Лекции за изпита за правоспособност 2010 г. Структура и функции на съдилищата по зсв. Триинстанционно и двуинстанционно съдебно производство
Изтегляне 2.18 Mb.
|
| Най-късно на следващия ден след предаване на решеното дело в деловодството службата изготвя и изпраща обявления на страните, за което прави отбелязване върху решението.
Ако някое дело бъде изгубено или унищожено преди изтичане на срока за пазенето му, по нареждане на председателя на съда то се възстановява. За целта се съставя акт от съдебния администратор и се използват всички книжа, отнасящи се до делото, които се намират в съда, в други учреждения и у страните. След като се приключи събирането на материалите и се съставят проектите за възстановяваните книжа, съдът в открито заседание с призоваване на страните се произнася по възстановяването с определение, което подлежи на обжалване по общия ред. Когато несвършено наказателно дело от общ характер не може да се възстанови, съдът с определение предлага на органите на предварителното производство да проведат ново разследване. Достъп до информация Съдебната администрация е длъжна да осигурява откритост, достоверност и пълнота на информацията, събирана и съхранявана от районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища. Страните по делата, техните представители и адвокатите осъществяват правото си на достъп до информацията в производствата по реда на процесуалните закони. Лицата, които не са страни по делото, имат правата по ал. 2 при наличие на законен интерес, заявен с мотивирана писмена молба. Справки по движението на делата се дават незабавно. Справки по движението на делата се дават и чрез средства за отдалечен достъп. Страните, техните представители и адвокатите се запознават с делата в помещенията на деловодството или в стая за четене на делата. Копия от приложените към делата книжа се издават в деня на поискването от служба "Деловодство". По писмена молба служба "Деловодство" издава съдебни удостоверения, преписи и извлечения от приложените към делата книжа в деня на постъпване на молбата или най-късно на следващия ден след разрешение на съдията докладчик. В деня преди съдебното заседание делата са на разположение на страните, техните представители и адвокатите. Достъпът до класифицираните материали по делото се предоставя при спазване на принципа "необходимост да се знае" и при наличието на следните предпоставки: извършено проучване за надеждност (респ. издадено разрешение за достъп до съответното ниво на класификация на информацията); преминато обучение в областта на защитата на класифицираната информация. 9. АДВОКАТУРА. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА АДВОКАТА Упражняването на адвокатската професия е дейност, предвидена в Конституцията , за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Тя се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка. При упражняването на адвокатската професия адвокатът се ръководи от законните интереси на клиента, които е длъжен да защитава по най-добрия начин със законни средства. Адвокат може да бъде само лице, положило клетва и вписано в регистъра на адвокатската колегия. Всеки дееспособен български гражданин може да стане адвокат, ако отговаря на следните условия: 1. да има завършено висше юридическо образование; 2. да има придобита юридическа правоспособност; 3. да има най-малко две години юридически стаж; 4. да е положил предвидения в този закон изпит, освен в случаите на чл. 6, ал. 3 ; 5. да притежава необходимите нравствени и професионални качества за упражняване на адвокатската професия. Придобилият юридическа правоспособност, който няма две години юридически стаж, може да упражнява дейност като младши адвокат при условията на Закона за адвокатурата. Не може да бъде адвокат: 1. осъденият като пълнолетен на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер; 2. лице, поставено под запрещение или страдащо от душевна болест, която представлява трайна пречка за упражняване на адвокатската професия. Кандидатът за адвокат подава молба до адвокатския съвет за приемане в адвокатската колегия, като прилага съответните документи. Решението или мълчаливият отказ на адвокатския съвет могат да се обжалват от кандидата и от контролния съвет чрез адвокатския съвет пред Висшия адвокатски съвет в 14-дневен срок от съобщението. Жалбата се изпраща от адвокатския съвет на Висшия адвокатски съвет в 3-дневен срок от постъпването й. Висшият адвокатски съвет разглежда жалбата по същество и се произнася с решение в едномесечен срок от постъпването й. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ. Решението или мълчаливият отказ на Висшия адвокатски съвет подлежи на обжалване от кандидата и от Висшия контролен съвет в 14-дневен срок от получаване на съобщението или от изтичането на срока по ал. 4 пред Върховния касационен съд. Жалбата се подава чрез Висшия адвокатски съвет, който в тридневен срок изпраща цялата преписка на Върховния касационен съд. Върховният касационен съд разглежда жалбата в тричленен състав, в открито съдебно заседание с призоваване на кандидата и представител на Висшия адвокатски съвет и се произнася с решение, което е окончателно. Изпитът се провежда в две сесии годишно пред комисия, определена със заповед на председателя на Висшия адвокатски съвет в състав: петима членове адвокати, от които поне двама са хабилитирани преподаватели или научни работници по правни науки. Председателят на комисията е представител на Висшия адвокатски съвет. Успешно издържалите изпита и лицата се вписват след полагане на клетва. В 14-дневен срок след полагане на клетвата адвокатът се вписва в регистъра на адвокатската колегия и в Единния регистър на адвокатите при Висшия адвокатски съвет. След вписването в 14-дневен срок адвокатският съвет издава на всеки адвокат карта по образец, установен с решение на Висшия адвокатски съвет. Правоспособен юрист с юридически стаж под две години, който отговаря на изискванията по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5 от ЗА , спрямо когото не съществуват пречки по чл. 5 , може да бъде вписан като младши адвокат въз основа на решение на адвокатския съвет. Към адвокатските колегии се създава регистър на младшите адвокати. След изтичане на две години младшият адвокат придобива правата на адвокат, освен ако не са възникнали пречките по чл. 5 и му се издава карта на адвокат. Адвокатът временно преустановява упражняването на адвокатската професия, когато бъде избран на длъжност, която е несъвместима с упражняването на адвокатската професия, както и поради болест или друга основателна причина. При временно преустановяване упражняването на адвокатската професия адвокатът заплаща вноските към адвокатския съвет и Висшия адвокатски съвет, освен в случай на преустановяване поради болест. Временното преустановяване на упражняването на адвокатска професия, както и възобновяването му се вписват в регистъра на адвокатската колегия и в Единния регистър на адвокатите въз основа на заявление на адвоката. Упражняването на адвокатската професия включва: 1. устни и писмени консултации и становища по въпроси на правото; 2. изготвяне на всякакви книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от клиента работа; 3. представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби, както и пред физически и юридически лица. Пред ВКС и ВАС страните могат да бъдат представлявани и защитавани от адвокати с най-малко 5-годишен юридически стаж. Адвокатът представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно. Упълномощаването пред съд може да бъде извършено и устно в съдебното заседание. В този случай упълномощаването се вписва в протокола от съдебното заседание. Адвокатът може въз основа на устно упълномощаване да извърши неотложни действия, когато това се налага за запазването на правата и законните интереси на клиента. Тези действия следва да бъдат потвърдени писмено от упълномощителя. Има право да преупълномощава друг адвокат с правата по първоначалното пълномощно със съгласието на клиента. Адвокатите могат да образуват адвокатско дружество. Адвокатското дружество е юридическо лице. Адвокати и адвокатски дружества могат да обединяват дейността си чрез договор за съдружие. Договорът се сключва в писмена форма и се регистрира в адвокатския съвет. В договора се посочва задължително общ адрес на съдружниците, който има значение и на съдебен адрес. Към окръжните съдилища се води регистър на адвокатските дружества. Адвокатите членуват в адвокатска колегия. Адвокатската колегия е юридическо лице и се състои от вписаните в регистъра й адвокати. Висшият адвокатски съвет с решение определя районите и седалищата на адвокатските колегии, както и тяхното преобразуване и закриване. В съдебния район на един окръжен съд има една адвокатска колегия. По изключение с решение на Висшия адвокатски съвет в района на един окръжен съд може да се определи седалище и на повече от една адвокатска колегия. Органи на адвокатска колегия са: общо събрание, адвокатски съвет, контролен съвет, дисциплинарен съд и председател на адвокатската колегия. Адвокатските съвети водят регистри на адвокатите, младши адвокатите, адвокатските сътрудници, адвокатските дружества и на чуждестранните адвокати, допуснати да упражняват адвокатска професия на територията на Република България под наименованието в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност. Правилата за водене на регистрите се определят с наредба на Висшия адвокатски съвет. Адвокатурата има висши органи. Това са: Общото събрание на адвокатите от страната, Висшият адвокатски съвет, Председателят на Висшия адвокатски съвет, Висшият контролен съвет, Висшият дисциплинарен съд. Висшият адвокатски съвет води единни адвокатски регистри за адвокати, за младши адвокати, за адвокатски дружества и за чуждестранни адвокати. Правилата за водене на регистрите се определят с наредба на Висшия адвокатски съвет. В единните регистри се вписват предвидените в закона обстоятелства въз основа на данни от регистрите на адвокатските съвети. Права и задължения Пред съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната адвокатът е приравнен със съдията по отношение на дължимото му уважение и му се дължи съдействие като на съдия. Ако на адвокат при или по повод упражняване на професията не е оказано дължимото уважение и съдействие, адвокатският съвет по негово искане или по свой почин оправомощава един от членовете на колегията да извърши проверка по случая заедно с представител на съда, органа на досъдебното производство, административния орган или служба. Адвокатът има свободен достъп и може да прави справки по дела, да получава копия от книжа и сведения с предимство в съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната и навсякъде, където е необходимо, само въз основа на качеството си на адвокат, което удостоверява чрез представяне на адвокатска карта. Адвокатът в кръга на работата си има право да заверява преписи от документи, които са му предоставени във връзка или по повод защитата на правата и законните интереси на негов клиент. Пред съда и органите на досъдебното производство, както и пред всички други органи те имат силата на официално заверени документи. Адвокатските книжа, досиета, електронни документи, компютърна техника и други носители на информация са неприкосновени и не подлежат на преглеждане, копиране, проверка и изземване. Адвокатът не може да бъде разпитван в процесуално качество относно: разговорите и кореспонденцията му с клиент; разговорите и кореспонденцията му с друг адвокат; делата на клиент; факти и обстоятелства, които е узнал във връзка с осъществяваната защита и съдействие. Адвокатът има право да се среща насаме с клиента си, включително когато той е задържан под стража или лишен от свобода. Защитникът не може да се откаже от поетата защита, освен ако стане невъзможно да изпълнява задълженията си по независещи от него причини. В последния случай защитникът е длъжен да уведоми подзащитния си, за да може той да организира защитата си. Повереникът може да се откаже от поетата защита по уважителни причини, като уведоми за това доверителя си. Адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. При липса на договор, по искане на адвоката или клиента адвокатският съвет определя възнаграждение съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет. За вземанията си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски, той може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от ГПК, независимо от техния размер. Адвокатът има право да удържи от постъпилите от или за неговия клиент средства сумата за своите разходи, доколкото те не са покрити от получени аванси, но е длъжен да представи отчет на клиента. Адвокатът се ръководи от върховенството на закона и е длъжен да защитава правата и законните интереси на клиента си по най-добрия начин. Длъжен е точно да осведоми своя клиент за неговите права и задължения. Длъжен е да бъде безкористен и независим при изпълнение на професионалните си задължения. Той е длъжен да не допуска въздействие и влияние при осъществяване на дейността си както от неговите лични интереси, така и от трети лица и техните интереси. Адвокатът е длъжен да има кантора в населеното място в района на адвокатската колегия, чийто член е. Адресът на кантората се заявява за вписване в адвокатския съвет. Длъжен е да влиза в съдебното заседание облечен с тога, изискванията за която се определят с решение на Висшия адвокатски съвет. Адвокатът не може да бъде повереник или защитник на страна по дело, по което е бил съдия, съдебен заседател, прокурор, следовател или е съпруг, роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател по делото. Не може да представлява или защитава едновременно и двете страни по делото, както и да приема едно и също дело от едната и от другата страна последователно, освен когато страните нямат противоречиви интереси и са дали своето съгласие. Той не може да представлява или да защитава една от страните и тогава, когато по същото дело е давал съвети на другата страна. Съдружниците адвокати не могат да представляват или да защитават и двете страни. Адвокат, който е вписан в Националния регистър за правна помощ, е длъжен да осъществява правна помощ по реда на Закона за правната помощ , когато е определен за това. Адвокатът е длъжен да пази тайната на своя клиент без ограничение във времето. Няма право като свидетел да разкрива обстоятелства, които са му били поверени в качеството му на такъв от негов клиент или от друг адвокат относно клиент. Длъжен е да пази книжата по делата, по които е бил повереник или защитник, в продължение на 5 години от приключването им. Адвокатът е длъжен ежемесечно да заплаща дължимите вноски към адвокатския съвет и към Висшия адвокатски съвет. При напускане на колегията той е длъжен да уведоми писмено адвокатския съвет, за да бъде заличен от списъка след внасяне на дължимите вноски към адвокатската колегия и Висшия адвокатски съвет, както и да обяви начина, по който е приключил изпълнението на задълженията си по поверените му дела. Едновременно с уведомлението адвокатът връща адвокатската си карта. Застрахова се за времето на своята професионална дейност за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения. Адвокатското дружество е длъжно да застрахова поотделно всеки от съдружниците си. За неизпълнение на задълженията си адвокатът и младши адвокатът носят дисциплинарна отговорност. Дисциплинарно производство се образува с решение на адвокатския съвет или на Висшия адвокатски съвет при писмено съобщение от държавни органи, юридически или физически лица, както и авторски публикации в медиите, в които се съдържат достатъчно данни за извършено дисциплинарно нарушение. 10. ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ИСК. ДЕЙСТВИЯ НА СЪДА ПО ПРОВЕРКА НА ДОПУСТИМОСТТА И РЕДОВНОСТТА НА ИСКОВАТА МОЛБА Предявяването на иска става с постъпването на исковата молба в съда. Освен с първоначалната искова молба страните могат да предявят и други искове за общо разглеждане с първоначалния чрез предявяването на инцидентен установителен, насрещен или обратен иск, чрез предявяване исковете на главно встъпилото лице. Съобразно с диспозитивното начало съдът дължи защита само ако бъде сезиран, което по правило става с подаването на искова молба. Исковата молба трябва да е съставена на български език в писмена форма. В нея ищецът следва да посочи съда (чл. 127, ал. 1, т. 1 от ГПК), името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако има такива, както и единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива (чл. 98, ал. 1, б. "б" от ГПК). Искова молба, в която са посочени само представителите на ответниците, но не и самите ответници, е нередовна. Особено съществени елементи на исковата молба са нейното основание и петитум. Съгласно т. 4 на чл. 127 ал. 1 от ГПК, ищецът е длъжен да посочи в исковата си молба обстоятелствата, на които се основава искът. Задължение на ищеца е да посочи фактите, а не да направи правна квалификация на иска. Ако от изложеното в исковата молба съдът не може да изясни правното основание на предявения иск, той следва съгласно чл. 129 от ГПК да задължи ищеца да уточни фактическите обстоятелства в исковата молба. Съдът е длъжен да постанови съдебното си решение като се произнесе по фактите, наведени от ищеца в исковата молба. Ако се произнесе по непредявено основание, решението му ще бъде процесуално недопустимо, тъй като е постановено в противоречие с диспозитивното начало - чл. 6 от ГПК. Решение с такъв порок при обжалване подлежи на обезсилване. В петитума на исковата молба ищецът следва да конкретизира искането, което отправя до съда. Ищецът трябва да посочи вида на търсената защита, предмета и размера на искането си и съдът дължи произнасяне на решение в тези рамки. Изискването за конкретизиране на претенцията важи и при обективно и субективно съединяване на искове. И в този случай ищецът следва да разграничи по размер всяко едно искане по всеки от предявените искове. Когато предмет на искането е определена сума пари, ищецът следва да посочи размера й и той е максималният, който съдът може да присъди, дори и от доказателствата по делото да е видно, че правото на ищеца е в по-голям размер. Когато наред с главницата ищецът претендира и лихвите, изтекли до предявяване на исковата молба, той следва да посочи размера на своята претенция. В този случай обаче не представлява нередовност на исковата молба непосочването на началото и края на периода, за който тези лихви се претендират, защото съдът е длъжен да определи момента на забавата и от този момент да присъди дължимата лихва, а денят на предявяването на иска му е известен. Ищецът е длъжен да посочи началото и края на периода, за който претендира изтеклите лихви, само когато търси част от тях като си запазва правото с отделен иск да претендира останалите. При обективно кумулативно съединяване на искове всеки един от тях има своя самостоятелност. Съобразно диспозитивното начало съдът е задължен да не излиза извън рамките на търсената правна защита и да не присъжда нещо повече от исканото. Това важи за всеки от исковете, който може да бъде уважен най-много до търсената по него сума. Не е допустимо за сметка на частичното неуважаване на един от исковете да бъде уважен друг от тях в по-голям размер от търсения. Исковата молба следва да съдържа още подпис на ищеца (чл. 98, ал. 1, б. "е" от ГПК). Неподписването на исковата молба е отстраним порок, включително пред въззивна и касационна инстанция (Решение № 1716 от 23.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС; т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС; Определение от 18.02.1960 г. на III г. о. на ВС). Съгласно чл. 127, ал. 2 от ГПК в исковата молба ищецът е длъжен да посочи всички доказателства и да представи писмените доказателства за обстоятелствата, на които се основава искът. С предявяването на исковата молба за съда се поражда задължение да провери нейната редовност и да предприеме действията по чл. 129 от ГПК при констатирани пороци в нея. Съгласно чл. 129 ал. 1 от ГПК, Когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. Когато адресът на ищеца не е посочен и не е известен на съда, съобщението се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на една седмица. По същия начин се процедира и когато нередовностите се констатират в течение на производството. Посоченото се отнася не само за първоинстанционния, но и за въззивния и касационния съд, като пред последния правилото не е приложимо при недостатъци по чл. 98, ал. 1, б. "г" и "д" от ГПК (т. 4 на Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС). Разпореждането за оставяне на исковата молба без движение не подлежи на обжалване с частна жалба (Решение № 100/19.08.1991 г. на V г. о. на ВС; Определение № 23/28.02.1957 г. на IV г. о. на ВС). Съгласно чл. 129, ал. 3от ГПК, ако в дадения срок пороците не бъдат отстранени, съдът издава разпореждане за връщане на исковата молба на ищеца, което подлежи на обжалване с частна жалба. Но ако указанията, дадени от съда са били неясни, той няма основание при неизпълнението им да прекратява делото. Ако ищецът поправи пороците, исковата молба се счита за редовна от момента на подаването й в съда, а не от момента на отстраняването на пороците - чл. 129 ал. 5 от ГПК. Поради това, ако предявяването на иска е обусловено от спазването на определен преклузивен срок, той се счита спазен, ако самата искова молба, макар и нередовна е подадена в срок и нередовностите са отстранени своевременно. След отстраняване на нередовностите в указания срок, исковата молба е редовна и съдът дължи решение по същество. Същото важи и за делото пред въззивна инстанция. Предявяването на иска поражда редица процесуални последици, първата от които е създаването на процесуалното правоотношение. То възниква от момента на подаване на исковата молба, а не от връчването на препис от нея на ответника. Другите процесуални последици са стабилизирането на подсъдността (чл. 120 от ГПК) и тази по чл. 226 ал. 1 от ГПК, според който, ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни. Към процесуалните последици е и тази по чл.126 ал. 1 от ГПК за прекратяване на всички образувани след този момент дела, които са между същите страни и със същия предмет. Правилото е приложимо само при тъждество на страни, основание и петитум. Предявяването на иска поражда и материалноправни последици, изразяващи се в прекъсване (чл. 116, б. "б" от ЗЗД) и спиране (чл. 115, ал. 1, б. "ж" от ЗЗД) на погасителната и придобивната (чл. 84 от Закона за собствеността) давност. Нередовната искова молба, чиито пороци не са поправени в седмодневния срок от получаване на съобщение за тяхното отстраняване, обаче не прекъсва давността. Съдът проверява и допустимостта на исковата молба. Когато констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя. След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. Когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не посочи доказателства, не представи писмени доказателства или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1 , чл. 212 и чл. 219, ал. 1 , той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. 12. СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ – РОЛЯ НА СЪДА, УЧАСТИЕ НА СТРАНИТЕ, УЧАСТИЕ НА ПРОКУРОРА, ПРОТОКОЛ ОТ СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ Изтегляне 2.18 Mb. Сподели с приятели:
|