II семестър –проф. Маргарита Чинова

Характерно е , че съдът събира и проверява всички доказателства, които са събрани в досъдебното производство, макар и да са събрани по перфектен начин! Действията, които могат да се повторят , се повтарят, а тези, които не могат, не се повтарят. Но събраните док-ва от тези неповторими действия, се проверяват - Напр. съдът ще разпита двете поемни лица, присъствали на претърсването и изземването.

1. 
   Обща характеристика на образуването :
   

1) С приемането на новия НПК може да се каже, че законът легално реши въпроса- образуването е ли самостоятелен стадий на НП-с или не е. За практиката това няма значение. Дълго време имаше такава дискусия. Според чл.192,НПК -Стадии на досъдебното производство са 1.Разследването и 2.Действия на прокурора след приключване на разследването.

2) Образуването на досъдебното производство (ДП) е действие, подробно регламентирано в НПК и което се извършва винаги преди предварителното разследване, без да е част от самото предварително разследване.

3) Образуването на ДП има като непосредствена цел да се сложи началото на процеса, като от момента на образуването тече и началният срок за разследването.

4) С новия НПК правилото е : При образуването на производството може да се извършва предварителна проверка . От това правило има изключения- те се свързват със случаите, когато трябва да се извършат неотложни следствени действия. Именно тази неотложност на следствените действия прави абсолютно ненужна и нодопустима предварителната проверка.

2. 
   Предпоставки за образуване на досъдебното производство. Те са четири :
   

а) чл. 208, т.1 - съобщение до органите на ДП за извършено престъпление:

- Всяко съобщение за извършено престъпление е законен повод. И е бвз значение кой е направил събщение - пострадал, гражданин, държавен орган, организация.

- За събщението за извършено престъпление няма предписани задължителни реквизити, които да са условие за валидността му. То може да е писмено, устно, направено по факс, интернет, телефон, присъствено, неприсъствено. Единствено важно е , че не може да е анонимно. Анонимни съобщения не са законен повод, но ако в тях се съдържа конкретна информация и става въпрос за тежко престъпление - те са повод да се предприемат всякакви проверки- не по реда на НПК, а по реда на ЗМВР и всеки друг нормативен акт.

- Това , което има значение при този законен повод, е информацията, която се стдържа в съобщението , да е получена от орган на досъдебното производство - НПК казва кои са тези органи - дознателски органи, следствие, прокуратура. Това условие е абсолютно.

б) чл. 208, т.2 - информация за извършено престъпление, разпространена чрез средствата за масово осведомяване - тя винаги ще е законен повод.

в) чл. 208, т.3 - лично явяване на дееца пред органите на ДП с признание за извършено престъпление :

- Явяването с признание за извършено престъпление не е равнозначно на самопризнание по смисъла на НПК. Това признание е извънпроцесуално действие, затова не само не е самопризнание, но и то не може да се използва като доказателствен материал след образуване на делото.

- При лично явяване е налице законене повод, но само когато признанието е направено пред орган на досъдебното производство.

г) чл. 208, т.4 - Непосредствено разкриване от орган на ДП на признаци на извършено престъпление:

- т.4 има предвид няколко хипотези :

• 
  Когато в хода на предварителното разследване органът на ДП е установил информация и за друго извършено прест-е, независимо дали от същото лице или от всяко друго.
  
• 
  При осъществяване на общ прокурорски надзор- т.е. надзор за законност в/у дейността на администрацията по смисъла на КРБ и ЗСВл. - Ако прокурорът, извършвайки такава проверка, констатира признаци на извършено прест-е.
  
• 
  Когато прокурорът осъществява надзор за законност в/у местата за лишаване от свобода и констатира в хода на тази проверка, че са извършени престъпни деяния.
  

- чл.211 прави опит , твърде несполучлив, да дефинира понятието „достатъчно данни”- Според ал.1 достатъчно данни са налице, когато може да се направи основателно предположение, че е извършено прест-е. Но неизвестно е и какво е „основателно предположение”:

- Основателно предположение може да се обясни така : Предположение не означава една версия, която е правдоподобна, но не е проверена ; не означава убеждение, че е извършено прест-е. Ако се изисква убеждение, това ще означава, че НП-с ще се изнесе извън процеса и престъплението ще се доказва, но не по правилата на НПК. Предположение означава да са събрани толкова и такива данни, които, анализирани в своята съвкупност, ще доведат до единствено възможен извод, че е извършено престъпление. Основателно предположение означава, че изводът за изв. прест-е се базира единствено в/у обективни данни, събрани и проверени по повод на изв-то прест-е.

- За образуване на ДП се изискват достатъчно дани за изв. прест-е, но не и за извършителя. Затова , дори когато няма никаква информация за извършителя, но има достатъчно данни за прест-то, се образува предварително производство(ДП).

• 
  Първа хипотеза : Самият законен повод е придружен с достатъчно данни за изв.прест-е, при която хипотеза прокурорут , без да извършва каквото и да било друго , изготвя постановление за образуване слага началото на процеса ( Прокурорът получава съобщение - законен повод- което е молба за образуване на ДП, която съдържа обяснения, медицинско и т.н. - те са достатъчно данни.)
  
• 
  Втора хипотеза : Зконният повод не е придружен с достатъчно данни за изв. прест-е. В този случай се извършва предварителна проверка. Прокурорът може сам лично да направи предварителна проверка и основанието за това е чл.119, ЗСВл., според който прокурорът може да изисква документи, сведения, обяснения, експертни мнения, да извършва лични проверки, да призовава граждани и да постановява принудително довеждане, ако не се явят по неуважителни причини. Обикновено прокурорът изпраща други органи да правят предварителни проверки - полицейски, административни, митнически. На практика не прокурорът изв. тези проверки. Обикновено на основание чл. 119, т.4, ЗСВл. той възлага на съответните органи да извършват проверки и ревизии и в определен срок да му докладват получените резултати. Затова на практика в тази хипотеза прокурорът възлага на полицейски органи извършването на проверка, данъчни, митнически и т.н.
  

1. 
   Целта на предварителната проверка (ПП) е събиране и проверка на достатъчно данни за изв. прест-е. А целта на разследването е да се съберат и проверят всички доказателства, за да се разкрие истината за изв. прест-е и да се повдигне обвинение пред съда.
   
2. 
   По време на ПП не се изв.следствени действия, не се събират доказателства, не важи НПК. Извършват се действия, предвидени в други закони или подзаконови НА - ЗМВР, ЗСВл., ЗСРС(специалните разузнавателни средства) и мн. др. По време на разследването се изв. само онези действия, предвидени в НПК.
   
3. 
   Събраната информация по време на ПП не може да е доказателство в образувания процес след проверката.Тази информация може да бъде легализирана, т.е. отново да се събере и провери, но чрез някои от способите за доказване, предвидени в НПК. И само тагава ще са налице доказателства.
   

След като проключи ПП прокурорът, ако рещи, че са събрани достатъчно данни, изготвя постановление за образуване на ДП.

Когато след приключване на на ПП прокурорът констатира, че не са събрани достатъчно данни за изв. прест-е и е направено всичко възможно за това, той изготвя постановление за отказ да се образува ДП.- чл. 213.

• 
  Трета хипотеза : На практика това е случаят,когато от самия законен повод (съобщението напр.) може да се направи извод, че трябва да се извършат неотложни следствени действия. В тази хипотеза законът в чл.212, ал.2 презумира с необорима презумпция, че ДП се счита за образувано с извършването на първото действие по разследването , когато то е оглед на местопроизшествие и свързаните с него претърсване, изземване и разпит на очевидци. *Обискът е вид претърсване. И при обиск може, въпреки,че изреждането е изчерпателно!
  

- чл. 214,ал1 сочи задължителните реквизити на постановлението за образуване.

- Прави впечатление, че измежду задължителните реквизити не се съдържа изискване в това постановление да се съдържа името на лицето, срещу което се образува ДП , както и правната квалификация. С тълк. реш. 2/ 2002г. по несъмнен начин се установиха следните правила :

• 
  В постановлението за образуване на ДП не трябва да се вписва името на лицето, дори когато има данни за това лице.
  
• 
  Лицето, срещу което е образувано ДП, не е процесуално качество, защото нашият НПК не му предписва нито права, нито задължения.
  
• 
  Лицето, срещу което е образувано ДП, не е лице, срещу което е повдигнато обвинението, не е обвиняем.
  
• 
  Практиката в постановлението да се вписва името крие сериозни рискове да се накърнят на това лице основни права и свободи.
  

3. 
   Особени случаи на образуване на ДП :
   

* Каква е разликата при образуване на бързо и незабавно (чл. 356,ал.3 и чл.362, ал.3 и чл.212, ал.2 )

Новият НПК категорично установява кои са стадиите на досъдебното произвоство : 1)Разследване и 2) Действия на прокурора след разследването.

* Терминологично уточнение : Гл. 14 от НПК е озаглавена “Способи за доказване” и те са изчерпотелно посочени – разпит, оглед, експертиза, претърсване и изземване, следствен експеримент, разпознаване, специални разузнавателни средства.

Според ВКС ( Тълк. Реш. 2/2002 ) това е абсолютно задължителен раквизит и разследващият орган трябва на опише времето , мястото и всички фактически съставомерни признаци за обективната и субективната страна на престъпното деяние. В това решение се оказва, че няма пречка някои съставомерни признаци да се опишат в обобщен вид , като напр. при кражба или присвояване, ако предмет на кражбата/ присвояването са множество еднородни вещи, не е необходимо да се описва всяка вещ и отделната й цена. Достатъчно е да се посочи родовия признак на всички веши и общата им цена.

• 
  че са допуснати съществени процесуални нарушения;
  
• 
  че не са събрани всички доказателства;
  
• 
  че трябва да се извърши ново привличане на О. ( напр. ако О. е бил привлечен за кражба, а се констатира, че е грабеж)