Лекции проф. Екатерина Трендафилова 11. 10. 2005г лекция 1 I. Oбща част



страница7/14
Дата28.01.2017
Размер2.17 Mb.
#13729
ТипЛекции
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   14

Защитникът и ДТ - Защитникът е длъжен да изтъква всички обстоятелства, които ползват О. Това задължение обаче не е ДТ. Това задължение за доказване е гаранция за правото на защита, но не могат да се правят изводи за обвинението от това, че защитникът не е доказал една или друга теза.
3. ДТ в досъдебната и съдебната фаза и по дела от общ и дела от частен х-р : чл.103,ал.1

1) В досъдебната фаза ДТ лежи в/у разследващите органи и прокурора по дела от общ х-р.

2) В съдебната - само в/у прокурора по дела от общ х-р.

3) По дела от частен х-р - върху частния тъжител.

ДТ е само за главния обвинител.

Презумпцията за невиновност по отношение на прокурора- по силата й той знае, че е длъжен да докаже обвинението и ако не го докаже, настъпват всички неблагоприятни последици от това.


Въпрос 4 : Същност на доказателствата и

Въпрос 8 : Същност на доказателствените средства

( Общо се наричат доказателствени материали )
1. Същност на доказателствата :

1) Конкретни факти от обективната действителност - ( Трупът напр. е факт, той е доказателство; дрехите на убития, ножът до него, капките кръв- факти са). Тези факти не са субективни преживявания на познаващия субект ( съд, прокурор, разследващи органи).

2) Конкретни факти- трябва да са определени по време и място. Може да са минали или настоящи. Естеството им също няма значение- дали са събития, състояния, предмети.

3) Конкретни факти от обективната действителност, свързани с главния факт, относими с предмета на главния факт (не съотносими, а относими). Относимо е онова обстоятелство, което е годно да допринесе за разкриване на обект. истина. И трябва да е относимо с главния факт и тази връзка да е обективна ( напр. резултат от престъплението). Доказателства са и всички факти, които правят немислимо извършването на престъплението. Не всички факти, които са във връзка с главния факт, са относими, а само тези, свързани със състава на престъплението:

Не може да служи за доказателство репутацията- не е док. нито за авторството, нито за личността на дееца. Не може да а док. за авторството личността на дееца. ( напр. , че е лош човек). Не може да служи за док. на авторството сходният факт ( напр. осъждане за подобно прест.). Не може да е доказателство процесуалното поведение.

4) Доказателствата са факти, включени в процеса и установени по несъмнен начин- Фактите трябва да се съдържат в самото дело, в самия процес, по реда и със средствата, предвидени в НПК. Доказателства са само доказаните факти.


=> Определение -Доказателствата са конкретни факти на обективната действителност, свързани с главния факт, приложени са към делото или са възпроизведени в процеса със средствата и по реда на НПК и в следствие от това могат да допринесат за разкриване на обективната истина.
2. Същност на доказателствените средства -

1) Понятие - Процесуално- технически способ за възпроизвеждане в процеса на фактите, които могат да служат като доказателства. Те са толкова и такива, каквито ги посочва НПК. Доказателство, което не може да се приложи по делото (напр. труп), трябва да се възпроизведе. Но може да има и доказателствени средства, които не съдържат доказателства ( напр. лъжливи свидетелски показания или които не са относими). Док. средства са изрично предвидени в НПК.

2) Разлика между доказателства и доказателствени средства (Д и ДС):

а) Д. са конкретни факти , а ДС са способи за възпроизвеждането им.

б) Д. са елементи от обективната действителност, които трябва да се изяснят в процеса, а ДС са действия, актове на самия процес- те се създават вътре в процеса.

в) Д. не са предвидени в НПК и не могат да се предвидят. Те са такива, каквито ги създаде престъплението. А ДС са определени в НПК => Допустими са всички факти, които имат значение за делото, но само предвидените в НПК ДС.

* Англосаксонската Доктрина за плодовете на отровеното дърво : Англосаксонските юристи я създават, за да обяснят , че негодните ДС не могат да служат за обосноваване на обвинението. Когато едно ДС не е събрано по предвидения в закона ред, това са плодовете на отровеното дърво, които не могат да се ползват ( Напр. за претърсване е необходимо предварително разрешение или в някои случаи последващо). Само когато се изготвят по реда на закона, има гаранции за тяхната достоверност.

* Такава е постановката и в Континенталната правна система: чл.105,ал.2 - „Не се допускат ДС, които не са изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс.” Такива ДС се наричат негодни и не могат да се инкорпорират в доказателствения материал, на базата на който се основава присъдата.


Въпрос 20 : Допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствения материал.
1. Допускане - Преценява се могат ли едни или други доказателствени материали да послужат по делото. Има определен ред - който иска допускане на определено ДС, трябва да посочи какво ще установи с него. ( Напр. когато се иска допускане на свидетел, трябва да се посочи за установяването на кои обстоятелства ще свидетелства.). Нашето процесуално право няма фатален срок за допускане на док. материали- не може да се откаже допускането им само заради това, че не са поискани по- рано. Съдът ги събира в рамките на съдебното следствие. След като приключи съдебното следствие, той дава ход на пренията. Ако по време на пренията страните посочат, че има несъбрани доказателства, съдът има право да отмени определението, с което е дал ход на пренията / с което е дал последна дума на подсъдимия / с което е приключил съдебното следствие и да възобнови съдебното следствие. Същото може да направи и ако се посочат нови доказателства. Когато съдът се оттегли на тайно съвещание за постановяване на присъдата и ако установи, че трябват нови доказателства за установяване на обективната истина - може да направи същото. По същия начин процедира и въззивната инстанция. По отношение на събиране на док.материал за нея важат правилата за първа инстанция. С постановяване на въззивното решение се слага край на събирането на док. материали. Касационната инстанция е инстанция по правото. Тя приема фактическата обстановка такава, каквато е установена от въззивния съд и преценява правилно ли е приложен материалния закон, допуснати ли са процесуални нарушения и дали наказанието не е явно несправедливо.

Допускането на док. материал се прави от органа, който ръководи производството - в досъдебната фаза - разследващите органи и прокурора чрез постановление , а в съдебната - от съда чрез определение. Постановлението, с което се отказва допускане, може да се обжалва пред прокурор, съотв. пред по-горния прокурор. Определенията на съда, с които не се допускат док. материали, не подлежат на обжалване отделно от присъдата. Ако съдът откаже допускане на док. материали , това ще накърни правото на защита, а това ще е основание за отмяна на самата присъда. А и съдът може сам да си отмени определенията ( по искане на страните или ex officio ). Всеки акт, с който не се допускат док. материали, трябва да е мотивиран - защо тези док. материали няма да послужат за разкриване на обект. истина. Когато допуска определени док. материали, органът, който ръководи процеса, не преценява достоверността. Той не може да направи това предварително. Преценява се само дали си заслужава да се изяснят фактите, които са посочени. Когато е необходимо, съдът може да издаде удостоверение да се снабди с акт за раждане, свидетелство за съдимост на дадено лице( защото иначе чужд човек не може) - съдебно удостоверение.



2. Събиране - Действия по откриване, възприемане, закрепване и запазване на доказателствата.

Способи за събиране - Определят се от характера на доказателствата, които ще се събират и предварително са регламентирани в НПК, глава 14 „ Способи на доказване”- състои се от общи положения, след които са регламентирани всеки един от способите по отделно : Разпит; Оглед; Претърсване; Изземване; Експертиза; Следствен експеримент; Предявяване на лица/вещи за разпознаване; Специални разузнавателни средства. Всички други способи за събиране са разновидност на тези.

Събирането винаги се извършва от органа, който ръководи процеса на дадения стадий от развитието му. Изключение- събиране на док. материал по делегация : Когато док. материали се намират извън района на органа, който ръководи п-са и събирането е свързано с особени затруднения - събират се по делегация. В досъдебното производство органът, който ръководи процеса, може да възложи на компетентен орган от друг район с постановление да извърши дадено следствено действие. Делегират се правомощия. Органът, който получи постановлението, извършва съответното действие и връща протокола на делегиращия орган за да го присъедини към док. материали. В съдебната фаза съдът може да извърши съдебна поръчка / делегация към друг съд, но винаги районен съд ( разпит на свидетел или вещо лице, много рядко друго). Съдът, който разглежда делото, трябва да изготви специален лист с участието на страните. Преди това той трябва да насрочи делегация. Подсъдимият има право да присъства на разпита. След провеждане на разпита съдът по делегацията връща съответния протокол на решаващия орган, който, за да го включи в док. материали, трябва да го прочете. Разпит на обвиняем по делегация не се допуска- чл.115, ал.2. Възможна е и съдебна поръчка в чужбина. Тя се извършва, когато се налага разпит на свидетел или обвиняем, като съдът изготвя въпросния лист и го изпраща на съответния съд чрез МВнР. Делегацията в чужбина се извършва по правилата на местния закон. Когато се преценява годността й , преценката се прави в РБ, но по местния закон, където е извършена.

3. Проверка - Извършва се със същите док. средства, с които се извършва събирането на доказателствата - повторен разпит, очна ставка (разновидност на разпита), повторен оглед. Проверката се извършва по време на събирането на док. материал и след това. Това става по инициатива на ръководещия орган или по искане на заинтересуваните лица. Веднъж събрани, док. материали се използват от всички в процеса. Тази страна, която е поискала включването им, не може да иска елиминирането им. Няма свидетели на защитата или на обвинението - свидетелите са на съда! - затова не може да се иска елиминирането им.

4. Оценка - Разлика между доказателствата и изводите, които се правят за тях. Изводите се основават на доказателствата, но не са доказателства. Исканията, бележките и възраженията, както и речите на страните не са док. средства. Оценката на док. материал се прави през цялото време, а не само при вземане на решението. Всеки оценява док. материали, но меродавна е оценката на съда.
Видове доказателства ( Д ) и видове доказателствени средства (ДС )
Уводни бележки:

Видовете доказателства се обединяват около 4 групи. Но това е една класификация на Д.-та, която за съжаление няма ясна законова основа. Сравнявайки глава 12 и глава 13, НПК, откриваме непоследователен и непрецизен подход. В глава 13 има две особености, които трябваше да са и в глава 12 : 1) Глава 13 е озаглавена „Доказателствени средства”; 2) В чл. 114 от гл.13 са посочени видовете ДС. Логично е същият подход да го има и в института на доказателствата, т.к. Д. и ДС са доказателствения материал. Но глава 12 е озаглавена „ Веществени доказателства”, а не „Доказателства” и няма текст, който да сочи, че освен веществени има и други видове Д. Правилно би било : Да се озаглави „Доказателства” и да се посочи, че „ Видовете Д. в НП-с са веществени и други видове, които отговарят на глава 14, НПК”.


Видове доказателства :
Исторически се оформят различни видове Д.

В теорията на формалните доказателства : Биват

- съвършени и несъвършени - в зависимост от това кой е носителят на доказателствата ( духовник, гражданин и т.н.)

- пълни и непълни - според процентното съдържание на презумираната доказателствена стойност, която имат тези Д. (на духовник- 100%, на благородник - 80%)

Днес различаваме 4 групи :

1) Преки и косвени

2) Първични и производни

3) Обвинителни и оправдателни

4) Веществени и невеществени ( Веществените са само едни от възможните в НП-с)


Въпрос 5 : Преки и косвени доказателства
Критерий за това делене е отношението на Д-та към основния факт ( на престъплението).

1. Преките - непосредствено установяват обстоятелствата, включени в предмета на доказване.

2. Косвените - при тях не се открива такова непосредствено отношение на Д. към предмета на доказване. Само по себе се косвеното Д., изолирано от другите, не може да даде информация за предмета на доказване. Косвените Д-ва могат да послужат за разкриване на истината в НП-с , само ако се установи връзка с други факти , които като цяло,като комплекс мога да допринесат за разкриване на обективната истина.

Деленето на Д-та на преки и косвени няма значение за процеса на допускане, събиране , проверка и оценка на Д-та. Практическото му значение е във възможностите за доказване с преки или косвени Д-ва и с постановяването на осъдителна присъда.

Пътят на доказването при използване на преки и косвени Д-ва е различен. (Една осъдителна присъда може да бъде основана и само на косвени Д-ва) :

1. При преките е достатъчно да се установи истинността им, за да може да се постанови присъда, вкл. осъдителна.

2. При косвените пътят на Д. е по- дълъг. Сами за себе си те не могат да послужат за решаване на делото. ВС в практиката си постанови какви са условията, за да може да се основе една присъда само на косвени Д-ва :

1) Да се установи достоверността на косвените Д-ва - не може да е само едно Д-во.

2) Да е налице система от косвени Д-ва.

3) Да не е хаотичен сбор от Д-ва - Трябва да има връзка между косвените Д-ва , като всяко следващо допълва информацията за престъплението ; няма прекъсване на връзката между Д-та и те като хармонична с-ма възпроизвеждат истината относно предмета на доказване.

4) Изводът от тази верига от Д-ва, която не се прекъсва, да е един и да не поражда съмнение.
Въпрос 6 : Първични и производни Д-ва. Обвинителни и оправдателни Д-ва.
1. Първични и производни :

Критерий за това делене е източникът на сведение за факта на прест-то, близостта му до обстоятелствата, които подлежат на доказване.

1) Първични - Напр. възприятията на свидетел очевидец.

2) Производни - Напр. възприятията на лице, на което свидетел очевидец е разказал спомените си за престъпното събитие.

При наличие и на двата вида винаги се използват първичните. Но това не означава, че е изключено използване на производни. Според правната теория и практика има 3 хипотези , при които се използват производните Д.-ва. :

1- Когато е невъзможно да се възпроизведат първичните ( напр. ако са изгубени, унищожени), т.е. тук те заменят първичните.

а) трябва да се установи истинността на производното Д.

б) трябва да се посочи точно първичното Д., което се заменя.

в) трябва да е допустимо ( напр. да не са екстрасенски възможности).

2- Когато са изгубени първичните, да могат да се разкрият чрез производните.

3- Когато е необходимо да се проверят първичните.

2. Обвинителни и оправдателни :

Критерий за това делене е какво е отношението на Д-та към предмета на доказване, към обвинението и защитата.

1) Обвинителни - обосновават обвинението, но могат да се отнасят и към изясняване на отегчаващите отговорността обстоятелства, свързани с индивидуализацията на наказанието.

2) Оправдателни - Имат за насоченост пълно или частично опровергаване на обвинението или събиране на данни, свързани със смекчаване на отговорността при индивидуализация на наказанието.

Практическо значение на това деление : Свързано е с начина на осъществяване на дейността на различните процесуални субекти. Държавните органи са длъжни да събират и обвинителни, и оправдателни Д-ва. Има и други процесуални субекти, които не могат никога да участват обективно в процеса на доказване : Защитникът - функцията по защитата е еднопосочна дейност, само в полза на представляваното лице. Ако той иска да се събират и други Д-ва освен тези, които са в полза на представляваното лице, ще се опорочи съдебният акт. Гражданите, които представляват собствени интереси - въпрос на лична преценка е как ще се защитят.

Въпрос 7 : Веществени и невеществени Д-ва
Уредбата е в НПК. Критерият за това делене е какво е естеството им :

1) Веществени Д-ва- факти от външния мир.

2) Невеществени Д-ва - факти от вътрешния, душевен мир - възприятията на обвиняемия и свидетелите.

Веществените Д-ва (ВД) са посочени в чл.109, НПК. Законодателят възприема два подхода :

1- Прави опит за относително по- ясно посочване на предмети, които са ВД.

2- Дава възможност извън посочените предмети ВД, съобразно конкретното дело, да се съберат и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на делото.

Прилагане на ВД и НД към делото - Чл.110 подробно описва как трябва да бъдат описани, фотографирани конкретните Д-ва, които да се приложат по делото. За разлика от невеществените (НД), ВД винаги могат да се приложат по делото директно, ако е възможно. Невеществените Д-ва трябва да бъдат възпроизведени , закрепени в материален носител, за да станат част от материалите по делото : свидетелски възприятия => свидетелски показания => протокол. Прилагането на едно ВД винаги предполага и съответното доказателствено средство : Напр. Приложен е пистолет , намерен до трупа. За да се удостовери връзката му с предмета на доказване и истинността му, се съставя протокол за оглед, фотоснимка , т.е. те са доказателствените средства. ВД, което е приложено по делото, винаги върви с доказателственото средство.

Пазене на ВД - чл.111 - ВД, които се прилагат по делото, се пазят до завършване на нак. производство. През 1999г., поради прекомерната продължителност на нак.производство ( пострадалите са лишени от вещите си), се даде възможност и преди това вещите да се върнат на собствениците им. С новия НПК „собствениците” се промени на „правоимащите”- т.е. необходимо е да има правно основание. Ал. 2 на чл.111 предвижда изискванията, за да се върнат вещите преди завършване на производството :

- Връщането де не попречи на разкриване на обективната истина.

- Да не са предмет на адм. нарушение ( иначе ще се попречи на реализиране на адм. отг.)

- Да има разрешение на прокурора. Според ал.3 при отказ на прокурора лицето има право да обжалва пред съответния първоинстанционен съд. Няма въззивно обжалване. Съставът е едноличен, в закрито заседание разглежда жалбата, произнася се с определение, което е окончателно.

Видове ВД - ВД се делят на ВД в тесен смисъл и писмени ВД. Основание за това делене ни дава чл. 112, ал.3, съгласно който „ Писмата, книжата или други писмени актове, иззети като ВД, се оставят към делото или се предават на заинтересованите учреждения, ЮЛ и ФЛ.” Тази разпоредба дава основание в рамките на ВД-ва да се разделят два подвида. Писмените Д-ва се характеризират предимно с тяхното съдържание. Важно е да се разграничават писмените доказателства и писмените доказателствени средства.

Значение на ВД : Като правило те са по-трайни, за разлика от НД, при които с течение на времето възприятията изчезват, избледняват.

Въпрос 9: Видове доказателствени средства. Гласни ДС
Определение за ДС за първи път дава новият НПК в чл. 105, ал1. Според чл.105,ал1 “Доказателствените средства служат за възпроизвеждане в наказателното производство на доказателства или на други доказателствени средства.”Чл. 114 прецизно представя трите вида ДС – гласни, веществени и писмени.

Гласни доказателствени средства :
Уредба : Раздел II на глава 13. * Чл. 123 и чл.124 трябва да бъдат разгледани във въпрос 36 от част I.: Защита на свидетел.

Гласните ДС по новия НПК са : обясненията на обвиняемия и показанията на свидетеля. По действащия НПК + обясненията на заподозрения и уличения.

1.Обяснения на обвиняемия – Това се изявления, направени в НП-с по предвидения в НПК ред и форма, с които се възпроизвеждат факти и обстоятелства от значение за делото. Обясненията на обвиняемия имат сложна характеристика – от една страна са ДС от категорията на гласните ДС, а от друга страна са средство за защита. Посочени са в чл.55,НПК като едно от правата на обвиняемия, включено в сложно съставното му право на защита.

Кога са ДС и кога средство за защита? Дали изразът “ДС” или “средство за защита” има по- широко съдържание от гледна точка на поведението на обвиняемия?

А) Средство за защита - Средство за защита са , когато обясненията на обвиняемия са насочени към изясняване предмета на доказване по делото ( целия предмет, някои обстоятелства или част от обстоятелство). Средство за защита са обяснения, които най-често са насочени към изясняване предмета на доказване от позицията на защитата, но може да не се ограничават само до предмета на доказване ( Когато обвиняемият възразява срещу показания на свидетел, т.к. смята , че ще бъде необективен напр.)

Обясненията като средство за защита имат по- широко съдържание, а като доказателствени средства – те са лимитирани само до предмета на доказване.

ДС и средство за защита - напр. чл. 115, ал.4 – Обвиняемият има право да откаже да дава обяснения. Обвиняемият може да дава и неверни обяснения, без да носи отговорност за това.

Ред и форма (чл.115,ал.1) : За да бъдат годни гласни ДС, обясненията трябва да са годни по реда и формата в закона. Ред – непосредствено пред конкретен орган; Форма– устна. За да бъдат правно валидни, трябва да са дадени непосредствено и устно пред органа по ръководство и решаване в дадения процесуален стадий.



Право на защита – Обвиняемият може да поиска да даде обяснения в писмена форма. Но ако желае те да бъдат включени в доказателствения материал и оценявани наравно с останалите, трябва да се съобрази с реда и формата по НПК. Изключение : чл.115, ал.2 – Възможност да бъде разпитан по делегация или видеоконференция. Има 2 изисквания – Обвиняемият да е извън пределите на страната и разпитът да не попречи на разкриване на обективната истина . Тези две изключения не в еднаква степен се свързват и не в еднаква степен се проявява непосредствеността( при видеоконферентната връзка разпитът се провежда от съответен орган, а при делегацията – от друг) .

Б) Доказателствено средство - Обясненията на обвиняемия е ДС, което по нашия закон е равнопоставено на останалите ДС. В закона има правила за гарантиране на достоверността им, за да са равнопоставени с останалите ДС :

1) Устно и непосредствено от съответния орган.

2) Правилата за провеждане на разпита ( способ за събиране на това ДС) са относително прецизирани:

- През деня, освен ако не търпи отлагане

- В свободен разказ се излагат възприятия относно предмета на доказване.

- Едва след това могат да му се задават въпроси. Според чл. 138,ал. 5 трябва да са ясни, конкретни, свързани с обстоятелствата по делото, да не подсказват или подвеждат към определен отговор. Практиката приема за опорочени , при които въпросите са двусмислени, използвано е насилие (психическо, физическо) и продължителността на разпита не трябва да е прекомерна – Тези изисквания ги няма в закона.

- Има и разпит пред съдия.

В) Самопризнанието – чл.116 – ал.1 : “ Обвинението и присъдата не могат да се основават само на самопризнанието на обвиняемия.” И чл.2 – “Самопризнанието на обвиняемия не освобождава съответните органи от задължението им да събират и други доказателства по делото .” Възпроизведен е конституционния принцип – чл. 31, ал.2, КРБ. Самопризнанието е напълно приравнено на останалите Д-ва по своето значение. Ако се установи истинността на направеното самопризнание, това е особено важно, заради най- близката връзка. Самопризнанието е личен акт, може да бъде направено само от обвиняемия в устна форма. Трябва да е несъмнено, изрично и правдоподобно ( от обективна и субективна страна).

От субективна страна- да е направено съзнателно, ясно, да дава подробни отговори на всички въпроси, не трябва да е изтръгнато с хитрост , насила или да е направено по грешка. * В англо- саксонската с-ма, ако направи самопризнание, което е несъмнено, това е смекчаващо вината обстоятелство – пропуска се съдебното следствие и се преминава към налагане на наказание – това е така, т.к. той облекчава системата. В България законодателят е повлиян от тази идея. Тя се открива в споразумението – при което е възможно да се слезе под минимума- и при новата диференцирана процедура по глава 7, НПК.

От обективна страна - споразумението ще бъде правдоподобно, ако има опора в доказателствата по делото.Иначе не е правдоподобно. Затова държавните органи не трябва да спират да събират и други доказателства след получаване на самопризнанието.

В теорията няма единство по въпроса дали самопризнанието е средство за защита. Акад. Павлов смята, че не е, защото то привнася обвинителни Д-ва. В теорията преобладава мнението, че също е средство. Последиците от него , а не съдържателната му част , са оценяването му винаги като смекчаващо обстоятелство. Но това не означава,че ако не направи самопризнания, ще е отегчаващо.

Когато при самопризнанието се разкриват и обстоятелства, които се отнасят до престъпно поведение на друг обвиняем или подсъдим – нарича се “оговор”. ВС установява условия, при които да се признае :

- да се подкрепя от други Д-ва

- да се установи, че обвиняемият е нямал интерес да го направи.

2. Свидетелски показания : Дават сведения, които свидетелят е възприел и имат значение за изясняване на обстоятелствата по делото. Свидетелят никога не дава показания за собствената си престъпна дейност. Показанията могат да се отнасят до предмета на доказване като цяло, до група факти и обстоятелства или до отделен факт. Те също са лични . Свидетелят не може да бъде представляван/заместван. Показанията възпроизвеждат невеществени доказателства. Свидетелят е длъжен да възпроизведе само това, което възприел, но не и анализи, съждения, оценки.

Показанията са доказателствено средство, но не и средство за защита. Дават се устно и непосредствено пред съответния орган.

Свидетелските показания трябва да се различават от показанията, които дават поемните лица. Последните са свидетели в съдебното производство, ако се наложи да се проверява истинността на съставения протокол от следственото действие. Поемните л-а участват само в досъдебната фаза на п-са. Ако бъдат разпитани в съдебното производство, те не могат да бъдат приравнени на същинските свидетели, т.к. възприятията им не се отнасят до предмета на доказване ( т.е. не отговарят на чл.117) . Отнасят се до начина, по който е извършено следственото действие и вярното му отразяване в протокола.

Забрана за определени лица да бъдат свидетели – чл.118, ал.1 и ал.3 :

1) ал.1 е свързана с гарантиране на истинността на свидетелските показания – това са лица, които са участвали в същото производство в друго процесуално качество. Това би попречило на лицето да посочи фактите по делото такива, каквито са възприети. Качеството “свидетел” има приоритет пред всяко друго процесуално качество. Напр. , ако съдия е станал свидетел на прест-е, той ще е свидетел, а не съдия по делото. Ако е съдия, той трябва да изгражда вътрешното си убеждение само от това, което е в папките на делото.

Изключения : чл.118,ал.1,

т.1 – Обвиняемият, за когото производството е прекратено или завършило с влязла в сила присъда. Винаги е възможно едно прекратено производство да бъде възобновено. Ако е постановена присъда и е влязла в сила – винаги има възможност за възобновяване на делото.

т.2 – Пострадалият, частният обвинител, гражданският ищец, гражданският ответник – могат да бъдат и свидетели.

т.3 – Поемните лица, както и служители на МВР или на военната полиция, присъствали при извършване на оглед и свързаните с него претърсване и изземване. Тази разпоредба се наложи в НПК под изричното изискване на експертите на Европейската комисия. Друг е въпросът , ако са били дознатели при военни дела.

Ал.2 – “Лицата, които са извършили действия по разследването и съдебни следствени действия , не могат да бъдат свидетели, вкл. и когато протоколите за извършените от тях действия не са изготвени при условията и по реда, предвидени в рози кодекс.” => Ако е присъствал служител на МВР или военна полиция, ще се разпитва. Но ако самият той е изготвил процесуален акт, който напр. е порочен, не може да бъде разпитван за това, което той е извършил ( Напр. ,ако той свидетелства за подхвърлено доказателство, така удостоверява порочния си акт).

2) ал.3 – Забрана да се разпитват като свидетели лица, които поради определени недостатъци не могат правилно да възприемат фактите и да дават достоверни показания.

В НПК има две разпоредби, които освобождават свидетеля от задължения да дава свидетелски показания : чл.119 и чл.121-

- чл.119 го освобождава изобщо от задължението да свидетелства, ако обвиняемият по делото му е в близки родствени отношения ( съпруг, възходящ, низходящ, брат и сестра) или лице, с което се намира във фактическо съжителство.

- чл.121 го освобождава да дава показания за определени обстоятелства по въпроси, отговорите на които ще уличат него или същия кръг лица в прест-е.
Сравнение м/у чл. 119, чл.121 и чл.123( Защита на свидетеля – виж.)- По чл.119 кръгът от лица е по- ограничен – “…..лица. с които се намира във фактическо съжителство”. По чл.123 – “ … особено близки отношения” => По- широк кръг лица ще бъдат защитени от чл.123 – това ще стимулира свидетеля да даде показания.
Права и задължения на свидетеля – чл. 120 и чл. 122 НПК – виж.
Сравнение м/у ОБЯСНЕНИЯ и ПОКАЗАНИЯ :
1) Обясненията – съчетават ДС и средство за защита.Обвиняемият е субект на НП-с.

Показанията – само ДС. Свидетелят е само участник, който няма право на защита.

2) Обвиняемият дава сведения за собствената си престъпна дейност, а свидетелят- за чужда.

3) Обвиняемият не е длъжен да дава обяснения, а свидетелят – напротив, длъжен е да дава показания.

4) Обвиняемият не носи отговорност, ако откаже да даде обяснения, а свидетелят – носи.

5) Обвиняемият не е длъжен да говори истината, е свидетелят – е длъжен.

6) Когато е призован , участието на свидетеля е задължително. Обвиняемият има случаи, при които може и да не присъства като подсъдим (чл.269, ал.1- когато е обвинен за тежко прест-е, е задължително да присъства) – Иначе не е , стига съдът да не реши обратното.

7) Свидетелят може да бъде разпитван по делегация, а при обвиняемия това е по изключение.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница