Лекции за изпита за правоспособност 2010 г. Структура и функции на съдилищата по зсв. Триинстанционно и двуинстанционно съдебно производство
Изтегляне 2.18 Mb.
|
| Искането на обвиняемия или неговия защитник за изменение на взетата мярка за неотклонение задържане под стража се прави чрез прокурора, който е длъжен незабавно да изпрати делото на съда - чл. 65, ал. 2 от НПК.
IV. Правомощия по други въпроси на досъдебното производство Прокурорът има решаващо становище и по други конкретни действия в досъдебното производство, каквито са: - разрешаващите му функции при разпореждане с иззети веществени доказателства, преди окончателното приключване на наказателното производство - чл. 111, ал. 2 от НПК; - разрешаващи и разпоредителни функции, свързани с погребението на труп, който е бил предмет на оглед, както и в случаите на необходимост от изравяне (ексхумация) и последващо заравяне на вече погребан труп - чл. 157 от НПК; - разрешаващи функции при разпечатването на звукозапис и видеозапис, съобразно разпоредбите на чл. 239, ал. 4 от НПК. Разпечатването на звукозаписа за нуждите на разследването се допуска само с разрешение на прокурора и в присъствието на разпитания. При прослушването на звукозаписа присъства и разпитаният. - разрешаващи функции на съответния прокурор по продължаване срока за завършване на предварителното производство, с едновременно произнасяне и по мярката за неотклонение - чл. 234 от НПК. Визираните по-горе случаи на пряко или косвено упражняване на ръководство и надзор от страна на прокурора са изрично регламентирани в посочените текстове на НПК. Тези изисквания са задължителни за разследващите органи и всяко тяхно нарушаване би представлявало съществено нарушаване на процесуалните правила. Компетентност на разследващите органи На следователите и дознателите е възложено непосредственото осъществяване на цялата разследваща дейност. Те са самостоятелни субекти на процеса наред и независимо от прокурора. Изпълнявайки тази функция в досъдебното производство, те действат под ръководството и надзора на прокурора. Когато осъществяват разследващата дейност, те трябва да са обективни и безпристрастни, какъвто трябва да бъде прокурорът. С оглед на това в НПК е предвидена възможността за отвод и самоотвод на разследващите органи на същите основания, на които се прави отвод и самоотвод и на прокурора. По основателността на отвода и самоотвода се произнася съответният прокурор, на който е възложено да упражнява ръководство и надзор върху дейността им. Тъй като в хода на досъдебното производство е характерно извършването на неотложни следствени действия - оглед на местопрестъплението, претърсване и изземване, разпит на очевидци, чрез които единствено могат да се открият и запазят следите и другите веществени доказателства, в НПК е предвидена възможността до решаването на въпроса за отвеждането разследващите органи да извършват само онези действия, които не търпят отлагане (чл. 53, ал. 3 от НПК). Следствените органи са в системата на съдебната власт. Следствените служби са окръжните, в седалищата на окръжните съдилища и Национална следствена служба. Седалището на НСС е гр. София. В София има следствена служба с правомощия на окръжна следствена служба. НСС осъществява разследване по дела с особена фактическа и правна сложност на територията на страната, както и по дела за престъпления, извършени в чужбина или по искания за правна помощ от други държави както и разследване в други, предвидени от закона случаи, за което в НСС са създадени специализирани отделения. В окръжните следствени служби могат да се създават следствени отделения на териториален принцип и за разследване на определени видове дела, както и помощни звена. Националната следствена служба и окръжните следствени служби са юридически лица на бюджетна издръжка. Броят на следователите във всички следствени служби се определя от Висшият съдебен съвет. 4. ВИСШ СЪДЕБЕН СЪВЕТ – ПРАВЕН СТАТУТ, СЪСТАВ И ПРАВОМОЩИЯ - Независимостта на съдебната власт обуславя съществуването на неин върховен орган, който да е извън системата на изпълнителната или законодателната власт. Такъв орган е Висшият съдебен съвет (ВСС). ВСС е постоянно действащ орган. Той представлява съдебната власт, определя състава и организацията на работата й и управлява дейността й, но не възпрепятства независимостта на органите на съдебната власт - чл. 16, ал. 1 от ЗСВ. Той е юридическо лице със седалище в гр. София. ВСС се състои от 25 членове. Председателят на Върховния касационен съд (ВКС), председателят на Върховния административен съд (ВАС) и главният прокурор са по право негови членове. Единадесет от членовете на ВСС се избират от Народното събрание и единадесет - от органите на съдебната власт.. Изборът се осъществява до един месец преди изтичане на мандата на изборните членове. Инспекторат към Висшия съдебен съвет
Правомощия на ВСС Съгласно КРБ ВСС: - с навършване на петгодишен стаж като съдия, прокурор или следовател и след атестиране, с решение на ВСС, съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми - ВСС взема решения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи - При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.Задържането на съдия, прокурор, следовател се извършва по решение на ВСС. Чл. 30. (1) ЗСВ. За осъществяване на правомощията си, определени в Конституцията, ВСС извършва следните дейности: 1. обсъжда проекта на бюджет на съдебната власт, предложен от министъра на правосъдието, внася го в Министерския съвет за включване в проекта на Закон за държавния бюджет на Република България и контролира изпълнението му; 2. определя броя, съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, административните и апелативните съдилища по предложение на министъра на правосъдието, а на военните съдилища - съгласувано с министъра на отбраната; 3. определя броя на съдиите, прокурорите и следователите по съдилища, прокуратури и следствени органи; 4. организира и провежда конкурсите за съдийските, прокурорските и следователските длъжности; 5. определя броя на административните ръководители и на заместниците на административни ръководители за съответните органи на съдебната власт и ги назначава и освобождава, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор; 6. предлага на президента на Република България за назначаване и освобождаване председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор; 7. избира и освобождава директора на Националната следствена служба; 8. определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите; 9. проверява степента на натовареност на органите на съдебната власт; 10. извършва атестиране на съдиите, прокурорите, следователите и на административните ръководители; 11. води и съхранява кадровите дела на съдиите, прокурорите и следователите; 12. утвърждава правила за професионална етика, приети от съсловните организации на съдиите, прокурорите и следователите; 13. изисква и обобщава на всеки 6 месеца информация от съдилищата, прокуратурите и от Националната следствена служба за тяхната дейност; 14. изготвя и внася в Народното събрание до 31 май обобщен годишен доклад за своята дейност и дейността на Инспектората към ВСС, както и годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор; 15. създава и поддържа електронен публичен регистър на всички свои решения и мотивите към тях; 16. одобрява автоматизираните информационни системи, необходими за дейностите в съдебната власт, и осигурява системната интеграция и оперативната им съвместимост; 17. организира, ръководи и контролира участието на съдии, прокурори и следователи в международното правно сътрудничество, включително участието им в националната съдебна мрежа. (2) При осъществяване на дейностите по ал. 1 ВСС изисква становище на административните ръководители на съответните органи на съдебната власт, а когато те се отнасят за прокурорите и военните следователи - на главния прокурор. (3) Дейността на ВСС се подпомага от администрация. Числеността на администрацията не може да надвишава два пъти и половина броя на членовете на ВСС. (4) ВСС приема правилник за организацията на дейността си и за неговата администрация, който се обнародва в "Държавен вестник". 5. СТАТУТ НА СЪДИИТЕ, ПРОКУРОРИТЕ И СЛЕДОВАТЕЛИТЕ. ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ Съдии Съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност с решение на ВСС, въз основа на което административния ръководител издава акт за заемане на длъжността. В чл. 167, ал. 1 от ЗСВ изрично са изброени административните ръководители на органите на съдебната власт /председателят на ВКС, председателят на ВАС, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба; председател на апелативен и на военно-апелативния съд, апелативен и военно-апелативен прокурор; председател на окръжен, административен и на военен съд, окръжен и военно-окръжен прокурор и директор на окръжна следствена служба; председател на районен съд и районен прокурор/. Председателят на ВКС, председателят на ВАС и главният прокурор се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на ВСС за срок от седем години без право на повторно избиране. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение - чл. 129, ал. 2 от Конституцията. Процедурата за избор на кандидати за председател на ВКС и на ВАС и за главен прокурор се открива от ВСС, не по - рано от 2 месеца и не по - късно от 1 месец преди изтичане на мандата или в 7- дневен срок от настъпване на обстоятелство - основание за предсрочно освобождаване от длъжност. ВСС изслушва предложените кандидати и приема решение за избор на кандидат с мнозинство повече от 2/3 от всички членове с тайно гласуване. Директор на Националната следствена служба се избира по същия ред, но с мнозинство повече от 1/2 от членовете на ВСС. Назначаемост - за съдия, прокурор и следовател може да бъде назначено само лице, което има само българско гражданство; завършило е висше юридическо образование; преминало е стажа, определен в ЗСВ; придобило е юридическа правоспособност; не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление, независимо че е реабилитирано и притежава необходимите нравствени и професионални качества съответстващи на правилата за професионална етика за съдиите, прокурорите и следователите и не страда от психическо заболяване - чл. 162 от ЗСВ. Несменяемост - назначените в органите на съдебната власт съдии, прокурори и следователи стават несменяеми след навършване на петгодишен стаж на съответната длъжност и след атестиране с получена положителна комплексна оценка, последвано от решение на ВСС. В този срок се включва и прослуженото време като младши съдия, младши прокурор или младши следовател - чл. 129, ал. 3 от Конституцията, чл. 209 от ЗСВ Имунитет - при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер - чл. 132, ал. 1 от Конституцията. С последните изменения на КРБ от 2007 г., имунитетът на съдиите, прокурорите и следователите бе ограничен. При старата редакция на чл. 132 от Конституцията, съдиите, прокурорите и следователите имаха имунитет и за задържане. Те можеха да бъдат задържани само за тежко престъпление и то само с разрешение на ВСС. С отмяната на ал. 2, 3 и 4 на чл. 132 от КРБ (ДВ бр. 12/2007г.), остана само служебният имунитет. Несъвместимост - в чл. 195, ал.1, т. 1 - 7 на ЗСВ изрично са изброени длъжностите и дейностите, несъвместими с длъжност в съдебната система. Докато заема длъжността си съдия, прокурор и следовател не може да е народен представител, кмет или общински съветник; не може да заема длъжност в държавни или общински органи и институции на Европейския съюз; не може да упражнява свободна професия или друга платена професионална дейност; не може да упражнява търговска дейност; не може да е съдружник, управител или да участва в органи на търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи стопанска дейност, с изключение на професионални сдружения на съдии, прокурори или следователи; не може да получава възнаграждение за работа по договор или по служебно правоотношение с държавна, общинска или обществена организация, търговско дружество, кооперация, ю.л. с нестопанска цел, физически лица или еднолични търговци, с изключение на научна, преподавателска дейност, изработване на проекти за нормативни актове, възложени от НС или изпълнителната власт, както и за упражняване на авторски права. Съдиите, прокурорите и следователите не могат да членуват в синдикални организации извън системата на съдебната власт, не могат да членуват в политически партии или коалиции, да извършват политическа дейност, както и да участват в организации и да извършват дейности, засягащи независимостта им. Отговорност - съдиите, прокурорите и следователите, държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията отговарят дисциплинарно при: - виновно неизпълнение на служебните им задължения, - чл. 307, ал. 1 и 2 от ЗСВ. Дисциплинарните нарушения са: системно нарушаване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, извършване на действия, които неоправдано забавят производството, нарушение на правилата за професионална етика, както и извършване на действия, накърняващи престижа на съдебната власт и неизпълнение на други служебни задължения. Военните съдии, прокурори и следователи носят дисциплинарна отговорност и за нарушения, предвидени в специални закони и устави - чл. 307, ал. 3 - 4 от ЗСВ. При това дисциплинарната отговорност се носи независимо от гражданската, наказателната или административната отговорност, ако за нарушението е предвидена такава - чл. 307, ал. 5 от ЗСВ. Дисциплинарно производство се образува в срок до три месеца от откриване, но не по-късно от две години от извършване на нарушението. Дисциплинарно наказание се налага от: 1. административния ръководител - за наказанията по чл. 308, ал. 1, т. 1 и 2 на съдия, прокурор или следовател; 2. Висшия съдебен съвет - за наказанията: а) по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4 и 6 на съдия, прокурор или следовател; б) на административен ръководител или заместник на административен ръководител; 3. министъра на правосъдието - за наказанията на държавен съдебен изпълнител или на съдия по вписванията. Преди налагане на дисциплинарното наказание наказващият орган изслушва привлеченото към дисциплинарна отговорност лице или приема писменото му обяснение и събира доказателствата от значение за случая. До влизането в сила на заповедта или на решението за налагането на дисциплинарно наказание не могат да се разгласяват факти и обстоятелства във връзка с дисциплинарното производство. Дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4 и 6 на съдия, прокурор и следовател, както и дисциплинарните наказания на административен ръководител и на заместник на административен ръководител, се налагат с решение на Висшия съдебен съвет. Дисциплинарното производство се образува в 7-дневен срок от постъпване на предложението. Когато образува дисциплинарно производство, Висшият съдебен съвет чрез жребий определя от членовете си тричленен дисциплинарен състав. Членовете на дисциплинарния състав избират председател. Заседанията на дисциплинарния състав са закрити. Решенията на дисциплинарния състав се приемат с мнозинство повече от половината от членовете му. В 7-дневен срок от приемането на решението дисциплинарният състав го представя на председателстващия Висшия съдебен съвет заедно с преписката по делото за незабавното им внасяне във Висшия съдебен съвет. Висшият съдебен съвет може да отхвърли предложението за налагане на дисциплинарно наказание или да наложи дисциплинарно наказание. Решението на Висшия съдебен съвет се приема с мнозинство повече от половината от членовете му и се мотивира. За мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, както и изказаните съображения от членовете на Висшия съдебен съвет. Дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 1, т. 1 и 2/ забележка; порицание/ се налагат с мотивирана заповед на административния ръководител на съдията, прокурора или следователя, който е привлечен към дисциплинарна отговорност. Дисциплинарните наказания по чл. 308 , aл. 2 /забележка; порицание за държавен съдебен изпълнител и за съдия по вписванията/ се налагат с мотивирана заповед на министъра на правосъдието. Дисциплинарно наказание на държавен съдебен изпълнител или на съдия по вписванията се налага от министъра на правосъдието след изслушване на лицето или след предоставяне на възможност в 7-дневен срок да направи писмени възражения по направеното предложение. Чл. 308. (1) Дисциплинарните наказания за съдия, прокурор и следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител са: 1. забележка; 2. порицание; 3. намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 до 25 на сто за срок от 6 месеца до две години; 4. понижаване в ранг или в длъжност в същия орган на съдебната власт за срок от една до три години; 5. освобождаване от длъжност като административен ръководител или заместник на административен ръководител; 6. дисциплинарно освобождаване от длъжност. (2) Дисциплинарните наказания за държавен съдебен изпълнител и за съдия по вписванията са: 1. забележка; 2. порицание; 3. предупреждение за уволнение; 4. уволнение. (3) За едно и също дисциплинарно нарушение се налага само едно дисциплинарно наказание. Съдиите, прокурорите и следователите са длъжни да декларират доходите и имуществото си в Сметната палата по реда и условията на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности ВСС предоставя на Сметната палата информация за възнагражденията им, както и за промените в служебното им положение - чл. 228, ал. 1 и 2 от ЗСВ. Освобождаване - несменяемите съдии, прокурори и следователи се освобождават от длъжност само при навършване на 65-годишна възраст, подаване на оставка, при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, при трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година, както и при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт и несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 195, ал. 1 от ЗСВ - чл. 129, ал. 3 от Конституцията и чл. 165, ал. 1 и ал. 3 от ЗСВ. Срокът на предизвестието при подаване на оставка от съдия, прокурор или следовател е най - малко 6 месеца - чл. 166, ал. 1 от ЗСВ. В случай на освобождаване от длъжност поради подаване на оставка или трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година, на съдия, прокурор или следовател, придобил вече несменяемост, при следващо заемане на длъжност, несменяемостта се възстановява - чл. 129, ал. 5 от Конституцията. Административните ръководители, както и зам. -адм. ръководители се освобождават предсрочно от длъжност на основание по чл. 129, ал. 3 от КРБ, а именно: навършване на 65 години, подаване на оставка, влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление; трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от 1 година и тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, накърняващи престижа на съдебната власт - чл. 175, ал. 1 от ЗСВ. Друго основание за предсрочно освобождаване от длъжност като административен или зам.- адм. ръководител е и освобождаването на лицето от длъжност като съдия, прокурор или следовател на основанията на чл. 129, ал. 3, т. 2 - 5 от Конституцията - чл. 175, ал. 2 от ЗСВ. Предложение за предсрочно освобождаване от длъжност на административен ръководител, както и на негов заместник, с изключение на председателя на ВКС, председателя на ВАС и главния прокурор, се прави в писмена форма (чл. 175, ал. 3 от ЗСВ): а) не по-рано от два месеца и не по-късно от един месец преди изтичане на мандата или навършване на 65-годишна възраст; б) в срок три дни от узнаването на обстоятелствата по чл. 129, ал. 3, т. 2 - 5 от ЗСВ. Предложенията се правят от лицата по чл. 38, ал. 2 и ал. 3 от ЗСВ пред Комисията по предложенията и атестирането към Висшия съдебен съвет - чл. 38, ал. 1- 3 от ЗСВ. Комисията обсъжда предложенията и ги внася за разглеждане във Висшия съдебен съвет с мотивирано писмено становище - чл. 38, ал. 5 от ЗСВ. Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи е постоянна комисия, която ВСС избира от своя състав - чл. 37, ал. 1 от ЗСВ. Основанията за предсрочно освобождаване на председателя на ВКС, председателя на ВАС и Главния прокурор, регламентирани в чл. 129, ал. 3 от Конституцията, се установяват от Висшия съдебен съвет с решение, прието по реда на чл. 173 от ЗСВ, след което на Президента на РБ се предлага освобождаването им - чл. 175, ал. 5 от ЗСВ. Съдиите, прокурорите и следователите, които не са станали несменяеми, могат да бъдат освободени и на следните основания: когато ВСС е приел решение за отказ за придобиване на несменяемост; дисциплинарно уволнение; завръщане на замествания; възстановяване на работа на незаконно уволнен - чл. 165, ал. 1, т. 5, 6, 8 и 9 от ЗСВ. Изтегляне 2.18 Mb. Сподели с приятели:
|