Лекции, семинари, дискутиране на реферати, ролеви дебати, групови дискусии Цели на курса



Дата15.01.2018
Размер52.35 Kb.

Код. Наименование на учебната дисциплина

Маргинализирането и маргиналността във философията и изкуствата на ХХ век

Титуляри на курса:

проф. дфн Георги Каприев, гл.ас. д-р Антоанета Дончева



Характер на дисциплината

СИД


Образователно-квалификационна степен

Доктор


Година на обучение

1-3


Семестър

2


Кредити

5


Хорариум

30 часа лекции



Характер на обучението

лекции, семинари, дискутиране на реферати, ролеви дебати, групови дискусии



Цели на курса: Да проследи темата за маргинализацията и маргиналността в нейния генезис и основни характеристики в рамките на модерността и постмодерна и да изведе мотивацията за нейното възлово място за философията и изкуствата в този период.

Методи на оценяване Език на обучението

Изпит: писмен или реферат Български





Предварителни изисквания
няма

Съдържание на дисциплината (анотация и теми)
Курсът извежда маргинализацията и маргиналността в исторически и концептуален план като възлов елемент на културно присъствие, формиращ основни координати на философията и изкуствата през ХХ век. В този контекст се разглеждат въпросите, свързани с екзистенциалната ситуираност на личностите и групите в европейското културно пространство, единството на системно мислене и свобода като двупосочни фактори в процеса на асоциация и маргинализация, формирането на персоналната и групова самотъждественост, отношенията „личност-общност”, „личност-общество”, „общност-общество”, интерперсоналността, границите на социалното и степените на тяхното прекрачване, чуждостта и чужденецът, маргинализирането и самомаргинализацията и т.н. Курсът се базира на дългогодишни индивидуални и съвместни изследвания на двамата автори и е структуриран интердисциплинарно (с приоритет на философските, социологическите, антропологическите, психологическите, литературно-историческите и семиотичните аспекти на проблематиката), следвайки синкретичния характер на европейската култура. Чрез серия от селектирани акценти се проследяват културно-социалните технологии по производството на маргиналността, нейните смислови ядра, социалните ефекти и отклонения, свързани с нея. Курсът анализира историческата съдба на проблема, но е приоритетно прицелен към състоянието му в съвременната културна ситуация. Курсът предполага активно участие на студентите и е изграден върху принципите на интерактивността. Той се базира върху осъществени университетски курсове на двамата автори в Софийския, Пловдивския и Кьолнския университети, както и в НБУ, без обаче да повтаря който и да било от тях.

Тематичен план:
1. Дефиниране на понятията. Маргиналност в етимологически и семиотичен контекст.

2. Социология и психология: маргиналност и аутсайдерство.

3. Маргинализация, лумпенизация, остракиране. Самомаргинализирането.

Интелектуалецът като странник (маргинал, аутсайдер, чужденец).

4. Исторически аспекти на маргиналността: античност.

5. Исторически аспекти на маргиналността: средновековие.

6. Генезис на маргиналността в новото време и модерността.

7. Маргиналността във философията на XVIII и ХIХ век: Кант, Киркегор и Ницше.

8. Маргиналността в идеологиите на ХХ век: Сталин и Хитлер.

9. Маргиналността във философията на ХХ век: екзистенциализъм и персонализъм,

Фуко и Хабермас.

10. Маргиналността в изобразителното изкуство: Импресионизъм, сезанизъм,

сюрреализъм, експресионизъм, кубизъм, концептуализъм.

11. Маргиналността в литературата и драматургията: Сервантес, Пирандело, Кафка,

Чапек, Хашек, Ануи, Сартр, Камю, Бекет, Йонеску.

12. Маргиналността в киното: Чарлз Чаплин, Андрей Тарковски и Уди Алън.

13. Маргиналността в идеологиите на постмодерна.

14. Маргиналността в съвременната социална и арт-ситуация.

15. Обобщение: резултати и прогнози.

Бележка: Заявените течения и автори са емблематични за съответните теми. Конкретният подбор на темите и разглежданите автори по време на курса ще бъде съобразен с изискванията и интересите на участващите студенти.

Препоръчана литература
Препоръчваната и обсъждана литература по всяка от темите ще бъде определяна в зависимост от преобладаващите интереси на участващите докторанти. Предлаганите тук източници са подбрани така, че да са откриваеми в български превод. Текстове на други езици, включително другоезичната интерпретаторска литература по темата, ще бъдат препоръчвани на участниците с оглед на техните специализации и на езиковите им умения.

1. Избрани публикации по темата от авторите на курса:
Дончева, А., Маската – свобода и затвор. Проблемът за идентичността в творчеството на Луиджи Пирандело, София, 2007;

Дончева, А., „Струйка кръв. История на окото на Жорж Батай”, в: АлтераАкадемика, 1/2007, 79-92;

Дончева, А., „Мъртви представи си представете. Езикът на самоотнемащия се субект при Бекет”, в: Ето. Списание за култура, 1/2007, 116-134;

Каприев, Г., Homo spiritualis, София, 1991;

Каприев Г., История и метафизика. Очерци по историческото мислене на западноевропейското средновековие, София, 1991;

Каприев, Г., “Мълчанието при Лудвиг Витгенщайн и Григорий Палама”, в: Пътища на философията в съвременния свят, съст. И. Райнова, П. Димитров, Г. Ангелов, София, 2004, 71-79;

Kаприев, Г., “Раждането на лудостта от триумфа на разума”, в: Критика и Хуманизъм, 1/2004, 63-79;

Каприев, Г., В. Дишев, “Персона - личност - свободна индивидуалност”, в: Социологически преглед 5/1988, 21-44;

Tchalakov, I., Kapriev, G.: The Limits of Causal Action: Actor-Network Theory Notion of Translation and Aristotle’s Notion of Action, in: Yearbook of the Institute for Advanced Studies on Science, Technology and Society, Volume 47, (edd.) A. Bamme, G. Getzinger, B. Wieser, München – Wien, 2005, 389-433;

2. Препоръчителна литература - източници
Платон, Държавата

Аристотел, Никомахова етика

Диоген Лаертски, Животът на философите

Тома от Аквино, За управлението на първенците

Майстер Екхарт, Проповеди

Пико делла Мирандола, Реч за достойнството на човека

Мигел де Сервантес, Дон Кихот

Имануел Кант, Критика на практическия разум; Критика на способността за съждение

Карл Маркс, Към критика на политическата икономия

Сьорен Киркегор, Страх и ужас

Фьодор Достоевски, Записки от подземието; Престъпление и наказание; Бесове

Фридрих Ницше, Несвоевременни размишления, Тъй рече Заратустра, Волята за власт

Жан Пол Сартр, Битие и нищо; При закрити врата; Погнусата

Албер Камю, Митът за Сизиф; Калигула

Габриел Марсел, Битие и имане

Макс Фриш, Щилер

Юрген Хабермас, Теория на комуникативното действие

Юрген Хабермас / Йозеф Ратцингер, Диалектика на секуларизацията. За разума и религията

Луиджи Пирандело, Хенрих IV; Шест лица търсят автор; Хуморизмът

Франц Кафка, Процесът, Замъкът

Карел Чапек, РУР

Ярослав Хашек, Швейк

Жан Ануи, Бекет

Самюел Бекет, В очакване на Годо; О, щастливи дни

Йожен Йонеску, Плешивата певица; Носорози

Мишел Фуко, Думите и нещата; Надзор и наказание

Алфред Щютц, Чужденецът

Морис Оландер, Археология на езиците



Петер Хандке, Пиеси

Бруно Латур, Никога не сме били модерни


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница