Лекции за дзен-будизма I. Изток и Запад

Изтегляне 2.58 Mb.

страница	9/10
Дата	25.11.2017
Размер	2.58 Mb.
	#35352
Тип	Лекции

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

Послеслов на преводачите

Превеждайки тази книга заедно с моята приятелка Даниела се изправихме пред доста трудности, но благодарение на огромното си желание и ентусиазъм се справихме. Искам да отбележа че главната заслуга за превода е нейн, тъй като моята роля на преводач беше доста зависима от нейните проверки, защото не разбирам много руски. Превода от моя страна беше осъществен с програма от руски на английски, но щеше да бъде несъвършен ако не познавах материята, която превеждах. Лично аз се заех с превода на втората част на книгата за Ерих Фром. Искам да кажа на читателя, че тази книга представлява един синтез на западното и източното мислене и смятам че е уникална по своята същност, както и това че я няма преведена на български език което още повече допринася за уникалността. Трябва да кажа че тази книга не може да се чете неконцентрирано, нито за почивка, тя не се чете с очи, а с душа. Лекциите на Сузуки представляват едно кратко представяне на дзен-будизма което, за да се разбере трябва да се отърсим от мисленето си. Въпреки че нямам никакъв опит с дзен-будизма мисля че мога да дам само някакви “насоки” за това което трябва да се чете. В случая разказите и самия текст така са структурирани, че да има определено много голям смисъл, който обаче не може да се схване, ако решим да разсъждаваме, разбира се, може мисленето да е помощен инструмент, но не и цялостното средство за разбиране на тази книга. Ерих Фром и Ричард де Мартино някъде са дали допълнителни обяснения за това какво е дзен, но аз предлагам на читателя сам да се опита да разбере книгата. Дзен наистина е едно силно заинтригуващо учение, в което няма и помен от авторитет и може да изглежда наистина странно държанието на наставника дзен или думите на самия Сузуки, но по-друг начин няма как да се предаде сатори, няма как да се разкрие, защото сатори е усещане, то не е дума или чувство. Искам да кажа че книгата не претендира да ни дава каквито и да било отговори, защото те самите са в нас, тя просто ни дава това което още не е развито в нас и то по един красив, символичен начин. Казвам това с уговорката, че дзен не може да се опише с думи, именно заради това трудно се разбира книгата. Нека всеки от вас намери сам смисъла на книгата и това което тя казва, избора е във вас само трябва да го направите.

Колкото до Ерих Фром той пише на малко “по-достъпен” език, но това не нарушава уникалността на онова което изложил като идеи. Имайки предвид прочита на по-голямата част от литературата му бих казал че това което пише тук е слабо застъпено в неговите книги с малки изключения. Като студент по психология мога да кажа че неговото творчество е много слабо застъпено при изучаването и от което смятам, че губи само тя. Неговите книги, както и тази, са написани на достъпен език, нямащ нищо общо със сложните “научни” формулировки на професори и академици по психология. За съжаление днешната психология се е преобразила до неузнаваемост, в нея се прикрива манипулацията на хората под невинните думи “управление на масите” или манипулация над човек – под думите “терапевтично взаимодействие”. Сегашните психолози не “лекуват”, те приспособяват към обществото. Въпреки че Ерих Фром е писал преди около половин век същото важи и досега. Както той беше казал: “Историята е доказала, че правото не е на страната на управляващите, а на страната на тези, които говорят истината”. Замисляйки се наистина Фром е труден да се разбере без да се чете с отворено сърце, без човек да иска го разбере с цялата си душа и сърце. Ако човек го направи ще види истината, трудно, но ще я види, ще разбере това което изглежда невидимо в книгите му. Но за да стане това човек наистина трябва да се постарае да контролира, ако се изразя с термина на Съливан, паратаксалните си изкривявания, да се опита да се анализира, да медитира и както се казва в дзен да излезе от своята предистория и да започне да твори своята история. Искам да спомена че да имаш пари, слава и богатство е несъвместимо с това “да бъдеш”. Има още един детайл, който смятам че трябва да се отбележи и това е любовта. Толкова много я желаем, готови сме да обиколим света, да копаем докрая на живота си, за да я намерим, но изобщо не се замисляме, че тя е в нас, че колкото и да я търсим навън никога няма да я намерим. Всъщност ако мога да бъда по-точен няма такова нещо като любов, има само акт на обичането, акт в който двама стават един и при това са пак двама, да обичаш означава да излезеш от себе си и да влезеш в другия като у дома без да се страхуваш, че можеш да изгубиш себе си, да обичаш означава да изживяваш във всеки един момент своята цялост, своята активност, своя отговор към света и към другите. Да не гледаш с очила на света, също както е описана една от жалките теории за любовта, където е така наречения ефект на телескопа. Тук психологията има голяма вина, че позволи така да наруши собственият си обект на изследване - човека и също се задълбочи в неговите инфантилни желания вместо да ги му покаже и “поправи”, тя гледа да удовлетворя всички негови копнежи за алчност, престиж, власт и други. Вместо да го подтикне към самостоятелно мислене и индивидуализъм, тя го накара да се приспособява към обществото. Всички си мислим “аз си имам собствено мнение”, “аз съм си индивидуален”, но това са само опити да скрием от самите себе си, това че нямаме мнение не сме индивидуалисти. Аз бих попитал читателя, конкретно, индивидуален ли е онзи, които се облича като другите, или по-точно ако всички се обличат с горе-долу еднакви дрехи, индивидуални ли са онези, които се предлагат, както казва Фром, на “пазара на личностите”, където се изискват само определени качества и външност, за да си “печеливш”. Жалко е също, че проектираме всичките си копнежи за любов и щастие върху някакъв друг човек, пренасяме чувствата си от детството, идентифицираме се с някои вместо да бъдем себе си, да не говорим, че в нашите връзки няма никакво равенство. Дори и да има, то са някакви жалки остатъци. Друго важно нещо е, че повечето връзки са сантиментални от рода на “мила ти няма от какво да се притесняваш, аз ще го направя вместо теб” или “аз ще ти реша проблема”. Не трябва обаче да забравяме че никой не може да решава вместо нас, ако го направи то това означава, че ни ощетява и не само нас, а и себе си. Както казва Фром: “Вярвам че никой не може да „спаси” своя приятел човек правейки избор вместо него. За да му помогне, той може да му посочи възможните алтернативи, с откровеност и любов, без да бъде сантиментален и без илюзии. Знанието и осъзнаването на освобождаващите алтернативи може отново да събуди индивидуално всички скрити сили и да го постави на пътя, избирайки уважение към „живота” вместо към „смъртта”, ние не трябва да се опитваме да даваме съвети, а да ги търсим, но не от другите, а от себе си. Да “питаме”, “разпитваме” себе си кое е добро, а нашата душа ще ни откликва. Трябва да се опитаме, разбира се, да избегнем рационализациите, които създаваме за себе си. Трябва да продължим напред, въпреки страха от изолация и самота, но кой не се чувства самотен, човекът е изначално самотен, а мога да кажа по-щастлив е този, който по-добре го осъзнава, защото само така той ще се опита да намери отговора на въпроса за съществуването си. И то не кой да е отговор, а неговия собствен отговор, отговор на неговата цялостна личност, откликваща и желаеща да разбере истината. Защото Паскал е казал: “Истината е толкова забулена днес, а лъжата толкова здраво утвърдена, че няма как да я познаем освен ако не я обичаме!”. Трябва да се откажем от собствените си илюзии, че сме нещо повече от другите, независимо от това дали сме природно надарени с по-голяма интелигентност или не, дали сме бели или черни, дали сме бедни или богати, високи или ниски, защото това ни пречи, така никога няма да се доближим до образеца на нашата природа, никога няма да постигнем единство със себе си и с другите. Трябва, както казва Фром, да изживеем парадокса, че сме най-великото същество във Вселената, но същевременно не сме нищо повече от едно стръкче трева или една мравка. Трябва да уважаваме живота като такъв, а не да го унищожаваме, трябва да се стремим да бягаме към себе си, а не от себе си. Както казва Сузуки: “Всички сме художници на живота”, във всеки от нас живее творческото начало, способността да градим красивото. Ние никога няма да можем да пресъздадем едно цвете на картина такова, каквото е, но за художника това цвете ще е също толкова живо, колкото и другото. Четейки послеслова на руския преводач, останах недоволен от неговото изказване, въпреки че, предполагам, беше прочел достатъчно за дзен, той изобщо не оценяваше ролята му. Той просто я изкара като някаква феодална религия, което доказва само че нищо не разбира от дзен, колкото до психоанализата там също нейната цел, не мога да отрека, че той е безспорно прав, но само там където говори за общо възприетата психоанализата. А с това свое изказване той просто ми доказва, че изобщо не е разбрал теорията на Фром, или както аз предпочитам да я наричам живата му система. Ерих Фром никога не е човек, който би взел пари, за да слуша баналните и тривиални разговори, които водят пациентите с другите психоаналитици. Той самия през целия си живот се стреми да покаже на хората, че точно същата притежателна ориентация ги управлява. Човекът Фром беше до последния си час с хората, със света, със себе си. Той казва че всеки човек си има мисия и смятам че той неговата успя да си я изпълни и сега е време ние да се замислим коя е нашата мисия да се върнем обратно към пътя, от който сме се отклонили. Ще има много болка и много препятствия, но тези, които чувстваме ще сме ние, а не някои друг. Ще трябва да оставим “мисля, следователно съществувам” и да тръгнем към “преживявам, следователно съществувам”, трябва да се опитаме да не подлагаме всичко на пресмятания, съждения, логика, защото така само се затваряме повече за вътрешния си свят. Той може да бъде нашият “учител”, но трябва да го допуснем до себе си, трябва да се видим такива, каквито не сме били преди. Трябва да видим разпокъсаността си и отчуждеността си един от друг, трябва да видим колко сме чужди не само на света, а и на другите. За да видим универсалното трябва да го преживеем, трябва да си дадем възможност, дори и един-единствен шанс е достатъчен и нашите сили ще избухнат навън подобно на вулкан. Аз се питам каква е ситуацията сега. Ако мога да го кажа че днес ситуацията прилича на една картина с много оттенъци жълти, розови, сини, червени, черни, сиви и други, ние всички виждаме едни и същи оттенъци, някои виждат повече от другите, но в тези оттенъци има само някакви жалки остатъци от истински цветове, които да не са смесени с другите. Мислим че познаваме приятелите си, но това не е така, мислим че познаваме роднините си, но това не е така, мислим че познаваме и себе си, но това също не е така. Трябва да решим ние самите заслужава ли си да не се родим напълно и да умрем в някакъв период от живота си, или е по-добре да се раждаме всеки ден, да се развиваме, да придаваме смисъл на всичко и всеки, да придаваме живот на речното камъче и то също на нас, да живеем за красотата, но красотата не само на залеза, а и красотата на снега, дъжда, мъглата, на самотното цвете, на пчелата, цветчето на овошката или на малката мравка в краката ни. Разбира се че не трябва да забравяме че живота не е приказка, той е такъв, какъвто е, той не е нито добър, нито лош, ние самите го правим такъв. Както беше казал Гьоте: ”Чувствата не мамят. Мамят само съставените по тях съждения”. Ние не трябва да забравяме че живота трябва да се живее с цялата си сериозност, в него няма място за изрази от типа “сега ми се е паднало да живея”, сега в този момент, в този час, тази минута, той трябва да му дава отговор. Тук идва въпроса за смисъла на живота. Какъв е той? Има ли изобщо живота смисъл? Според мен живота има смисъл и той е да се развиеш тоест да станеш напълно самия себе си и до последната минута да не забравяш кой си. Въпреки че пълния отговор на този въпрос ще доведе до метафизични понятия, защото в така зададен въпроса никога няма да има отговор, аз смятам че смисъла му сам всеки трябва да го намери. Няма смисъл да се каже нищо повече от това, защото това вече ще е равносилно на налагане на чужда позиция. Ако търсим да се случи нещо необичайно, в такъв смисъл не може да се търси отговор, много водачи, за съжаление използват това и голямата внушаемост на човека, за да го накарат да повярва в разни авторитарни и античовешки идеологии като тази на нацизма. Всеки народ по своему си мисли че е предопределен за велики дела, но това са само празни нарцистични желания. Това се отнася и за нас българите, които се “гордеем” с толкова много неща и смятаме че един ден ще дойде някой да ни реши проблемите. Но както бях казал по-нагоре няма смисъл да чакаме някакъв момент, защото той вече е тук и ние трябва да разберем, че това именно е той. Само ние и никой друг можем да се върнем обратно към нашата национална душа и човешка природа. Трябва само да си повярваме, защото Левски е вярвал, Ботев също, те са вярвали в живота в свободата, в равенството, в братството, те не са чували за Сузуки и Фром, но са чували за любов, истина и справедливост. Искам да кажа че книгата не претендира да ни дава каквито и да било отговори, защото те самите са в нас, тя просто ни дава това което още не е развито в нас и то по един красив, символичен начин. Казвам това с уговорката, че дзен не може да се опише с думи, именно заради това трудно се разбира книгата. Нека всеки от вас намери сам смисъла на книгата и това което тя казва, избора е във вас само трябва да го направите!!!

Пламен Минчев

Настоящата книга е плод на блестящите лекции на Е. Фром, Д. Сузуки и Мартино. За превода й на български език се погрижихме аз и моят добър приятел Пламен Минчев. Преди да започна с коментара и мнението си за книгата искам да изкажа поздравленията си за ролята на Пламен в книгата. Той показа на какво е способен човек когато иска и вярва в нещо. Според мен чрез тази книга той доказа на себе си много повече отколкото би било възможно без желанието и обичта му към психологията. Поздравявам го за труда!

Книгата “Психоанализа и дзен-будизъм” е първият ми сблъсък с дзен-будизма. Започвайки превода й, сякаш навлязoх в нов етап от живота си, или по-точно открих нещо, което беше дълбоко скрито в мен и за чието съществуване не знаех. Досега бях използвала познанията си по руски език само в ежедневни разговори и учебни предмети. Книгата беше за мен нещо напълно неизвестно, не само заради специфичните термини на руски, но и заради самият Дзен. И все пак когато започнах сякаш всичко неизвестно изчезна и нещата станаха кристално ясни. Четях книгата и я чувствах по-близо до душата си от която и да е друга. Бях запленена от Дзен. Той е и загадъчен и същевременно напълно ясен. Успява да каже толкова много неща с една обикновена дума, да те накара да чувстваш само с едно изречение. За мен Дзен е едно прекрасно изкуство. В това изкуство всички са всичко. Ако кажа че наставника е четката, а ученикът – платното, това няма да е вярно, защото наставника е същото, което е и ученика, той е и четката, и платното, и боите... Въпреки, че тук е мястото аз да говоря, смятам че, за да дам най-точно определение за Дзен, трябва да го оставя той да говори.
“Един монах се обърнал към Джао-джоу:

Аз съм съвсем нов в манастира, моля дайте ми наставления.
Изяде ли си оризовата каша? - попитал Джао-джоу.
Да – отвърнал монахът.
Тогава иди си измий паничката – казал Джао-джоу. “

Дзен мондо
На тези които ще попитат “Какво означава това?”, ще кажа, че на подобен въпрос в един дзен-будистки храм, наставника би Ви отговорил с “удар с тоягата”. Питате “Но защо?”, тогава наставника би Ви отговорил по същия начин.

Въпреки, че бях възхитена от Дзен имаше нещо, което когато прочетох за първи път останах изумена. Това нещо беше “Роза е роза е роза е роза”. Тези думи ми се струваха много глупави, как можех да повярвам на такова нещо. Винаги съм смятала, че “масата не е само маса, дървото не е само дърво, цветето не е само цвете - напротив, те са много повече”. Всичко това ме накара да се замисля. Мислих дълго, лягах си с тази мисъл и ставах отново с нея, вървях по улиците, вършех си задълженията, рисувах и мислех. И след толкова мислене в един ден, за миг спрях да мисля, сякаш за този миг способността ми да мисля се загуби и ето, всичко стана напълно ясно. Започнах да се смея, смеех се на всичко и най вече на това, че не съм го видяла по-рано, че не съм го усетила по-рано, защото то може да бъде усетено с цялото ти същество и видяно с цялата ти душа. Сякаш видях чувствата на мислите си. Само в един миг видях и усетих толкова много неща и разбрах колко е просто всичко. Тук думите на Сузуки звучат много на място: “За дзен кръга си е кръг, квадрата е квадрат, но в същото време квадрата е кръг, а кръга – квадрат” За да не оставя читателя в неведение и отегчение ще поясня (поне доколкото може да се поясни), че за Дзен всичко е всичко и всичко е нищо. Казано с други думи розата е само роза и нищо повече, но същевременно е и всичко останало.

Дзен е способността да гледаш просто на нещата. Той говори просто и сякаш ние сме тези, които не могат да повярват, че всичко е толкова просто и се стремим да го усложним. Не бих казала, че Дзен е способността да не мислиш. Той е способността да мислиш в точния момент, но най вече е способността да чувстваш. Но не онова чувство, посредством което изпитваме любов, тъга, радост. Той е чувството че чувстваш. Да почувстваш розата, тревата, росата, дъгата, но да я почувстваш като чувство. Ще попитате как се чувства едно чувство. Мога да ви кажа само едно – чувствено. Изглежда ви сложно и неразбираемо? Така е защото аз ви казвам да чувствате, а вие мислите. Трудно е чувството да бъде разбрано или измислено. Можеш само да мислиш че чувстваш, но това не е самото чувство, даже това въобще не е чувство. Но в същото време можеш да чувстваш това, което мислиш. Да го чувстваш истински. Всичко може да бъде почувствано, но не всичко може да бъде измислено. Чувствайте най вече чувствата си. Чувствайте мислите си, но не измисляйте чувствата си! Не потискайте чувствата си, не потискайте емоциите си. Чувствайте и осъзнавайте чувствата си, осъзнавайте и причините за появата им.

Ако трябва да говоря на “езика на Запада” ще кажа, че Дзен е процес на сбеопознаване, себеосъзнаване. С разликата, че на Запад това се постига чрез мислене, а на Изток чрез чувстване. Не бих могла да говоря за това, коя от двете системи е “по-добрата”, ако въобще могат да се сравняват. Аз лично смятам, че има и други общи черти между будизма и психоанализата, които не са споменати в книгата. Една от тях е, че докато в Дзен, будистите отделят голямо внимание на медитацията, то на Запад се извършва почти същата практика. Всеизвестно е че психоаналитиците отделят голямо значение на сънищата, а ако се замислим, то езика на сънищата е същия като този на медитацията. Както всеки монах медитира, така всеки човек сънува. Както всеки монах може да разбере какво са му казали образите от медитацията, така и всеки човек може да разбере посланията от образите в съня си. Помощта на наставника е същата като тази на психоаналитика. Целта и на Дзен, и на психоанализата е целта на всички хора – самоопознаване. Само тук сякаш двете “течения” се разделят. Психоаналитиците смятат, че един човек не би могъл да се опознае напълно и винаги ще има нещо, което няма да му е известно. Докато в Дзен нещата стоят по друг начин, тук всеки е способен “да стигне до края”. В случая лично аз смятам, че всеки човек трябва да избере в какво да вярва, а именно в това, че човек не е способен да се самоопознае напълно или в това, че “няма невъзможни неща”. Като говоря за избор нямам в предвид да избирате между мисълта и чувствата. Казвам да си изберете в какво да вярвате. На мнение съм, че човек може да постигне чудеса, ако използва и мислите, и чувствата си. За съжаление на думи изглежда по-лесно отколкото е. Много от нас се осланят или на мислите или на чувствата си в даден момент. Рядко се случва да мислим и да чувстваме едновременно. По тази причина и поясняваме в разговорите си кое от двете говори. Казвайки “мисля че...”, показваме, че в случая мислим, а не чувстваме, същото важи и в обратната ситуация – “чувствам че...”. Ако в дадена ситуация се вгледате в чувствата и мислите си ще видите, че мислите са напълно противоположни на чувствата и обратното. Но това е само на пръв поглед, ако се вгледате внимателно ще забележите, че са почти еднакви. Отново искам да кажа, че в мисленето няма нищо лошо, но ако забележите, че чрез мисловния процес не достигате до нещо ново, или още повече се обърквате, това е само знак, че не е това начина.

Мисленето е сложно изкуство. То трябва да се прилага в точно определени моменти, не във всеки един момент. Всъщност способността да чувстваме и способността да мислим са видове таланти, които трябва да се развиват. И както всеки талант, те се развиват най-добре в ранната детска възраст, колкото повече човек става част от обществото толкова повече обществото му влияе. А това влияние се превръща в нещо като преграда за развитието на талантите, особено на тези таланти като мислене и чувстване, които са заложени у всеки един от нас. Интересното тук е че тези общи за всички хора таланти се нуждаят от индивидуално развитие, те не се развиват с чужда помощ, а само със собствени сили. Всяка помощ е до голяма степен излишна, защото всеки е способен сам да развие таланта в себе си.

У малкото дете се наблюдава съвсем ясно всичко, и чувствата, и мислите. Те са в синхрон и то усеща този синхрон, затова децата са безгрижни, защото обществото още не им е поставило границите в които те трябва да изградят живота си. Малко по малко обаче училището ни вкарва рязко в тези граници и плановете на детето от “Аз като порасна ще стана космонавт”, изчезват и на тяхно място се появава “Мисля след този клас да кандидатствам в езикова гимназия”. Колко бързо вече детето подрежда живота си по системата. Такова дете, което се замисля за бъдещето си в крак със системата е наречено амбициозно, трудолюбиво и т.н., а какво става ако някое дете не желае да учи, то е глупаво, несхатливо и с провалено бъдеще. Никой не смее да се опълчи срещу тази система. Така виждаме, че всички ни чака едно и също – раждаме се, учим, създаваме семейство, работим, умираме. Какво ли би станало, ако оставим детето само да изяви желание да учи без да му натрапваме образованието... Съгласна съм че звучи ужасяващо за много от вас, но не забравяйте, че когато човек печели едно, губи друго.

С последните редове много се отклоних от темата, което може би е знак, че ролята ми в книгата вече е свършила това което трябва. Накрая бих искала да завърша с една дзен поговорка, която срещнахме и в самата книга.Избирам нея, защото тя показва Дзен такъв какъвто само Дзен може да бъде.
“Преди човек да започне да изучава Дзен, планините са си планини, а реките – реки. След първото съзиране на истината, планините вече не са планини и реките вече не са реки. След просветлението планините отново са планини и реките – реки.”

Дзен Поговорка

Даниела Ангелова
Речник:
Куфа (Ел Куфа) – град в Ирак, намиращ се на река Ефрат, на 170км южно от Багдат. Бидейки един от първите градове в Месопотамия, Куфа е изиграл изключително важна роля в историята на Исляма. Основан е през 637г. от Са’дом ибн Аби Вакас, близък на пророка Мохамед. Той е бил управител на Куфа до 642г, когато халифа Умар ибн Хатаб по желание на жителите в Куфа назначил на неговото място Мугиру ибн Шу’бу. (Информацията е от : wikipedia.com)(Превод от руски Д.А.).
Сура (араб. سورة‎ в превод Sūrah) арабски термин за обозначение на глави от Корана. В корана има 114 сури. Сурата се състои от аяти [най-малката структурна единица на Корана, понякога се превежда като “стих”(но това е невярно от гледна точка на Пророка, който нееднократно подчертава различията между проповедите му и поезията). По конкретно аята може да се разбира като “изказване”.В Корана има 6236 аята].Критериите за разположение на сурите е по дължина, по правило следващите сури са по-кратки от предишните. И все пак този принцип не винаги се спазва и не трябва това правило да се счита за конкретно. Всички сури в Корана, освен деветата, започват със думите “В името на Аллах, Милостивия, Чистосърдечния” (араб. بِسْمِللَّهِ لرَّحْمَـنِ لرَّحِيمِ‎‎ ).(Информацията е от : wikipedia.com)(Превод от руски Д.А.).
Адепт (лат. Adeptus “спечелен”) Лице, което е било посветено в тайните на алхимията през средните векове.
Кеншо – себеосъзнаване, взиране в собствената същност.

Джирики – “твоята собствена сила”, отнася се до стремежа на човека да постигне просветление със собствени усилия.
Сатори – състояние не интуитивно просветление, по-специално – Просветлението, преживяно от Буда.
Бодхисатва – просветлен човек, който отказва да встъпи в нирвана, докато не бъдат спасени всички останали същества.
Мушин – не-съзнание (съзнание без съзнание за съзнанието), непредубеденост на съзнанието, абсолютно освобождаване от дуалистичното мислене.
Самадхи – пълна концентрация, при която изчезва разликата между субект и обект.
Шикантадза – просто седене или медитиране, при което няма нужда от спомагателни техники, като например броене на диханията.
Макьо – мистериозни видения, заблуждаващи образи или сънища, възникващи по време на медитация.
Дзендо – зала за медитация.
Докусан – лична среща между ученика и Учителя в уединената стая на Учителя; ключов елемент в школата на Риндзай.
Роши – многоуважаван учител, независимо дали е монах или мирянин, жена или мъж.
Мондо – диалог върху будизма или върху екзистенциален проблем или между учители, или между Учител и ученик.
Инка – печат на просветлението; официално потвърждение от страна на Учителя, че ученикът е завършил обучението си.
Дхарма – космическият закон, законът за човешкото битие; учението на Буда; Пътят; основното състояние на нещата. Възловата концепция в Будизма.
Карма – универсалният будистки закон за причината и следствието.
Нирвана – целта на будизма: освобождаване от кармата, потушаване на всички копнежи и терзания, осъзнаване истинската природа на съзнанието.
Дао – Пътят; източникът на действителността; истината; висшият принцип.
Праджня – интуитивна мъдрост, прозиране в пустотата или същинската природа на реалността.
Шунята – празнота или пустота, не-съществуването като истинско състояние на нещата; ключово понятие в будизма.
Хара – духовен център в човешкото тяло, намиращ се в областта на корема.
Самсара – веригата от прераждания.
"Jnāna and Vijnāna: “knowledge of the Self and realized knowledge.” Jnāna is Śabda-Brahman and Vijnāna is Para-Brahman. Another way of putting is to say that Jnāna is the narrow and straight path to God without any detours or diversions, and Vijnāna is the destination itself. Here jnāna is an acquired knowledge of the Self from all sources, but vijnāna is direct experience of God. Jnāna is to come under the magnetic influence of God and Vijnāna is to succumb to the magnetism of God. Jnāna is to know that God exists by one's inner experience; Vijnāna is to communicate and relate to God as a slave, a servant, a child, a friend, a spouse, or a devotee."

Джняна и виджняна означават съответно "знание за Аза" и "осъзнато познание". Джняна е Шабда-Брахман (Брахман-Слово, Логос), а виджняна е Върховният Брахман (Парабрахман). Друг начин за изричане на същата истина е да се каже, че джняна е тесният и прав път към Бога, без никакви обрати или отклонения, а виджняна е самото местоназначение (дестинация). Тук джняна е придобитото знание за Аза от всички източници, а виджняна е непосредственото познание на Бога. Джняна се появява под магнетичното влияние на Бог, докато виджняна означава да изпаднеш под влиянието на магнетизма Божий. Джняна е вътрешното познание, че Бог съществува, докато виджняна означава да общуваш и се отнасяш с Бога от позицията на слуга, дете, приятел, съпруг или предано отдаден.

(Информацията е от : www.bhagavadgitausa.com)
Саки буквално означава “убийствен въздух”. Майсторите на меча често споменават явлението на такъв тип. Трудно е за описание, това е вътрешно усещане, разпространяващо се над личността или обекта. Хората често казват,че мечтите са изпълнени с “убийственият въздух”, когато другите молят за благоволение, почит и даже благожелание. Обичайно това се обяснява с характера или темперамента на създаващият меч художник, а меча в Япония е не просто оръдие за убийство, а и произведение на изкуството. Саки произхожда също така от лица, които тайно или явно изказват мисли за убийство. Казват, че подобен “въздух” пари над главите на отряда войници, готови да атакуват противника.
Аната — японско обръщение («Хей, ти»).(Информацията е от: kosmos.pass.as/static/kosmos/1962/01/pg_0011.htm )
Архат - термин от будизма, означаващ този, който е достигнал Нирвана. (Информацията е от: www.occultism.biz)
“Каруна” е дума, произлизаща от санскрит, използва се също и в индуизма, и в будизма. В превод, означава всяко действие, което се предприема с цел да облекчи страданието на другите.

Каруна е път на осъзнаването - осъзнаване кои сме ние, къде сме, откъде идваме и накъде вървим; осъзнаване на кармата, освобождаване от негативната карма и трансформирането й в свободни избори, които правят живота ни по-осъзнат, и ни помагат сами да пишем съдбата си. Въоръжен с потенциала на светлата карма, човек може да поправи грешките от миналото и да бъде свободен при формирането на бъдещето. Каруна е път на божествената лечебна енергия.

Когато човек върви по пътя на просветлението, той разбира, че всичко живо е едно цяло. Поради това е съвсем естествено да насочи силата на състраданието, на вътрешната си светлина или Каруна към страдащия, тъй като ние всички сме едно. Така, както бихме искали да излекуваме собствените си рани, така би трябвало да желаем лечението и на другите. Няма граници - всичко е едно. Любовта към нас самите е любов към всичко, към Вселената. Състраданието към другия, е състраданието на Вселената. Светлината, която излъчваме към другия, е светлината, която излъчваме към всичко, е светлината на сътворението. Намерението ми да помогна на другия е намерението на Вселената да му помогне. Когато всички сме едно – няма граници, цялата светлина на всички вселени е едно цяло. И когато ние сме едно с това цяло, тогава това е и нашата светлина.

Каруна е духовен път и лечебно изкуство, целящо да събуди вътрешната светлина в човек.

Каруна лекува чрез тази вътрешна светлина, която е светлината на Бог, светлината на самото сътворение. Това е пътят на изцелението на сърцето и душата.

Каруна ни учи:

◊ “Готовността за саможертва, способността да надмогнеш инстинкта за самосъхранение в името на кауза – това е първият принцип на съзнателния живот.”

◊ “Не можеш да избягаш от тъмнината в сърцето, където и да идеш. Потърси светлина в теб, за да разбереш и победиш.”

◊ “Обяви победа в сърцето си и Вселената ще те последва.”

Учението Каруна има три направления: Каруна Шай Маян (лечение), Каруна Ки До (медитация), Каруна Алит Маян (молитва).

В Каруна Шай Маян ние насочваме божествената лечебна светлина към сърцето и душата на страдащия с намерението неговата вътрешна светлина да го води по пътя на изцелението. Това е лечение, което започва отвътре. Такова лечение е лечение на осъзнаването. Всяко друго лечение, което не произтича от душата, от вътрешната светлина, не е истинско лечение. Изцеление може да се получи и при лечение отвън, но ако липсва осъзнаване, болестта (проблема) рано или късно ще се повтори. Ето защо Каруна Шай Маян винаги успява – защото лечението извършва самата душа, а тя и нейната вътрешна светлина са част от Бога.

Каруна Алит Маян е с много по-силна енергия от рейки.

В Каруна Ки До ние се отправяме в търсене на вътрешната светлина, навлизаме все повече в нея, извървяваме пътя. Чрез медитацията ние се сливаме със светлината. Светлината не дава отговори, но пътят към светлината говори.

В Каруна Алит Маян чрез силата на словото и свещените мантри ние се отправяме в търсене на вътрешния звук - мелодията на сътворението. С молитва ние общуваме с Бога – Богът, който сме всички ние заедно. С молитва Бог общува с нас. В молитва намираме себе си. Всеки може да изучава лечебното изкуство Каруна в “БГ Рейки Алианс”. Достатъчно е само да желае да вземе живота си в ръце, да искате да помогнете на себе си и на хората.

Иван Кацаров

(Информацията е от : www.chudesa.net )

1В конференцията участваха повече от 50 психиатри и психолози от Мексико и САЩ. Повечето от тях бяха психоаналитици. Покрай публикуваните вече издания били зачетени и обсъдени следните доклади:

M. Грин; Корените на концепцията на Я. Съливан; Дж. Кирш - Ролята на аналитика в психотерапията на Юнг; И.Прогоф Психологическата динамика дзен. Понятието невроза в лечението на Юнг; К. Селвер – Сензорното съзнание и функцията на тялото; А. Станкард – Мотивация на лечението; Е. Таубер – Понятието лечение според Съливан; П.Вейш

Ние ще публикуване само три доклада, които имат непосредствено отношение към дзен-будизма, донякъде заради ограниченото място и отчасти защото без дискусиите, развиващи се около други теми и изказвания би било трудно да разберем връзката помежду им.

2 Превод Димитър Денков (превода е взет от книгата на Ерих Фром “Да имаш или да бъдеш” на издателство “КИБЕА”)

3 Превод Кристин Димитрова (превода е взет от книгата на Ерих Фром “Да имаш или да бъдеш” на издателство “КИБЕА”).

4Християните считат църквата за посредник за спасението, понеже църквата е символ на Христос – спасителя. Християните са свързани с Бога не индивидуално, а чрез Христос; Христос – това е църквата, а църквата е мястото където те се събират за поклонение пред Бог, там те отправят своите молитви за спасение към него чрез Христос. В това отношение християните се явяват групово ориентирани, тогава как в социален план изповядват индивидуализъм.

5 Силогизъм – лог. Умозаключение въз основа на две съждения.(Бел. пр)

6 Бихевиоризъм-Американско течение в психологията създадено от Джон Уотсън.Поначало то не признава съществуването на психиката,а всичко с което се занимава е човешкото поведение.(Бел. пр.)

7 Вивисекция-мед. Операция на живо същество за експериментални цели.(Бел. пр.)

8."Джняна и виджняна означават съответно "знание за Аза" и "осъзнато познание". Джняна е Шабда-Брахман (Брахман-Слово, Логос), а виджняна е Върховният Брахман (Парабрахман). Друг начин за изричане на същата истина е да се каже, че джняна е тесният и прав път към Бога, без никакви обрати или отклонения, а виджняна е самото местоназначение (дестинация). Тук джняна е придобитото знание за Аза от всички източници, а виджняна е непосредственото познание на Бога. Джняна се появява под магнетичното влияние на Бог, докато виджняна означава да изпаднеш под влиянието на магнетизма Божий. Джняна е вътрешното познание, че Бог съществува, докато виджняна означава да общуваш и се отнасяш с Бога от позицията на слуга, дете, приятел, съпруг или предано отдаден.

(Информацията е от : www.bhagavadgitausa.com)

9 Праджня - прозрение или мъдрост по отношение на същността на космоса.

10Има се в предвид филма на Акира Куросава, заснет през 1954г. и прожектиран в националните кина под името “Седемте самураи”. Под името “Великолепната седморка” в нашата страна е известна американската версия на филма на Курасава, заснета в САЩ през 1960г.

11Саки буквално означава “убийствен въздух”. Майсторите на меча често споменават явлението на такъв тип. Трудно е за описание, това е вътрешно усещане, разпространяващо се над личността или обекта. Хората често казват, че мечтите са изпълнени с “убийственият въздух”, когато другите молят за благоволение, почит и даже благожелание. Обичайно това се обяснява с характера или темперамента на създаващият меч художник, а меча в Япония е не просто оръдие за убийство, а и произведение на изкуството. Саки произхожда също така от лица, които тайно или явно изказват мисли за убийство.Казват, че подобен “въздух” пари над главите на отряда войници, готови да атакуват противника.

12 “шунята” (от санскритски "празнота", празнина"), централно понятие на будизма, дадено от "Енциклопедичен речник на източната мъдрост" (издателство "Гуторанов", 1996): "В стария будизъм се осъзнава, че всички съставени неща са празни, непостоянни, несъщностни и изпълнени със страдание.Шунята носи и пронизва всички феномени и прави възможно тяхното развитие. Впрочем от това схващане за празнотата не бива да се прави извод за обикновен нихилизъм: тя не означава, че нещата не съществуват, а само това, че те не представляват нищо повече от явления [...] Схващането на празнотата чрез мъдростта е осъществяване на нирвана."(Информацията е от : www.online.bg)

13 Rougemont D. de. Man's Western Quest P.. 50

14 Антиномия Противоречие между две взаимноизключващи се положения, които могат да бъдат еднакво правилни; Логическа антиномия-противоречие, получено в дадена теория въпреки правилното използване на обичайните правила за логически извод, които от верни твърдения водят отново до верни твърдения; Семантична антиномия – Противоречие, което е резултат на неправилната употреба на семантични понятия и на това, че не се прави разлика между обективен език и метаезик.(Бел. пр.)

15 На японски “фукатоку” , на китайски санскрит “анупалабдха”

16 Дхарма(анам) – 1)съществените характеристики, тези които правят обекта това което е; естественият закон с който нещата следват своето предназначение;2) Първо един пример. Млякото си има свои характеристики, свои специфичности. То е бяло на цвят, на вкус е леко сладко, при обикновена температура е течно и т.н. Това са проявените характеристики на млякото. Ако млякото се подкваси, то може да стане на кисело мляко. Тогава неговите характеристики се променят. Вече не е като течност вода а по скоро се е сгъстило, вкусът му се е променил, и т.н. Тези качества на млякото са били скрити в него, не са били проявени, но когато е било подквасено някой от старите характеристики на млякото биват заменени с нови. По същият начин е и с хората. Те имат определени характеристики – васани. Едни от тях са проявени, други не. Това дали човек е мъж или жена, дали е млад или стар, дали е роден и живее в България или Индия, дали е учен или прост и т.н. и т.н. това са все негови васани. Сборът от всички васани представлява кармата на човек. Във всеки даден период от време могат да се проявят само определена част от васаните. От тези васани има някой, които определят най съществената природа на този човек и тези васани определят, каква е най подходящата дейност която този човек би било добре да върши, в каква насока да вложи своите усилия. Тези васани представляват Дхармата на човек. Когато се следват се казва, че се следва законът на правдивостта. Всеки човек си има своите характеристики, своята специфичност, своите склонности. Той трябва да ги следва, да изпълнява своята Дхарма. В Бхагават Гита се казва че всеки човек трябва да следва своята собствена Дхарма, а не Дхармата на някой друг. По добре е за човек да бъде това което е отредено от неговата природа, това което отговаря на неговите васани които са проявени в момента. Ако например човек е роден и има тенденциите да бъде музикант, по добре е да стане музикант, дори и посредствен, от колкото да стане лекар например. Дори и да бъде най добрият лекар това пак е по неблагоприятно за него, от колкото да си остане посредствен музикант.

Дхармата са онези характеристики които определят предназначението на даден предмет, животно или човек, и го правят това което е, тоест определят неговата уникалност. Дхармата на отровната змия е да хапе, дхармата на лъва е да убива, дхармата на скорпиона е да жили, и т.н. и т.н. Всеки човек си има специфична Дхарма, които го различава от Дхармите на останалите хора. Нещо повече, дхармите се променят постоянно. Едни васани биват изгаряни, други васани се проявяват.

Онова което Патанджали казва е, че промяната на Васаните тоест промяната на Дхармите води към субективното чувство за време – Кала, в неговата тройна характеристика Минало, Настояще и Бъдеще.(Информацията за 1) и 2) е от : www.vyara.org ).

17 Индивидуация нем. характерното за даден индивид. При Лайбниц — същност, даваща конкретно индивидуално съществуване на всяко същество. При Юнг — процес на активизиране на индивидуалната същност, свързващ индивидуалното съзнание с колективното несъзнавано.

18Аната — японско обръщение («Хей, ти»).(Информацията е от: kosmos.pass.as/static/kosmos/1962/01/pg_0011.htm )

19 Буквално - “исъхнала стружка кал”(мръсотия);(на японски - "каншцкетцу": "кон" — сух, "ши" — "мръсотия", "кетцу" — "пръчица(стружка)"; по-китайски "хон-ши-чуе").

20 “Му-йе” на японски (“ву-ц” на китайски) означава “независим” и “гол”.”Йе” на японски (“ц” на китайски) означава както “зависим”,така и “дреха”

21 Преводът е направен по “Разказите” на Риндзай,известен като “Риндзи Року”.

22 Архат - термин от будизма, означаващ този, който е достигнал Нирвана. (Информацията е от: www.occultism.biz)

23 “Аз” в тази проповед замества “човека” (“дзен”) или,по моята терминология,”абсолютната субективност”.

24 Мирянин - този, който участва в спасителния живот на църквата.

25 Бодхисатва – 1) рел. В някои форми на будизма— висши същества, съзнателно отказали крайното Освобождение, за да помагат на духовния напредък на човечеството(Информацията е от: philosophy.evgenidinev.com).;2)Бъдещ Буда, който отлага собственото си окончателно освобождение, за да работи неуморно за благото на другите човешки същества. Най-известният Бодхисатва е Авалокитешвара, известен като Гуан-ин в Китай и Канон в Япония.(Информацията е от: www.libsu.uni-sofia.bg).

26 “То” е добавено тук,имайки се в предвид,че в оригинала на китайски подлога по принцип се пропуска.”То” тук означава “реалност”,”човек”,”личност” или “Аз”.

27 “Вие” тук се използва в значението на “Ума”,който се проявява в човека.Тези термини са взаимнозаменяеми.

28 “Неподвижност”,”чистота”,”безтегловност”,”покой” – всички те указват на състояние на съзнанието,в което равномерно биват убивани всякакъв род вълнение на мислите.Това също така се нарича “тъмната пропаст на Неведението или Несъзнателното”.Последователя на дзен трябва да се стреми с всички сили да избяга от нея,тя в никакъв случай не се явява последна цел на упражнението дзен.

29 На санскритски “авидгъя”.

30 Има три класи – висша, средна, нисша – споменават се във връзка с тяхната природна надареност или на присъщата им способност да разбират истината на будизма.

31 В китайския оригинал Аз и всички негови модификации се обозначават с “шон-шен” (на японски “сон-зо”) със значение на “горен монах”, както Риндзай се е на наричал. Тази скромна титла трябва да се има в предвид в използването на Риндзай, а не на индивида, принадлежащ на този относителен и ограничен свят, а като просветен човек, живеещ в трансцедентно царство на абсолютната субективност или пустота. Човекът, или лицето в това царство не се движи и не се държи като частично индивидуализирано същество, като психологически определено Аз или като абстрактна идея. Той е воден от своето битие или личност. Това ще стане ясно по-нататък.

32 В чантичката на странстващите монаси имало чашка.”Пълен с оборски тор съд”-това е презрителното име на монаха,очите на когото не са открили още дхармата и умът на когото е запълнен с пусти имена и лениви мисли.Последните се сравняват с екстременти – те също не бива да се натрупват в тялото.Монахът е зает със сбор от идеи,не служещи за самоосъществяване,те също били наричани “оризова чантичка” или “смрадлива кожена чанта”

33 1)“Бодхи” на тибетски означава “просветлено съзнание”(Информацията е от: www.bodhi.ru);2) Шакямуни(Буда бил наречен така след като достигнал просветление) е постигнал духовно просветление, като медитирал под дървото Бодхи.Този санскритски и палийски термин означава висшето състояние на съзнанието или пробуждането - категория, призната от повечето източни философи. Дървото Бодхи е задължителен атрибут на всички буди от всички епохи и от всички светове. Твърди се дори, че постигането на състоянието Бодхи, сиреч на духовното просветление, е възможно само близо до това дърво, което между другото съществува в действителност и се отнася към вида Aicus religiosa. За съжаление у нас то не расте, но дано поне едноименната поредица помогне на любознателния читател да стъпи на Пътя на познанието. Всеки път този Път ще бъде различен - такъв, какъвто го вижда един или друг прочут философ, съчинител, мислител или друг представител на съответната източна цивилизация.(Информацията е от: www.zstoyanov.com )

34 Коан (ко:ан,японска калка)-1)притча; кратко повествование; въпрос; диалог, който по принцип няма логически скрита истина; текстове за интуитивно разбиране.; 2)Специфично за дзен будизма явление (най вече за школата на Риндзай). Целта на коана е да придаде определен психологически импулс на ученика за да достигне просветление за разбирането на учението. (Информацията е от : wikipedia.com /превод от руски Д.А./).

35 Примери за коан:1)”Всички знаят ръкопляскането на двете ръце. А как звучи ръкопляскането на едната ръка?”;2) ”Нан-ин,японски Дзен учител,живял в периода Мейдзи, приел при себе си университетски професор. Професора дошъл при японския учител да узнае какво е Дзен. Нан-ин го поканил на чай. Той напълнил чашката на гостенина си догоре, но продължавал да сипва още. Професора наблюдавал как чашката прелива, но накрая не издържал: “Пълна е вече. По-пълна няма да стане!”. ”Също, като тази чашка – казал Нан-ин – Вие сте пълен с вашите собствени мнения и размисли. Как бих могъл да Ви кажа и обясня какво е Дзен, ако Вие преди това не изпразните Вашата чашка?”.(Информацията е от : wikipedia.com /превод от руски Д.А./).

36 Самадхи е крайната цел на йога.Това е един от последните четери етапа на раджа йога(пратияхара, дхарана, дхяна и самадхи).;Самадхи(Сама + Адхищан) е съвършенството и добродетелта в енергията на равновесието. Това е крайното разбиране в едно човешко същество, което е било напълно освободено от неискреността на търсенето и ставането, които се извършват непрестанно в разделното съзнание на тялото.В Самадхи стимулът и отговорът в съзнанието стават едно-единно движение, тъй като процесът на разделение, който нормално съществува в него остава в покой. (Помнете Исус:”Това е движение и покой!”).Самадхи е живот, както и смърт, тъй като тези неща не са две. Животът и смъртта са неотклонно съединени в Самадхи. Това не е решение, взето от умора или отчаяние. Това не е резултат на безсъзнателно желание за Самадхи.Това Самадхи е истинската същност на живота и то не изчезва дори когато тялото изпълнява определените му всекидневни задачи.Самадхи не е нещо, призовано от разделното съзнание за неговото удобство и измислена сигурност.Няма нищо, което вие (умът)можете да направите или да не направите, за да го предизвикате.Самадхи е напълно независимо, автономно.То не се подчинява на нечий призив или команда.Няма творчество ако Самадхи не отнесе всички неща, които разделното съзнание е събрало заедно, за да предпази егоцентричното си съществуване.Самадхи не е маска, покриваща или скриваща някаква реалност.Самадхи е същественото, а не какво има в Самадхи.Всички добродетели, не социалната моралност и почтителност, произлизат от него. Любовта идва от него, иначе това не е любов.Самадхи е фундаментът на добродетелността. То е тишина без нито едно семе на разделното съзнание.То е краят на всички краища.То е краят и началото на всички неща.Самадхи не може да повтори само себе си! Само паметта и нейната функция на спомняне могат да повторят това, което е било. Споменът за Самадхи не е Самадхи. Паметта е “Аз-ът”. Само пластмасовите цветя могат да се повтарят и произвеждат. Реалните цветя са свежи и уязвими.Каквото и да прави, мисълта не може да доведе до Самадхи. Мисълта, чрез осъзнаване на самата себе си без каквото и да е вмешателство от страна на ”мислителя”, трябва да затихне със свой собствен акорд без обещанието нанякаква награда или сигурност. Мисълта, разбирайки собствените си дейности,явни или скрити, се взривява в не-мисъл.Това е Самадхи, Интелигентността,Кришна.Без Интелигентността Кришна е само самозаблуждаване, само хипноза, които нямат абсолютно никакво значение,Няма интервал между сега и Самадхи; никога няма “през това време” с многото му ментални начинания.Самадхи е състояние, когато всички избори изчезват!Преминаването отвъд конфликта във всички негови варианти.Самадхи е взрив, нито причинен, нито пресметнат. Действието му не е наподобяване или сравняване. Липсата на конфликт на всяко ниво на човешките взаимоотношения е същността на Самадхи.(Информацията е от : www.elmaz.com )

37 Сатори – В основата на всички Бойни Изкуства стои една идея-боецът по пътя на своята бойна практика трябва да постигне определено психическо състояние, известно като-Сатори.Т. Дешимару посочва преживявания, характерни за сатори: “Mожете да забравите собственото си тяло и ум; да постигнете абсолютен дух, не-его (не-аз). Да постигнете хармония, да обедините небето и земята. Вътрешният ум позволява на мисли и чувства да отминават; той е напълно освободен от забикалящата го среда, егоизмът отпада. Ум и тяло, външно и вътрешно, същност и явления: тези двойки са нито двойнствени, нито противоположни, но формират едно неотделимо цяло". По време на сатори боецът изживява хармоничното единение с Великата Вселена, сливането с нея (няма празно пространство, а плътна субстанция), a притежаването на ки и нейната огромна мощ прави боецът непобедим. Единението с вселената трябва да бъде плод на напрегнато творческо търсене, неуморни усилия и дълги размишления. Японците наричат мига на това единение сатори - прозрение. Ето как описва самият професор Уешиба сатори, което постигнал след дълги години старания, умъртвяване на плътта, постене и медитация под водопади. Събитието станало през 1925 г., т. е. по времето, когато аскезата свършила и отшелникът се преселил в село Аябе.

"Веднъж, когато се разхождах в градината си, изпитах странно усещане, като че ли под мен земята започна да трепери. Някаква златна мъгла започна да се издига от нея, обгръщайки ме, и направи тялото ми леко, леко.В същата секунда с душата и тялото си почувствах светлината, и ми се стори, че започнах да разбирам езика на чуруликащите наоколо птици. Внезапно като че ли почувствах намеренията на Божеството създало Космоса. И тогава ме озари една мисъл.Бойните изкуства са любовта на Божеството. От този момент за цял живот разбрах, че отсега целият свят е мой дом, че ми принадлежат Слънцето и звездите. Високото обществено положение, славата, почестите и богатството – всичко това загуби завинаги значение за мен\". Ето какво ни споменава големият майстор и създател на Карате Киокушин - Масутацу Ояма за постигането на сатори: "Постепенно успях да премина от размисъл към отпускане, а от там - към самадхи (сатори). Тогава достигнах до състояние да чета мислите на противника без да се напрягам. Когато достигнах до такова състояние разбрах, че хората не са вече мои врагове". (Информацията е от: daobg.com (forum)).

38 Мондо(яп.мондо;букв.”въпрос-отговор,диалог”) – практика, използвана в дзен-будизма от учителите за предаване на учениците на определен импулс в разбирането на смисъла на учението и достигането на просветление. Мондо представлява вид диалог, който се провежда в бърз темп. Той се състои от въпроси и отговори, основава се на игра на думи и използване на коани.

39 Виж по-горе,а също така и книгата ми: Suzuki D. T. Living by Zen. L,1950.P.24.

40 Сутра(санскр.) – Староиндийска книга,която съдържа във вид на пословици и мъдри изречения правила за живот и за богослужение,правни и философски учения.

41 Кацу – има три значения:1.Да побеждаваш;2.Особен вид силен крясък или вик,също като киай(куац);3.Техника за оживяване или стимулиране на енергията.

42 Апория (гр. aporia) 1.Неразрешима или трудно разрешим логически проблем.; 2.Непреодолимо противоречие, безизходно положение.

43 Лизгар(гр.lisgarion) Желязна лопата за копаене; бел.

44 Лютня (рус. От ар. аl out “чаша”)муз. Старинен струнен инструмент с крушовидна форма и много струни (от 11 до 24), на който се свири с дърпане на струните с пръсти; прародител на китарата и мандолината; лаута

45 Хоон(lao language)-горещ.

46 Хотей – един от седемте богове на късмета, богатството, заможността и веселбата. Той е бил монах, който ходил по селата. Заедно с него в селото идвали радостта и веселието. Разхождал се с чувал на рамо, а когато го питали какво има в чувала, той отвръщал, че там е целият свят. Съществува поверие, че ако го пипнеш по корема 300 пъти, мислейки за най-съкровеното си желание, то непременно ще се сбъдне. В ръцете на Хотей има чувал и монети, които означават богатство и заможност.(Информацията е от : www.ruspodarky.ru) (Превод от руски Д.А.).

47 Виж рисунка номер 11 в : Suzuki D. T. Manual of Zen Buddhism. L., 1950. P. 129, където идеалният човек дзен е изобразен отиващ на пазара, т.е. в света на спасението на всички същества.

48 Снимката не е рисунката която може да се види в книгата на Сузуки(Manual of Zen Buddhism).Слагам я като пример на това за което се говори.(Рисунката е взета от : www.suveni.ru).

49 Пояснението относно термините “куфа” и “сура” можете да прочетете в речника в края на книгата.

50 Диалектика от гр. Изкуството да се води разговор, В Средновековието формална логика, при Кант-логика на привидностите, при Хегел движение на мисълта, която изхождайки от неразделността на противоположностите (теза и антитеза), ги обединява в една по-висша категория (синтези), при Маркс, развитие на реалността, чрез борбата на противоположностите.

51 Виж The Lankavatara Sutra. L, 1932. P. 38, 40, 49 ff.; Suzuki D. T. Essays in Zen Buddhism. L, 1951. Serie 3. P. 314.

52 Виж Suzuki D. T. Essays In Zen Buddhism. L., 1949. Serie 1. P. 253 ff.

53 “Речите” на Риндзай (“Риндзай Року”), съставени от учениците му, съдържат около 13 380 йероглифа и се считат за едни от най-добрите образци на събрани речи дзен, известни като “Гороку”. Сунското издание на текста, появило се в 1120 г., се явява копие с много по-ранно издание, което в крайна сметка било загубено. Виж Suzuki D. T. Studies in Zen. P. 25 ff.

Относно Банкей виж Suzuki D. T. Living By Zen P. 11 ff. Банкей бил суров противник на коана като господстващ преди пътищата на изучаване на дзен. Той бил съвременник на Хакуин, който, доколкото ни е известно, не знаел за неговото съществуване.

54 “Каруна” е дума, произлизаща от санскрит, използва се също и в индуизма, и в будизма. В превод, означава всяко действие, което се предприема с цел да облекчи страданието на другите. Каруна е път на осъзнаването - осъзнаване кои сме ние, къде сме, откъде идваме и накъде вървим; осъзнаване на кармата, освобождаване от негативната карма и трансформирането й в свободни избори, които правят живота ни по-осъзнат, и ни помагат сами да пишем съдбата си. Въоръжен с потенциала на светлата карма, човек може да поправи грешките от миналото и да бъде свободен при формирането на бъдещето. Каруна е път на божествената лечебна енергия. Когато човек върви по пътя на просветлението, той разбира, че всичко живо е едно цяло. Поради това е съвсем естествено да насочи силата на състраданието, на вътрешната си светлина или Каруна към страдащия, тъй като ние всички сме едно. Така, както бихме искали да излекуваме собствените си рани, така би трябвало да желаем лечението и на другите. Няма граници - всичко е едно. Любовта към нас самите е любов към всичко, към Вселената. Състраданието към другия, е състраданието на Вселената. Светлината, която излъчваме към другия, е светлината, която излъчваме към всичко, е светлината на сътворението. Намерението ми да помогна на другия е намерението на Вселената да му помогне. Когато всички сме едно – няма граници, цялата светлина на всички вселени е едно цяло. И когато ние сме едно с това цяло, тогава това е и нашата светлина.

Каруна е духовен път и лечебно изкуство, целящо да събуди вътрешната светлина в човек. Каруна лекува чрез тази вътрешна светлина, която е светлината на Бог, светлината на самото сътворение. Това е пътят на изцелението на сърцето и душата.

Каруна ни учи:

◊ “Обяви победа в сърцето си и Вселената ще те последва.”

Каруна Алит Маян е с много по-силна енергия от рейки.

55 Тези въпроси били такива: 1) Как се е случило така, че в писанията дзен се отдава толкова малко внимание на културните условия, организациите на обществото, благосъстоянието на човека? С това е свързан и въпроса за използването на дзен за оправдание на убийство, както се открива в бойното изкуство на владеене на меча. Няма ли в такова обръщане към Аз-а някаква опасност за равнодушие към ценностите на всеки човек? Взимат ли участие наставниците и последователите на дзен в осмислянето на социалните проблеми на нашето време?;

2) Какво е отношението на дзен относно етиката, политическите и икономически лишения, относно положението на индивида и неговата отговорност пред обшеството?;

3) Каква е разликата между сатори и християнското възвисяване? Не се ли свеждат към културните различия и начина на излагане на информация?;

4) В християнския мистицизъм има плен на еротичните образи. Има ли тяхна следа в сатори или в стадиите преди него?;

5) Има ли в дзен критерий за различаване на дългия мистичен опит от опита на халюциониращия?;

6) Интересува ли се дзен от историята на индивида, влиянието на семейството, детството, социалните институции които са повлияли на развитието на самоотчуждението у индивида? Този въпрос вълнува няколко слушатели във връзка с проблема на предупреждението за възникване на отчуждение в новото поколение по пътя на подобряване както в индивидуалното възпитание, така и в социалните институции. Ако ни е известно кое определя нарушението на здравето, то се предполага, че можем да направим нещо преди да възникне кризис у възрастния човек.

7) Има ли в дзен някакви размисли за развиващия се в детството опит, който води възрастния до просветление?

8) Изглежда че в дзен, наставника започва обучението на ученика, не обръщайки внимание на неговото собствено самоосъзнаване, а може би той просто не прави това явно и непосредствено. И все пак ако допуснем, че в дзен идват от суета, от нуждата от нов Бог, и това не се осъзнава от учениците. Ще му помогне ли намирането на пътя на съприкосновението с истината, или такъв стремеж би го превърнал в пепел? Съобщава ли наставника дзен впечатленията си от личността, за преградите,които могат да стоят на пътя й? Дори ако това не се прави – не били се облекчило достигането на целта, ако действията на наставника бяха именно такива?

9) Дава ли, според вас, психоанализата надежда за просветление на пациентите?

10) Какво е отношението на дзен към образите, които могат да се появят по време на медитация?

11) До дзен касае ли се проблема за емоционалната зрелост и самореализацията в социален план, а именно “междуличностните отношение”?

56 Адепт (лат. adeptus “спечелен”) Убеден последовател, ревностен привърженик на някое учение (За другите значения на думата можете да погледнете в речника в края на книгата)

57 Ханамичи – буквално “цветна пътека”; рампа, отвеждаща към сцената.

58 sub specie aetemitatis, лат. [суб специе етернитатис] От гледна точка на вечността.

59 Аз – “чу рай” вече ни даде отговор на всички тези размисли, но по пътя към четвъртата стъпка, към “кен чу ши”, ще разберем за Аз повече – за неговата интензивна дейност, която е не по-малко безделие. Надявам се, че това ще стане ясно заедно с петата стъпка, където ученика дзен достига крайната си цел. Там той открива себе си – невинно седящ, целият мръсен и покрит е пепел.

60 Мондо – “мон”(въпроси), “до”(отговори) (Информацията е от “Айкидо речник”: shindokan.hit.bg )

61 Виж за пример въведението на Юнг за „Дзен-будизма” Сузуки [Suzuki D. Т. Zen Buddhism. L., 1949), виж също и работата за дзен-будизма на френския психиатър Беноа (Benoi't Н. The Supreme Doctrine. N.Y., 1955). В последните години от своя живот голям интерес към дзен будизма прояви и Карен Хорни. На конференцията в Куернаваке на която бяха представени в качеството си на доклади публикувани в тази книга, явявайки се още един индикатор за голямо внимание на психоаналитиците към дзен-будизма. В Япония проблема за връзката между психотерапията и дзен-будизма, предизвиква голям интерес ( виж: Koji Sato. Psychotherapeutic Implications of Zen//Psychologia. International Journal of Psychology in the Orient. Vol. 1 1958, NO 4; As well as other clauses of this number of journal).

62 Виж работите на Сьорен Киркегор, Карл Маркс, Фридрих Ницше, а в наше време философите - екзистенциалисти Луис Мъмфорд, Пол Тилих, Е. Калер и Давид Ризмън и др.

63 Детайлното обсъждане на квазирелигиозния характер на психоаналитичното движение е направено от мен в книгата „Мисията на Зигмунд Фройд”. Виж: Fromm E. Sigmund Freud's Mission. N. Y., 1959.

64 9 октомври 1799 г. Английската фрегата Лютин отплавала с товар злато на борда от Холандия, но още в залива Зюйдерзее пред Амстердам корабът попаднал в щорм, заседнал в плитчините между две островчета, преобърнал се и потънал на неголяма дълбочина. От 200 души екипаж успял да се спаси само един човек, но по-късно и той починал. „Лютин” и неговият златен товар били застраховани в „Лойд”, който заплатил огромна сума като обезщетение. Тук явно се има на предвид пресушаването извършено, за да няма повече катастрофи като тази поради плитчините. Тоест символично се прави аналогия между разкриването на по-големи области от несъзнаваното и пресушаването на залива и разкриването на по-големи области от сушата. (Бел. пр.)

65 Freud S. Analysis, Terminable or Untenable? // Collected Papers. Hogarth Press, V. P. 316. (Курсивът е мой. — Е. Ф.). Анализата, крайна или безкрайна (Бел. пр.)

66 Ibid. Р. 351. (Курсивът е мой. — Е. Ф.)

67 Ibid. Р. 352. (Курсивът е мой. — Е. Ф.)

68 maladie du siecle от фр. Болестта на века. В случая Фром има предвид отчуждението на човека от самия себе си,от другите хора и от природата.(Бел.пр)

69 Еволюцията на човека от фиксацията към майката и бащата до пълната независимост и просветеност е чудесно описана от Майстер Екхарт в „Книга за Бенедикт”: „Първото духовно стъпало, или новия човек, по думите на св. Августин, върви по следите на добрите, благочестиви хора, но все още е като дете в прегръдките на майката. На второто стъпало, той вече не следва сляпо примера на добрите хора. Той горещо търси благоразумни поучения, божии съвет, свещени мъдрости. Обръща гръб на човека и лицето му е насочено към Бог: поставя на колене майката, усмихва се на своя небесен Баща. На третото стъпало той все повече се отделя от майката, и вече не разчита изцяло на нейната закрила. Той бяга от грижите и отхвърля страха. Сега той може безнаказано грубо и несправедливо да се изправя срещу всичко, но в това няма да намери удовлетворение. В любовта си към Бог е призван, насочил се е към вършенето на добри дела: Бог го е поставил в центъра на радостта, святостта и любовта, и затова всичко неприличащо или чуждо на Бога му се струва нищожно и жалко. На четвъртото стъпало човекът расте и се обединява в любов към Бога. Той винаги е готов за борба, изпитания, за обкръжаващите го враждебност и страдание , при това по своя воля, и ги приема с радост и охота. На петото стъпало той пребивава, живее в света, наслаждава се на висшата неизяснима мъдрост. На шестото стъпало той е променен и преобразен от вечната божествена природа. Той е стигнал до пълното съвършенство и e привлечен от знанията за постоянството на вещите и от временния живот, пренася се в образа на Бог, става син Божи. Няма повече стъпала нагоре и напред. Тук е вечният отдих и покой. Края на вътрешния и новия човек се явява вечният живот. (Цит. по: Meister Eckhart. The Book of Benedictus / Transl. by Evans C. de B. L, 1952. Т. II. P. 80-81.)

70 Тевтонските рицари berserkers идентифицирали себе си с мечки. Тези тайни общества заимстват идеята от рицарите. (Бел. пр)

71 Eliade M. Birth and Rebirth. N.Y„ 1958. P. 84.

72 Виж.: Sijoamte L. Burning Waters. L, 1957.

73 Смятам че от трите термина безсъзнателно, несъзнателно и подсъзнателно най-правилно ще е да се използват първите два, тъй като както ще се види по-нататък третото създава квалификации за структурно разположение.(бел. пр)

74 Рефлексия от лат. reflexio-отражение, Самопознание на мисленето; Размишление, самонаблюдение, анализ на собствени мисли и преживелици. (Бел. пр.)

75 Значителен стимул за моите разсъждения послужи личното общуване с д-р Уилям Волф, особено обсъждането на проблема за нейерологическата основа на съзнанието.

76 Същата идея развива Е. Шахтел в блестящата статия по повод детската амнезия “Памет и амнезия при детето” (виж.: Schachtel E. Memory and Childhood Amnesia // Psychiatry. 1947. Vol. X. № 1). Както говори самото заглавие на статията за него интерес представляват специфичните проблеми на детските амнезии, различията между категориите (“схемите”), използвани от деца и възрастни. Достигайки до заключението че “несъпоставимостта на опита в ранното детство с категории и организация на паметта на възрастния човек в значителна степен се обяснява с…конвенционализирането на паметта на възрастния човек”. На мен ми изглежда че казаното по повод детската и възрастна памет е съвършено правилно, но използваните категории са различни не толкова при детето и възрастните, но и при хората от различни култури. Още повече, че проблема се отнася не само за паметта, но и за съзнанието въобще.

77 Love от анг. език любов

78 Виж внесения голям принос в разработката на тази тема на работа на Бенджамин Уорф: Wharf В. Collected Papers on Metalmgulstics. Washington, 1952.

79 Значимостта на такива различия става напълно разбираема в английския и немския превод на Стария Завет: там, където в древноеврейските текстове за предаване на емоционалния опит, любовта се описва в смисъла на “аз съм целия погълнат от любов”, е използвано перфектно време, преводача погрешно пише “аз обичах”.(Бел. пр)

80 Аристотел. Метафизика. Кн. IV. 1005Ь, 20

81 Lao-Tse. The Tao Teh King. The Sacred Books of the East / Ed. by P. Max Mailer. L, 1927. Vol. 39. P. 120

82 Виж по-детайлен анализ на този проблем в Е. F. The Art of Loving. N.Y., 1956. P. 72 P. Е. Ф. Изкуството да обичаш 72 стр.); (Издадена на български)

83 Остракизъм- 1. Истор. Изгонване на лица, смятани за опасни, от древна Атина за 10 години. 2. Прен. Изгонване, изпращане на заточение.

Изтегляне 2.58 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10