Лекции проф. Екатерина Трендафилова 11. 10. 2005г лекция 1 I. Oбща част

Фигурата на обвиняемия в НП-с се води като централна. В глобален аспект на наказателното правоотношение - т.к. реализирането на отговорност към държавата и обществото срещу извършителя на едно противоправно деяние е доста широка дейност : Започва от материалното право, минава през процеса и завършва с изпълнение на наложеното наказание. Но НП-с по принцип се развива за обвиняемия - целта е да се докаже, че е извършил престъпление и да му се определи отговорност. Затова се приема , че е централна, главна фигура. Но не вярно, че не може да има НП-с без обвиняем : НП-с има и преди повдигане на обвинението , както и след постановяване на присъдата. Но НП-с не може да се развие и да постигне целите си без обвиняем.

Съществува тенденция за защита правата на пострадалото лице. Законодателят лансира повече неговите права. Но въпреки това може да се каже , че НП-с се развива за обвиняемия - постигат се основни задачи на НП-с.

1.Фигурата на обвиняемия- понятие :

Терминът е родов. Срещат се и подследствен и подсъдим. Подследствен се среща повече в практиката, а подсъдим е почти навсякъде употребен в съдебната фаза. Родовото понятие е обвиняем, а другите две са видовете- в съдебната фаза- подсъдим, а в досъдебната- подследствен.

Легална дефиниция : чл.54, НПК - „Обвиняемият е лицето, което е привлечено в това му качество при условията и реда, предвидени в този кодекс.”

2. Предпоставки за възникване : За обвиняемия като фигура има специален ред за възникване. Фигурата на обвиняемия възниква само в един образуван НП-с. Предпоставките се делят на фактически, материално- правни и процесуално- правни. В момента, в който има образуван НП-с, НПК визира процесуални предпоставки, при които възниква фигурата на О.- чл.219, НПК:

1) За да се привлече едно лице като обвиняем, се изискват достатъчно доказателства за виновността на определено лице и липсата на основания за прекратяване на нак. производство. Чл. 219,ал.2- Независимо дали привличането ще стане, когато производството е образувано по чл.207 или при неотложни действия с извършване на първото действие, предпоставките винаги ще са „ достатъчни доказателства”. Актът за първото действие е достатъчно доказателство. Фактите от обективната действителност са данни, а когато бъдат събрани по определения ред, ще бъдат доказателства. При привличане на О. трябва да има достатъчно доказателства.

2) Трябва да има наказателно отговорно лице. - Ако то не носи нак. отг. поради някаква причина, О. не може да възникне. ЮЛ-а нямат нак. отг.

3) Трябва да има акт на компетентен орган- прокурор ( постановление)

=> Дотук - това значи „ при условията и реда на този кодекс”- чл.54,НПК.

3. Процесуално положение на О. :

О. е субект и страна в НП-с. Той е самостоятелен субект. В съдебната фаза О. има качеството на страна. Като субект и страна НПК при определяне на процесуалното му положение му дава определени права :

1) Да научи за какво престъпление е привлечен в това качество и въз основа на какви доказателства.

2) Да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението.

3) Да се запознае с делото, вкл. и с информацията, получена чрез използване на специални разузнавателни средства, и да прави необходимите извлечения.

4) Да представя доказателства.

5) Да участва в нак. производство.

6) Да прави искания, бележки и възражения.-

7) Да се изказва последен,

8) Да обжалва актовете, които накърняват неговите права и законни интереси.

9) Да има защитник. О. има право защитникът му да участва при извършване на действия по разследването и др. процесуални действия с негово участие, освен когато изрично се откаже от това право.

10) Подсъдимият има право на последна дума.

Фигурата на обвиняемия. Съвместимост.- О. осъществява функцията по защита - процесуални действия, насочени към частично или изцяло оборване на насочените към него доказателства. При О. няма съвместимост с друго процесуално качество. Когато отговаря по граждански иск, той си отговаря като обвиняем. Няма деление на гражданската и наказателната отговорност - те са вплетени.

4. Видове защита на обвиняемия :

Дели се в зависимост от субекта. В чл. 55,ал.1 едно от правата на О. е да има защитник.

1) Лична защита- Осъществява се , когато О. упражнява самостоятелно правата си по чл. 55.

2) Защита, осъществявана от защитник- Осъществяването на тази защита не означава, че О не може да осъщ. личната си защита. Това не е пречка за упр. на правата на О. по чл.55. Това е израз на самостоятелността му като фигура. Правата на защитника също не зависят от правата на О.- той също е самостоят. фигура.

Защитата от защитник бива няколко вида. Критерий е задължителното участие на защитник.- Видове:

а) Задължителна (необходима)- В чл.94, НПК се изброяват в 9 точки случаите на необходима защита (виж). В тези 9 точки има деление с оглед волята на О.: има две хипотези, при които , ако подсъдимият поиска, участието не е задължително- т.4 и т.5- това е условно необходима защита. В останалите случаи е абсолютно необходима.

б) Доброволна - Тя бива 2 вида.

-Участието на защитник в п-са се определя от желанието на подсъдимия. Законодателят е преценил, че в тези случаи няма да се накърнят правата на О., ако не участва защитник. А при деветте точки на чл.94, ако не участва защитник, ще има съществено процесуално нарушение.

-Ако О. няма финансови средства, може да поиска от Съвета на САК да определи защитник, който за сметка на САК ще го защитава- това е доброволна защита по назначение (По Закона за адвокатурата)

- По Закона за правната помощ има служебни защитници- това не е доброволна защита по назначение.

- Разграничение от чл.94, ал.1, т.9 - В този случай защитник му се назначава от съда за сметка на бюджета, „ако интересите на правосъдието налагат това”.

в) Служебна защита- това е задължението на съда и органите на досъдебното производство да събират доказателства, които подкрепят и които оборват обвинението- чл.107, ал.3. Някои автори приемат, че това е служебна защита, а други- че е свързана с разкриването на обективната истина. Въпросът е спорен.

Служебна защита # Служебен защитник - няма такова понятие ( сл.защитник) в НПК, а се среща в други нормативни актове.
Въпрос 30 : Мерки за процесуална принуда ( М П П)

1. Понятие за мерки :

Една от процесуалните гаранции на правото на защита е неприкосновеността на личността. Според чл.17, ал.1, НПК спрямо гражданите в НП-с не могат да се вземат мерки, които не са предвидени в НПК. Този член изисква всякаква процесуална принуда да бъде регламентирана в НПК. Уредбата на МПП е в раздел II от Главата за обвиняемия, т.к. най- често се прилагат за О.
2. Същност на МПП : Установени в закона правила за поведение, целящи бързо и ефективно провеждане на НП-с. Те нямат санкционен характер. Те не са санкция за извършено престъпление от О. Само в определени хипотези МПП се явяват санкция за неправомерно процесуално поведение.- МПП отстраняване от съдебна зала се налага напр. , когато дадено лице не спазва реда в съдебната зала. Санкционен х-р има и замяната на една мярка за неотклонение с друга, по- тежка. Но при всички положения МПП имат организационен х-р. МПП преследват чисто организационни цели.
3. Видове МПП:

1) Мерки за неотклонение-чл.56 и сл.- най- често се прилагат.

2) Забрана за доближаване до пострадалия- чл.67

3) Забрана за напускане пределите на РБ- чл.68

4) Отстраняване на О. от длъжност- чл.69

5) Настаняване в психиатрично заведение- чл.70

6) Принудително довеждане- чл.71

7) Мерки за обезпечаване на глоба, конфискация и отнемането на вещи в полза на държавата- чл.72

8) Мерки за обезпечаване на гражданския иск- чл.73

9) Отстраняване от съдебна зала- чл.267

МН се налагат само по отношение на О. при всяко дело. МН се вземат с цел (чл.57) обвиняемият да не се укрие, да не извърши ново прест. или да не осуети привеждането на присъдата в изпълнение. ( организационен х-р)

Индивидуализация- МН, както и всички МПП ,се индивидуализират. В чл.56, ал.3 и в чл.61, ал.2, НПК са посочени критериите, от които съответният орган, определящ МН или МПП , се влияе. чл.56 / 3 :

- степента на обществена опасност на прест.

- доказателствата с/у О.

- здравословното състояние, семейно положение, възраст и други данни за личността на О.

- чл.61 / 2: имущественото положение на О. ( при опр. на гаранцията)
МПП, в частност МН, се вземат с процесуален акт на комп. орган.- чл.59. Компетентният орган се определя от стадия, в който се намира процеса.( прокурор, разследващи органи, съд). Определени мерки в досъдебното производство задължително се вземат от съда : домашен арест и задържане под стража, отстраняване от длъжност, настаняване в психиатрично заведение и мерките за обезпечаване. Всички ограничителни действия, които представляват значително посегателство в/у правата и свободите на гражданите задължително се вземат от съд.
Въпрос 31 : Видове МН. Подписка , гаранция, домашен арест
Освен МН , изброени в чл.58 - подписка, гаранция, домашен арест, задържане под стража- НПК въвежда по отношение на определени категории лица специфични мерки: за непълнолетни (чл.386) и за военни (чл.401)

- ¬¬чл.386/1 - въвежда надзор на родителя / попечителя ; на администрацията на възпитателното заведение, в което е настанен непълнолетния ; на инспектора при детската педагогическа стая / на член на местната комисия за борба с противообществените прояви на непълнолетни и малолетни.

- чл.401/1 - въвежда поставяне под най- близко наблюдение в частта и задържане под стража в казармените помещения.
1. Подписка : Предвидена е в чл. 58,т.1. Според чл.60 подписката се състои в поемане на задължение от О. да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган. Тя е неточно описана. По принцип МН целят О. да се явява, когато бъде призован. Подписката е най- леката и най- често налаганата МН. Проблемът, освен теоретична, има и практическа страна- напр. тези, чиято професия налага да пътуват, на практика биват санкционирани чрез подписката. Идеята не е да се санкционират такива случаи. Задължението за явяване произтича от статута му на О. МН обезпечава това явяване, а не цели да санкционира О.

2. Гаранция : чл.58, т.2. Според чл.61, ал.1 гаранцията може да бъде в пари или ЦК. В практиката обаче няма случай на гаранция в ЦК.Никой не иска да ги приема, т.к. има проблем с остойностяването им и гарантирането на тази стойност за определено време. Според чл.61, ал.2 при определяне на гаранцията се взема предвид и имущественото състояние на О. В случай на неизпълнение на задълженията, свързани с гаранцията, парите/ЦК се отнемат в полза на държавата. В тези случаи може да се определи и гаранция в по-голям размер, вместо да се премине към задържане под стража като по- тежка мярка (чл.66, ал.2). Въпросът е трябва ли да се съобрази и тук имущ. положение на О.? Би трябвало- да. При определянето на паричната гаранция се дава срок за внасянето й. Ако не се внесе в срок, може да се вземе по- тежка МН- задържане под стража. ( чл.61,ал.5). Докато не се внесе, лицето не се освобождава. Когато отпадне нуждата от гаранция, гаранцията се освобождава ( ал.8). Ако от момента на отпадане в 3-год. срок не се поиска, тя се отнема в полза на държавата. Разпоредбата на чл.61,ал.4, изр.1 дава възможност гаранцията да бъде внесена от О. или друго лице. На практика след влизане в сила на присъдата Агенцията по държавни вземания насочва принудително изпълнение към гаранцията. Гражданският ищец също може да поиска възбрана върху гаранцията. Затова на практика се внася от трето лице и така не може да се насочва принудително изпълнение към нея.

* Останалите МН от въпрос 33 не са преподавани на лекция. Има ги в НПК, както следва:

3. Отстраняване на обвиняемия от длъжност : чл.69, НПК

4. Настаняване в психиатрично заведение : чл.70, НПК

5. Принудително довеждане : чл.71, НПК

6. Мерки за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата : чл.72, НПК

7. Мерки за обезпечаване на гражданския иск : чл. 73, НПК

I I . ДОКАЗАТЕЛСТВЕНО ПРАВО

Доказването е централно във всеки вид процес. За доказването можем да четем учебника на акад. Павлов, но със закона. Новият НПК внася особено много промени в доказателственото право.(ДП). ДП по начало е изградено на принципите на Континенталната правна система. НПК в областта на ДП направи преструктуриране- усъвършенстване, нови институти. Но се основава на класическото ДП.
Въпрос 2 : Предмет на доказването (Д.)
1. Понятие за доказване: Процес, в който обективната истина трябва да стане логически очевидна. Това се извършва чрез оценката на факти, отнасящи се до главния факт с помощта на всички прийоми на формалната логика и ........... Само по реда и чрез средства на НПК.

2. Предмет на доказване : Съвкупност от обстоятелства и факти, които трябва да се установят, за да се реши правилно делото. ( Обстоятелства - това са недоказаните факти, а Факти - това са доказаните факти ). Изясняването на предмета на доказване изисква изчерпване на пределите на Д.

Предели на Д. - Кръгът от доказателствен материали, които трябва да се съберат и оценят. Законът и правната теория дават само общи указания относно предмета на Д. Той е конкретен по всяко отделно дело. Предметът на Д. е очертан от материално- правна наказателна норма. Но той включва и редица други обстоятелства, свързани с реализирането на нак. отг. Обстоятелствата, включени в предмета на Д. могат да се класифицират в три групи. Тази класификация е условна, поредността на включените обстоятелства също е условна, но в определени случаи е задължителна (напр. не може да се разискват въпросите за нак. отг. преди да се изясни има ли престъпление.) Класификация :

I група - Обстоятелства, свързани с вида и размера на нак. отг., които пораждат, изключват или погасяват нак. отг. или водят до отпадането й.

1) Обстоятелства, които изключват нак. отг.

 явна малозначителност на деянието

 неизбежна отбрана

 крайна необходимост

 оправдан стопански риск

 залавяне на престъпник

2) Обстоятелства, които погасяват нак. отг.

 давност

 амнистия

 смърт на дееца.

3) Обстоятелства, които водят до отпадането на нак. отг.

 при неплащане на издръжка - плащането й.

=> В I група се включват обстоятелства относно това съществува ли нак. отг. за конкретно лице.

подбуди, смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието

тук се вкл. и доказателства за личността на дееца - като се преценява поведението му преди и след деянието, извън деянието.

тук се вкл. и обстоятелства, които налагат заменяне на наказанието с административно наказание или с мерки за обществено въздействие (при непълнолетни).

Главен факт (основен) - Търсеният в НП-с факт. Всички обстоятелства от трите групи образуват главния факт.

Доказателствени факти - Отнасят се към една от трите групи и са свързани с главния факт.

Контролни факти - Не са свързани с главния факт, но пряко или косвено свидетелстват за достоверността на едни или други доказателствени материали.( Напр. един свидетел твърди, че О. се е намирал в Лондон- този факт е контролен, той не е свързан с престъплението. Но може да служи за алиби).

Насочващи факти - факти, които изобщо не могат да се поставят в основата на обвинението или присъдата, но дават основание в каква насока да се извършва диренето. Тези факти имат значение за престъплението, но не могат да служат за установяване на авторството на едно или друго престъпление.

* Могат ли да се доказват отрицателни факти? Да, чрез положителните. В НП-с подлежи на доказване, не само че прест. е извършено, но и, че не е ; че подсъдимият е автор на прест., но и, че не е и т.н.

* Доказват ли се факти, които са професионална тайна? Адвокат не може да си позволи да разгласява факти, които са му поверени в това му качество. Могат да се доказват, но с други средства, а не може той да бъде разпитван за тези факти.

* Доказват ли се свръхестествени обстоятелства? Те не са обстоятелства по смисъла на закона. Но трябва да се различават от факти, които не могат да се обяснят поради недостатъчно човешко познание.

* Доказват ли се безспорните обстоятелства? Да, и те подлежат на доказване в НП-с. Самопризнанието на О. не освобождава органите от задължението им да събират доказателства. В ГП-с подлежат на доказване само относимите спорни факти и ги доказва този, който ги твърди и черпи права от тях

* Доказват ли се ноторните факти(общоизвестни) ?Те са известни на неограничен кръг от хора, но задължително на съда и страните. Не се нуждаят от доказване.

* Доказват ли се правните норми? Римска максима - „ Съдът знае закона”. Законът не се нуждае от доказване. Става дума за местния закон. Нормите на чуждестранното право се доказват, защото съдът не е длъжен да го знае.

* Доказват ли се презумпциите? Когато се установи един факт и от това се прави извод за съществуването на друг. В НП-с няма човешки презумпции, не се допускат. В НП-с не може да има необорими презумпции.

* Подлежат ли на доказване неопределените факти?-„никога”, „някога”, „всякога”- Тези факти не подлежат на доказване. На доказване подлежат само фактите, определени по време и място.
Предметът на доказване трябва да обхване всички възможни версии за престъплението и неговия автор. В хода на п-са предметът на доказване се изменя- съединяване/отделяне на дела ; всяка нова версия на разследване води до промяна на предмета на доказване ; изменение на обвинението също.
Въпрос 3 : Тежест на доказване
Този въпрос е основен за всеки вид процес. В гражданския и административния п-с говорим за разпределяне тежестта на доказване. ( В стария процес се е наричала доказателствено бреме.)

1. Определение - Тежестта на доказване е онова задължение за доказване, което, ако не бъде изпълнено, възникват неблагоприятни последици за неговия носител, а именно - твърдяните факти се считат за нестанали.

2. Обвиняемият и доказателствената тежест ( ДТ ) - О. не носи такава тежест. Той има право, но не и задължение да оборва обвинението. Това, че не са доказани възраженията на О., не обосновава обвинението. Съгласно чл.103, ал.2 „О. не е длъжен да доказва, че е невинен”, а съгласно ал.3 - „Не може да се правят изводи във вреда на О., поради това, че не е дал или отказва да даде обяснения или не е доказал възраженията си.” О. има и право на мълчание. От процесуалното му поведение не може да се правят изводи в подкрепа на обвинението. Има ли право да лъже? Не, защото няма насрещно задължение да му се осигурят условия за упражняването на това право. Но О. няма задължение да говори истината, т.к. неговите обяснения не могат да бъдат санкционирани. Иначе би се накърнило правото му на защита. Обясненията са както доказателствено средство, така и средство за защита. Ако О. не признава вината си или не казва истината, това не може да отегчава отговорността му. Поведението му няма връзка с престъплението. От това, че той се защитава зле или не се защитава, не могат да се правят изводи за обвинението.