АГРАРЕН УНИВЕРСИТЕТ - П Л О В Д И В
ФАКУЛТЕТ ПО РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА И АГРОЕКОЛОГИЯ
У Ч Е Б Н А П Р О Г Р А М А
за дисциплината АНАТОМИЯ И МОРФОЛОГИЯ на растенията (БОТАНИКА І ч.)
включена като задължителна в учебния план на
специалността 6. РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА
област 6.0. АГРАРНИ НАУКИ И ВЕТЕРИНАРНА МЕДИЦИНА
професионално направление 6.2. РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА
за образователно-квалификационна степен “Бакалавър”
Утвърдена на заседание на КС на катедра……………… протокол №……/дата/
П л о в д и в, 2005 г.
У Ч Е Б Н А П Р О Г Р А М А
I. ИЗВАДКА ОТ УЧЕБНИЯ ПЛАН
Код
|
Водещ
Преподавател
|
Основна форма на контрол
|
Часове
|
Кредитни точки
|
Аудиторна
|
Извънаудиторна
|
Всичко
|
Лекции
|
Упражнения, семинари
|
Учебни практики
|
Други форми
|
01.01.03.
|
Гл.ас.д-р К. Кожухарова
|
Писмен изпит
|
15
|
30
|
15
|
65
|
125
|
5
|
ІІ. АНОТАЦИЯ
С дисциплината БОТАНИКА-І ч. /Анатомия и морфология на растенията/ се дават основни познания по цитология, анатомия, морфология на растенията и тяхната връзка с генетико-селекционната работа, екологията, РЗ, биотехнологиите и селскостопанската практика. Чрез нея студентите получават основни знания за техния строеж, размножаване, оплождане, плодообразуване, семеобразуване и практическо използване. Те са необходими за работата на специалиста в областа на специалните агрономически науки: растениевъдство, овощарство, лозарство, зеленчукопроизводство, хербология, генетикоселекционна работа, растителни биотехнологии, екология, растителна защита и животновъдство и др. Като фундаментална биологична наука Анатомията и морфологията на растенията играе важна роля във формирането на естественнонаучните основи на правилния мироглед на студентите.
ІІІ. СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА
ІІІ.1.ЛЕКЦИИ – 15 часа
ЛЕКЦИЯ І
Въведение в Ботаниката
Ботаниката като наука. Предмет и задачи на ботаниката. Ролята на растенията в природата. Значение на растенията за човека-съвременни направления за тяхното използване. Развитие на ботаниката като наука. Значение на ботаническите знания като теоретична основа на агрономията. Ботанически науки. Анатомия и морфология на растенията – раздели.
Цитология. Предмет и задачи на растителната цитология. Типове клетъчна организация. Елементарни субмикроскопични структурни единици на клетката- плазмени мембрани, фибрили и гранули. Особености на растителната клетка. Форма и големина на растителната клетка. Съставни части на растителната клетка...............1час.
ЛЕКЦИЯ ІІ
Растителна клетка. Устройство на протопласта.
Цитоплазма. Обща характеристика. Физични свойства. Химичен състав.Строеж и съставни части на цитоплазмата: плазмалема, мезоплазма, тонопласт, хиалоплазма, ендоплазмена мрежа, рибозоми, диктиозоми, сферозоми, микротръбички, микротела, микрофламенти. Протопласт и растителлни биотехнологии....................................... 1час.
ЛЕКЦИЯ ІІІ
Устройство на протопласта
Ядро, пластиди и митохондрии. Форма, размери и местоположение. Химичен състав. Строеж на ядрото: ядрена обвивка, кариоплазма, ядърце. Хромозоми – морфология, субмикроскопичен строеж, типове хромозоми. Хромозомен брой, кариотип, полиплоидия и тяхното теоретично и практично значение. Функция на ядрото.
Пластиди. Обща характеристика и произход в еволюцията. Видове пластиди и тяхното онтогенетично развитие. Хлоропласти – химичен състав, пигментен състав, строеж и функции. Етиопласти. Лейкопласти – състав, строеж и функции. Хромопласти – състав, строеж и функции. Различия в субмикроскопичния строеж на пластидите. Митохондрии. Обща характеристика и произход в еволюцията. Химичен състав. Произход в онто- и филогенетичен аспект. Субмикроскопичен строеж.....................1час.
ЛЕКЦИЯ ІV
Растителна клетка
Парапласт. Включения в протопласта на растителната клетка. Кратки сведения за физиологично активните вещества: ферменти, фитохормони, витамини, антибиотици и фитонциди в растителната клетка. Биологична роля и практическо значение.Растителни групи продуценти на фитохормоните и фитонцидите. Място на образуването им в растенията. Значение за селскостопанската практика.
Течни включения в цитоплазмата. Вакуоли с клетъчен сок, произход и развитие в онтогенезата. Кратки сведения за химичния състав на клетъчния сок: минерални соли, въглехидрати, органични вещества, алкалоиди; глюкозиди, пигменти/антоциан, антофеин, антохлор/, органични киселини, резервни белтъчини/алейронов слой, видове алейронови зърна/. Биологична роля и практическо използване на веществата от клетъчния сок.
Твърди включения в цитоплазмата. Прости кристали, кристални друзи, сфериди, рафиди, кристален пясък.
Включения в пластидите. Твърди включения - асиламилационна и резервна скорбяла. Видове скорбелни зърна. Практическо значение на скорбялата.Течни включения – растителни масла и резервни белтъчини.
Клетъчна обвивка. Определение. Химичен състав и строеж. Текстура. Порово поле и видове пори. Нарастване, надебеляване и изменение в химичния състав на клетъчната обвивка. Деструкция на клетъчната обвивка при биотехнологиите. Функция на клетъчната обвивка.........…………………………………………………………......... 1час.
ЛЕКЦИЯ V
Размножаване на клетката
Характеристика и роля на размножаването като основно биологично явление. Видове деление на клетката.
Амитоза. Характеристика и значение.
Митоза. Клетъчен цикъл. Фази. Еволюционно значение на митозата. Топография на митотичните деления в растителния организъм.
Мейоза. Характеристика. Еволюционно значение. Морфология на мейозата - хетеротипно и хомеотипно деление. Топография на мейозата при различните групи растения. Типове мейоза-начална /зиготна/, спорова /междинна/ и гаметна /терминална/. Практическо значение във връзка с оплождането, плодообразуването и семеобразуването.....………………………………………………………………......... 1час.
ЛЕКЦИЯ VІ
Растителни тъкани /хистология/.
Еволюционни аспекти при възникване тъканната организация на растенията. Определение, класификация и видове тъкани. Тъкани и растителни биотехнологии.
Меристемни тъкани. Обща характеристика и класификация. Първични меристемни тъкани- цитологична, субмикроскопична характеристика и видове. Вторични меристемни тъкани- цитологична, субмикроскопична характеристика и видове. Теории за произхода и строежа на връхната меристема. Клетъчна диференциация. Значение изучаването на меристемните тъкани за селскостопанската практика. Меристемни тъкани и растителни биотехнологии.
Основни /паренхимни/ тъкани. Определение, топография, цитологична характеристика. Видове паренхимни тъкани: асимилационна, резервна, водоносна, поглъщателна, проводяща, въздухоносна-цитологична характеристика- микроскопска и електронно - микроскопска. Значение и оценка в биотехнологичен аспект.
Покривни тъкани.Първична покривна тъкан /епидерма/ - определение, топография, цитологична характеристика и субмикроскопичен /електронномикроскопски/ строеж. Образувания в епидермата: восъчен налеп, кутикула; устица, власинки. Значение на микроморфологията на восъчния налеп и кутикулата, за селскостопанската практика / връзка с оценката за сухоустойчивост, запазване на плодовата продукция при съхранение и транспортиране и задържане на разтворите при пръсдкане. Вторична покривна тъкан – корк. Третична покривна тъкан – мъртва кора............................... 1час.
ЛЕКЦИЯ VІІ
ОСНОВНИ / ПАРЕНХИМНИ/ МЕХАНИЧНИ, ПРОВОДЯЩИ И ОТДЕЛИТЕЛНИ ТЪКАНИ
Определение, топография, цитологична характеристика. Видове паренхимни тъкани. Значение и оценка в биотехнологичен аспект.
Механични тъкани. Обща характеристика, топография. Видове: коленхима и склеренхима – строеж, разположение и функции.
Проводящи тъкани. Определение и функции. Еволюция на проводящите тъкани. Видове проводящи елементи и проводящи тъкани. Цитологична характеристика на дървесината / ксилемна/ и ликова /флоемна/ проводяща тъкан. Проводящи снопчета –определение, видове и разположение в органите на растенията и хистологична характеристика.
Отделителни тъкани. Определение, обща характеристика, функции. Видове отделителни тъкани: външни –жлезисти власинки, нектарници, осмофори, хидатоди; вътрешни – секреторни клетки, секреторни вместилища и млечни цеви. Значение на отделяните продукти за практиката................................................................................. 1час.
ЛЕКЦИЯ VІІІ
Растителни органи / органография/
Вегетативни органи на растенията. Теломна теория. Общи закономерности в морфологията на растителните органи –полярност, симетрия, ортотропни и плагеотропни органи, метамерия, аналогни и хомологни органи, метаморфоза, Зародишни органи и поникване на семето.
Корен./Radix/. Определение и функции. Морфология на корена – кореноплоди, коренови грудки /клубени/, свивателни / контрактилни/, дихателни, въздушни, подпорни, асимилиращи и прикрепващи корени; хаустории; микориза – характеристика и видове микориза. Бактерийни грудки по корена – съвременни аспекти и практическо значение.
Анатомия на корена. Първично устройство на корена. Вторично устройство на корена- характеристика и функции...............................................…………….............. 1час.
ЛЕКЦИЯ ІХ
Стъбло /Caulis/. Определение и функции. Морфология на стъблото. Определение на понятието клонка. Пъпка и видове пъпки. Разклоняване на стъблото – дихотомно и странично, моноподиално и симподиално. Листоразположение - видове. Закономерности в листоразположението .Понятие за едногодишни и многогодишни растения, за треви, храсти и дървета. Разположение в пространството – видове и характеристика. Метаморфози на стъблото: коренища, столони, клубени, луковици, грудко-луковици, тръни, мустачки, филокладии, кладодии, сукулентни стъбла.
Анатомично устройство на стъблото
Първично анатомично устройство на стъблото. Вегетационен връх /конус/. Органогенеза - основни етапи. Първично устройство на стъбло при двусемеделни растения - хистологична характеристика.
Вторично анатомично устройство на стъблото. Връзка между първичното устройство и вторично нарастване на стъблото. Залагане, дейност и цитологична характеристика на камбия /Tilia тип и Aristolochia – тип/. Вторична дървесина –състав, строеж и характеристика. Годишни кръгове. Вторична кора – съставни тъкани и характеристика на отделните тъкани. Типове вторично анатомично устройство на стъблото...............................................................................................................................1час.
ЛЕКЦИЯ Х
Лист /Folium/. Определение и функции на листа.Филогенезис и онтогенезис на листа. Морфология на листа. Части на листа. Видове листа. Прости листа – видове и характеристика. Жилкуване /нерватура / на листа. Листна мозайка. Хетерофилия и анизофилия. Размери и трайност на листата. Листопад. Метаморфози на листата- мустачки, бодли /листни тръни/, филодии, люспи, сукулентни листа; метаморфози на листата при насекомоядните растения. Анатомия на листа. Анатомично устройство при двусемеделните растения – хистологична и микроскопска характеристика. Анатомичното устройство на лист от иглолистно растение. Анатомични синдроми за ксероморфност и мезоморфност. Значение за селскостопанската практика................1час.
ЛЕКЦИЯ ХІ
Изменения на вегетативните органи във връзка с екологичните фактори. Понятия за екологични групи, жизнени форми и метаморфози. Изменения на вегетативните органи във връзка с водата, като екологичен фактор. Изменения на вегетативните органи във връзка със светлината, като екологичен фактор. Изменения на вегетативните органи във връзка с температурата като екологичен фактор. Изменения на вегетативните органи под влияние на почвени (ед) фактори. Изменения на вегетативните органи във връзка с хетеротрофното хранене. Сезонни изменения. Фенология. Жизнени форми на растенията. Изменения на растенията под влияние на фактори с антропогенен произход. Димоустойчивост.............................................................................................1 час.
ЛЕКЦИЯ ХІІ
Размножаване на растенията
Определение на размножаването като всеобщо биологично явление. Моногенно или неполово размножаване – чрез разделяне на клетката, пъпкуване, разпадане на талуса на клетки, чрез хормогонии, соредии и изидии, чрез резници, отводи, присаждане, луковици и грудки. Практическо значение на вегетативното размножаване за селското стопанство. Нови виотехнологии за вегетативно размножаване на растенията: тъканни култури..
Безполово размножаване. Спорангии ивидове спори. Значение и използване на безполовото размножаване в селскостопанската практика.
Дигенно /полово/ размножаване при растенията. Агаметогамия, гаметогамия-изогамия, хетерогамия, оогамия и сифоногамия. Връзка между половото размножаване и нормалното плододаване на културните растения.
Смяна на поколенията. Понятие за “смяня на поколенията на растенията”. Характеристика на гаметофита и спорофита. Изоморфна и хетероморфна смяна на поколенията. Еволюционно направление в смяната на поколенията. ........................1час.
ЛЕКЦИЯ ХІІІ
Генеративни органи
Цвят/Flos/. Същност, онтогенезис и еволюция на цвета като генеративен орган. Части на цвета: околоцветник, андроцей и гинеций. Видове цветове. Полови форми при растенията. Закономерности в разположението на цветните части. Цветни формоли и диаграми. Съцветия. Видове съцветия. Микроспорогенеза и развитие на мъжкия гаметофит. Гинеций- плацента семепъпка. Мегаспорогенеза и развитие на женския гаметофит............................................................................................................................1час.
ЛЕКЦИЯ ХІV
Опрашване. Опрашване при растенията. Видове опрашване. Понятие за опрашване и оплождане in vitro. Същност на двойното оплождане, развитие на зародиша. Апомиксис, полиембриония и партенокарпия-значение за селскостопанската практика............................................................................................................................ 1час.
ЛЕКЦИЯ ХV
Плод /Fructus/ и семе /Semen/.
Устройство на плода и видове плодове. Устройство на семето и видове семена. Практически аспекти на опрашването, оплождането, семеобразуването и плодообразуването. Разпространение на плодовете и семената. Сравнение на размножителните процеси между голосеменни и покритосеменни растения...........1час.
ІІІ.2.УПРАЖНЕНИЯ – 30 часа Ботаника І ч. - Анатомия и морфология на растенията
УПРАЖНЕНИЕ № 1 – 2 ч.
СВЕТЛИНЕН МИКРОСКОП
1. Устройство на обикновенния светлинен микроскоп и работа с него
2. Наблюдение на мъртва клетка от сърцевина на черен бъз /Sambucus nigra/
3. Живи клетки от кромид лук /Allium cepa/
УПРАЖНЕНИЕ № 2 – 2 ч.
СЪСТАВНИ ЧАСТИ НА РАСТИТЕЛНАТА КЛЕТКА
-
Ядро, цитоплазма, вакуоли и лейкопласти от долния епидермис на лист от съмни-
мръкни /Tradescantia virginica/
-
Хлоропласти и кръгово/ротационно/движение на цитоплазмата в лист от водна чума
/ Elodea canadensis/
3. Хромопласти в клетки на плод от пипер / Capsicum annum/
УПРАЖНЕНИЕ № 3 – 2 ч.
ПРОДУКТИ ОТ ЖИЗНЕНАТА ДЕЙНОСТ НА КЛЕТКАТА
1. Резервна скорбяла:
- прости скорбялни зърна в грудки от картоф /Solanum tuberosum/
- прости концентрични скорбялни зърна в семена от фасул /Phaseolus vulgaris/
- сложни скорбялни зърна в семена от овес /Triticum aestivum/
2. Резервни белтъчини:
- прости алейронови зърна от пшеница /Triticum aestivum/
3. Кристали:
- кристали и срастъци в обвивни люспи от лук /Allium cepa/
- рафиди в коренище от момкова сълза /Polygonatum officinale/
- друзи в листна дръжка от бегония /Begonia rex/
4. Субмикроскопична / електронномикроскорска/ структура на растителната клетка.
УПРАЖНЕНИЕ № 4 – 2 ч.
КЛЕТЪЧНА ОБВИВКА. НАДЕБЕЛЯВАНЕ НА КЛЕТЪЧНАТА ОБВИВКА.
1. Външно надебеляване на клетъчната обвивка при прашецово зърно от градинска ружа /Alcea rosea/
2. Вътрешно лентовидно надебеляване на клетъчната обвивка в стъбло от тиква /Cucurbita pepo/
3. Вътрешно поресто надебеляване на клетъчната обвивка:
- прости пори в стъбло от повет /Clematis vitalba/
- дворчести пори в дървесина от бял бор /Pinus silvestris/
УПРАЖНЕНИЕ №5 – 2 ч.
ДЕЛЕНЕ НА КЛЕТКАТА. ОБРАЗУВАТЕЛНИ /меристемни/ ТЪКАНИ.
1. Митоза и митотичен цикъл в клетки на коренов връх от лук /Allium cepa/
2. Мейоза и хаплоиден хромозомен брой на лук/Allium cepa/
3. Връхна стъблена образувателна тъкан във вегетационен конус от водна чума / Elodea
canadensis/
УПРАЖНЕНИЕ №6 – 2 ч.
ПЪРВИЧНА ПОКРИВНА ТЪКАН – ЕПИДЕРМА. ОБРАЗУВАНИЯ НА ЕПИДЕРМАТА.
1. Епидерма от лист на съмни-мръкни /Tradescantia virginica/
2. Епидерма от лист на пшеница /Triticum aestivum/
3. Напречен пререз на епидерма от лист на синя перуника /Iris germanica/
4. Едноклетъчни власинки на семена от памук /Gossypium hirsutum/
5. Многоклетъчни разклонени власинки по лист на гъстоцветен лопен/ Verbascum
thapsiforme/
6. Многоклетъчни щитовидни или звездовидни власинки по лист от миризлива върба
/Eleagnus angustifolia/
УПРАЖНЕНИЕ №7 – 2 ч.
ОСНОВНИ/паренхимни/ ТЪКАНИ. МЕХАНИЧНИ ТЪКАНИ.
1. Резервна паренхима в грудки от картоф /Solanum tuberosum/
2. Въздухоносна паренхима в корен от аир /Acorus calamus/
3. Водоносна паренхима в лист от тлъстига /Sedum sp./
4. Коленхима и склеренхима в стъбло от тиква /Cucurbita pepo/
5. Склеренхимни влакна встъбло от лен /Linum usitatissimum/
6. Каменисти клетки в плод от културна круша /Pyrus sativa/
УПРАЖНЕНИЕ №8 – 2 ч.
ПРОВОДЯЩИ ТЪКАНИ
-
Концентрично перифлоемно /амфикрибално/ проводящо снопче в листна дръжка от
орлова папрат /Pteridium aquilinum/
-
Концентрично периксилемно /амфивазално/ проводящо снопче в коренище от
момина сълза /Convallaria majalis/
-
Отворено колатерално проводящо снопче в стъбло от вълча ябълка /Aristolochia
clematitis/
4. Затворено колатерално проводящо снопче в стъбло от царевица /Zea mays/
УПРАЖНЕНИЕ №9 – 2 ч.
ОТДЕЛИТЕЛНИ ТЪКАНИ
1. Външни отделителни тъкани:
- жлезисти власинки на лист от мушкато /Pelargonium zonale/
- хидатоди на лист от маслина /Olea europea/
2. Вътрешни отделителни тъкани:
- етеричномаслени лизигенни вместилища в лист от лимон /Citrus limon/
- млечни цеви в корен от лечебно глухарче /Taraxacum officinale/
- смолисти шизогенни канали в лист от черен бор /Pinus nigra/
УПРАЖНЕНИЕ №10 – 2 ч.
КОРЕН. МОРФОЛОГИЯ, АНАТОМИЯ И МЕТАМОРФОЗИ
1. Видове корени и коренови системи.
2. Морфологично устройство на млад корен от пшеница /Triticum
aestivum/
3. Първично анатомично устройство на корен от перуника/Iris germanica/
4. Залагане и действие на камбия в корен от бакла /Vicia faba/
-
Макроскопско запознаване и устройство на кореноплоди от морков /Daucus sativus/
цвекло /Beta vulgaris/ и ряпа /Raphanus sativus/
УПРАЖНЕНИЕ №11 – 2 ч.
АНАТОМИЯ НА СТЪБЛО
1. Първично анатомично устройство на стъбло при едносемеделни растения – царевица
/Zea mays/
-
Първично анатомично устройство на стъбло при двусемеделни растения – бяла
детелина /Trifolium repens/
3. Вторично анатомично устройство на стъбло от липа /Tilia sp./
УПРАЖНЕНИЕ №12 – 2 ч.
АНАТОМИЯ НА ЛИСТ
1. Гръбно – коремно устройство на лист от японски чашкодрян /Euonymus japonika/
2. Еднаквостранно устройство на лист от синя перуника /Iris germanica/
3. Устройство на лист от ливадна власатка /Festuca germanica/
4. Устройство на игловиден лист от бял бор /Pinus silvestris/
УПРАЖНЕНИЕ №13 – 2 ч.
СЕМЕ И ПОКЪЛВАНЕ
1. Семе – устройство и съставни части, анатомия.
2. Апогейно и хипогейно покълване при фасул и леща.
ІІІ.3.СЕМИНАРНИ ЗАНЯТИЯ- 5 часа -
Семе – части на цвета, симетрия, цветни формули. Прости, сложни и съставни съцветия.
-
Плод. Класификация на плодовете.
ІІІ.4.ФОРМИ НА ИЗВЪНАУДИТОРНА РАБОТА – 65 часа
ІІІ.4.1. Учебни практики – 15 часа
Морфология на корен, стъбло и лист. Метаморфози на корен, лист и стъбло. Видове плодове. Разпространение на семена и плодове -–автохория, хидрохория, анемохория и зоохория.
ІІІ.4.2. Разработка и защита на реферат
-
Подготовка и предаване на морфологичен хербарий – 10часа
-
Подготовка и защита на реферат на тема: - 5 часа
“Основни различия във вегетативните и генеративни органи на едносемеделни и двусемеделни растения.”
ІІІ.4.3. Самоподготовка /за текущия контрол и изпита/ - 30 часа
ІV.ТЕХНОЛОГИЯ НА ОБУЧЕНИЕТО
Лекционното обучение по ботаника се провежда чрез актуализация на класическата форма за университетско преподаване в съответствие със съвременните изисквания. Актуализацията е направена в няколко направления: максимална редукция на второстепенните теми и въпроси, подчиняване информацията на изискванията на професионалното направление, акцентиране на входните и изходни връзки с изучаваните технологични дисциплини, възможно най-пълно онагледяване и акцентиране върху бъдещите и стратегически проблеми свързани с използваните растителни ресурси, екологичните проблеми и др.
За онагледяване в лекциите широко се използват цветни табла, таблици, диапозитиви и щрайхпроектори.
Лабораторно практическите упражнения са подчинени строго на основната концепция: максимално освобождаване от теоретичните въпроси и активна самостоятелна работа. В упражненията широко се използват цитологични, анатомични и ембриологични препарати, сбирки от живи и хербаризирани растения, самостоятелна работа с определителите, микроскопите и лупите.
След провеждане на учебната практика всеки студент изготвя Морфологичен хербарий от 50 листа.
Заверката на семестъра се извършва на базата на редовност на участие в занятията, предсавяне на морфологичната сбирка, и заверена учебна практика.
Изпитът е писмен.
V. ПРОГРАМА /КОНСПЕКТ/
по Анатомия и морфология на растенията
кат. Ботаника
-
Устройство и съставни части на растителната клетка.
-
Типове клетъчна организация.
-
Цитоплазма – физични свойства, химичен състав и строеж.
-
Ядро – обща характеристика, химичен състав, строеж и функции.
-
Хромозоми – строеж и функции.
-
Пластиди и митохондрии - строеж и функции.
-
Физиологично активни вещества – видове и характеристика.
-
Вакуоли и клетъчен сок.
-
Включения в пластидите.
-
Устройство на клетъчната обвивка.
-
Нарастване на клетъчната обвивка.
-
Изменения в химичния състав на клетъчната обвивка.
-
Митоза.
-
Мейоза.
-
Образувателни тъкани - видове и характеристика.
-
Паренхимни тъкани - видове и характеристика.
-
Първична покривна тъкан –епидерма и образуванията и.
-
Вторична покривна тъкан – корк.
-
Механични тъкани - видове и характеристика.
-
Дървесинна проводяща тъкан – ксилема.
-
Ликова проводяща тъкан – флоема.
-
Проводящи снопчета –видове и характеристика.
-
Отделителни тъкани - видове и характеристика.
-
Морфология на корена.
-
Метаморфози на корена.
-
Първично и вторично анатомично устройство на корена.
-
Морфология на стъблото.
-
Метаморфози на стъблото.
-
Първично анатомично устройство на стъблото.
-
Вторично анатомично устройство на стъблото.
-
Морфология на листа.
-
Метаморфози на листа.
-
Анатомично устройство на листа.
-
Размножаване на растенията.
-
Устройство на цвета.
-
Съцветия – видове и характеристика.
-
Развитие на мъжкия гаметофит.
-
Развитие на женския гаметофит.
-
Опрашване на растенията.
-
Оплождане при растенията.
-
Морфологично и анатомично устройство на семето.
-
Плод – строеж и класификация.
-
Разпространение на плодовете и семената.
VІ. ЛИТЕРАТУРА
БОТАНИКА І ч. – АНАТОМИЯ И МОРФОЛОГИЯ НА РАСТЕНИЯТА
ОСНОВНА
-
Анатомия и морфология на растенията – Д.Терзийски, М.Попова, Ил.Чешмеджиев, 1998.
-
Ръководство за упражнение по Ботаника – Г.Стойчев, К.Кожухарова, А.Николова, Хр.Анастасов, 1997.
-
Ръководство за учебна практика по Ботаника – М.Попова, Ил.Чешмеджиев, Г.Стойчев, 1992./1999 /.
ДОПЪЛНИТЕЛНА
-
Георгиев, Г., Е. Чакалова, 1986. Анатомия и морфология на растенията,Учебник за биолози, СУ, София, 448 с.
-
Данаилова, М. и др., 1980. Атлас ультраструктуры растительных тканей, Петрозоводски.
-
Димитров, Ст., Д.Делипавлов, М.Попова, Ив. Ковачев, Д.Терзийски, Ил.Чешмеджиев, 1988. Ботаника, Учебник за студентите от ВСИ, Земиздат, София.
-
Есау, К., 1969. Анатомия растинии, Москава.
-
Есау, К., 1980. Анатомия семеных растении, кн. 1 и 2, Москва.
-
Нинова, Д., Д.Воденичаров, 1976. Ръководство за самостоятелна подготовка по анатомия и морфология на растенията, изд. Наука и изкуство, София.
-
Нинова, Д., 1995. Анатомия и морфология на растенията, 320 с.
-
Хражановский, В.Г., 1982. Курс общей Ботаники, т.5, Москва, изд. Высшая школа.
-
Fahn, A. Plant Anatomy, Pergamon press, 1982.
-
Kansmann, B., U. Schiever, 1988 . Funktionale Morphologie und Anatomie der Pflanzen,Tene, pp 465.
-
Cutter, E., 1978. Plant Anatomy. Part I. Cells and Tissues. Second Edition. W.Clowes end Sous, London.
-
Анели, Н.А., 1975. Атлас эпидермы листа, Тбилиси, 108.
-
Воденичаров, Д., 1969. Размножаване на растенията, С.,217 с.
-
Жизнь растении, т. 1, 3, 4, 5, Москва, 1974, 1977, 1978, 1980.
-
Ролан, Ж.К., 1978. Атлас по биологии клетки, М., 119 с.
-
Тахтаджан, А.Л., 1954. Вопросы эволюционной морфологии растении, Ленинград, 214 с.
-
Терзийски, Д., Ст. Карагеоргиев, 1989. Основи на електронната микроскопия, ВСИ, Пловдив.
-
Тутаюк, В.-Х., 1980. Анатомия и морфология растении, М., 317 с.
-
Хражановский, В.Г.,1979. Практический курс общей ботаники, М., 423 с.
-
Metcalfe, C., L.Chalk, 1950. Anatomy of Dicotyledons, Oxford, pp 724.
-
Strasburger, E., 1978. Biology, Belmont, pp 1080.
СЪСТАВИЛ:
/ Гл.ас. д-р К.Кожухарова /
Сподели с приятели: |