Лекции за изпита за правоспособност 2010 г. Структура и функции на съдилищата по зсв. Триинстанционно и двуинстанционно съдебно производство



страница7/15
Дата25.11.2017
Размер2.18 Mb.
#35364
ТипЛекции
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   15
     В случая по чл. 303, ал. 1, т. 4 съдът отменя неправилното решение.
Ново разглеждане на делото
Чл. 308. При новото разглеждане на делото, решението по което е отменено, се прилагат общите правила.

Спиране на изпълнението


Чл. 309. (1) Подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на решението. По искане на страната съдът може да спре изпълнението при условията на чл. 282, ал. 2 - 6 .
(2) Ако решението бъде отменено, изпълнението му се спира. В случай че новото решение е различно от предишното, прилага се съответно разпоредбата на чл. 245, ал. 3 , изречение второ.

20. ОСОБЕНОСТИ ВЪВ ФУНКЦИИТЕ И АКТОВЕТЕ НА СЪДЕ В ПРОИЗВОДСТВАТА ПО БРАЧНИ ДЕЛА И ПО ДЕЛА ЗА ГРАЖДАНСКО СЪСТОЯНИЕ



Развод по взаимно съгласие
Производство е насочено към коректно прекратяване на съществуващ граждански брак без установяване на причините за дълбокото му и непоправимо разстройство, вината за това и без публично изнасяне на факти от интимния семеен живот.
Съгласието за прекратяване на брака трябва да бъде:
а) взаимно - и двамата съпрузи изразяват съгласие за прекратяване на брака;
б) непоколебимо - решението на съпрузите за прекратяване на брака е категорично и окончателно;
в) сериозно - обмислено е задълбочено и не е резултат на временно настроение (чл. 100, ал. 1 от СК).
Това съгласие се изразява трикратно - с подаване на молбата, на помирителното заседание и в съдебно заседание, поради което съпрузите следва да се явят лично и на двете заседания. Искане за развод по взаимно съгласие не може да се предяви преди изтичането на три години от сключването на брака, предвид факта, че първите три години са критични при изглаждане на отношенията и главно с оглед законовото изискване съгласието да бъде сериозно (чл. 100, ал. 2 от СК).
Чл. 101. (1) При развод по взаимно съгласие съпрузите трябва да изложат своето споразумение относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно имуществените отношения, ползуването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Споразумението се утвърждава от съда, след като той провери дали са защитени интересите на децата.
(2) Ако споразумението е непълно или интересите на децата не са добре защитени, съдът дава срок за изправяне на недостатъците на споразумението. Когато в дадения срок недостатъците не бъдат отстранени, съдът отхвърля искането за развод.
(3) Искове относно упражняването на родителските права и издръжката на децата след прекратяване на брака по взаимно съгласие се допускат при изменение на обстоятелствата.
Производството е охранително. То започва въз основа на писмена молба от двамата съпрузи, подадена до Районния съд по местожителството (постоянния адрес) на молителите или на единия от тях (чл. 531, ал. 2 от ГПК).
Молбата се подава в два екземпляра, ако от брака има ненавършили 10 години деца, с оглед изпълнение разпоредбата на чл. 15 от Закона за закрила на детето. В противен случай се подава в един екземпляр.
Подадената молба сезира съда, който образува делото в рамките на един месец от подаването й. Делата се образуват от председателя на Брачна колегия и се разпределят по състави и съдии. След като делото бъде разпределено на съдията, той го насрочва съобразно графика и натовареността си.
Съдебното производство започва с помирително заседание, на което двамата съпрузи, явили се лично, заявяват, че поддържат молбата си за развод по взаимно съгласие и представеното на съда споразумение. Предвид характера на това заседание искания към съда не могат да се правят. Извън съдебното заседание, в канцеларията на съда, се подава молба, ако е необходимо да се назначи съдебна експертиза за оценка на недвижими имоти, автомобили, движими вещи и пр.
Ако съпрузите поддържат молбата си, председателят на съда съставя за това протокол и внася молбата за разглеждане в съдебно заседание. В случай, че някой от съпрузите не се яви без уважителни причини на помирителното или съдебното заседание, делото се прекратява (чл. 330, ал. 2 от ГПК).
В насроченото съдебно заседание съпрузите отново следва да се явят лично и декларират съгласието си за развод. В него съдът разглежда постигнатото между тях споразумение. За да бъде утвърдено от съда, то трябва да отговаря на три изисквания:
- да са защитени интересите на децата;
- да е пълно;
- да не противоречи на закона (чл. 330 от ГПК).
При неспазване на някое от тези изисквания съдът дава срок за изправяне на недостатъците. Ако в дадения от съда срок недостатъците не бъдат отстранени, съдът отхвърля искането за развод.
След като се убеди, че съгласието на съпрузите е дълбоко и непоколебимо, не противоречи на закона и е в интерес на децата, съдът утвърждава споразумението с решение в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото - чл. 235, ал. 5 от ГПК.
Решението, с което се допуска развод по взаимно съгласие не подлежи на обжалване - чл. 330, ал. 5 от ГПК.

Развод поради разстройство на брака


Производството е насочено към прекратяване на съществуващ граждански брак поради дълбокото му и непоправимо разстройство (въз основа на настъпили след сключването му обстоятелства). При него се установява вината на единия или на двамата съпрузи, което води до изнасяне на факти от интимния семеен живот.
Производството се прилага, когато не е налице взаимно съгласие между съпрузите за развода или не са изтекли три години от сключването на брак.
Всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен (чл. 99, ал. 1 от СК). В случай че е налице сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод, производството следва да се образува по реда на чл. 100 от СК Образуваното производство по брачен иск се спира по искане на съпругата, ако тя е бременна и до навършване на 12-месечна възраст на детето (чл. 320, от ГПК).
Основанията са факти, които са причинили дълбоко и непоправимо разстройство на брака. При развод ищецът трябва да предяви всички основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Непосочени основания, настъпили до приключване на устните състезания и станали известни на съпруга, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод (чл. 322, ал. 1 от ГПК).
Вината има значение за допускане на развода и за неговите последици (право на издръжка на невиновния съпруг, упражняване на родителските права, ползването на семейното жилище, продължаване на делото за развод от наследниците, разноските по делото и др.).
Развод не се допуска, ако разстройството на брака се дължи само на виновното поведение на ищеца, а другият съпруг настоява да се запази бракът, освен ако важни обстоятелства налагат да се допусне разводът (чл. 99, ал. 4 от СК).
Всички брачни искове могат да се съединяват помежду си. С брачния иск задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползуването на семейното жилище, за издръжката между съпрузите и фамилното име (чл. 322, ал. 2 от ГПК). Ако не са предявени и съдът допусне развод, той служебно се произнася по тях (чл. 103, чл. 106, ал. 1, чл. 107, ал. 1 от СК). Тези искове по отношение на извънбрачни и от друг брак деца не могат да се съединяват и разглеждат с бракоразводния иск (Решение № 214 от 24.III.1989 г., ВС, II г. о.).
Подадената искова молба сезира съда, който образува дело в рамките на един месец от подаването й. Делата се образуват от председателя на Брачна колегия и се разпределят по състави и съдии. След като делото бъде разпределено на съдията, той го насрочва съобразно графика и натовареността си.
Съдебното производство започва с първото по делото заседание, в което съпрузите трябва да се явят лично - - чл. 321, ал.1 от ГПК. При неявяване на ищеца без уважителни причини производството се прекратява. След разглеждане на предварителните въпроси и проверката на редовността на исковата молба съдът е длъжен да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора - чл. 321, ал.2 от ГПК.
Ако страните постигнат съгласие за медиация или друг способ за разрешаване на спора делото се спира. Всяка от страните може да иска възобновяване на производството по делото в шест месечен срок. Ако такова искане не бъде направено в шест месечен срок, делото се прекратява - чл. 321, ал. 4 от ГПК.
При постигане на споразумение между страните в зависимост от съдържанието му делото или се прекратява, или се преминава към производство по развод по взаимно съгласие - чл. 321, ал.5 от ГПК.
Ако страните не постигнат съгласие за доброволно уреждане на спора производството по делото продължава - чл.321, ал.6 от ГПК.
За допускането на развод не е достатъчно отрицателното отношение на единия съпруг към продължаване на брака. Изявленията на страните се преценяват на общо основание с оглед всички обстоятелства по делото. Дълбокото и непоправимо разстройство на брака трябва да бъде установено от решаващия съд. Това състояние не се презумира и не е налице, когато са възникнали обикновени, временни, преходни недоразумения, които могат да се преодолеят. Съдът може да отхвърли иска за развод, когато:
1. не е установил дълбоко и непоправимо разстройство на брака;
2. разстройството на брака се дължи само на виновното поведение на ищеца, а другият съпруг настоява да се запази бракът, и не са налице важни обстоятелства, които да налагат да се допусне разводът.
Съдът се произнася с решение в едномесечен срок от датата на последното съдебно заседание (чл. 235, ал. 5 от ГПК).
С решението за допускане на развода съдът служебно се произнася и относно вината за разстройството на брака, освен ако разстройството се дължи на обективни причини, които не могат да се вменят във вина на съпрузите (чл. 99, ал. 2 от СК).
Съдът не се произнася относно вината за разстройството на брака, ако съпрузите заявят това и изложат своето споразумение (виж примерен образец на Споразумение по чл. 99, ал. 3 от СК)  относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно имуществените отношения, ползуването на семейното жилище, издръжката между тях и фамилното име (чл. 99, ал. 3 от СК).
В решението, с което се допуска разводът, съдът се произнася и по въпроса за фамилното име, което съпрузите ще носят за в бъдеще (чл. 326 от ГПК).
По молба на страните съдът, пред който е предявен искът за развод, определя привременни мерки относно издръжката и жилището на съпрузите и ползуването на придобитото през време на брака имущество, както и относно грижата за децата и тяхната издръжка (чл. 323 от ГПК). Тези мерки могат да се вземат по всяко време, докато трае брачният процес. Сезирането на съда може да стане с молба на страните - устно в съдебно заседание.
Определението, с което се допускат привременни мерки не подлежи на обжалване и може да бъде променяно от същия съд - чл. 323, ал. 3 от ГПК.
Привременните мерки се ползват с изпълнителна сила, но не и със сила на присъдено нещо. Те имат действие до постановяване на окончателно решение, но могат да бъдат изменявани и отменявани. С приключване на брачния процес те отпадат, тъй като се заместват от трайна уредба на отношенията.
Правото да се иска развод не преминава върху наследниците. Те обаче могат да продължат процеса, за да установят основателността на предявения иск, ако той се основава на виновното поведение на преживелия съпруг (чл. 102, ал. 1 от СК). Когато съпругът-ищец умре и искът за развод се основава на вината на преживелия съпруг, съдът дава двуседмичен срок на наследниците да заявят дали желаят да продължат делото (чл. 327, ал. 1 от ГПК). Ако в дадения им срок никой от наследниците не заяви, че желае да продължи делото, то се прекратява.
Съдът отхвърля иска, ако преживелият съпруг не е виновен за разстройството на брака (чл. 102, ал. 2 от СК).
В решението си съдът се произнася само по посоченото от починалия съпруг като основание за разстройство на брака виновно поведение на преживелия съпруг - чл. 327, ал. 3 от ГПК.
Решението, с което се уважава искът на наследниците, е установително
Решението за развод на районния съд влиза в сила, макар и да е обжалвано само в частта му относно вината (чл. 325 от ГПК).

Производства по дела за гражданско състояние


В тези производства се разглеждат искове за установяване или оспорване на произход и искове за отменяване на осиновяване - чл. 331, ал. 1 от ГПК.
Иск за установяване на произход от бащата (бащинство) и от майката (майчинство) може да се съедини иск за издръжка на детето, но привременни мерки относно издръжката не са допустими (чл. 332, ал. 1 от ГПК).
С иска за прекратяване на осиновяването може да се съедини иск за обезщетение на осиновения, който е допринесъл за увеличаване на имотното състояние на осиновителя. Този иск може да бъде предявен и като насрещен (чл. 332, ал. 2 от ГПК).
Като първа инстанция е компетентен окръжният съд по местожителството на ответника (чл. 104, т. 1 от ГПК).
Легитимираните лица по тези искове са посочени в СК:
- относно иска за установяване на произход от майката са детето, жената посочена в акта за раждане като майка и от нейния съпруг, жената която претендира, че е майка и от нейния съпруг;
- относно иск за установяване на произход от бащата: от детето до изтичане на три години от навършване на пълнолетието, от майката - в тригодишен срок от раждането на детето. Когато искът е предявен от детето - призовава се майката;
- относно иск за отмяна на осиновяване: осиновителят, осиновеният и родителите на осиновения, а при наличие на тежко провинение от едната страна - осиновителят и осиновеният. Ако е засегнат обществен интерес, прекратяване на осиновяването може да поиска и прокурора (чл. 64 от СК).
При оспорване на произход, когато бащата или майката са починали, искът се предявява срещу техните наследници (чл. 44, ал. 2 от СК).
Непълнолетните и ограничено запретените лица могат сами да предявяват искове за гражданско състояние и да отговарят по тях (чл. 331, ал. 2 от ГПК).
Искове за гражданско състояние се предявяват лично от ищеца или от пълномощник с изрично пълномощно (чл. 34, ал. 2 от ГПК).
Производството се провежда в закрити заседания и участието на трети лица е недопустимо, тъй като обстоятелствата по делото се отнасят до интимния живот на страните (чл. 136, ал. 1 от ГПК).
При смърт на ищеца по делото, неговите наследници могат да го продължат делото по предявения от наследодателя им иск. По искове за унищожаване или отменяване на осиновяване, обаче, чл. 44, ал. 1 от СК не може да се приложи, поради което при смърт на ищеца (осиновител или осиновен) по време на делото не е допустимо процесуално правоприемство. В този случай съгласно се прилага чл. 327, ал. 1 от ГПК. , относно продължаване на иска от призованите към наследяване низходящи или възходящи на осиновителя за установяване на неговата основателност.

21. ОСОБЕНОСТИ ВЪВ ФУНКЦИИТЕ И АКТОВЕТЕ НА СЪДА В ПРОИЗВОДСТВАТА ЗА СЪДЕБНА ДЕЛБА



По реда на това производство се разглеждат искове за прекратяване на имуществената общност върху всички общи имущества или само върху някои от тях и разпределяне на отделните обекти (или тяхната парична равностойност) между съсобствениците.
В това производство е допустимо предявяването на искове и възражения за обуславящи делбата отношения, свързани с: участието на определен съделител в делбата, включването на определени имущества в делбата, размера на определените дялове, както и разглеждането на претенции за уреждане на сметки между съделителите.
Делата за делба са подсъдни на районния съд по местонахождение на имота (чл. 341, ал. 1 от ГПК).
Страни по делото задължително са всички съсобственици (сънаследници)
Производството за съдебна делба се състои от две фази:
а) Първа фаза - допускане на делбата
Тази фаза от производството започва с молба на някой от съсобствениците, към която трябва да са приложени: доказателства за останалите съсобственици; доказателства за общите имущества; преписи от молбата и доказателствата за другите съделители (чл. 341, ал. 1, т. 1 - 3 от ГПК). Всеки от останалите съделители в първото заседание по делото може с писмена молба да поиска включване в делбата и на други имоти и общи имущества (чл. 341, ал. 2 от ГПК).
В тази фаза всеки от съделителите може да оспори включването в делбата на някой имот, правото на друг съделител да участва в делбата, размера на неговия дял (чл. 342 от ГПК), както и да оспори произход, осиновявания, завещания и истинността на писмени доказателства, да прави искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения (чл. 343 от ГПК).
Тази фаза завършва с решение на съда по допускане на делбата, в което съдът се произнася по следните въпроси: между кои лица, за кои имущества (имоти) ще се извърши съдебна делба и каква част от общите имущества се пада на всеки съделител (чл. 344, ал. 1 от ГПК). При делба на движими вещи съдът се произнася и в чие владение се намират те (кой от съделителите ги държи) - чл. 344, ал. 1 предл. посл. от ГПК. По искане на някой от съделители в решението за допускане на делба на недвижими имоти, които не се ползват от всички съделители, съдът може да постанови привременна мярка по чл. 344, ал. 2 от ГПК за начина на ползване на имотите от отделните съделители съобразно признатите квоти на всеки от тях, а ако разделно ползване е невъзможно, определя какво възнаграждение се дължи от ползващите имотите на останалите съсобственици.
б) Втора фаза - извършване на делба на общите вещи
В тази фаза от производството съделителите могат да предявят своите претенции относно уреждане на сметки по между им, като посочат и доказателствата си (чл. 346 от ГПК). За да се разгледат посочените претенции на съделители в делбеното производство е необходимо те да бъдат предявени най-късно в първото заседание след завършване на първата фаза по допускането й. Според естеството на имуществата включени в общността се пристъпва до тяхното разпределяне между съделителите.
Когато за всеки съделител може да се образува отделен дял, в който да се включат отделни имущества от общността, съдът, въз основа заключението на вещо лице, съставя проект за разделителен протокол като спазва правилата на чл. 69 - 72 от ЗН (чл. 347 от ГПК). Съставеният протокол се предявява на страните и съдът изслушва техните възражения по него, след което съставя и обявява окончателния разделителен протокол (чл. 350 от ГПК).
След влизане на решението по разделителния протокол в сила, се извършва разпределяне на определените дялове между съделителите. Това разпределяне може да се извърши чрез теглене на жребий (чл. 352 от ГПК). Разпределянето на дяловете между съделителите може да стане със самия разделителен протокол и да не е необходимо теглене на жребий, когато съставянето на дяловете и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно (напр. всеки от съделители владее определен имот, в който е извършил подобрения) - чл. 353 от ГПК.
Когато се иска делба на неподеляем имот и той не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява да бъде изнесен на публична продан, като съделителите могат да участват при наддаването в нея (чл. 348 от ГПК). Дори да не е участвал в наддаването всеки от съделителите може да изкупи имота, ако при съставянето на протокола  по чл. 492, ал. 1 заяви, че желае да купи имота на най-високата предложена цена (чл. 505, ал. 2 във вр. с чл. 354, ал. 1 от ГПК).
Получената от публичната продан парична сума се разпределя между съделителите съобразно с квотите им.
В чл. 349, ал. 1 - 2 са разгледани случаите на поставяне на неподеляем имот-жилище в дял на един от съделителите (преживял/бивш съпруг или наследник, който е живял с наследодателя), който няма собствено жилище. В този случай съделителят, на когото е възложено жилището, е длъжен в 6-месечен срок от влизане в сила на решението за възлагане парично да уравни дяловете на останалите съделители (чл. 349, ал. 5 от ГПК).

22. ИЗДАВАНЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ – ИЗПЪЛНИТЕЛНИ ОСНОВАНИЯ, ПРОИЗВОДСТВО ПО ИЗДАВАНЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ЛИСТ. ЗАПОВЕДНО ПРОИЗВОДСТВО



Производството има за цел да удовлетвори вземането на взискателя (лицето, което притежава изискуемо вземане в изпълнителния процес), когато е налице неизпълнение от страна на длъжника при незаконосъобразно развитие на гражданските правоотношения.
За започване на изпълнителното производство е необходим изпълнителен лист (виж бланката за изпълнителен лист), издаден от районен съд въз основа на изпълнителен титул - най-често това са влезли в сила съдебни решения, съдебно-спогодителни протоколи, арбитражни решения, решения на чуждестранен съд, на които е допуснато изпълнение от български съд, записи на заповеди, менителници, постановления на административен орган, нотариални актове и др.
Изпълнителното основание е документ, удостоверяващ изпълняемо право. Въз основа на такъв документ се издава изпълнителен лист или се започва направо принудително изпълнение на удостовереното право. Изпълняемото право е изискуемо и ликвидно притезателно право, предмет на принудително изпълнение.
В зависимост от това дали удостоверяват изпълняемото право със или без сила на прeсъдено нещо изпълнителните основания се делят на съдебни и несъдебни.
Изпълнителният лист е официален документ, издаден от съд, удостоверяващ, че посоченият в него кредитор може да иска принудително изпълнение на посоченото изпълняемо право срещу посочения длъжник. Едновременно с това се разпорежда на съдия-изпълнител да предприеме изпълнителните действия, поискани от кредитора.
Производството започва по писмена молба на молителя-кредитор до съда. Компетентен да разгледа молбата е първоинстанционният съд, който е разгледал делото, а относно решенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела - Софийски градски съд. Когато се иска принудително изпълнение на невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд, молбата се подава до съда, постановил решението. Молбата за допускане изпълнението на решение на чуждестранен съд се подава до Софийски градски съд. При спор относно условията за признаване на чуждестранното решение от органа, пред който то се предявява, може да се предяви установителен иск пред Софийския градски съд. Молбата за признаване и допускане на изпълнение на решение на чуждестранен съд или на друг чуждестранен орган за упражняване на родителски права и за възстановяване упражняването на родителски права се разглежда от Софийския градски съд.
Препис от молбата не се връчва на длъжника (чл. 405, ал. 1, изр. второ от ГПК).
След получаване на молбата съдът в закрито заседание по делото извършва проверка на нейната редовност от външна страна.
Следващата проверка, която извършва съдът, е редовността от външна страна на акта, въз основа на който се иска издаването на изпълнителния лист. Преценката се извършва от гледна точка на съответствието с изискванията на закона за този вид документ, например дали решението е подписано.
Съдът проверява още дали актът удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Последната проверка, която прави съдът, е дали въз основа на същия акт е издаден изпълнителен лист на същия молител срещу същия длъжник.
В случаите по чл. 404, т. 2 и 3 съдът проверява и дали вземането може да бъде изпълнено със способите на българския закон. Когато това е невъзможно, той постановява заместващо изпълнение, което може да удовлетвори кредитора - чл. 406, ал. 2 от ГПК.
Ако съдът прецени, че вземането е изискуемо и са налице всички предвидени в закона предпоставки, той постановява разпореждане, с което уважава молбата за издаване на изпълнителен лист. Молбата може да бъде уважена изцяло или отчасти. Ако съдът прецени, че не са налице предвидените в закона предпоставки, той постановява разпореждане, с което отхвърля молбата за издаване на изпълнителен лист. (арг. чл. 407, ал. 1 от ГПК).
Изпълнителният лист се издава в един екземпляр, подписан от съдия от съответния съд (чл. 408, ал. 1 от ГПК). Когато трябва да се предадат няколко отделни имота или когато решението е постановено в полза или срещу няколко лица, може да се издадат отделни изпълнителни листове, като се означи коя част от решението подлежи на изпълнение по всеки лист . За издаване на изпълнителен лист съдът прави надлежна бележка върху акта (чл. 406, ал. 3 от ГПК).


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница