пристъпят към:

3. Трети стадий – Привличане на обвиняемия

Достатъчно доказателства за виновността на лицето са тези, които насочват към единствено възможния извод, че лицето е извършител на престъплението, като към този момент тези доказателства не се разколебават от други обстоятелства по делото.

4. Четвърти стадий – Предявяване на обвинението

5. Пети стадий – Разпит на обвиняемия, който следва незабавно след предявяването на обвинението.

Трети, четвърти и пети стадий се осъществяват, при първия подход – с нарочното постановление за започване на производството, а при втория подход – със самото първо процесуално действие (например – извършване на обиск)

Постановлението ще съдържа доказателствата, на които се позовава обвинението, но само ако не биха затруднили разследването. На практика те не се посочват. Според някои твърдения това затруднява защитата на обвиняемия. Но, според Европейската конвенция за защита правата на човека, това не нарушава стандартите. Практиката на Европейския съд по правата на човека също е в подкрепа на това твърдение.

Значението на тези обстоятелства е свързано с предявяването на обвинението (запознаване с акта, с който лицето е конституирано като обвиняем). Веднага се пристъпва към разпит на обвиняемия, ако той пожелае да даде обяснения. Според ТР № 2 на ОСНК на ВКС, това е работен, първоначален вариант на обвинение, което винаги може да претърпи изменение.

Когато разследващият орган прецени, че е изчерпал всички възможности на разследването, се пристъпва към

То винаги е последващо спрямо предявяването на обвинението. Тук обвиняемият се запознава с целия събран доказателствен материал. В зависимост от обема, сложността, броя на обвиняемите, времето за запознаване е различно.

Може да се направи искане за извършване на пропуснато следствено действие. Това, ако бъде допуснато, може да доведе до нови разследвания и отново трябва да се постанови края на разследването.

Новости в НПК:

- Докладване – от разследващия орган до прокурора, относно привличане на обвиняемия

- Прокурорът може да вземе активна позиция в хода на предварителното производство.

- предявяването на разследването трябва да стане едва след пълното запознаване на прокурора с делото. Целта е още в хода на процеса да се коригират всички установени пропуски и недостатъци. Той или сам извършва тези следствени действия, или ги възлага на разследващия орган.

- Разследващият орган дава заключение – за това, какво е установил, какви доказателства са събрани за това и как да се развие делото по-нататък – с обвинително заключение или заключение за прекратяване на производството или за неговото спиране. Но не той решава как да се развие делото, а само прави обосновано предложение. Решава единствено прокурора.

7. Действия на прокурора след завършване на разследването

Той проверява извършеното при предварителното разследване и взема решението относно как да продължи производството. Той трябва да прочете критично цялото дело и да си даде отговор на редица процесуални въпроси. И в този последен стадий прокурорът може да извършва следствени действия или само да осъществи контрол и да даде задължителни указания на разследващия орган.

Делото се разпределя на съдия-докладчик, който осъществява подготовката. той трябва да реши дали да се предаде обвинения на съд или не.

Това е централния стадий на тази фаза. Тук се разглежда и решава съществото на делото. Тук се фокусират както предхождащите, така и последващите стадии. Етапи:

а) даване ход на делото;

б) съдебно следствие;

в) съдебни прения;

г) последна дума на подсъдимия;

д) постановяване на присъдата.

3. Втора (въззивна) инстанция

Целта на този стадий е да се прецени правилността на постановената присъда. Задължително са налице 4 от етапите [а), в), г) и д)]. Не е задължителен етапът на съдебното следствие, но винаги може да се проведе по решение на въззивния съд.

Тук никога няма съдебно следствие, защото се прави проверка само относно правилното приложение на закона, но не и на фактическите обстоятелства. Законът не допуска установяването на нови фактически положения на този стадий от процеса.

Според едни автори това е последен стадий на процеса, но според други той е изобщо извън производството. Но понеже това е задължение, възникващо при постановяване на присъдата, то няма как да не се изпълни.

Право да възобновят процеса имат прокурорът или осъденият. Искането се прави пред ВКС, който може да спре изпълнението и постанови възстановяването на производството. Възобновява се от стадия, за който има съмнение за допусната нередност или пропуск.

Задължителни са: I.1., I.2., II.1., II.2., II.5.

Незадължителни са: II.3., II.4., II.6.

За II.3. има и едно ограничение ex lege за да не се проведе – обвиняемия прави декларация, че приема споразумението и се отказва от понататъшното съдебно разглеждане на делото. Това са делата, (подсъдни на районен съд) при които се прилага чл. 78а от НК (Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание).

Традиционният процес трябва да остане за делата по престъпления с по-висока степен на обществена опасност или значение. За останалите случаи са предвидени особени процедури, уредени в част пета от новия НПК – бързо производство, незабавно производство; чл. 78а НК; решаване на делото със споразумение; особени правила при делата срещу непълнолетни; срещу военни и др.

Производства във връзка с наказателния процес, но невключващи се в него:

Отмяна на зачитането на работните дни; замяна на наказанието с по-тежко; принудителни административни мерки; процедура по освобождаване от понататъшно изпълнение на наказанието „лишаване от свобода” поради реабилитация и т.н.

Функциите биват основни и допълнителни. Основните функции се откриват във всеки наказателен процес, докато допълнителните – само при тези, в които е предявен иск за претърпени вреди.

Теорията безспорно приема, че основните функции са:

1. По ръководство и решаване.

2. По обвинение.

3. По защита.

Допълнителни функции са:

1. По обосноваване на гражданския иск.

2. По защита срещу гражданския иск.

В наказателно-правната теория функцията се определя като насоката на даден вид дейност, както и самата дейност (акад. Павлов – „Проблеми на основните функции на наказателния процес” 1966г.).

В наказателния процес дейността се развива с тези функции, но това не означава, че те възникват по едно и също време. В началото възниква първа функцията по ръководство и решаване. Приключват обаче по едно и също време – с приключване на висящността на процеса с влизането в сила на присъдата.

I. Водеща е функцията по обвинението – привличане на обвиняемия, предявяване на обвинението и защитата му пред съда. Включва различни видове обвинения – държавно и частно. Държавното обвинение (ДО) се осъществява от прокурора (П), а частното – от частен обвинител (ЧО) (по делата от общ характер (о.х.д.)) или частен тъжител (ЧТ) (при делата от частен характер (ч.х.д.)).

Държавното обвинение действа служебно, на принципа на законността. Частното обвинение действа на принципа на диспозитивността.

При неуспех на държавното обвинение, възможно е държавата да бъде привлечена под отговорност, а при частното обвинение – само за разноските по делото (ЧТ) и последиците от оправдателната присъда (ЧО и ЧТ). При ч.х.д. не е възможно прилагането на принудителни мерки. При о.х.д. ЧО не може да предлага такива мерки.

ДО трябва да се осъществява обективно. Трябва да се събират и проверяват доказателства, които както подкрепят, така и опровергават обвинението. ЧО няма такова задължение.

ДО трябва да проявява активност при разследването, докато ЧО – не.

Когато ДО се откаже от обвинението си, това не обвързва съда, но ако ЧО го направи, това води до прекратяване на производството.

ДО не може да влияе върху изпълнението на влязлата в сила присъда, докато ЧО може да поиска това, но своевременно (преди да е започнало привеждането в изпълнение на наказанието).

При ч.х.д. ЧТ е главен субект на обвинението. При о.х.д. ЧО никога не е задължителен субект; той е акцесорен, незадължителен субект на процеса.

Защитната функция се предопределя от обвинителната функция. Тя трябва да го опровергае. Достатъчно е да се внесе съмнение в тезата на обвинението. Осъдителната присъда не може да почива на предположения. Тази функция се осъществява само от граждани (2 категории):

- Действащи в свой личен интерес (обвиняем/подсъдим(О/П))

- Действащи в защита на чужд личен интерес (защитник(З))

Тази функция изцяло се подчинява на принципа на диспозитивността. Защитата обаче трябва също да е активна и да изяснява фактите и правните положения, но само тези, които са в полза на О/П.

Но функциите на защитника не са идентични с тези на прокурора, макар и двамата да представляват чужди интереси. П винаги е активната страна, защото той е инициатор на процеса, докато З може да предприеме изчаквателна тактика.

Тази дейност е еднопосочна, З действа само в полза на О/П, за разлика от П. В противен случай това може да доведе дори до отмяна на постановената присъда.

08.11.2005г. лекция 3

Тази функция е единство от действия по ръководство на процеса в различните му стадии и решаване на всички въпроси, които възникват в хода на процеса и в края на съответния процесуален стадий.

Характерно за нея, както и за обвинителната функция, е, че тя също трябва да бъде осъществявана обективно. Това е важно доколкото ръководството и решаването са свързани с въпросите по същество по делото и във връзка с приключването на съответния процесуален стадий. Прокурорът също трябва да е обективен, т.к. задвижва втората съдебна фаза, ангажира дейността на всички други участници в процеса и е налице опасност от неоправдано ангажиране на държавните органи и гражданите. Особено голямо значение има да се осъществява тази функция обективно, когато съдът се произнася с решение, т.к. присъдата след влизане в сила поражда правно действие.

В досъдебната фаза ФРР се осъществява от прокурора и от разследващите органи, а в съдебната- от съда.

Има зависимост м/у процесуалните функции. Обвинителната фунция определя рамките и интензивността на другите функции. Обвинителната не възниква първа в НП-с. Първа възниква ФРР- в хода на процеса ще се събират доказателства, които водят до привличане на определено лице в качеството му на обвиняем. Втора е обвинителната функция, а веднага след нея е фунцията по защита. Всички функции се прекратяват с преустановяване на процеса - с влязъл в сила съдебен акт или с нестабилното постановление на прокурора за прекратяване на процеса.

* Уточнение за обвинителната функция: В рамките й се разкрива обвинение, което може да се характеризира по 2 начина: 1) едно нестабилно обвинение, първоначален, работен вариант на обвинение - когато при предварителното разследване лицето се привлече като обвиняем; 2) когато се повдига обвинението пред съда - то е трайно, повдига се с обвинителния акт - обвинението е доказано по безспорен начин. Това обвинение определя предмета на доказване в съдебното производство. Докато работният вариант на обвинение може да се променя в хода на разследването. Според чл.287 НПК, обаче, прокурорът повдига ново обвинение, ако в хода на съдебното следствие се разкрият обстоятелства, които не са били известни на органите на предварителното производство и са основание за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление.

Този подход отговаря на разпоредбите на чл. 30, ал.1 КРБ и на решението на КС, според което с обвинителния акт се повдига обвинението пред съда. Има изключение - при новата процедура ‘незабавно производство’, ако извършителят е заловен при извършване на престъплението, тук ще се открият всички функции, трите ф-ции ще възникнат едновременно.

В наказателно-процесуалната теория се обсъждат въпроси във връзка с това дали в НП-с няма място за още фунции –1) функция по разследването; 2)функция надзор за законност и 3)ф-ция наказателно преследване.

1)по разследването- не може да се приеме като основна ф-ция,т.к. разследването се разкрива само в някои от стадиите на НП-с. То е дейност по събиране и проверка на доказателства- в досъдебното производство, а в съдебното само пред първа инстанция и евентуално пред втора. Не се приема за функция, тъй като характерна особеност на фунциите е, че те се откриват в хода на целия процес. Приема се, че разследването е иманентна част от обвинителната функция и от ФРР, защото и двете функции могат да се осъществят само ако има дейност на събиране и проверка на доказателствата.

2) надзор за законност - свързваше се с дейността на прокуратурата, като част от него беше и обвинението. Такъв надзор имаше прокуратурата само в някои социалистически страни. Но и тогава не се приемаше, че е основна функция, тъй като основните функции имат за своя насоченост предмета на доказване. Надзорът за законност никога не е имал такава насоченост. Той представлява - следене дали дейността на органите, включително на съда, съответства на закона; тази дейност се откриваше само по дела от общ характер, но характерно за наказателно-процесуалните ф-ции е , че се осъществяват и по дела от частен х-р.

3) наказателно преследване - акад. Павлов смята, че то винаги трябва да има конкретна насоченост с/у определено лице. По повод чл.70 и чл.103 КРБ и във връзка с проблема за имунитета възниква необходимостта да се тълкува израза “възбуждане на наказателно преследване”. Решение N10/1992г. не дава ясен отговор на съдържанието му – КС определя възбуждането на нак. преследване като: процесуалните действия на разследващите органи по привличане на отговорност или изключване на тази отговорност по отношение на конкретно лице. А това се препокрива с обвинителната функция. В същото решение на КС – наказателно преследване започва с образуване на предварителното производство, т.е. много преди повдигане на обвинението. И действащият НПК, и новият в чл.341/1, приемат наказателното преследване за равно на наказателното производство.

Наказателно-процесуалните функции се осъществяват поначало от отделни субекти. Това е абсолютно задължително за съдебната фаза, тъй като тя е състезателна. В досъдебната фаза има обединение на ФРР и функцията по обвинение в един субект- прокурора и разследващите органи.

*Уточнение за НП-с като фази и стадии- по новия НПК: чл. 192: Досъдебното производство вкл. разследване и действия на прокурора след приключване на разследването- 2 стадия! Първият може да започне по два начина.