Лекции проф. Екатерина Трендафилова 11. 10. 2005г лекция 1 I. Oбща част

1) Деяние, инкриминирано като престъпление. Според раздел I, абзац I от Постановление на Пленума на ВС тъкмо деянието , предмет на обвинението е основание за гр. иск в НП-с.

2) Вреди - имуществени , неимуществени- НПК не прави ограничение , а чл.51, ал1 от ЗЗД казва „всички вреди”. В постановление на Пленума на ВС- претърпените загуби са основание да се конституира лицето като ГИ. За пропуснатите ползи не може да се предяви гр. иск в НП-с - трябва в самостоятелен граждански процес да се търсят - според практиката на ВС. Пропуснатите ползи са резултат на гражданско- правна сделка, затова не може да се търсят в НП-с. Обезщетението по гр. иск в НП-с не може да се основава на гр.-пр. сделка.

Няма значение дали престъплението е от частен или от общ х-р. Не е нужно вредите да са елемент от фактическия с-в на престъплението, т.е. да са накърнени съставомерни интереси. => Гр. иск може да се предяви и при формалните престъпления. Но е задължително вредите да са пряка и непосредствена последица от престъплението.

Практиката на ВС приема,че ако са нанесени средна и лека телесна повреда, допустим е гр.иск и за леката, и за средната телесна повреда. Възможно е на едно лице да е причинена средна, а на друга- лека. Този, който е претърпял лека- също може да предяви гр. иск ( т.к. не е съставомерна. Дори ако деликтът въобще не е инкриминиран, също може да се предяви гр.иск.

При хулиганство няма изискване за причинени вреди. Ако са причинени неимуществени вреди , може в същото производство да се предяви гр.иск за тях.

В чл.102, НПК е очертан предметът на доказване. „Характерът и размерът на вредите” са в самостоятелна група- в т.2. Ако бяха съставомерни, щяха да са в т.1- „извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него”.

3) Причинна връзка между деянието и вредите- според чл.51, ЗЗД вредите трябва да са пряка и непосредствена последица от деянието. Гражданският иск в НП-с не може да бъде на договорно основание или на договорно и деликтно основание (според практиката - 257 от 2003г. на Второ). Може да бъде приет гр. иск само на деликтно основание. Отрича се възможността при ПТП гр. иск да бъде предявен и срещу застрахователя, т.к. отговорността му произтича от договора за застраховка. Отговорността на застраховател и извършител не е истинска солидарна отг. Акад. Павлов поддържа, че ако застрахователят плати, може да встъпи в правата на пострадалия и да предяви гр.иск - теорията смята обаче, че това е недопустимо.

4) Вина на дееца - умисъл или непредпазливост.

2. Процесуално- правни предпоставки

1) Процесуална правоспособност - кой има право да предяви гр. иск? Граждански ищец- това е лицето, претърпяло имуществени или неимуществени вреди, което встъпва и участва в НП-с с претенция да получи парично обезщетение за претърпените от него вреди. Според чл. 84, НПК -ГИ могат да бъдат пострадалия и наследниците му , както и ЮЛ, претърпяло вреди от престъплението - за последното само имуществено обезщетение за имущ. вреди. =>

- Пострадал- ФЛ- и за имущ. , и за неимущ. вреди.

- Наследниците- Понятието на чл.84, НПК за наследници не е идентично с това на ЗН. Смъртта в пряка причинна връзка ли е с престъплението? Ако не е , неимуществени вреди търпи само увреденото лице. Само то може да прецени дали да търси обезщетение => искът от наследниците може да е само за имущ. вреди. Правото на обезщетение за неимущ. вреди е строго лично. Ако пострадалият не е предявил такъв иск , никой не може . Ако е предявил- след смъртта му наследниците встъпват в производството и поддържат гр.иск. ( При престъпления, при които се търсят имуществени вреди , не могат да се търсят неимуществени вреди в резултат на имуществените.) Ако смъртта е в пряка причинна връзка с престъплението : Наследниците по ЗН в този случай се явяват пострадали по смисъла на чл. 84, НПК, те търпят страданията. Но гр. ищци могат да са не всички наследници по смисъла на ЗН. В този случай: Постановление 4, 1961г. гласи : „Само най- близките роднини на починалия - съпруг, низходящи, възходящи”. Постановление 5 от 1965г. включва и отгледаното, но неосиновено дете , този, който е съжителствал с починалия на съпружески начала, ако съжителството не противоречи на закона и на морала. Изброяването е изчерпателно. Изброените лица могат дори да не са наследници по ЗН. Практиката на ВС : какво означава „ най- близките”- Постановление 2 от 1984г. - „ Не всеки възходящ и не всеки низходящ, а само тези от първа степен (родители и деца).”

Кога са налице имущ. вреди -според практиката на ВС : Лицето, което е било лишено от издръжката на убития; разходи за лечение, за погребение. Лихви- при деликта те имат характер на санкция, т.к. обезщетението при деликт е изискуемо то момента на деликта. То е и носимо задължение - размер, определен от МС. ВС приема , че лихвите са санкция и не се взимат предвид при определяне на обезщетението, но ще се присъдят, само ако са изрично поискани. Давност - тече от момента на откриване на дееца.- чл.104, ЗЗД.

2) Процесуална дееспособност- като в ГПр.

3) Да има образувано наказателно производство и да е в съдебната фаза.

4) По същия гр. иск да няма влязло в сила съд. решение, спогодба и т.н.

5) Да се подаде молба - чл.85, ал.1. Може да е устна или писмена (ал.2) - това е облекчение от правилата на ГПК.

6) В молбата да се посочи конкретно размера на обезщетението - Постановление 9 от 1961г. задължи съдилищата да искат да се посочи отделно за имущ. и за неимущ. вреди.

7) Подсъдността на гр.иск е подчинена на подсъдността на нак. дело.

8) Молбата да е подадена в срок- най-късно до започване на съдебното следствие в първа инстанция. Гаранция за спазване на срока - чл.255, НПК- За насрочването на заседанието се съобщава на пострадалия / наследниците му или на ощетеното ЮЛ.

9) Искът да е предявен на лице, посочено в чл.86,НПК - подсъдимия или други лица, които носят гр. отг. за вредите, причинени от престъплението.

10) Искът да бъде приет за съвместно разглеждане с наказателното дело- с мотивирано постановление на съдебния с-в. От този момент се конституира фигурата на гражданския ищец. При отказ да бъде приет иска за съвместно разглеждане- не може да се обжалва. Тълкувателно решение 2 / 2004г., ОСГК - В такъв случай може да предяви иска си в самостоятелен гр. п-с.

1. ГИ е субект на НП-с - Той осъществява допълнителна функция, защитава лични права и интереси ( не е длъжен да сочи доказателства, които не са в негов интерес, не е длъжен да реагира, когато това не е в негов интерес - обратното е при прокурора и защитника, те защитават чужди права и интереси ). Чл. 87, НПК предоставя на ГИ широки права: да участва в съдебното производство , да иска обезпечаване на гр. иск , да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения , да представя доказателства , да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси. ГИ упражнява тези права в пределите, необходими за доказване на основанието и размера на гр.иск.

От това , че ГИ е субект на НП-с =>

-Исковата молба не трябва да отговаря на изискванията на ГПК,

- подсъдността следва тази на нак. дело,

- може да използва само доказателствени средства по НПК,

- не могат да се правят искания , типични за ГП-с ,

- не могат да се предявяват насрещни и обратни искове.

2. ГИ е страна в НП-с.

3. ГИ е допълнителен участник в НП-с, а не основен- акцесорността означава, че може да обжалва съдебните актове само в гражданската им част ; зависи от основанието и размера в обвинителния акт- ако се промени обвинението, тогава може и той да промени искането си; недопустимо е да установи обстоятелства , които са от значение само за наказателната отговорност.

Макар и акцесорен , той е самостоятелен субект - действа по вътрешно убеждение, не е подвластен на становището на прокурора , трябва да бъде уведомен и призован редовно.

Съвместимост с други процесуални качества- може да бъде частен тъжител, частен обвинител и свидетел.

Според чл.89, НПК -ГО е лице, което без да е участник в извършването на престъплението, е привлечено да отговаря за причинените от престъплението вреди. Подсъдимият никога не може да бъде ГО. ГО са лицата, които носят гаранционна отговорност- родители, осиновители, настойник / попечител , ЮЛ-работодатели -за престъпления по повод служебните задължения

ГО отговаря солидарно с подсъдимия. Ако подсъдимият не носи гр. отг., такава не може да се търси и от ГО. Фигурата на ГО се конституира с предявяване на гр.иск срещу него.

Права на ГО- чл. 90, НПК- да участва в съд. производство , да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения , да представя доказателства , да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси. ГО упражнява правата си в пределите, необходими за защита срещу предявения против него гр.иск.

ГО защитава свои права и законни интереси. Той не е защитник на подсъдимия, може да е дори и срещу неговата позиция.

Съвместимост с други процесуални качества : Той може да има качеството единствено свидетел.
Въпрос 27 : Пострадал. Частен обвинител

I. Пострадал

Съществуват теоретични спорове относно фигурата на пострадалия :

 Той е субект на НП-с, защото осъществява макар и ограничена дейност насочена към регулиране / обезпечаване на обвинителната функция, ръководно- решаващата функция; защитава собствените си права и интереси, влияе върху процеса.

 Той не е субект на НП-с - тази теория отрича значението на дейността му за някоя от функциите на НП-с и според нея правата му не влияят върху хода на процеса.

 ВС, Тълкувателно решение 2 / 2002г.- „ НПК не познава процесуалното качество пострадал. Това е материално- правно понятие , с което законодателят посочва кой може по-късно да се конституира като частен обвинител, граждански ищец, частен тъжител. Той не е участник в НП-с, няма процесуални права в НП-с.” => Пострадалият не е участник, няма права, които да бъдат спазвани и => делото не може да се връща в досъдебната фаза поради нарушаване на процесуалните права на пострадалия.

 Новият НПК- урежда въпроса в нова посока : Той отрича аргументите на ВС, също и резултата от тълкуването му. Чл.248,ал.2,т.3 и чл.249, НПК - съдията-докладчик , ако констатира съществено нарушение на процесуалните права на пострадалия в досъдебното производство , трябва да върне делото от съдебното в досъдебното производство за допълнително разследване. На пострадалият се дават необходимите му процесуални средства за защита на неговите права и интереси, т.е. той има процесуални права - чл. 15, НПК- Право на защита.

=> Пострадалият е процесуално понятие и е участник в НП-с. Спорът е дали е субект или не , но той е нетипичен участник.

1. Права на П. по общата норма на чл.75, ал.1 - Пострадалият, респ. наследниците му, има статут, който включва процесуални права - част от тях ги дава общата норма на чл.75, ал.1:

1) Да бъда уведомен за правата си в наказателното производство- за това му право има гаранция - чл.75, ал.2- Съдът и органите на досъдебното производство са длъжни не само да посочат правата му, но и да ги конкретизират и да осигурят условия за упражняването им. Това право на П се конкретизира в чл.73, ал.1 (да му разяснят пр. да предяви гр.иск в съд. производство) ; чл.227, ал.7 (преди предявяване на разследването разследващият орган е длъж. да разясни на явилите се лица техните права.) ; чл.228, ал.2 ( ако някой от явилите се не е в състояние да проучи материалите по производството, разследващият орган е длъж. да му ги разясни , а при нужда, да му ги прочете.) ; чл.257 ( съдията-докладчик взема необходимите мерки, за да осигури на П възможност да се запознае с материалите по делото и да направи извлечения).

2) Право да получи защита за сигурността си и за сигурността на близките си - конкретизира се с чл.67- Забрана за доближаване на П.

3) Право да бъде информиран за хода на нак.производство- ако има посочен адрес и е направил искане. Конкретизира се в чл.255 ( съобщения за насрочване на съд. заседание) и чл.227, ал.8 ( Разследването се предявява, като разследващият орган предоставя на явилите се лица всички материали по него за проучване.)

4) Право да участва в нак. производство съгласно установеното в този кодекс - конкретизира се в чл.224 ( присъствие на П при извършване на действия по разследването- ако не е предвидено, органът на досъдебното производство може да му разреши ).

5) Право да обжалва актовете, които водят до обжалване или спиране на нак.производство -конкретизира се в чл.243,ал.3 и чл.244,ал.3 (прекратяване и спиране от прокурора- препис от нак.постановление се изпраща и на П и той може да го обжалва в 7-дн. срок пред съответния първоинстанционен съд.), чл.250 и чл. 251 ( прекратяване и спиране от съдията-докладчик - препис от разпореждането се изпраща и на П и той може да го обжалва.).

6) Право да има повереник - това право и правото да участва в нак.производство гарантират, че ще може да упражни и другите си права.

2. Права на П. в специалната част на НПК :

1) Права, които влияят върху хода на процеса :

 чл.207 във връзка с чл.24,ал.1,т.7 , НПК - В предвидените в особената част на НК случаи производството от общ х-р се образува по тъжба на П. до прокурора и не се образува или се прекратява, ако липсва тъжба на П. - такива са престъпленията по чл.161,ал.2 ; 175,ал.2 ; 193,а, НК- те са от частно-правен х-р- за да започне нак.преследване е необходима тъжба на П.

 чл.207 във връзка с чл.24,ал1, т.9, НПК - Става въпрос за престъпления от частно- публичен х-р. При тях П. може да поиска до започване на съд.следствие пред първоинстанционния съд прекратяване на производството - чл.343,ал.2 и чл.343а, ал.2, НК. Но в тези случаи волята му няма значение за започване на производството.

 чл.213, НПК - ал.1- При законен повод прокурорът може да откаже да образува досъдебно производство, за което трябва да уведоми П. Прокурор от по-горестояща прокуратура може по свой почин или по жалба на П. да отмени постановлението по ал.1 и да разпореди образуване на нак.производство.-ал.2.

 чл.247,ал.1, т.2, НПК- образуване на нак.производство пред първа инстанция- при дела от частен х-р - по частна тъжба на П.

2) Права, които водят процеса в една или друга посока :

 чл.229, ал.1, НПК - след като проучат материалите по разследването, съответните лица, вкл. П., могат да правят искания, бележки и възражения.

 чл.243,НПК - право да обжалва постановлението на прокурора за прекратяване на нак.производство- пред две инстанции.

 чл.244, НПК- право да обжалва постановлението за спиране на нак.производство- само пред една инстанция.

 чл.250 и чл.251, НПК - разпореждането на съдията-докладчик, с което той спира или прекратява нак.производство подлежи на обжалване от П. по реда на гл.22.

3) Право на пострадалия да обжалва отказа на съда да бъде конституиран като частен обвинител - чл.271, НПК

4) Право да поиска обезпечаване на гр.иск.

5) Право да поиска да бъде конституиран като частен обвинител или/и като граждански ищец - чл.76 и чл.84, НПК

а) Бързото производство - чл.356, НПК - При бързото производство не му се предявява разследването, нито може да участва като граждански ищец и частен обвинител.

б) Незабавно производство - Същите права са му отнети - чл.362,ал.5 и чл.365.

в) При прекратяване на нак.производство чрез споразумение в досъдебната фаза - чл.382,ал.10 - П. има право само да бъде уведомен за определението на съда и за правото му да предяви гр.иск за неимуществени вреди в самостоятелен гр. п-с ( имуществените трябва да бъдат възстановени по споразумението, иначе то не се допуска ).

1. Процесуална правоспособност- чл.76, НПК- Лице, претърпяло имущ. или неимущ. вреди от престъпление, което се преследва по общия ред (не от общ х-р). Може да има ЧО и при престъпления от частен х-р ( чл.48,49,50 дават правомощия на прокурора при определени обстоятелства да преследва престъплението по общия ред, но престъплението ще си е от частен х-р). Наследниците- същото като при ЧТ. Особеност- ако почине ЧО и няма наследници, няма да се прекрати делото , т.к. остава прокурорът, който ще поддържа обвинението.

2. Вреди - същото като при частния тъжител. За разлика от ЧТ тук вредите не е нужно да са съставомерни.

При разглеждане на дела срещу непълнолетни не може да участва ЧО - чл.392,ал.4, НПК.

3. Процесуална дееспособност- същото като при ЧТ.

4. Необходимо е да е образувано производство от общ х-р.

5. Молба за участие в съд.производство като ЧО - чл.77,НПК- може да е в устна или писмена форма и да е подадена в срок- краен срок е до началото на съд. следствие. Молбата трябва да съдържа данни за лицето, което я подава и за обстоятелствата, на които се основава. Актът, с който се уважава молбата се различава от акта, с който се открива нак.производство по тъжба на ЧТ ( разпореждане на председателя на РС) , а тук е определение на съдебния състав. Определението може да се обжалва, ако е отказ, с частна жалба- по реда на гл. 22.

Права на ЧО- да се запознае с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в съд. производство; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, когато са накърнени неговите права и законни интереси.

Процесуално положение на ЧО :

ЧО е акцесорен участник в НП-с; не може да влияе на хода на нак. производство; не е обвързан от прокурора ( той поддържа обвинението в съда наред с прокурора, но може да поддържа обвинението и след като прокурорът заяви, че не го поддържа - чл.78) ; може да обжалва присъдата само в наказателната й част.

Частен тъжител има при престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия (престъпления от частен характер ). За разлика от престъпленията от частно-публичен х-р, има 4 групи престъпления от частен х-р :

1. Чл. 161,ал.1 НК - Престъпления против телесната цялост и здравето ; обида и клевета; издаване на чужда тайна и принуда.

2. Чл. 175, ал.1 НК - Престъпления против правата на гражданите.

3. Чл. 218 в, НК- Престъпления против частната собственост.

4. Чл. 348 б, НК- Престъпления против транспорта.

- Значително по- ниската степен на обществена опасност.

- Засягат строго лични интереси.

- Свързани са със специфичните отношения на родство.

1) Процесуална правоспособност- Право на тъжба - призната от закона възможност едно лице да сезира съда с искане за наказателно-правна защита и така да се установи в НП-с като страна, която повдига и поддържа обвинението - като главен обвинител.

Право на тъжба - характеристика :

- делимо и самостоятелно- колкото пострадали, толкова права на тъжба.

- наследимо- чл.80, изр.2 - наследява се правото на тъжба, а не правото на защита ( то не може да се наследява) .Това наследяване не е идентично с наследяването в гр.право. Тук всеки от наследниците наследява за себе си право на тъжба. Наследници по закон и по завещание- законът не поставя изискване да са само по закон. Ако вече е подадена молба от пострадалия и той почине, наследниците могат само да встъпят в п-са. Те не са обвързани от това, което той е поддържал като теза. Ако след това и наследникът почине, неговите наследници не могат да встъпят в п-са- само еднократно преминава по наследство правото на тъжба. Ако пострадалият няма наследници, прекратява се нак.производство.

2) Пострадал по смисъла на чл.80, НПК - Лице, чийто съставомерен интерес е бил накърнен. Престъпленията от частен х-р са резултатни - в състава им е посочена негативна промяна в действителността. Пострадал по см. на чл.80 е този, който има пряк и непосредствен интерес тази промяна да не настъпи. Пострадал по см. на чл.80 може да е само ФЛ, а частен тъжител ще стане само това ФЛ, което упражни правото си на тъжба по съответния начин.

3) Вреди, които са причинени с това престъпление- това са увреждащи резултатни престъпления - вредите са имуществени и неимуществени , но да са пряка и непосредствена последица от деянието.

4) Процесуална дееспособност - като в ГПр.

5) Подаване на тъжба пред компетентен съд. - задължително в писмена форма.

- Да е подписана от подателя (чл.81), но няма пречка и от упълномощено лице. Ако не е подписана, все едно няма тъжба - сроковете продължават да текат. Подписът на легитимираното лице не може да се потвърди от наследниците.

- Да съдържа данни за лицето, което я подава - трите имена и местоживеене.

- Данни за лицето, срещу което се подава- трите имена и местоживеене. Чл.83 дава право на П. да иска от органите на МВР съдействие, когато не може да установи данните на лицето.

- Данни за обстоятелствата около извършеното престъпление - тъжбата трябва да очертава максимално ясно предмета на доказването.

- Време и място на престъплението - Времеизвършване и времеузнаване на престъплението.- има разлика м/у тях. Ако липсва посочване на времеузнаването- не би трябвало да се дава ход , а да се поиска конкретизация, т.к. от това зависи преклузивния 6-месечен срок за тъжбата. Времеизвършването е от значение за давностния срок. Ако липсват данни за местоизвършването, ВС приема, че местно компетентен е РС, където е подадена тъжбата.

- Не е необходимо в тъжбата да има пр. квалификация- за факти, които не са посочени в тъжбата обаче , съдът не може да даде пр. квалификация.

- Да е указано изрично, че се иска нак.преследване.

- Да се приложи доказателство за платена държавна такса.

- Тъжбата трябва да е подадена до компетентен съд- ако не е , това не влияе на преклузивния срок ; дори по грешка да е подадена до прокурор или да разследващ орган - също.

- Да е подадена с толкова преписи, колкото са подсъдимите.

- Да не е изтекъл 6-месечният преклузивен срок - чл.81,ал.3- от узнаване на престъплението / от момента на съобщаване, че е от частен, а не от общ х-р - Ако в хода на производството от общ х-р се установи, че е от частен х-р, срокът започва да тече от момента, в който се съобщи на пострадалия това.

Производството пред първа инстанция се образува по тъжба на пострадалия - с разпореждане на председателя на съда ( чл.247,ал.1,т.2)- От този момент възниква фигурата на частния тъжител.

Ако тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81 , НПК , нак. производство не се образува, а образуваното се прекратява. Разпореждането на председателя на съда,с което се отказва образуване на производството, подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от момента на съобщаването на П. за това.

1. Субект на НП-с - осъществява основна функция на НП-с,обвинителната; осъществява лични права и интереси; има широки процесуални права ( да се запознае с делото и да направи необходимите извлечения, да представя доказателства, да участва в съдебното производство, да прави искания, бележки и възражения, да обжалва актовете на съда ,които накърняват неговите права и законни Субект на интереси и да оттегля жалбата си.) ;

2. Той участва в съд. производство сам => е страна в НП-с.

3. Той е абсолютно необходим / задължителен участник, а не акцесорен. Това не значи, че той лично трябва да участва в нак. производство- може да упълномощи повереник ( чл.24, ал.4, т.5- нак.производство не се образува ,а образуваното се прекратява, ако частният тъжител не е намерен на посочения от него адрес или не се яви в съд. заседание на първоинстанционния съд без уважителни причини ; тази разпоредба не се прилага, ако вместо него се яви повереник.)

4. Той е господар на обвинението и на целия НП-с - От волята му зависят пределите на обвинението, предметът на доказване.

- Той има възможност да прекрати нак. производство- чл.24,ал.4, т.3,т.4,т.5 - три хипотези - е изрично оттегли тъжбата си; мълчаливо с конклудентни действия ( не бъде намерен на посочения адрес или не се яви в съд. заседание и не изпрати повереник) и като постигне помирение с дееца. В тези случаи съдът е обвързан да прекрати нак.производство. Прокурорът обаче не може да прекрати нак.производство в съдебната фаза.

- Той има право да не допусне изпълнението на вече наложено с влязла в сила присъда наказание - ако го е поискал преди да започне неговото изпълнение ( чл.84,ал.3, НК и чл.414,ал.1, т.3, НПК ) .

Съвместимост с други процесуални качества - Може да бъде още само граждански ищец. Не може да бъде разпитван като свидетел ( чл.93,ал.3). Дори да стане гр. ищец, пак не може да бъде разпитван като свидетел. Защо не може да бъде свидетел?- частната тъжба определя предмета на доказване и не може обстоятелствата, които подлежат на доказване да бъдат доказвани с твърденията на този, който има интерес същите да бъдат приети за доказани.

И тримата са субекти на НП-с; страни в съдебната фаза на п-са; осъществяват обвинителна функция. Но частният тъжител може да влияе върху хода на п-са и да доведе до неизпълнение на наказанието. Прокурорът и частният тъжител - упражняват правата си, ако желаят и в каквато интензивност желаят. Прокурорът е длъжен да упражнява правомощията си. Частният тъжител е пълен господар на обвинението. Частният тъжител (ЧТ) и частният обвинител (ЧО) - частният тъжител може да прекрати наказателното производство, а частният обвинител не може. ЧТ е главен участник в нак. производство, а ЧО - акцесорен. ЧТ определя кръга на доказване, а ЧО действа в пределите на доказателствата, очертани с обвинителния акт на прокурора. ЧТ не може да бъде разпитван като свидетел, а ЧО може.