Лекции проф. Екатерина Трендафилова 11. 10. 2005г лекция 1 I. Oбща част
Изтегляне 2.17 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Условни/ относителни процесуални нарушения
- 3. явна несправедливост
Продължение на 27Касационни основания Съществено процесуално нарушение- нарушение на НПК (не е приложен или е приложен неправилно). Две групи процесуални нарушения – абсолютни и относителни. АПН са посочени в закона изчерпателно и са 4 – чл 348 ал. 3 т. 2-4. Става въпрос за АПН защото след като бъде констатирано, че е допуснато такова нарушение със самият този факт и без да се правят оценки присъдата се отменя. При допуснато съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, съдът не се интересува и не прави оценка, нито дали процедурното нарушение е довело до неправилна присъда, нито дали пн е ограничило правата на страните. Такива оценки съдът не прави, защото нямат правно значение.
Практиката на ВКС във връзка с преценката на нарушав. правата на страните може да се обобщи така: страната не е била редовно призована, а на делото е даден ход и е решено; страната е била редовно призована, посочила е уважителни причини, но делото е разгледано; делото е решено без участието на прокурор; делото е решено без да е изпратен препис от обвинителния акт на подсъдимия; делото е решено без да се съобщи на пострадалия, че може да е ГИ; подсъдимия е осъден по обвинение, което не е било формулирано и не е било предявено на подсъдимия; отказана е последна дума на подсъдимия; на защитника/ подсъдимия е отказан препис; някоя от страните е била отстранена без необходимите предпоставки; при дела, за които е задължително участието на защитник, такъв не е участвал; при задължителна експертиза, такава не е проведена и т.н. ПН за да бъде основание за отмяна на присъдата трябва освен да е съществено, да не е и било отстранено. (обвиняем е непълнолетен, предявено му е обвинение и е разпитан без участието на защитник; след това отново е предявено и е разпитан с участието на защитник) чл. 348 ал. 3 т. 1 изисква нарушението да не е отстранено – ТР 2 от 2002, а сега и в самия закон. Нпк в чл. 348, ал. 4 поставя още 1 изискване – допуснато СПН да не е отстранимо. Процесуалното нарушение няма да е отстранимо при условие, че повтарянето на действията, при което е извършено нарушението, е невъзможно или безпредметно. Невъзможно е да се повтори самото следствено действие например: обиск, изземване, оглед на местопроизшествие. Безпредметно е да се повтаря следственото действие, когато: обвиняемият е непълнолетен, не е имал защитник, но към момента на констатиране на това, той вече е навършил пълнолетие. При допуснато съществено процесуално нарушение, НПК казва, че важат общите правила. Винаги е основание за отмяна на присъдата, не за нейното изменение. При това делото се връща за разглеждане на стадия, на който е допуснато нарушението, а самото допуснато процесуално нарушение се поправя чрез повторно извършване на действието, при което е допуснато нарушението и свързаните с него. Например извършено при предявяване на обвинението, то ще се поправи като то отново се предяви, но и отново се извърши разпит на обвиняем, защото 2-те действия са пряко свързани. ТР 2/2002 не се счита за отменено. Прие се, че е допуснато СПН и при извършване на действия по разследването или съдебно-следствени действия, делото не се връща за доразследване, макар ПН да е отстранимо, а съдът е длъжен да обяви протокола от извършеното действие за невалиден, което означава да не може да се позове на този протокол при постановяване на присъда или решение. Друг е въпросът, че фактите, които се възпроизвеждат в протокола, няма пречка да се доказват по друг начин чрез други способи. 3. явна несправедливост – чл. 348, ал. 1, т.3 във вр. с т. 5. НПК прави опит да дефинира явната несправедливост на наказанието като основание за касация. При това основание наказанието е правилно наложено, но не е правилно определено, т.е. индивидуализирано. При това основание наказанието е определено в рамките на санкцията на правната норма, но е допусната грешка при неговото индивидуализиране, т.е. при прилагането на чл. 54 НК. Става дума за Явна несправедливост. На практика хипотезата на явна несправедливост може да се обобщи така: при превес на смекчаващите вината обстоятелства наказанието е определено над средния размер към максимума; при превес на отегчаващите вината обстоятелства наказанието е определено под средния размер към минимума; при баланс вместо към средата е определено към минимума или към максимума. 28 въпрос Общи правомощия на ВКС. 1 фактите - ВКС не може да оценява приетите по делото фактически констатации, нито за да ги оспори, нито за да приеме нови. За това в тази връзка ВКС не може: да приеме за установен един факт, който долустоящия съд е приел за неустановен и обратното; не може да оспори и приеме нови. 2 ВКС има правомощие да прави нови правни изводи на базата на установеното по делото фактическо положение. Когато ВКС приеме, че трябва да се приложи закон за по-леко или същото престъпление той има и решаващо правомощие – да измени присъдата. Когато приеме, че трябва да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което има обвинение в първата инстанция и не се налага увеличение на наказанието ВКС също има решаващо правомощие да измени. Имайки право да прави нови правни изводи ВКС може: 1- да приме, че става въпрос не за смекчаващи, а за отегчаващи вината обстоятелства и обпратното. 2- да приеме, че става въпрос не за опит, а за довършено престъпление и обратното. 3- да приеме, че става въпрос за маловажен случай, за големи размери, за особено големи размери и обратното. 4- да приеме, че става въпрос за съизвършителство, а не за помагачество и т.н. 3 По отношение на доказателствения материал (събиране и проверка) - ВКС не може да проверява доказ материал от гледна точка на неговата пълнота/ непълнота, т.е. не може да проверява дали са събрани всички необходими доказателства по делото. - ВКС не може да проверява дали е налице непълнота на доказ материал, щото няма такова основание за касация. Много често непълнотата е резултат от допуснато СПН (страната е искала да представи доказателства, но са отхвърлени). ВКС прием, че присъдата трябва да бъде отменена поради допуснато СПН, ограничило правата на страната. Възможно е никоя от страните да не е правила искане за събиране на доказателства, съществени за делото, но и съдът не е приложил чл. 107 ал. 2, т.е. не събрал служебно такива. И при тази хипотеза е допуснато съществено процесуално нарушение. ВКС не може да оценява достоверността на ДС(доказателствата са факти, които или ги има, или не, а ДС са начин на възпроизвеждане), защото при тази оценка следва извода за фактическите положения, а тях ВКС не може да оценява. ВКС не може да оценява постановения съдебен акт с оглед неговата обоснованост: 1. формално такова основание за касация няма (в ГПК има), 2. присъдата е обоснована като събраните по делото доказателствени материали съответстват на приетите фактически изводи. Съдът не може да оценява фактическите изводи, включително и затова дали съответстват на доказателствата. 3. необосноваността може да е резултат на допуснато СПН, в които хипотези практиката на ВКС е непротиворечива. Присъдата се отменя поради допуснато процесуално нарушение. СПН, които винаги водят до необоснованост могат да се обобщят така: 1. съдът е игнорирал/ не е обсъдил всички събрани и проверени по делото доказателствени материали. Съдът в мотивите си анализира доказателствените материали по делото. 2. не са обсъдени противоречията в доказателствения материал. 3 съдът е изопачил събраните по делото доказателствени материали. 4. съдът се е позовал по доказателства, които не са събрани и проверени по реда на НПК (например детектор на лъжата), свидетел разпитан в досъдебната фаза, но неразпитан в съдебната. 5. ще е допуснато СПН когато мотивите на присъдата са противоречиви, безсмислени и т.н. 6. когато има противоречие между диспозитив и мотиви. 7. ВКС оценява обективната страна на вътрешното убеждение; когато има грешка във вътрешното убеждение – СПН Грешките, допуснати от съда при формиране на вътрешното си убеждение, от субективна страна е равно на необоснована присъда, но това ВКС не оценява. В същото време грешката допусната от съда при изграждане на вътрешното убеждение от обективна страна е СПН и е основание за отмяна на присъдата. Грешката в обективна страна е равна на необоснована присъда, а грешката от субективна страна е СПН. 8. ВКС обаче винаги може да оценява дали при събиране и оценяване на доказателствените материали е бил спазен НПК. Въпросът, е че според ТР 2 от 2002, когато съдът констатира допуснати СПН при извършването на действия по разследването или съдебно-следствени действия не отменя присъдата и не връща за ново разглеждане, а обявява, че доказателственото средство не може да се използва. 9. ВКС може да постановява оправдателна присъда – 354 ал. 1 т. 2, когато деянието не съставлява престъпление; възможно е в 3 случая: 1- фактическите положения, така както са изложени без да ги проверява ВКС очевидно са несъставомерни факти. 2- съдебният акт е явно необоснован и хипотезите са – за фактическите положения приети по делото няма нито док-ва; приложените док-ва са коренно противоречиви 29 въпрос Чл. 355 – връщането на делото е общ институт на НК-с, щото делото може да се върне и от всички инстанции и от съдията докладчик. Връщането на делото за ново разглеждане се прави на различни основания в различните хипотези. Касационната инстанция може да върне делото за ново разглеждане или на ВИ или на ПИ или на досъдебното производство. При новото разглеждане на делото съдът е същият, но в друг състав. При новото разглеждане важат същите правила като и при първото. При новото разглеждане се провежда пълно съдебно заседание, независимо на кой етап е допуснато процес нарушение. При новото разглеждане съдът може да събира служебно нови док-ва, а страните могат да искат събирането им. При новото раздглеждане на делото съдът може да се позове само на доказателства, които е събрал и проверил лично. Производството по повторно разглеждане не е друго произ-во, действията извършени до тогава запазват своята стойност. При новото разглеждане на делото съдът решава само онези части от присъдата, които са били отменени и не се занимава с другите, които са влезли в сила. Обикновено завършва с присъда, но може и от този момент и от този съд да върне делото на досъдебната фаза. Подлежи на обжалване по общите правила и тук важи забраната за влошаването на положението на подсъдимия чл. 355 ал. 3,4. Дават се задължителни указания – чл. 355 ал. 1 т. 1 – указва се стадия, а не етапа, от който започва разглеждането на делото. Изтегляне 2.17 Mb. Сподели с приятели:
|